Капитал Daily

Бюджетният излишък се свива заради увеличаването на разходите. Бюджетният излишък към края на август е 622 млн. лв., показват официалните данни от консолидирания бюджет. Резултатът е по-добър от предварителните очаквания, но по-лош от положителното салдо, отчетено в края на юли - 790 млн. лв. Освен това предварителните числа за септември, изнесени от Министерството на финансите, показват, че държавните приходи надвишават разходите с 627 млн. лв. Разходите надвишават значително миналогодишните - с близо 500 млн. лв. и в края на септември общият им обем е достигнал 23.5 млрд. лв. - стойност, невиждана досега. Основното повишение идва от капиталовите разходи за строителство по линия на еврофондовете, които трябва да бъдат възстановени от ЕС до средата на следващата година.

Рязкото увеличение спрямо миналогодишните разходи започна през юни, след което всеки следващ месец разликата се увеличаваше. Това заедно със свиването на средствата, възстановявани от ЕС след този месец, е основната причина за стопяването на бюджетния излишък, който през май достигна своя пик от 1.1 млрд. лв.

Повече разходи

Детайлни данни към септември няма, но резултатите от изпълнението към август показват, че разходите за заплати и осигуровки на държавните служители са с 18 млн. лв. по-малко спрямо платеното година по-рано. Числото обаче е почти същото, каквото беше месец по-рано. Това означава, че министерствата са прекратили засега опитите си за оптимизират разходите за възнаграждения. В бюджета за 2015 г. е заложено намаление с 10%, но засега няма и 1%. Така в рамките на следващите четири месеца намалението трябва да се случи ударно или ще се наложи актуализация на бюджета.

От изпълнението на бюджета се вижда, че най-много растат капиталовите разходи - с 450 млн. лв. Това е свързано изцяло с проектите, изпълнявани по европейските програми. Държавата трябва да финансира предварително проектите и впоследствие да очаква парите да се върнат. Темпът на държавното финансиране расте за сметка на разплащанията от Брюксел. Поради тази причина излишъкът по европейските средства е вече само 88.7 млн. лв. и вероятно през септември ще станем свидетели на първия дефицит по това перо. Финансовият министър Владислав Горанов вече предупреди за "нормализиране" на трансферите след ударното разплащане между април и юни.

Повече приходи

Постъпилите приходи към 31 август са в размер на 21.5 млрд. лв., или 70.8% от разчетите в закона за бюджета. Съпоставено със същия период на предходната година те растат с 2.3 млрд. лв. (11.8%). В структурно отношение данъчните приходи нарастват с 1.432 млрд. лв., неданъчните приходи - със 122.3 млн. лв. , а постъпленията от помощи (основно средствата от ЕС) - със 722 млн. лв. От Министерството на финансите отново изтъкват добрата събираемост на приходните агенции като причина за значителното надхвърляне на приходите миналата година.

Комисията по европейски въпроси прие Закона за еврофондовете. Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове прие на първо четене и без дебати законопроекта за управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове на заседанието си в четвъртък. Той ще засяга управлението на около 10 млрд. евро, които България ще получи от еврофондовете за новия програмен период 2014 - 2020 г. Със законопроекта се урежда и създаването на т.нар. Фонд на фондовете като обособен финансов ресурс, който ще управлява финансовите инструменти по програмите. Целта на закона е да се създаде по-прозрачна и ясна система за управление на публичните средства. Той вече беше приет и от комисията по бюджет и финанси, както и от комисиите по правни въпроси и по европейски въпроси. Такъв закон беше сред целите още на първото правителство на ГЕРБ, но от 2012 г. насам така и не беше бъде приет.

Фондът на фондовете

Законът за управление на средствата от еврофондовете се подготвя от близо 3 години и цели да повиши усвояемостта им. Досега правилата за управлението им бяха несъгласувани, а сега целта е да се постигне максималното им унифициране, да се намали административната тежест за бенефициентите и да се въведе ясен съдебен контрол за защита на гражданите и организациите, пише в мотивите към него. В обхвата на закона влизат Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство. За средствата, предоставени по тях, се уреждат стандартизирани процедури с разписани срокове и изисквания.

Важен елемент е създаването на Фонда на фондовете, който ще управлява централизирано финансовите инструменти по оперативните програми. Те са де факто отделна оперативна програма и са около 700 млн. евро без средствата по селската програма. Този фонд реално беше вече създаден като еднолично държавно дружество от Министерския съвет през юли, като се предвиждаше финансовият министър да упражнява правата на държавата в дружеството. В самия законопроект, публикуван на сайта на Народното събрание, се посочва, че за управлението на средствата от ЕС ще отговарят Министерският съвет, зам. министър-председател или министър на европейските фондове, както и финансовият министър. Провеждането на националната политика по прилагане на финансовите инструменти е определено именно като функция на финансовия министър, което в крайна сметка означава, че МФ ще контролира фонда.

През юли при създаването на Фонда на фондовете стана ясно, че той би трябвало да изпълнява функциите и на холдингов фонд за инструментите за финансов инженеринг JEREMIE по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и JESSICA по ОП "Регионално развитие" от програмен период 2007 - 2013 г. Към момента те се управляват от Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и по споразумение ще остане така до 2025 г. Министерството на финансите ще ползва консултантските услуги на ЕИБ и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) при развитието на фонда.

Какво още урежда законът

Със закона се утвърждава публичноправният режим в отношенията между управляващите органи и бенефициентите. Подборът на проекти от специална комисия ще е въз основа на свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. На представянето на закона пред комисията беше посочено, че това е първият закон, с който на бенефициента се гарантират достатъчно много права и защити, като са предвидени дори наказания за държавните служители, когато не спазват сроковете, под формите на глоби.

Безвъзмездната финансова помощ вече се предоставя с административен договор. Това ще помогне за обжалването на финансовите корекции, които се налагат на различни проекти и досега бяха много трудно оборими пред съда. Финансови корекции ще се определят по основание и размер с индивидуален административен акт и може да се наложат за целия проект или за отделна дейност или договор. Те ще могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК). Въвеждат се ускорени процедури по обжалване, които да не възпрепятстват процеса на усвояване на средствата.

Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН), поддържана от Централното координационно звено, ще осигурява електронния обмен на информация и документи. Детайлите по процесите за разплащания, възстановяване и отписване на неправомерни разходи и осчетоводяване по програмите, както и взаимоотношенията между управляващи и сертифициращи органи ще се осъществяват въз основа на акт, издаден от министъра на финансите.

Сега

Парламентът отмени скандални привилегии в обществените поръчки. Специализираните предприятия на хора с увреждания вече няма да могат да печелят служебно обществени поръчки, без да се налага да представят доказателства за опит и финансови възможности. Макар и със закъснение, парламентът отмени окончателно скандални привилегии в закона за обществените поръчки, които доведоха до бум на злоупотреби при регистрацията на специализирани предприятия и шашми при изпълнението на сключените договори. Одобрените промени обаче ще се променят отново след броени дни - заради внесен от кабинета изцяло нов закон за обществените поръчки.

Както "Сега" писа, от началото на юли 2014 г. в обществените поръчки зейна огромна врата за злоупотреби заради две съществени промени, направени от предходния парламент. Депутатите от 42-рото Народно събрание премахнаха изискването фирмите с увреждания да декларират предварително наличния капацитет и той да се отчита при обявяване на запазени за тях поръчки. Вместо това парламентът задължи министерства и общини да запазват поръчката за такива предприятия, ако предметът й попада в одобрен от кабинета списък с дейности. Това доведе до бум в този вид поръчки - тази година те са 445 при общо 554 запазени поръчки за предприятия на хора с увреждания от 2007 г. насам. В същото време бяха премахнати всички законови гаранции, че с тези привилегии няма да се злоупотребява. На възложителите беше забранено да поставят каквито и да е било технически или икономически изисквания към тези фирми. Те дори нямат право да отварят конкурентни оферти на други участници при вече получена оферта от специализирано предприятие, която формално отговаря на условията. В резултат на промените рязко се увеличи броят на фирмите, регистрирани като специализирани в едноименния регистър на Агенцията за хора с увреждания. От влизането в сила на скандалните текстове новорегистрираните фирми достигнаха 180 при 117 компании от 2005 г. до приемането на промените.

Очаква се този наплив да намалее, след като парламентът върна част от ограниченията. Според одобрените вчера текстове специализираните фирми занапред ще трябва да покриват общите критерии за подбор при всяка обявена поръчка. Така до отваряне на офертите няма да бъдат допускани фирми, които не могат да докажат изисквания от съответния възложител опит или финансово състояние. Това трябва да отсее още на ниво подбор фирми без опит, създадени единствено с цел да се ползват привилегиите, какъвто е масовият случай. Въвежда се и минимален праг за капацитета за изпълнение на поръчката. Специализираната фирма трябва да докаже, че може да изпълни минимум 80% от предмета на поръчката със собствени ресурси или с подизпълнители, които обаче също са регистрирани като специализирани фирми в агенцията за хора с увреждания. Такъв праг съществуваше и преди, но тогава имаше ред за контрол - предварително деклариране на капацитета, докато сега не е ясно как ще се контролира това. Отговарящите на критериите за подбор специализирани фирми ще се допускат до отваряне на офертите и ще печелят служебно, ако предложените от тях условия покриват изискванията на възложителя. В този случай конкурентни оферти на други фирми няма да се отварят.

Промените в закона вчера не предизвикаха почти никакви коментари в парламента и бяха гласувани едновременно на първо и второ четене. Освен новите правила за специализираните предприятия с промените Агенцията за обществените поръчки минава под шапката на финансовото министерство вместо на Министерството на икономиката.

Банките добавиха 99 милиона лева към печалбата си само за месец. Нови 98.8 млн. лв. са прибавили към печалбата си банките у нас през август. Това показват последните данни на БНБ за състоянието на банковата система. За 8-те месеца на 2015 г. трезорите у нас са спечелили общо 712.5 млн. лв. Това е с 5 пъти по-голяма печалба, отколкото година по-рано, когато системата отчете 143.2 млн. лв. Тогава обаче поставените под надзор КТБ и банка "Виктория" трупаха загуби. Без данните за двете банки печалбата на системата преди година е била 556 млн. лв., или с 28% по-малко, отколкото е сега.

Печалбата през август е с 11.6 млн. лв. по-слаба от тази през предходния юли. Въпреки това август е сред трите най-успешни месеца за банките от началото на годината. По-голяма печалба трезорите са отчели през януари - 120.6 млн. лв., и през юли - 110.4 млн. лв. Най-слабият месец за системата беше юни, когато печалбата й беше 56.4 млн. лв.

През август приходите на банките от лихви са 300 млн. лв. От началото на годината до началото на септември общата им сума достига 2.471 милиарда лева. На годишна база доходът от лихви обаче намалява с над половин милиард - 540 млн. лв. Причината за това е в по-ниските лихвени нива по заемите. В същото време обаче заради драстичното намаление на лихвите по депозитите разходите по това перо са с 553 млн. лв. по-малко, отколкото година по-рано. Докато в края на август 2014 г. разходите за лихви са били за 1.189 милиарда лева, сега те са се свили до 636 млн. лева. Така по-бързо намаляващите лихви по влоговете изцяло компенсират загубите на трезорите от спадащата цена на заемите.

През август доходите на банките от такси и комисиони са били 85.6 млн. лв. От началото на годината общата им сума е 672.3 млн. лв. По това перо до края на август банките са събрали с 45.6 млн. лв. повече отпреди година.

По данни на БНБ депозитите в банковата система в края на август са 71.9 млрд. лв., или с 294 млн. лв. повече спрямо предходния месец. За месец спестяванията на фирмите нарастват с 356 млн. лв., а привлечените средства от други финансови предприятия - със 154 млн. лв. Депозитите на домакинства пък се увеличават със 71 млн. лв. Спад има при спестяванията от секторите държавно управление и кредитни институции.

Труд

Генерал срещу министър. Командирът на Военновъздушните сили ген.-майор Румен Радев издържа само три часа в оставка. Малко преди 12 ч днес стана ясно, че Радев е обявил пред колегите си във ВВС, че подава оставка. До 13 ч документът все още не се бе появил в канцеларията на началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов.

Малко след 12 ч генералът е извикан в канцеларията на премиера Бойко Борисов, за да му изложи мотивите си за напускане. До срещата между двамата военният министър Николай Ненчев не е знаел за подадената оставка. Три дни той е в Алжир и е научил за кризата във ведомството си от кабинета на премиера.

Ген. Радев споделил с Борисов, че Ненчев през последните месеци не го приема в кабинета си, за да чуе опасенията му за бъдещето на военната авиация, научи „Труд" от свои източници. Радев обяснил, че повече не издържа на политиката на Ненчев, който непрекъснато пробутвал свои протежета, които нищо не разбирали от отбрана и от военна стратегия. Радев хвърли оставка ден след като се прояви проект чужди изтребители от НАТО да пазят небето ни. Източници на „Труд" обаче обясниха, че военният министър ще оцелее най-малко до след изборите.

В 13 ч ген. Радев вече бе обещал на премиера да оттегли оставката си. „Предлагам да дадем шанс в сряда (идната - б.р.) правителството конкретно да се ангажира с това, което ще му предложим. Доложих на премиера много точно каква е ситуацията в изтребителната авиация, там, където се гарантира въздушният суверенитет на страната", каза Радев, след срещата в МС. Той обясни, че авиацията в момента е на дъното и още това лято е трябвало да бъде прекратено носенето на бойното дежурство поради липса на изправни самолети.

Радев не успя да обясни какво точно му е обещал премиерът. Според генерала ще има спасителен план. Той не можа да обясни ще се ремонтират ли спешно и от кого старите МиГ-29, нито кога ще се пристъпи към купуване на нов изтребител.

„Ще бъдат отпуснати сериозни средства, за да може до юни догодина да не приземим вонената ни авиация, а напротив - да увеличим съществено броя на изправната техника, летателните часове на летците ни и да преминем към следващо ниво на подготовка", каза Радев.

7696 лева средна заплата в "Южен поток". Средно по 7696 лева на месец са получавали 36-те служители в компанията „Южен поток България" през 2014 г. според отчета на дружеството.

Фирмата беше създадена, за да строи на наша територия газопровода „Южен поток", проектът, който Русия прекрати. Акционери с равни дялове в компанията са руската „Газпром" и държавният Български енергиен холдинг (БЕХ), капиталът й е 398 млн. лева.

Според отчета на компанията до момента няма официален документ, който да спира проекта и изграждането му продължава по план. Така през 2014 г. „Южен поток България" е похарчила близо 40 млн. лева за покупка на земи, дълготрайни активи и разрешителни за преминаване. Отчетена е 15,25 млн. лв. загуба към края на годината.

През 2013 г. средните заплати са били 10 873 лева на месец. М. г. енергийният министър Теменужка Петкова разпореди те да бъдат намалени до средните в енергетиката - 1564 лева в първото тримесечие на 2015 г. В резултат БЕХ е повдигнал въпроса на общото събрание на акционерите в средата на т.г., става ясно от неговия протокол.

От „Газпром" са казали „да", но тогава от БЕХ се оправдали, че не са готови да внесат предложението и то не е гласувано. Не е гласувано и предложението членовете на съвета на директорите да не получават възнаграждение.