Капитал Daily

AIG продава застрахователния си бизнес в България. Американският гигант American International Group (AIG) се оттегля изцяло от застрахователния си бизнес в България. Стъпката е част от решението на групата да излезе от неключови пазари. Купувач на пакета е канадският Fairfax Financial Holdings, като в българския случай става въпрос за портфейл от корпоративни застрахователни договори за около 20 млн. лв. Новият собственик вече има непряко участие в местен бизнес - през дела си в гръцката Eurobank Ergasias държи част от Пощенска банка.

Така след поредица от сделки през годините AIG продаде почти всички свои дейности. След сделката с Fairfax американската група си запазва две направления тук: презастраховането и създадения преди три години център, в който обслужват свои глобални клиенти, уточняват от групата за "Капитал". Звеното за финансови услуги вече има 400 служители и план за още ръст.

Регионално преместване

През октомври от AIG съобщиха, че ще продадат част от общозастрахователния си бизнес в Латинска Америка и Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на Fairfax. Сделката предвижда канадският финансов холдинг да придобие местните дейности по корпоративно и потребителско застраховане на AIG в Аржентина, Чили, Уругвай, Венецуела и Турция. В допълнение към това Fairfax поема и правата за подновяване на вече сключените от AIG полици в портфолиото й в България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, като придобива и оперативните активи и към нея се прехвърлят служители на AIG в ЦИЕ.

Общата стойност на сделката е около 240 млн. долара, като всяка от транзакциите подлежи на одобрение от страна на съответните регулаторни органи в отделните страни, уточниха от AIG в съобщението си.

Българският бизнес

Конкретните суми, срещу които ще се прехвърлят бизнесите в отделните страни, не се уточняват. По данни от годишния финансов отчет на българския клон "Ей Ай Джи Юръп лимитид", чрез който AIG работи на местния пазар, записаните за 2015 г. застрахователни премии са на стойност 21.3 млн. лв. при 23.5 млн. лв. година по-рано. Близо три четвърти от тях са по имуществени застраховки, всички на корпоративни клиенти.

Свиването в обема на премийния приход е резултат от спряното от септември 2014 г. сключване на нови застрахователни договори с индивидуални клиенти, се посочва в доклада за дейността. Изплатените за миналата година щети са на стойност 1.9 млн. лв., а финансовият резултат на клона за 2015 г. е печалба от 3.5 млн. лв. при 5.2 млн. лв. за 2014 г.

"Партньорството с Fairfax обхваща правата за подновяване за целия портфейл от полици, сключени от AIG в България", поясняват от американската група за "Капитал". "Настоящите ни клиенти ще продължат да получават пълно обслужване по своите полици и застрахователни претенции по време на преходния период", посочват от AIG. След продажбата групата ще си партнира стратегически с Fairfax за обслужването на свои мултинационални клиенти, които имат дейност на местния пазар, но няма да предлага застрахователни продукти в страната.

"Качеството на съществуващите екипи беше важен фактор за Fairfax в решението да придобие операциите на AIG в България", обясняват още от застрахователния гигант. След приключването на транзакцията по-голямата част от служителите на AIG в обхванатите от споразумението страни ще станат част от екипа на Fairfax.

Продажбата на правата върху местното портфолио е поредната стъпка от стратегическото изтегляне на AIG от застрахователния бизнес в България. Освен преустановяването на работата с индивидуални клиенти през 2014 г. през пролетта на 2015 г. американската група сключи споразумение за продажбата на дела си в "ОББ - Ей Ай Джи застрахователно дружество". AIG държеше 40% от акциите на компанията, а по 30% бяха собственост на Обединена българска банка и гръцката Ethniki Insurance. Купувач на дружеството стана местният пазарен лидер "Булстрад Виена иншурънс груп", който плати 3.2 млн. евро.

През 2010 г. AIG излезе и от животозастраховането в България. Тогава в глобална сделка този бизнес беше купен от американската MetLife срещу 16.2 млрд. долара.

Новият канадски играч

Постигнатото с Fairfax споразумение е поредното разделяне на AIG с негови подразделения, което става под натиска на акционерите (сред които и инвеститорът активист Карл Айкън). През август американска група продаде бизнеса си с ипотеки на регистрираната на Бермудските острови Arch Capital за 3.4 млрд. долара, а през септември прехвърли платформата си Lloyd's в Лондон на най-големия канадски пенсионен фонд Canada Pension Plan Investment Board (CPPIB) срещу 1.1 млрд. долара.

Сделката е поредното голямо международно придобиване на основаната през 1985 г. и базирана в Торонто холдингова компания на един от най-изтъкнатите канадски инвеститори - Прем Ватца. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. ръководената от милиардера с индийски произход група се договори да придобие застрахователните операции на австралийската QBE Insurance Group първо в Чехия, Унгария и Словакия, а след това и в Украйна. Няколко месеца по-рано българският бизнес на QBE бе придобит от местния застраховател "Евроинс иншурънс груп", който е част от "Еврохолд България".

Fairfax е и основен акционер в третата по големина банка в Гърция - Eurobank Ergasias, която е собственик на българската Пощенска банка. Инвестиционното дружество влезе като акционер във финансовата институция през пролетта на 2014 г., когато заедно с още няколко инвестиционни компании от Канада, САЩ и Азия придобиха общо 65% от собствеността в групата. В края на 2015 г. холдингът се договори да изкупи 80% от дъщерната на банката застрахователна компания Eurolife, която е третият по големина играч на гръцкия пазар, срещу 316 млн. евро. Сделката беше завършена през август 2016 г.

Печалбата на банките достигна 1.07 млрд. лв. до септември. Печалбата на банковата система за първите девет месеца на 2016 г. достигна 1.07 млрд. лв. - сума, която е с 35% над тази, отчетена година по-рано, и надвишаваща резултата за цялата 2015 г. Това показват данните от надзорната статистика на БНБ, които са и първите налични след обявяването на резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете в сектора.

Техният ефект вече започва да се вижда, като се наблюдават засилени разходи за обезценки при най-слабо представилите се при проверката две банки - ПИБ и Инвестбанк, което ги извежда на загуба за третото тримесечие. Това променя и общата печалба за сектора, която за периода юли - септември се свива със 168 млн. лв., или над 35% спрямо отчетеното през април - юни.

Очаквано по-слабо тримесечие

Спадът на печалбата на тримесечна база беше очакван, тъй като през юни резултатите на повечето банки бяха изкривени от еднократен ефект. Бонусът дойде от финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Макар да няма официални данни, ефектът за българските банки се оценява на около 150 млн. лв. и ако той се приспадне, спадът на печалбата би бил доста по-скромен.

Другият фактор, който започва по-осезаемо да тежи на резултатите, е намаляващият нетен лихвен доход, който през третото тримесечие се свива спрямо предходното с 1.8% до 698.5 млн. лв. Причината е спадащите със закъснение лихви по кредити, които свиват ножицата с вече достигналите приемани за практическо дъно нива на лихвите по депозити. Този ефект означава около 13 млн. лв. по-малко доход от основната дейност на банките, но той е донякъде компенсиран от леко покачващия се нетен доход от такси - 1.7% до 234.9 млн. лв., както и продължаващото свиване на административни разходи.

Ефектът на прегледа

Като цяло обаче най-силен ефект върху резултатите оказват по-високите разходи за обезценки. Те са концентрирани основно през септември, което смъква печалбата на целия сектор до едва 33.7 млн. лв. при средномесечни 130 млн. лв. от началото на годината.

Това в голяма степен се дължи на банките с предписания от прегледа на качеството на активите, които до края на годината трябва да признаят наложените от него обезценки в балансите си. Така ПИБ отчита 97.6 млн. лв. обезценки за тримесечието при едва 15.2 млн. лв. през предходното. Това я извежда на 38.5 млн. лв. загуба за периода юли - септември, което свива и резултата й за цялата година до 55 млн. лв. Числото все пак е чувствително над отчетените за деветмесечието на 2015 г. малко под 10 млн. лв. Аналогичен е ефектът при Инвестбанк, където разходите за обезценки скачат от 3.9 на 11.4 млн. лв., което води до тримесечна загуба от 8 млн. лв.

Общата сума на активите нараства през тримесечието с 1.2 млрд. лв., или 1.3% до 89.8 млрд. лв., което е съпътствано с аналогичен ръст на депозитите от 1 млрд. лв. до 76.2 млрд. лв. Той се генерира както от фирмите (+766 млн. лв.), така и от домакинствата (+523 млн. лв.), докато спад има при привлечените средства от банки и от държавните институции. Ръстът на кредитите е по-слаб - 436 млн. лв. (0.8%), като почти по равно е разделен между домакинства (218 млн. лв.) и фирми (202 млн. лв.).

Сега

От днес болниците ще приемат само с пръстов отпечатък. Приемът в болница от днес вече е изцяло чрез системата за пръстова идентификация. От здравната каса обявиха, че лечебните заведения са готови за чекирането с пръст и ново отлагане няма да има. Пациенти обаче сигнализират за опашки и припаднали болни на места.

Първоначалната идея беше пръстовата идентификация да е задължителен вход в болница от 1 октомври. Оказа се, че системата не е готова за промяната и пациенти чакаха с часове, за да им вземат отпечатъка. Затова стартът беше отложен с един месец. Самият софтуер се тества още от юли. Пациенти твърдят, че на места все още се чака с часове заради хора, на които на регистратурата не успяват да вземат отпечатък, образуват се опашки, има и припаднали възрастни пациенти.

"Не е необходимо да се отлага. Лечебните заведения разполагат със системата за идентификация", обясни вчера зам. здравният министър и отскоро шеф на надзорния съвет на НЗОК Ваньо Шарков пред "Дарик". Според него 90% от болниците в страната са готови за работа с новата система.

От днес, ако пациент не е чекиран с пръстов отпечатък, здравната каса ще проверява болницата и може да не плати лечението. Самите пациенти имат право да откажат да се регистрират по новия начин. В този случай болницата ще уведомява районната здравна каса, която ще праща експерти да убеждават пациента, че с отпечатъка си контролира как се харчат парите от здравните му вноски. Според здравния министър Петър Москов системата за пръстова идентификация е "внезапна смърт за всеки един мошеник в системата", защото с нея няма как да се отчитат фиктивни пациенти.

Чекирането трае 45 секунди. Първоначалната регистрация обаче, при която системата трябва да генерира уникалния код на пациента, отнема повече време - няколко минути. Сканират се точки от пръста, които се шифроват още в устройствата. Така се получава и уникалният код на всеки, който не би трябвало да може да се фалшифицира, т.е. да не е възможно да се отчете хоспитализация, без пациентът да присъства и да сложи пръста си на чекиращото устройство. От касата твърдят, че става дума само за части от пръста, а не за целия отпечатък. Системата не съхранява отпечатъка, а скенерът генерира определен код, който става уникален идентификатор за Здравната каса. Информацията за здравния статус, свързана с този код, ще се съхранява в електронна база от данни.

От 20 юли досега регистрираните пациенти са над 300 000, като от тях по-малко от 100 души са отказали регистрация, обявиха вчера от НЗОК. "До момента не са налице сериозни проблеми в работата на системата. Процесът протича спокойно и със съдействието на здравноосигурените пациенти", отчитат оттам. Ако пациентът все пак не иска да се чекира с пръст, той ще може да влезе в болницата с ЕГН и лична карта и дори с персоналния идентификационен код (ПИК) от НАП, ако разполага с такъв.

Какво показа досега експерименталният прием с пръстов отпечатък в 25 болници? Чекирането на възрастни хора може да отнеме доста време, тъй като те невинаги успяват да поставят пръста си на устройството както трябва. На места в лечебните заведения не бяха купили достатъчно устройства и целият прием се струпваше на едно място. Болници бързаха да снемат отпечатък и от спешните случаи. Системата блокираше. Вчера Ваньо Шарков за пореден път обясни, че регистрацията чрез пръстовия идентификатор може да бъде направена в рамките на деня, а не в момента на прием на пациента. "Това го знаят лечебните заведения, те работят по този механизъм и мисля, че няма никакви притеснения", отбеляза той. Но все още липсва анализ дали са намалели кражбите каквато всъщност бе причината да се въведе приемът с пръстов отпечатък.

За своя сметка болниците са длъжни да купят чекиращи устройства на стойност 286 лв. всяко. За някои от по-големите болници са нужни до 80 устройства.

Не се чекират децата до 14 години и хора със специфични професии - например фризьорки, при които от боите за коса може да се увреди горният слой на кожата. От касата смятат, че това касае около 3% от населението. За новородените бебета, на които още не е издадено ЕГН, регистрацията ще е по болничния номер от медицинската документация.

Догодина системата трябва да бъде въведена в аптеките и при личните лекари.

Превозвачи ще искат оставки заради мудната работа по ГКПП. Български превозвачи блокираха за два часа вчера шест гранични контролно-пропускателни пункта (ГКПП), протестирайки срещу мудната обработка на документите, гигантските опашки и големите загуби, които се трупат за тяхна сметка. Този протест е изцяло браншови. Засега е само предупредителен, но ако няма адекватна реакция, протестите ще продължат. Превозвачите дадоха един месец на Гранична полиция и на агенция "Митници" да подобрят работата си и заплашиха, че след това ще искат и оставки.

Заради протеста по пунктовете се образуваха допълнително опашки от превозни средства. "Наистина сме изправени до стената и сме принудени на тези действия. Два часа блокиране не е никакъв проблем, тъй като се чака по много повече часове. Ще търсим отговорност от институциите за опашките", каза председателят на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт Илиян Филипов, цитиран от Медиапул.

Според Христо Христов, председател на Комитета по транспорт към КРИБ, обстановката е нетърпима по всички ГКПП. "Шофьорите ни са живи хора и имат семейства. Вместо да отделят някой час да се видят с тях, те престояват десетки часове по полетата. На ден губим между 300 000 и 400 000 лв. Това са преките загуби, косвените са много повече. Конкретните ни искания са осигуряване до 2 часа на пропускателна възможност на българо-румънската и българо-гръцката граница и до 4 часа на българо-сръбската и българо-турската граница", обясни Христов на пресконференция вчера. Той допълни, че косвените загуби достигат 1 милион лева дневно.

"Има лоша организация от страна на институциите. Има нежелание на служителите да работят качествено. Те са приели за даденост опашките и не решават проблеми. Не работят на максимална степен. За нас е важно нашите гранични органи да работят бързо и ефикасно. На ГКПП "Капитан Андреево" влизат 8 коридора и всички се събират само в един, където се проверява за бежанци. На "Дунав мост" 2 има шест коридора, от които два не работят, два работят за леки и два за товарни автомобили", допълни изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев, цитиран от Фокус.

Само в международния транспорт работят 300 000 българи, каза председателят на Националното сдружение на българските превозвачи Красимир Лалов. "Искаме наистина да има граница. За един мост дадохме 420 млн. лв., а той работи наполовина. Не е въпросът докога ще протестираме. Ще го правим, докато започнат да се взимат правилните решения, за да остане само нашата отговорност камионите да пътуват безаварийно. Един шофьор, стоял 12 часа на границата, е торпила на пътищата", заяви още той.

24 часа

Само един с право да копае гробове, КЗК го разследва. КЗК е образувала производство срещу фирма "Боби-Пеш" заради изкопаването на гробове в Ихтиман. Според регулатора компанията има монопол, а конкурентите на "Боби-Пеш" нямат възможност да осъществяват дейността си, без да ползват нейните услуги. КЗК се е самосезирала след писмо на Анжелина Тотева - началник на кабинета на премиера.

Тя приложила сигнал от Камелия Бориславова Асова - управител на фирма "Васил Асов". От документите става ясно, че "Боби-Пеш" сключила договор с общината на 11 юли 2011 г.

На фирмата е възложено да стопанисва и поддържа гробищата и да организира погребения. Дружеството е единственото с право да копае гробове.

В случаите, когато други погребални агенции се грижели за погребения, те плащали 240 лв. на "Боби-Пеш" за изкопаването на гроб. Ако клиентите потърсят директно "Боби-Пеш", цената е 80 лв.

Оскъпяването на услугите за други фирми намалявало избора на потребителите, твърдят от КЗК.

В сигнала има предположение и за друго нарушение. Фирмата рекламирала погребалната си дейност и предлагала отстъпка от 135 лв. за социално слаби и инвалиди. Сумата обаче се отпускала с решение на общинския съвет от кмета на общината, а не от конкретна фирма. Потребителите се въвеждат в заблуждение за източника, който осигурява средствата за погребения на социално слаби, посочват от КЗК.

Сигналът е бил подаден до приемната на премиера Бойко Борисов през юни, а шефката на кабинета му Анжелина Тотева го пратила за становище и проверка до КЗК и комисията за конфликт на интереси, обясниха от Министерския съвет. Причината да се прати на комисията за конфликт на интереси е, че секретарят на община Ихтиман Петър Янински е подписал договор с фирмата, а тя е собственост на баща му Борислав Янински. Такъв сигнал е разглеждан още през 2013 г. в комисията и заключението е, че няма конфликт на интереси, отговорили оттам. Заради това те нямало да се занимават с новия сигнал.

Искаме ресорите на Малта или на Румъния в Еврокомисията. Румъния или Малта ще трябва да се съгласят да бъде сменено портфолиото на техните еврокомисари Корина Крецу и Кармену Вела, за да успее България да вземе някой от ресорите регионална политика или околна среда. Апетит към тях изяви премиерът Бойко Борисов, след като вицепрезидентът на Европейската комисия и отговорник за бюджета Кристалина Георгиева обяви, че подава оставка.

Определянето на ресорите на комисарите е приоритет изключително на председателя Жан-Клод Юнкер, коментира в понеделник говорителят на ЕК Маргаритис Схинас. Затова българският премиер Бойко Борисов поиска телефонен разговор с Юнкер, за да обсъдят възможностите някой от тези ресори да бъде даден на България. Той трябваше да се състои снощи, но до късно вечерта нямаше потвърждение дали двамата са се чули.

Обикновено обаче разместванията се съобразяват и с претенциите на страните. Това вероятно ще наложи провеждането на преговори с Румъния и Малта, които да се съгласят да отстъпят от сегашните си портфолиа.

Разместване на ресорите на комисарите означава и нови изслушвания в Европейския парламент не само на кандидата от България, но и на еврокомисарите, чиито ресори се разместват. Депутатите трябва да ги одобрят за новия им ресор. Такава процедура ще премине и германският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който бе посочен от Юнкер за ресора бюджет след напускането на Кристалина Георгиева.

Йотингер вече веднъж бе комисар по бюджета, докато Георгиева бе в отпуск за кратката си кампания за генерален секретар на ООН. Шансовете на България да поеме регионалното развитие са по-големи, тъй като в Брюксел имало недоволство от работата на румънската еврокомисарка Корина Крецу, обясниха дипломати пред в. "24 часа".

В същото време обаче тежестта на Малта е по-ниска и има възможност и тя да бъде убедена да освободи ресора околна среда. Все още няма яснота и дали Йотингер ще освободи ресора "Цифрова икономика и цифрово общество", след като поеме напълно задълженията по бюджета на Георгиева. В крайна сметка зависи много кого ще предложи България за нов еврокомисар и какви са областите, в които е компетентен, коментираха от Брюксел.

Обсъждането на евентуални конкретни кандидати е трябвало да бъде една от темите на планирания разговор между Борисов и Юнкер. Според информация на "24 часа" премиерът се е насочил именно към тези два ресора заради възможността лесно да излъчи добре подготвен кандидат.

Веднага бяха спрегнати имената на президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Томислав Дончев, регионалната министърка Лиляна Павлова и дори бившата екоминистърка Нона Караджова. Всеки от тях има опит в работата с комисията и освен това е компетентен в областите регионално развитие и околна среда.

В събота обаче Борисов обяви, че Плевнелиев няма как да е кандидат, тъй като мандатът му приключва чак в края на януари. Вчера пък Томислав Дончев отрече за себе си. Евродепутатката Ева Паунова също може да бъде издигната, ако Йотингер освободи цифровата икономика и Юнкер предпочете да не размества други ресори.

Имало и вариант България да забави официалната си номинация до началото на 2017 г., когато Георгиева ще напусне ЕК и ще започне работата си като главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие, част от групата на Световната банка.

Труд

Акция „Зима" тръгва от каруцари и велосипедисти. Пътните полицаи започват масови проверки на каруцари и велосипедисти в цялата страна. От утре, 1 ноември, до края на месеца катаджиите ще спират и проверяват при акция „Зима".

Първите 10 дни ченгетата ще следят за светлоотразителните елементи по каруците, задължителното носене на жилетки извън населените места от колоездачите и т.н. Глобите са по 30 лв., но могат да стигнат до 150 лв, ако е създадена непосредствена опасност от катастрофа.

Според статистиката за миналата зима (от 1 ноември 2015 до 31 март 2016 г.) е имало

2605 тежки катастрофи с 237 загинали. В 146 от инцидентите са участвали каруцари, велосипедисти и мотористи, като 10 души са убити и 153-ма  ранени.

Във втората десетдневка на ноември (от 11 до 20) приоритет ще са проверките за спазване на правата на пешеходците. Патрулите ще дебнат покрай зебри, но също и при подлези и надлези, където ще глобяват пресичащите в нарушение. Миналата зима е имало 29 загинали пешеходци, което е 29% от всички жертви през периода.

През последните 10 дни на ноември катаджиите ще правят главно проверки на автомобилите.

Зимните гуми в България не са задължителни, а единственото изискване е да имат 1,6 мм грайфер. В парламента отлежава от октомври м.г. проект, според който грайферът трябва да е 4 мм, а зимни гуми да са задължителни при сняг и лед. Той все още не е гласуван на второ четене в пленарната зала. Изобщо не е сигурно, че ще бъде приет, тъй като зимните гуми са задължителни само в страни от Северна и Централна Европа. На Балканите засега има само 2 държави със законово изискване за зимни гуми - Словения и Хърватия.

От днес Агенция „Пътна инфраструктура" въвежда зимното поддържане на шосетата. В готовност са над 3000 машини. До пролетта се очаква да бъдат пръснати 108 000 тона сол и 300 000 тона пясък по асфалта.

Фандъкова засилва охраната на София. Засилена охрана на общинските сгради, повече полицейско присъствие и по-добра координация между Столичната община, СДВР и частните охранителни фирми. За това се договориха кметът на София Йорданка Фандъкова, шефът на столичната полиция Младен Маринов и председателят на Националната асоциация на търговските фирми за сигурност и охрана Александър Митев. След среща вчера те обявиха, че работна група ще начертае план за по-добра координация и реакция при бедствия и кризи.

„За мен беше много важно предложението да си взаимодействаме при реакция при кризи. Това са над 30 000 обучени, подготвени, оборудвани специалисти, които на практика могат веднага да вземат участие при дадена ситуация", категорична бе Фандъкова.

Тя обясни, че за рисковите зони в столицата, сред които е и районът около джамията заради струпването на мигрантски групи, е изградено видеонаблюдение и има постоянно полицейско присъствие. При евентуален инцидент обаче е нужна по-бърза реакция.„Представете си реална ситуация - постовете и патрулите са в единия край на зоната, в другия край се събират бързо хора. Най-близкият охранител съобщава на полицията и патрулът отива буквално за 2-3 минути." Така столичният кмет обрисува как ще действат съвместно охранителите и полицията в София при кризисни ситуации.

Монитор

2 бона акт при катастрофа с летни гуми. КАТ да ни дере с до 2 бона глоба, ако направим катастрофа през зимата и сме карали с летни гуми. Това обмислят да предложат в парламента експерти по пътна безопасност, които вече подготвят новите текстове в закона. Според сега действащите правила зимните гуми у нас не са задължителни. Очакваше се след промените в Закона за движение по пътищата да се налагат глоби на шофьорите, които в заснеженото време карат с летни гуми. Заради липсата на дефиниция какво е зимна и какво е лятна гума обаче промените се забавиха.

В настоящето актуално издание на Закона за движение по пътищата, в сила от 20 октомври 2006 г. няма конкретен текст, регламентиращ използването на специални зимни гуми (т. нар. тип M+S) от водачите на моторни превозни средства. В глава седма, където са регламентирани нарушенията и наказанията е записано, че водачът на МПС се наказва с глоба 50 лв., ако „управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми". Минималното изискване за дълбочината на протектора на гумата е 1,6 мм. Логично е, че автомобил с летни гуми с дълбочина на протектора, близка до тази, която е записана в закона, е, меко казано, труден за управление при зимни условия. Глобата според катаджиите не притеснява шофьорите и именно поради тази причина почти всеки втори водач е неподготвен за зимата и кара колата си със стари галоши, които в повечето случаи дори са летни.

Според експерти обаче това само може да доведе до още жертви на пътя. Затова те подготвят предложение, с което дори да бъде налагана солена глоба на водачите, които не са оборудвали автомобилите си с необходимите гуми за зимните месеци, научи „Монитор".

„В Австрия карането със зимни гуми, чийто грайфер е поне 4 милиметра, е задължително през студените месеци. Глобата е 35 евро. А при катастрофа може да достигне до 10 хил. евро", обясни вчера Игнат Арсенов, изпълнителен директор на Европейския потребителски център - България. Той даде пример и с много други европейски държави, където карането със зимни гуми е задължително и също се налагат сериозни санкции. Сред тях са Латвия, Естония и Финландия. В Швеция също има подобни изисквания. Според него е редно и в България да се въведе тази практика.

Глоби грозят и нашите водачи, които карат в тези страни с неподходящи гуми, предупреди Арсенов.

„Преминаването към зимния сезон води до увеличаването на броя на произшествията, характеризиращи се освен с несъобразена или превишена скорост и с подценяване на необходимостта от подготовка на автомобилите за зимни условия", обясни пък шефът на Пътна полиция Бойко Рановски.

Експертите по пътна безопасност вчера повдигнаха и въпроса за годината на производството на гумите или т.нар. ДОТ. Никъде в Европа обаче няма изисквания за годината на производство на гумата. Единственото, което се следи, е дали тя е подходяща за сезона и дали има необходимата дълбочина на грайфера.

Тираджии, закъсали в снега, минават между капките

В момента водачите на неизправни тежкотоварни автомобили ги грози санкция от 500 лв., но тези, които пречат на движението, рядко отнасят наказания, обясниха от Агенция „Пътна инфраструктура". Водачите, които карат със стари гуми, са предпоставка за пътни произшествия, които струват скъпо както на почистващите фирми, така и на бизнеса, който губи пари заради задръстванията и затворените пътища. Много рядко обаче някой тираджия отнася глоба. Причината е именно в дефинициите на закона, според които за тежкотоварните автомобили няма летни и зимни гуми. Така шофьорите се разминават само със забележка у нас. Не така обаче седи въпроса в чужбина. Преди година наш шофьор на камион отнесе 13 000 лв. глоба, след като задръстил движението в Сърбия. По време на зимните месеци у нас всяко денонощие закъсват по 30 ТИР-а, като повечето от тях са български. Причината е именно износените гуми. Проблем създавали и гръцките тираджии, където също липсва закон за поставянето на гуми, подходящи за сезона. Преди година от регионалното министерство настояваха да се въведе закон, който изисква поне 4 милиметра грайфер и задължително зимни гуми за камионите и автобусите, както и 150 лв. необжалваема глоба, ако нарушават изискванията. Промените обаче не бяха приети. В момента действащият закон изисква 2 милиметра грайфер за гумите на тежкотоварните машини.

С излишъците в хазната догодина свалят дефицита. Всеки лев, постъпил допълнително в хазната догодина, ще послужи за намаляване на дефицита. Това каза финансовият министър Владислав Горанов след заседанието на правителството днес, на което бе одобрен проектът за държавния бюджет за 2017 г.

Според него най-голямото предизвикателство за бюджета за следващата година ще бъде да успеем да вместим нашите приоритети при намаляващ дефицит и запазване на данъците.

"Тези приоритети са осигуряване на средства за реформата в образованието и увеличаване на разходите в сферата на сигурността", уточни Горанов.

„Продължава и политиката за увеличаване на минималната работна заплата (на 460 лв.)", каза още Горанов. „Очаквам доста интензивни дебати по бюджета в парламента, защото финалът на бюджетната процедура през тази година съвпадна с изборите за президент", добави финансовият министър.

По думите му бюджетът за следващата година осигурява средства за нормалната работа на държавните органи. „Бюджетът за 2017 г. е консервативен, изпълним и е съставен в условията на растящ БВП. Това ни дава основание да бъдем умерени оптимисти, че ще можем да изпълним бюджета дори и по-добре", поясни Горанов.

На заседанието си в понеделник кабинетът одобри и проектите за бюджетите, които ще внесе в НС на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК+ за 2017 г. Одобрена бе и тригодишната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

Според министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова бюджетът за ДОО за 2017 г. цели осигуряване на започналата пенсионна реформа. „Предвиждаме увеличение на пенсиите с 2,4 на сто от 1 юли идната година, средният размер на пенсията за 2017 г. да бъде 341,57 лева, с 3% по-висок на годишна база", поясни тя. По думите й планира се и ръст на средния осигурителен доход с около 40 лева.

„Ще увеличим подкрепата за осиновяването с увеличаване на отпуските за осиновителите на деца и с подкрепата за работещите майки, които да получават допълнително средства, ако се върнат по-рано на работа", обясни Русинова.

Министърът на здравеопазването Петър Москов смята, че бюджетът на НЗОК за догодина е балансиран, изпълним и е съобразен с целите, заложени в Националната здравна стратегия. През следващата година НЗОК ще може да плати за дейности с 247 млн. лв. повече. „Има увеличение по параметрите за извънболничната, за болничната помощ, както и допълнително пари за лекарства. Резервът на НЗОК през следващата година ще е с 24 млн. лева повече и сме приели, че може да бъде отблокиран еднократно и не по-рано от края на март 2017 г.", допълни той.