Труд

Поскъпване на тока от юли поиска и държавната НЕК. Няколко дни след като доставчиците на ток ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про" поискаха по-високи цени на тока за бита от 1 юли, с подобно искане излезе и държавната Национална електрическа компания (НЕК).

Това става ясно от съобщение на дружеството, публикувано на интернет страницата му. Компанията не казва точно с колко иска да бъде увеличена цената, но изброява за какво са й нужни парите, като добавя, че очаква да бъдат покрити разходите й за зелен ток и поддържане на резерв.

Според източник близък до Българския енергиен холдинг до 31 март заявка за поскъпване на тока ще направят и двете най-големи държавни централи - АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица-изток 2". Мотивът на дружествата ще бъде нуждата от средства за инвестиции и нормално разплащане с доставчиците.

„Очаквахме подобно нещо, тъй като резервите за задържане или намаляване на цената на тока са изчерпани", коментира пред „Труд" председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски, който е и бивш директор на НЕК.

По думите му компанията има основание да иска повече пари за ток най-малко по две причини - първо, предстои плащане по арбитража с „Атомстройекспорт" за АЕЦ „Белене" и, второ, БЕХ има да връща облигационен заем до 2020 г.

„Абсурд е цената на тока да продължава да бъде ниска, при положение какъв голям дефицит има в системата. Отделно БЕХ се опитва да тегли нов заем и трябва да покаже план за увеличение на приходите", добави още Хиновски.

По думите му изказванията на министерството на енергетиката и на Комисията за енергийно и водно регулиране за евентуално намаляване на цената на тока от юли са популистки. Ще бъде намалена само добавката за задължение към обществото, която обаче не е толкова голяма част от цената на тока.

„Съвсем естествено е енергийните дружества да искат поскъпване на тока, защото тепърва дружествата трябва да инвестират огромни средства в инфраструктура", коментира енергийният експерт Атанас Тасев. „Парите трябва някой да ги плати, досега НЕК е трупала дефицит, като не е плащала на доставчиците си", обясни още Тасев.

По думите му в момента не е време да бъде намалявана цената на тока за бита само заради поевтиняването на газа. Причината - по-добре е да се работи за запълване на дефицита в системата.

Преди седмица стана ясно, че доставчиците на ток искат увеличение на цените за битовите абонати до 3,6% от 1 юли. Причината - дружествата разчитат с това да покрият разходите си за купуването на енергията и поддръжката на мрежата.

Заплождат пеперуди за 2 милиона лева. Българският клон на швейцарската фондация WWF разпространи своя позиция, в която се опитва да оправдае странните си проекти.

Както "Труд" писа в няколко публикации, WWF България и свързаните с управителката Веселина Кавръкова неправителствени организации са замесени в усвояването на почти 50 милиона лева по съмнително звучащи и изглеждащи проекти. Например WWF за 800 000 лева са учили рибите в Русенски Лом да плуват, а за 1 400 000 лева са броили пеликани. Неправителствената организация "Зелени Балкани", доскоро управлявана от мъжа на г-жа Кавръкова г-н Тома Белев, пък е получила 3 милиона лева да брои лешояди и още 3 милиона лева да брои соколи. Друго НПО - "СДП Балкани" на Катерина Раковска, която е служителка на WWF и съпруга на бивш съпредседател на ПП Зелените, пък е мътило яйца на костенурка в Алдомировското блато за над 1 милион лева и е заплождало пеперудата Червен аполон за 2 милиона лева. И така нататък.

Според WWF България това са проекти със значителна научна стойност и тяхното изпълнение е изисквало висока квалификация и упорит труд. Тяхната стойност била доказана и от позицията на Природонаучния музей към БАН.

Тук е важно да се отбележи, че заместник-директорът на Природонаучния музей - Стоян Бешков, е член на националното ръководство на ПП Зелените, кандидат-депутат и участник в проект на г-н Тома Белев през Асоциацията на парковете в България за 8,5 милиона лева. Самият музей пък изпълнява проект на г-н Тома Белев през дирекцията на парк Витоша за 2 милиона лева. Това е пореден пример за обвързаност между държавни институции, медии и екопроектите на тясната група еколози в коалиция "За да остане природа в България".

WWF България завършват позицията си, като подчертават, че ако не са били те да вземат тези пари, никой друг не би успял да ги усвои и те щели да се загубят.

Капитал Daily

Банките ще дават по-изгодни заеми за фирми за 600 млн. евро. Над 3000 малки и средни компании в България ще могат да получат банкови заеми за 600 млн. евро при по-ниски лихви и по-малки обезпечения. Облекчените условия идват чрез гаранции от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които се предоставят по новата оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия", която ще разполага с бюджет от 102 млн. евро за издаването на гаранции, които ще покриват до 60% от риска по отпусканите кредити. Сега предстои да се изберат банките, които ще работят по програмата от есента.На фона на замръзналото фирмено кредитиране през последните години само по линия на европейски инструменти малките и средните компании ще могат да получат заеми за над 2 млрд. лв. през следващите години.

Точни детайли за лихвените нива по новите заеми няма, но ако се съди по вече раздадените кредити по програма JEREMIE те могат и да са на половина от пазарните. През последните месеци лихвите са от порядъка на 5.5-7% показва статистиката на БНБ.

България сред бързите

Министърът на икономиката Божидар Лукарски в сряда подписа договора по новата програма с Европейската комисия, ЕИФ и ЕИБ, който предстои да бъде ратифициран от Народното събрание. След това ЕИФ ще проведе тръжна процедура за избирането на търговските банки, чрез които ще се разпределят средствата. По думите на министъра се очаква до началото на есента процедурата да бъде завършена и бизнесът да получи достъп до ресурса по програмата.

България е третата страна в ЕС след Испания и Малта, която се включва в програмата на Европейската комисия (ЕК) и ЕИФ "Инициатива за МСП", която има за цел увеличаването на кредитирането за реалната икономика. Бюджетът на новата оперативна програма е изцяло от европейски средства, като не се изисква национално съфинансиране. За разлика от гаранциите по инициативата JEREMIE при тези по новата програма няма да има таван на загубите, които ще бъдат покривани.

Финансиране и за по-рисков бизнес

С гаранциите по програмата ще могат да се отпускат както инвестиционни, така и оборотни кредити, но няма да могат да се рефинансират стари задължения. Заемите ще се отпускат на компании от всички сектори на икономиката с изключение на селското стопанство, обясни изпълнителният директор на ЕИФ Пиер Луиджи Жилибер. Благодарение на гаранциите на ЕИФ и ЕИБ средствата ще могат да достигнат и до компании с по-рисков профил - например стартиращи дружества и иновативни предприятия, - които банките биха били по-малко склонни да финансират без гаранции, отбеляза при подписването на споразумението директорът на дирекция "Централна и Южна Европа" в ЕИБ Флавия Паланца.

При представянето на инициативата в рамките на организираната от "Капитал" през ноември за трета поредна година конференция "Банките и бизнесът" представители на финансовия сектор също отбелязаха, че тя ще даде достъп до европейските програми и на клиенти, които досега са оставали извън обсега им като например обекти на франчайз, малки магазини и др. Възможността да достигнат до нов сегмент клиенти обяснява и интереса на финансовите институции за включване в новата инициатива - при представянето й през ноември Марко Марконе от ЕИФ сподели, че към програмата вече са заявили интерес голям брой местни банки.

Милиарден дъжд

"Това е една от инициативите, на които възлагаме надежди, за да събудят финансов ресурс в банките в съответствие с плана "Юнкер", коментира при подписването на споразумението с ЕК, ЕИФ и ЕИБ Лукарски. Известният под това наименование Инвестиционен план за Европа включва две инициативи, насочени специално към малкия и средния бизнес - InnovFin, която подкрепя иновативни предприятия, и COSMЕ.

И по двете вече са сключени първите гаранционни споразумения с български банки - до 2018 г. Сибанк ще отпусне заеми  за 200 млн. лв. с гаранции от COSME. Те ще бъдат със срок до 10 години и размер до 150 хил. лв., 300 хил. лв. или 3 млн. лв. В началото на 2016 г. споразумения по "InnovFin - ЕС финансиране на иновации" пък бяха сключени с Райфайзенбанк, която ще осигури на българския бизнес 35 млн. евро, както и с Прокредит банк (в рамките на общо споразумение на германската холдингова група ProCredit Holding за региона на Югоизточна Европа), която има готовност да генерира в страната портфейл от 80 млн. евро.

"Само за 2016 г. ще сме в състояние да извадим на пазара минимум 1 млрд. лв. ресурс, който да е достъпен за компаниите в България", обяви при подписването на договора за новата оперативна програма вицепремиерът по европейските фондовете и икономическата политика Томислав Дончев. "Средствата от "Инициативата за малки и средни предприятия", рециклираните средства от JEREMIE от стария програмен период, средствата, които няколко банки, които имат финансиране по плана "Юнкер", също се вадят на пазара тази година. Допълнително продължават разговорите с ЕК за това, което България направи за Фонда на фондовете", поясни той. "Надявам се да има достатъчно добри проекти и предприемачески инициативи, които да се ползват от този ресурс", каза още вицепремиерът.

"Еврохолд" излиза на 92.1 млн. лв. загуба заради румънския си застраховател. Усилията за подобряване на финансовите показатели на застрахователната компания в Румъния след проведената там проверка на качеството на активите извеждат "Еврохолд България" на загуба от 92.1 млн. лв. през 2015 г. и увеличават бремето на дълговете й. Предприетите действия не изчерпват програмата от мерки, която се изпълнява и през тази година - предстои последваща стъпка от увеличението на капитала на задграничната компания, а през подобна проверка ще премине и българският застраховател в групата. Въпреки това от дружеството прогнозират положителен финансов резултат от дейността след първото полугодие, защото има ръстеж на премийните приходи от застраховане, а останалите бизнеси в групата - автомобилният, лизинговият и финансовото посредничество, носят печалби.

Как се стигна дотук

Като най-голям и най-рисков за "Еврохолд България" застрахователният бизнес повлича резултатите на цялата групата към значителна загуба. При консолидирана загуба от 6.5 млн. лв. за 2014 г. негативният резултат за 2015 г. е 14 пъти по-лош. Това се отразява върху собствения капитал на холдинга, който се свива от 187.6 млн. лв. на 104.4 млн. лв.

От компанията обясняват, че случилото се е с извънреден характер и се дължи основно на действията, предприети по отношение на "Евроинс Румъния". След като през миналата година в съседната държава се проведе оценка на качеството на активите на застрахователния сектор, задграничното дружество от групата на българския холдинг се оказа сред тези, за които имаше задължителни предписания от регулатора за повишаване на капиталовите основи. Това доведе до драстично увеличаване на техническите резерви от 151 млн. лв. на 255 млн. лв. и допълнителните преоценки на вземанията. Започна и процедура по увеличаване на капитала с 200 млн. леи (44 млн. евро), от които 80.5 млн. леи са вече внесени, а остатъкът се очаква да постъпи през първото полугодие.

"Ръководството на компанията счита, че увеличението на резервите поставя компанията в много добра позиция за 2016 г., като очаква нарастването на средната премия и преструктурирането и подобряването на рисковия профил на портфейла да доведат до положителен технически резултат още в първата половина на настоящата година", пише в мениджърския доклад, придружаващ отчета. В подкрепа на прогнозата е подобрението в приходите от застрахователна дейност не само на румънския пазар, но също в България и Румъния, където дружествата на "Еврохолд" работят. Ако за 2014 г. дейностите застраховане и здравно осигуряване донесоха 398.5 млн. лв. приходи, то за миналата година резултатът е 691 млн. лв. Растежът идва от новия бизнес в Румъния и България.

Данните за миналата година показват увеличение на премийния приход за "Евроинс България" с 43% до 118 млн. лв., за което оказва влияние и придобиването на "ХДИ Застраховане". През тази година компанията ще бъде подложена на проверка на качеството на активите и стрес тестове, резултатите от които ще излязат в края на август. Подготовката за тях започна още през миналата година, като компанията - шапка на застрахователните дейности на "Еврохолд" - "Евроинс иншурънс груп", започна процедура по увеличение на капитала със 100 млн. евро, от които 82 млн. евро са вече записани.

Другите фирми в групата

Извън застраховането останалите бизнеси на холдинга се представят с положителен резултат в края на 2015 г. Автомобилното подразделение отчита 119 хил. лв. печалба и ръст на продадените автомобили, автомобилни части и масла. Печалба от 113 хил. лв. носи и лизинговата дейност, а инвестиционното и финансовото посредничество добавят 245 хил. лв. към положителния финансов резултат. От консолидирания отчет на "Еврохолд България" прави впечатление, че се увеличава сумата както на краткосрочните, така и на дългосрочните пасиви, което е резултат от усилията по привличане на ресурс за капиталова подкрепа на компаниите в групата. Обяснението за ръста на текущите пасиви е в привлечените средства от нефинансови институции.

Сега

Кабинетът е налял крупна сума в избрани общини преди вота през 2015 г. Близо 97 млн. лв. извънредни субсидии към общините е превел кабинетът в изборната 2015 г. 77 млн. от тях са отишли за общини на ГЕРБ, като сумите са дадени точно преди провеждането на местните избори.

Това показа проверка на "Сега" по повод окончателните данни за изпълнението на бюджет 2015 и предложената от финансовото министерство нова методика за подкрепа на общини в затруднено финансово състояние. От МФ категорично отказват по-детайлна информация за общините, при които ще се стигне до задължително приемане на оздравителни програми. Докато едни местни управи от години се мъчат да кърпят бюджета си и имат хроничен дефицит, други се ползват от щедростта на централната хазна.

През 2015 г. общите трансфери от хазната към общинските бюджети са надхвърлили 3 млрд. лв. при първоначално заложени по бюджет 2.5 млрд. лв., показват данните на МФ. Сходно бе изпълнението и през 2014 г., когато извън традиционните субсидии общините получиха допълнителни пари по линия на инвестиционната програма на кабинета "Орешарски". Тогава също бяха толерирани близки до властта местни управи. От данните става ясно, че високото ниво на допълнителни целеви трансфери се е запазило и без действието на нарочна инвестиционна програма и при втория кабинет на Бойко Борисов.

Справка в одобрените от МС постановления за предоставяне на допълнителни средства на общините показва, че за 2015 г. сумата възлиза на близо 97 млн. лв. Това е впечатляващо на фона на официално одобрените от парламента общи субсидии за капиталови разходи на всички 265 общини за цялата 2015 г. - 131.8 млн. лв.

Прегледът на решенията показва, че преобладаваща част от извънредните суми са отишли за общини на ГЕРБ. На челно място в списъка с извънредни субсидии е Столичната община, която е получила на два пъти по 15 млн. лв. - за разширение на метрото и за изпълнение на европроекти, и допълнителни 500 000 лв. за ремонта на Математическата гимназия. Варна е взела 8 млн. лв. за ремонт на улици и 3 млн. лв. за реконструкцията на зала "Конгресна". Този обект е от инвестиционната програма на Орешарски, като е получил финансиране и през 2015 г. В списъка с отпуснатите тази година субсидии има и други от 2014 г., но повечето проекти са нови. Кабинетът масово е давал пари за ремонти на улици и тротоари. 2 млн. лв. извънредни субсидии за ремонти на улици и тротоари е получило Велико Търново, 2 млн. - Плевен, 1.5 млн. лв. - община Кайнарджа. По 800 000 лв. са взели за ремонти на улици общините Севлиево, Стражица, Горна Оряховица, Любимец. За някои общини това са огромни извънредни субсидии. Така например цялата субсидия от държавната хазна за община Кайнарджа за 2015 г. възлиза на 3.1 млн. лв., така че получената в добавка сума съставлява 50% от това. Община Доспат е получила за улици извънредно 915 634 лв. при обща субсидия от централния бюджет за цялата година в размер на 4 млн. лв.

Толерирането на отделни общини от централния бюджет е една от основните критики на Националното сдружение на общините към предложените от финансовото министерство промени в Закона за публичните финанси. Промените трябва да направят възможно автоматичното задействане на оздравителни мерки при общини в тежко финансово състояние и получаването на безвъзмездна подкрепа от бюджета. Според сдружението на общините и в момента модела на финансиране на местните управи е изкривен, а с новите текстове възможността за прилагане на двоен аршин по усмотрение на финансовия министър ще се засили. В момента не е ясно какви допълнителни средства възнамерява да предостави на общините по тази схема МФ през 2016 г.

Одобрени през 2016 г. блокове може да се санират чак догодина. Одобрени за саниране блокове през тази година може да се наложи да чакат за начало на строителните дейности, които да започнат чак през 2017 г. Това става ясно от новите указания за изпълнението на безплатната програма, приети от правителството.

Причината да се запише това предупреждение за общините е в неяснотата как ще върви харченето на парите. Според правилата, качени на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, общините могат да приемат заявки и да одобряват сгради за обновяване. Кметовете могат да придвижват кандидатите към Българската банка за развитие (ББР) за подписване на договори. Те обаче трябва да имат предвид, че изпълнението на дейностите по одобрените от тях сгради може да започне едва през 2017 г. От банката пък ще преценяват дали да подпишат споразуменията в зависимост от останалия неусвоен финансов ресурс.

Към момента са усвоени много малка част от парите по програмата с бюджет от 1 милиард лева. За много от блоковете предстоят енергийните и конструктивните обследвания, които реално ще покажат колко средства ще са нужни за санирането на всяка одобрена сграда. Затова има и друго условие за кандидатстващите през тази година - трябва да бъдат приключени дейностите по одобрените през 2015 г. блокове. Така само при наличие на финансов ресурс ще се подпишат следващи договори и ще започне обновяването на нови сгради.

Важно указание за кандидатстващите сдружения на етажната собственост е и това, че ще се дава приоритет на по-големите блокове. Както обяви и регионалният министър Лиляна Павлова, основна цел на програмата са многофамилните жилищни сгради. Затова се дава предимство на най-старите и големи панелни блокове, както и на тези с "доказани сериозни конструктивни проблеми, застрашаващи живота на живущите в тях". Така общините ще пропускат с предимство блоковете, строени по индустриален способ с над 36 апартамента. Разликата в сравнение с условията за допустимост от 2015 г. е в това, че сега малките блокчета с под 36 жилища се приемат, но ще чакат ред в списъка след големите.

Друго, с което експертите ще се съобразяват, е търсеният "компактен ефект от дейностите" - например насочване към целева група сгради в определени квартали. Т.е., ако в даден квартал е започнат един блок, предимство ще има сдружение от съседен блок за сметка на кандидатстващи от комплекс, в който няма започнато саниране.

24 часа

Депозитите се увеличиха двойно за 8 години. Депозитите на домакинствата са се увеличили почти два пъти в годините на кризата, показват данните на БНБ. Според тях в края на декември 2008 г. в банките на влог е имало 21,956 млрд. лева. В края на 2015 година сумата вече е над 42,5 млрд. лева, а през януари тази година тя се увеличава до 42,806 млрд.

Данните на БНБ показват, че от 2008 година досега депозитите нарастват с почти еднакъв темп, който е около 3 млрд. лв. на година

Причината за ударното спестяване на населението е в несигурната икономическа среда, която се създаде по време на кризата, коментират финансисти. Поради това хората, които имат възможност да спестяват, са вкарвали всеки допълнителен доход в банка, вместо да започват бизнес или да харчат.

Стремежът към спестяване не е намалял, показа увеличението на депозитите и през януари, въпреки драстичния спад на лихвите. Те са намалели близо 5 пъти за последните 6 години.

В края на 2008 г. например средният доход от влог е бил малко над 8%. През декември 2015 г. той пада на 1,48 на сто. От началото на годината има леко повишение на лихвите по депозити и средната е стигнала 1,51%.

Първият месец на годината всъщност е четвърти поред, в който се отчита нарастване на доходността на депозитите. Така нивото се е върнало на това, което бе през септември 2015 г. Въпреки това за една година - от януари 2015 г., средната лихва по влоговете е паднала двойно, тъй като тогава е била 2,36%.

Средната доходност по депозитите всъщност се вдига от офертите на по-малките банки, предимно с българско участие. При тях има предложения за едногодишни депозити с лихва от 1,5-1,8%. Но и при тях има спад на доходността, тъй като през есента на миналата година офертите им бяха с 1% по-висока лихва.

Големите банки, в които е основната част от спестяванията обаче, от началото на годината свалиха доходността на влогавете. При тях офертите в повечето случаи за стандартен едногодишен депозит са с лихва от 0,05 до 0,3%. За по-кратък период има оферти и с лихва от 0,01%. За сравнение - само допреди няколко месеца те предлагаха между 0,2 и 0,7 на сто. В момента липсата на инфлация все още осигурява печалба от депозитите.

Всъщност вече има спестовни продукти, които са губещи - поне в първата година на откриването им. Става въпрос за спестовни сметки или други продукти, които банките предлагат. При тях има такса за откриване на сметката, а често и месечна сума за обслужване на сметката, която е между 1 и 2,50 лв.

Така се оказва, че при някои банки е необходимо да се внесат над 10 000 лева, за да може да има доходност след приспадането на такси, удръжки и данък върху лихвата. За по-малки суми загубата може да достигне до близо 1,5% годишно.

При заемите тенденцията е към намаляване. През 2008 г. има истински бум в кредитирането в сравнение с 2007-а. В рамките на една година заемите за неселението скачат от 14 млрд. на 48 млрд. лева. След това има ръст, но той е в пъти по-нисък - до близо 54 млрд. през 2012 г. Оттогава сумата на отпуснати заеми се свива.

В момента общата сума е почти равна на тази през 2008 г. Липсата на интерес към кредитиране накара банките да свалят лихвите и сега те са на рекордно ниски нива - малко над 5% при ипотечните и около 10% за потребителските кредити.

Джакпотът оцеля, върви към 6 милиона. След вчерашния 18-ти тираж на Български спортен тотализатор отново всички джакпоти оцеляха след като никой не уцели печелившите числа в игрите.

Джакпотът в играта 6 от 49 в четвъртък ще бъде 5 470 000 лева, в 6 от 42 - 170 000 лева, а в ТОТО 2 - Зодиак - 2 450 000 лева.

Голямата награда във „Втори ТОТО шанс", лек автомобил Форд Фиеста беше спечелен в Пловдив, а комбинация в играта 6 от 49 днес беше 47, 26, 13, 25, 8, 18.

Числата на късмета по ред на изтегляне тази вечер в 6 от 42 бяха 33, 38, 14, 22, 40, 37.

Изтеглените числа за първо теглене в играта 5 от 35 са 20, 27, 34, 31, 13, а във второ теглене на същата игра - 20, 28, 8, 1, 29. В първо теглене на играта им четири печалби по 6 550 лева, във второ - две по 13 100 лева.

Изтеглените числа в ТОТО 2-ЗОДИАК (5 от 50 + 1/12) бяха 43, 12, 42, 1, 38, а късметлийската зодия беше 8 - Скорпион.

В играта TOTO Джокер позициите бяха 7, 8, 4, а цифрите бяха в последователност 8, 5, 2.

Участниците в игрите на БСТ могат да правят своите залози, независимо дали имат в близост тото-пункт, единственото условие е да имат интернет. Онлайн залози се приемат на страницата www.toto.bg.

Всички участници могат да пробват късмета си и с моментните лотарийни игри на Български спортен тотализатор „Честит празник", „Весели празници", „Трите 777-ци", „Щастлив ден", „Домашни любимци", „ТВОЯТ КЪСМЕТ", „Големият удар", „Зодиак", „ТОТО Джакпот" и „Златния билет".

Стандарт

10 лв. такса спокойствие. Гардове пазят имоти във Враца срещу месечна такса от около 10 лв. за обитаема къща и двойно повече за постройки, в които не живее никой. Бизнесът е силно развит в региона, особено в малките населени места, заради битовата престъпност, показа проверка на "Стандарт".

172 са регистрираните охранителни фирми в областта. Десетки села  се ползват от услугите на частните гардове. Врачанското село Три кладенци е едно от първите, които въведе практиката за охрана в селото. От тогава досега битовата престъпност в населеното място е близо до кота нула. От областната дирекция на МВР във Враца съобщиха, че нито една от охранителните фирми, която извършва дейност на територията на областта, не осъществява персонална охрана на лица.

Оказва се, че всички фирми на територията на Врачанско са редовни и няма нито един отнет лиценз. След разпоредената от главния секретар на МВР Георги Костов акция за проверки на фирмите за охрана във Враца бяха съставени 3 акта. От полицията във Враца поясниха, че те са съставени на лица, които пазели на входа на нощен клуб в града.

"Лицата са изпълнявали функциите, без да имат необходимия лиценз за подобна дейност. Издадени са множество предписания за подобряване на дейността на фирмите и взаимодействието им с МВР", съобщиха още от полицията. Често от Инспекцията по труда обаче отчитат, че охранителните фирми не са сред добрите работодатели.

Дружествата често попадат в "черния списък" на инспекцията заради забавени заплати. В края на м.г. фирма бе глобена с 8000 лв. заради това, че не изплащала редовно възнаграждения на гардовете. В последните няколко месеца същата фирма е глобявана повече от 5 пъти, а наложените предписания не са изпълнени.

Компютър в НАП избира богаташи за проверка. Софтуер на Националната агенция за приходи определя рисковите за хазната граждани, чиито официални доходи не отговарят на придобитите имоти и автомобили. Измежду посочените от софтуера граждани данъчните определят на кого да се направят проверки и ревизии. Софтуерът използва около 30-40 критерия, по които селектира хората, които най-вероятно крият налози, научи "Стандарт".

За целта софтуерът използва огромно количество информация, а по този начин се ограничава и човешкият фактор при набелязването на хората за проверка. Наскоро от НАП обявиха, че проверяват 300 души, които през последните години са се осигурявали на минималния праг, а в същото време са си купили скъпи имоти и автомобили. Сред тях има собственици на "Мерцедес" S-класа и на къща на два етажа в престижен район. При засичането на хората с подозрително скъпо имущество софтуерът на НАП проверява и данните от ДДС дневниците за продажбите на фирмите.

Оттам се получава информация например за купените скъпи часовници и бижута на стойност над 30 000 лв., за продадените коли например за над 100 000 лв., както и за купените яхти и малки самолети. При това софтуерът автоматично проверява дали новите собственици на такива скъпи вещи имат официални доходи, които да позволяват покупката им. Ако колата или яхтата са купени на името на фирма, софтуерът на НАП проверява данните за отчетените от нея обороти и печалба.

През миналата година от НАП са проверили около 2300-2400 души със скъпи имоти и коли, чиито доходи не отговарят на притежаваното имущество.

Монитор

Без такса „мама" в клиниките от 15 март. В болниците вече няма да се плаща такса „мама" за нощувка на майките при болните им деца. Това ще важи за всички лечебни заведения от 15 март, когато изтича срокът за обсъждане на проектонаредбата по този въпрос. След това тя ще бъде подписана и ще влезе в сила, съобщи за „Монитор" заместник - министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков.

Първоначално се предвиждаше да не се плаща, ако детето е до 7 години, когато се смята, че то вече може да се обслужва само. В Министерството на здравеопазването обаче, все още се обмисля и варианта, възрастта да се вдигне на 10 годинки, тъй като не всички деца са самостоятелни с тръгването си на училище.

От ведомството уточниха, че повечето педиатри, с които екипъд подготвят бъдещата наредба се е консултирал, както и пациентските организации смятат, че не всички хлапета са самостоятелни на 7.

По-големите деца ще могат да се радват на грижите на майките си, само ако не могат сами да се обслужват, например, ако са след операция, счупена ръка или крак, инвалиди са или имат някакви ментални проблеми.

Към момента майките трябва да плащат, за да бъдат при децата си.

Предвижда се татковците на малчуганите, както и роднини, които се грижат за тях, като баба или дядо, също да бъдат освободени от въпросната такса, ако майката не може да нощува в болницата при отрочето си.

Освен това, болниците ще трябва да гарантират, че имат санитарки и медицински сестри, който да отговарят на нуждите на децата над фиксираната възраст. В противен случай придружителят им ще спи безплатно в лечебното заведение.

Такса няма да плащат и придружителите на хоспитализирани с увреждания. До сега, независимо, че обслужването им е затруднено и в повечето клиники няма достатъчно санитари, близките трябваше да си плащат „хотела", за да останат при болните.

Министерството на здравеопазването предвижда таксата за придружител в лечебно заведение ще бъде фиксирана и тя ще бъде една и съща за всички болници. Сега различните лечебни заведения слагата „хотелските" на око, мотивирайки се, че са търговски дружества и сами могат да определят цените и таксите на услуги, които предоставят. Затова и тарифата към момента варира от 5 до 150 лева на ден в зависимост от това дали майката спи на стол или на легло в стаята при детето си, както и от категорията на лечебното заведение.

МО брои 14 млн. лева годишно за охрана на опустели казарми. Близо 14 млн. лв. харчи годишно от бюджета си МО за охрана на имоти с отпаднала необходимост. Това сочи справка, предоставена на Агенция „Монитор" от ведомството по Закона за достъп до обществената информация. Тъй като ненужните терени и сгради са много, а армията не разполага с достатъчен ресурс, за да осигури опазването им, за целта се наемат частни охранители.

В същото време стартиралата преди няколко години продажба на такива имоти върви с твърде бавни темпове. Въпреки че за последните пет години е провело 682 търга, МО е успяло да се отърве от едва 102 терена, за които е получило 34,3 млн. лв.

Рекордната сума от 4,98 млн лв. е дадена за 114 дка парцел с един склад в местността „Кокалу" в Несебър, станала печално известна покрай аферата "Дюнигейт".

Ако съдим по обявите за извадените на тезгяха терени в района, където квадратният метър върви от 50 до 200 евро, излиза, че МО е изтъргувало бившото поделение край морския бряг на поне двойно по-ниска от пазарната цена.

Военното министерство е успяло също така да прехвърли след инициирани от него решения на МС безвъзмездно 56 имота на различни общини в страната, както и още 75 на държавни ведомства. Отделно управлението на 92 имота е отнето на МО със заповед на съответния областен управител, съгласно разпоредбата в Закона за държавната собственост, според която това е възможно, когато терен със статут на частна държавна собственост е с отпаднала необходимост, или се ползва не по предназначение. Излиза, че за последните пет години МО е успяло да се отърве от общо 325 имота, които е продало или прехвърлило на друг собственик в лицето на местната и изпълнителната власт. Стратегията на министерството за освобождаване от ненужните му имоти, които гълтат сериозни средства от военния бюджет, явно обаче е зациклила, откакто то се оглавява от Николай Ненчев. Достатъчно красноречив е примерът с отдадените на общини имоти, които при настоящия министър през 2015 година са едва 10 на брой, докато през 2011 година са 18. Подобно е положението с предоставените за нуждите на други държавни ведомства терени.Това не пречи на Ненчев да лансира намеренията си в тази посока като доста амбициозни. Само през 2016 година армията планира да се отърве от още 242 имота.

Въпреки това от МО посочват, че вече „освободените войскови имоти", от които трябва да се отърве са общо 1033 на брой, като става дума основно за бивши казармени, складови и мобилизационни бази, както и полигони.