Капитал Daily

Иновативността на българската икономика спада. България е паднала с три места в годишната класация на Bloomberg за най-иновативни икономики в света. Страната e на 42-о място, или точно по средата на изследваните 84 държави, показва индексът за иновации на агенцията.

Падането леко контрастира на изводите от нов анализ на Европейската комисия, която улавя ръст в иновациите в България. И в евросъюза обаче страната е на опашката - предпоследна, но все пак се отлепи от дъното, което държеше преди години.

В подреждането на Bloomberg повечето показатели за България се влошават като най-видимо е в две области - образование и патенти. Тенденция на пропадане се забеляза и в редица класации с икономическа насоченост от последните години, в които страната губи позиции. Най-пресният пример е анализът на консултантската компания AT Kearney за най-привлекателните аутсорсинг дестинации. Там България вече е 12-а, или три места назад, като основна причина според авторите са повишените "разходи за данъци, осигуровки и регулации".

Добро производство, влошено образование

Подреждането се изготвя на базата на седем показателя, като през тази година е прибавен и индикаторът производителност. България е успяла да се придвижи значително напред само по един от тях - производство с добавена стойност, където е на 25-о място (докато през предишната година е била на 43-а позиция). В същото време има значителен спад по критерия "патенти" (от 33-о на 43-о място). Влошава се представянето и по показателя "концентрация на високотехнологични компании" (35-а позиция). При "следгимназиалното образование" страната ни е 32-а в тазгодишната класация (спрямо 24-а през 2015 г.). По новия показател производителност България е на 43-а позиция.

Непосредствено преди България в подреждането са държави като Украйна, Латвия, Словакия и Хърватия, докато централноевропейските страни като Полша, Чехия и Унгария са в средата на таблицата. След страната ни остават Сърбия (на 44-о място) и Индия (45-а). Румъния не присъства в Топ 50.

В европейския анализ Innovation Union Scoreboard 2015, публикуван през декември, България е посочена като една от трите държави в ЕС с най-скромни иновационни постижения. Другите са Румъния и Латвия. В същото време страната увеличава инвестициите си в наука като част от БВП. Според последния доклад на ЕС за напредъка в областта основните плюсове на страната са човешкият капитал и интелектуални активи, докато се забелязва спад в рисковите инвестиции и финансирането.

Световните лидери

За поредна година в подреждането на Bloomberg водещата иновативна икономика в света е Южна Корея. Тя успява да запази лидерската позиция благодарение на качественото си образование и производство (където е номер 1), както и по разработки, патенти и високотехнологични компании (където е втора). Единственото слабо представяне е по индикатора производителност, където е 39-а. "Разговорът в Южна Корея винаги се съсредоточава върху това как икономиката да извлече най-големи ползи от иновациите", казва пред Bloomberg Маркъс Нюланд, директор по анализите в базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics. Според експерта страната е наясно, че в Азия е притисната между държава с ниски разходи като Китай и технологично напредналата Япония, и затова постоянно иска да подобрява представянето си.

В класацията следват Германия, Швеция, Япония и Швейцария. Най-голямата икономика в света - САЩ, е паднала с две места в тазгодишното подреждане до осма позиция. Съвсем естествено тя е водеща по концентрация на високотехнологични компании. В същото време втората най-голяма икономика - Китай, е 21-а в иновационния индекс. "Това е нормално, като се има предвид, че страната все още е развиваща се икономика, в която технологиите основно се копират, а не се създават", коментира пред Bloomberg Джей Брайсън, икономист в Wells Fargo Securities. 

Същото се отнася и за други държави, чието основно предимство все още е евтината работна ръка, а не високите технологии. Континенти като Африка и Южна Америка са слабо представени в Bloomberg Innovation Index - Тунис и Мароко (съответно 46-а и 48-а позиция), както и Аржентина (49-а). Шест от водещите десет икономики са европейски, а три са от Азия.

Проучването започва в над 200 икономики, след което са били елиминирани тези, които не са дали данни за поне шест от седемте показателя. Така списъкът е бил свит до 84, като накрая Bloomberg подрежда първите 50 иновационни икономики. Според авторите на изследването включването в Топ 50 все пак е успех, тъй като означава добри новини за икономическия растеж на съответната държава в дългосрочен план. От Bloomberg още през 2015 г. обявиха, че не са включили един основен, но труден за изчисление показател - държавните регулации, които могат както да стимулират, така и да ограничат новите идеи. Според специалистите най-доброто, което правителството може да направи, е да не пречи.

"Мекалит" започва да работи и за автомобилната индустрия. Производителят на детайли за бяла техника "Мекалит България" започва ново производство в завода си край Пловдив. Преди три години германската Mecalit стъпи в България, за да е по-близко до основните си западноевропейски клиенти, изнасящи производството си на изток, а основната цел беше оттук да се снабдяват предприятията на Liebherr, Bosch-Siemens Hausgeraete и Miele. В желанието си да разшири бизнеса си обаче сега пловдивският завод навлиза в нова област - производство на пластмасови елементи за автомобилната индустрия. В допълнителната линия са инвестирани близо 3 млн. евро, а сред клиентите са компании като Renault - Nissan, Volswagen и Mercedes. Запитвания има и от други автомобилни производители.

Новата инсталация

Новото оборудване вече е монтирано и производството практически започна, каза единият от управителите на дружеството - Красен Кръстев, за "Капитал Daily". Линията ще произвежда кутии от пластмаса, в които се влагат електронни части за автомобили. Инвестицията е между 2.5 и 3 млн. евро. Произведените компоненти ще се изнасят за страни от Европейския съюз, каза още Кръстев. От компанията очакват новият бизнес да се развива добре както заради сключените вече договори, така и заради допълнителните запитвания от потенциални клиенти.

Стартирането на новото производство е донякъде любопитно, тъй като преди няколко години компанията не разглеждаше автомобилната индустрия като възможност за бизнес. Основната причина за това беше, че тя се характеризира с резки промени, докато при бялата техника производството е стабилно.

Значителният потенциал на автомобилния пазар обаче вероятно е причината за промяната в плановете, като в отчета за 2014 г. ръководството коментира, че през 2015 г. възнамерява да привлече още клиенти и да осигури по-нататъшен растеж.

Основният бизнес

Добре се развива и производството на детайли за бяла техника, с което компанията започна работа в България. Листата й включва специални водонепромокаеми плотове, капаци, врати, дръжки и други компоненти за перални, сушилни, съдомиялни, фризери и хладилници. "Растем и като производство, и като продажби, и като износ", каза Кръстев. Конкретните резултати за миналата година още не са готови, но целта е ежегоден ръст на приходите с 15 до 25%, добави той.

"Мекалит" вече доставя компоненти за завода на "Либхер хаусгерете Марица" край Пловдив, който беше основната причина доставчикът да изгради предприятието си в този район. "В контакт сме и с други немски инвеститори", уточни Кръстев. Между 60 и 70% от продажбите на компанията са в Европейския съюз. Износът към трети страни се дължи основно на Турция, където "Мекалит" снабдява с детайли завода на Bosch-Siemens.

Това, което отличава предприятието, е, че прави сложни компоненти и цели монтажни групи с висока добавена стойност. "Това е причината за интереса към нас, тъй като досега в България са се произвеждали по-нисък клас подобни детайли", обясни Кръстев.

Голяма пречка за бизнеса на компанията обаче са кадрите. В момента в предприятието работят около 100 души, което е два пъти повече, отколкото в началото. "Ако нещо възпрепятства по-нататъшните ни инвестиции, това не са капиталовите разходи, а недостигът на хора. Не само квалифицирани, въобще няма кадри", каза той. Още при стартирането си компанията планираше да развива инженерингова дейност в България, но за момента това не може да се случи.

За компанията

Германската Mecalit е създадена през 1984 г. в Лихтенау, а по-късно открива предприятия в Полша и Китай. Заводът й в България беше открит през есента на 2012 г. Инвестицията беше в размер на 7.5 млн. евро, но с планове за последващо разширение. Местното дружество "Мекалит България" е регистрирано с 2.5 млн. лв. капитал. За 2014 г. продажбите на българската компания нараснаха с близо 50% и достигнаха 16 млн. лв. (10.9 млн. лв. за 2013 г.). Печалбата скочи почти пет пъти - до 1.1 млн. лв., от 213 хил. лв. за предходната година.

Сега

Спор между Москов и прокуратурата доведе до истерия с ваксините за бебета. Невероятна бъркотия около бебешките ваксини, дарени от Турция, предизвикаха неколкократните брифинги вчера на прокуратурата и здравния министър. Противоречивите твърдения за годността на петвалентната ваксина "Пентаксим" предизвикаха тревога у родителите на вече имунизирани бебета и взривиха социалните мрежи.

Внесените като дарение от Турция петвалентни ваксини у нас не са разрешени в България и не трябва да се допуска употребата им, обяви вчера след обяд зам. главният прокурор и шеф на Върховната административна прокуратура Ася Петрова. Няколко часа преди това подопечната й ВАП съобщи официално, че без разрешение за употреба у нас е само друга част от дарението - ваксината за хепатит Б, която така или иначе не се използва и стои на склад. Въпреки това здравният министър Петър Москов заяви, че няма да спре имунизациите с турската "Пентаксим", защото те са поставят на бебетата от лятото насам и са напълно безопасни. Москов не оспори констатациите за ваксината за хепатит.

"Заключенията от проверката почиват и на становище от Изпълнителната агенция по лекарствата. Ваксините не са разрешени за употреба, а не опасни за здравето. Такива изводи не бихме могли да направим. Считаме, че е допуснато закононарушение във връзка с осъществения внос на тези ваксини и съобразно правомощията ни сме оказали на министъра на здравеопазването, както и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата да вземат необходимите мерки, за да не допуснат употребата на тези ваксини", допълни зам. главният прокурор. Тя поясни, че проверката, започнала на 26 октомври м.г., не е приключила. Прокуратурата се е самосезирала от медийни публикации, касаещи ваксините, а ден по-късно е получен и сигнал от медия.

Ася Петрова не даде никакви подробности защо "Пентаксим" не е разрешена за употреба у нас. От м.г. обаче текат неофициални твърдения, че само един от петте компонента на ваксината има разрешение за употреба от агенцията по лекарствата, а за другите няма гаранция, че са произведени така, че да отговарят на европейските изисквания.

От здравното министерство вчера качиха на сайта си писмото на ИАЛ до прокуратурата, според което внесената от Турция ваксина е идентична по състав с тази, която се произвежда във Франция, т.е. от компанията "Санофи", с която турският завод има лицензионен договор. Министър Москов директно обяви, че "Пентаксим" няма да бъде спряна - всички 100 000 дози са раздадени на личните лекари и от лятото насам се поставят на бебетата. "Пентаксим"-ът, внесен от Турция, е произведен във фабриката в Лион. Той е същият, който е търгуван преди години", заяви Москов. Министърът уточни, че в завода в Турция френските ваксини единствено се опаковат, но съдържанието се произвежда във Франция. "Разрешението за употреба не значи полезност или вредност, а значи право на търговия на територията на България. "Пентаксим" има разрешение за употреба, но не и за търговия, тъй като в България в момента няма търговец на тази ваксина, който да се е явил на последния търг. Следователно е незаконно търговец, който не се е явил на последния търг, да я разпространява, но не е незаконно министерството, което я е получило като дарение от Турция, да я разпространи", каза още министърът.

Правителството отмени 15 концесии за плажове по още неприет закон. Правителството вчера отмени собственото си решение за отдаване на концесия на 15 плажа. Причина за това са очакваните нови разпоредби в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, според които управлението на тази изключителна държавна собственост се прехвърля от регионалното министерство към Министерството на туризма.

Така на практика беше взето решение по още неприет закон. Промените, предложени от Министерския съвет, все още се обсъждат в комисиите в парламента и предстои да влязат в пленарната зала. Въпреки това правителството е решило, че е по-добре да избърза и да прекрати процедурите, за да не се губи време заради предстоящия летен сезон. По евентуалните нови правила организирането на търговете за концесионери и наематели на плажове и съответно контрола на дейността им вече няма да са в компетенциите на регионалния министър Лиляна Павлова. За тях ще отговаря министърът на туризма Николина Ангелкова.

Отмененото решение за откриване на процедури за предоставяне на концесия на същите тези 15 плажа беше взето на заседание на кабинета на 16 декември. По-голямата част от тях са по южното Черноморие. Според тогавашното решение регионалният министър трябваше да обяви конкурс, който се провежда от комисия, назначена от премиера. "Няма логика регионалното министерство да извършва процедури, които предстои да са в правомощията на друго ведомство. Те трябва да се извършват от Министерството на туризма, както е предвидено в проектозакона за Черноморското крайбрежие. Очакваме скоро той да бъде приет в парламента", обясниха вчера пред в. "Сега" от Министерството на регионалното развитие.

Целта е да не се допусне компрометиране на процедурите по управление и стопанисване на плажовете и да се минимизира рискът на тях да не бъдат осигурени услуги и достъп до морето. Решението на правителството е спорно, тъй като конкурсите трябва да се проведат в идните няколко месеца, след като и ако депутатите приемат новия закон. По принцип изборът на концесионер отнема 4 до 5 месеца, и то ако няма обжалвания, които да забавят процедурата.

Законът за устройство на Черноморското крайбрежие доведе до сблъсък между Лиляна Павлова и Николина Ангелкова на последното за 2015 г. правителствено заседание. Тогава Павлова алармира, че промените в закона се бавят. Финансовият министър Владислав Горанов също изрази съмнения, че така може да се провали летния сезон. Ангелкова се оправда, че процесът бил бавен заради липсата на информация. След спор между всички министри премиерът Борисов поръча на министъра на туризма да си защитава закона в парламента и да си носи отговорността за бъдещия сезон.

24 часа

Контрабандата на горива гони 1 млрд. лв. 1 милиард годишно гони контрабандата на горива, твърдят експерти в бранша.

Официално от Министерството на финансите са изчислили, че 30 процента от търговията с нефтени продукти са в сивия сектор. Това означава, че загубите за бюджета са 700-800 млн. лв. годишно.

В последните месеци обаче проблемът се задълбочава. По нелегални и ведомствени бензиностанции се продава все повече съмнително гориво. За него не се плащат ДДС и акциз. В същото време държавата няма система за контрол на митническите складове, които бълват контрабанден дизел и бензин, внесени с танкери и съхранявани в стари резервоари без измервателни уреди по няколко пристанища на Дунав и Черно море.

Вносители и търговци на нефтени продукти все по-често се възползват от липсата на  законов регламент за контрол на дейността им.

Според официални данни на Националния статистически институт вносът на горива е с 40% пазарен дял в потреблението, а производителите в България осигуряват 60%. Съответно приходите от данъци, събрани от вносители, е 380 млн. лв., а от производителите - над 1,2 млрд. лв. И тук сметката не излиза, а разликата се разпределя между играчите в сивия сектор с внос и търговия на горива.

Един от проблемите в сектора с търговията на нефтени продукти е двойният стандарт с контрола върху митническите и данъчните складове, откъдето горивото тръгва към пазара. От Българската петролна и газова асоциация от месеци предупреждават за липсата на измервателни уреди в митническите складове, което е предпоставка за внос на контрабандни горива.

В Русе, Бургас и Варна например има няколко митнически склада, където липсва контрол - както електронен чрез уреди, така и от митнически инспектори. В закона няма и изискване за това. За бизнесмените от бранша не е тайна, че танкери с контрабандно гориво зареждат цистерни по тези складове, а държавата не контролира продукцията и не събира данъци и акцизи.

По Дунава например танкери правят по няколко курса на нощ между румънския и българския бряг. Разтоварват готовия дизел в резервоари без измервателни уреди на митническите складове. След това цистерни товарят контрабандното гориво и го пласират по ведомствени бензиностанции и малки обекти.

Често половината от клетките на камионите се пълнят с контрабандно гориво, а останалото е легално и придружено със сертификат. Документът за произход обаче се ползва за цялото количество в цистерната. Шофьорите, които зареждат коли, камиони, автобуси и трактори с него, рискуват техническата изправност на машините за сметка на по-ниската цена с 30-40 ст., но голямата печалба е за вносителите и търговците на едро на нелегалната продукция. За сметка на държавния бюджет.

За разлика от митническите складове, откъдето се разпределя контрабандното гориво, данъчните складове се контролират както с електронни уреди, така и с присъствието на митнически служители.

Двойният стандарт продължава години наред. Затова от петролния бранш проведоха серия срещи с парламентарно представените партии през миналата година. През април 2015 г. в парламента е внесен законопроект, който отчасти решава проблема с контрола на митническите складове по пристанища и във вътрешността на страната. 5 месеца по-късно той е оттеглен. Шестима депутати предлагат изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В него е записано, че всички лица, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища, жп разтоварища, митнически складове или други обекти с обща резервоарна вместимост над 50 куб. м., са длъжни да използват средства за измерване и контрол. Глобите за неизпълнение са от 5 хил. лв. до 10 хил. лв. за първо нарушение и от 10 хил. лв. до 50 хил. лв. за повторно.

2015 г.: Турци, португалци и иранци откриват морето ни, унгарци си го спомнят. Екзотично е било лятото на 2015 г. по българските плажове от гледна точка на туристи от нетипични за нашето море държави.

Това се вижда от отчет на Министерство на туризма за летния сезон, внесен в парламента, с който "24 часа" разполага.

В статистиката за чуждестранни туристи, посетили страната ни от юни до септември 2015 г., има сериозен ръст и то предимно от държави, известни с морския си туризъм.

С цели 143,7% са повече португалците, избрали БГ морето за почивка. С 26,3 на сто растат словенците. Турците са с повече със 17% за лято 2015 г. 28 514 граждани от южната ни съседка са опънали кърпи и шезлонги в Бургаско или в Албена вместо в Белек или Алания.

Впрочем турците от две-три години са рекордьори при ръста на почивки за България, но досега предимно в зимния туризъм.

Нови 3581 гости от Иран са открили страната ни през миналото лято. Общо 13 875 души са били през лятото у нас.

Тук експерти виждат нови възможности за туристически десант от тази държава, след като и ако Иран се отвори към света и ако хотелиерите ни предоставят добри условия за тях.

Къде са гостите от държави, заливали морето ни през социализма?

Мечтаните полякини са тук и се увеличават с устойчив 4 - процентен темп за година, четем в таблиците. Разбира се, увеличават се и поляците, но нали е важна не само естетиката, а и приходите за туризма.

Унгарците също ни преоткриват след години отлив. При тях ръстът е с цели 24,9 на сто за година. Намаляват обаче чехкините и техните половинки (виж таблицата - бел. ред.)

Прогнозите за спад на руснаци се потвърдиха

От юни до септември у нас са дошли с 25,3% по-малко руснаци, с 29,2% по-малко гости от Беларус, 15% по-малко украинци.

В същото време на фона на останалите гости броят на "братушките" по плажовете е бил достатъчно голям, за да се забележи. Затова в разгара на изминалото лято доста наши туристи твърдяха, че руската реч по морето е повече от българската.

Въпреки призивите на Путин към сънародниците му да байпасират България, 395 863 руснаци отново са избрали българското море. Но не в хотелите, а по-скоро в собствените си жилища тук.

Така, като се тегли чертата, чуждите туристи от юни до август са внесли в българската икономика 1 519, 86 млн. евро, което е със 7,4% по-малко от същия период на 2014 г.

Българите категорично се отварят към пътешествия. Те увеличават почивките и екскурзиите си в чужбина за лятото с цели 32,6% в сравнение с 2014 г.

Общо 323,95 млн. лв. са оставили сънародниците ни за пътувания в чужбина.

Труд

Реформаторите с ултиматум към Борисов. На всеки три месеца от Реформаторския блок ще оценяват има ли напредък по съдебната реформа, а на всеки шест месеца ще се разглежда напредъкът по отношение на заложените от реформаторите десет приоритета. Ако се окаже, че до шестия месец нищо не е свършено, ще предложа на РБ да напусне мнозинството." Това заяви съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски малко преди съпартийците му да седнат на масата за преговори с ГЕРБ.

След час и половина разговори двете партии стигнаха до извода, че не налага сериозна промяна на коалиционното споразумение, но е нужен документ, който да ускори реформите. Безспорните теми са актуализация на стратегията на съдебна реформа, промени в Закона за съдебната власт, въвеждане на електронното гласуване.

"Трябва да прецизираме сроковете за приемането на съответните законодателни промени и според парламентарните сесии", обяви председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов. Подписването на анекса се очаква в началото на февруари. Той бе предложен от партията на Меглена Кунева - ДБГ, след като поправките в конституцията на Христо Иванов не бяха приети и той си подаде оставката, а ДСБ на Радан Кънев оттегли подкрепата си за управлението.

ДБГ настояват и за антикорупционния закон на Меглена Кунева, който бе отхвърлен веднъж. Вчера тя каза, че предлага "изборно тяло" от представители на всички власти да избере новия шеф на бъдещия орган срещу корупцията, след което "органът" да се разпусне.

Премиерът в социалната мрежа:

Вече дни наред продължават да се разпространяват абсурдни тези в публичното пространство. Категорично заявявам, че нито се меся в работата на някого, нито пък имам общо с кадрови промени във ВСС, под каквато и да е форма. Нещо повече, считам, че последните промени във ВСС са провокация, целяща изкуствено поддържане на напрежението между институциите, като отново се намесва моето име. Разбирам, че политически е удобно на определени кръгове да използват тези похвати, за да реализират личните си амбиции, но всеки здравомислещ човек разбира, че това е вредно за държавата.

Нужни са действия и реформи, а не просто празни приказки и скандали, които допълнително изчерпват доверието в съдебната система. За промени в конституцията никой не говореше през 2015 г., когато парламентът прие стратегията за съдебната реформа. Успяхме да постигнем много, но реформата не е завършена. Най-важното сега е да продължим. Аз ще предложа да се съгласим за конкретен времеви график за продължаване на реформата в съдебната власт. Това са решения, които са важни за всички, а техният минимум, както вече казах, включва:

- Изменение в Закона за съдебната власт, на основата на измененията в конституцията. Те трябва да засилят до максимално възможния предел съдийското самоуправление, както и отчетността и децентрализацията в прокуратурата.

- Антикорупционния закон.

- Изменение в Наказателно-процесуалния кодекс: по-бърз процес, по-малко формализъм, ограничаване на възможностите за безкрайното връщане на делата за доразследване.

- Изменение в Наказателния кодекс.

- Изработване на проект за Закон за мерките срещу тероризма.

Надявам се, че в най-скоро време тези промени ще минат през Министерския съвет, а след това с конкретни срокове ще бъдат внесени и за разглеждането им в парламента, подкрепени от ПГ на ГЕРБ. Вярвам, че тези промени ще срещнат разбирането и на партньорите ни.

През уикенда пак до минус 24, затопляне от Атлантика в сряда. До минус 24 паднаха температурите в района на Годечко (на 10 км северно от Драгоман) вчера, а в Русе мразът отбеляза нов рекорд от минус 17 градуса. Най-ниската стойност, отчетена на вчерашната дата в крайдунавския град, е била от минус 15,6 градуса през 1977 г., съобщи за "Труд" Симеон Матев, дежурен синоптик в TV-MET.

Чувствително затопляне можем да очакваме чак идната сряда, когато топъл атлантически въздух ще нахлуе на Балканите и ще донесе температури до плюс 7 градуса, добави Матев.

Най-сковани от студа вчера бяха районите в Северна България и високите западни полета, където градусите се движеха между минус 15 и минус 20. В Кнежа и Козлодуй например бе минус 21, а в Софийско най-студено бе на летището - минус 20 градуса, в столицата пък бе минус 16. "Най-топло беше по Черноморието, тъй като и морската вода оказва влияние. Термометрите там показваха малко под нулата - минус 5 градуса, а на нос Калиакра бе 0 градуса", посочи дежурният синоптик.

Днес ни чака леко затопляне, защото минималните градуси сутринта ще са до минус 16, а през деня западен вятър ще издуха нахлулия в България студен въздух и така максималните стойности ще са между минус 3 - минус 4 до плюс 4 - плюс 5 в южните райони. Още в петък обаче започва нов студ, който в събота и неделя ще накара термометрите сутрин да показват до минус 24 градуса.

Затоплянето, което чакаме в сряда, ще се усети на много места у нас, затова температурите в по-голямата част от страната ще са между 2 и 7 градуса. Но по-хубавото време няма да се задържи дълго, тъй като ще последва ново захлаждане. "Гответе се за зима в пълната й сила до края на месеца", предупреди метеорологът Матев.

Очаква се февруари да започне с по-динамично време, но въпреки това температурите ще си останат типично зимни. Засега валежи от дъжд и сняг може да паднат към 5-6 февруари. "Според първоначалните прогнози най-вероятно температурите през месеца ще са по-високи от обичайните за февруари", завърши Матев.

Стандарт

Възраждат "Химко". "Химко" ще бъде възроден. След няколко неуспешни опита за продажба, за потъналият в разруха и обявен в несъстоятелност бивш завод за торове във Враца, се намери купувач. Става дума за дружеството "НСН Инвестмънт", в което мажоритарен съдружник е депутатът Делян Пеевски. Информацията ни бе предоставена от синдика на "Химко" Росица Томова, според която "НСН Инвестмънт" е единственият кандидат, подал оферта до приключването на търга. 

"Стандарт" се свърза с адвокат Александър Ангелов, който като пълномощник на купувача в процедурата по провеждането на търга, също потвърди новината. Според Ангелов купувачът "НСН Инвестмънт" има сериозно намерение да възстанови част от производството на "Химко", с което да се открият нови работни места в региона на град Враца, който е в тежко икономическо състояние и с висока безработицата. Предстои процедурата по продажбата на "Химко" да бъде приключена в рамките на следващите два месеца и съобразно изискванията на закона.

Припомняме, че някогашният химически гигант Химко" бе стратегическо предприятие за Северозападна България, приватизирано през 1999 г. по време на управлението на Иван Костов. "Химко" последва съдбата на десетки други български предприятия, стигнали до фалит и прекратили дейността си. През 2003 г. заводът окончателно прекрати производството си. Следваха години на разграбване на активите и тежки съдебни битки, като днес "Химко" е само спомен за работещата някога българска икономика.

Българските банки с най-много пари. Банките в България имат най-много пари. Те са с най-висока капитализация в страните от Централна и Източна Европа - 22,3%. Това показва проучване на "Уникредит", представено на годишната среща на "Юромъни" във Виена. На последно място е Украйна с 11,1%. Затова пък показателите по ръст на кредитирането ни нареждат на едно от последните места, след нас са само Словения и Унгария.

Точната картина обаче е доста изкривена заради фалита на КТБ и изваждането й от статистическите данни. Кредитирането е проблем не само за България, но и за цяла Европа - има отрицателен ръст, сочи проучването, като най-ниските нива са през 2015 г. Във всички държави от региона банките разчитат предимно на местно финансиране от депозити.

Най-голямо нарастване на кредитирането традиционно в последните години има Турция - над 20% за 2015 г. Тенденцията към намаляване на лошите кредити обаче е добрата новина.

Прогнозата за България е намаляване до 12,2% в края на 2017 г. от 15,7% за 2015 г. Анализаторите на "Уникредит" дават малко по-високи от официалните прогнози за ръста на реалния БВП в страната - 2,8% за 2015 г. и 3% за 2016 г. Въпреки това ръстът е сред средните за региона - заедно със Словакия, Унгария, Словения, Босна и Херцеговина.

За настоящата година се прогнозира инфлацията да нарасне до 0,5% след дефлацията за 2015 г. При отрицателен ръст на кредитите с 1,9% за 2015 г., се очаква ръст от 1,5% за 2016 г. Ръстът на депозитите продължава да намалява - от 5,9% за 2015 г. на 2,5% за 2016 г.

Монитор

Половината класици на пазара с фалшификати. Поне половината картини на артпазара, излезли изпод четката на класиците, са фалшиви, алармират изкуствоведи и търговци. Най-честите измами са с платна на Златю Бояджиев, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Давид Перец, Цанко Лавренов. В листата с ментета влизат и акварели на Димитър Казаков-Нерон, както и творби на редки художници.

Така преди години в артсредите се завърта картината „Зима" на живописеца от началото на ХХ век Никола Петров. Предложили на галерия „Лоранъ" да я купи, но собственикът й Лаврен Петров не приел. Платното по-късно все пак си намерило собственик срещу 15 000 евро. Човекът не се радвал дълго на придобивката си, защото в един момент се усъмнил, направил проверка и установил, че е фалшиво. След куп разправии успял да си върне парите от продавача. „Въпреки че се разрази голяма буря и произведението беше компрометирано, после пак се появи", връща лентата Петров. В личния му списък с нежелани за продажба от него творби са такива, приписвани на Никола Танев („Карловски двор"), Сирак Скитник („Молеща се") и абстракция на Георги Божилов-Слона.

Всички тези автори присъстват в каталозите на аукционите, провеждани през последните десет години у нас, като наддаванията за тях често минават 10 000 лева. На търга на артантиквариат „Виктория", проведен преди месец в София, неподписан „Пейзаж" на Златю Бояджиев беше изтъргуван за 32 000 лева, а подписаното платно „Пейзаж от Франция" на Давид Перец беше предложено за минимум 7000 лева. Собственикът на галерията Павел Тодоров смята за пресилено твърдението, че всяко второ платно на стар майстор на пазара не е истинско.

Позволяваме си потребителски заем до 8 бона. От 2000 до 8000 лв. най-често сме теглили кредити през миналата година, научи Агенция Монитор.

„Обикновено вземаме потребителски заеми за ремонти в дома - смяна на дограма, ВиК и ел. инсталации, саниране, за покупка на кола втора ръка", каза Тихомир Тошев, председател Асоциация на кредитните консултанти в България. „Въпреки, че намаляват продължават да се вземат и доста кредити за обединяване на натрупани задължения - заеми и изостанали неплатени сметки за парно или други комунални услуги. При липса на пари в наличност е по-изгодно е да се вземе кредит да се покрие дълг към доставчик, ако нямаме друг начин да намерим парите. Иначе се трупат лихви и след малък период от време фирмата ни дава на съд и плащаме големи разходи по делото. За това повечето хора предпочитат да вземат кредит от банка. Най-често тези заеми се изплащат за срок от 1 до 3 години, а за много големи борчове и до 10. Все по-често се теглят кредити и за обучение на деца в чужбина", пояснява той.

По думите му в селата и по-малките градове на страната покупката на дом или друг имот се извършва изключително с потребителски кредити. В тази връзка Тошев прогнозира ръст на заемите между 20 000 и 40 000 лв.

Според него в последните години се наблюдава и друга тенденция - вземането на потребителски заем и за доплащане на имот. „Обикновено теглените суми са между 20 000 и 70 000 лв. Те се използват за покриване на разликата от ипотеката или самоучастието и се теглят най-вече от хора с добри финансови възможности, имащи спестени пари за голяма част от цената имота. Те предпочитат да не правят ипотека, защото процедурата по нея е дълга, а и потребителският кредит се одобрява по-бързо", поясни консултантът.

Тошев прогнозира още, че засега у нас няма опасност да се качат лихвите. „В България кредитите основно се теглят в лева. Този ресурс банките си го набавят от вътрешния пазар. Лихвите по депозитите продължават да падат, което намалява рисковете от поскъпване на кредитите", категоричен е той.

Пламен Йончев, изпълнителен директор на финансова институция, също смята, че не може да се очаква поскъпване на потребителските кредити. „Общо взето банките разполагат с достатъчно свободен ресурс и за това не виждам причина за покачване цената на кредитите", прогнозира той.