БТК вече е на Спас Русев. Докато във вторник Спас Русев се афишира публично на общото събрание на футболния клуб "Левски" като новия му собственик, изглежда успешно е отклонил вниманието от по-голямата си сделка. Според трима независими източници на 30 август паралелно с това е финализирана дълго отлганата сделката за БТК и така компанията вече има нов собственик. Това е люксембургската Viva Telecom, която е собственост на Русев, а след сделката дял ще придобият и кредиторът ВТБ, българските му мениджъри и група бивши кредитори.
Контролът се получава срещу 330 млн. евро, като освен това купеното дружество има облигации за 400 млн. евро, а нагоре по веригата - дългове към КТБ за над 100 млн. евро. БТК е най-големият телеком в България с приходи от 865 млн. лв. за миналата година, втори е на пазара на интернет доставка и трети на телевизионния, притежава монопол върху канална мрежа и мултиплекса НУРТС. Много вероятно е съвсем скоро купувачът да започне да търси препродажба с печалба, така че нова сделка е възможна още догодина.
Спас Русев не отговаряше на мобилния си телефон за коментар. Все още прехвърлянето не е обявено до инвеститорите - облигациите на БТК се търгуват на Ирландската фондова борса и от техните държатели през юни беше получено одобрение за сделката, без емисията да трябва да бъде погасена предсрочно.
В лагера на основния опонент, блокиращ сделката - Empreno Ventures на Дмитрий Косарев, който твърди че е притежател на дела от 44% на Цветан Василев, не бяха убедени, че това е краят, но оттам нямаше официална реакция до приключването на броя.
Как изглежда сделката
Продажбата отне практически година, тъй като руската ВТБ започна да подготвя процедурата още през септември 2015 г. Тя действаше като кредитор на телекома, като заемът й беше просрочен няколко месеца по-рано и тя стартира продажбата на обезпечението по него - InterV Investments. Това е люксембургско дружество, което е собственик на "Вива телеком България", което на свой ред държи всички акции на БТК. Дмитрий Косарев контролира компании нагоре по дългата верига на собствеността на телекома, наследство от предходната му продажба, чрез която беше придобит от Цветан Василев и ВТБ.
В края на миналата година беше проведен търг за InterV, на който до голяма степен като предизвестен купувач се яви Спас Русев и го спечели с оферта за 330 млн. евро.
След това доста скоростно беше получено и одобрение от КЗК, което се обжалва от Empreno, но сделката остана на трупчета, докато през юни ВТБ не пристъпи отново към офанзива.
Според публикация на руския "Коммерсантъ" разпределението на контрола в БТК се планира да е Viva Telecom, т.е. Спас Русев, с 46%, 20% минус 1 глас да отидат за ВТБ, 19% за люксембургското дружество Delta (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас да е за бившите кредитори. По информация на "Капитал" няма промяна на този план. А според един източник Русев ще финансира покупката на дела си 30% със собствени средства и 70% със заем от ВТБ.
Основното обвинение на Косарев е, че Русев и Велчеви действат като подставени лица, а ВТБ в ролята едновременно на кредитор, продавач, консултант и купувач се опитва да го лиши от собствеността му. В интервю за "Интерфакс" от юли главният изпълнителен директор на VTB Capital Алексей Яковицкий за пръв път дава повече светлина върху участието на банката, като казва, че Русев е поискал "финансовата ни подкрепа и ни покани в консорциума му". "За нас това беше привлекателна инвестиционна възможност. Първо, познаваме актива добре и, второ, беше интересно и беше обещаващо от гледна точка на потенциал за растеж", обяснява той.
Кой е купувачът
Името на Спас Русев добри популярност покрай навлизането на Симеон Сакскобургготски в политиката. При неговото управление той имаше славата на посредник и входна врата за инвеститори към премиера. Връзките му с БТК също датират оттогава - Русев консултираше неформално консорциума между гръцката ОТЕ и холандската KPN още през 1999 г., когато двете компании опитаха да купят телекома. Пак той пет години по-късно се сочеше като човека, спомогнал чрез контакти с властта на Advent да купят БТК. С играчите в сегашната сделка пък го свързва и дългогодишното му познанство с Милен Велчев, който беше финансов министър в кабинета на НДСВ.
Компанията, чийто съосновател е Спас Русев - "Телелинк", изгради част от базовите станции в мобилната мрежа на оператора. В момента "Телелинк" е собственост мажоритарно на другия си съосновател - Любомир Минчев, който изплати дела на Русев.
Това излизане му даде финансов гръб за последващите му инвестиции, които бяха фокусирани основно в туризма. Постепенно той придоби контрол над столичните хотели Hilton и Radisson Blu, като първия продаде на основателите на "Винпром Пещера", а във втория са съдружници.
Каква е целта
През юни, когато беше получено одобрение от облигационерите, източници очертаваха пред "Капитал" различни сценарии. Някои виждаха идеи Русев да запази контрола няколко години, а други предвиждаха, че ще се търси максимално бърза препродажба. Сега индикациите от един източник са, че везните накланят към втория сценарий.
Освен това финализирането трябва да донесе и до разчистването на отношенията с КТБ, чиито синдици търсят сума от порядъка на 125 млн. евро от предишните собственици на БТК. Сделката минава до голяма степен и през политическа благословия, тъй като НАП и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество имат запори върху акции на различни дружества по веригата.
И третият вариант на пътя през Кресненското дефиле е под въпрос. И третият вариант за трасето на магистрала "Струма" в участъка през Кресненското дефиле е на път да се провали само седмица след като бе представен от пътната агенция като финално решение. Според проекта на АПИ в посока от Кресна към Симитли ще се ползва сегашният път еднопосочно, а към Гърция ще се изгради ново трасе, изнесено на изток върху платото. Според шефа на АПИ този вариант е съгласуван и одобрен от екологичните организации. Във вторник обаче дебатът тръгна в друга посока. Алпинистът и биолог Боян Петров, който бе блъснат от кола именно там и в момента се възстановява след инцидента в болница, коментира пред "Нова", че Кресненското дефиле става все по-опасно и черно като статистика не само за животните. Ставам все по-решителен, че в самото дефиле магистрала не трябва да има, каза Петров. И изненадващо допълни, че с неговото мнение се солидаризира и премиерът Борисов.
Темата е актуална от няколко години и допринесе за отпадането на два предишни проекта за участъка на "Струма" между Симитли и Кресна - дълъг и скъп тунел и път на две нива. Ако сега се провали и третият вариант, рискът магистралата да не бъде завършена в рамките на сроковете на новия програмен период нараства, а с това и опасността европейското финансиране на проекта да бъде загубено.
Дефилето на раздора
"Това е биологично най-богатото място в България и едно от малкото в Европа - 3200 вида на 1 кв. км живеят. Увреждането на местообитанията на флората и фауната долу е значимо. Изследванията ни показват десетократно намаление на броя на животните вследствие на изчезването им, убиването им от трафика", обясни Боян Петров относно района на Кресненското дефиле, където бе блъснат от кола. Той и екологът Андрей Ковачев бяха там именно за проучвания за трасето на магистралата.
Именно заради сложните екологични въпроси АПИ работи тясно с екологичните организации за консенсусно решение за трасето, каквото уж бе намерено във варианта с двупосочния път. Сега обаче Петров смята, че целият трафик трябва да излезе от дефилето. Алпинистът заяви също така, че премиерът Бойко Борисов, който го посети в болницата преди два дни, подкрепя изместването на цялото трасе на магистралата извън Кресненското дефиле.
Предстои експертното научно становище да бъде внесено в министерствата на околната среда и на регионалното развитие, каза още Боян Петров, цитиран от "Дневник". С тяхното активно съдействие е необходимо да се лобира пред Европейската комисия да финансира обходен вариант на магистралата източно от Кресненското дефиле, където влиянието върху природата ще е минимално, смята той.
Рискът за финансирането
Последва бърза реакция от министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която предупреди, че ако до 2017 г. не стартира строителството на участъка, рискуваме да оставим магистралата недовършена и да изгубим европейското финансиране. Отсечката трябва да е готова до 2022 г. Павлова напомня, че "вече има вариант, около който се обединяваме: да се използва съществуващият път еднопосочно, а в обратната посока пътят да минава извън дефилето, през Стара Кресна", посочва се в прессъобщение на министерството. Според нея така, разделяйки трафика, ще се осигури безконфликтно преминаване и ще се опазят както природата, така и човешките животи.
Именно това бе и проектът, представен миналата седмица от председателя на АПИ Лазар Лазаров. "Алтернатива на запад няма, затова ще изнесем второто платно на изток върху платото", обясни той. "Еколозите са принципно съгласни с този вариант, те дори предложиха част от трасето. По този начин отговаряме на изискването на Бернската конвенция да се намали двойно трафикът през Кресненското дефиле", обясни Лазаров наскоро пред "Капитал".
Странни сметки за цената
Коментарите по темата провокираха председателят на АПИ Лазар Лазаров да направи коментар и за цената на проекта, която до момента не е била оповестявана. "Това ще оскъпи проекта за "Струма" с 1.5 милиарда лева", обясни той пред "Нова телевизия" относно идеята за изграждането на нови четири платна вместо две. Когато миналата седмица Лазаров представи проекта с двупосочно движение, т.е. изграждане на 22 км нов еднопосочен път и рехабилитация на стария, той не спомена прогнозна цена. Очакванията обаче са тя да бъде значително по-ниска от тази на проекта с 15-километров тунел през Кресненското дефиле, която се изчисляваше на около 1 млрд. лв. Тази висока цена бе и една от причините за отпадането на тази идея.
Споменатата сега сума от 1.5 млрд. лв. - и то като оскъпяване, което означава, че поне още толкова ще струва изграждането на двете платна, звучи нереалистично високо, коментираха за "Капитал Daily" две компании от бранша.
Реалните осигурителни доходи са се повишили средно със 7%. Реалните доходи, върху които се осигуряват близо 2 млн. заети българи, са се увеличили средно със 7% за една година. Средният осигурителен доход през първите четири месеца на годината е вече 778.5 лв. Това показва справка на Националния осигурителен институт за реалните доходи, върху които се осигуряват работещите у нас. Данните би трябвало да се използват като база при преговорите за минималните осигурителни прагове за догодина. Въпреки че работодателите категорично бойкотират договарянето, докато не бъде изработен механизъм за определяне на минималната заплата, социалното министерство даде формален старт на процедурата. Според указанията на министър Зорница Русинова към работодатели и синдикати догодина минималното възнаграждение за страната ще се повиши с нови 40 лв. на 460 лв.
Именно заради ръста на минималната заплата от началото на тази година доходите на нискоквалифицираните работници растат по-бързо в повечето сектори в сравнение със заплатите на ръководителите. Статистиката сравнява доходите от януари-април на 2015 г. и 2016 г., а в началото на миналата година минималната заплата бе 360 лв. Така за ръководителите средният осигурителен доход е скочил с 3%, а за най-нискоквалифицирания персонал - с 10 на сто.
В 62 сектора доходите на най-нископлатените работници растат по-бързо от тези на шефовете им. Има обаче и такива, където заплатите на шефовете се увеличават с по-висок процент от тези на хората без квалификация.
В седем от 85 икономически сектора общото средно възнаграждение за всички длъжности е намаляло за една година, но в тях заетите са много малко - общо около 15 хил. работещи. Такава негативна тенденция се наблюдава при добива на варовик, глина и на други суровини, в производството на напитки, на основни метали и др.
В два от най-високоплатените сектори заплатите са останали без промяна. В добива на кокс и рафинирани нефтопродукти средният осигурителен доход е замръзнал на 2116 лв. Това обаче се дължи на намалението на заплатите на нискоквалифицирания персонал в сектора със 7 на сто. Въпреки това понижение тук са едни от най-добре платените работници без квалификация - 918 лв. среден осигурителен доход. За сметка на това средните заплати на ръководителите тук са скочили с 1% до 2509.50 лв. и почти се доближават до максималния осигурителен праг. Това е и най-високият осигурителен доход сред всички заети в страната. Вторият сектор, който не регистрира промяна, е добивът на въглища. Малко над 11-те хил. заети тук се осигуряват средно на 1391.63 лв. Тук намаление има при всички длъжности с изключение на работещите като охрана и в търговията в сектора. При осигурителните доходи на ръководителите например има намаление с 2 на сто - до 1829 лв.
В най-многолюдния сектор - търговията, където са заети близо 335 хил. българи, средният осигурителен доход е 711 лв. и увеличението е със 7%. В повечето от професиите ръстът е с 8 на сто, но при ръководните позиции е наполовина по-малък - 4%. Над 19 100 ръководители тук плащат осигуровките си върху средно 1659 лв. Неквалифицираният персонал се осигурява средно на по-ниска сума от минималната заплата - 403 лв.
Шефовете в сектора производство на малц се осигуряват средно върху втората най-висока сума у нас - 2378 лв. (ръст с 6%). Тук се наблюдава и едно от най-сериозните увеличения на заплатите на техниците - със 17% до 1425 лв. Заетите тук са едва 2245 според данните на НОИ и това е един от секторите, в който заплатите на нископлатените служители са останали на миналогодишните нива (480 лв.), а тези на началниците са скочили.
Всъщност само в 13 сектора заплатите на най-високоплатените служители (ръководителите) надхвърлят 2000 лв. Най-нископлатените шефове са работещите в сектора ремонт на компютри - средно по 682 лв. В някои сектори като производството на тютюневи изделия заплатата на неквалифицираните служители е по-висока - 799 лв. В добива на въглища тези работници получават средно по 919 лв.
Секторът производство на напитки очевидно преживява тежка криза, защото тук доходите са се сринали, а и заетите са по-малко. Ако миналата година от НОИ отчетоха ръст на средния осигурителен доход на над 6200 заети с 25%, то тази година заплатите са намалели със 7%, а заетите - с около 900. Любопитното тук е, че средните доходи на квалифицирания персонал намаляват - например на техниците с цели 22%, а на специалистите с 6%, но под натиска на увеличената минимална заплата доходите на нискоквалифицираните работници растат. Тези без квалификация получават средно с 10% повече от миналата година, или по 436 лв.
Специалистите от добив на варовик увеличават заплатите си с 29% до 1067 лв. С 13% растат възнагражденията на колегите им от сектора разследване и охрана (до средно 1015 лв.). Всъщност освен в производството на напитки само още в два сектора има намаление на реалните доходи на специалистите - в добива на въглища с 4%, събирането на опасни отпадъци с 2%, пощенски и куриерски услуги с 1%, както и на строителство на електрически и далекосъобщителни мрежи (1%).
Драстично
Справката показва и някои драстични разлики, но те се отнасят за пренебрежимо малко на брой заети. Така например с най-голям ръст на заплатата си може да се похвали единственият работещ като специалист в сектора добив на строителни материали. Неговото възнаграждение е скочило с 82% за една година и този човек се осигурява на 2107 лв. Като цяло всички 84 работещи в този сектор трябва да са много доволни, защото средният им осигурителен доход е скочил с 35% - до 998 лв. Петимата шефове тук се осигуряват на 1941 лв., което е с цели 62% повече спрямо миналата година.
Хотелиери посрещат гостите си с разреден алкохол и малки порции. На фона на отчетения рекорден ръст в туризма от началото на годината част от българските курорти посрещат гостите си с поредица от измами. Разреден алкохол, "трикове" с цените на нощувките, звездите, менютата и грамажите са само част от нарушенията, засечени от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
"От началото на летния сезон по Черноморието са проверени 2397 туристически обекта, като в 6-8% от случаите са констатирани нарушения", съобщи вчера председателят на комисията Димитър Маргаритов, който отчете свършеното от началото на годината. КЗП е направила над 6000 проверки, а подадените жалби са повече от 13 600. Най-голяма част от тях - над 40%, са срещу мобилни оператори.
Като цяло, нарушенията намаляват, но хотелиерите, ресторантьорите и търговците са започнали да прилагат все по-разнообразни измами. Част от тях са свързани с грамажа на храната, заради който част от туристите дори се шегуват, че в него влиза и теглото на чинията. Причината - на менюто бил посочен един грамаж, а след пристигането на храната, се оказва, че тя е в пъти по-малко. Не липсвали и "иноватори", които давали цените на храните в менюто само в евро и така хората се лъжели, че е евтино.
Част от алкохола, предлаган по морето, също се оказал извън нормите. Радващото е, че тези проби са малко - от 30 анализа само 4 са дали отклонения. Проверените три вида водка и един джин се оказали разредени и със завишена киселинност. На касите в магазините пък се прилагали други хитрости - маркираната стока често пъти се оказвала с по-висока цена, когато клиентът стигне до касата.
КЗП е проверила и предлаганите плажни стоки - бански, пояси, дюшеци и др., като част от тях са били спрени за продажба. Временно прекратена е била и работата на батут в детски център. Същото било постановено и за аквапарк, който работел в нарушение.
Резервацията в аванс също често пъти крие рискове като този, в който туроператор е заявил, че ще настани гостите в хотел "три звезди", а накрая те се оказали в бунгала, част от ваканционно селище.
Под лупа
Комисията ще проверява общите условия на банките в частта "Кредити за недвижими имоти", обяви Константин Райков от комисията. До идния месец трезорите трябва да са се съобразили със Закона за кредитите за недвижими имоти, които предвиждат предоставяне на обща информация за предлаганите кредитни продукти. "Въвежда се и минимум 14-дневен срок за размисъл - от предоставянето на проекта за договор до подписването му", припомни Райков.
Дела
КЗП е започнала съдебни дела срещу три банки, отпускали преди години ипотечни кредити в швейцарски франкове, припомни Константин Райков. Те са заведени още през март заради неравноправни клаузи в договорите, след като преговорите за промяната им са се оказали неуспешни. Преди години няколко банки отпускаха ипотечни кредити в швейцарски франкове и ги рекламираха като особено изгодни. След кризата и отмяната на фиксирания курс обаче швейцарският франк поскъпна рязко, с около 50%, и заемите се оскъпиха драстично.
70% от жалбите се решават в полза на потребителите. Близо 13 600 са подадените жалби и сигнали при нас от началото на годината, съобщи във вторник шефът на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Около 70 на сто от казусите са решени в полза на потребителите.
Все повече хора ни търсят, вероятно се увеличава доверието, коментира Маргаритов. Традиционно най-много жалби има за телекомуникационните услуги - 40% от всички. Следват с 21% рекламациите от битова техника, облекла и обувки. 20% са оплакванията от енергийни и ВиК оператори. Над 10 на сто от жалбите са за онлайн търговия.
Игнат Арсенов, директор на Европейския потребителски център, който е към комисията, разказа за 2 случая на удовлетворени претенции. При полет от Кипър за София самолетът закъснял над 4 часа. Обяснението било, че има стачка. Четиричленно семейство обаче проверило и се оказало, че няма протест на служители. От авиокомпанията им предложили по 3,50 евро на човек за чакането. При връщането си у нас семейството подало жалба и след намесата на Европейския потребителски център било изплатено обезщетение от 1250 евро. Жена пък направила онлайн резервация в хотел в Чехия и от кредитната ѝ карта били изтеглени 75 евро. После получила съобщение, че е станала грешка и няма свободни места, но парите не били върнати. След жалбата претенцията била удовлетворена.
От началото на летния сезон по морето са направени над 3000 проверки. Нарушенията били между 6 и 8% и тенденцията е за спад. Затворени са 13 обекта без категоризация. В сферата на туризма са забранени и над 30 нелоялни търговски практики. Сред тях са на къща за гости, която се рекламирала на сайт като "семеен хотел". Туроператор пък обещал, че настаняването е в тризвезден хотел, а се оказало бунгало.
През есента предстоят проверки на ученически стоки, зимни гуми и финансови услуги.
Пуснаха пак търга за толсистемата. Търгът за проектиране, изграждане и въвеждане на електронната система за събиране на толтакси от автомобилите над 3,5 т и за електронни винетки бе рестартирана във вторник.
Първата процедура бе обявена на 5 април, прогнозната стойност е 200 млн. лв.
Избраният изпълнител трябва да достави софтуер и апаратура за новата система: камери, радари, датчици за контрол, устройства за установяване категорията на автомобила, пунктове за плащане, устройства за проверка на таксите, бордови устройства за камионите.
Поръчката бе спряна през май заради обжалване през КЗК от фирма "Мархинженеринг", която няма и лев активи. Последва и втора жалба. Двете бяха оставени без уважение от КЗК. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и шефът на пътната агенция Лазар Лазаров заподозряха, че някой иска да бави процедурата.
На 8 август трета фирма подаде жалба - това бе "Пропърти Стан" ЕООД. И по третата КЗК не образува производство. Това означава, че се подновява тръжната процедура, съобщиха от пътната агенция.
Кандидатите могат да подават оферти до 17 ч на 26 септември. Отварянето на офертите е 27 септември. Срокът за изграждането на толсистемата е 19 месеца.
Започна строежът на 24 км от магистрала "Струма". Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова даде старт на строителството на нов участък от автомагистрала "Струма". Общата дължина на лот 3.3 - от Кресна до Сандански, е 23,6 км. Символичната първа копка на обекта бе направена близо до село Микрево, където ще бъде бъдещият пътен възел "Струмяни".
За първи път в проект за строителството на автомагистрален участък е предвидено и изграждането на "Интелигентни транспортни системи". Те включват станции за броене и управление на трафика, видеонаблюдение, за измерване на теглото на превозните средства и за метеорологично наблюдение. Стойността на договора за строителство е 234 123 012 лв. без ДДС, а за строителния надзор - 2 998 161,28 лева.
"Автомагистрала "Струма" е най-натовареният транспортен коридор, с най-много инциденти и загинали хора. Затова доизграждането му е наш приоритет. Остават още 60 километра. Искаме да спасим човешки животи, но и да опазим природата. Срокът за приключване на работа е пролетта на 2018 г. Но строителите имат опит и се надявам обектът да е завършен шест месеца по-рано - през есента на 2017 г., за да пуснем новия път за зимата, когато има и по-голям туристически поток", каза министър Лиляна Павлова.
Тя увери, че държавата ще е безкомпромисна по отношение на качеството на строително-монтажните дейности по лот 3.3. Павлова допълни, че скоро ще започне реалното строителство и на лот 3.1. - от Благоевград до село Крупник, там остава само да приключи отчуждаването на земите.
"Необходими са компромиси и желание за намиране на решение за всички. Нашите усилия са да намерим най-доброто решение за трасето през дефилета. До края на тази седмица сме си поставили задача инж. Лазаров в широк кръг с екологични и други организации да обсъдят и утвърдят самото задание за оценката за въздействието върху околната среда при четирите възможни варианта за трасето", каза министър Павлова.
Бизнесът против двойно финансиране за ВЕИ. Бизнесът подкрепи браншовите организации против двойното субсидиране на малките ВЕИ. Това се казва в отворено писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската минно-геоложка камара и Българската камара на химическата промишленост се обявиха срещу внесеното от депутати предложение да бъдат отменени промените в Закона за енергетиката, с които се спря двойното субсидиране на малките ВЕИ.
Браншовиците напомнят, че след корекцията в преференциалните цени за тези ВЕИ България ще заплати санкция от 5 млн. евро.
Според тях при възстановяване на по-високите преференциални цени ще се увеличи цената на добавката „Задължения към обществото", а от там и крайната цена на електроенергията за битови и бизнес потребители. Затова енергоемките индустрии настояват да няма прекомерни субсидии и злоупотреби чрез цена „задължения към обществото", която е отговорна за милиарди левове непазарни разходи за потребителите в България.
Влагат до 2 млрд. в хъб "Балкан". От 1.2 млрд. до 2 млрд. евро ще струва изграждането на бъдещия газоразпределителен център "Балкан" край Варна. Това съобщи изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов. Разликата от около 800 млн. евро идва от различните варианти за изграждане, които ще бъдат предложени за обсъждане на инвеститорската конференция за хъба, която ще се състои в понеделник във ваканционния клуб "Ривиера" край Варна. В нея вече са потвърдили участие над 35 големи газови компании, сред които азербайджанската SOCAR, гръцкият газов оператор DESFA и др. Ще участват и ключови международни финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, инвестиционни фондове, както и търговци на природен газ.
Единствено от страна на руската компания "Газпром" все още няма потвърдено участие в конференцията край Варна. За сметка на това делегация на "Газпром" начело с председателя на Съвета на директорте на компанията Алексей Милер днес ще посети Турция, за да обсъди бъдещето на газопровода "Турски поток", който наследи "Южен поток". А присъствието на пратеници на "Газпром" на конференцията в "Ривиера" е особено важно, тъй като доставките на руски газ по дъното на Черно море като частичен вариант на "Южен поток" е един от четирите варианта за доставка на газ за бъдещия разпределителен център "Балкан".
Останалите три варианта са добив от собствени находища в Черно море, доставка на азерски и ирански газ от юг по интерконекторите с Турция и Гърция или от бъдещия регазификационен терминал, който ще бъде изграден край Александруполис, както и на газ от Северна Африка през Западна Европа - чрез словашкия проект "Йистринг".
Каква ще е цената на хъб "Балкан" ще бъде решено след избор на бизнес модел и след изготвяне на предпроектно проучване, което ще стане не по-рано от края на 2017 година. Цената на бъдещия хъб ще зависи и от това какъв вариант за изграждане на буферно газово хранилище за бъде избран. Според експерти използването на сегашното вече изчерпано находище "Галата" е невъзможно. По-скоро ще трябва да се търси вариант за използване на старите солни каверни в района на Провадия.
Афганистанец води каналджийска банда. Афганистанец, настанен в Центъра за бежанци в Елхово, се оказа предводител на банда каналджии. Чужденецът превозвал нелегално бежанци през границата и им помагал незабелязано да минат през територията ни и да напуснат страната. Районната прокуратура в Царево вчера повдигна обвинение на афганистанеца за трафик на хора.
Заедно с него под наказателна отговорност са подведени още двама афганистанци. Тримата чужденци успели да прекарат нелегално край Резово група от 20 афганистанци и пакистанци. Мигрантите били натоварени в микробус, шофиран от българин. Автомобилът обаче е бил задържан на отбивката за Китен, по главния път Бургас-Царево. В микробуса имало двама българи - Петър Цветков и Георги Каравчев от София. В столицата пък за седмица от МВР са заловили 300 чужденци без документи. Те обитавали триъгълника между Лъвов мост, Женския пазар и джамията Баня баши.
Проверките са извършени от служители на СДВР в рамките на предприетите мерки по противодействие на нелегално пребиваващите, съобщиха от пресцентъра на МВР. От там уточняват, че продължават специализираните операции за противодействие на незаконното пребиваване на чужденци на територията на София. Само през нощта срещу вторник в района на Лъвов мост столичните полицаи са засекли 25 чужденци с неустановена самоличност и произход. Те са отведени в Трето районно управление, където се работи по установяването на самоличността им. За периода 22 - 29 август столичните полицаи са проверили приблизително 1500 чужди граждани. От тях 264 били без документи за самоличност.
По 3200 бедни искат помощи за топло на ден. По 3200 бедни българи искат помощи за топло всеки ден. Това показват данните на Агенцията за социално подпомагане (АСП), според които само през първия месец от тазгодишната кампания за енергийни помощи 100 900 социално слаби са поискали помощи за отопление.
Въпреки впечатляващата бройка на молбите, от агенцията отчитат спад. През юли 2015 г. 111 715 домакинства са поискали безплатни въглища, дърва или подпомагане за парното, което е с 10 815 повече спрямо юли 2016 г. „Хората станаха по-разсъдливи. Първо, преценяват дали имат шанс да получат помощта и след това подават документи", обясниха от Агенцията по социално подпомагане.
Право на помощ за отопление имат хора с месечен бюджет по-нисък от диференцирания минимален доход. Така с предимство при отпускане на помощта са самотните майки, инвалиди и самотно живеещи пенсионери. За да получи енергийна помощ, пенсионер над 75 г. трябва да разполага с до 202,20 лв.
Освен ниски доходи кандидатите за енергийни помощи не трябва да са продавали имот в последните 5 г., а спестяванията им не трябва да надхвърлят 500 лв. на член от семейството. От АСП са категорични, че увеличението на пенсиите от юли няма да се отрази на получателите на помощта. „Заради ръста на пенсиите беше изменен коригиращият коефициент с цел да не се допусне отпадане на пенсионери от енергийното подпомагане само поради осъвременения размер на пенсията им", уточниха от агенцията.
И тази зима размерът на енергийните помощи ще остане без промяна - 72,46 лв на месец или 362,30 лв. за периода от ноември до март. Сумата се изплаща на два транша - първият е месец след одобряване на заявлението, а вторият през януари. Миналата година пари за отопление са получили 237 207 души. 90 на сто от тях са получили помощ за закупуване на дърва и въглища. Едва 3238 са били подпомогнати за сметките за парното, а малко под 20 хил. - за тока.
100 бона глоба за строителя на бул. „Витоша". Най-малко 100 000 лева глоба ще отнесе фирмата, която ремонтира столичния бул. „Витоша". Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, докато проверяваше друг ключов обект- бул. „Владимир Вазов". Изпълнителят ДЗЗД „Витоша 2014" ще отнесе санкция заради забавяне и некачествено изпълнение.
Точната сума още се изчислява защото общината използва машината на Агенция „Пътна инфраструктура", която трябва да установи дали качеството на асфалта е добро. Ако тя установи дефекти фирмата ще трябва да ги отремонтира за своя сметка. В хода на ремонта кметът лично върна на няколко пъти майсторите, за да отправят хлътнали шахти и лоши скосявания на тротоарите. Санкцията трябва да послужи за урок на изпълнителите на този обект, а и на останалите. Безкомпромисни сме, когато става въпрос за ремонтите в столицата, отсече Фандъкова.
Тя съобщи още, че на 13 септември ще бъде пуснато движението по бул. "Владимир Вазов". Вече е положен износващият пласт асфалтобетон в участъка от ул. "Осогово" до ул. "549" в северното и южното платно. В отсечката от ул. "549" до ул. "Поп Груйо" остава полагане на износващ пласт асфалтобетон, дооформяне на кръстовищата и полагане на постоянна маркировка.
За да не се превърне трасето в състезателна писта пък от КАТ ще поставят камери, за да дебнат джигитите.
Това е градски булевард и независимо че е нов, трябва да се спазват ограниченията на скоростта, обясни кметът. Тя посъветва пешеходците "да не пресичат булеварда отгоре, което се прави често, защото е много опасно".
Кметът отбеляза, че работата по всички строителни обекти в столицата се изпълнява в срок. Реконструкцията на ул. "Козлодуй" трябва да приключи до средата на ноември, а на ул. "Богатица" - до края на годината заедно с тази на бул. "Черни връх". Ремонтите там са тежки - освен че се поставят нова пътна настилка, тротоари и осветление, на подмяна подлежи и мрежата на "Топлофикация" и "Софийска вода".
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |