Капитал Daily

Държавната сметка за 11 г.: 17 млрд. лв. дефицит и 20 млрд. лв. нов дълг. Почти 14 млрд. лв. повече от събраното харчат правителствата през последните осем години, а планът на сегашното е да продължи традицията с дефицитите и да добави нов минус от 3 млрд. лв. през следващите три години. Тъй като натрупаният буфер във фискалния резерв бързо беше стопен, след световната финансова криза единственият начин да се покрият раздутите държавни разходи е взимането на нов дълг. За последните седем години, включително 2016 г., числото е 17.3 млрд. лв. Тук освен дефицитите в бюджета влиза и сметката за изплащането на депозитите на фалиралата КТБ. Заради планираните минуси и през следващите три години управляващите предвиждат средно по 1 млрд. лв. нов дълг.

Числата са залегнали в новия вариант на средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. Всъщност и в предишните ведомството не предвиждаше държавните приходи и разходи поне да се изравнят. В новия план например очакваният дефицит за тази година е свит с микроскопичната сума от 70 млн. лв.

Така двата кабинета "Борисов" и този на Орешарски струват на бъдещите поколения милиарди - поне 20 млрд. лв. нови заеми. Дотук изборът беше да се взима дълг, а не да се правят реформи. И ако миналото не може да се промени, поне идващите години може да се търси балансиран бюджет. Но правителството не си поставя такава цел.

План за малко по-скромен минус

Целите за дефицита през 2017 и 2018 г. остават без промяна - съответно на 1.4% и 1% от БВП. Още при представянето на бюджета за тази година финансовият министър Владислав Горанов обяви, че е възможно в края на периода отрицателното салдо да бъде и под 1%, но засега това не е отразено официално. Свиването не е смело - с по 0.4-0.5% от БВП на година. Причината - да не пострада икономическият растеж, е записано в бюджетната прогноза.

Почти 14 млрд. лв. повече от събраното ще изхарчи държавата за осемте години след кризата. Сметката за 2009 - 2016 г. не е окончателна, защото планът на държавата е да продължи да трупа дефицити. Макар и с по-бавен темп финансовото министерство очаква минус от почти 3 млрд. лв. за следващите три години.

В периода до 2019 г. министерството очаква приходите в бюджета да се задържат на нива около 37% от БВП с тенденция за лек ръст през годините. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи да се увеличават заради ръст на БВП и по-добра събираемост. В средносрочен план се предвижда приходите по консолидираната фискална програма да нараснат до 36.6 млрд. лв. през 2019 г. от 33 млрд. лв. през тази година. Не се предвиждат "значителни промени" на основните данъци и ставки, като остава обещанието да бъдат запазени ниските данъци. Отсега е ясно, че вноската за пенсия се вдига с общо 2 процентни пункта през следващите две години.

Освен приходите ще нарастват и разходите. За периода 2017-2019 г. номиналното увеличение ще е с 2.3 млрд. лв. С най-голям принос за този ръст са капиталовите разходи и социалните и здравноосигурителните плащания.

Слаб ръст в икономиката

През 2016 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 2.1% в резултат на по-нисък нетен износ и спад в инвестициите. Очаква се по-слаб принос на износа заради високата база от 2015 г. Тогава растежът на експорта на стоки достигна 5.2%. Вносът също ще се забави по линия на суровините, необходими за експортно ориентираните отрасли.

Понижението в икономическия растеж през 2016 г. (спрямо 3% през 2015 г.) ще бъде ограничено от ускореното потребление на домакинствата. Публичните инвестиции ще са по-малко заради бавното стартиране на европроектите по новите програми. Частните вложения в жилищни сгради се прогнозира да нарастват поради повишеното търсене на имоти и реалното нарастване на цените на жилищата.

Инвестициите в машини и оборудване също ще растат поради регистрираното през 2015 г. увеличение на натоварването на мощностите в промишлеността, но растежът на частните инвестиции няма да може да компенсира спада в публичните. Заетостта се очаква да расте, а оттам и реалният разполагаем доход на домакинствата.

В периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2.7%, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите. Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса. Така положителният принос на нетния износ постепенно ще се понижи до 0.1 пр.п. в края на прогнозния период.

Американската Sensata расте с втори завод край Пловдив. Американската "Сенсата технолоджис" откри официално втория си завод в страната - в пловдивската икономическа зона "Марица". В предприятието са инвестирани 35 млн. долара, а дългосрочният план e до 2020 г. да бъдат разкрити общо 1200 работни места. Сега в пловдивската фабрика, където ще се произвежда автомобилна електроника, работят 100 души. До края на годината се очаква служителите да станат 260, а после плавно да растат, каза за "Капитал Daily" директорът на Sensata в България Томи вер Елст.

За откриването на завода край пловдивското село Царацово пристигнаха и главният изпълнителен директор на Sensata на глобално ниво Марта Съливън, американският посланик в България Ерик Рубин и премиерът Бойко Борисов.

Експанзия на квадрат

Новият завод е с размери 12 хил. кв.м, а целият парцел на "Сенсата" е точно четири пъти по-голям от застроената площ. В дългосрочен план е предвиден и втори етап за разширяване в Пловдив, когато ще бъде построена още една производствена сграда със сходен размер. Това обясни Вер Елст пред медии при откриването на завода. В строителството и високотехнологичното оборудване, с което ще се произвеждат сензори за налягане, дотук са вложени 35 млн. долара, допълват от компанията.

Когато обяви проекта си преди малко повече от година, компанията имаше амбициозния план да наеме около 1500 служители, с което целият екип в България да стане около 3500 души. При откриването анонсът е малко по-скромен - за до 1200 служители край Пловдив през следващите четири години.

"В момента тук работят 100 души, плановете ни са да станат 260 - 300 до края на 2016 г. и да наемем нови 500 - 600 през 2017 г. А после планираме плавно да увеличим броя до 1000", очерта разрастването пред "Капитал Daily" Томи вер Елст. За да порасне в Пловдив, на "Сенсата" ще са нужни както инженерни и ръководни кадри, така и оператори на различните производствени процеси. "В момента не е токова трудно да намерим кадрите, но това ще се промени с порастването ни. В Пловдив конкуренцията е много голяма. Ако кажа, че не се притеснявам за това, бих излъгал", допълни Вер Елст.

От Америка през Ботевград

Sensata е американска компания с глобален бизнес и произвежда автомобилна електроника за автомобилостроителни компании като Volswagen Group, Daimler, Fiat, Volvo, General Motors. Общо 19 хиляди служители в 16 страни са заети в производството на компанията, която за 2015 г. регистрира около 3 млрд. долара оборот. Основната част (около 70%) от приходите идват от автомобилната индустрия. Компанията е на българския пазар от 2011 г. насам, когато купува ботевградския си завод на белгийската група EPIQ.

Дори преди откриването на втората си производствена локация, компанията расте с впечатляващи темпове. През 2014 г. оборотите ѝ са за 220 млн. лв. при 173 млн. лв. година по-рано. В голяма степен добрите резултати се дължат на постоянните инвестиции през годините, които достигат около 15 млн. долара и на екипа от 1850 служители. Освен производствената си база в Ботевград "Сенсата" има и инженерингово звено и екип за обслужване на бизнес клиенти в София.

"С откриването на втория си завод в Пловдив страната ни ще бъде един от основните двигатели на Sensata в световен мащаб", се казва в официалното съобщение на компанията по повода.

Индустрия на колелата на растежа

Свързаните с автомобилостроенето индустрии напоследък се очертават като много перспективни за българската икономика и привлекателни за чужди инвестиции. До средата на годината се очаква и българското звено на филипинската "Интегрейтид майкроелектроникс" да пусне в експлоатация разширения си завод в Ботевград. Миналата седмица стана ясно, в Пазарджик има българско-германско предприятие за авточасти, германска компания пък избра Съединение. Скоро предстои още две големи компании в сектора "Магна" и "Мелексис" да обявят плановете си за разрастване и инвестиции.

Сега

Добрич и Разград са световни шампиони по пилеене на вода. България е огромен прахосник на питейна вода, а някои от големите ни градове са "шампиони" в световен мащаб. Според последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който изследва загубите по ВиК мрежите в различни точки на планетата, най-трагично е положението в мексиканските градове Мексико Сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са между 45 и 65%. Тези данни обаче бледнеят пред резултатите на нашите Добрич и Разград.

В столицата на златна Добруджа доскоро по тръбите изчезваха 86%, а напоследък загубите са понамалели до 80 процента. В челните редици по пилеене на ценния ресурс е и друг район от Североизточна България - Разград, със 71% загуби. София пък е единствената европейска столица, в която половината от водата, тръгнала по ВиК мрежата, никога не стига до крайните потребители. Само преди дни концесионерът "Софийска вода" се похвали, че за 5 години е успял да свали загубите от над 60 на 49%. Това може да е добра новина, ако се сравняваме с Мексико Сити. Но цитираният доклад на ОИСР показва, че в Европа и по принцип в по-развитите държави измеренията са съвсем други. Там пише, че в Амстердам, Кьолн, Париж, както и в Ню Йорк и Сингапур течовете по ВиК мрежите са в рамките на скромните 4-8%.

В България средно за територията на цялата страна загубите на вода са около 54%, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. Средно за всички градове в класацията загубите са 21%, което показва, че в България отчитаме 3 пъти по-големи разхищения от световните нива. Според Българската асоциация по водите пък в съответствие с европейските норми течове над 30% в държавите от ЕС са недопустими. И по този показател страната ни е два пъти над допустимото.

Основната причина за това по системата да се губи толкова много питейна вода е остарялата мрежа. В много общини бяха изпълнени водните проекти, в други се изграждат в момента или предстои това да стане. Проблемът обаче е, че ако искаме осезаемо намаляване на водните загуби, трябва годишно да се подменят поне 2-3% от ВиК мрежите, а реално това става при едва 0.1 на сто от тръбите в цялата страна.

Още през 2010 г. президентът Росен Плевнелиев, тогава регионален министър, обяви, че България е европейски шампион по разхищение на вода. Тогава Плевнелиев твърдеше, че за пълната подмяна на ВиК мрежата са необходими към 4 милиарда евро. Сега вече се говори за 11 млрд. евро.

Огромните загуби по ВиК мрежата имат и неприятни ценови измерения - на тях абонатите дължат високите и растящи тарифи. Неслучайно добричлии плащат най-високите сметки за вода в България - колосалните загуби по тръбите се съчетават с трудното и скъпо добиване на водата - с помпи.

От месеци в Комисията по енергийно и водно регулиране се трупат заявки от ВиК дружества за увеличение на цените. Промените варират в широки граници, като "Софийска вода" предлага повишение над 20%. За бургазлии се готви скок от 14.5%, а в Ямбол може да се разминат с под 3% поскъпване. В Смолян в зависимост от метода за доставка цената ще се вдигне с между 10 и 32%, предвижда ВиК операторът. Мотивите за поскъпването на водата са обичайните - тарифите отдавна не били актуализирани и не били променяни от години.

Против логиката

По данни на Министерството на околната среда и водите страната ни е на последно място по водни ресурси на глава от населението в целия Балкански полуостров и сме сред петте най-бедни на вода страни в Европа заедно с Полша, Белгия, Чехия и Кипър. Прогнозите са, че в световен мащаб в следващите 20-30 години водата ще стане по-ценна от петрола. На този фон пилеенето на вода е истинско престъпление.

Българският туризъм записа рекорден за ЕС спад. Трупат се все по-противоречиви данни за българския туризъм. По данни на Евростат страната ни е с най-голям спад на нощувките в целия ЕС за изтеклата година. Намалението не е драстично - то е само с 1.4%, но е факт, че само четири държави от ЕС отчитат отлив и нашата е сред тях. В същото време Румъния печели "точки". Северната ни съседка отчита 16% повече туристически нощувки за 2015 г., което е рекорд за Евросъюза. И Словакия се радва на отлични резултати - с над 12% повишение. Средно за 28-те страни членки ръстът на заетите легла за 2015 година е 3.2% на сто. На второ място след България по спад на нощувките са Латвия с 1.2% и Естония с 0.5%.

В същото време много чуждестранни класации и медии дават ласкави отзиви за България като място за почивка, като открояват прекрасната природа и ниските цени. България е третата най-гостоприемна страна в Европа след Словакия и Сърбия, твърди например порталът Hotel.info, който е направил рейтинг за съотношението цени-качество на хотелските услуги на базата на отзивите на гостите. Той е доста представителен - Словакия например е станала №1 в тази класация с гласовете на над два милиона посетители. След България изостават страни като Гърция, Швейцария и Полша.

България фигурира и в друга скорошна класация - на сайта roughguide.com за най-прекрасните девствени плажове в Европа. Там в челната десятка е поставен Синеморец като изключително красиво и спокойно място, като се отбелязва, че такова съчетание вече е рядкост за Българското Черноморие.

На какво всъщност се дължи слабата "реколта" през 2015 г.? При това Евростат отчита 1.4% спад на нощувките, а броят на туристите е намалял далеч по-отчетливо, със 7.5%, коментира пред "Сега" директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. По думите му през изтеклата година у нас са влезли 7.45 млн. туристи, а спадът се дължи изцяло на отлива на руснаци. Равносметката сочи 150 хил. руски туристи по-малко. Това се дължи на влошените отношения между Русия и ЕС, довели и до взаимно налагане на санкции.

Оптимизъм

За 2016 г. обаче туроператорите виждат огромни ръстове на заявките и резервациите. Според експерти причината за това са скорошните терористични събития, които са довели до отлив на туристи от дестинации като Египет, Тунис и Турция. По думите на Драганов обаче заявките за настоящата година показват и завръщане на руснаците по родните курорти. "Заради разрива в отношенията между Турция и Русия съседната ни държава ще загуби руските си туристи", каза Драганов и обясни, че останалите любими и достъпни дестинации за руснаците са България, Гърция и Кипър.

24 часа

Още българи в #Panama Papers: Бивш шеф на БТА открива офшорка - 12 дни след кражба. Това е петата част българските истории в #Panama Papers. Мегаразследването на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), в което "24 часа" е медиен партньор, е базирано на данни, до които са се добрали журналисти от "Зюддойче цайтунг" преди повече от година.

Покойният шеф на БТА Стоян Чешмеджиев в офшорка - 12 дни след престъпление. На 26 май 2005 г. става акционер и директор на Kema Invest, регистрирана на Британските Вирджински острови . Името на покойния директор на БТА и радио "Варна" Стоян Чешмеджиев също изплува от офшорна компания на Британските Вирджински острови.

Kema Invest Ltd. e регистрирана на Британските Вирджински острови на 20 май 2005 г. Първоначално директорите и акционерите са номинални - Майкъл Дойл и Белинда Лениън.

Чешмеджиев попада в офшорните регистри като директор и акционер на 26 май 2005 г.

Тогава е все още шеф на радио "Варна". 12 дни по-рано е крайната дата от 6-месечен период, в който е извършвал престъпление по служба.

#Panama Papers не дават отговор на въпроса с какво се е занимавала офшоката на Чешмеджиев, дали има връзка с постовете в БТА и радио "Варна" и извършеното по-късно престъпление.

Според съда служебните злоупотреби са извършени в периода декември 2004 г. - 14 май 2005 г. Тогава във Варна и в Каварна при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, Чешмеджиев превишил правата си и набавил облага за фирма на дъщеря си.

През 2010 г. Чешмеджиев попада на фокуса и на данъчните. Когато снимат от въздуха "мистериозната къща с езерото" край Варна, се оказва, че някогашната учебна база на Морското училище край с. Кранево принадлежи на него. Чешмеджиев купил къщата на 2 етажа със застроена площ 2000 кв.м върху парцел около 150 дка за 200 000 евро през 2003 г. До оградата на къщата стои надпис "Собственик - "Вот" ООД.

Варненецът се радва на придобивката за кратко, защото почина през 2012 г. след неравна борба с рака.

Според #Panama Papers офшорната компания на Чешмеджиев е закрита през ноември 2009 г. 10 г. преди да я регистрира, той издава стихосбирка с емблематичното заглавие "Маски долу".

Скандали и политически протекции докато е шеф на държавни медии

Емел Етем и Борислав Ралчев лансират масона за шеф на БТА. Първият публичен скандал, в който Чешмеджиев се забърква, е през 1997 г. заради сградата на радиото в морската столица, която е паметник на културата. Макар че решението се взема в София, Чешмеджиев е един от инициаторите за строежа на нов дом на радиото.

Сградата-паметник на културата, е продадена на търг, обявен от бившия областен уравител на Варна Добрин Митев - същия, който по-късно замина за Нова Зеландия и бе осъден задочно за неизгодни сделки с държавни имоти.

С парите от продажбата е финансирана новата сграда на радиото. След време ревизорите от "Държавен финансов контрол" установяват, че държавата е получила с 223 хил. лв. по-малко от реалната цена за паметника на културата, където се помещавало радиото.

Предложението Стоян Чешмеджиев да оглави БТА е внесено в медийната комисия на парламента на 4 октомври 2002 г. от бившата депутатка от ДПС Емел Етем и колегата й от НДСВ Борислав Ралчев. То е подписано и от няколко депутати от Варна.

"Да, ще изберем господин Чешмеджиев за директор на БТА. Това ще покаже, че ние като управляващо мнозинство поемаме своята отговорност за дейността на БТА. И въобще не се притесняваме, че ще развеете някакви мракобесни идеи от типа на политически чистки", защитава Емел Етем кандидатурата на Чешмеджиев.

Чешмеджиев е избран, но остава на поста само 6 м. Освободен е на 10 април 2003 г. Краят на управлението му идва след стачка на служителите в БТА заради обявени масови съкращения и закупуване на техника при неясни условия.

Само месец след като напуска БТА, на 19 май 2003 г. Чешмеджиев регистрира фирма "Вот" ЕООД. През август 2004 г. се завръща като директор на радио "Варна" и прехвърля фирмата на дъщеря си Деница.

В края на 2004 г. отговаря за развитието на медията. В това си качество предлага на генералния директор на БНР да се изгради предавателен комплекс на нос Калиакра. Заема се с организацията и реализирането на проекта. Лично огледал терени по морето и харесал парцел от 50 дка до Каварна. След това изготвил писма до 2 фирми, които поканил да участват в изграждането, но и да учредят право на строеж върху общинския имот. Едната е "Вот", която вече е прехвърлил на дъщеря си. Другата е "Спорт Лукс", регистрирана по същото време, когато се появява и първата.

"Чешмеджиев е превишил правата си с цел да набави облага за дружеството на дъщеря си", пише в присъдата по делото.

Предавателният комплекс е открит през юни 2005 г., няколко месеца преди да бъде уволнен. Фирмата на дъщеря му обаче си запазва правото на строеж на апетитния терен. Щетите за бюджета на БНР са оценени на 51 хил. лв. Присъдата влиза в сила на 20 юни 2009 г.

През октомври дъщеря му му прехвърля обратно "Вот". Дружеството има парцели земя в областите Варна и Добрич. На един от тях е изградена и прословутата къща с езерото.

След смъртта му през октомври 2012 г. активите на "Вот" стават собственост на втората му съпруга Наталия, която има 67%, и на дъщеря му от първия брак, за която остават 33%. Според последния публикуван годишен финансов отчет дружеството има активи за 2 млн. лв.

Двете жени имат още една обща фирма, наследство от Стоян Чешмеджиев - "Ес Пи Ейч Инвест", която работи в областта на инвестициите и строителството.

Фирма на 23 дни субсидирана от Калфин по супербързия проект за безработни. 23 дни история са били достатъчни за русенска фирма, за да получи финансиране от Агенцията по заетостта по супербързия проект, финансиран от еврофондовете "Обучение и заетост".

Близо 53 000 лв. ще вземе регистрираната на 2 март тази година русенска фирма "Артфешън дизайн", показа проверка на в. "24 часа" в регистъра на одобрените проекти. Компанията е регистрирана с всякакъв предмет на дейност, който не е забранен от закона, но очевидно ще е студио за татуировки. Това поне става ясно от позициите за назначаване на безработни, които е обявила - татуист, чистачи, специалисти по спортни уреди.

На 25 март, 23 дни след регистрацията си, фирмата вече е успяла да подаде документите си за проекта "Обучение и заетост" и да получи финансиране за 10 работни места, като само за заплати на наетите субсидията ще е 53 000 лв.

Допълнително проектът ще плати и осигуровките на работниците.

"Артфешън дизайн" е регистрирана от русенеца Николай Милчев Ангелов. На негово име има още три фирми в Търговския регистър. И при трите почти не е развивана дейност, а основният им разход е плащане на заплата на управителя според публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети. При "Артфешън дизайн" субсидираните по проекта "Обучение и заетост" 10 работни места са максималният брой за микропредприятие, каквото се води компанията.

Проектът, насочен към наемане на неграмотни безработни, изкарали на трудовата борса повече от година, и такива в предпенсионна възраст, стана скандално известен заради начина, по който бяха раздадени 8,1 млн. лв. субсидия от еврофондовете. Прозорецът за кандидатстването бе отворен реално само 2 часа, а субсидиите бяха давани на принципа "кой превари, той завари", както признаха и от Агенцията по заетостта. Само за три дни след затваряне на поръчката агенцията пък успя да оцени 3721 предложения на фирми и да обяви 181, които ще бъдат субсидирани да назначат нови хора.

Схемата бе съобщена от засегнати бизнесмени пред "24 часа". Вицепремиерът Ивайло Калфин обаче обясни пред БНТ, че нямало никакви нередности в нея.

Русе е бил градът с най-бързите бизнесмени, показва регистърът на одобрените работодатели, публикуван от Агенцията по заетостта. Русенското бюро по труда е успяло да приеме документите на 5 местни компании, преди да бъде затворена процедурата. Тези пет фирми ще наемат почти 10% от субсидираните по схемата "Обучение и заетост" работници - според данните за одобрените проекти в Русе ще се финансират 122 места за безработни при общо одобрени по схемата 1225.

В същото време два от градовете с най-висока безработица - Монтана и Силистра, имат субсидирани едва 10 работни места. Според социалните доклади на Европейската комисия еврофондовете трябва да се ползват предимно за развитие на изостаналите региони на страната.

Най-много от субсидираните работници в Русе ще вземе шивашката фирма "Теодора Александрова" ЕООД. Тя е регистрирана през 2007 г., но според годишните финансови отчети от 2008 г. насам не е осъществявала никаква дейност. В същото време Агенцията по заетостта е одобрила на тази компания да бъдат отпуснати общо 70 работни места - 41 от тях са за безработни от целевите групи (неграмотни, дълготрайно безработни и в предпенсионна възраст), а 29 са за редови безработни. Реално субсидията за тази фирма без никаква дейност в последните 7 г. ще е 296 280 лв., и то без осигуровките, които също ще бъдат платени от еврофондовете.

Финансиране за наемане на персонал от чистачка до инженер и организатор на производство е получила и шивашката фабрика "Аристон-С" от Русе. Това е един от най-големите играчи в тази индустрия у нас. За разлика от "Теодора Александрова" тя развива дейност и нейна продукция са дрехите "Бобо Зандер". Работи и за германската компания "Ескада". По проекта "Аристон-С" ще наеме 16 души, а субсидията е в размер на 80 640 лв. за заплати.

Субсидиране за 6 работни места получава и шивашката фирма "Антоан Вилл", отново от Русе. Тук размерът на субсидията е 35 040 лв. за заплати, като на агенцията не ѝ е направило впечатление, че компанията е съкращавала хора в последните 2 г. Принципно такива работодатели нямат право на субсидирана заетост.

136 440 лв. субсидия получава и русенската строителна фирма "Медиком" за 27 работни места. Така в града се финансират фирми с общо 601 440 лв. по супербързия проект на Агенцията по заетостта. С дължимите към тези заплати осигуровки субсидията е над 782 000 лв., или близо 10% от целия проект.

Нови скоростни раздавания за над 7 млн. лв. в Агенцията по заетостта

Две нови скоростни процедури за субсидирана заетост на обща стойност над 7 млн. лв. е обявила Агенцията по заетостта на 31 март и 4 април, показа проверка на в. "24 часа".

В последния ден на март е пуснато удължение на процедурата по схема "Младежка заетост" на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за още 5 млн. лв. С тях би трябвало да бъдат разкрити 1100 работни места, като отново субсидии ще има за най-бързите фирми, тъй като процедурата ще остане отворена, докато заявките изчерпат парите. Такъв бе принципът и при схемата "Обучение и заетост", където средствата свършиха за 2 часа. Ако това не се случи, процедурата ще се затвори на 30 юни.

2,3 млн. лв. от държавния бюджет пък са отпуснати на 4 април за субсидиране на работни места за младежи, бивши затворници и хора, които са били без работа повече от 12 месеца. Тук краен срок за кандидатстване не е поставен, но бюрата по труда трябва да са оценили заявките на работодателите до 14 април, става ясно от обявлението на сайта на Агенцията по заетостта. Това означава, че за приемане на документите, оценка на проектите и одобряване на финансирането са отпуснати едва 10 дена.

Труд

Висшето поскъпва, таксите скачат между 40 и 370 лв. Драстично скачат таксите за висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бъдещите юристи вместо досегашните 500 лв. на година ще трябва да плащат по 739 лв. За задочниците поскъпването е от 185 на 440 лв.

Желаещите да учат педагогика задочно вместо досегашните 115 лв. ще плащат по 485 лв. (същата е новата такса и за редовно обучение). С 40 лв. повече ще плащат и учещите публична администрация, туризъм и икономика.

Това предвижда проект за утвърждаване таксите в държавните висши училища за учебната 2016-2017 г., който Министерският съвет предстои да гласува.

И в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" са вдигнати таксите за филолози (от 420 лв. на 560 лв.) и педагози (от 420 на 560 лв.). Няма увеличение за специалностите психология, философия, право и политически науки. Студентите в тези направления ще плащат годишно по 560 лв. Университетите във Велико Търново и Шумен са решили да не пипат плащанията. Там таксите остават без промяна.

Медицинският университет в София също запазва миналогодишните си такси - по 900 лева годишно ще плащат трите основни магистърски специалности: медицина, фармация и дентална медицина (за българи и граждани на други страни от ЕС). По 8000 евро ще дават чуждестранните студенти, които учат на английски език.

Чиновници препънаха инвитрото. Бави се извършването на инвитро при двойките у нас с репродуктивни проблеми, които са били одобрени от държавата за безплатни процедури. Причината е, че през 2013 г. финансирането на Фонда за асистирана репродукция, който подпомага семействата, беше прехвърлено от здравното министерство към НЗОК. Там обаче работата по изплащането на парите за инвитро е забуксувала.

Въпреки че година по-късно фондът отново е прехвърлен към здравното ведомство, вече има забавяне с около осем месеца. Толкова чакат двойките, одобрени по документи, реално да започне процедурата им, обясни пред „Труд" Стефка Сарафова-Захариева, председател на сдружение „Зачатие", което е сред съоснователите на центъра за асистирана репродукция.

В момента във фонда работят петима служители, които успоредно с новите заповеди за инвитро се занимават и с изплащането на старите. Забавянето се компенсира с по 1-2 месеца на година, или са нужни между 4 и 8 години, за да няма чакане повече.

Фондът работи добре, като бюджетът му тази година е увеличен с 2 млн. лв. спрямо 2015-а и вече е 12 млн. лв., уточниха пред вестника от фондация „Искам бебе", друг негов съосновател. Към 2015-а над 145 000 двойки в България са имали проблеми да заченат. От над 30 хил. семейства, кандидатствали за 7 г. за инвитро, само няколко не са одобрени.

Стандарт

Уроци по история сред Чудесата. Бургаските ученици ще карат часове по история в древния римски град Деултум. Уроците започват по идея на Бойко Борисов, който лично съобщи новината. Той откри обновения археологически резерват край Бургас.

Деултум бе избран в Топ 10 още в първото издание на кампанията "Чудесата на България" на вестник "Стандарт" през 2011 г.

"Разпоредил съм със съгласието на Регионалния инспекторат по образование и кмета на Бургас Димитър Николов децата един път месечно да учат история в Деултум.

На място могат да научат повече отколкото в класните стаи", обясни Борисов вчера.

Резерватът е изграден по ОП "Регионално развитие", като проектът е на стойност 2.784 млн. лв.

"Разпоредил съм със съгласието на Регионалния инспекторат по образование и кметът на Бургас Димитър Николов, децата един път месечно да учат история тук - в археологическия комплекс Деултум. На място могат да научат повече отколкото в класните стаи. Това е уникална история - на най-стария  римски град", каза премиерът Бойко Борисов по време на откриването  на комплекса. Той разказа, че в комплекса могат да се видят антични терми, храм на бог Асклепий, по-късно - реформиран в храм на императорския култ, древната укрепителна система - валовете, които са най-добре запазени от времето на хан Крум и хан Омуртаг. Борисов шеговито се обърна към кмета на Бургас Димитър Николов, като заяви, че сградата на Общината била правена с камъни от Дебелт, и поиска да ги върне обратно.

"Стандарт" предложи още миналата година в образователната програма да залегнат открити уроци сред историческите ни забележителности. Днес във Враца ще бъде даден старт на тазгодишната кампания "Чудесата на България".

Пускат за приватизация "БДЖ-Товарни превози". Процедурата за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози" трябва да бъде обявена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) до края на тази седмица, научи "Стандарт". Оценката на компанията вече е изготвена, съобщиха запознати. Засега от ведомството пазят в тайна точните цифри, но се споменава сумата 85 млн. лв. За сравнение - това е с около 25 млн. по-малко от оценката за втория опит за приватизация, който беше прекратен от кабинета "Орешарски". Че процедурата за обявяване на третия опит за раздържавяване на "БДЖ-Товарни превози" ще бъде обявена до дни говорят още два факта. Първият е, че лично президентът на КНСБ Пламен Димитров вече е изпратил в АПСК условията на синдиката в бъдещия договор за раздържавяване на бъдат включени клаузи за запазване на работните места и на Фонд "Работна заплата" за три години след продажбата. Вторият е, че по същата тема за днес в агенцията е насрочена среща и на представителите на КТ "Подкрепа".

Това ще бъде последен опит за приватизация на "БДЖ-Товарни превози". При първите два кандидати не се явиха, а тези, които проявиха интерес, като румънската компания "Груп Феровиар Ромън", впоследствие се отказаха. Според запознати засега все още няма никакъв интерес към третия опит за приватизация на карго превозвача. Причината за това е трагичното състояние на "БДЖ-Товарни превози". Пазарният дял на компанията през 2015 г. се срина до 40% и продължава да пада. Миналата година бяха превозени 8 млн. т товари, но тази година се очаква те да са под 6 млн. тона. Причината е, жп превозвачът на Христо Ковачки -"ТБД-Товарни превози", вече вози по-голямата част от въглищата от неговите мини до ТЕЦ-овете му. Поради това тази година се очаква и 30% спад на приходите на "БДЖ-Товарни превози" - от 10-11 млн. лв. месечно през миналата година на 7,5-8 млн. лв. месечно.

За сравнение - в предкризисната у нас 2008 г. товарооборотът на компанията беше 17,6 млн. т.

На този фон задълженията на "БДЖ-Товарни превози" са близо 90 млн. лв. - над 60 млн. лв. към НКЖИ и над 20 млн. към "БДЖ-Пътнически превози" за използвани локомотиви.

Както обяви първо пред "Стандарт" министърът на транспорта Ивайло Московски, ако не се появи кандидат-купувач за "БДЖ-Товарни превози", ще се пристъпи към "План Б" - преструктуриране на компанията. Това означава драстично свиване на разходите чрез съкращаване на персонала и продажба на активи, за което е взето съгласието на синдикатите.

Монитор

Продават за 200 лв. дефектни двулевки. Монети от по 2 лева с дефекти се продават онлайн на цени от 100 до 200 лева. Четири месеца след официалното пускане в обращение на металната двулевка тя е кът на пазара, но за сметка на това върви сериозна търговия с нея в нета.

Монетата е пусната както в световните сайтове за продажби като ebay, където цената й тръгва от 3 долара, така и в българския сайтове за обяви. Именно там е обявена и най-високата оферта - от 200 лева, като авторът й твърди, че е уникат. Причината е, че ликът на Паисий Хилендарски е обърнат на 90 градуса и не в правилната си позиция. Собственикът на рядката двулевка обясни пред „Монитор", че монетата не е закупена от Българската народна банка, но не пожела да поясни как се е сдобил с нея. При сериозен интерес на купувач е възможен коментар на цената, допълни още той.

Държавата погна чиновници за неплатени наеми. Държавните институции масово са стартирали процедури по събиране на борчове от некоректни наематели, които се ширят във ведомствени жилища без да плащат за това. Въпреки че апартаментите са им отдадени за ползване на символични цени, някои от служителите в администрацията, на които се дават жилищата, са задлъжнели с огромни суми от неплатени наеми, установи проверка на Агенция „Монитор".

От администрацията на МС например са предприели крайни мерки срещу петима души, натрупали общи дългове в размер на 30 624 лв., отчетоха от „Дондуков" 1 в отговор на запитване на вестника. До наглите наематели вече са изпратени уведомителни писма и нотариални покани. Издадени са и заповеди за принудителното им извеждане от квартирите, като изпълнението трябва да се направи от полицията. В същото време в съда са заведени искови молби за събиране на дължимите пари. След одобрението им тарикатите могат да се окажат с блокирани банкови сметки или да бъдат навестени от частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Освен това от момента на едностранното прекратяване на договорите докато ключовете за апартаментите не бъдат върнати на борчлиите ще бъдат начислявани суми за наем на пазарни, а не преференциални цени.Иначе цените за служителите в администрациите на държавните ведомства обикновено са наполовина. От общо 77 апартамента, с които разполага МС в София, 66 са отдадени под наем. В касата на „Дондуков" 1 от наеми през 2015 година пък са постъпили 76 639 лв. Излиза, че чиновниците в МС се бъркат средно за ползване на служебна квартира в столицата с под 100 лв. Подобни са сумите, с които олекват служителите в централната администрация от МТСП, МОН и МЗХ. Още по-ниски са наемите в провинцията. 63 лв. е средната цена, на която отдава своите 41 апартамента и тавански помещения Пристанище - Варна. Пристанищният комплекс в Русе, който също е под шапката на транспортното министерство пък събира съвсем символични суми. Приходите му за 2015 година от наеми възлизат на едва около 4 000 лв., като в момента се ползват девет от общо десетте му квартири.

И докато ръководствата на двете пристанища не се сблъскват с некоректни платци, то Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) трябва да си събере 38 бона от общо 56 задлъжнели наематели.

Освен сред чиновниците в МС и железничарите, борчлии има и в магистратските среди. Двама представители на органите на съдебната власт, които ползват ведомствени жилища на Министерството на правосъдието са натрупали дългове към ведомството в размер на 2141,82 лв. Грижи на ведомството създават и 11 обитатели на жилища, предоставени на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" за ползване от персонала във Варненския затвор. Натрупаните от тях борчове от наеми и неплатени сметки за ток възлизат на 11 593,98 лв. От МП отчетоха, че са предприели мерки, включително за принудителното освобождаване на жилища от некоректните платци и даването им на съд. Предвид тежките им семейни и здравословни проблеми, на част от наемателите, включително от персонала на варненския затвор пък бил предложен погасителен план за разсрочено плащане.

Преди време стана ясно, че некоректни наематели има и сред депутатите. Неколцина народни избраници от предишното 42-ро НС натрупаха борч към парламента от над 2500 лв. за ток, парно и вода, начислени за ведомствените апартаменти, които са обитавали. Година след първия звънец в 43-тото НС пък един вече бивш депутат продължаваше да разиграва парламентарното ръководството, като отказваше да върне ключовете от квартирата.

Както съобщи Агенция „Монитор" наематели, ползващи общински жилища на тънки цени създават проблеми и на местните управи. Оказа се, че хора с доходи от близо 1000 лв. на месец, собственици на имоти за 100 000 евро или работещи в чужбина нашенци завличат кметствата с неплатени наеми и битови сметки, докато хиляди социално слаби без дом чакат ред за настаняване. Само в четири областни града - Пазарджик, Велико Търново, Варна и Кюстендил, натрупаните дългове за наеми и сметки възлизат на 300 000 лв.