КАТ свърши регистрационните номера. Пунктове на КАТ за смяна на регистрационни табели в страната затвориха врати, тъй като номерата свършиха. До ситуацията се стигна, след като договорът с фирмата, която ги произвежда, изтече през август, а изборът на нов изпълнител на услугата бе блокиран след три обжалвания на обществената поръчка, която е на стойност близо 30 милиона лева.
Първи спряха работа в КАТ-Бургас. Вчера и "Пътна полиция"-Варна преустанови регистрацията и пререгистрацията на автомобили заради липсата на табели. От полицията се извиниха на гражданите за неудобството и обещаха своевременно да информират на сайта си кога ще бъде възобновена дейността. Регистрацията на автомобили в Русе, където се поставят средно по 100-120 табели, е преустановена от миналия понеделник.
Във Видин, Сливен и Търговище пък свършиха транзитните номера. Същото е и в Шумен, където бяха останали и само 35 регистрационни табели. Към края си са и транзитните номера в Кюстендил. В КАТ-Стара Загора имат регистрационни табели за 20-30 дни, обяви началникът на сектора Делян Славов. Има проблем обаче с липсата на транзитни табели. "Можем да удължим срока на ползване на някои, които имат вече поставени, но нови нямаме", информираха от КАТ. Така единственият начин автомобил да бъде превозен законно е да бъде качен на платформа или дърпан от друга кола. "Какво са виновни шофьорите, че свършили транзитните номера. Но ако ги засекат по пътищата, ще ги санкционират", коментира потърпевш.
Във Велико Търново засега няма проблеми с регистрациите. Същото твърдят и от КАТ-София, където средно на ден се издават по 700 табели. Според началника на "Пътна полиция" към СДВР Тенчо Тенев има запас от регистрационни номера до Нова година.
Очаква се до края на ноември проблемът да бъде решен. За тази цел всяка областна дирекция на МВР е обявила малка обществена поръчка по места, които не могат да се оспорват. Според юристи обаче има риск МВР да обяснява дали за производството са избирани свои хора без конкурс.
Над 20 млн. лв. дължат бившите монарси на държавата. Около 20 750 000 лв. дължат на държавата бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза за това, че 15 години са ползвали неправомерно двореца "Врана". Това посочиха вещите лица в СофийскиЯ градски съд вчера. Експертизата бе приета от магистратите.
Според експертите царското семейство дължи 115 000 лв. месечен наем на държавната хазна. Те заявиха това по време на вчерашното заседание по едно от петте най-значими дела, които защитниците на държавата от кантората "Савова и сие" водят срещу бившите монарси.
По подобие на другите процеси и тук адвокатите на държавата, ръководени от Ирен Савова, претендират за собственост на имението, за приходи от добиви и обезщетение за неоснователно ползване на имота от царското семейство.
Дворцовият комплекс се състои от централна сграда (2013 кв. м.), над 20 постройки за прислугата и оранжерии, разположени в парк от 992 дка.
Бизнес планът за 2016. Двуцифрени ръстове на приходи, нови пазари и модели. Така виждат 2016 г. собственици и мениджъри на компании от различни индустрии: производство, IT, търговия, управление на земеделска земя. По-умерени са очакванията на финансовия сектор - банки и лизинг. Плановете бяха презентирани на конференцията Next Year's Business Plan, на която "Капитал" за четвърта поредна година направи селекция на компании от различни сектори, които да покажат посоката на развитие на ключови индустрии за следващата година. Подбраните истории са на здрави и растящи компании, затова те в пъти надскачат прогнозите за икономиката като цяло. А ръстът за догодина там варира между 1.5 и 2.6%, което, макар и да е над доскорошните очаквания, изглежда като забавяне на фона на отчетените за третото тримесечие 2.9%. Въпреки умерения оптимизъм трябва да се има предвид, че 2015 г. беше белязана от няколко позитивни фактора, които имаха ролята на попътен вятър за икономиката и докараха по-добър от очаквания растеж - спад на цените на горивата, печатане на пари от ЕЦБ, евтино евро, рекордно ниски лихви... Част от тези фактори вероятно ще продължат да действат със забавящо влияние, но се задават и предизвикателства на хоризонта, а лошото е, че българското правителство не се възползва от по-добрата от очакваното година, за да балансира бюджета и да започне реформи, което ще става все по-трудно с времето.
Елена Маринова, президент на "Мусала софт":
До 2020 г. планираме да достигнем 1000 души персонал
Софтуерната компания отвори нов развоен център в Македония
Бурното развитие на софтуерната индустрия се пренесе в разрастване и на българските компании в сектора. Засили и амбициите им, които вече не се ограничават само с развитие в България, а и в съседните държави от региона. Такъв е случаят и с "Мусала софт", като софтуерният разработчик откри развоен център в Македония, който е първата крачка към една по-голяма цел - превръщането на фирмата в регионален лидер за IT аутсорсинг. Буквално преди дни компанията отвори развоен център в Скопие, а Елена Маринова, президент на дружеството, обяви, че ще го развива ударно през следващите година-две. Крайната цел е до 2020 г. офисът в Македония да достигне около 300 служители.
Маринова сподели, че две са причините българските софтуерни фирми да търсят развитие извън България. Първата е в хроничния вече недостиг на квалифицирани специалисти в страната, което се оказва основно предизвикателство за местните предприятия да поддържат силния досега растеж на приходите и печалбата. Според Маринова през следващите години дефицитът на кадри ще варира между 30 и 50 хил. души. Втората причина е, че клиентите, с които българските софтуерни фирми работят, са големи корпорации, основно от Западна Европа и САЩ, които предпочитат да дават проекти на разработчици, които имат офиси не само на една географска точка. Така се избягват различни външни рискове, като освен недостига на специалисти може да се избегне промяна в политическата и бизнес средата, да има достъп до различни по профил кадри и до по-пълен микс от услуги.
Развитието на "Мусала софт" през настоящата 2015 г. е доста оптимистично - очаква се ръст на приходите от около 22% на годишна база до 16 млн. лева, а печалбата - от 25%, до 2 млн. лева.
"Дългосрочният ни план за 2020 г. е да поддържаме среден годишен ръст на приходите от 25% и да достигнем 1000 души персонал", обяви Елена Маринова. Тя допълни, че ще развива сегашните си офиси в София, Скопие, Бургас и Русе, като в момента служителите са около 300, а в края на 2014 г. са били 235. В стремеж за постигане на регионално лидерство "Мусала софт" оглежда съседните страни за отваряне на ново звено, но все още няма конкретни набелязани цели, допълни Маринова.
Арно Льоклер, Societe Generale Експресбанк:
Кредитирането ще порасне с 3-4%
Броят на банковите офиси ще се свива
Кредитирането ще се възстанови догодина и ръстът на отпуснатите заеми ще е 3-4%, прогнозира за банковия пазар в България главният изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк Арно Льоклер. Той уточни, че това предвиждане е обвързано с растеж на икономиката от 2-2.5%, като се отчете и възпиращият ефект на предстоящия преглед на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор. "Банките в България през 2016 г. ще са заети с процедурата, но аз не се притеснявам, защото това вече е било правено в други страни преди две години и ние имаме натрупан опит", каза Льоклер като представител на една от най-старите банкови групи в Европа. По думите му най-голям риск за турбуленции в сектора и паника сред клиентите крие комуникационната стратегия, която предстои да бъде изготвена за съобщаване на резултатите от стрес тестовете. Според Льоклер до етапа, в който се осигури капиталова подкрепа за нуждаещите се банки, конфиденциалността трябва да бъде приоритет. "Когато процедурата се правеше от Европейската централна банка (ЕЦБ), дори изпълнителните директори не знаеха детайли от резултатите в техните банки", каза Арно Льоклер.
В дългосрочен план перспективите за развитие на банковия бизнес в България са в посока повишаване на ефективността и предлагането на допълнителни услуги. "В България имаме едно от най-високите съотношения на банкови офиси на глава от населението. Ние можем да работим с много по-малко на брой локации, в които да обслужваме същия брой клиенти", посочи Льоклер, като подчерта, че процесът по оптимизация ще върви паралелно с кардиналното преразглеждане на структурата на таксите, които банките събират от клиентите си. По думите му освен кредити и депозити индустрията трябва да започне да предлага и допълнителни услуги на клиентите си, защото до 10 - 15 години отделните играчи ще изгубят ексклузивитет в отношенията с тях и единственото, което ще им помага да задържат клиентите, е добавената стойност от услугите, които предлагат.
ИПИ: Бюджетът за 2016 г. е възможен и без дефицит. Значително по-малко разходи, нулев дефицит и минимално покачване на нетния публичен дълг. Това показва алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2016 г. Според икономистите, изготвящи алтернативната финансова рамка за 14-а поредна година, това е напълно възможно, но ако със Закона за бюджета за 2016 г. се заложат стимули за реформи в сектор "Сигурност и отбрана", в енергетиката, социалната система, здравеопазването и съдебната система. Те залагат над 2 млрд. лв. по-малко разходи, 0% дефицит и взимането на 1.8 млрд. лв. по-малко дълг спрямо плана на правителството.
И тази година институтът е направил изчисления колко би струвал бюджетът на всеки данъкоплатец и каква е данъчната тежест върху всеки отделен човек. От разходната бележка, базирана на консолидирания бюджет за следващата година, се вижда, че финансовото бреме, с което правителството натоварва всеки отделен човек, се увеличава спрямо предходната година. Общите бюджетни разходи, за които всеки отделен данъкоплатец плаща, се увеличават с 280 лв., а дълговото бреме - с близо 300 лв. Общо финансовата тежест за годината надхвърля 8500 лв.
Хроничен дефицит
Тази година бюджетът беше изтърван, а правителството не се възползва от добрата международна конюнктура и събираемост на приходите, за да намали дефицита", смята главният икономист на ИПИ Десислава Николова. Тя определи бюджет 2016 като разочароващ, тъй като в него разходите се увеличават, липсват конкретни стимули за реформи и отново се правят обещания за свиване на дефицита, но без да е ясно как ще се случи това. "Нас ни притеснява, че вече бяхме свидетели на подобни обещания и с предходния бюджет. Но както се случи предходните две години, това обещание не се изпълни", каза тя.
Националната статистика показва, че дори в най-тежките години на финансовата криза (между 2009 и 2013 г.) общата стойност на бюджетните дефицити, които е трябвало да бъдат покривани, е била 5.3 млрд. лв. "Вече виждаме кумулативен дефицит от над 7.4 млрд. лв. И това, при положение че няма рецесия и няма икономически причини да трупаме такива дефицити", добавя Николова.
Скрити дългове
Според икономистите освен явните дългове на правителството, с които ще финансира дефицитите, има и квазидългове. Според Калоян Стайков такива скрити дългове има при предприятия с над 50% държавно участие, които към 2013 г. се оценяват на 9 млрд. лв. "Министерството на финансите отказа да предостави актуални данни за актуалните задължения, но те вероятно вече надхвърлят 10 млрд. лв.", смята икономистът. Според него тези проблеми могат във всеки момент да се стоварят върху фиска, тъй като по-голямата част от задълженията са краткосрочни и могат да станат изискуеми всеки момент.
Другите две големи заплахи за бюджета са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и енергийната система. "По данни към 2010 г. касата има неразплатени задължения за малко над 100 млн. лв., а през 2013 г. Сумата е над три пъти по-голяма", обясни Стайков, който смята, че в най-скоро време и тези пари ще трябва да се платят от държавния бюджет. Освен НЗОК дългове трупат и болниците, а по данни на ИПИ просрочените задължения растат най-бързо. "Това означава, че болниците са все по-малко способни да си обслужват задълженията. Това рано или късно ще се превърне в проблем за бюджета. За съжаление секторът се използва основно с популистки цели", смята той.
Оказва се обаче, че най-голямата бомба тиктака в енергетиката, където по данни на ИПИ задълженията на предприятията в сектора са около 5 млрд. лв. през 2013 г. "И тук големият дял се пада на краткосрочните задължения, които моментално ще станат проблем на държавата, ако компаниите не могат да ги обслужват", добавя Калоян Стайков.
Без реформи
Големият проблем пред бюджет 2016 отново се оказва липсата на реформи, или по-скоро стимулите за реформи. Според икономистите такива трябва да има задължително и те да се заложат още с бюджета за следващата година. "На първо място, трябва да се направи оптимизация на персонала и да се ограничат някои привилегии. Не става въпрос да се премахват изцяло, но надали има съмнение за някой извън системата, че 20 заплати при напускане е твърде много", коментира Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. Според него е напълно задължително да се раздели администрацията от оперативните служители. "Това бързо би освободило ресурс, който да се инвестира в системата", смята той.
Относно здравната система в анализа на ИПИ е записано, че вноската трябва да остане 8% от брутната заплата. Те обаче предлагат 2% да отиват задължително в частен фонд. "Идеята да има два здравни пакета е добра, но трябваше да се предложи част от вноската да отива в частен фонд, който да се управлява активно", каза Ганев.
Тази година за пръв път с алтернативния бюджет на ИПИ се слага фокус върху съдебната система. "Населението намалява, регистрираните престъпления намаляват, броя на заведените дела намаляват, регионалната диспропорция на престъпленията се задълбочава, а на този фон ВСС иска все повече пари", каза Светла Костадинова, изпълнителен директор в института. Тя изнесе данни, според които България е на първо място по съдии и прокурори в ЕС, но в същото време системата е изключително неефективна и доверието в нея е на изключително ниско ниво.
"Всички системи, цялата икономика е повлияна негативно от неработещата съдебна система. Финансовите измерения не се ограничават само до бюджета на ВСС, а се оценяват на милиарди под формата на инвестиции и подобрена бизнес среда", каза Костадинова.
Службите ще борят тероризма с повече следене в интернет. ДАНС, МВР и разузнаванията ще се фокусират върху следене на терористи в интернет. Това става ясно от правителствената стратегия за борба с радикализацията на тероризма, към която е прикачен план със задачи за отделните служби. Така атентатите в Париж реално ще бъдат използвани не за затягане на граничния контрол заради преминаващи бойци на "Ислямска държава", нито за разкриване на корумпираните служители, които участват в трафика на нелегални чужденци, а за повече контрол в интернет.
Новите мерки със сигурност ще засегнат повече права на гражданите, отколкото на екстремистите, тъй като още след атаката в редакцията на "Шарли Ебдо" през януари се разбра, че радикалните елементи ползват криптирани връзки, до които подслушващите нямат достъп. Въпреки това МВР смята интернет пространството като приоритетно за службите, като няма и дума как ще се осъществява контрол дали не се злоупотребява със следенето.
От малкото конкретика в плана се разбира, че трябва да се създаде работна група за законодателни промени, чрез които да се спрат изказвания и послания в интернет и в медиите, чрез които се подбужда към омраза. Записано е, че трябва да се разработи методика, с която да се установят сайтове за "екстремистка пропаганда и открити призиви за насилствени действия". Като друга мярка се посочва, че службите трябва да повишат възможностите си да идентифицират и пресичат "възможностите за комуникация чрез интернет на лица, подозирани в съпричастност към терористична дейност". Предвижда се да се изградят системи за уведомяване на военната полиция и НСО при евентуален терористичен акт.
За водеща институция при голяма част от мерките е определена ДАНС с нейния контратерористичен център, който бе създаден от предишното правителство. В графата със законовите промени обаче водещо е МВР, като е предвидено то да търси съдействие от интернет доставчиците. МВР и сега има възможност за пряк достъп до трафичните данни, така че цялото мероприятие може да се окачестви като отчитане на дейност и търсене на повод за ограничаване на граждани и медии.
Основните рискове от тероризъм у нас идват от "Ислямска държава" и "Ал Кайда", се посочва в стратегията. "Наличието на голям брой чуждестранни бойци от европейски държави в състава на различни екстремистки и терористични формирования в конфликтните зони увеличава риска и заплахата срещу България. Завръщащите се в страните на произход джихадисти, силно радикализирани и с богат боен опит, генерират сериозни рискове и заплахи за сигурността не само на съответните държави, но и за региона като цяло, включително за България", пише в документа. Участието на страната ни в антитерористичната коалиция и българските контингенти по света също увеличава риска от нападение. Като сериозен риск са посочени хилядите имигранти, които преминават през страната. "Не може да се изключи вероятността завръщащите се у нас след обучение лица да се ангажират в пропаганда на радикални идеи и опити за реализацията им в страната", се отбелязва в стратегията.
Само преди ден стана ясно, че близо 27 хил. нелегално влезли в страната мигранти са избягали от бежанските центрове тази година и очевидно са заминали на Запад, без ДАНС и МВР да противодействат на това. Вътрешният министър Румяна Бъчварова пък призна, че полицията не покрива плътно границата и в резултат стотици чужденци биват залавяни чак във вътрешността на страната. По този въпрос обаче в антитерористичната стратегия няма нито дума.
Българите все по-често теглят заеми от фирмите за бързи кредити. Българите са изтеглили 1.627 млрд. лв. бързи кредити, сочат данните на БНБ към края на септември. За година те са се увеличили с над 10%, или със 153 млн. лв. Относителният дял на заемите, дадени на домакинствата, е 78.7% от всички. Преди година този процент е бил 74.3%. В същото време фирмите теглят все по-малко бързи заеми. Към края на септември техните кредити са били 399.6 млн. лв. За година те намаляват с 12%, или с 56 млн. лв.
Въпреки високите лихви и огромните такси за просрочие този тип кредитиране продължава да набира сила. Всички раздадени "лесни" заеми към края на третото тримесечие са за 2.103 млрд. лв. Българите често прибягват до такова финансиране, за да платят сметките си за телефон, ток, парно или да посрещнат непредвиден разход, показват проучванията. Въпреки това през последната година все повече хора са изтеглили дългосрочни бързи заеми. За 12 месеца кредитите със срок на погасяване за 5 години са се увеличили с 30% и вече достигат 646.4 млн. лв.
Лошите бързи кредити са намалели от 553 млн. лв. през септември 2014 г. до 477 млн. лв. година по-късно. Така те вече са 22.7% от всички, докато година по-рано са били над 27%. В същото време необслужваните кредити бележат лек ръст спрямо предходното тримесечие. Към края на юни 2015 г. размерът на необслужваните кредити е бил с 12 млн. лв. по-малък - 465 млн. лв.
АБВ и БСП обявиха истинска, не хибридна война на Плевнелиев. Фаталният 13 ноември, който окървави Париж и промени света, е на път да предизвика у нас вътрешнополитически скандал. Най-активният член на АБВ - Румен Петков, поиска вчера "веднага" Росен Плевнелиев да напусне поста на държавен глава.
"Президентът да си подаде оставката, за да престане да позори родината с неадекватни и абсурдни тези. Хибридната война на Русия срещу България е само в неговата глава". Така аргументира бившият вътрешен министър своя гняв.
Към бившия си съпартиец се присъедини и лидерът на БСП Михаил Миков, който каза, че президентът работи срещу националните интереси и имало конституционни механизми, които могат да съборят Плевнелиев от поста.
"Ако има партии в Народното събрание, които да поставят на разглеждане въпроса за отстраняване на президента, БСП ще се включи в дискусията", обясни Миков. Очевидно той оставя главната роля на АБВ - партията на бившия президент Георги Първанов, в събарянето на президента.
От фаталния 13 ноември премиерът Бойко Борисов непрекъснато е питан от репортери, където и да се появи - във Варна или във Вършец, как ще коментира интервюто на Плевнелиев пред "Индипендънт". В него той обвини Русия за хакването на сайтовете на държавни институции в България на местния вот и предупреди, че Москва опитва да разруши Европа откъм Балканите.
В понеделник Борисов обясни, че не е чак такъв ястреб като президента и посъветва за по-сдържано отношение към Русия. Така той подсказа промененото отношение на големите лидери на света към руския президент Владимир Путин, което се видя на срещата на Г-20 в Турция. Премиерът не си позволи крайни коментари за президента Плевнелиев.
Вчера в курорта Вършец премиерът повтори призива за умереност. "Още веднъж искам да призова всички да бъдат малко по-умерени в изказа си". Репортери го питаха още дали е неизбежна сухопътната операция в Сирия, както обяви външният министър Даниел Митов. "Всички страни си нанесоха доста рани, истински се радвам, че на срещата на Г-20 големите лидери търсят решение", каза Борисов. Той благодари на духовенството, че в този тежък момент подканя хората за смирение и любов, а не към омраза.
Вътрешнополитическото земетресение, което предизвика интервюто на Росен Плевнелиев, е леко преувеличено. Президентът говори пред "Индипендънт" на 5 ноември - седмица преди Париж да бъде окървавен, но е публикувано буквално часове след атентатите. Не става дума за интервю, а за преразказ от страна на вестника. Плевнелиев е известен в Европа като критик на Русия и това не изненадва управляващите от ГЕРБ, коментират от партията.
На 16 ноември, понеделник, обаче президентът говори пред ЮНЕСКО. Визитата му в Париж е спешна, първоначално държавният ни глава не е имал намерение да отиде на тържествената сесия за 70-годишнината на световната организация, чийто председател е Ирина Бокова. Плевнелиев изнася една различна реч от лексиката му пред "Индипендънт". Това е нормално, защото светът заспа и се събуди различен в нощта на 13 срещу 14 ноември.
Пред ЮНЕСКО Плевнелиев говори за обединени действия срещу първопричините за тероризма, а не само срещу последствията. Той заяви, че международната общност трябва да обнови Стратегията на ООН за борба с тероризма.
"Спешно се нуждаем от приемането на план за действие, насочен към постигането на резултати, и от международна коалиция", заявява Плевнелиев, имайки предвид в нея да бъде включена и Русия.
Днес в парламента най-вероятно ще бъде поставен въпросът за оставката на Плевнелиев от АБВ и БСП.
Лобистки опит на бивш министър да се отложи с 2 г. глобата за офшорки с ниви. Пореден лобистки опит да се отложат санкциите за офшорни дружества, които притежават земеделски земи у нас, е започнал преди дни. Глобите от 100 лв./дка при първо нарушение и 300 лв./дка при продължаващо влязоха в сила на 1 октомври.
Месец и 10 дни по-късно, на 11 ноември, на заседание на комисията по земеделието и храните в парламента при обсъждане на друг закон - за опазването на земеделските земи (ЗОЗЗ), проф. Иван Станков от АБВ е направил предложение (на място, без предварително да го е внасял писмено) глобите да се отложат с 2 г. и вместо от 1 октомври 2015 г. да влязат в сила от 1 октомври 2017 г.
Това е станало с преходните и заключителни разпоредби на ЗОЗЗ в параграф 13, т. 4, с който се изменя Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. И тъй като е прочетено пред депутатите само, че "думата 2015 г." се заменя с "думата 2017 г.", явно народните избраници дори не са разбрали какво се гласува.
Така предложението е прието единодушно с 16 гласа "за" от комисията и вмъкнато в доклада за второ четене на промените в Закона за опазване на земеделските земи в пленарна зала.
Ако се приеме, това ще бъде третото поредно отлагане на срока, в който да влязат в сила глобите за офшорки със земи у нас и второто предложение за промяна само тази година.
Първо на 20 февруари 2015 г. бе обнародвана в "Държавен вестник" промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с който се създаде разпоредбата на чл. 40а, която към този момент трябваше да влезе в сила на 1.5.2015 г.
Впоследствие с промяна на ЗСПЗЗ, обнародвана в "Държавен вестник" на 28 април 2015 г., датата на влизане в сила на чл. 40а бе променена от 1.5.2015 г. на 1.10.2015 г.
И стигаме до поредния лобистки опит сега да се отложи влизането в сила на чл. 40а от ЗСПЗЗ с още две години (до 1.10.2017 г.)
Всъщност че санкции ще има, беше ясно още от април 2014 г., когато бе приета забраната за притежаване на земя от офшорки. Или подобните дружества имаха 18 месеца да се освободят от своите ниви. Поисканата поредна промяна на влизането в сила на санкциите за офшорни компании ясно показва, че има достатъчно компании с офшорна собственост, притежаващи земеделска земя, които са засегнати от санкциите и по всякакъв начин се стремят да отложат във времето влизането му в сила.
По данни на експерти в сектора към момента около 300 хил. дка са собственост на офшорки. Глобата за всеки декар е 100 лв., което означава, че държавата на практика може да събере 30 млн. лв.
Така със сегашното предложение да се отложи влизането в сила на санкциите с две години се цели промяна на вече влязла в сила разпоредба, която предвижда налагане на санкции на лица, които вече са в нарушение на закона. Казано по друг начин - толерират се лица, за които е установено, че са в нарушение на закона. Явно е, че подобно действие защитава интересите на офшорни собственици на земеделска земя в България.
Остава отворен въпросът и защо се предлага влизането в сила на глобите да бъде отложено с 2 години, след като вече имаме влязла в сила разпоредба, според която някои областни управители са започнали процедури по налагане на имуществени санкции на закононарушители - юридически лица, собственици на земеделска земя в България, чиито акционери са офшорни компании.
Освен това внесените предложения са в абсолютно противоречие и със Закона за нормативните актове (ЗНА). Член 14, ал. 3 от него изрично забранява да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции. Изключение се допуска само ако новите санкции са по-леки от отменените. В конкретния случай обаче не става въпрос за намаляване на действащи санкции с нови и по-леки, не става въпрос дори и за отмяна на правила, определящи дадено действие или бездействие като закононарушение и подлежащо на санкции. Т.е. не се предвижда изменение нито на чл. 3, ал. 7 от ЗСПЗЗ (определящ дадено положение като закононарушение), нито чл. 40а от ЗСПЗЗ (определящ естеството и размера на санкцията за въпросното закононарушение). Прави се нещо, което няма аналог в българската и световна правна практика, а именно - при констатирано нарушение и предвидена санкция за него съгласно влезли в сила законови разпоредби да се изчака две години, преди да се наложи санкцията.
Предложението е откровен лобизъм в полза на офшорни капитали с неясен произход, използвани за изкупуването на най-ценното ни национално богатство и по конституция - земеделската земя.
Продават БТК на търг в четвъртък. В четвъртък ще стане ясен новият собственик на БТК. Тогава ще бъдат отворени ценовите оферти на кандидатите. "Този, който даде най-висока цена, ще стане собственик на 100% от акциите на БТК. А реалната пазарна цена на телекома ще е тази, която предложат кандидат-купувачите в търга". Това заяви пред БНТ Милен Велчев, главен изпълнителен директор на VTB Capital АД. "Финансовото състояние на БТК е стабилно. Холдинговата компания, собственик на БТК - InterV, е тази, която дължи 180 млн. евро на няколко кредитора, един от които е VTB Capital", заяви още Милен Велчев. "Този дълг е в просрочие вече 5 месеца, от май насам. Никой кредитор не би си позволил да даде нов кредит, тъй като ситуацията с обезпечението е несигурна. При това положение единственото, което настоящите кредитори можем да направим, е да продадем обезпечението - акциите на InterV", обясни бившият министър на финансите Милен Велчев. Процедурата е прозрачна и се осъществява от една от четирите най-големи международни консултантски компании, продължи той.
За деветмесечието БТК отчете приходи от 625 млн. лв., което е ръст от 4%. Оборотът на БТК се увеличава благодарение на ръста на мобилните услуги с 9% на годишна база. За деветмесечието БТК има над 3 милиона и 20 хиляди потребители на мобилни услуги. Така пазарният дял на БТК по приходи от мобилни услуги достига 28% в края на септември.
Акционери в БТК чрез InterV към момента са фалиралият банкер Цветан Василев с 43,33%, руската ВТБ през лондонското си звено "ВТБ Кепитъл" с 33,33% и други кредитори с 23,33%.
Всяко такси с отделен лиценз. Не ми и минава през ума да назнача водачи на трудови договори. Това заяви за "Стандарт" управителят на "Радио СВ такси" Емил Игнатов. Повод за думите му са оставащите 4 дни до влизането в сила на промените в Закона за автомобилните превози, които премахнаха възможността водачи на жълти коли да работят от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Целта на промените е засилване на контрола върху таксиметровата дейност, пише в мотивите.
Абсурдно е да назначим човек, чието основно средство за дейност не е наше, заяви Игнатов, визирайки жълтите коли, които са собственост на шофьорите. Той допълни, че за фирмите превозвачи няма проблем. Промяната създаде проблем само за водачите, които или трябва да се регистрират като таксиметрови превозвачи, или да сключат трудови договори с такива, което последните категорично отказват. Никой не печели от промяната в закона, само водачите ще дадат допълнителни пари, за да се регистрират като превозвачи, и ще се раздроби пазарът, обясни Игнатов. Много от водачите обаче може да решат да не направят този разход и да се откажат от дейността, допълни той. Затова водачите са направили инициативен комитет и подготвят протести за 4 декември, заяви Игнатов.
До петък всички превозвачи ще оповестят, че няма да назначават водачи на трудов договор, заяви Румен Крумов, председател на Националния съюз на превозвачите. В противен случай превозвачите трябва да инвестират в нови таксита, защото няма да изкупят старите коли на водачите, и съответно - в паркинги, гаражи, поддръжка и пр., но тогава тарифата за превоза ще скочи до 3 лв./км, обясни още Румен Крумов.
По указание на министъра на транспорта Ивайло Московски сме в интензивни преговори с таксиметровия бранш, заяви изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" Цветелин Цветанов. До петък ще излезем с официално становище, в което ще поискаме техническо време, през което да бъде извършена регистрация на новите таксиметрови превозвачи, обясни той. Целта е тя да се извърши без сътресения на пазара и без финансово натоварване за водачите, заяви Цветанов.
Отлагат за след Нова година трудовите договори за такситата. За след Нова година е отлага въвеждането на трудовите договори за такситата. Очаква се до края на седмицата НС да приеме удължаването на срока за влизането в сила на поправка на Закона за автомобилните превози, научи „Монитор".
Според един от вносителите й - депутатът Иван Вълков от ГЕРБ, отлагането е, защото ИА „Автомобилна администрация" (ИААА) не може да се подготви за курсовете за шофьорите професионална компетентност като превозвачи. Отделно се чакало и становище от агенцията по въпроса. „Няма нищо сложно, но е необходимо време", категоричен е той. По думите му отлагането ще е по-дълго, а не само за месец или два. „То ще бъде прието до края на седмицата", прогнозира народният избраник.
Шефът на ИААА Цветлин Цветанов обясни, че тяхното становище ще бъде готово до ден-два или най-късно до края на седмицата. „Капацитетът на администрацията е малък. Поне половин година ще ни е необходима за регистрация на всички таксиметрови водачи като превозвачи", обясни той.
Цветомир Михов - друг от вносителите от ГЕРБ, обаче смята, че е достатъчно удължаване на срока само до 1 януари. „В момента с колеги обмисляме отлагането да мине в преходните и заключителните разпоредби на един от законите, които ще се гледат тази седмица. Така ще стане по-бързо", обясни той. Михов смята още, че няма риск над 20 000 души да останат без работа. По думите му това смятат големите превозвачи, но не и самите шофьори.
Подобно е мнението по проблема и на социалиста Георги Свиленски. „Целта е таксиметровата дейност да се извършва от превозвач и като се качи човек в колата, да знае кой го обслужва и носи отговорност. Защо големите фирми не назначават хората на трудов договор, като са толкова загрижени за тях? Законът е ясен - или трудов договор или превозвач", обясни той.
БГ-програмистите с британски заплати. Средната брутна заплата на програмистите у нас е 3358 лева, като измерена през покупателната способност тя е идентична с тази на колегите им във Великобритания, съобщи днес Георги Захариев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
От организацията отчитат значително намаление през последните 5 години на емиграцията на специалисти от България и тенденции на връщането на нашенци в страната от чужбина. Въпреки това недостигът на квалифицирани кадри продължава да е основен проблем. В момента 15-20 хил. души са заетите в сектора, а в следващите пет години страната ще се нуждае от три пъти повече специалисти.
Почти 100% от сектора е в "светлата част", главно заради кадрите, които не биха започнали работа във фирма, която не си плаща данъци и осигуровки, което например би им попречило спокойно да теглят кредити за лични нужди, коментираха още от асоциацията.
Българската IT индустрия е генерирала през миналата година приходи за 1 млрд. долара, отчетоха още от БАСКОМ. Ръстът отново е двуцифрен.
Делът на приходите от експорта се увеличава и достига до около 65%, констатират още от асоциацията. Очакванията са през следващата година делът на сектора в БВП да достигне 2 на сто. За последните три години са открити над 3000 работни места. Според Захариев ръстът би могъл да е много по-голям, ако образованието намери начин да обучава повече квалифицирани кадри.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.882420 |
GBP | 2.357420 |
CHF | 2.103720 |