Банките разпределят повече дивиденти за 2015 г. Въпреки мантрата, че заради проверките и стрес тестовете на БНБ банките трябва да съхраняват колкото могат повече капитал, част от играчите на пазара демонстрират увереност в резултатите, като разпределят по-големи дивиденти за 2015 г. спрямо предходната. Решенията на общите събрания, публикувани досега в Търговския регистър, показват, че собствениците на пет банки (при шест година по-рано), са гласували общо 566 млн. лв. дивиденти. Това е близо ⅔ от отчетената печалба на целия сектор за миналата година, а сумата нараства с 18% спрямо решенията за 2014 г.
Твърдо решени
Над половината от сумата се дължи на втората по активи Банка ДСК, която превежда на собственика си - унгарската OTP, 321 млн. лв. Това прави банката и единствената, която за 2015 г. не просто разпределя част от печалбата си (305.8 млн. лв.), а и неразпределени резултати от минали години. Това се случва за втора поредна година, след като за 2014 г. ДСК преведе 289.85 млн. лв. дивидент при 226 млн. лв. печалба.
Малко по-консервативна стратегия въпреки по-високите си капиталови показатели следва пазарният лидер Уникредит Булбанк. Италианският собственик на институцията е решил, след като за 2014 г. прибра като дивидент 33% от печалбата, сега да увеличи дела на 50%, което съответства на 145 млн. лв.
Цялата печалба за миналата година от 61.2 млн. лв. ще бъде разпределена и от Райфайзенбанк към австрийския й едноличен собственик. Това беше и донякъде очаквано, след като банката за 2014 г. разпредели дори и резерви, а освен това оперира и с едно от най-високите нива на капиталова адекватност в системата. Освен това през 2012-2013 г. Райфайзенбанк беше една от активните в разчистването на лоши кредити, наследство от кредитния бум, и тогава отчете загуби, така че сега се очаква да има по-малко изненади при стрес тестовете.
От гласувалите дивидент за 2014 г. само Сосиете Женерал Експресбанк се въздържа. Нейното решение е не само цялата печалба за 2015 г. от 73.4 млн. лв., а и още 17.2 млн. лв. неразпределени печалби от минали години, появили се в резултат на смяна на счетоводната политика, да бъдат отнесени към допълнителни резерви. Това трябва да покачи капиталовата й адекватност, която е сред най-ниските в системата, и да й послужи като буфер, в случай че стрес тестовете констатират нужда от по-значителни провизии.
С известни условности
Решенията на другите, разпределяли дивидент за 2014 г., са малко по предпазливи. Собствениците на Алианц банк (България) са решили да разпределят цялата печалба от малко над 10 млн. лв. до 30 септември само ако прегледът на активите и стрес тестовете на БНБ приключат без забележки и не наложат допълнително заделяне на провизии от страна на банката и се спази изискването за капиталова адекватност от минимум 16%. Това явно е вътрешен лимит, тъй като регулаторните изисквания за капитал са по-ниски. Към края на 2015 г. капиталовата адекватност на Алианц банк е 16.8%, така че дивидентът не е толкова сигурен.
При Прокредит банк (България) пък решението е да се разпредели като дивидент цялата печалба от близо 28.6 млн. лв., но месец по-късно сумата да се върне в българската институция под формата на увеличение на капитала. Това е честа практика през годините, като счетоводно в индивидуалните отчети на чуждия собственик е по-добър вариант, защото показва повече приходи и увеличаване на инвестициите. На ниво група и за българската банка обаче операцията практически няма ефект.
От останалите банки повечето вече са гласували капитализиране на печалбите, а тези, на които събранията още не са минали, не се очаква изненадващо да сменят стратегиите си и да почнат да раздават дивидент. Това важи особено за банките с местна собственост, които при негативни резултати от проверките, чиито резултати ще са ясни на 13 август, трудно могат да разчитат на подкрепа от акционерите.
Българите чакат рецесия, но планират покупки. Странно разминаване в нагласите на българите е уловило проучване на GfK - от една страна, очакват икономиката да изпадне в рецесия, а същите хора планират да харчат повече за скъпи стоки, защото очакват покачване на доходите си. Изследването мери потребителския климат в Европа за второто тримесечие на 2016 г.
Местните противоречия
Макар официално българската икономика да е в подем от 3% за 2015 г. и 2.9% за първото тримесечие на тази година, песимизмът в доминира в обществото и то очаква скоро да настъпи рецесия. Пролетно-лятната нагласа всъщност не е най-слабата за последните години.
Икономическите очаквания спадат с още 1.4 пункта. Резултатът още е под нулата, но въпреки това е увеличение от 5.6 пункта спрямо преди година. За последно позитивни нагласи в България е имало в началото на 2014 г., когато е преминато средното нулево равнище.
Очакванията за доходите обаче растат слабо с 1.3 пункта през юни, достигайки 5.2 пункта. Заради тези нагласи, непрекъснатия спад на безработицата и стабилната икономика на страната според изследването много българи смятат момента за точен за покупка на стоки и услуги с висока стойност. Склонността за харчене на големи суми пари е достигнала 15.7 пункта, увеличение с 14.7 спрямо резултатите от март. Това е и най-високият показател на нагласи за последните две години.
Оптимизъм в Европейския съюз
Общият потребителски климат на държавите в Европейския съюз се е повишил с 4.1 пункта от март до 13.1 през юни, което е и най-високата стойност на показателя от март 2008 г. досега, т.е. от световната финансова криза. Най-песимистични са очакванията в Гърция, където негативните нагласи за икономиката доминират с -45 пункта. Лошо усещане за икономиката има и в Италия с -31. Негативни, но далеч от високите проценти на Италия и Гърция са нагласите и във Великобритания, Австрия и Белгия.
В Испания населението има високи очаквания както за ръста на икономиката, така и за доходите си, но въпреки това намеренията за покупки са ниски. С по-негативни показатели относно потреблението са само Португалия (-22) и Гърция (-45).
С най-големи очаквания за намаляване на доходите е Гърция. Също с негативни нагласи са Франция, Италия, Белгия и Холандия. На другия полюс са Германия, Австрия, Чехия и Полша, като в Германия резултатите достигат над 60 пункта при очакванията за увеличение на доходите и 54 пункта в плановете за големи покупки.
Закон забранява измамни трикове на банките при ипотеките. Българите, които теглят ипотечни кредити, ще бъдат по-информирани и по-защитени от уловките на банките. Това обещава новият Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, приет окончателно вчера в Народното събрание. Той се отнася и за заеми за покупка на недвижими имоти, и за потребителски заеми, по които обезпечението е жилище или друга недвижимост - например, когато се тегли кредит за ремонт или саниране.
Законът забранява дребните букви в рекламите за заеми. Всяка листовка и брошура трябва да спазва равен шрифт, а не да скрива в ситни редове капани, свързани с лихви, такси, комисиони и т.н. Банките ще са длъжни да дават достатъчно време на клиента - 14 дни, да си занесе проектодоговора вкъщи, да го разгледа на спокойствие и да се откаже, ако реши, че не му е изгоден. Сега обикновено човек трябва да сложи подпис набързо в офиса, а после открива, че в договора има смущаващи клаузи.
Кредитиращите институции няма да имат право да начисляват такси и комисиони от типа "усвояване" и "управляване на кредита", тъй като се предполага, че тези разходи са включени в лихвата. Дублиращи се такси с различни имена за една и съща дейност са забранени.
Банките да не бързат да плашат длъжника със съд и изпълнителен лист, ако той закъса с вноските, а да се опитат да му помогнат, повелява още новият закон. Това означава да се свържат с клиента, да разберат защо не плаща, да се опитат да преструктурират кредита или да го рефинансират.
Законът задължава банките да уведомяват потребителя, ако заради покачване на лихвата месечната вноска порасне с над 20% спрямо момента на подписването на договора.
Добра новина е, че всеки българин ще може да погаси предсрочно ипотечния си кредит, без да бъде "глобен". Такса за това не се дължи, стига вече да са платени 12 месечни вноски, гласи законът. Това важи и за старите заеми. Ако човек реши да се отърве от взет съвсем наскоро ипотечен заем - преди да е минала поне година - все пак ще трябва да обезщети банката за преждевременната раздяла. Но таксата, която ще му бъде удържана, не може да е по-голяма от 1% от дължимата сума. С промяна в Закона за потребителския кредит бе ликвидирана наказателната такса, която банките събираха при предсрочно погасяване и на ипотечен кредит, но само за заеми до 147 хил. лв. Сега таксата се премахва и за големите ипотеки.
Важен детайл е, че законът, който предстои да бъде обнародван, ще влезе в сила от 21 март, т.е. със задна дата. Причината е, че с него България влиза в крак с директива, която трябваше да бъде приложена в нашето право най-късно до тази дата. Служителите на кредитиращата институция ще са длъжни подробно да разясняват всякакви детайли по кредита - за лихви, такси, как се образува ГПР - годишният процент на разходите, как се изчислява погасителната вноска, вкл. и какви са последствията при просрочени плащания.
От закона обаче не става ясно как клиентът би могъл да докаже, че когато е договарял кредита, не са го предупредили за рисковете и за начина, по който се калкулира лихвата по кредита му. Недоволните кредитополучатели могат да се оплакват на помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите. Ако там спорът не се уреди, съдът е насреща.
Предвидени са и глоби за банките и техните служители, ако нарушават закона. За брошурка с подвеждаща реклама на кредит например глобите са между 2000 и 20 000 лева. Ако банката хитрува с методиката, по която пресмята лихвите по заемите, санкциите са от 20 000 до 40 000 лева, а при повторно нарушение - до 80 000.
Тези наказания ще се налагат от Комисията за защита на потребителите, която е основен контрольор по спазването на закона.
За лихвите
Законът запазва действащата към настоящия момент уредба относно променливите лихвени проценти. Остава определението за "референтен лихвен процент", като банките ще са длъжни да "скачват" своите лихви с пазарни индекси като Юрибор, Либор и Софибор, за да не променят своеволно тежестта на обслужване на заемите. В закона се посочва, че банките нямат право да променят едностранно методиката, по която изчисляват лихвата по отпуснатия заем. Практиката на банките да си "играят" с лихвите по жилищните заеми бе сред най-оспорваните и доведе до хиляди съдебни дела за неравнопоставеност при сключването на договорите.
Наказания
Предвидени са и глоби за банките и техните служители, ако нарушават закона. За брошурка с подвеждаща реклама на кредит например глобите са между 2000 и 20 000 лева. Ако банката хитрува с методиката, по която пресмята лихвите по заемите, санкциите са от 20 000 до 40 000 лева, а при повторно нарушение - до 80 000.
Тези наказания ще се налагат от Комисията за защита на потребителите, която е основен контрольор по спазването на закона.
Телефонните измамници са забогатели със 7 млн. лв. за година. През последната година телефонните измамници са успели да се обогатят с над 6.7 млн. лв. С това голямо число прокуратурата потвърди катастрофалните резултати срещу телефонните измами - едва 10% от тях се разкриват. Тези престъпления са почти половината от всички измами, които са на второ място по масовост след кражбите и грабежите.
Вчера прокуратурата представи две проучвания - свое и на УНСС. Между тях има разминавания, тъй като сумите в изследването на УНСС са смятани въз основа на близо 1000 медийни публикации, тъй като МВР нямало статистика по въпроса. Прокуратурата обаче твърди, че е ползвала данни от регионалните прокуратури. Те показват забележителен ръст на печалбата на този криминален "бизнес" - през 2011 г. - малко 2.3 млн. лв., през 2012 г. - над 2.3 млн. лв., през 2013 - 4.3 млн. лв., през 2014 г. - над 3.8 млн. лв., през 2015 г. - над 6.7 млн. лв. Най-често хората дават между 1000 и 3000 лв. В 15% от случаите сумата е над 10 хил. лв.
В огромната си част измамите се вършат от ромски фамилии от Плевен, Русе и Велико Търново. Обикновено има три нива - т.нар. въртячи, които контактуват с жертвите по телефона, на второто ниво са хората, които вземат парите, често пъти това са таксиметрови шофьори, наети по обяви за работа, които не знаят какво носят, и третото ниво са "мулетата", които носят сумите на организаторите. Въпреки богатата информация за структурата и методите на измамите, извършителите рядко биват разкривани. А когато това се случи, масово получават условни присъди. Рецидивът също не се наказва тежко. Масово се прекратяват и спират дела заради неразкрити извършители.
Прокуратурата иска законови промени, с които да се сложи лимит на броя предплатени СИМ карти, които може да притежава един човек. Мъж от Добрич например имал около 80 хил. карти, друг от Димитровград - около 25 хил. Подобно ограничение се предлага и в проектозакона за противодействие на тероризма.
Държавното обвинение иска да се увеличи на 8 месеца срокът, в който мобилните и интернет доставчици са длъжни да съхраняват трафичните данни на потребителите си. В момента той е шест месеца и беше намален, след като Съдът на ЕС отмени евродирективата, на която се основаваха тези текстове от Закона за електронните съобщения. Преди това срокът за съхранение беше една година. Друго предложение е в НК да се въведе по-тежко наказание за измама, извършена чрез телефон.
На разследването пречело и изискването в НПК на разследващите да дават информация за човека, чиито данни искат от мобилните оператори. МВР и прокуратурата искат данните, за да разберат кой говори по телефона и няма как да дадат такава информация преди това, обясниха оттам.
Отделните дирекции на МВР не си помагат една на друга, оплакаха се от прокуратурата. Липсва координация, когато обаждането е от една област, а предаването на парите - в друга. Друг проблем е, че дори когато се подслушват телефоните, не се разбира какво се говори, защото е на цигански.
Прокуратурата смята да заснеме телевизионен клип, който да бъде излъчван по БНТ в най-гледаното от възрастните хора време и да им заостря вниманието за измамници.
Профил
Най-често жертви стават възрастни хора от градовете, 2/3 от тях са жени. Най-успешният сценарий е помагане на пострадал в катастрофа близък или болен от заразна болест. В масовия случай измамите се вършат с обаждане на стационарен телефон.
Извършителите пък са на възраст между 18 и 35 години, предимно безработни, с ниско образование, осъждани. Голяма част са от ромски произход. В 93% от случаите измамниците са мъже. Миналата година за телефонни измами са осъдени 129 души. Няма присъда по-висока от 5 години, а в 55% от случаите осъжданията са условни.
Прокурор Гешев: Нови 3-ма обвиняеми за КТБ. Има трима нови обвиняеми по делото за фалита на КТБ. Това съобщи в интервю за "24 часа" шефът на Специализираната прокуратура Иван Гешев.
Те са бивши кредитни инспектори от централното управление на КТБ.
Цветан Василев е обвиняем задочно като ръководител на организирана престъпна група. Той е бил редовно уведомен, получил е призовки, връчени с молба за правна помощ, но не се е явил.
В престъпната група освен Василев участват и други 13 души - изпълнителни директори, одитори, касиери, счетоводители.
В нея не влизат двамата подуправители на БНБ - Румен Симеонов и Цветан Гунев, както и един ръководител на екип - Славияна Данаилова.
Тримата са част от делото, но са привлечени в качеството им на обвиняеми за престъпления по служба. Така обвиняемите за КТБ стават общо 17.
Източването на 206 млн. лв. от главната каса на КТБ е равно на коледните бонуси на пенсионерите за 2 години, каза Гешев.
Жена - фаворит за шеф на КФН. До 20 юли Комисията за финансов надзор най-вероятно ще има кандидатура за нов председател. Мандатът на сегашния Стоян Мавродиев изтече на 18 юни.
Финансовият регулатор контролира и лицензира пенсионните фондове, застрахователните компании и небанковите финансови институции.
Най-вероятният бъдещ шеф е жена - зам. финансовият министър Карина Караиванова. Силата на персоналните атаки срещу нея в последните седмици в определени сайтове показват, че действително заместничката на Владислав Горанов има много сериозни шансове за Комисията за финансов надзор.
Високопоставен източник от ГЕРБ обаче допуска и изненади в последния момент.
Самият Стоян Мавродиев може да бъде предложен за втори мандат. Той имал лоби и в ГЕРБ, и в ДПС, а и в БСП и не били изключени изненади при гласуването.
Източници от финансовите среди допълват, че все още се обсъждал и вариантът в КФН да се върне бившата заместничка на Мавродиев Димана Ранкова. Тя подаде оставка като зам.-председател на финансовия регулатор заради разногласия с него.
Комисията за финансов надзор има петима членове, като след 18 юни само двама от тях са с редовни мандати. По закон председателят посочва имена за заместници, които парламентът да гласува.
Около избора точно на заместници се появи и кандидатурата на шефа на НОИ Бисер Петков. Други обаче твърдят, че той ще остане за втори мандат като шеф на осигурителния институт.
Преди два дни бюджетната комисия стартира процедурата за избор на председател на КФН като одобри правила за нея. В петък те трябва да се гласуват в пленарна зала и веднага след това започва да тече 5-дневният срок за номинации.
Кандидатите трябва да имат висше юридическо или икономическо образование и стаж по специалността поне 5 от последните 10 г. Точно около този запис в правилата, предложен от бюджетната комисия, се тиражираха съмнения, че се прави заради Караиванова. Причината обаче е, че те са записани в закона за Комисията за финансов надзор.
Тъй като в бюджетната комисия гласуването мина на кантар благодарение на това, че ДПС и БДЦ напуснаха залата и свалиха кворума от 10 на 8 гласа, се очаква оспорвано гласуване и в зала.
Корнелия дръпна Бистришкия тигър за опашката. "Господин Борисов, давам ви 48 часа да обявите личната си кандидатура за президент на България!" Предизвикателството бе хвърлено от лидера на БСП Корнелия Нинова, след като от ефира на Би Ти Ви премиерът препоръча на Нинова да се кандидатира за държавен глава. Лидерът на БСП уточни, че ако Борисов приеме условието й, тя ще свика веднага заседание на Националния съвет на столетницата за издигане на нейната кандидатура.
„Ще ви дам тази битка и ще разговаряме в нощта на изборите кой кой е. Ако не го направите, ще считам, че просто дуете перки и ви е страх!", заяви още Нинова.
Реакцията й бе предизвикана от пространното интервю на Борисов в сутрешния блок на Би Ти Ви, където премиерът упорито питаше - щом президентските избори са толкова важни, защо лидерите на партии не влязат в битката. „БСП има нов лидер, какво по-естествено има от това г-жа Нинова да се кандидатира, предизвиквам ги. Радан Кънев да излезе веднага. Народът ще ни подреди", каза Борисов и се зарече: „Ако загубя президентските избори като партия, вечерта свиквам предсрочни парламентарни избори."
Премиерът обяви, че ако партиите продължат да бягат от отговорност, и той можел да отиде в БАН, да намери един професор и да каже „това е нашият кандидат". „Много е важно профилите на кандидатите да са такива, че да будят симпатии и доверие, а партиите да гарантират, че те ще продължат евроатлантическата политика", очерта профилът на претендентите за „Дондуков" 2 Борисов. Той отново обясни, че полът на кандидатите нямал значение. „Българските жени не отстъпват, дори доказаха, че са по-добри от мъжете. Обяви ли се новия президент, той веднага става независим, но става и главнокомандващ, затова трябва да е много отговорен човек", каза още Борисов.
Евтино и опасно за здравето месо залива пазарите ни. Евтино, некачествено и опасно за здравето месо ще залее пазарите на Стария континент и у нас, ако се подпише и ратифицира Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), по което ЕС и САЩ преговарят. Това става ясно от нов доклад, представен в Европарламента в Брюксел от Института по земеделие и търговска политика (IATP) в Европа.
Анализът се основава на задълбочени проучвания върху американските практики в месопреработвателната индустрия, текстове в ТПТИ, по-специално тези, които се отнасят до механизмите за регулаторно сътрудничество и начина, по който всичко това ще се отрази на качеството на месните продукти в Европа.
Според проучването мощната месопреработвателна индустрия има за цел чрез ТПТИ агресивно да атакува сегашните стандарти за качество и безопасност на продуктите и да ги занижи, като подкопае способността на правителствата за поддържане и създаване на изисквания, свързани със социалната сфера, общественото здраве, околната среда и хуманното отношение към животните. Става въпрос за стандарти и изисквания за ГМО, етикетиране, клониране, използване на вредни химикали и т.н.
Освен че е заплаха за малките и средните ферми в Европа, индустрията в сектора в САЩ струва на данъкоплатците там милиони долари под формата на разходи за справяне с последствията за общественото здраве и околната среда, става ясно от доклада.
Според експерти ТПТИ носи реална опасност американският модел - шепа мощни фирми да контролират цялата месопреработвателна промишленост, да се пренесе и в Европа.
Част от критиките към опасното търговско споразумение със САЩ са свързани именно с риска от занижаване на строгите европейски стандарти за качество и безопасност на храни и стоки.
В ущърб на обществения интерес
Интензивен натиск има и в момента в посока увеличаване на производството на стоки на ниска себестойност в ущърб на общественото здраве и интерес, посочват докладчиците в документа.
Една от целите на ТПТИ е именно увеличаване обема на търговията като същевременно се намаляват производствените разходи както в страните членки на Европейския съюз, така и в САЩ. Споразумението е в противоречие на изискванията и стандартите на Стария континент, отбелязват още анализаторите.
Връщат на ДНСК контрола върху малките строежи. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) отново ще контролира малките строителни обекти освен големите. Това предлага Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с промени в наредба №13 от 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи. Текстовете са пуснати за обществено обсъждане.
В мотивите си министерството посочва, че поправките са продиктувани от необходимост за "актуализиране, усъвършенстване и прецизиране на действащите разпоредби". През 2011 г. контролът върху незаконното строителство на малки обекти от четвърта, пета и шеста категория - жилищни и смесени сгради със средно и ниско застрояване, вили, сгради и съоръжения с площ до 5 хил. кв. м, недвижими културни ценности от местно значение, реконструкции, преустройства и т. н., беше поверен на общините.
В правомощията на ДНСК останаха големите обекти от първа, втора и трета категория - промишлени единици, национални обекти, специфични строежи, пътища от републиканската пътна мрежа и други. Мотивът беше, че общините имат по-голям капацитет да контролират сградите, които са на тяхна територия. През последните години обаче имаше редица случаи на незаконно строителство, в които общините не предприеха бързи действия за премахването им. Затова сега отново ДНСК ще отговора за бутането на незаконно построени малки сгради. Като с промените в наредбата се прецизира процедурата по избор на изпълнител за принудително събаряне на сгради, които не са премахнати доброволно от собствениците им.
С промени в наредба №2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите пък се предлага да се удължи двойно срокът за назначаване на държавна приемателна комисия, която да издаде Акт 16 за строеж. Комисията, която издава разрешение за ползване на сградите, може да откаже такова, ако не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики, предвиждат още промените.
Одитори ще докладват за нередности в банки. Затяга се контролът върху банки, застрахователи и пенсионни фондове. Това ще стане с предложения от Министерски съвет нов закон за независимия финансов одит, който вчера бе приет на първо четене от парламента. Когато регистриран одитор извършва финансов одит на предприятие от обществен интерес и има съмнения, че са допуснати нередности, включително измами във финансовите отчети, той ще трябва да уведоми самото предприятие и да му препоръча да разследва случая.
Ако предприятието не разследва случая, одиторът ще бъде длъжен да докладна на органа, който надзирава предприятието, пише в новия закон. Председателят на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) обясни, че текстовете се подкрепят от експертите в бранша. Според нея се налага законът да бъде приет, за да се предотвратят случаи като с КТБ.
Една от причините да се стигне дотук беше одитът на КТБ като в случая разбрахме колко е важен одитът, заяви тя. С приетия закон се въвежда нова европейска директива, целта на която е да се повиши надзора над предприятията от обществен интерес. Между тях са банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове, търговците на ток и газ, както и железниците. Законът гарантира в по-висока степен независимостта на регистрираните одитори, като се забранява предоставянето на определени услуги извън одита.
Установява се и максимална продължителност на ангажимента на един одитор към конкретно предприятие от обществен интерес като част от мерките срещу високата пазарна концентрация. За повече яснота за потребителите на информацията от финансовите отчети в проекта са предвидени допълнителни текстове за обхвата на финансовия одит, както и отговорностите на регистрираните одитори и на ръководството на одитираните предприятия.
Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще следи работата на одиторите като ще може да ги проверява и да налага санкции. Комисията ще отговаря за приемането и спазването на стандартите за професионална етика, за вътрешния контрол за качеството в дейността и за продължаващото професионално развитие на одиторите.
ДАНС:Чужди служби използват НПО за влияние у нас. Чужди специални служби използват неправителствени организации за формиране на влияние и въздействие върху обществото у нас. Подобен извод се съдържа в Годишния доклад "Държавна агенция "Национална сигурност", публикуван на сайта на министерски съвет.
"Засилва се използването на субекти от неправителствения сектор като част от прилагания комплексен инструментариум за влияние и въздействие", пише на страница 13-та от документа. "В отделни случаи са налице опити за „изнасяне" на вътрешни проблеми към България и за реализация у нас на чужди държавни доктрини, които увреждат българските национални интереси", посочват още от контраразузнаването в частта от Доклада, която е посветена на дейността на чужди специални служби срещу интересите на страната. Установената през 2015 г. активност (на чуждите служби - бел.ред.) на територията на страната е в пряка зависимост от външнополитическите приоритети на съответните държави и динамиката на геополитическите процеси в глобален план и в регионите на Черноморието и Балканите, уточняват от Агенцията. Годишният отчет отделя сериозно внимание на работата на агентите по борбата с корупцията, прането на пари и противодействието на контрабандата. През миналата година в резултат на работата на ДАНС са проведени 62 операции по противодействие на корупцията на лица, заемащи държавни длъжности. Задържани са служители на митниците, ИА "Автомобилна администрация", надзиратели, магистрати и др.
Повдигнати са обвинения на 39 лица. Агенцията е работила по 13 сигнала във връзка с опити за "злонамерени атаки срещу някои финансово-кредитни институции (чрез разпространение на слухове, целенасочени публикации и др.). Предоставени са материали във връзка с образуваното досъдебно производство относно действия или бездействия от страна на физически лица, довели до поставянето на КТБ под специален надзор, става ясно още от годишния отчет на контразузнаването. От Агенцията отчитат сериозен ръст на докладите за съмнителни операции при трансфер на финансови средства. Постъпили са 2461 уведомления за съмнителни операции на обща стойност 2,2 млрд. евро, след анализ на компетентните органи са пратени 720 сигнала за съмнителни транзакции на обща стойност 1,33 млрд., а със заповед на финансовия министър за срок от три работни дни са спрени 20 съмнителни операции на стойност от почти 20,5 млн. евро. ДАНС е извършила предварителен контрол и е издала 20 014 разрешения за работа в стратегически обекти и съоръжения за съвместно ползване на НАТО. Регистрирани са и 171 отказа за предоставяне разрешение за работа.
Контраразузнаването е отчело кибер атаките срещу държавни институции около провеждането на местните избори през есента на 2015 г. ДАНС е сезирала прокуратурата за случаи на осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация, изразяващи се в разгласяване на държавна тайна и загуба на носител на класифицирана информация. Взети са и необходимите мерки по случаи на нерегламентиран достъп до чуждестранна класифицирана информация, отчита още Агенцията. Несъмнено сериозен ресурс агентите на контразузнаването са отделили по противодействие на рисковете, свързани с миграцията, международния тероризъм и нарастващия екстремизъм, става ясно от документа, който е в обем от 30-сет страници.
На 25 лица през 2015 г. е наложена забрана да влизат в страната заради съпричастност към нелегален трафик. От проведени 17 130 интервюта на чужди граждани, които са потърсили закрила, на 181 кандидата такава е отказана. ДАНС е дала становища по 41 409 преписки за получаване на визи, статут пребиваване или българско гражданство от чужди граждани. "Актуална остава оценката за възможност за планиране на терористичен акт в България или за ползване на територията на страната като логистична база за подготовка на терористични посегателства срещу чужди интереси. През 2015 г. няма категорично потвърдена информация за участие на български граждани в състава на екстремистки и терористични структури, опериращи на територията на държави, където се водят военни действия", пише в Годишният доклад на ДАНС в частта посветена на рисковете от тероризъм. На 29 лица, съпричастни към дейността на терористични организации, са наложени принудителни административни мерки "експулсиране", "отнемане на правото на пребиваване" и "забрана за влизане в страната" през миналата година. Под влияние на огромния брой мигранти, пристигащи в европейските държави и извършваните от тях престъпления и нарушения на обществения ред се наблюдава активизиране на крайнодесния екстремизъм в Европа, отчитат от ДАНС. Що не отнася до България, то тя засега изостава по този показател. "През 2015 г. в България дейността на крайнодесните, крайнолевите и анархистките структури е спорадична. Запазва се типичната за тях ограничена членска маса, фрагментираност и слаба популярност в обществото. Действията им се изразяват предимно в организиране на протести и на мероприятия по повод исторически дати. Обекти на езика на омразата в интернет сайтовете им най-често са представители на ромската общност и пристигащите имигранти", сочи анализът на контраразузнаването.
От Годишния доклад на ДАНС става ясно, че през 2015 г. обект на проучване са били 100 142 лица. Не е посочен колко от тях са български и колко са чужди граждани. Според документа, който започва с кратко въведение на председателя на ДАНС Димитър Георгиев, който пое Агенцията през миналата година, основните приоритети за 2016-та година продължават да бъдат противодействието на международния тероризъм, екстремистката и противоконституционна дейност, противодействие на чужди специални служби и други.
Хотелиери скочиха срещу полицейската блокада в Слънчев бряг. Хотелиерите в Слънчев бряг приветстват проверките на НАП и МВР, но са твърдо против показните мероприятия. Демонстриративните мерки, които текат повече от месец в курорта стресирали туристите, заради което имало и отлив на летовници. От друга страна, хотелиерите смятат, че акциите са насочени основно към хотелите в Зона Изток, където са най-луксозните ваканционни комплекси. Позицията на бранша бе обявена вчера по време на редовното годишно отчетно общо събрание на Съюза на собствениците.
"Ние не се противопоставяме на проверките като такива, дори считаме, че са малко позакъснели, но начинът , по който се извършват следва да бъде по-дискретен и прецизиран. Демонстрането и показността на проверките в разгара на летния сезон е лоша услуга за туристическия бизнес, защото създава предпоставки за отлив на туристи - особено на българските и това, за съжаление, вече е факт. И нещо много важно-нека обхватът на тези проверки да бъде целия комплекс, източната и западната му части, всички търговски дружества, опериращи на територията на комплекса, защото в момента остава усещането, че се проверяват основно хотелите и хотелските комплекси в източната част, които и до сега са обект на непрекъснати посещения от всички институции. Трябва отговорно да заявим обаче, че не те са източника на средства от сивата икономика, проблемът се крие на друго място и сме убедени, че всички вече са наясно къде точно е той." заяви шефката на Съюза на собствениците Елена Иванова.
Тя допълни, че сдружението на хотелиерите ще изпрати декларация относно проблема до министъра на туризма Николина Ангелкова, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на МВР Румяна Бъчварова. В декларацията се посочва, че проверки трябва да има, но те да не се превръщат в своебразно представление за туристите, проверките да се извършват дискретно, без излишна показност и демонстративност.
Иванова каза, че заедно с декларацията ще бъде изпратено и писмо до трите министерства с искане за спешна среща с техни представители за разрешаване на проблемите в курорта като липсата на инфраструктурни проекти, липсата на четирилентов път от Бургас до Слънчев бряг, липсата на квалифицирани кадри, недостиг и неефективна реклама на туристическия продукт.
"Съюзът на собствениците работи по въпроса студентите по туризъм от Македония, Украйна, Беларус и Молдова да бъдат изпращани на стаж у нас през сезона. Ако проблемът с кадрите не бъде решен незабавно, рискуваме да затворим хотелите следващото лято, защото няма кой да обслужва гостите ни", заяви Иванова.
На събранието вчера бе взето решение и за промяна на наименованието на сдружението - от „Съюз на собствениците - Слънчев бряг" на Български Черноморски туристически съюз. Целта е да се разшири обхватът му и да обедини Северното и Южното Черноморие, както и да привлече нови членове, собственици на обекти, в които се осъществява туристическа дейност. Амбицията е да станем едно ново сдружение от най-южната до най-северната точка на Черноморието, обясни Иванова.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |