Монитор

Цената на бензина се срина до 2 лв. за литър. Сривът на петрола на международните пазари и продължаващите проверки по бензиностанциите у нас накараха някои от търговците да свалят цената на бензина до почти 2 лева за литър, показа проверка на „Монитор".

Една от веригите, притежаваща 21 обекта, вчера продаваше бензин А-95 по 2,01 лв., а дизелът по 2,09 лв.

Същата верига прави дъмпинг и на високооктановия бензин 98, като го предлага по 2,14 лв., или по-евтино, отколкото болшинството други търговци продаваха горивото с по-ниско октаново число.

Средната цена на А-95 вчера и на дизела вчера бе 2,19 лв. за литър, сочи статистиката на сайта fuelo.net. Максималната цена на масовия бензин по колонките вчера бе 2,20 лв./л, като тя бе актуална в 5 от най-големите вериги.

3 от търговците предлагаха горивото с по цяла стотинка по-евтино, а друга по 2,15 лв. за литър. При обикновения дизел еднаква цена от също 2,20 лв. държаха 6 от търговците на горива. Една от веригите го предлагаше по 2,17 лв., а друга - по 2,16 лв.

Подобна бе конюнктурата и при автогазта (пропан-бутан). Средната й цена в понеделник бе на ниво от 0,94 лв. за литър. На нея продаваха само 2 от веригите. Други 6 искаха от клиента максималната за деня цена от 0,95 лв., една - по 0,91 лв. На най-ниската цена от 0,89 лв./л пропанът за автомобили се предлагаше в малката верига, която продаваше и другите течни горива най-евтино.

Метанът вчера се предлагаше от 1,49 лв./кг до 1,52 лв., сочи още статистиката на сайта.

Бензинът А-98 в първия работен ден от седмицата вървеше средно по 2,40 лв./л, като за тези пари горивото се търгуваше само в една от големите вериги. Вчера цените бяха от 2,14 лв. до 2,45 лв.

Най-високата важеше за един от търговците. Други 3 големи вериги предлагаха бензин А-98 по 2,43 лв./л, двама от търговците - по 2,39 лв., а един - по 2,34 лв.

Специалният дизел вчера се продаваше по колонките средно по 2,41 лв. за литър, като цените бяха в тесни граници от 2,40 лв. до 2,42 лв. л. Луксозният специален супер бензин А-98 бе със средна цена от 2,51 лв./л. Офертите бяха в доста голям диапазон - от 2,45 лв. до 2,62 лв. за литър.

ЦЕНИ НА ГОРИВАТА

                     минимална    максимална    средна

Бензин А-95   2,01 лв./л     2,20 лв./л       2,19 лв./л

Дизел            2,09 лв./л      2,20 лв./л       2,19 лв./л

Автогаз         0,89 лв./л      0,95 лв./л       0,94 лв./л

Дизел спец.   2,26 лв./л      2,44 лв./л       2,40 лв./л

Бензин А-98  2,45 лв./л      2,62 лв./л       2,51 лв./л

Източник: Fuelo.net

Мамят туристите по морето с дублирани резервации. От дублирани резервации и несъответствие между обявите в интернет и действителността в хотелите са се жалвали най-често през това лято туристите в приемните на Комисията за защита на потребителите. Освен това по традиция в чашите на курортистите са попадали разредени питиета, а при една от проверките е установено, че алкохолният градус на напитката надхвърля значително обозначеното на етикета. Общо 15 заведения по морето са били затворени през отминаващият летен сезон заради нелоялни търговски практики, още толкова кръчми са пуснали кепенците в страната. Това стана ясно от думите на председателят на комисията Димитър Маргаритов, който отчете дейността на ведомството през изминалите летни месеци. За този период са направени 1470 проверки по Северното Черноморие, от които над 300 в хотели и 1090 в заведения, като написаните актове са 95. В курорти на област Бургас има 1330 проверки, от тях 975 са в заведения и 335 в хотели, а актовете са 110. Според Маргаритов има спад на нарушенията на търговците спрямо правата на потребителите в сравнение с летните сезони от предходни години.

Липсата на категоризация също е сред срещаните проблеми, с които се сблъскват туристите у нас, а друг любим трик на ресторантьорите е цените в менюто да бъдат написани само в евро. В българските хотели често няма условия за посрещане на хора с увреждания.

Независимо от недостига на туристи през този летен сезон по морето, жалбите на тези, които са се подлъгали от ниски цени и евтини оферти не секват, съобщават от постоянната приемна на КЗП във Варна. Туристите най-често се оплакват от недружелюбното отношение на персонала, твърдят хотелиерите. Причината според тях, е в липсата на качествени кадри. „Вместо да накарат своите гости да пъхат с мигли от изумление при всеки прдугаден жест и  мигновено изпълнение, наетите за мизерни заплати работници едва ли не се сърдят, когато им поискат услуга или направят нетрадиционна поръчка", обясняват браншовици. Продължават оплакванията и от лоша хигиена, неоправдано високите цени в заведенията на плажа, на шезлонги и на чадъри. Често липсва информация за цените и грамажите в менютата. Наскоро в хотел във варненски курорт рускиня вдигна страхотен скандал, заради несменени чаршафи в стаята, както и за непочистената от камериерката баня. Друг неин сънародник пък изхвърли телевизора си през терасата, а след това се жалва, че хотелът нямал нужната му спортна програма. Често туристи връщат сервираните им порции с претоплена манджа, като си искат прясна и качествена храна. "Контролът и през това лято е насочен в посока храната да е качествена и безопасна за здравето на хората.

Нерегламентираната продажба на напитки, сладолед и хранителни продукти по плажовете във Варна и курортите около града обаче продължава въпреки зачестилите проверки, коментираха от ОДБХ във Варна.

Веднага след края на летния сезон проверките на КЗП продължават в търговските обекти около училищата, като акцент в тях ще бъде продажбата на цигари на непълнолетните. От комисията ще следят стриктно и за детските екскурзии, като експертите са готови да съветват директорите на училищата кои са надеждните туроператорски фирми.

Капитал Daily

Бежанската криза расте, Европа започва да търси решение. Влакове с хиляди бежанци и имигранти, спрени на австрийско-унгарската граница. Група от 7000 души, преминаваща през Македония към границата със Сърбия. Това са само две от новините в понеделник, които разказват за най-голямата имигрантска вълна в Европа от края на Втората световна война насам. Рекордният брой бежанци, неравномерното им разпределение и растящият брой на загиналите най-сетне разтърсиха лидерите на Европейския съюз (ЕС) и те ще опитат да открият решение и по-добра организация. В понеделник беше насрочена извънредна среща на вътрешните министри от ЕС, макар и чак на 14 септември. В съюза обаче говореното е разнопосочно и често предлаганите решения са в стил просто да върнем бежанците в друга държава. Ясен план за организация и интеграция засега не е обявен от никой.

Време за организация

Люксембург, който държи ротационното председателство на ЕС, призова за срещата, заявявайки: "Ситуацията с миграционния феномен във и извън ЕС наскоро достигна безпрецедентни размери", пише Reuters. Германският канцлер Ангела Меркел настоява останалите членки в блока да приемат по-голям дял от потенциалните бежанци, тъй като Берлин очаква броят на търсещите убежище в страната да се увеличи четворно до около 800 хил. през 2015 г. "Това, което се случва в момента, не е справедливо. Ако Европа е място на солидарност и ние също така често сме показвали солидарност с другите, тогава и по този въпрос трябва да останем солидно единни", заяви Меркел.

Премиерите на четирите централноевропейски държави, обединени в т.нар. Вишеградска група, също ще се съберат на извънредна среща, посветена на кризата. Словашкият премиер Роберт Фицо съобщи в понеделник, че в края на седмицата ще разговаря с колегите си от Чехия, Унгария и Полша. От четирите държави Унгария е в най-тежка ситуация с десетки хиляди имигранти и бежанци, които тя не желае и има проблем с пропускането им към Западна Европа. Страната е първата от шенгенското пространство, която има сухопътна връзка с останалите държави от това споразумение за отворени граници и придвижване без паспортен контрол.

Единен план

Според Люксембург предстоящата среща на вътрешните министри от ЕС ще се фокусира върху политики за връщането на някои имигранти обратно в родните им страни и върху мерки за предотвратяване на трафика на хора. Според италианските брегови служби около 1600 имигранти са били спасени в Средиземно море и транспортирани до Италия през уикенда. Поне 2500 имигранти са загинали от януари насам, повечето от които са се удавили, докато са се опитвали да избягат от войни, репресии и бедност в Сирия и други части на Близкия изток и Африка.

Ужасът, пред който са изправени, привлече общественото внимание миналата седмица, когато 71 тела бяха открити в изоставен камион на австрийска магистрала. Жертвите, за които се предполага, че са бежанци от Сирия или Афганистан, вероятно са се задушили. Унгарските власти арестуваха и пети заподозрян - отново български гражданин, във връзка със случая. Преди това бяха арестувани трима българи и един афганистанец.

Това отново доведе до критика към ЕС относно начините й да се справи с кризата с търсещите убежище. Някои правителства отказват да приемат бежанци и се противопоставят на предложение на ЕС за изготвянето на общ план. Други затягат вътрешните си политики и контрола по границите, понякога принуждавани от покачващи се антиимигрантски и националистически настроения.

Шенгенският въпрос

Френският външен министър Лоран Фабиюс обвини в "скандални" политики източноевропейските държави и особено Унгария, която строи ограда срещу имигрантите по границата си. "Те са изключително сурови. Унгария е част от Европа, която има ценности и не уважаваме тези ценности, като слагаме огради", коментира Фабиюс пред радио Europe 1.

Но британският вътрешен министър Тереза Мей обвини шенгенската зона за това, че подхранва кризата, и поиска по-строги европейски правила за свободата на движение. "Когато беше въведена за пръв път, свободата на движение означаваше свобода да се придвижиш до работно място, а не свобода да пресечеш границите, за да търсиш социални помощи. Трябва да вземем някои големи решения, да се изправим пред влиятелни интереси и да възстановим оригиналния принцип", смята Мей.

Някои европейски правителства обмислят дали да не внесат корекции в шенгенските правила, но Европейската комисия смята, че няма нужда да се променят мерките, за да се подобри сигурността или да се контролира имиграцията. В Италия, която като входна точка за много имигранти е в ядрото на кризата, премиерът Матео Ренци заявява, че покачващият се брой на смъртните случаи ще принуди страните членки да се изправят пред проблема. "Ще отнеме месеци, но ще имаме единна европейска политика за търсещите убежище, а не толкова политики, колкото и страни", казва Ренци.

Броят на компаниите и заетите в тях са нараснали през 2014 г. Броят на нефинансовите предприятия е нараснал през миналата година и е бил най-голям от 2008 г., преди настъпването на икономическата криза. Заетите в тях също се увеличават, но остават по-малко в сравнение с 2010 и 2011 г. Това показват данните на Националния статистически институт. През миналата година близо 320 хил. действащи фирми са произвели продукция за 129.258 млрд. лв.

Над една трета от предприятията се занимават с дейности в сектора "търговия, ремонти на автомобили и мотоциклети". Стойността на произведената от тях продукция обаче (а и логично) е доста по-ниска от тази, произведена от предприятия в преработващата промишленост, както и от тази в строителството.

Прави впечатление бързият темп, с който се увеличават предприятията в IT сектора: от 8114 през 2010 г., през 2014 г. те вече наброяват 10 721. Стойността на създадената от тях продукция се е увеличила от 6.154 млрд. лв. през 2010 г. до 6.805 млрд. през миналата. За същия период заетите в тях лица са се увеличили с около 10 хил. души до 77 225. С подобни темпове се увеличава и броят на брокерските предприятия, както и на тези в сектора "професионални дейности и научни изследвания". При предприятията, които се занимават с операции с недвижими имоти обаче, нито стойността на произведената продукция, нито броят на заетите се повишава.

Преработващата промишленост и търговията и ремонтите на автомобили осигуряват най-много работни места и това е трайна тенденция. През 2014 г. всеки от двата сектора е дал работа на около половин милион души. На трето място е туристическият сектор, където през 2014 г. са били заети 136 985 души.

При строителството продължава да намалява делът на построените сгради за сметка на видимото увеличаване на строителството на съоръжения. Вижда се изменение и в структурата на добавената стойност по основни строителни дейности. Относителният дял на добавената стойност в строителството на съоръжения нараства с 4.3 пункта спрямо 2013 г. и достига 38.6%. Съответно с 1.3 пункта нараства и делът на заетите лица в точно този вид строителство спрямо 2013 г.

Сега

100 работещи издържат 78 пенсионери. Това показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи.

Това подобрение обаче не помага на пенсионната система - дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените. От 2004 г. насам обаче съотношението се подобрява постоянно.

Миналата година отбелязва още една положителна тенденция - броят на осигурените българи леко се увеличава. От друга страна, възрастните хора намаляват. Според данните на НОИ м.г. хората, които са внасяли осигуровки, са малко над 2.735 млн. души. Те са се увеличили с близо 6 хил. души. Пенсионерите са 2 181 896. Въпреки че те намаляват с по-бързо темпо - с около 14 хил. за година, пенсионерите вече са повече от всички хора в масовата трета категория труд с постоянен трудов договор (те са 2.141 млн.). Това са хората, върху които основно пада тежестта на осигурителната система, защото част от внасящите осигуровки всъщност са заети на непълен работен ден, на временна работа или пък вноските им се плащат от държавата. Държавните служители са над 140 хил. - техните лични осигуровки са за сметка на бюджета. 233 хил. са самоосигуряващите се българи, като от тях близо 99 хил. плащат вноската само за пенсия. Според данните на националната статистика пък заетите към края на миналата година са около 2.927 млн., което означава, че над 192 хил. българи работят, но не се осигуряват.

Приходите от осигуровките за пенсия за миналата година са 4.423 млрд. лв. Това е с 20 млн. лв. повече от предходната 2013 г. Общите разходи на осигурителния институт са малко над 9 млрд. лв. От тях над 8.1 млрд. лв. са отишли за пенсии (заедно с добавките за Великден и Коледа). Разходите се увеличават по-бързо от приходите - през 2013 г. за пенсии са платени 7.4 млрд. лв. Така миналата година чистите разходи за пенсии вече стигат 9.9% от БВП за страната, а общите разходи на ДОО са 11.4% от БВП. Средната пенсия м.г. е била 310 лв. Близо 450 хил. пенсионери, или всеки четвърти обаче е преживявал с минималната пенсия за стаж и възраст (156.40 лв.), инвалидност и др.

Инвестициите се стопиха с 5.9% за година. Спад от 5.9% на инвестициите в нефинансовия сектор през миналата година отчете вчера Националният статистически институт (НСИ). Данните са спрямо предходната 2013 година. Така към края на 2014 г. общата сума на чуждите вложения у нас е 21.953 млрд. евро.

Най-много са направените инвестиции в промишлеността (8.945 млрд. евро) и в сектора на услугите (4.576 млн. евро). Въпреки това обаче техният дял като цяло намалява с 2.9 процентни пункта спрямо 2013 г., показват още данните на статистиката. За сметка на това обаче се връщат инвестициите в строителството, където има ръст от 7%. Така размерът на вложенията в сектора достига 994 млн. евро.

Ръст от почти 19% пък е отчетен в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) - сгради, материали, машини във всички сектори. Те достигат 21.493 млрд. лева. И тук най-големият ръст е при строителството - плюс 48.3% спрямо предходната година. Все пак като общ размер най-големите вложения в ДМА са направени в промишлеността и в сектора на услугите - съответно 6.287 млрд. лв. и 4.815 млрд. лева.

Любопитно е, че през миналата година има промяна в структурата на ДМА по видове. Със 7.1% нараства броят на инвестициите в сгради, строителни съоръжения и конструкции и с това те вече достигат 46.1 на сто. За сметка на това с 6.2% намаляват вложените средства за машини, производствено оборудване и апаратура. С 1.8 пункта по-малък е и интересът към инвестициите за закупуване на земя, отчита НСИ.

24 часа

На 100 работещи - 80 пенсионери и 5 безработни. Над 85 пенсионери и безработни се издържат чрез данъците и осигуровките на 100 работещи българи. Това става ясно от анализ на Националния осигурителен институт за състоянието на осигурителната система през 2014 г.

Според НОИ коефициентът на възрастова зависимост през 2014 г. е бил 79,4%. Това означава, че всеки 100 работещи са осигурявали пенсиите на почти 80 пенсионери. 78 от тях са с пенсии за осигурителен стаж и възраст, другите 2-ма са с инвалидни.

С добавянето на безработните коефициентът вече става 85,5%.

И при двата коефициента обаче има подобрение спрямо 2013 г., отчита в анализа си осигурителният институт. Причината е, че през 2014 г. са намалели както пенсионерите - с 14 хил. души, така и безработните. Според НОИ през 2014 г. средногодишният брой на хората в пенсия е бил 2 181 896 души. Повишението на заетостта дори донесло преизпълнение на приходите от осигуровки с около 60 млн. лв.

Два пъти по-малко нови работещи българи влизат на пазара на труда спрямо 14 г. по-рано, показва още анализът на НОИ. Според данните през 2001 г. коефициентът на заместване е бил 124. Това означава, че на мястото на всеки 100 излизащи в пенсия е имало 124 младежи, готови да започнат работа. През 2014 г. за всеки 100 излизащи в пенсия българи на пазара на труда са се появявали 62-ма младежи.

30,2% от българите през миналата година са били над 65-годишна възраст, показват цифрите в документа. От този коефициент са изключени децата под 15 години.

Животът в пенсия продължава средно 21,2 г., сочат данните. Най-дълго пенсия получават работещите в първа категория труд като миньорите - 25,9 г. Повече е продължителността на изплащане само при инвалидните пенсии поради трудова злополука - 33 г.

Средната възраст на пенсионерите през миналата година пък е била 72,3 години.

До 57,9% от размера на нетния среден осигурителен доход е стигнал средният размер на пенсията, пише в анализа на НОИ за състоянието на осигурителната система през миналата година. Средният осигурителен доход се формира от заплатите, върху които реално се внасят осигуровки.

Сравнението обаче е спрямо заплатите, след като от тях са извадени данъците и осигуровките. Според НОИ то било по-коректно, защото пенсиите не се облагат с данъци. Увеличението на тази коефициент е с 0,1% спрямо 2013 г.

С толкова е увеличен и коефициентът на заместване спрямо брутния размер на заплатите. Тук обаче пенсията замества едва 45,4% от заплатата.

310 лв. е бил средният размер на пенсията през 2014 г., показва анализът на НОИ.

Това било увеличение номинално с 5,5% спрямо 2013 г. Всъщност заради дефлацията през миналата година пенсиите са нарастнали със 7,1%, сочи анализът на осигурителния институт.

20,6% от пенсионерите, или почти 450 хил. души, са вземали минималната пенсия от 154 лв. Имало обаче намаление на броя на хората на минимална пенсия. Около 2% пък са пенсионерите, които са били ограничени от тавана от 840 лв.

Полицията разгони кушия с 80 коли на летището в Кърджали. Незаконна гонка с автомобили е била осуетена от полицията в Кърджали през уикенда, съобщиха от пресцентъра на местната дирекция на МВР.

Около 80 автомобила, една част от които от съседни области, са били намерени в района на летището в Кърджали. Гонката е била организирана във фейсбук от местни любители на високите скорости. Проявата е била рекламирана не като гонка, а като състезание с благотворителна цел.

Това е станало и причина на летището край Кърджали да се съберат толкова голям брой автомобили от съседни области. Според свидетели на мястото е имало коли с регистрационни номера от Хасково, Пловдив и дори София.

Органите на реда в Кърджали научили за готвеното събитие също от постовете във фейсбук.

Полицаите, които били изпратени в района на летището, предупредили устно струпалите се водачи на автомобили. След като станало ясно, че обявеното състезание няма официален характер, те си тръгнали.

Полицаите са издали и 3 протокола с разпореждания на инициаторите на гонката.

Летището край Кърджали тъне в разруха повече от четвърт век. На него кацат инцидентно медицински и военни хеликоптери. Дългата над 400 м бетонна писта се използва често от любителите на високи скорости. Според жители на близкото село Глухар почти всяка седмица младежи от Кърджали организират надпревари. По пистата могат да се видят много следи от автомобилни гуми. Често в гонките се включвали и шофьори от съседни области.

Труд

Фондациите - любим бизнес на народа. Всеки четвърти българин, или общо 1 890 718 души членуват в сдружение или фондация. В подобни организации са регистрирани и 113 454 фирми, показват данните на НСИ за 2014 г. Фондациите са с най-различна дейност - от защита на правата на децата до подпомагане на талантливи спортисти и финансиране на икономически проекти. Всички са регистрирани в България, обясниха от статистическия институт.

От изследването се вижда, че фондациите и сдруженията се роят всяка година. Към края на миналата у нас са работили 9512 организации. Спрямо 2013 г. броят им се е увеличил с 269, а за последните 5 години - с 872.

Общите приходи на организациите са стигнали 514 млн. лв. към края на 2014 г., или с 22 млн. лв. повече спрямо 2013-а. За последните 5 години финансовите постъпления на фондациите са нараснали със 159 млн. лв.

През 2014 г. разходите им са били за общо 258 млн. лв. - с 15 млн. лв. повече спрямо 2013 г. Активите им са 931 млн. лв.

Причина за увеличаващия се брой сдружения е подобрението по отношение на финансирането на неправителствените организации, което се отбелязва в доклад за България на Американската асоциация за международно развитие. Според анализа това се дължи на краткосрочна чуждестранна помощ. В доклада се посочва, че през 2014 г. в България са регистрирани 1446 нови сдружения и 283 нови фондации.

НСИ отчита само тези, които са подали годишен финансов отчет.

Над 80% от БГ фирмите са в търговията и услугите. Около 83% от фирмите в България са в сферата на търговията и услугите. В тях се трудят близо 60% от работещите у нас, но произвеждат едва 40% от общата продукция на нефинансовия сектор. Това показват предварителните данни на НСИ за дейността на нефинансовите предприятия през 2014 г. Изследването включва всички компании, които през м.г. са имали приходи от продажби и поне 1 зает. Информацията е на базата на годишните финансови отчети, които фирмите подават в НСИ или в НАП.

През 2014 г. у нас са работили 319 744 нефинансови компании. Те са произвели продукция за 129,2 млрд. лв., или с 4,4 млрд. повече, отколкото през 2013 г. В тях са работили 1 892 526 души. Спрямо 2013 г. броят им се е увеличил с 27 836 души.

Промишлените предприятия са 33 236, или едва 10% от всички фирми, но произвеждат близо половината от общата продукция на нефинансовия сектор.

Стойността на стоките им е била около 63,4 млрд. лв. Над 80% от тях са произведени от преработващите предприятия. В енергетиката продукцията е за 7,2 млрд. лв., в добивната индустрия - около 2,5 млрд. лв., а във ВиК сектора - 1,3 млрд. лв.

В промишлеността работят 627 448 души. Това е една трета от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия.

През 2014 г. у нас са работили 137 935 търговски предприятия, които са 43% от всички. Те са произвели продукция за 18,1 млрд. лв., което е 14% от общия обем на продукцията на нефинансовия сектор. В търговията работят над 498 000 души. Спрямо 2013 г. броят им се е увеличил с 1020 души.

Около 130 000 са предприятията в сферата на услугите. В бранша са заети около една трета от работещите в нефинансовите предприятия. През м.г. секторът е произвел 32,8 млрд. лв., което прави 25% от цялата продукция на нефинансовите предприятия.

Близо 19 000 фирми се занимават със строителство. В тях работят 147 574 души. През м.г. отрасълът е произвел 14,9 млрд. лв., или 5,9% от общата продукция на нефинансовия сектор.

Стандарт

Спират еврофондове за върнати бежанци. Откажеш ли да приемеш бежанци, губиш парите от еврофондове. Това радикално решение за страните от Евросъюза предложи австрийският вътрешен министър Йохана Микъл-Лайтнер.

Поводът е нежеланието на някои държави да приемат повече бегълци, докато други са залети от безпрецедентна вълна от имигранти.

В ЕС трябва да работят заедно за справяне с наплива от бежанци. Затова и натискът върху правителствата трябва да бъде по-голям, а финансовите мерки са най-ефикасни.

От вчера Австрия започна засилени проверки на камионите по източните си граници, което доведе до километрични задръствания. Само преди няколко дни в страната бе открит тир със 71 починали от задушаване сирийци.

Интервюто на Мария Габриел, ръководител на българската делегация в групата на Европейската народна партия в Европарламента и зам.-председател на групата на ЕНП, за вестник „Стандарт" може да прочетете тук.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2015-09-01&article=229275

Строителството излиза от кризата. Строителството бележи най-голям ръст през миналата година в размер на 17,26%, сочат данните на Националния статистически институт. След три поредни трудни години, през които строителството отчита спад или задържане на производството, през миналата браншът се раздвижва като произведената продукция в сектора е на стойност 14,89 млрд. лв. Това е с 1,8 млрд. лв. повече от 2013 г. Наред с това броят на строителните предприятия нараства със 164 до 18 902 фирми, а заетите в бранша се увеличават с над 2000 души до 147,57 хил. Все повече хора са заети в строителството на съоръжения, но в строителството на сгради има спад на наетите работници.

В НСИ годишни отчети за дейността си през 2014 г. са представили общо 319 744 нефинансови предприятия. Те са произвели продукция за 129,25 млрд. лв., което е ръст с 3,5%. В тези предприятия работят 1,89 млн. души, което е ръст с близо 28 хил. Това е много добър знак за родната икономика тъй като през предходните три години се отчиташе спад на заетите.

10,4% от предприятията, които са подали отчети в НСИ, работят в промишлеността като техният брой е 33 236. През миналата година те са произвели продукция на обща стойност 63,397 млрд. лв. Заетите в промишлените предприятия през 2014 г. са 627 448, или 33,2% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия.

Отчети в НСИ са подали и 137 935 търговски фирми. Те са произвели продукция на стойност 18,126 млрд. лв. В търговията на дребно работят 498 190 души, или 26,3% от общия брой заети в нефинансовите предприятия.

От сектора на услугите отчети в НСИ са подали 129 671 предприятия. Те са произвели продукция за 32,845 млрд. лв. през миналата година, като в сектора работят над 619 хил. души.