24 часа

Пенсиите ще се вдигнат с 36,3% след 10 години. Пенсиите, които ще бъдат отпуснати на хората, пенсионирани след края на 2026 г., ще са с 36, 3% по-високи от тези, които са отпуснати през 2016 г. Тази прогноза прави Националният осигурителен институт в актюерския си доклад за развитието на осигурителната система до 2060 г.

Нарастването на пенсиите с този процент ще се дължи на отпадането на швейцарското правило от следващата година и въвеждането на преизчисляване на пенсиите с по-голям коефициент за година стаж. По швейцарското правило пенсиите се индексират всяка година от 1 юли с процент, равен на сбора от половината ръст на инфлацията и половината от нарастването на средния осигурителен доход. От 2017 г. обаче швейцарското правило временно няма да се ползва, а ще се увеличава коефициентът на тежест на година стаж, който в момента е 1,1, докато стигне 1,5. Това увеличение ще важи както за новите, така и за старите пенсии и според НОИ трябва да приключи до 2026 г., а от 2027 г. отново да бъде въведено швейцарското правило.

Според изчисленията на осигурителния институт временната отмяна на швейцарското правило трябва да доведе до пенсии, които са с 25,3 на сто по-високи, отколкото, ако бе запазено досегашното положение и само за новите пенсионери бе въведен коефициент на година стаж от 1,2.

Въпреки това обаче пенсиите ще заместват все по-малка част от дохода преди пенсиониране. Според данните на НОИ през 2015 г. средната пенсия от 327 лв. е била 45% от размера на средния осигурителен доход. При новата формула до 2025 г. пенсиите ще заместват около 40 на сто от средния осигурителен доход, а след връщането на швейцарското правило ще се възстановят около 42% от заплатите на работещите хора.

Причината за това разминаване е, че преизчисляването на пенсиите чрез годините стаж води до изоставането им от доходите на работещите заради ниските нива на инфлацията.

Втората причина е, че след 2021 г. се очаква голяма част от новите пенсионери да получават намалена пенсия, защото ще имат право и на пенсия от универсалните пенсионни фондове.

През 2021 г. ще започнат да излизат в пенсия жените, родени през 1960 г., които са задължени да имат вноски и в частен фонд. Според алтернативен сценарий на осигурителния институт, ако всички, родени след 31 декември 1959 г., си прехвърлят вноските и партидите в НОИ, средната пенсия ще се увеличи и ще замества 55% от средния осигурителен доход, а не 40%.

Осигурителният институт е изработил и схема как ще се увеличават пенсиите като размер по години. Според нея до 2020-а увеличението на средната пенсия ще е с до 10 лв. на година, като през 2020 г. тя ще е в размер на 373 лв. спрямо 335 лв. за тази година.

През 2030 г. пък се очаква средната пенсия да е 570 лв., а през 2060 г. да достигне 2025 лв.

Разтварянето на ножицата между доходите на пенсионерите и на работещите личи и в макроикономическата прогноза за заплатите, с която работи НОИ. През 2016 г. средната работна заплата в България трябва да достигне 918 лв. при средна пенсия от 335 лв.

Средната заплата ще премине границата от 1000 лв. през 2019 г. - тогава ще е 1025 лв. при средна пенсия 361 лв. Така само за 3 години разликата между средната заплата и средната пенсия ще се увеличи от 583 лв. на 664 лв.

През 2040 г. пък при средна пенсия от 902 лв. средната заплата вече ще е 2613 лв. През 2060 г., когато средната пенсия се прогнозира да е минала 2000 лв., заплатите ще са от порядъка на 5754 лв. В това сравнение обаче не са включени вторите пенсии. То е правено с допускането, че всички пенсионери получават доход и от втория стълб и пенсията им от НОИ е намалена с 25%.

Осигуровките трябва да са двойни, за да стигат парите на НОИ

Осигуровките, които плащат работещите българи трябва да са повече от два пъти по-високи от определените в Кодекса за социално осигуряване, за да може НОИ да плаща с приходите от тях пенсиите и да не зависи от субсидията от държавния бюджет. Това показват изчисления на осигурителния институт.

През 2016 г. действителния размер на пенсионната осигуровка е 14,2% от дохода, докато необходимият е 34,2%. Тази дупка малко ще се затвори през 2017 и 2018 г.-, когато пенсионните осигуровки щ се увеличават с по 1% всяка година. Така през 2020 г. вече азликата между действителния и необходимия размер на осигуровките ще е само два пъти. Постепенно обаче ще започне да нараства до 2060 г.

Причина за това е главно увеличението на размера на пенсиите. За да се плаща средна пенсия от 2025 лв. през 2060 г. на НОИ ще са му негни 41 млрд. лв.

За сравнение през тази е предвидено за пенсии да бъдат дадени 8,3 млрд. лв.

Дори при 100% събираемост на осигуровките обаче, институтът няма да може да събере повече от 23,6 млрд. лв. като вноски през 2060 г.

Дупката между средствата, нужни за плащане на пенсии, и приходите от осигуровки ще се увеличава през годините въпреки намаляването на броя на пенсионерите. Според прогнозите на НОИ сегашните 2,135 млн. души в пенсия ще намалеят до 1,936 млн. още през 2030 г., а в следващите 30 г. броят им ще се срине с още 200 хил. души. В същото време обаче намалява и бройката на работещите българи заради демографския срив. Така коефициентът на зависимост, който показва колко пенсионери издържат всеки 100 работещи, ще се промени от 77 през 2015 г. на 86 пенсионери на издръжката  на всеки 100 работещи през 2060 г. Намаление на този коефициент се очаква в периода до 2037 г., тъй като дотогава ще нараства възрастта за пенсиониране, докато стане 65 г. и за мъжете, и за жените.

Този базов сценарий за разходите на НОИ обаче стъпва върху прогнозата, че средната продължителност на живота в България е около 86 години за жените и 81 за мъжете към 2060 г.

При алтернативен сценарий с удължена с 2 г. продължителност на живота броят на пенсионерите в края на прогнозния период ще е със 100 хил. души по-голям и съответно коефициентът на зависимост ще е над 91 пенсионери на издръжката на 100 работещи българи. Разходите за изплащане на пенсиите тогава вече ще се увеличат до над 44 млрд. лв. на година.

В такъв случай необходимият размер на осигурителните вноски за пенсия трябва да стигне почти 40%, за да може НОИ да се самоиздържа.

За да се преодолеят тези проблеми, вероятно в бъдеще трябва да се търси промяна в законовата рамка за пенсиониране, така че да намалее зависимостта на НОИ от държавния бюджет. В документа на осигурителния институт обаче не се споменава дали ще се предложи увеличение на осигурителните вноски, или още по-голямо затягане на режима за пенсиониране.

Над 8,4 млн. лв. екоглоби за 3 месеца наложило министерство. Контролните органи на Министерството на околната среда и водите са извършили 13 008 проверки в периода април-юни, съобщиха от ековедомството. Дадени са 3227 предписания за отстраняване на установени несъответствия или нарушения.

Наложени са и общо над 8,4 млн. лв. глоби. За нарушения по закона за опазване на околната среда санкциите са за 1,527 млн. лв. Най-големите са наложени от РИОСВ - Бургас. Те са за повече от 600 000 лв. на "Лукойл Нефтохим Бургас", а РИОСВ - Варна е глобила "Девен" АД - Девня, със 100 273 лв. От четирите басейнови дирекции са издадени 26 акта за установяване на публично държавно вземане на обща стойност 3 070 282 лв., а от РИОСВ са предприети действия по принудително събиране чрез НАП на 3 861 680 лв. - дължими суми от глоби и санкции по 144 наказателни постановления.

От контролните органи на МОСВ са събрани общо 9 469 807 лв. Най-много са от такси за право на използване на водите - 5 539 312 лв. От събрани суми по наложени глоби и имуществени санкции са влезли 652 436 лв., от актове за установяване на публично държавно вземане - 2 278 157 лв., и по наложени санкции по Закона за опазване на околната среда - 999 904 лв. От тях 813 152 лв. са разпределени и преведени на общините, на чиято територия се намират санкционираните фирми. Най-големи приходи са получили общините Свищов - 498 594,05 лв., Девня - 89 864,80 лв., Русе - 20 762,47 лв., Сливен - 17 741,16 лв., и Мадан - 15 369,86 лв.

В изпълнение на заповед на министър Ивелина Василева са извършени проверки на място в 2051 населени места. Резултатите от тях показват, че са почистени 505 участъка от реки. Съставени са и 23 акта на кметове за 36 000 лв.

Капитал Daily

660 млн. лв. за ремонт и нова газова мрежа. Държавната компания "Булгартрансгаз" смята за три години да инвестира 658 млн. лв., като допълнително ще има и европейско финансиране. Акцентът ще е подновяването на газова мрежа в Северна България, което обаче ще завърши след 2018 г. Останалите задачи в списъка са завършване на газовите връзки с Румъния и Гърция, които трябва да са готови съответно през 2016 г. и 2018 г. За новия газопровод към Турция е записан срок 2019 г., който обаче едва ли ще бъде спазен.

В плана са и да се разшири транзитният газопровод към Турция. И строителство на нови газопреносни отклонения, които ще осигурят газ за Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог. Сред задачите е и разширяването на съществуващото газово хранилище в Чирен, за да има повече запаси от газ. В по-далечен хоризонт "Булгартрансгаз" има намерение да се включи и в мащабни проекти като газовия хъб "Балкан" и словашкия газопровод Eastring.

Инвестиции на север

Модернизацията на северната част от националната мрежа ще бъде един от най-мащабните проекти на "Булгартрансгаз" през следващите години, който ще глътне около 348 млн. евро, от които половината ще бъдат осигурени от европейско финансиране, а другата половина от газовата компания. Според изпълнителния директор Георги Гегов засега компанията е стабилна финансово и няма да има нужда от външно финансиране.

Тръбите в северния участък са над 40-годишни и затова от компанията планират на места да изградят успоредно ново трасе. Така ще намалят авариите, като около Враца мрежата е най-амортизирана, уточни Гегов.

Точни срокове за проекта няма, не са започнали и поръчките към строители. Изпълнителният директор на държавното дружество каза, че ще опитат до три години проектът да приключи. Но по-вероятно е част от дейностите да продължат и след това.

За връзка на юг

Друга голяма инвестиция на "Булгартрансгаз" е разширението на транзитния капацитет към Турция, която трябва да бъде завършена до 2017 г. и ще струва 47 млн. лв. собствени средства. За изграждането на 20-километровото трасе вече има сключен договор с консорциум, в който влизат "Главболгарстрой", "ГБС - инфраструктурно строителство" и "Техноекспортстрой", която се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски. Те спечелиха в обявената обществена поръчка в надпревара с шест други кандидата. Стойността на договора е 51 млн. лв. с ДДС.

Попитан дали за това разширение е направено прединвестиционно проучване, Гегов обясни, че се водят разговори с инвеститори и че OMV вече e заявила намерението си да транспортира 2-3 млрд. куб. метра годишно към Турция. Той също така допълни, че така нареченият лупинг ще даде възможност и за обратен (реверсивен) поток на газ от Турция към страната ни.

Друга инвестиция, за която вече има окончателно инвестиционно решение е газовата връзка с Гърция, която трябва да бъде построена до 2018 г. За нея според плана на "Булгартрансгаз" ще бъдат изхарчени 8.1 млн. лв. от "Булгартрансгаз".

В периода 2016 -2020 г. държавната компания ще вложи и 200 млн. лв. собствени средства в разширяването на газовото хранилище "Чирен" - от 550 млн. куб. метра на 1 млрд. куб. метра газ.

По-неясен милиард в бъдеще

Отделно от тези инвестиции в периода от 2019 до 2025 г. "Булгартрансгаз" смята да инвестира още 291 млн. лв. в изграждане на нови обекти и реконструкция и модернизация на газовата мрежа. За проекти, за които предстои да бъде взето окончателно инвестиционно решение в периода 2016 - 2025 г., пък се предвижда да бъдат изхарчени 869 млн. лв.

Част от предвидените средства ще бъдат използвани за създаване на газоразпределителния център "Балкан", като част от тях също ще бъдат европейско финансиране. Така нареченият хъб предвижда в района на Варна да постъпват значителни количества газ от различни източници, които се миксират, за да се получи най-добрата продажна цена. Според 10-годишния план този проект трябва да бъде завършен в периода 2019-2022 г. като очакваната му стойност е до 2.4 млрд. евро. Той включва както строителство на нова газова инфраструктура, така и на модернизация на съществуващата.

По думите на Гегов стратегията на компанията е да се включи във всеки един потенциален проект. В тази връзка той допълни, че шансовете за реализация на словашкия Eastring не са малки с оглед на словашкото председателство на съвета на ЕС. Този проект се лансира като алтернатива на "Южен поток", като идеята му е да свърже Словакия и Турция с газопровод, преминаващ през Унгария, Румъния и България, осигурявайки алтернативни източници на газ.

КФН може да поеме контрола над популярните каси. Комисията за финансов надзор (КФН) да поеме контрола върху дейността на така наречените популярни каси, предлагат депутатите от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и Мартин Димитров. Промените са внесени като преходни и заключителни разпоредби към Закона за независимия финансов одит с идея да бъдат гласувани между двете четения. Целта е да се елиминира опасността от източване на средства в ущърб на вложителите, довело до фалита на две подобни схеми през тази година - в Дупница и Сливен. Като мотив за инициативата им народните представители изтъкват факта, че в страната има над 100 взаимноспомагателни институции, а заради законодателен пропуск дейността им се оказва неконтролирана.

Бърз опит за регулация

Взаимноспомагателните каси са схема за финансово подпомагане, която съществува в по-големите предприятия, бюджетни институции (като училища, болници, детски градини) и в по-крупен размер - в малките населени места, където селскостопански производители или други предприемачи споделят ресурси без посредничеството на банка. Официални данни за това какъв е размерът на отпуснатите през тях кредити няма, но от браншовата асоциация Кооперативен съюз "Съюз на популярните каси" казаха за "Капитал", че от 1994 г. (когато е учредено сдружението между 11 кооперации) досега на членовете са отпуснати 23 900 заема с общ размер 84.5 млн. долара.

Дейността на популярните каси се регламентира в Закона за кооперациите, а самите организации, които отпускат заеми, се водят на отчет към Българската народна банка (БНБ). Тя обаче, освен да знае за съществуването им, няма правомощия да контролира дейността им, тъй като в Закона за кооперациите е посочено, че влогово-кредитната дейност следва да се уреди в специален закон. Тъй като такъв няма, депутатите Петър Славов и Мартин Димитров от гражданската квота на Реформаторския блок предлагат първата стъпка към запълване на вакуума. Според тях удачен вариант за затягане на регулацията и защита на потребителите е през Закона за независимия финансов одит, чийто проект през миналата седмица бе гласуван на първо четене в парламента.

Предложението е в преходните и заключителните разпоредби към закона да се вмъкнат няколко текста, най-важният от които е, че КФН ще е надзорният орган, който контролира дейността на популярните каси. На въпрос на "Капитал" защо компетентният орган да не е БНБ, Мартин Димитров отговори, че в случая се е гледало коя институция би имала капацитет.

Проектът предвижда още дейността на популярните каси да се разглежда като такава от обществен интерес, което ще наложи по-затегнат контрол и одитиране. Депутатите залагат 30-дневен срок за членство, преди изтичането на който не може да се депозират пари в касата. Целта е "да не се заобикалят ограниченията на Закона за кредитните институции и забраната за извършване на дейност по публично привличане на средства от трети лица (нечленове) от небанкови институции". С въведеното изискване за 30-дневен срок на членството ще отпадне възможността трети лица в един и същи ден да бъдат "приемани" за членове, след което да влагат спестяванията си в дадена взаимноспомагателна каса.

Ако бъде одобрен проектът, ще се затегнат и правилата, по които се отпускат средства на членове на ръководството на тези каси. За всяка сделка, при която се финансира член на управителния съвет, ще се иска одобрение от общото събрание на кооперацията.

На седмици от промяната

От Българската асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране (БАККОМ), която обединява такива сдружения, не дадоха становище по проекта, но посочиха, че на събранието им във вторник (19 юли) текстовете ще бъдат подложени на дискусия. "БАККОМ няма вменени правни функции за извършване на мониторинг и контрол. Ние подкрепяме синхронизиране на националното ни с кооперативното законодателство на Европейския съюз, където кредитните кооперации предоставят 40% от кредитния ресурс за малкия и средния бизнес в Европа. Имаме добрите европейски практики, които при желание може да се приложат и при нас", е позицията на асоциацията.

Според вносителите проектът има шанс да бъде приет преди лятната ваканция на парламента, което означава, че трябва да мине на второ четене в Комисията по бюджет и финанси и след това да се гласува в пленарната зала.

Сега

Сърбия праща армия срещу бежанците през България. Бежанците, които преминават през България с надежда да стигнат до Западна Европа, вече ще бъдат сериозно затруднени по утъпканото трасе през Сърбия и Унгария. Сърбия ще изпрати армия в помощ на гранична полиция по границите с България и Македония заради неконтролируемия приток на мигранти. Това стана ясно след извънредно заседание на сръбското правителство в неделя вечерта. От няколко дни Сърбия критикува българските власти, че пускат чужденци през границата, като посочва, че 80% от тях са икономически мигранти - предимно от Пакистан и Афганистан, и нямат право на закрила.

"В случая ние имаме страна - членка на ЕС, България, която държи напълно отворени границите си и няма никакъв контрол над движението на мигрантите. В същото време Австрия и Унгария напълно затвориха границите си. Сърбия няма да стои със скръстени ръце между тях и да чака", каза социалният министър Александър Вулин. Според Радош Джурович от Центъра за подпомагане на търсещите убежище всекидневно на сръбска територия преминават по 300 души. Повечето идват от България, а по-малко от Македония, заяви той. Според разследване на една от сръбските телевизии 300 души на ден влизат от България, а 100 от Македония.

Официалната статистика на българското МВР отдавна сочи, че напливът към Сърбия е силен, а неофициално се знае, че българската гранична полиция пропуска трафика натам. От Агенцията за бежанците казаха през пролетта, че някои от чужденците, заловени след нелегално влизане в страната ни, изчезвали безследно след неколкочасов престой в центровете за мигранти. Миналата година 11 хил. души са хванати на излизане към Сърбия. След това явно все пак са успели да влязат в западната ни съседка, защото иначе трябваше да са останали у нас. Те обаче липсват. През януари в общежитията за бежанци имаше под 1000 души. Според последната статистика от 14 юли в момента в България има 5130 чужденци, чакащи за статут.

Общо в страната ни през 2015 г. са влезли 21 хил. чужденци, искащи убежище, като почти всички са избягали нанякъде. Всички кандидат-бежанци признават, че не искат да остават у нас, а целта им е Западна Европа.

От МВР отказаха официален коментар на ситуацията по западната граница. Според главния секретар на МВР Георги Костов миграционният натиск по границата с Турция е нормален и не било коректно да коментират действията на друга държава по границата. Данните на МВР от последната седмица сочат, че полицията е задържала 40 нелегални на влизане и 145 на излизане от страната - по-голямата част на западната граница, тъй като натискът към Гърция, Румъния и Македония традиционно е малък. От началото на годината на излизане са задържани 4499 души. Преминалите обаче са много повече.

Неофициално от МВР се оправдаха, че по-голямата част от незаконно влезлите в Сърбия идвали от Македония и Гърция. Това се установявало при проверките в единната система Евродак, когато хората бъдат заловени в Унгария. Виждало се, че първата им страна с регистрация е Гърция, следователно не идват от България. Военният министър Николай Ненчев заподозря, че Сърбия се готви за засилен бежански поток от Гърция. Според него вълната към България не е по-голяма след опита за преврат в Турция.

Присъствието на сръбската армия по границата няма да се отрази на преминаването през граничните пунктове, твърдят от МВР. Не се предвиждат и допълнителни проверки за граждани. Основната част от мигрантите преминават през зелена граница, така че усилията ще бъдат насочени натам.

Сърбия затегна още повече контрола, след като Унгария затвори границата си на 5 юли и започна да връща всички, успели да се доберат до 8 км гранична зона. "Само за седмица 1900 мигранти са се опитали да прекосят нелегално унгарската граница. Полицейските и военните екипи са попречили на 1300 от тях да влязат на унгарска земя. Останалите 600, които са задържани в граничната зона, веднага са върнати обратно в транзитната зона между Унгария и Сърбия", каза Дьорд Баконди, съветник по въпросите на националната сигурност на унгарския премиер Виктор Орбан.

Действията на Унгария доведоха до значително увеличение на броя на мигрантите в Сърбия. Според властите в Белград в момента там има около 3000 души и техният брой се увеличава всеки ден със стотици.

През уикенда Координационният съвет на Македония за бежанците и мигрантите направи преглед на сигурността и реши да усили присъствието на армия и полиция по южната граница с Гърция, писа "Болкан Инсайт". Не можем да кажем дали се очакват повече бежанци по границата, но вземаме превантивни мерки, каза говорителката на Центъра за управление на кризи в Македония Надица Въчкова. В момента в Македония има само 200 бежанци - 130 са в Гевгелия, край южната граница с Гърция, и 80 в Табановце - на северната граница със Сърбия.

Иран обмисля дали да купи "някакво оборудване" от България. Иран проучва предложението на България и обмисля дали да купи "някакво оборудване за ядрен реактор на напълно приемлива цена". Информацията бе потвърдена от ръководителя на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи пред местната агенция "Мехр", цитирана от БГНЕС. В първите информации ставаше дума за "използвани" реактори от България, които да бъдат монтирани в АЕЦ "Бушер". Това са "напълно неверни слухове, ядрените реактори не могат да бъдат "втора ръка", допълни деликатно той.

"България има договор с руската корпорация "Росатом" за изграждането на два реактора, но прекрати проекта поради финансови причини. Българските власти в момента търсят да препродадат неизползваното готово оборудване на добра цена и ние проявяваме интерес", подчерта все пак Али Акбар Салехи. Той се надява, че през тази година ще започне изграждането от Русия на два ядрени блока в "Бушер". "Всички стъпки и етапи са завършени и остава да бъдат уредени само някои финансови въпроси. Парламентарната комисия по енергетика е натоварена да следи процеса и да издаде съответните разрешения", каза още Салехи.

Преди две седмици премиерът Бойко Борисов, придружен от свита министри, посети Техеран, където една от основните теми на официалните разговори бе възможната продажба на реакторите за АЕЦ "Белене". Продажбата на оборудването на Иран бе един от вариантите, след като Русия осъди страната ни за поръчаното, но неплатено оборудване за Втора атомна. Сега България трябва да плати 550 млн. евро. И до момента обаче българската страна не е обявила официално какво точно оборудване придобива и на какъв етап на производство е то.

Дори и Иран да реши да купи реакторите за "Белене" обаче, сделката трябва да стане и със съгласието на "Атомстройекспорт". "България, или НЕК, няма как сама да инициира и да развие този процес. Първо разговарях с моя колега министър Новак, след това влязохме в диалог с нашите партньори от "Атомстройекспорт", така че ние сме в непрекъснат контакт с тях", заяви енергийният министър Теменужка Петкова пред БНТ. Тя уточни, че вече има два варианта за оборудването. Първият е то да се продаде, вторият - да се намери частен инвеститор, който да поеме проекта. Интерес към Втора атомна вече имало, но е "много рано да се говори и да се назовават имена".

В последните дни от страна на управляващите все по-често се набляга на версията за приватизация на проекта. Според Теменужка Петкова и депутата Делян Добрев от ГЕРБ имало заявен интерес, но няма никаква информация за евентуалния инвеститор.

Съгласуване

Възможно е Иран да проявява интерес към закупуването на частите от реактора, и то - ако цената е изгодна. Това коментира в края на миналата седмица пред "Дойче веле" Бехруз Баят, който е консултант по ядрени теми, включително и за Международната агенция за атомна енергия във Виена. По думите му това ще бъде тристранна сделка, защото "не мога да си представя, че такава продажба ще стане без съгласието на Русия". Подобна сделка трябва да стане и със съгласието на МААЕ. Иран дори не би опитал сделка без съгласието на агенцията, казва Баят. Германското Министерство на външните работи, потърсено от "Дойче веле", също коментира казуса. "Министерството на външните работи не разполага с информация за тези разговори. Споразумението от Виена (ядреното споразумение с Иран) създаде официален канал за доставки, по който Иран може да си набавя компоненти за своята цивилна ядрена програма. Ако подобни разговори за покупка на ядрени реактори действително придобият конкретност, то те трябва също да се водят по този канал за доставки, а в тях трябва да се включи и Работната група за доставките, която работи в тясно сътрудничество със Съвета за сигурност", казват от германското Външно.

Труд

Павлова дава указания на съда за винетките. Държавата няма да връща на граждани и фирми пари за купени винетки, дори и съдът на последна инстанция да каже, че те са незаконни, заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

В интервю за Нова телевизия тя обяви, че Върховният административен съд има само три хипотези.

"Петчленният състав на Върховния административен съд има три хипотези - да ни инструктира да приемем решението наново законосъобразно, да върне на тричленка казуса за преразглеждане, защото тримата съдии нямат единомислие и председателят споделя мотивите на министерството. Третият вариант е да отмени решението и потвърди законосъобразността на постановлението", обясни Павлова.

Преди дни ВАС отмени поскъпването на винетките от 1 януари 2016 г., но не само по процедурни причини - без задължително обсъждане и съгласуване, а защото според магистратите те са повишени противоконституционно, напълно произволно, без мотиви и обосновка, без да отговарят на цената за услугата и разходите по поддържането на пътищата, коментираха юристи пред "Труд". Решението на тричленния състав с председател Йордан Константинов, докладчик Мадлен Петрова и Светлозара Анчева не е окончателно. Но с него се отменя постановление на МС от 11.2015 г., с което беше изменена тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" и цената на винетката скочи с 30 лв. - на 97 лв. Съдебното решение, което зарадва шофьорите, е подписано с особено мнение от съдия Константинов, който е председател на отделението. В това юристи виждат знак, че то ще бъде отменено от петчленката, пред която правителството го обжалва. Делото ще бъде насрочено най-рано през есента заради съдебната ваканция. Окончателното решение на петчленния състав, каквото и да е то, ще действа занапред и шофьорите, които са платили скъпите винетки, ще пият по една студена вода, коментират магистрати.

Градят гаранционни фондове в подкрепа на бизнеса. До края на годината в България трябва да заработят гаранционни фондове, които да подпомагат реализирането на проекти в икономиката. Наложително е и държавната власт да чуе мнението на науката и бизнеса в очертаването на новите европейски региони за планиране, заяви шефът на Съюза на икономистите проф. Кръстьо Петков в Монтана.

Досега у нас има създадени два гаранционни фонда - софийски и национален, в който има 15-20 млн. лева. За да има успех тази инициатива и да помогне на практика раздвижването на икономиката обаче, гаранционни фондове трябва да бъдат учредени във всички региони в страната, каза проф. Петков.

Фондовете няма да осигуряват преки инвестиции, но ще гарантират между 25 и 50 % от финансирането на проекти в частния и публичния сектор и ще улеснят бизнеса да не зависи само от банки или неясни източници на средства, смята бившия синдикален шеф.

Проф. Кръстьо Петков участва в национална конференция за развитието на изоставащите региони в България, която бе организирана от Съюза на икономистите, Асоциацията на българските градове и региони, Асоциацията на планинските общини и община Монтана.

"През последните години в Монтана се извършва сериозна реиндустрализация, която може да бъде модел за развитие - създават се нови малки и средни по мащаб предприятия с високотехнологично оборудване и осигурени пазари. Това генерира работни места и устойчивост. Сред 150-те бързо развиващи се фирми в България пет са от Монтана!" отбеляза кметът Златко Живков.

Научни работници, експерти и общинари обсъдиха и идеите за промяна на броя и границите на европейските региони за планиране у нас.

„Парламентът и правителството готвят по административен път прекрояване на регионите. Не може единственият критерий за промени да бъде броя на населението, настояваме властта да обсъди проектите с науката и бизнеса и да се вземе предвид комплекс от фактори като геостратигическо положение, напредъка в икономическото развитие, както и локалните особености", каза проф. Петков.

Стандарт

ЕС ни дава 6 млн. за млекарите. България ще получи 5,8 млн. евро за подпомагане в сектор "Мляко" от Европейската комисия. Това съобщи европейският комисар за земеделието Фил Хоган по време на редовното заседание на Съвета на ЕС по земеделие в Брюксел, Белгия. ЕК предоставя на страните членки 500 млн. евро за справяне с кризата в сектор "Мляко".

"150 млн. евро от помощта ще бъдат изплатени на фермерите, които заявят намаление на производството на сурово мляко, като отчетният период ще бъде последното тримесечие на 2016 г. Останалите 350 млн. евро ще бъдат разпределени аналогично на пакета от есента на 2015 г., който беше предоставен от ЕК", заяви министърът на земеделието Десислава Танева в Брюксел. Тя припомни, че тогава страната ни получи от ЕК 6 млн. евро.

Относно новата финансова подкрепа от 5,8 млн. евро, Танева коментира, че това е 5 пъти по-повече от дела на производството на сурово мляко у нас, от общото производство на ЕС. "България получава 1,6% от финансовия пакет, а произвеждаме 0,33% от млякото в ЕС", каза министърът. Тя подчерта, че предстои да бъде решено как ще бъдат разпределени парите. "ЕК ще инициира законодателни изменения, които ще приключат през септември. След това всяка страна ще може да нотифицира националните схеми, по които ще бъдат разпределени парите", обясни министърът на земеделието. Тя допълни, че разпределението на помощта ще бъде обсъдено с представителите на земеделския бранш у нас.

Сделките с имоти в София скочиха с 18%. Сделките с имоти в големите градове бележат  ръст, но в повечето по-малки населени места се отчита сериозен спад. Това показва, че доходите и пазара на труда в София, Пловдив, Варна и Бургас значително се различават от останалите градове в страната. В София сделките с имоти за полугодието нарастват с почти 18% спрямо същия период на миналата година и достигат 13 316, сочат данните на Агенцията по вписванията.

При ипотеките ръстът е още по-силен - с над 28%, до 6 145. В Пловдив ръстът на сделките за януари-юни 2016 г. е 2,7% до 7 143 броя. Ръстът на ипотеките там обаче достига 14% като те са 1 714 броя. В морската столица Варна сделките нарастват с 1,6% до малко под 5 хил., но при ипотеките увеличението е значително по-голямо - с 19%, до малко над 1800.

В другия голям морски град - Бургас, се отчита сравнително малък ръст на броя на сделките - само с 0,4%. Но не така стоят нещата при ипотеките в града - ръстът им надвишава 23%. Увеличението на ипотеките в тези градове показва, че все повече хора се възползват от ниските банкови лихви, за да рефинансират стари кредити.

В по-малките градове обаче ситуацията на пазара на имоти е различна. В другите областни градове, броят на сделките пада с почти 6% за полугодието. Като изключение правят Плевен, Стара Загора и Русе, където се забелязва умерен ръст на сделките. В Пазарджик също има ръст, което вероятно се обяснява с близостта му до Пловдив, където има повече възможности за работа.

Монитор

Вадиш 1200 лева и ставаш писател. От 300 до 1200 лева и ръкопис. Тези две условия са достатъчни, за да станеш автор на книга. В последните години самиздатът в България процъфтява и новите писатели и произведения се множат като охлюви след дъжд. През 2015 година у нас са излезли 6870 заглавия на български автори в общ тираж 2 626 000 броя. 2128 са в областта на художествената литература, сочат данните на Националния статистически институт. От всички тях не повече от 500 са извървели традиционния път към книжарницата - изпратен ръкопис до издателство, който да бъде оценен и препоръчан от редактор и след това отпечатан след съответната редакторска намеса. Всички останали автори са съкратили процедурата, като сами са платили за издаването на творбата си на издателство или печатница, твърди директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев. Изчисленията са ориентировъчни, защото няма как да бъде направена точна статистика на самиздата.

През последните години популярност набират два модела за финансиране на книги на неизвестни автори. Първият е чрез краудфъндинг - авторът набира малки суми от много хора, като ги кани да купят книгата му „на зелено". Предоставя им откъси от нея на PDF формат и ако потенциалният читател хареса идеята и съдържанието, плаща за книгата. Така ако се съберат достатъчно средства, се стига до тиражиране на заглавието по традиционния начин. Вторият формат залага на много развитата в англоезичния свят и Франция схема print on demand - отпечатване на творбата не предварително, а след поръчка. За целта обаче е нужно наличието на Espresso Book Machine - читателят си избира някое от хилядите заглавия в паметта на машината и тя печата, подвързва и залепва книгата. Целият производствен процес приключва за пет минути.

Засега никое от големите български издателства не предлага този тип книгопечатане, но въпреки това интересът към двата модела расте.

По 4-ма души и половина се борят за място на директор. По четири и половина души се борят за едно място за директор. Това съобщи за „Монитор" заместник-министърът на образованието Диян Стаматов. Днес се провежда първият етап от конкурса за длъжността „директор" на общински и държавни училища в четири области - София, Плевен, Шумен и Хасково. Министерството на образованието и науката обяви конкурс за нови директори в 152 школа, а според изчисления на „Монитор" кандидатурите са общо 684.

Мераклиите за поста от столицата, София- област, Перник и Благоевград ще бъдат изпитани в Софийския университет. Най-много са кандидатите за директор в столичното 109-о ОУ - 26. Конкурентите за шефския стол там са 26-има. Заместник-министър Стаматов си обяснява наплива с това, че учебното заведение се намира в спокоен район - „Слатина", колективът е малък, а броят на учениците е „златната среда" - около 600.

Тестът за кандидатите от Плевен, Габрово, Ловеч, Враца, Монтана и Видин ще се проведат в Медицинския университет в Плевен - зала „Асклепий" и зала „Авицена".

В Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" ще пишат мераклиите за директори на училища от областите Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Шумен и Търговище.

В Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС - Хасково, ще бъде тестът за кандидатите от областите Пазарджик, Пловдив, Сливен, Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали и Смолян.

Интервютата с кандидатите, издържали писмения изпит, ще се проведат по график в София в периода от 21 юли до 29 юли.

Конкурсите за длъжността „директор" на държавно и общинско училище бяха обявени на 2 юни. Министерството на образованието и науката вече представи списък с нормативните актове, по които кандидатите трябва да имат най-общи основни познания. Изрично ще бъде уточнено при въпросите, дали те се отнасят до действащия Закон за народната просвета или до новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август.