Капитал Daily

Добра половин година за икономиката. Първата половин година е добра за икономиката на България. Всички показатели растат: БВП, износ, заетост, приходи в бюджета... Повечето данни дори са над прогнозите. Влиянието на кризата в Гърция и ембаргото за Русия явно е пренебрежимо малко засега. Но има и друг прочит - темпът е недостатъчен, движен е от еврофондове, а не от трайни частни инвестиции, и е по-бавен от другите страни в Източна Европа.

Ето и конкретните измерители: темпът на растеж на БВП се ускори до 2.2% на годишна база през второто тримесечие на 2015 г., като това е най-високата стойност на показателя от четири години насам и изпреварва средния в ЕС - 1.6%. Износът за първата половина се вдигна с 11% спрямо същия период на 2014 г. и изглежда, че действително отново се превръща в двигател на българската икономика. Освен това данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че безработицата спада вече под прага от 10% - до 9.9%, а заетостта расте с 0.8 процентни пункта на годишна база.

Ръстът на БВП е широко подплатен, защото всички компоненти добавят стойност. Разбивката на годишна база показва, че принос за ръста на икономиката имат и вътрешното потребление, и износът, както и инвестициите (виж графиката). Крайното потребление също отбелязва увеличение с 2.1% на годишна база, като то има най-голям дял за произведения БВП през периода (78.3%). Добър сигнал е, че брутното капиталообразуване (тук влизат инвестициите) също нараства както на годишна, така и на тримесечна база, съответно с 1.4% и 0.3%. Относителният дял на инвестициите в БВП е 22.9%. На годишна база най-голямо увеличение има при вноса (7.5%) и износа (3.6%). Малко по-различна е картината обаче, когато сравняваме данните за тях през второто тримесечие на 2015 г. спрямо първото: износът се свива с 6.3%, а вносът - с 2.5%. Външнотърговското салдо остава отрицателно. Забавяне на темпа на растеж до края на годината прогнозираха преди дни от БНБ.

Какво ще изгради Multivac, ако избере да инвестира в България. Германската компания за опъковъчни машини Multivac води преговори с Министерството на икономиката и Агенцията за инвестиции за евентуално изграждане на завод в индустриалната зона в Божурище. Това съобщи за "Капитал Daily" финансовият директор на компанията Кристиан Трауман. През миналата седмица той се срещна в София с икономическия министър Божидар Лукарски и е представил тяхното инвестиционно намерение. В момента Multivac продължава да преговаря и с Румъния за изграждане на завод, където също като в България има търговско представителство.

На запитване на "Капитал Daily" от Multivac отговориха, че преговорите все още са в ход, като решаващи за избора на място за новата производствена мощност са условията, които България ще им предложи. От компанията не уточняват кога предвиждат да приключат преговорите и да направят окончателен избор за новия си завод. Ако Multivac избере България, предприятието ще се намира в индустриалната зона в Божурище.

Конкретните намерения

Miltivac вече има детайлен инвестиционен план за 15 млн. евро, които да вложи в новия завод до 2018 г. Той включва изграждането на производствено хале за 5 млн. и оборудване с машини за 7 млн. евро. Останалата част от парите ще бъдат вложени в разкриването на високотехнологични работни места, коментира още Трауман.

Компанията, която от 2008 г. има сервизна и консултантска мрежа в България с 35 служители, планира да разкрие нови 70 работни места. Освен в производството ще се търсят и IT кадри за новия завод. Идеята на компанията е в производствената база да се създаде и поделение, което да предлага споделени услуги (IT и развитие) за цялата група Multivac. Германската компания работи с повече от 65 партньора в 140 страни. В нея са заети 4500 души и има седем производствени бази в различни части на света. Компанията има търговски представителства във всички страни на Балканите.

Важна за страната инвестиция

Миналата седмица се състоя поредната среща между Трауман, финансовия министър Божидар Лукарски и председателя на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев. След нея Янев обясни, че предвид заявените намерения компанията отговаря на условията за получаване на приоритетен клас инвеститор. Инвестиционни проекти, класифицирани като приоритетни, се ползват с някои административни облекчения като съкратени срокове за обслужване, възможност за разсрочване на внасянето на осигуровки на служители и изграждане на инфраструктура за сметка на държавата, ако необходимата липсва. БАИ вече са определили и кой ще отговаря за конкретния проект.

Ако министерството и БАИ успеят да привлекат Multivac в Божурище, това ще е втората германска инвестиция в още развиващата се индустриална зона. През май там отвори завод на германската компания за автомобилни климатични системи BHTC. Инвестицията беше за над 43 млн. лв., а според компанията приходите до пет години ще достигнат 200 млн. лв. годишно.

Сега

ЕС иска да ни върне над 5600 бежанци. Над 5600 бежанци може да бъдат върнати в България от Европейския съюз. Това съобщи Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в отговор на въпроси на в. "Сега". До момента от тях реално са изпратени обратно само 173-ма. Тази година бежанската вълна от Близкия изток и Африка е три пъти по-голяма от миналогодишната. Точно затова правителството спешно удължава оградата по сухопътната ни граница с Турция.

От началото на 2015 г. са отправени 5616 запитвания за чужденци, които са били регистрирани в България като търсещи убежище. Става дума за хора, които са напуснали страната ни и са се установили без необходимите разрешения за пребиваване в други държави членки. В повечето случаи това са хора в процедура за получаване на статут, които не са я дочакали, а легално или не, са успели да се придвижат до Западна Европа. Въз основа на спогодбите за реадмисия те биват връщани в страната, където са регистрирани.

Най-много хора иска да ни върне Германия - 2966. Преди дни германската медия focus.de съобщи, че над 90 хил. чужденци, дошли от Балканите, ще бъдат върнати обратно. Според агенцията за бежанците обаче това не засяга България, тъй като ставало дума за имигранти от Западните Балкани. Никъде в публикацията на focus.de не се споменаваше, че страната ни е изключена от държавите, на които ще се връщат бежанци. ДАБ твърди, че Германия ще върне чужденци, чиито молби за закрила са отхвърлени, защото държавите им се смятат за сигурни, т.е. по отношение на тях не е налице преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение.

Запитванията от Австрия за връщане на имигранти в България са на второ място - там се намират 1135 души с български документи. На трето място е Франция, която иска да изпрати обратно 241 души. Останалите държави от ЕС имат претенции да ни върнат под 200 бежанци.

Големият брой запитвания не означава непременно връщане на тези хора накуп, успокояват от агенцията за бежанците. Например през 2014 г. имаше запитвания за връщане от ЕС на 6873 чужденци. България се е съгласила да приеме 3949 от тях, но до момента реално са върнати само 174 души. Те са настанени в центровете на ДАБ и се продължава процедурата по разглеждане на молбата им. В случай че ДАБ откаже да им даде статут, те трябва да бъдат изведени от страната и изпратени в родината си. Това също не е лесен процес, тъй като някои африкански държави отказват да съдействат.

Връщането на имигрантите от Западна Европа в България става бавно, тъй като според Дъблинския регламент транспортирането обратно на чужденеца в държавата членка, която го е регистрирала като търсещ закрила, се предхожда от решение за трансфер. То може да се обжалва в съда и това отнема време, обясниха от ДАБ. Има случаи, когато тези решения се отменят от съда, и тогава чужденецът остава там, където е, и подава наново молба за закрила. Освен това, ако прехвърлянето не е извършено в срок от шест месеца, считано от датата на даване на положителен отговор от приемащата държава, тя се освобождава от задължението да приеме обратно чужденеца. Шестте месеца се удължават в две хипотези - когато чужденецът е в затвора, тогава срокът е 12 месеца, а ако се укрива и не може да бъде прехвърлен, срокът е 18 месеца.

Връзката бизнес - университети съвсем се скъса. Рязко намалява броят на фирмите, които разчитат на партньорство с научни институти и университети. Това е тревожният извод от проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Българските предприятия разчитат на собствени сили за внедряване на иновации и гледат на вузовете само като на кадрова банка за стажанти.

Данните от анкетата, проведена сред членовете на БТПП, показват, че връзката бизнес - наука е не просто крехка, а съвсем се разпада. Ако допреди две години всяка трета фирма е искала да си партнира с университетски и развойни центрове, сега това желание сякаш напълно се е изпарило. Никой от участниците в допитването не е изявил желание да работи с някои от многото български университети. Днес едва 10% от фирмите са готови да търсят за разработка научен институт, докато в предишната анкета кандидатите са били 37 на сто.

Причината е ясна - разочарование. Всеки десети мениджър смята, че разработките на вузовете не са приложими в производството. Други 10% твърдят, че липсва доказана икономическа ефективност от изобретенията. Все пак и бизнесът има грехове - около 60% от фирмите признават, че просто не знаят за научните продукти и постижения на нашите мозъчни центрове.

И още един показателен резултат от изследването - стане ли дума за иновации, 30% от предприятията ни предпочитат да работят с чуждестранни партньори и само 20% - с местни.

Повечето от фирмите явно са решили, че е най-добре да не зависят от никого. 65% от анкетираните залагат на собствени развойни звена и разработки. Това е значителен ръст спрямо 23 на сто през 2013 г., показват данните на БТПП.

За поредна година фирмите се оплакват от тежките процедури за достъп до парите за иновации по европрограмата "Конкурентоспособност". Въпреки че бяха направени някои подобрения, бюрокрацията остава трудно преодолима. Проблем за бизнеса е и липсата на квалифицирани кадри. По-големите дружества го преодоляват, като създават собствени обучителни центрове.

24 часа

Всеки осми абитуриент напуска родината. Поне 6415 абитуриенти тази година са поискали да следват в чужбина. Според справка от Министерството на образованието и науката това е бройката на издадените от тях удостоверения апостили на образователни и удостоверителни документи за средно образование (за да послужат в чужбина) в периода от 1 януари до 30 юли т.г.

Реалната бройка на младежите, които искат да завършат висше образование зад граница, обаче е по-голяма, защото не всички университети изискват подобна специална заверка на документите ни за завършено средно. Броят на апостилите, издадени от МОН, е минимумът, от който се тръгва. Така че по приблизителни сметки вероятно за чужбина ще заминат 7000 българчета, което прави между 11 и 12 процента от тазгодишния випуск, или близо всеки 8-и младеж.

Много абитуриенти изпращат дипломата си единствено преведена при заклет преводач, обясняват експерти. Става дума за по-ниско престижни висши училища, които искат да привлекат студенти.

58 745 бяха 12-класниците в този випуск. Приемът на първокурсници в българските университети миналата година бе около 70 000.

Великобритания е водеща при избора на кандидат-студентите за чужбина, защото има най-разнообразни бакалавърски програми на английски език.

Прогнозата на посредника за обучение навън "Интеграл" за заминаващите наесен е за около 1500 студенти. Възможностите за стажове също привличат кандидат-студентите.

Таксата за обучение е между 7000 и 9000 паунда годишно. Студентите обаче могат да кандидатстват за кредитиране, което им позволява сумата да бъде платена след завършването и след получаване на годишна заплата от 21 хиляди паунда.

Холандия също е сред силно желаните дестинации, тъй като финансовите условия са по силите на повече семейства. Там студентите могат да получат до 1016 евро заем на месец, а таксата за обучение е 1951 евро годишно. Страната на лалетата предлага все повече специалности на английски език.

Дания също разкрива нови програми на английски.

Ръстът за Германия е с 40-50% тази година. Голяма част от младежите ще следват, без да се налага да държат изпити по немски, защото университетите предлагат доста програми на английски.

С "Дарби" медицина в университета в Хайделберг беше приет студент на първо класиране, което специалистите определят като епохално постижение. Пробиването в такива институции улеснява следващото поколение, казват специалистите. Кандидатите за чужбина били сериозно подготвени, нивото им значително се покачвало.

Българските младежи се ориентират и към Франция, където годишната такса е около 200 евро Ограничението обаче е езикът. Това е причината все повече ученици в 9-и и 10-и клас да започват да учат и френски. Във Франция няма бакалавърски програми на английски, освен в частните университети.

Превозвачи: Паролата на ДАИ е "Дай 1500 лв. и си спокоен". За разлика от катаджиите в ДАИ знаят отговора на основния философски въпрос "Кво праим сега?". Имат си тарифи, абонаменти и дори отстъпки. За да въртиш геврека, плащаш. Иначе си на трупчета.

Транспортните фирми са рекетирани масово, разкри разследване срещу бивш началник на ДАИ във Велико Търново и негови подчинени.

"За да нямаш проблеми в радиус от 150 км, трябва да плащаш по едно кафе и кола на камион всеки ден", казвали търновските даиджии. Това прави по 2-2,50 лв. на тир дневно. За 15 камиона са най-малко 30 лв. дневно, или 900 лв. на месец.

"Парите са за такса "спокойствие". Срещу нея се получава защита от инспекции и санкции", казва превозвач. По-малките фирми се отчитат с по 400-500 лв. на месец, а големите 2-3 пъти повече. Може таксата на камион да стигне 50 лв. на месец. Който откаже или не плати навреме, си навлича проверки и инспекторите задължително установяват нарушения.

Бавят се лицензи, идват глоби и наказателни постановления. Схемата е разкрита преди година, когато на управител на транспортни фирми му дошло до гуша и се оплакал в ДАНС. Сега той е таен свидетел №92 по дело на спецпрокуратурата за корупция. По него на съд са дадени бившият шеф на регионалната автомобилна инспекция във Велико Търново Петър Петров и трима служители в нея - главен инспектор Станислав Марков и инспекторите Валентин Христов и Любен Мерджанов. Те са арестувани на 6 август 2014 г., пуснати са под гаранция от 5-10 хил. лева и сега чакат насрочването на процеса.

Освен тайния свидетел показания дават 35 души. Сред тях са над 10 управители на рекетирани фирми. Проговарят и неколцина даяджии. Някои от тях са влезли в схемата, други са отказали и са си докарали тормоз със заплахи за уволнение.

Според прокуратурата рекетът започва през 2012 г., два-три месеца след като Петър Петров е назначен за началник на службата.

"Дирекцията е взета на лизинг и той трябва да се плаща", казвал Петров. Привиквал инспекторите един по един и си осигурил кръг от доверени хора, сред тях и Любо Митничарчето. Викали му така, защото по-рано бил митнически служител.

Местната ДАИ работела на две смени с по 3 екипа от по двама души. Всеки екип трябвало да отчита по 50 евро на смяна. "Горницата е за вас", щедро казвал шефът. Хубавите места са по трасета с турски, румънски и молдовски тирове, изходите на Велико Търново и пътят за Русе, разказва инспектор. Проверяват се изправността на колите, работното време на шофьора, лицензи, документация и др. По онова време заръката била да спират повече камиони и да вземат малки суми, за да "не бие много на очи". Проверките да се правят така, че автомобилите да се изкарват нередовни, дори да не са.

Труд

Кмет на луди избират в родопско село. В смолянското село Ровина 20 жители ще си избират кмет. Абсурдът е резултат от промените в изборното законодателство, с които вот за кмет се провежда в селище с над 100 жители.

До парадокса се стига, защото в селото има Дом за възрастни с психични разстройства, в който са настанени 86 жени. Само 5 от тях са дееспособни и имат право на глас, останалите са под пълно запрещение. Така на изборите 20 местни възрастни и петима пациенти ще избират кмет.

Според кмета на Смолян Николай Мелемов ситуацията е абсурдна - по брой адресно регистрирани селото отговаря на закона, но болните жени са повече и без право на глас. Ровина е само на два километра от съседното Подвис, където досега имаше кметски наместник. В общинския съвет Мелемов предложи да има допитване за обединяване на няколко населени места, сред които е и Ровина. Жителите на село Еленска не искат да избират свой кмет, а да бъдат присъединени към съседното Търън, за чийто кмет са гласували досега. Въпреки че 13 от съветниците гласували „за", предложението е отхвърлено заради липсата на квалифицирано мнозинство. Досега имахме в община Смолян десетина избираеми кметове, сега излиза, че ще са почти тройно повече, каза Мелемов.

За подобни безумия, особено в малките планински селища, депутати от ГЕРБ предупреждаваха при приемането на Изборния кодекс под ръководството на бившата депутатка от БСП и бъдещ омбудсман Мая Манолова. При нея падна прагът за избор на селски кметове от 350 на 100 жители. С последните поправки в Изборния кодекс сегашните управляващи не промениха това положение. Затова драстично с увеличава броят на селищата, където на 25 октомври ще избират кметове. Но това не попречи преди два дни на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов да обвини Манолова, че заради нейния кодекс ще се направят много повече разходи, повече балотажи. В Рудозем той се обяви за „задълбочен анализ за съответната промяна на изборното законодателство" след изборите.

Режат 20-те заплати при пенсия на военни и полицаи. Броят на заплатите, които получават военни и полицаи при пенсиониране, ще бъде намалени, научи „Труд". В момента служителите на МВР, Министерство на отбраната, НСО, затворите и разузнавачите получават до 20 заплати при напускане на системата. От септември междуведомствена група ще обсъжда три варианта за орязване на екстрите. Първият е всички да получат по 8 заплати, - вторият по 12, а третият предвижда 8 да получат хората от по-нисшия персонал, а по 12 - началниците.

Над 100 млн. лева на година отиват за обезщетения на служители в силовия сектор. Преди дни вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова поиска допълнително 16 млн. лева, за да изплати обезщетенията на 942 пенсионирани служители от МВР. Министерство на отбраната също има сериозен недостиг на средства за парите на пенсионираните си кадри. По разчети на финансовите експерти в Министерство на отбраната до края на годината трябват най-малко 40 млн. лв. за покриване на разходите за заплати. Това означава, че и в момента няма средства за изплащане на обезщетения.

От септември експерти от МС ще започнат да правят и анализ на заплатите на чиновниците, за да се реши дали да бъде прекратен „моделът Дянков", с който бе въведен таван на заплатите при кабинета „Борисов 1". Таванът скочи само за година - от 2013-а до 2014-а, с близо 1000 лв. Една от най-високите заплати е на директор в централната администрация - 4300 лева.

Монитор

Нашенци бият англичаните по алкохолен туризъм в Турция. Български курортисти шашнаха турските хотелиери в престижните курорти Анталия и Бодрум. През последните години заради ниските цени и качественото обслужване през лятото все повече нашенци предпочитат турското пред българското Черноморие. На юг от Босфора обаче нашенците се държат по-ориенталски и от местното население и с алкохолния си туризъм удрят в земята англичаните и руснаците в родните ни курорти.

Търновецът Станислав Янев е вероятно един от многото, който следващия път, озовал се в Анталия, ще крие, че е българин. Младият мъж е пътувал доста по света, но твърди, че такова чудо като българин на Турското Черно-морие досега не бил виждал. Той прекарал 10 дни с родна група курортисти в 4-звездент хотел в Анталия и споделя, че тези дни ще останат един потресаващ и незабравим спомен.

„Пакетът, който ни се предлагаше, беше ол инклузив. Нашите обаче бяха приели присърце това понятие и още сутринта, като пристигнахме в хотела, решиха да започнат да се възползват от него. За половин час успяха да изпразнят бара, което си беше доста добро постижение като се има предвид, че той беше доста добре и обилно зареден. Барманите изпаднаха в шок като видяха как се пие по български местна ракия. Имаше един колоритен образ - стоеше прав до бара и през пет минути смигаше на момчето да му налее още една чаша. Като ги направи 6-7, каза на жена си, че отива „да зареди батериите" за вечерта, и се заклатушка към асансьора. Само след 4-5 часа героят вече отново беше във форма и гол до кръста отново обръщаше чашките на бара", разказва Станислав. На някои от нашенците им омръзнало през 5-10 минути да тичат до бара, затова направо накарали барманите да им дадат по едно шишенце „ракъ", за да не си губят времето.

Така с шишето в едната ръка и пакет със сандвичи от шведската маса в другата те гордо се отправили към плажа. Там пред погледите на местните, нашенците невъзмутимо продължили да се наливат с ракия под палещите лъчи на слънцето.

Добивът на български газ падна до 7 млн. куб. м месечно. Местният добив на газ за първите шест месеца на годината възлиза на 44 млн. кубични метра, или малко над 7 млн. куб. м средно на месец. Това количество представлява едва 3,5 на сто от цялото доставено синьо гориво в страната за първите шест месеца на годината, показва отчетът на „Булгаргаз". Освен че е малък, делът на местния добив продължава да върви надолу. На годишна база спадът е с 31,2 на сто спрямо отчетения добив за първото полугодие на 2014 г. от 64 млн. куб. м.

За сравнение пикът на добиваните у нас количества беше през 2011 г. - 443 млн. кубични метра, които представляваха 14% от националното потребление. От 2012 г. обаче започна постепенно намаляване на местния добив в резултат от изчерпване на находищата, които се експлоатират в момента.

Очакванията на експертите са, че местният добив ще пада още. Причината е изчерпване на сегашните находища и забавяне в старта на търговския добив от други такива. Едно от най-обещаващите проучени досега находища е „Койнаре" на "Дайрект Петролеум" (собственост на канадската Trans Atlantic). То има четири участъка - "Борован", "Враняк", "Девенци" и "Садовец". "Девенци" е единственият от четирите участъка, проучени в пълнота. От него се очакват 13,7 млрд. куб. м. На неговия старт се основаваха и прогнозите за скок на дела на местния добив до 25-30%. До момента обаче това не се е случило.

В последния си 10-годишен план за развитие на мрежата от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" прогнозираха нарастване на местния добив в следващите 10 г., но надеждите основно се залагат на находищата в Черно море.

Както е известно, вече се проучва един блок в българската акватория - "Хан Аспарух". В момента тече конкурсната процедура за другите два блока - "Терес" и "Силистар".

Намаление на доставките има не само при местния добив, но и при вноса на руски газ, показва още отчетът на „Булгаргаз". В сравнение с първите шест месеца на миналата година са внесени 1,198 млрд. куб. м. синьо гориво, което е с 2,4% по-малко. Тези количества представляват над 95% от синьото гориво, доставено у нас към края на юни.

Заедно с използваните количества от хранилището в Чирен общото потребление на газ в страната за първите шест месеца е в обем от 1,437 млрд. куб. м. Точно заради добива на газ от хранилището за консумацията се отчита 3-процентов ръст въпреки намалението на вноса и местния добив.

Новинар

Сивият сектор в животновъдството крие рискове. Сивият сектор носи сериозен риск за покупко-продажба и отглеждането на животни, защото той е без контрол. Освен това няма достатъчно експерти, които да съблюдават здравето на животните. Това каза пред БНР изпълнителният директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев.

"Здравеопазването при животните е било пренебрегвано през годините. Налагат се промени в законодателството по отношение на начина за отглеждане и профилактика на добитъка и в договорите на частно практикуващите лекари. Ветеринарите трябва да бъдат по-често във фермите", категоричен е експертът.

По думите му Фондът за борба с болестите ще заработи, за да се гарантира сигурността на хората, особено след случая, при който общо 27 души заболяха от бруцелоза.

"Липсата или недостатъчността на ветеринарно-медицинската дейност в малко населени региони от страната е демографски проблем", добави той.

Един ветеринарен лекар, който е сключил договор с фермер, не може да си позволи да извърши само държавната имунопрофилактична програма. Той трябва да бъде в непрекъсната връзка с фермерите и ветеринарната власт.

Изнасяме се в сглобяеми къщи. Въпреки данните, че българите щурмуват големите населени места, от строителния сектор обявиха, че тенденцията започва да се обръща. Хората запазват работата си в града, но все повече търсят уединението. Има ръст на строежите в покрайнините, съобщиха за „Новинар" от бранша.

Една от добрите и все по-предпочитани възможности за дом извън града са сглобяемите къщи. Интересът към тях в последните пет години се е завишил значително. Тяхното предимство е, че се изграждат по-бързо и за по-малко пари. Сглобяема къща до ключ средно се строи между един и четири месеца. Работи се с полуготови модули, които се сглобяват на място.

Изграждането на този тип къщи излиза значително по-евтино от традиционните монолити. Едноетажна постройка около 60 кв. м струва около 35 000 до 40 000 лв. За сравнение подобна готова монолитна къща е почти два пъти повече, като правим уточнението, че това зависи и от района, в който се намира.

Друго предимство на сглобяемите доомве е, че основата им е от бетон, а останалите материали са предимно от дърво. Това позволява по-добра топлоизолация и значително намалява сметката за ток.

„Енергоспестяването е 3 пъти по-високо от това на бетона. Например месечната сметка за ток на къща 150 кв. м е 100 лв.", коментира пред „Новинар" Милен Войводов, който е от фирма за строителство на сглобяеми къщи.

Не на последно място сглобяемите къщи не само у нас, но и в чужбина, се водят за по-издръжливи, особено при заметресения.

У нас на подобно строителство се доверяват предимно в покрайнините на София, Пловдив, Варна и Габрово.

„Хората вече искат повече тишина и спокойствие и си ги осигуряват в къща с по-голям двор", обясни Войводов.

По думите му затова има отстъпление от Лозенец и Симеоново, като най-предпочитаните са Южната дъга, Лозен, Бистрица, Панчарево и Герман. Най-евтините сглобяеми къщи са в Лозен, където цената на кв. м е около 35-36 лв.