Капитал Daily

Енергийната борса стартира с очаквани дефекти. Ако някой е очаквал енергийната борса в България да наложи чисто пазарни цени на електроенергията, днес ще е разочарован. Първите резултатите от работата на Българската независима енергийна борса (ibex.bg/bg/) в четирите дни от стартирането й на 19 януари показват ниско търсене заради малкия брой участници и една екстремна ситуация. Накратко - в три от дните цените са много по-ниски от директните двустранни договори, сключвани до момента, а в един от тях се увеличат три пъти. Дефект освен слабия интерес е и работното време, което изгонва чуждите търговци от нашия пазар. За неспециалистите е важно да знаят, че на борсата се продават еднодневни количества - т.е. търгува се малък излишък или недостиг, а не средносрочни количества, които могат да се ползват от предприятия.

Въпреки проблемите като цяло пазарът приема положително, че борсата в България все пак заработи, и се надява след години тя да се превърне в реален пазарен инструмент.

Особености на местната борса

Тъй като пазарът на електроенергия в България все още не е напълно либерализиран (има много дългосрочни договори с гарантирано изкупуване) енергийната борса трябваше да започне търговия с количествата електроенергия от трите държавни производителя - ТЕЦ "Марица-изток 2", Националната електрическа компания (НЕК) и АЕЦ "Козлодуй". Това бе и условието Европейската комисия (ЕК) да спре наказателната процедура срещу "Български енергиен холдинг" (БЕХ), която беше започната през 2012 г. заради съмнения за нарушаването на конкуренцията на свободния пазар на електроенергия. Ангажиментите на БЕХ във връзка с това предвиждат трите производителя, които са дъщерни на холдинга, да осигуряват минимални количества енергия за срок от пет години, с което да гарантират нейната ликвидност. През първата година това са близо 300 мегавата, които се увеличават до 807 мегавата през последната година.

Още през третия ден на търговия се вижда, че продадените количества достигат 337 мегавата, което е добра ликвидност. Въпреки това обаче постигнатите цени отбелязват сериозни отклонения в сравнение с регионалните.

Екстремно изкривяване

И трите производителя, които са задължени да продават на борсата, на практика предлагат електроенергията на една и съща цена от 44 лв. за мегаватчас по данни на търговци. Така съвсем естествено, когато търсенето е ниско, търговците купуват на минимална цена и обратното, когато търсенето е високо, тя се покачва. Това коментират и от самата борса след първия ден на търговия. "Тази първа реална борсова сесия в България количествата по оферти-продава превишаваха тези по оферти-купува. Вярваме, че по време на следващите дневни борсови сесии ще е налице значително по-висока активност от страна на борсовите участници купувачи, което ще обособи значително по-реалистична почасова цена на търгуваната електрическа енергия."

Малкият брой участници, регистрирани на борсата - общо 19, от които три производителя, води и до екстремни стойности на цените, когато търсенето нарасне. Така например за продадената електроенергия със срок на доставка 22 януари за базова енергия на борсата е постигната цена от 116 лв. за мегаватчас, която е по-висока от цените на централите за същия период при двустранно договаряне и в сравнение с регионалните борси. Справка от онлайн системата за продажба на електроенергия на АЕЦ "Козлодуй" показва, че за същия ден на доставка централата е сключила сделка за 90 лв. за мегаватчас. За този период ТЕЦ "Марица изток 2" се е договорила за 80 лв. за мегаватчас електроенергия. Средната цена на някои от регионалните борси през последните дни също се е движела около 45-50 евро за базов товар. Това се отнася и за пиковата енергия, която също е много над средната цена на централите при двустранно договаряне.

Според Никола Василски, търговски директор на "Енерджи съплай" пазарът е все още недоразвит и липсата на достатъчно продавачи води до високи цени.

Системен недъг

Постигната ниска цена през останалото време има някаква пазарна логика макар и породена от липсата на конуренция в предлагането и слабото търсене. Екстремните стойности в третия ден на търговия се дължат на съвсем друго. Според Мартин Георгиев, който е председател на Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ), един от проблемите на българската борса е по-късният час, в който приключва търговията в сравнение с регионалните борси в Румъния и Унгария. По думите му това изолира българската борса от регионалния пазар и прави невъзможно участието на чужди търговци или производители на нея, което би увеличило конкуренцията и би ограничило получаването на екстремни стойности.

Причината е, че ако търговците и производителите искат да продават на българската борса, те няма къде да реализират остатъка от електроенергията си. Георгиев даде пример с първите два дни на работа на платформата, когато на производителите са останали около 70-80 мегавата, които след това не е имало къде да продадат поради късния час, и съответно не са произвели. "В Сърбия другия месец също отварят енергийна борса с час на затваряне 10:15 ч. централно европейско време, което е 15 мин. преди Унгарската борса, което дава възможност на пазарните участници да реализират там основните си количества, а след това да продадат остатъка на другите борси", даде друг пример той. Българската работи до 12 ч. централно европейско време.

Според търговци причината българската борса да има толкова късен час на затваряне е по настояване на Nordpool, чиято платформа за търговия се използва. От местния оператор не бяха открити за коментар.

Друг проблем, с който търговците се сблъскват, са големите обезпечения и липсата на гъвкавост при определянето им по отношение на  новите участници.

БНБ се отказва да глобява за невярна информация за банки. БНБ предлага да отпадне текстът от Закона за кредитните институции, който й дава право да налага глоби и санкции за разпространяване на "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Това съобщиха от водената от Димитър Радев институция, чийто управителен съвет е решил, че приложението на въпросния чл. 152а "е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Текстът досега никога не е прилаган и не е стигал до съдебна зала, но от години е критикуван от медии и неправителствени организации като ограничаващ свободата на словото и налагащ автоцензура под страх от санкции. За физически лица те могат да достигнат 20 хил. лв., а за юридически - до 150 хил. лв.

Това бележи

обрат в позицията

на централната банка, която под ръководството на предишния си гуверньор Иван Искров дори поиска криминализиране на разпространяването на "заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението". Това стана непосредствено след кризата с Първа инвестиционна банка през лятото на 2014 г., когато имаше подозрения за умишлено разпространявани слухове, целящи атака спрямо банката. Тогава инициативата на БНБ, предвиждаща наказание затвор от 2 до 5 години (а при "причинени другиму значителни вреди или получени значителни неправомерни доходи" - от 5 до 10 години, беше подета от депутата от ДПС и председател на бюджетна комисия Йордан Цонев, който внесе предложенията още на следващия ден. Те понесоха остри критики от опозицията и от Съюза на издателите в България, който ги окачестви като "абсолютна цензура". Въпреки това те скоростно бяха вкарани в дневния ред на заседанието на правната комисия и получиха одобрението на депутатите от ГЕРБ и ДПС, но така и не бяха гласувани заради оставката на премиера Пламен Орешарски и предсрочното прекратяване на работата на Народното събрание.

Сега в по-спокойна обстановка и с друг гуверньор управителният съвет на БНБ (от който мнозинството са същите като през 2014 г.) явно мисли по различен начин и е решил, че не само няма нужда от криминализиране, но и от санкции за говоренето за банки. С това за финансовите журналисти би отпаднало едно притеснение при работата и като цяло би трябвало да им позволи да са по-критични при отразяването на процесите в банковата система. Въпреки че чл. 152а никога не е прилаган, той

стоеше като плашило

и решението на БНБ доброволно да се разоръжи показва смяна в подхода и манталитета й. Най-близко до употребата на текста централната банка беше през 2012 г., когато тя получи жалба от четири банки, срещу поредица от статии в сайта "Биволъ", базирани основно на изтекли грами на американското посолство и наричащи ги "гнили ябълки". Банките бяха Инвестбанк, ПИБ, ЦКБ и обявената в несъстоятелност КТБ, която беше затворена на 20 юни 2014 г. Според банките публикациите на сайта нарушавали Закона за кредитните институции (ЗКИ) и на собствениците му трябва да бъде наложена санкция. Като резултат от жалбата БНБ покани собствениците на "Биволъ" на разговор, а те отказаха срещата и настояваха, ако има разговор, той да е публичен.

Текстът присъства още от приетия през 1997 г. Закон за банките и е реакция на банковата криза, при която вестници директно бяха ползвани на атаки срещу банки. Тогава нормата е приета набързо и без особено обсъждане, като се пренася безкритично и в наследника му - Закона за кредитните институции. Освен критиките, че ограничава свободата на словото, текстът често е атакуван  и заради това, че е неясен и общ. Например и досега има различни тълкувания дали се отнася само до невярна информация или до всякакви обстоятелства, които "уронват доброто име на банката и доверието към нея". Освен това той предполага и доста субективизъм, като БНБ трябва да преценява дали и как е уронено името. Аналогични и дори по-силни критики имаше и към неуспелия проект за криминализирането на говоренето за банки на Искров, който отваряше още по-широко вратата за интерпретации. При него обхватът се разширява, като включва и други "финансови институции". А под ударите му можеше да попадне практически всеки негативен журналистически материал, тъй като според текста не се иска да е произвел някакъв ефект, а просто да може да доведе до всяване на паника в населението по неясно чия преценка.

В повечето държави банките нямат специален статут и не се ползват от подобна защита от централната банка, като могат както и всяко друго лице да се защитават срещу клевета по съдебен ред.

Сега

ГЕРБ сбъркали, че не увеличили по-рано цената на винетките. Регионалният министър Лиляна Павлова призна, че и управлението на ГЕРБ носи отговорност за дълго отлаганото решение за увеличението на цената на винетките. Това стана ясно от думите й по време на петъчния парламентарен контрол, на който трима депутати зададоха въпроси за шоковия скок на пътните такси от началото на тази година.

Признанието, че е била допусната грешка и при първия кабинет "Борисов", в който министър беше и Павлова, дойде след критика на опозицията. Министърът напомни, че таксите за леки коли не са вдигани от 8 години, а е трябвало да се повишават по малко всяка година. "В 5 от тези 8 години са управлявали ГЕРБ. Защо не увеличавахте винетките през всяка от тези пет години?", контрира Георги Свиленски от БСП. "Отчитам като грешка, че това не ставаше поетапно и ежегодно, а наведнъж", отговори Лиляна Павлова. И отново защити позицията на правителството, че щом искаме добра поддръжка на шосетата, трябва да се събират повече средства. Тя за пореден път обвърза цената и с честите въпроси на народни представители кога ще се ремонтират пътищата от по-нисък клас. "Трябват средства точно за тези шосета. От общо 20 хил. км републиканска мрежа 12 хил. са третокласните шосета и именно те са в много лошо състояние", каза Павлова. Според нея проблемът бил като във вечния спор отново за това кое е първото - яйцето или кокошката.

Дали ще се увеличава цената на винетката и догодина, още не е напълно ясно. Всичко зависело от това как ще върви въвеждането на електронната система за таксуване чрез тол такси за камионите и електронна винетка за леките коли. Защо след като не предоставяте по-добра услуга, увеличавате таксите, попита на свой ред Красимир Янков и предложи винетките за 2016 г. да важат до средата на 2017-а. Колкото по-рано се въведе тол системата за тежкотоварните автомобили, толкова по-справедливо ще е за леките коли. Тогава няма да има годишни винетки за календарни 12 месеца, а например от май на тази година до май следващата", обясни Павлова. Независимият Велизар Енчев я обвини в безсрамие за репликата, че ще пътува, който има пари, а който няма - не. И допълни, че реално само България - най-бедната страна в ЕС, си е позволила увеличение на такса с 40%.

Реалната цена на винетката, ако се използва само тази такса, е около 150 лв. Това заяви в събота във Велико Търново Лиляна Павлова. Цената на стикера у нас ще зависи от въвеждането на тол система за тежкотоварни автомобили и преминаването към електронна винетна система за леките автомобили, допълни тя. Очаква се това да стане в рамките на 2 години.

Делян Добрев обеща облекчения за част от бизнеса за зелената енергия. Част от бизнеса ще бъде облекчен с 85% от плащането за зелена енергия. Това заяви вчера пред БНР депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Става въпрос за предприятия, които имат висока консумация на електроенергия. За тях ще бъде намалена така наречената такса за задължения към обществото. Това обаче може да стане само ако Европейската комисия одобри предлаганата от страната ни държавна помощ за фирмите.

С цените, одобрени от КЕВР от август миналата година, таксата задължение към обществото за бизнеса се увеличи над два пъти. Последваха серия протести на работодателските организации, които заплашиха и със спиране на производства. Те очакват окончателно решение на проблема до края на този месец.

"Наредбата е готова. Там има критерии, които зависят от консумацията на предприятията, от тяхната енергоемкост. Тези критерии не са измислени от българското правителство, а са на база на директиви на ЕК за това кои предприятия подлежат на такава държавна помощ и кои не. Съобразявайки се с европейските регламенти, нашето правителство е изготвило наредба, но за съжаление тя все още не е нотифицирана, за да може бизнесът да започне да плаща по-малката цена за енергия", каза Добрев. Според него няма значение кога ЕК ще одобри наредбата, тъй като тя ще започне да работи със стара дата - от 1 август 2015 г. Бизнесът, който има право да се ползва от наредбата, ще получи обратно надплатените средства, допълни депутатът. Той обаче не коментира, че от новите правила са засегнати и средни и малки фирми, които не се включват в обхвата на наредбата.

От 800 млн. лв. загуба през 2014 г. НЕК в момента е на печалба. Най-важното е, че реформата в енергетиката, по мое мнение, на 70-80% се е случила и ние вече берем плодовете от това, че секторът е почти изцяло реформиран, каза още Делян Добрев. Стартиралата тези дни енергийна борса със сигурност не е платформата, на която ще се търгува цялото количество електроенергия. Необходимо е в максимално кратки срокове, в следващите няколко месеца, да тръгне и втора платформа за търговия на енергия - тази, на която ще се търгува енергията по двустранните договори и която е по-важна, коментира той.

24 часа

Теглят газ от Чирен близо до аварийния лимит вече седмица. От 21 януари в Чирен теглят газ близо до аварийния лимит. Това се налага заради минусовите температури и за да не се увеличават поръчките от единствения доставчик - "Газпромекспорт".

До 27 януари - сряда, от газовото хранилище ще добиват по 3,6-3,7 млн. куб. м. Максималното възможно е 4,2 млн. куб. м, но с тегленето на газ налягането пада и затова постепенно намаляват и възможните количества.

Най-големият пик е бил на 3 и 4 януари, в първите работни дни на новата година. Училищата, детските градини, производствените сгради след дългата ваканция по празниците са били изстинали и за да се отоплят, е било нужно да се тегли допълнително газ за топлофикациите.

Максималният добив е по-скоро заради студеното време, а не толкова заради това, че "Булгаргаз" доставя гориво и за клиентите на "Овергаз", казва Валери Петров, шеф на управление "Съхранение на природен газ" в "Булгартрансгаз", докато пътуваме към хранилището.

"24 часа" поиска да види как работи газовият "резервоар" на държавата ни в минусов режим на температурите.

Та на 4 януари от Чирен са вкарани в системата 4,05 млн. куб. м и 10 млн. куб. м от "Газпром експорт".

Така че се налага газовото хранилище да работи за определен брой дни в авариен режим. Но пък затова е хранилището - да осигурява допълнително гориво при необходимост, казва Петров.

Той признава, че се върви по ръба на бръснача при добива през тези студени дни. "Булгаргаз" са помолили нуждите на държавата от газ да се допълват от Чирен, за да не се налага да искат допълнителни доставки, защото щели да бъдат на по-високи цени. А това ще наложи да се иска от КЕВР и нова цена на газа, казва Петров. Всъщност досега не е внесен и 1 куб. м газ повече от това, което е по договор между "Булгаргаз" и "Газпромекспорт". Справяме се, казва шефът на хранилището Младен Йорданов, който ни посреща в Чирен.

Защо по ръба на бръснача и близо до аварийния лимит? Повечето хора си представят газовото хранилище като пещери, каверни, или пък нещо като цистерни, в които се складира горивото.

Газът се складира, тоест - нагнетява се, под налягане в скални пластове, в които някога е било находището. Сондажите в Чирен са 22.

При теглене на повече газ от сондажите обаче може да се получи завихряне и тъй като под него има вода, може да я засмуче и тя да влезе в скалите, в които се "складира" горивото.

Оводняването на добивния пласт е най-големият кошмар. Изтласкването на водата отнема 10 години, казва зам.-шефът на хранилището Ивайло Пандурски.

Но въпреки "ходенето по ръба" няколко дни е можело да се подават по 4 млн. куб. м. За януари е планиран добив от 90 млн. куб. м, такива са заявките на "Булгаргаз", казва шефът на хранилището Йорданов.

Тази година е нагнетяван газ до 2 ноември, складирани са 451 млн. куб. м при възможни 550 млн. Добивът е започнал на 23 ноември. След нагнетяването на горивото се изчакват поне 2 седмици, "за да се успокои пластовото налягане", обясняват експертите.

В петък, 22 януари, при минус 4 градуса в Чирен се добиваше от 20 сондажа. От всеки сондаж газът постъпва в инсталациите, там се отнема водата - сепарира се, отделя се газовият концентрат, "газът се суши". И поема по газопроводи към преносната система. В това денонощие добивът бе 3,7 млн. куб. м, а в хранилището имаше 323 млн. куб. м.

Складираният газ е собственост на "Булгаргаз". Никой друг не е поискал да използва хранилището, за да задели резерв. В годините от тази възможност са се възползвали "Овергаз" и "Агрополихим".

Ако имаше газови връзки с Гърция или Сърбия, те нямат хранилища, техни компании могат да използват свободния капацитет на българското. Това обаче остава като бъдеща възможност.

Добивният сезон ще приключи през март и от 15 април ще започне нагнетяването на природен газ за следващата зима. И който иска да складира гориво, ще може да се възползва.

И при минусови температури на терена на Чирен продължаваше работата на едната от новите сонди. Правят се два нови сондажа, за да може са се добива повече газ на денонощие. С тях капацитетът за добив на ден ще се увеличи от 4,2 на 5 млн. куб. м на ден.

Сонда Е72 е стигнала до над 1924 м дълбочина. От различни пластове се вадят ядки от скалите, които се изследват колко газ може да се складира в тях. Производителният пласт, този, в който може да се складира, се затваря с аргелити, скали, които като екран не го пропускат.

42% от българите се топлят с дърва и въглища, печки "задушиха" градовете. Надутите до максимум печки заради студа избълваха отрови в големите градове. В неделя София осъмна в студ и мъгла и повишени нива на фини прахови частици. При норма от 50 микрограма на кубичен метър стойностите в 8 часа в столицата бяха 171 микрограма. Обяснението е, че колкото повече се опитваме да се стоплим, толкова повече са изгорелите газове, които се наслояват в мъглата.

Пулмолози заговориха да ходим с шалове на лицето като в китайските мегаполиси.

Причината - в XXI век в България над 42% от домакинствата се топлят с твърдо гориво - дърва и въглища. Точни данни през последните 12 месеца няма, числата са различни, но мненията на някои експерти дори сочат, че заради влошено финансово състояние дори 3/4 от българските семейства горят през зимата кюмюр или дърва. Знае се със сигурност, че 11% от българите са на парно и около 3-4% имат природен газ. Има обаче и доста хора в крайградските зони, които топлят големи къщи с мазут - също замърсител на въздуха.

В края на 2015 г. от министерството на екологията съветваха преди началото на студовете хората да горят само сухи дърва, не току-що отсечени. Това според Иван Ангелов, шеф на дирекция "Опазване на чистотата на въздуха" в МОСВ, можело да намали с над 40% отделяните емисии от фини прахови частици. Най-добре е дървата да се оставят да се изсушат по естествен път за около година. Например купена сега дървесина да се гори чак през следващия отоплителен сезон. Ако обаче това е трудно, можело твърдото гориво да се вземе през април-май и до ноември-декември вече ще се е изсушило. Практиката у нас показвала, че се купуват дърва в последния момент преди отоплителния сезон, казва Ангелов.

Експертите заговориха дори да се въведе изискване да се продават и горят само сухи дърва, но това можело да стане от общините, тъй като 2/3 от продажбите на дървесина се извършват от тях.

Труд

Вакъфските имоти уредени за продан от мюфтийството. Главното мюфтийство ще може да продава апортирани вакъфски имоти във фондации и фирми. За това алармираха участници във вчерашната мюсюлманска конференция, която гласува скандална поправка в устава на мюсюлманското вероизповедание. По правило вакъфските имоти не се продават, но ако са апортирани, те няма да се смятат за такива. Главното мюфтийство централизира собствеността на мюсюлманските настоятелства - не само джамии, но и апетитни сгради в градовете, които сега можеше само да отдава под наем.

Според наблюдатели зад идеята се крие опит на преизбрания главен мюфтия Мустафа Хаджи и обкръжението му да приватизират вероизповеданието, което почти е във фалит. Друга причина е страхът, че ще загубят съдебната битка с бившия главен мюфтия д-р Недим Генджев.

Мустафа Хаджи се страхува да не изгуби подкрепата на ДПС, след като взе страната на близкия до Турция бивш председател на движението Лютви Местан. С него партията напусна и бившият главен секретар на мюфтийството и много близък до Хаджи депутат Хюсеин Хафъзов. Вчера двамата бяха сред гостите на форума. В залата присъстваха както съпредседателите на ДПС Мустафа Карадайъ и Рушен Риза и бившият депутат Юнал Лютфи

В НДК бе и посланикът на Турция Сюлейман Гьокче. Делегатите бяха поздравени и от височайш гост от Анкара - Хасан Кемал Ялмаз, зам.-директор на турската дирекция по вероизповеданията, която годишно излива по няколко милиона за българските мюсюлмани. Главният мюфтия Хаджи специално благодари на „Дианета на република Турция за оказаната морална и материална помощ в сферата на образованието".

От мюфтийството твърдят, че има проблем с кадрите и затова приемат служители на Дианета да служат в нашите джамии и да преподават в средните духовни училища. По информация на „Труд" става дума за 22-ма служители на Анкара, докато мюфтийството си признава само за 16.

200 празни джамии

Бившият главен мюфтия Фикри Сали разкритикува настоящото ръководство след отчета на Мустафа Хаджи. Той посочи невъзстановените вакъфски имоти, липсата на акредитация на Висшия ислямски институт, липсата на движение по въпроса с изграждането на културно-религиозен център в София, висящото дело пред Върховния касационен съд за резултатите от предишната Национална конференция, както и неизползването на около 200 джамии в страната поради липса на имами.

Счетоводство: Има 3370 имота

В резултат на централизацията на имотите в счетоводството на мюсюлманското изповедание се водят 3370 имота. За последните 5 години са реконструирани 13 вакъфски имота и са придобити нови 61. през този мандат са ремонтирани 36 джамии и са построени нови 27. Мюфтийството оспорва в съда над 3 милиона лева, които според данъчните дължи на общините и държавата, и изплаща 2 милиона.

Всеки трети автомобил на технически преглед без платен данък. Всеки трети автомобил, който е минал на технически преглед през последния месец е бил с неплатен данък. За този период 1 500 000 коли са се явили пред комисиите, като близо 250 000 от тях не са били платили задължителния данък, съобщава Нова телевизия.

Нарушителите са открити чрез новата онлайн система за проверка на налозите, която заработи в края на миналата година. Всички необходими документи се сканирт а данните се попълва онлайн и се чака отговорът на системата.

По време на техническия преглед се разбира дали е платен данъкът на автомобила. Ако не е, прегледът не може да бъде извършен. 213 000 грешки пък са отчетени в системата, а 184 000 автомобила изобщо не са имали регистрация в общината, а само в КАТ.

Стандарт

Дават 44,5 млн. лв. за ремонт на битови уреди. 44,5 млн. лв. от общия бюджет на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., който е 563 млн. лв., ще отидат по оста за изграждане на центрове за ремонт на битови електроуреди. Целта е те повторно да влязат в употреба, а да не се превърнат в отпадъци, които замърсяват околната среда. С парите от ЕС ще може да се финансират и свързани с ремонтите дейности.

Една от целите на мярката по ОП "Околна среда" е да се улесни достъпът на гражданите до центрове за подготовка за повторна употреба, т.е. за ремонт за електроуреди като печки и хладилници. В резултат хората по-често ще избират да поправят старата си кафе машина, сешоар или прахосмукачка, вместо да купуват нови. Сега при разваляне на малки домакински електроуреди трудно се намират майстори и хората предпочитат да ги хвърлят и да напазаруват отново.

За финансиране по програмата ще могат да кандидатстват общините и бизнесът, заявиха за "Стандарт" от Министерство на околната среда и водите. Ясно е, че средства ще се дават за ремонт на стари електроуреди, а не за гаранционно обслужване на нови.

Бенефициентите по процедурата сами ще трябва да намерят терените, върху които ще изградят новите центрове, както и да уредят собствеността върху земята. За експлоатацията на центровете за ремонт на електроуредите ще се издава документ съгласно законодателството по управление на отпадъците, за да се гарантира качеството на услуга, която ще предлагат.

Стартираме бизнес на "едно гише". Нов бизнес ще може да се стартира като инвеститорът общува само с една администрация. Идеята е Българската агенция за инвестиции да стане място за обслужване на инвеститорите "на едно гише" (т.н. "one stop shop"). Това ще даде възможност всички разрешителни и документи, необходими за започването и обслужването на един бизнес, да се получат на едно място без да е необходима комуникация с десетки различни институции от страна на инвеститорите. Това е записано в проекта за Национална програма "Цифрова България 2020", който е пуснат за обществено обсъждане. Обслужването на стартиращия бизнес на едно гише обаче най-рано ще стане през 2017 г. Реализирането на тази мярка се препоръчва от представителите на българския и чуждия бизнес у нас, от търговските камари и посолствата.

Промяната ще даде стимул на чуждите инвестиции тъй като сега редица компании посочват, че бюрокрацията е твърде голяма и се изисква много време за започване на бизнес.

Друга промяна, която се планира за насърчаване на инвестициите, е качването в интернет на информация за всички свободни общински терени. Идеята е да има сайт, където потенциалните инвеститори да могат да търсят терени по различни критерии: община; регион; вид на собственост - общинска, публично-частна или частна; големина на терена; статут; в индустриална зона или е извън индустриална зона; зелена площ или съществуваща сграда; инфраструктура - газ, ток, път, вода, канализация, комуникации. Българската агенция за инвестиции вече разполага с база данни, съдържаща информация за свободни терени. Информацията беше предоставена по изискване на БАИ от 28-те областни управители в България. Терените са подходящи за започване на бизнес, изграждане на сгради, централи, заводи и т.н. С пускането на сайта с информация за терените всеки инвеститор сам ще може да прави проучвания за терен, който отговаря на неговите изисквания за изграждане на офиси, заводи и т.н.

Монитор

12 области без онколози и кардиолози. В дванадесет области на България няма медицински онколози и кардиолози, независимо че нашата страна е в първата петица на болните от рак и на второ място в Европа по сърдечносъдови заболявания. Това показва справка на Българския лекарски съюз, предоставена на „Монитор".

При всяко съмнение за рак джипитата в Разградско и Търговищко изпращат пациентите си във Варна. За да си направи онкологични изследвания или за туморни маркери, пак заради дефицита на специалисти по рака пациентите от Смолянско, Кърджалийско, Хасковско и Ямболско бият път до Многопрофилната болница в Бургас или до университетската в Пловдив. Тези пък във Видинско, Ловешко, Врачанско и Монтанско идват направо в София или отиват на преглед при онколог в Университетската болница в Плевен.

„При нас във Враца онколог няма. На съпруга ми, който след заболяването се придвижва трудно, се налага да ходи на контролен преглед на всеки 45 дни. За целта се налага да пътуваме до Плевен. За химиотерапията, която до юни е разпределена в три курса през два и половина месеца, пак ще се налага да ходим до там", разказва за проблема си 56-годишната Ирина Н., чийто мъж е опериран неотдавна от рак на дебелото черво, но е и с разсейки. Тя е начална учителка с 520 лв. заплата, заедно с пенсията по болест на съпруга й общият им доход е 740 лева. От тези пари те трябва да отделят за път и хотел, докато са на терапия в Плевен.

1,1 млн. тона пшеница изнесени за половин година. 1,178 млн. тона пшеница са изнесени за последната половин година, показват оперативните данни на земеделското министерство. Според тях от началото на 1 юли 2015 г. до 17 януари тази година експортът на жито в скочил с почти 64 на сто в сравнение с аналогичния период на миналата година. Тогава износът на пшеница е бил 720 хил. тона. За разлика от пшеницата при ечемика и рапица се отчита спад от съответно 30% (до 127,5 хил. т) и 44 на сто (до 88,3 хил. тона). Основните количества се експортират през пристанище Варна, през бургаския порт количествата са символични.

Истински срив обаче е регистриран при износа на царевица - с близо 69 на сто. Данните са за последните четири месеца и половина от началото на миналия септември спрямо същия период на предходната година. В началото на тази година износът на царевица през пристанище Варна се раздвижва, като са натоварени 14,2 хил. тона. Експортът на слънчоглед през порта остава в застой за поредна седмица, като вече изостава с 23,1% на годишна база, съобщиха още от земеделското министерство.

По отношение на цените от ведомството на Десислава Танева отчитат, че хлебната пшеница е поевтиняла с 5% за последната една година и сега средните изкупни цени са 295 лв. за тон. Цената на фуражната пшеница също е паднала, но с едва 1,4 на сто до 272 лв.

Всички останали зърнени и маслодайни култури са поскъпнали през последните 12 месеца. За ечемика това поскъпване с 5% (268 лв. за тон), за царевицата - с 8,4% (272 лв.). Най-съществен ръст се отчита за рапицата - 17,6% (695 лв.) и слънчогледа - 17,2 на сто (717 лв.).