Монитор

Софиянци хвърлят по 64 000 тона храна в кофата. 64 000 тона храна отиват всяка година на боклука в София. Хората, които живеят в центъра на града, изхвърлят най-много картон, а в кварталите „Люлин" и „Младост" в кофите за боклук най-често попада пластмасата. Това показва анализ на Столичната община, изготвен заедно с програмата за управление на отпадъците до 2020 година.

Ромите изхвърлят най-малко храна - едва 5% от боклука, докато в кварталите с блокове от 6 до 20 етажа тя е три пъти повече. На година в столицата се изхвърлят по 572 000 боклуци, като най-често в кофата се оказват остатъци от храна, а на второ място е хартията с 56 000 тона. Според прогнозите софиянци ще произвеждат все повече боклук. Ако през 2016 година се очаква на човек да се падат 442 кг, то през 2020 година ще хвърляме с по 28 кг повече.

Община Варна генерира около 350 тона отпадъци на денонощие. Количествата нарастват до 500 тона през летния сезон, показват данни на общината. Боклуците от града и курортните комплекси постъпват в завода за преработка на твърди битови отпадъци край Варна с капацитет от 140 000 тона годишно. Инсталацията отделя всички годни за рециклиран отпадъци-пластмаси, метали, хартия и картон, а органичните отпадъци се отвеждат в тунели за биологично разлагане, като неизползваемия остатък се депонира. Според данни на общинската програми за управление на отпадъците в общината 14.6% от тях са хранителни, 20.4% - хартия и картон, пластмаса -20.9%, текстил - 4.0%, гума - 0.2%, кожа - 0.1%, градински отпадъци - 10.8%, дървесни - 0.5%, стъкло - 6.9%, метали - 4.5% и инертни материали - 16.9%. 443 килограма битови отпадъци изхвърля българинът за година. Това сочат данните на НСИ на база количествата събран боклук. Най-много боклуци са хвърлени в Русе, където на един жител се падат 637 кг. Следващите в списъка са бургазлии с 583 кг на човек. Точно с пет килограма по-малко са изхвърлили жителите на Добрич. Най-малко смет по кофите се оставя в Кърджали. Там на човек се падат почти двойно по-малко боклуци - 254 кг. В Монтана пък сметта достига до 286 кг.

Близо 600 млн. лева за е-самоличност на народа. Внушителната сума от над 581 млн. лв. вади държавата, за да въведе електронната идентификация на гражданите наред с традиционните лични карти. Въвеждането на е-самоличността е залегнала в специално написан от МС нов закон, който депутатите приеха вече на първо четене и който предвижда тя да може да се активира чрез различни носители - документи за самоличност с чип, банкови карти с чип, други смарт карти и дори мобилни устройства. Сега МВР е обявило обществена поръчка за изграждане на цялостна инфраструктура за електронна идентификация, с която според вътрешния министър Румяна Бъчварова се отваря вратата и към електронното управление.

С огромната сума, заложена в търга, ще се покриват разходите за издаване на традиционни документи, както и последващото плавно преминаване към е-самоличност. „Предвижда се да бъде въведено издаването на нов тип лична карта, която освен сегашните данни, трябва да съдържа и електронен носител с данни за електронна идентификация", се уточнява в документацията. Срокът за изпълнение пък е 11 години.

В обществената поръчка е заложено извършването на куп дейности, сред които проектиране и строителство на многофункционална сграда или няколко такива със съответната инфраструктура, съответния хардуер и софтуер, както и консултантски услуги в рамките на 1000 часа.

Капитал Daily

Банките през 2015 г.: Повече печалба, активи и обезценки. Банките в България отчитат 898.5 млн. лв. печалба за 2015 г., което е с 20% повече от предходната, а активите им растат с 2.8% до над 87.5 млрд. лв. Така в края на подготвителната година за предстоящата проверка на качеството на активите секторът има допълнителна възглавница.

Надзорните данни на БНБ показват и нагледно подготовката за това упражнение - размествания в портфейлите и отписвания променят чувствително динамиката в последното тримесечие на миналата година. Само за декември банките показват първа загуба за годината от 32.6 млн. лв. Тя е предизвикана заради големи обезценки и повече административни разходи, и двете свързани именно с подготовката за стрес тестовете. В това число има и донякъде еднократен ефект по изплащането на 82 млн. лв. сумарни вноски за новия фонд за преструктуриране.

Стабилни маржове

Въпреки турбулентната година на падащи лихви банките успяха да съхранят и дори да разширят леко нетния си лихвен доход. Данните на ниво система показват ръст от 5.3% до 2.77 млрд. лв. При отделни банки, които са свили по-чувствително кредитирането, има и спадове. Нетният доход от такси и комисиони също има съпоставим ръст от 7% до 890 млн. лв.

Така всъщност по-доброто представяне през годината в голямата си част се дължи на приходната част. Разходите за обезценка остават практически без промяна - 1.1 млрд. лв. Тук обаче има чувствителни различия в отделните банки. Докато някои, разчистили портфейлите си в предходни години, сега намаляват отписванията на лоши заеми, други отчитат големи обезценки, които ги извеждат на загуба. Пример за това е "Пиреос", която показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.) и така отчита най-голямата загуба сред всички институции - 134 млн. лв.

По-големи покачвания на обезценките има още при ПИБ, ЦКБ, Интернешънъл асет банк, ОББ.

Административните разходи също растат с над 6%, но това се дължи до голяма степен на вноската в новия фонд.

Финалните приготовления

Впечатление прави, че огромната част от обезценките се начислява именно в последното тримесечие, когато разходите по това перо са почти колкото за предишните три сумарно. Тук основният принос е на ПИБ, която в края на годината е отчела близо 230 млн. лв. допълнителни обезценки. Това е аналогично на 2014 г., когато голямото отписване беше компенсирано от извънреден приход от продажба на имот на проектната компания за "Южен поток" с голяма печалба. Тази година не е ясно от какво са нужните за целта извънредни приходи в последното тримесечие, които са вписани основно в графата "Други оперативни приходи". Повече информация за това вероятно ще се получи от тримесечните и годишните финансови отчети на самата банка, които тя като публично дружество трябва да публикува съответно до края на януари и края на март.

Другото голямо движение в края на годината също е свързано с ПИБ и обявената от нея сделка да придобие активите на "Кремиковци" от финансирани от нея и свързвани с мажоритарните и собственици дружества. От имотния регистър се вижда, че тя е оформена като "прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг" и е оценена на 271.2 млн. лв. Не е ясно дали това е цялата сума по операцията дълг-собственост, или има и други подобни сделки, но в края на четвъртото тримесечие материалните активи в баланса на ПИБ се увеличават с 593 млн. лв. С това общо притежаваните от нея материални активи достигат над 1.2 млрд. лв., което 47.4% от притежаваните от всички банки.

В повечето от останалите банки също има ръст на обезценките в последното тримесечие. При "Пиреос" начислените разходи скачат с 55 млн. лв. спрямо третото тримесечие, при "Райфайзен" с 27 млн. лв., Интернешънъл асет банк начислява 20 млн. лв., а при пазарните лидери Уникредит Булбанк и ДСК повишението е с по около 16 млн. лв.

Дефицитът за 2015 г. е окончателно под 3%. Дефицитът е под 3% както на касова, така и на начислена основа. Това показват окончателните данни за изпълнението на държавния бюджет към края на 2015 г. При това положение България ще избегне процедурата по свръхдефицит, която можеше да бъде стартирана заради рекордния дефицит от 5.8% през 2014 г., постигнат основно заради необходимостта да се изплатят гарантираните депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

От данните на МФ се вижда, че и приходите, и разходите са увеличени с около 2 млрд. лв. спрямо записаните числа при приемането на Закона за бюджета за 2015 г. Тоест извънредните постъпления са използвани изцяло за покриване на допълнителни разходи (основни пари за министерства и за разплащания по европейските програми), а не за свиване на дефицита. Окончателните данни показват дори, че приходните агенции (митниците и НАП) не са успели да изпълнят 100% плана за събираемостта от ДДС.

Повече дефицит

Въпреки че като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) дефицитът на касова основа е 2.9% (под заложените 3% в неактуализирания бюджет за 2015 г.), в номинално изражение той дори е по-голям. Увеличението е с около 230 млн. лв., а намалението като дял от БВП се дължи на факта, че икономиката нарасна номинално повече, отколкото беше заложено. Добрата новина е, че правителството не изпълни намерението си да увеличи "дупката" до 3.3% от БВП, каквото беше записано при актуализацията на бюджета, приета в края на миналата година. Ако този план беше изпълнен, тогава числото за дефицита щеше да бъде с 400 млн. лв. по-голямо.

Когато говорим за дефицита на начислена основа, който е по-малък от касовия заради очакваните бъдещи вземания по разплатените европейски проекти, очакванията на МФ са той да е около 2.5%. В Конвергентната програма за периода 2015 - 2018 г. е записано, че той не бива да надвишава 2.8%. Успехът тук се дължи на ударното разплащане с държавни пари по европейските програми, които впоследствие трябва да ни бъдат върнати от Брюксел. От данните се вижда, че през миналата година Европейската комисия е превела на България малко над 3.6 млрд. лв.

Според финансовото министерство постигнатият резултат е изключително важен, тъй като е имало "сериозни предизвикателства, свързани основно с успешното финализиране на проектите по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на сектор "Рибарство" за програмния период 2007 - 2013 г."

По-малко ДДС

Въпреки опитите на държавата да събира повече данъчни приходи статистиката към края на годината показва, че събираемостта е изпълнена 99%. И докато при преките данъци (корпоративен, подоходен и осигуровките) има преизпълнение, при косвените данъци имa изоставане. Всъщност то е при събирането на ДДС, като там планът е изпълнен едва 95.7%.

Министерството на финансите не е предоставило точно каква е събирамостта на ДДС - от внос и от продажби в България и ЕС. Преди седмица Агенция "Митници" представи годишния си отчет за дейността, от който стана ясно, че е преизпълнила плана си при събираемостта на ДДС при внос от трети страни. Националната агенция за приходите (НАП) не е представила годишния си отчет, но ако данните на митниците са верни, изоставането остава да се дължи изцяло на управляваната от Бойко Атанасов институция.

МФ оправдава слабия резултат с по-големите суми, възстановени на фирмите като данъчен кредит. От ведомството на Владислав Горанов изтъкват, че към края на 2015 г. няма задържане на кредит и нивото на дължимия данък е близо до нивото в края на 2014 г. Според изнесената информация към декември невъзстановеният данъчен кредит на фирми е в размер на 128.5 млн. лв. За същия период на 2014 г. беше 105 млн. лв., а година по-рано - 240 млн. лв.

Очакванията към НАП бяха по-големи, особено на фона на падащите цени на горивата през 2015 г., което на теория увеличава потреблението както на бензин и дизел, така и на всички стоки и услуги, които са свързани косвено с тях. Сметките вероятно са се объркали заради незначителното поевтиняване на горивата в България, отчитайки срива на петрола под 30 долара за барел (близо 50% за година). Данните от компонентите, формиращи БВП, показват, че потреблението на домакинствата е нараснало незначително през първите три тримесечия на 2015 г.

Друг проблем се оказва несигурността в България, която кара хората да спестяват, вместо да потребяват. Самият Горанов призна по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал", че противно на очакванията и "на това, което пише в книгите", потребителите са предпочели да спестят по-големия си разполагаем доход през 2015 г., вместо да го инвестират или използват за потребление. Данните на БНБ за цялата 2015 г. показват, че депозитите на домакинствата и бизнеса са се увеличили до рекордните 63.7 млрд. лв., като от тях 42.5 млрд. лв. са на домакинствата. Според финансовия министър раздвижването на крайното потребление изисква дългосрочна стабилност и перспектива. "Това, което най-трудно се възстановява и се чупи бързо, е икономическото доверие на субектите в средата. Истината е, че хората харчат днес това, което вярват, че ще изкарат утре", каза Горанов.

За сметка на НАП митниците са успели да преизпълнят плана си за акцизите и ДДС от внос. При тях бяха притесненията, тъй като и двата компонента се влияят силно от падащите цени на петрола и горивата. Управляваната от Ваньо Танов агенция е успяла да преизпълни плана си при акцизите, като на годишна база отчита ръст от 12%. При ДДС от внос нарастването спрямо 2014 г. е близо 1%. Оттам смятат, че основната причина за добрите резултати се дължи на "прилагането на комплекс от мерки и дейности, насочени към повишаване събираемостта на приходите, прилагането на модерни методи за оценка и анализ на риска, разследването и противодействието на измамите и нарушенията на митническото законодателство, както и на комплекс от мерки, засягащи движението на стоки, подлежащи на забрани и ограничения".

Добър старт на годината

Предварителните данни на МФ за януари 2016 г. показват внушителните 952 млн. лв. излишък - число, невиждано досега през първия месец на годината, който по традиция е месецът с едни от най-големите плащания и най-малко данъчни приходи. Финансовото министерство отдава подобрението на бюджетната позиция на ръста при данъчните и неданъчните приходи, както и постъпленията от Брюксел. През януари са събрани общо 3.1 млрд. лв. (9.4% от годишния разчет), като спрямо януари 2015 г. се отбелязва ръст от 642.7 млн. лв. Няма конкретни числа за съотношението между местните приходи и европейските, но се знае, че увеличението спрямо година по-рано в първия случай е с 461.8 млн. лв., а във втория - с 180.9 млн. лв.

Сега

Държавата е похарчила извънредно 1.2 милиарда лева за европроекти. Извънредните разходи по проектите, реализирани с европари, и приключването на стария програмен период са натоварили дефицита с близо 1.5 млрд. лв. Тези плащания са "изяли" заложените буфери в разходната част на бюджета. За общините приключването на стария програмен период и набъбналите харчове покрай изборите водят до плачевен резултат - рекорден за последните години дефицит по общинските бюджети в размер на 223 млн. лв.

Това показва внимателният преглед на статистиката на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на консолидирания бюджет към края на декември. Хазната приключва 2015 г. с дефицит в размер на 2.47 млрд. лв. Той щеше да бъде чувствително по-нисък без извънредните разходи по европейските програми.

Окончателните данни на МФ показват, че прехвърлените от държавния бюджет суми за съфинансиране и авансово финансиране на проектите в края на миналата година са стигнали 2.45 млрд. лв. Това е значително над първоначално заложената сума за съфинансиране на програмите - 1.25 млрд. лв. При актуализацията на бюджета числото бе завишено, но и тази прогноза е надхвърлена чувствително. Сметките показват, че реално отпуснатите трансфери над първоначално планираното възлизат на 1.2 млрд. лв. Но дори тези извънредни средства не са стигнали, за да покрият разходите. Така по линия на еврофондовете окончателният резултат е дефицит от 277.8 млн. лв. Не е ясно каква част от всички тези средства ще бъдат възстановени от Брюксел. Ударното авансово разплащане води до дефицит за 2015 г., но ако ЕС възстанови сумите, бюджетът за тази година може да се окаже с незаложен приход.

Бързането да се платят пари по проектите по еврофондовете е изконсумирало т.нар. скрити буфери в разходната част на бюджета, става ясно от числата. Такива буфери обикновено се залагат при разходите за строителство и придобиване на дългосрочни материални активи, както и при разходите за лихви. Окончателните данни за 2015 г. показват, че капиталовите разходи по държавния бюджет без европейските проекти са изпълнени едва на 65.5%, като по това перо са платени 657.1 млн. лв. от заложени 1 млрд. лв. Тези пари са пренасочени отново за строителство. По окончателна информация разходите за строителство по консолидирания бюджет са стигнали до 6.84 млрд. лв. при планирани след актуализацията на държавния бюджет 6.27 млрд. лв.

В изборната 2015 г. общините са си позволили много по-високи разходи от предвиденото. Те са получили от хазната общо 3.095 млрд. лв. трансфери при заложени първоначално 2.48 млрд. лв. Местните управи са получили и по-висок размер на обичайните си субсидии, и допълнителни целеви средства. От извънредните трансфери към общините 322.8 млн. лв. са по линия на европейските фондове. Не е ясно обаче дали тези суми не са предоставени като безлихвени заеми, тоест като пари, които трябва да се връщат. Окончателната сметка по бюджетите на общините е дефицит от 222.9 млн. лв. През 2014 г. общините са имали излишък от 93.5 млн. лв., в края на 2013 г. излишъкът е бил 64.9 млн. лв.

По предварителни данни за януари 2016 г. консолидираният бюджет има излишък от 952 млн. лв. на фона на отчетен излишък от 69.1 млн. лв. година по-рано. По-доброто салдо се дължи както на по-високи приходи на месечна основа, така и на по-ниски разходи спрямо януари 2015 г. Ръстът при приходите на годишна база идва основно от по-добри данъчни постъпления - с 461.8 млн. лв., и от по-високи постъпления от ЕС - ръст от 180.9 млн. лв.

Сметната палата: Хаос и неефективност спъват инвестициите. Българската агенция за инвестиции (БАИ) сериозно се затруднява в привличането на фирми, които искат да развиват бизнеса си у нас. Пречки са икономическата нестабилност и липсата на обслужване "на едно гише". Проблем са и масовото напускане на обучени експерти, както и хаоса в обществените поръчки и спорадичните контакти на агенцията с другите министерства, органи или общини, които също участват в привличането на инвеститори.

Това показва одитен доклад на Сметната палата за периода от началото 2013 г. до края на следващата - 2014 г. По това време в управлението на агенцията са били трима души - Борислав Стефанов (назначен от кабинета "Борисов" 1), предложението на Драгомир Стойнев - Светослав Младенов, и настоящият шеф на БАИ - Стамен Янев.

В обширния доклад на Сметната палата са изтъкнати силните и слабите страни на БАИ, но с превъзходство на слабостите. Отчита се, че политическата несигурност през този период сериозно тревожи инвеститорите и оказва отрицателен ефект. Един от най-важните изводи на Сметната палата е свързан с малкия брой привлечени инвестиции в сравнение с възможностите на агенцията. Затова е "желателно постигането на значително подобряване на ефективността и привличането на относително по-голям брой проекти", коментират от одитния орган.

Една от тревожните констатации е липсата на реално обслужване "на едно гише". Както през одитирания период, така и сега големите фирми продължават да контактуват поотделно с всички министерства и органи, за да получат нужните документи за проекта си. От "персонално" обслужване могат да се възползват единствено вече сертифицираните компании, но и това не минава без излишна бумащина.

Причините за слабите резултати на БАИ понякога се крият и в политическата конюнктура. Агенцията е общувала с министерства и регулаторни органи инцидентно, а това допълнително усложнило задачата й да привлича фирми у нас, отчита Сметната палата. Макар палатата да не визира конкретен период, преди време от липса на връзка с ресорното министерството се оплака и тогавашният шеф на БАИ Борислав Стефанов. Това стана повод за неговата оставка, която той мотивира с липсата на комуникация с правителството на Пламен Орешарски.

Все пак работата на БАИ през тези две години има и силни страни. Първата от тях е фокусирането на агенцията в приоритетни области като преработвателната индустрия, ИТ сектора, иновациите, образованието и др. Изтъкната е и възможността на БАИ да издава сертификати за клас инвестиция. Такава констатация обаче буди смущение, тъй като това е една от основните дейности на агенцията, без която нейната работа би била поставена под въпрос.

24 часа

Оперират неродено бебе с излив в белите дробове. Бебе, което е било в много тежко състояние поради голям излив в белите дробове, е било оперирано вътреутробно в 26-а гестационна седмица в частна болница в София, съобщиха оттам. След успешната манипулация Християна е родена предсрочно, но в много добро състояние на 17 декември 2015 г.

"Проблемът на бебето бе забелязан от лекарка, която води женска консултация. То беше събрало много вода в плеврите и кожата и вече имаше сърдечна недостатъчност. Нямаше друг шанс, освен да направим дренаж в белия дроб", обясни пред "24 часа" д-р Кристина Чачева, специалист по фетална медицина.

На д-р Чачева помагала д-р Марина Михова, също специалист по фетална медицина. Тя осигурявала ултразвуковия контрол за манипулацията.

Ако се предприеме оперативно раждане в такъв ранен етап от бременността, бебето трябва да има много здраво сърце, за да понесе натоварването и да оцелее. В случая това не било решение.

Първият опит за дренаж бил неуспешен, тъй като момиченцето много бързо извадило дрена.

"Да, бебетата могат да правят такива неща вътреутробно. Втория път обаче го поставихме така, че то да не може да го достигне, и задържахме бременността още 4,5-5 седмици", разказва д-р Чачева.

Междувременно се получил т. нар. Синдром на огледалото - при плод с плеврален излив и майката започва да събира вода основно в съдовата система и развива състояние, подобно на прееклампсия. Имало риск да се наложи ранно оперативно раждане, ако нейното състояние не се подобри.

След повече от месец жената дошла, защото изтекли водите. Бебето вече било в значително по-добро състояние и без излив.

Това е вторият случай на вътреутробно дрениране на белите дробове при хидропс на д-р Чачева в болница "Надежда". Хидропс е състояние на плода, при което по различни причини се излива и натрупва течност в различни органи. Ако за едно бебе се знае, че има анемия в ранен етап от бременността например, може да се очаква хидропс в по-късен етап. При Християна нямало анемия, нито вирусна инфекция - друга причина за хидропс, а смущения в лимфния оток. Момиченцето е изписано и вече е при родителите си в Симитли.

При първия случай през април бебето било с много по-тежък хидропс. При него процедурата също е успешна, момиченцето е спасено. То било родено недоносено, после 6 пъти правило изливи след раждането, докато се преодолее състоянието. Днес то е добре, живее в Бургас.

Д-р Кристина Чачева е завършила и специализирала в Германия. Имала добра практика, когато д-р Георги Стаменов, основател на болницата, я кани да се присъедини към екипа. Специализация в Германия има и д-р Михова.

"Такива операции сме гледали по конгреси в чужбина и аз винаги съм си мислила, че мога да бъде зрител, а не участник", коментира пред Би Ти Ви д-р Марина Михова.

Беше ме страх за детето, но като казаха, че ще оживее, повярвах, разказа пред телевизията майката на Християна Йорданка Михайлова.

Родителите нямат възможност да поемат разходите за операцията и д-р Чачева се отказва от хонорара си.

Ченалова сама записала сериала "Двете каки". Румяна Ченалова най-вероятно сама е правила записите като вид лична застраховка.

Дори се предполага, че записващите устройства са били професионално монтирани в ботуша на дамата. Това е една от последните версии на разследващия екип, който проверява скандала с "двете каки" - дългите монолози на съдия Владимира Янева пред мълчаливата ѝ колежка Румяна Ченалова. Отпаднала е версията, че третото лице - адвокат, е "техническият режисьор" на сериала.

Сега обаче експертите се питат дали Ченалова е носила записващо устройство и на срещата си с премиера. Ако такъв запис е бил направен, дали той отново ще изтече. Разговор е имало и той бе обявен от Бойко Борисов още през май 2015 г. пред Би Ти Ви. След като френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан заговори през декември 2014 г. за гнилите ябълки в съдебната система, Ченалова е поискала среща с премиера.

Борисов разказа, че положила големи усилия, за да се срещне с него в Министерския съвет и да му каже, че срещу нея има гонения. "Отговорих й, че нищо не мога да направя. Всички идват! За всяко нещо Бойко да им помогне", обяснява премиерът пред Би Ти Ви. Той разказа още, че предупредил съдийката, че за всичко незаконно, което е правила, ще си понесе отговорността . "И тя си понесе отговорност", добавя на финала на интервюто през май 2015 г. Борисов.

Ако се питате откъде дойдоха тези "гнили ябълки", които разтръскаха яко Темида, най-вероятно идеята за тях идва на френския посланик от материал в сайта "Съдебни репортажи". В него се разказва как Ченалова, която е назначена след конкурс за наказателен съдия в Софийския градски съд в края на 2008 г., е записана да поръчва по телефона "кошница с плодове".

В серията разговори дори се оплакала, че липсват част от уговорените бройки плодове, а от отсрещната страна я уверили, че ще има повторна доставка. Тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов дава на 1 март 2010 г. пресконференция и обявява, че прокуратурата проверява 60 магистрати за корупция. Въпреки че не изнася конкретни данни, Първанов уточнява, че по тези дела се работи трудно, тъй като колегите му не говорят по телефона директно за пари. Вместо това си поръчват "кошници с плодове", гаранционни карти или дори се уговарят колко ще им струва ремонт на апартамента. Прокуратурата тогава настоява за поправки, за да може ВСС да използва материалите от подслушвания при дисциплинарни производства срещу магистрати.

Любопитно е, че бившият правосъден министър Христо Иванов е един от създателите на сайта "Съдебни репортажи". Това е проект на неговата фондация "Център за съдебна и разследваща журналистика" (ЦСРЖ), сред чиито учредители е Иванов, както и журналисти от "Капитал" и Медиапул.

Пак този сайт "Съдебни репортажи" регистрира, че Румяна Ченалова протича и в разговори, записани със специални разузнавателни средства. Те били приложени като доказателства по приключило дело срещу бившия прокурор от Стара Загора С. П. Делото е било внесено в съда през 2009 година. От записите става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат в Стара Загора, кантората ѝ доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Тези разговори са записани малко преди Ченалова да се върне отново в редиците на съдебната система (преди това е била прокурор).

Всъщност 56-годишната днес магистратка преминава пътя си така - прокурор, адвокат, съдия. Започва кариерата си като прокурор в Казанлък, където се труди 7 месеца, и за десетина години се изкачва до зам.окръжен прокурор в Стара Загора. Следват 10 години като адвокат пак в Стара Загора - от това време е и записът в адвокатската ѝ кантора в този град, за който пишат в "Съдебни репортажи".

От 2008 г. е съдия в Софийския градски съд, а година по-късно кандидатства за шеф на Окръжния съд в Стара Загора. Тогава пък я препъва дългата ѝ телефонна връзка с митичното за онова време лице Красимир Георгиев, по-прочут като Красьо Черничкия. Ченалова протича и в справката за входящите и изходящите обаждания на неговия мобилен телефон. Името му огласява членът на ВСС Иван Колев като лице, което предлага срещу възнаграждение подкрепа за назначаване на ръководни постове в съдебната система.

Проверката на съдебния съвет установява, че Ченалова започва всекидневна телефонна връзка с Красьо Черния - над 30 пъти двамата са имали диалог малко преди да подаде документи за шеф на старозагорския съд и връзката рязко прекъсва, след като Черния е осветен.

ВСС ѝ налага наказание понижаване в ранг за срок от 2 години.

Още на старта си в Софийския градски съд през 2008 г. като съдия в Наказателното отделение на Ченалова се поверяват дела с "особен обществен интерес". И досега не е ясно как точно е разпределен при нея прочутият "Октопод". Колеги допускат, че делото на Алексей Петров, е цената, която тя плаща, за да се премести в Търговското отделение на СГС, което магистратите наричат "златна мина", защото тук се водят спорове за милиони, разглеждат се най-мащабните икономически дела и спорове за несъстоятелност на фирмите.

Ченалова гледа делата "Соло", "САПАРД" . Срещу нея има много оплаквания до ВСС - поне 22. От жалбите на семейство Въжарови /родителите на жертвата пред дискотека "Соло"/ до представителите на MANGO в България, които имат нещастието търговският им спор да попадне при нея. И така - до "гнилите ябълки" на посланика на Франция. Следват дисциплинарни производства във ВСС до 19 ноември 2015 г., когато я уволняват.

Труд

40 лева великденска добавка за пенсионерите. „Ще възложа на финансовия министър за Великден да отдели над 50 милиона за нашите баби, дядовци, майки и бащи, за да подпомогнем пенсионерите", обяви днес в Бургас премиерът Бойко Борисов. Той изчисли, че с новообещаната помощ допълнително и извън бюджета правителството ще даде 200 млн. лв. на възрастните хора. Става дума за периода от Коледа на 2014-а до идния Великден.

Миналата година за Възкресение Христово над 1,2 млн. пенсионери получиха по 40 лв. Добавката бе за възрастните, чиито доходи са под прага на бедност. Очаква се същият подход да се приложи и с новите 50 млн. лв. за Великден.

Средствата за помощта ще дойдат от повишените приходи в бюджета. „От борбата с контрабандата сме събрали 954 млн. лв. повече в сравнение с януари 2015 г. Това е близо милиард повече! Затова нервничат много хора - защото това са пари, които са отивали в незнайно чии джобове", каза Борисов.

В Бургас той коментира и поисканата от него оставка на просветния министър. „Проф. Танев е изключително ерудиран човек. Но заради това, че екипът му и самият той не съумяха да комуникират правилно с обществото и да обяснят това, което възнамеряват да правят, възникна напрежение в много градове. В народа, казано простичко. Днес му предложих да продължи да работи като мой съветник в кабинета", каза Борисов. Той истински съжалявал, че за втори път, след здравния министър Анна-Мария Борисова от първия му кабинет, му се случва един прекрасен експерт, корифей в своята област, да трябва да подава оставка по негово искане, задето не могъл да комуникира добре с обществото. На въпрос дали одобрява Меглена Кунева да стане наследник на Танев, премиерът отговори, че ще изчака да минат всички преговори в Реформаторския блок. „Аз не искам да се меся и да се изказвам по темата, защото ми трябва единен и силен РБ, такъв, какъвто е ГЕРБ в момента", завърши Борисов.

Премиерът посети Бургас, за да разгледа обновената жп гара. Ето какво каза още там:

- Жп линия ще свързва Бургас с летището и със Слънчев бряг. През март и София ще има нова жп гара.

- Чичо кмет (Димитър Николов - б.р.) да си гледа Бургас, а за кандидат за президент ще говорим след юни.

- След като в тази сфера има радикално различни мнения (съдебната система - бел.ред.), има инструмент - и в ЕК има такава програма, да се вземат такива съветници, които да наблюдават, да ни посъветват и да си сътрудничим с тях. Така че аз съм го поискал, в доклада е вкарано, не виждам драма. Мисля, че и главният прокурор това го прегледа като идея, те си имат инструменти да си поискат сътрудничество такова, каквото желаят, и това ще сплоти системата.

Държавата блокира зимния туризъм в България. През 2011 година, при представянето на секторната стратегия за привличане на чужди инвестиции, премиерът Бойко Борисов заяви: „Петролът на България са минералните води, ски пистите и храните". Тогава министър-председателят се възмути, че „другите страни изкарват милиарди от зимния туризъм, а ние - стотинки".

Днес нищо от тази програма и намерения на тогавашното правителство не е изпълнено. Държавната администрация в лицето на Министерството на околната среда и водите е заело пасивна позиция относно възможностите за развитието на зимния туризъм. Тази летаргия на МОСВ изцяло блокира работата на Министерството на туризма и общините, и стопира инвеститорските проекти. Тежката бюрокрация, корупцията, сервилниченето пред български зелени неправителствени организации от години обричат зимния туризъм и го тласкат към упадък.

Симптоматичен пример в това отношение е Банско, най-добрият ни зимен курорт, придобил световна популярност. Прекрасните условия привличат туристи от цял свят. Те обаче с право недоволстват, след като се сблъскат с факта, че трябва да чакат с часове на опашка пред единствения кабинков лифт, за да се качат в планината.

И българи и чужденци недоумяват защо при този огромен интерес към курорта, не се изгражда втора линия, за да се облекчи достъпът до склоновете на Пирин.

В същото време липсата на още една кабинка превръща цялата зона около „Шилигарника" и „Бъндеришка поляна" в огромен паркинг със стотици автомобили, което освен неудобство за туристите, влияе изключително неблагоприятно върху околната среда и хората. На никой не е приятно да отиде на върха на планината и там да се чувства като на паркинг пред столичен мол.

Дългите опашки ги има и този сезон пред началната станция на кабинковия лифт, като за разлика от предходни години, сега се вият и в делнични дни заради нарастващата популярност на Банско.

Пред „Труд" кметът на общината Георги Икономов потвърди, че в момента курортът е пълен с гости и туристи и желаещите да ползват лифта са хиляди дневно. „Разбира се, че има опашки. В момента в Турция има ваканции, предстои и междусрочната на учениците в България. Хотелите са пълни, и откъм гости, и откъм резервации. Така че опашките пред лифта и в делнични дни не трябва да учудват никого. Освен това в момента атмосферните условия са перфектни за ски и зимен туризъм", каза Икономов.

Той призна, че много туристи няма повече да се върнат в курорта, след като веднъж са се сблъскали с безкрайното чакане за кабинката. „Когато говорим с гостите на града, идващи от чужбина, те недоумяват как може този проблем от години да не се решава. За съжаление от Министерството на околната среда и водите са върнали проекта за нов план за управление на Национален парк „Пирин", със задължителна препоръка да не се разширяват туристическите зони", допълни Икономов.

Продължаващото дългогодишно бездействие на държавата и отказа на МОСВ да се съобрази с исканията на обществото, общините и инвеститорите за даване на възможност за развитие на зимния туризъм, резонно ще доведе до упадък, още по-голям демографски срив в планинските региони и обедняване на населението.

Дали на премиера Бойко Борисов му е ясно, че Министерството на околната среда и водите се превръща в черна дупка за българския туристически бизнес, в която потъват проекти за стотици милиони евро?

Безотговорност

За това, че правителството не прави нищо за Банско, е показателен и следният факт: Преди почти година, по разпореждане на министър-председателя Борисов, бе създадена междуведомствена работна група, включваща представители на заинтересованите министерства. Тази комисия извърши всички необходими проверки и излезе с предложение за анексиране на концесионния договор за туристическа и ски зона „Банско", което беше внесено в Съвета за развитие към Министерския съвет.

Преди седем месеца Съвета разгледа предложението и си определи двуседмичен срок, в който да реши казуса. От тогава до сега вицепремиерът и председател на Съвета за развитие Румяна Бъчварова не намери време да го свика и да излязат с решение.

Безхаберието на администрацията очевидно е стигнало до там да не изпълнява собствените си решения. Явно с всички въпроси в страната трябва лично да се занимава Борисов. Но тогава възниква въпросът защо са му министри и Министерски съвет.

Стандарт

US рейнджъри в Сарафово. Самолет с 300 американски рейнджъри на борда се приземи в "Сарафово". Кацането не било планирано, но се наложило заради бушуващи бури, научи "Стандарт". US бойците се връщали от мисия в Афганистан и пътували за военна база в Германия. Първоначално самолетът "Херкулес" поискал да кацне в Констанца, но румънците отказали поради липса на готовност. Българските авиодиспечери са успели да реагират мигновено и американските военнослужещи са се приземили безпрепятствено на летището в "Сарафово" в събота вечер. Под засилена охрана те са откарани в бургаски хотел, където са пренощували. Заради мерките за сигурност от Сливен на морето са прехвърлени екипи на Военна полиция. След нощувката рейнджърите са продължили полета си.

Чиновници качиха на шейната втори просветен министър. Паисий или евродокладът? Това бяха главните политически играчи у нас миналата седмица. И ако не беше вторият, най-вероятно Тодор Танев щеше все още да стои на стола на дядо Вазов, независимо от скандала с учебните програми. Скандал, който беше донякъде предизвестен. Защото вече се е случвал, при това с почти същите учебни програми. Преди три години тяхна жертва без малко да стане тогавашният просветен министър от кабинета "Орешарски" Анелия Клисарова. Защото в българското образование традицията повелява следното: "Има ли нови учебни програми - гърми министър". И причината винаги са неговите чиновници, които остават на поста си независимо от политическите сътресения по върховете.

Как се стигна до скандала за учебните програми, които доведоха до оставката на просветния министър Тодор Танев? И за който последователно бяха набеждавани медии, тролове и социални мрежи. Всъщност може би основната причина за него бе отсъствието на комуникация, с която министерството да обясни публично философията на промените в програмите, вместо да ги качва "на парче" и без никакви обяснения. На практика за втори път в последните три години чиновници подлагат динена кора на министър във връзка с учебните програми. Което вероятно би трябвало да послужи като "червена лампичка" на следващия - не оповестявайте промени, преди да сте ги обяснили надълго и нашироко пред онези, които те засягат.

Скандалът започна да се заражда в часа на "петъчния факс" - название, с което преди време репортерите назоваваха всяко събитие, което обикновено се появяваше в края на работната седмица, точно преди да бъде затворен броят на вестника, и преобръщаше всичко. Така в петък около 18 часа на сайта на просветното министерство се появиха проекти за учебни програми за втори, шести и осми клас, които трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане. Без да ги има програмите за останалите класове, с изключение на първи и пети, които бяха изготвени първи. По закон те трябваше да бъдат оповестени, за да имат време издателите да подготвят учебниците за следващата учебна година, когато програмите влизат в сила. Явно обаче никой в МОН не е съобразил какво точно се случва, когато оповестяваш част от програмите, от които отпада знаков материал и не казваш къде отива той, нито по каква причина го правиш.

Оказа се, май никой в МОН не е и знаел, че тези програми ще бъдат качени в петък вечер. Репортерите, установили отсъствието на Паисиевата "История славянобългарска" от програмите за шести клас, започват трескаво да звънят на експертите в МОН.

Експертите отказват да коментират, докато не им наредят отгоре. Ръководството на МОН мълчи, не е ясно дори дали е чело в детайли промените, които е пуснало "на обсъждане". Обещават, че ще говорят в понеделник, но дотогава в публичното пространство вече се е завихрил истински скандал. Цяла събота и неделя социални мрежи и медии играят на "тука има, тука нема Паисий", а тролове и патриоти, които първо коментират, а после четат, довеждат истерията до краен предел. Паисий пада! Отвсякъде! Фейсбук иска оставки!

Министерството твърде късно се сеща какво е сътворило и обявява спешна пресконференция в понеделник, за да поясни какво точно е имало предвид. Говори се, че преди тази пресконференция са дописвани произведения, които са се били оказали извън учебните програми за целия прогимназиален и гимназиален курс. При това, след като министърът се е заклел, че "ръката му ще изсъхне", ако подпише да паднат Вазов и Ботев.