Капитал Daily

Бъдещето на програмата за саниране е неясно. Програмата за саниране на жилища временно е блокирана, а бъдещето й изглежда неясно. Регионалният министър в оставка Лиляна Павлова нареди на кметовете да преустановят подписването на нови договори, тъй като по нейните думи финансовия ресурс от 1 млрд. лв., гарантиран от държавата, е изчерпан. В писмо до кметове и областни управители тя е посочила, че "с оглед на факта, че правителството е в оставка", санирането трябва да бъде преустановено за момента. Павлова обвърза продължаването на програмата с приемането на бюджет 2017 г., който трябва да се гледа следващата седмица на второ четене в парламента.

Досега повечето партии са се обявявали против нея, но с оглед на електоралния й ефект може и да се възползват от нея. Самата кампания среща критики и от някои икономисти заради схемата на финансиране - парите се осигуряват от Българската банка за развитие, а гаранциите и бъдещите плащания към нея са от бюджета.

Колко обекта ще бъдат засегнати

Спирането на програмата няма да засегне започнатите проекти и сключените договори ще бъдат изпълнени докрай, заяви Павлова. До редакционното приключване на броя от МРРБ не предоставиха на "Капитал" данни за броя на договорите и тяхната финансова стойност. По данни на Павлова, цитирани от mediapool.bg, ще бъдат изпълнени договорите за 2019 блока, за които има сключени финансови споразумения с ББР. За останалите 1432 блока, чиито искания са вписани в регистъра на ББР, но не са подписани финансови споразумения с банката, обновление няма да се прави към момента.

От отчета на ББР става ясно, че към края на септември 2016 г. по линия на програмата за енергийна ефективност са постъпили 2967 искания за финансиране, като за деветте месеца на 2016 г. са подписани 1187 договора за предоставяне на целево финансиране. Към 30 септември 2016 г. общият размер на договореното финансиране по подписаните договори е 385 млн. лв., но най-вероятно броят и сумата след това са се увеличили.

Съдба в ръцете на парламента

Засега съдбата на санирането е в ръцете на парламента. В проекта за бюджета за догодина са заложени гаранции за ББР за 261 млн. евро. Той мина вече на първо четене и се очаква да се гледа на второ през следващите седмици. "Ако получим подкрепа в Народното събрание, националната програма за саниране ще продължи и през 2017 г.", категорична бе Павлова. По думите й обаче към момента подкрепа за нея са заявили само депутатите на ГЕРБ и на част от Реформаторския блок. От БСП по-късно през деня заявиха, че подкрепят философията на програмата, но при по-ясни правила.

Критиката на икономистите

Освен от опозицията, която смята, че с пари от бюджета ГЕРБ печели подкрепа сред собствениците на санирани жилища, програмата търпи критика и от икономисти. Любомир Дацов, член на фискалния съвет, коментира в профила си във Facebook, че в програмата "почти няма бюджетна следа, т.е. може да е така, но може и да не е така".

"Този милиард не е от бюджета, а от ББР. Програмата е направена сложно и заобиколно. Реално ББР финансира санирането, след което бюджетът постепенно през годините възстановява тези пари", обясни пред "Капитал" икономистът Георги Ангелов. "Миналата година бюджетът даде гаранция за този милиард - този милиард е усвоен вече", обяснява той.

"Програмата за саниране е най-лошата възможна измислена програма, откакто в България има валутен борд. Първо, тя не решава проблеми на всички, а създава такова очакване. Освен това управляващите твърдят, че парите ги имало. Напротив - парите не са подсигурени, подсигурен е само заем", коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. По думите му всеки, който санира, харчи едни пари, които някой друг в бъдеще ще плаща.

Протестът на строителите

Сред потърпевшите от евентуална промяна в програмата не са само жителите на съответните сгради, но и строителите. Почетният председател на Камарата на строителите в България Светослав Глосов коментира пред журналисти, че строителният бизнес твърдо стои за програмата и настоява тя да продължи и през следващата финансова година, за което в проекта на бюджет за 2017 г. отново са предвидени един милиард лева. Той изрази надежда следващото правителство също да продължи програмата, защото на нея до голяма степен е разчитал строителният бизнес през тази година.

Според Глосов тази програма е предимно предназначена за малки и средни строителни фирми, като отчете, че тази година е била близко до нулевата по отношение на проекти по европейската програма, и допълни, че националната програма за саниране е тази, която е "държала" малките фирми в бизнеса. От 4500 фирми, вписани в професионалния строителен регистър, между 60 и 80 на сто са малки и средни дружества, като поне половината от тези фирми работят по тази програма, отчете Глосов.

Благосъстоянието на българите се върна на ниво 2010 г. Благосъстоянието на българите, измерено в американски долари, се понижи за трета година поред и се върна на ниво 2010 г. Това показва глобално изследване за богатството на държавите, изготвено от швейцарската финансова група Credit Suisse. Според него общата сума на всички местни активи е 87 млрд. долара (около 160 млрд. лв., тоест 180% от прогнозируемия БВП за годината). Това е с 2 млрд. долара по-малко в сравнение с година по-рано.

Впечатление прави повишението на нефинансовите активи в страната за първи път от три години насам, което може да се дължи на повишаването на стойността на жилищата. За първи път от 2008 г. се отбелязва и повишаване на дълговете. След временно нарастване на средните дългове на човек от населението до рекордните 4100 долара през 2009 г. след това размерът им се понижава и поддържа ниво под 2800 долара и се задържа такова в продължение на шест години. Първото чувствително повишение на този показател е от тази година, като към средата на 2016 г. средната задлъжнялост на човек от населението нараства с 14% на годишна база до около 3100 долара.

Валутните рискове

Една от основните причини за свиването на благосъстоянието след 2013 г. са валутните разлики. Докато българският лев е с фиксиран курс към еврото, това дава отражение при неговото поевтиняване. Точно към края на 2013 г. американският долар достигна едно от най-ниските си нива спрямо единната валута за последните няколко години и се разменяше срещу малко над 70 евроцента. След това обаче станахме свидетели на трайно поскъпване на американската валута, която повиши цената си с над 30% спрямо тогавашното дъно и в момента се търгува срещу 95 евроцента. С понижаването на цената на еврото на международните пазари и общото богатство в България се връща постепенно на нивата от 2010 г.

Ефектът на фиксирания курс

Валутните разлики обаче още по-силно влияят на държави, които не са обвързани с фиксиран курс към еврото. Що се отнася например до страната, с която България най-често се сравнява - северната ни съседка Румъния, при нея разликите в благосъстоянието през последния 10-годишен период са фрапиращи. През 2007 г. общата сума на румънското богатство е възлизала на 377 млрд. долара, а на човек от населението - 22 600 долара, тоест с 22% по-добро от българските средни показатели. Към средата на 2016 г. общото румънско богатство вече се изчислява на 229 млрд. долара, а на човек от населението (без да има значителни изменения в неговия брой) - 13 815 долара, което представлява близо 40% понижение на богатството на румънските граждани, измерено в американски долари. Освен това то е със 7% по-малко, отколкото е благосъстоянието на средния българин в момента, сочат данните. Причината отново е във валутните разлики, като към края на 2007 г. един долар струва около 2.5 румънски леи, а в средата на 2016 г. цената му вече е нараснала на малко над 4 леи, което представлява поскъпване от повече от 60% за целия 10-годишен период.

Дял от Европа

Данните още сочат, че като дял от общото богатство на всички европейски държави България запазва еднакво ниво през последните 10 години. То се колебае между 0.12% и 0.14% от цялото европейско богатство, като е най-високо в края на 2007 г. Тогава общата сума на богатството на Европа е 69 165 млрд. долара, докато към края на първата половина на 2016 г. сумата е нараснала на 73 305 млрд. долара, показват изчисленията на Credit Suisse.

Сега

Пръстовите отпечатъци в болниците остават въпреки решението на съда. Министерството на здравеопазването и здравната каса не смятат да се съобразят с решението на Върховния административен съд да спре задължителното чекиране с пръстов отпечатък в болниците. Пръстовата идентификация остава като изискване за вход в лечебните заведения, обяви зам. здравният министър и шеф на надзорния съвет на НЗОК Ваньо Шарков. Освен това МЗ ще обжалва решението на съда.

Тричленен състав на ВАС отмени текст от наредбата за достъпа до медицинска помощ и спря действието на системата за пръстова идентификация в болниците до окончателното произнасяне на съда. Съдът обаче даде право на здравните институции да обжалват, затова МЗ не смята засега да спира чекирането с отпечатък.

"Това е механизъм за контрол в НЗОК, който досега не е въвеждан и е абсолютна спирачка за хората и лечебните заведения, които си позволяват да правят фалшиви хоспитализации с цел усвояване на средства от НЗОК. Това вреди не само на всички нас като пациенти, които внасяме здравни осигуровки в тази каса. Вреди и на онези лечебни заведения, които честно и почтено вършат своята работа", коментира Шарков. Той повтори, че за първите 15 дни на ноември, откакто отпечатъците са задължителни, разходите на болниците са намалели с 15 млн. лв. и са отчетени 18 480 хоспитализации по-малко в сравнение със същия период на октомври. "Числата са достатъчно красноречиви и за година дори да не се спестят 300 млн. лева, а 100 млн. лева, това ще е напълно достатъчно като ефект от системата", допълни зам.-министърът.

Шарков продължава да твърди, че чекирането в болниците не създава проблеми и малко над 300 души са отказали пръстова идентификация досега. Пациенти и болници обаче се оплакват, че системата постоянно блокира, на хора с треперещи, влажни или студени ръце трудно се снема отпечатък и процесът е крайно унизителен за болните. След решението на ВАС самите болници също не знаеха какво да правят и продължаваха да чекират пациентите с отпечатъци. Тъй като здравната каса не е отменила инструкцията си, болниците се опасяват, че няма да си получат парите за пациенти без отпечатъци.

Съдът отмени въвеждането на задължителна пръстова идентификация за получаване на лечение, защото е въведено с наредба - тази за достъпа до медицинска помощ, а трябва да се регламентира със закон. Шарков не коментира мотивите на съда, но подчерта, че пръстовият идентификатор е единственият безплатен вариант за регистрация на пациентите. "Други средства, които биха могли да се ползват - например персонална карта, ще доведат до такса за пациентите, каквато например се плаща при издаване на личен документ," добави той.

Хазната прибира по 5140 лева от всеки българин догодина. Догодина всеки българин трябва да извади 5140 лева от джоба си, за да подсигури разходите на държавата, предвидени в бюджет 2017. Това изчислиха от Института за пазарна икономика. Вчера ИПИ представи вече традиционната разбивка за задълженията на данъкоплатците към хазната. Сметките на икономистите се основават на разчетите на правителството в оставка, заложени в проектобюджета.

Оказва се, че през 2017 г. трябва да заработим и внесем по 303 лева за издръжка на чиновниците и по 583 лева за армия и полиция. Още по 468 лева ще платим за образование, а по 591 лева, за да работи здравната система. Както и предни години, най-голямото бреме са социалните разходи - за да има пари за пенсии, помощи и обезщетения, на всеки данъкоплатец се пада да внесе средно по 1723 лева.

Не са малко и парите, които всеки от нас трябва да плати заради заемите, с които се е нагърбила държавата. Само лихвите по стари дългове ни костват по 116 лева. Това е повече от лептата ни за култура и спорт догодина - 87 лева на калпак. Заради борчовете, теглени от различни правителства досега, на българския данъкоплатец се падат по 3341 лева държавен дълг, показват калкулациите на ИПИ.

От института вчера отправиха апел към политиците да не превръщат бюджет в арена на предизборно надцакване и демагогия. В следващите дни предстои парламентът да обсъди и гласува проекта на второ четене, а вече има доста заявки за раздуване на разходите.

Обикновено ИПИ изготвя алтернативен бюджет, в който предлага реформи и мерки за вразумяване на разходите и вдигане на приходите. Този път обаче икономистите залагат основно на придържане към бюджетна дисциплина и не виждат шансове за реформи - заради неяснотите след оставката на кабинета "Борисов" и заради влошаването на прогнозите за европейската и световната икономика. При по-дълъг период на безвремие и безвластие има рискове администрацията да работи по-слабо и приходите да намалеят, обясни Калоян Стайков. Той коментира, че докато в страни като Белгия и Испания икономиката може да се развива добре и без редовни правителства, в България не е така. Колегата му Петър Ганев посочи, че политическата криза около провала на кабинета "Орешарски" се е оказала по-опустошителна за икономиката ни и за държавните финанси от глобалната криза. Световната финансова криза доведе до натрупване на 5.296 млрд. лева бюджетен дефицит през 2009 - 2012 г., а след това вътрешнополитическите трусове продъниха бюджета с почти 7 млрд. лева за периода 2013-2015 г., показват изчисленията на ИПИ.

Екипът на института е убеден, че следващият бюджет трябва да е скромен и консервативен - без дефицит. Затова икономистите препоръчват ограничаването на разходи, които не са неотложни и жизнено важни. Покупката на военни самолети и кораби например може да почака по-добри времена. Вярно е, че България има ангажименти към НАТО, но не е единствената членка на алианса, която отлага вдигането на разходите за отбрана на поне 2% от БВП, напомни Петър Ганев.

От ИПИ препоръчват замразяване на данъчноосигурителната тежест догодина - т.е. да не се вдигат минималната заплата, осигурителните прагове и вноската за пенсия.

По принцип разбутването на данъчната система не е за препоръчване, а сега моментът е особено неподходящ за експерименти с подоходните данъци, посочват независимите анализатори по повод на офанзивата на БСП за замяна на плоския десятък с прогресивно облагане на личните доходи.

Калкулатор на даънкоплатеца

Екипът на ИПИ заедно с фондация "Фридрих Науман" е разработил нов сайт - kolkodavam.bg - с данъчен калкулатор, с помощта на който всеки може да провери колко пари му иззема хазната под формата на данъци, акцизи и осигуровки. На практика половината от годишния ни доход отива за плащане на различни задължения към държавата, коментира Петър Ганев от ИПИ. 45% от парите, които изкарваме, отиват за основни плащания към бюджета, а ако добавим различните имуществени и други общински данъци и такси, бремето на данъкоплатеца отива към 50%, поясни Ганев. Той изтъкна, че има значение как човек живее и за какво харчи. Пушачите например плащат акцизи и за тях бремето е по-голямо в сравнение с непушачите.

24 часа

Вече ясно - новият президент казва кога са изборите. Конституцията е ясна - президентът Росен Плевнелиев може само да назначи служебно правителство, а неотложна задача на наследника му Румен Радев е да разпусне парламента и да насрочи нови избори.

Това постанови Конституционният съд и отказа да тълкува чл. 99, ал. 7, изречение първо от основния закон - че през последните 3 месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска парламента дори когато депутатите не постигнат съгласие за ново правителство или гласуват вот на недоверие на кабинета или на премиера.

Тълкуването бе поискано от Росен Плевнелиев, но топюристите отклониха молбата му и прекратиха делото вчера. Според тях текстът е ясен, забраната за разпускане на парламента през последните 3 месеца от мандата на президента е несъмнена, разпоредбата е императивна. Съдиите са категорични още, че няма празнота в конституцията - ясно е написано, че определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, което президентът не може да направи през последните 3 месеца от мандата си. В този случай това е сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания президент след встъпването му в длъжност.

"Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на въпросния текст. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, на различно виждане и правен спор между държавните институции да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на КС... Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси", пише в решението.

Против са гласували двама от 12-те конституционни съдии - Кети Маркова и Атанас Атанасов.

С което най-вероятен е следният сценарий - Румен Радев ще встъпи в длъжност на 22 януари догодина. Конституцията не поставя в срок, в който той да разпусне парламента и да насрочи избори. Предвижда само парламентарният вот да се проведе най-късно до 2 месеца от разпускането на Народното събрание. Ако Радев го разпусне веднага - още в първия си работен ден на "Дондуков" 2 на 23 януари, изборите ще са на 19 март, неделя. Именно тази дата бе посочена като възможна и най-подходяща от настоящия президентски съветник Румяна Коларова.

Ако вотът е на 2 април - дата, за която "24 часа" първи предположи, Радев трябва да разпусне депутатите на 2 февруари. Обикновено преди да разпусне НС, президентът провежда консултации с политическите сили, за да се постигне приемлива за всички дата за вота. Освен това са нужни поне месец и половина за техническа подготовка на изборите.

2-ма вицепремиери и министри на разпит за ваксините. Двама вицепремиери и двама министри в оставка минаха през кабинетите на прокурорите в столичното следствие само в рамките на 4 часа във вторник, което се случва за първи път в най-новата ни история. Очаква се в сряда министерските визити на бул. "Монтевидео" да продължат с още членове на 2-ия кабинет "Борисов". Те ще дават показания във връзка с бартера с Турция за 3 вида ваксини - "Пентаксим", "Еувакс" и БЦЖ. По делото, което се води от началото на годината, обвинения в понеделник получиха здравният министър Петър Москов и заместникът му Адам Персенски.

Призоваването на членове на кабинета се налага, защото решението е взето "неприсъствено"- "на подпис", поясни Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор.

Вицепремиерите Меглена Кунева и Румяна Бъчварова и министрите на отбраната и енергетиката Николай Ненчев и Теменужка Петкова бяха първите, които отговаряха на въпроси в следствието за подписите под документа за бартера.

В 11 ч посещенията в следствието откри Меглена Кунева. Тя премина през бариерата със служебния автомобил. Забави се при прокурорите около 50 минути. Тръгна си, без да спре пред десетките журналисти и оператори, които очакваха членовете на кабинета още по тъмно.

Час след излизането на Кунева дойде и военният шеф Ненчев. "Не знам за какво ме викат, но вероятно за Москов", предположи той. Ненчев се забави 20-ина минути.

"Питаха ме дали подписът под документа е мой, а той очевидно е мой", каза Ненчев на излизане. Той обаче не си спомнял много от съдържанието в договора, "защото всекидневно минават много такива" през министрите. Според Ненчев на едно от заседанията на правителството коментирали темата с ваксините, които били представени като спешно необходими за страната. "Не е уважително", така Ненчев определи привикването на министрите.

"Цели се да се създаде усещане, че някой е решил да предприеме конкретни действия, да даде знаци към обществото, че нещата се променят. Или поне, че има воля", добави той.

Очаква се в сряда военният министър да стане вторият обвиняем от кабинета "Борисов" по друго дело за ремонт на двигателите на 8 самолета МиГ-29. (Виж вдясно - б.р.) По-лаконична бе вътрешната министърка Румяна Бъчварова, която дойде в 12 ч. "Не са ме питали дали е моят подпис", каза тя, след като се забави около час при следователите.

Бъчварова обясни, че при процедурата на подпис документацията се проверява от администрацията на Министерския съвет. "Не може един вътрешен или друг министър по целесъобразност да вземе решение, затова администрацията трябва да е подготвена. Щом е стигнало да се даде за подпис, се предполага, че всички по веригата са си свършили работата", добави Бъчварова. Тя не била участвала в дебати.

"На правосъдието трябва да се съдейства. Не мисля, че има политически натиск, това е една процедура", добави Бъчварова. Тя за малко да се засече с енергийната министърка Теменужка Петкова, която пристигна 2 минути след нея. Петкова беше единствената, която мина и през гишето за издаване на пропуски. Но пък отказа коментар с аргумента, че закъснява. След 15 минути си тръгна.

Девет министри няма да бъдат викани в следствието, за да разпознават подписа си, защото не са го положили под договора за ваксините. Процедурата "на подпис" не изисква да се съберат подписите на всички.

Финансовият министър Владислав Горанов, външният Даниел Митов, регионалният Лиляна Павлова, министрите на културата и на туризма Вежди Рашидов и Николина Ангелкова са сред тези, които не са получили призовки.

Разследването за ваксините започна още в началото на годината след проверка на Върховната административна прокуратура. Москов и заместникът му Адам Персенски получиха обвинения 10 месеца по-късно. Според прокуратурата здравният министър е нарушил задълженията си, като приел дарение от Турция - 100 000 дози ваксина за деца "Пентаксим" и 100 000 дози ваксина за хепатит Б - "Еувакс". Тя не е разрешена за използване у нас.

"Половината от ваксините са абсолютно забранени за употреба и ще бъдат унищожени", каза Румяна Арнаудова. Според прокуратурата Москов допринесъл за недоверие в обществото към ваксините и здравното министерство. Ведомството било ощетено с 323 061,87 лв. - това е платеният ДДС за приетите ваксини.

Друго обвинение е, че чрез дарението за Турция - 5 млн. ваксини срещу туберкулоза БЦЖ, Москов ощетил държавното дружество "Бул Био". Произведените за Турция ваксини стрували на фирмата 413 370 лв. Москов обаче искал да не плати производствените разходи на държавното дружество, твърди обвинението. Затова задължението било анулирано, а на управителя на "Бул Био" бил представен за подпис документ за дарение.

Решението "на подпис" заради Давутоглу

Посещение на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу е причината одобрението на споразумението за ваксините да бъде дадено от Министерския съвет "на подпис", както е известно неприсъственото приемане на решения. Давутоглу беше на официално посещение в София на 15 декември 2015 г., а решението е прието на 14 декември според правноинформационната система на правителството.

Ако не беше взето решението, споразумението нямаше да може да бъде подписано, обясниха източници от Министерския съвет. Вносител на точката за одобрение на споразумението не е здравният министър Петър Москов, а премиерът Бойко Борисов, става ясно още от информационната система на МС.

Причината е, че според устройствения правилник на МС решения "на подпис" се предлагат само от министър-председателя. Негово право е и да прецени дали едно решение трябва да бъде прието спешно по този начин, или да изчака седмичното заседание на правителството. По правилник предложено "на подпис" решение може и да не бъде Това става, ако министър аргументирано откаже да подпише. Тогава решението се внася на следващото редовно заседание на правителството.

При вземане на решение по този начин то се доставя до кабинета на всеки министър от специалната куриерска служба, като освен проекта на решение към него има финансова обосновка, мотиви и всички други атрибути за съгласуване.

Решенията "на подпис" всъщност са единствените, при които министрите заявяват одобрението си за предложението, обясниха служители от администрацията на МС. В редовните заседания решенията се вземат по съгласие, т.е. ако никой не се изкаже срещу него, то се смята за прието. Гласуване на точките почти няма, а отговорността за взетите решения е колективна на целия Министерски съвет.

Труд

Министър Ненчев чака обвинение за МИГ-овете утре. Министърът на отбраната в оставка Николай Ненчев чака утре обвинение заради договора с Полша за ремонт на изтребителите МиГ-29. Това призна той днес пред столичното следствие на ул. „Монтевидео". Сключеният от Ненчев договор с Полша през 2015 г. за ремонт на 6 двигателя на старите изтребители предизвика остра реакция от Москва. Оттам заявиха, че само те имат лиценз за ремонт на двигателите. През май Ненчев бе разпитан по случая. Тогава той заяви, че не разбира притесненията на прокуратурата.

Радан Кънев остава мой адвокат, каза днес военният министър. Той се яви в следствието и даде показания по друго дело - за бартера на ваксини с Турция. Заедно с него бяха призовани 11 министри от кабинета „Борисов 2", но дойдоха само четирима.

В понеделник здравният министър в оставка Петър Москов получи обвинения за ваксините заедно със заместника си Адам Персенски - две по служба и едно за безстопанственост. Москов приел от Турция дарение на 100 000 дози петвалентна ваксина „Пентаксим", взел и ваксина „Еувакс B" срещу хепатит B, която обаче била забранена за употреба у нас. МЗ я прибрал на склад, за да я използва при евентуален наплив на бежанци. България се ангажирала да произведе и да дари на Турция 5 млн. дози ваксини срещу туберкулоза. Обвинението твърди, че с тази договорка Москов и Персенски са нанесли финансова щета на държавата за над 323 000 лв. - платен ДДС за приетите ваксини. Освен това Москов използвал подчиненото служебно положение на управителя на фирма „Бул Био", произвела българските ваксини - Любомир Димитров, и го накарал да дари ваксините на стойност 413 000 лв. на МЗ. На трето място, Москов не упражнил контрол над шефа на фирмата при производството на 1 млн. неетикетирани ампули ваксина „Тетадиф", подлежащи на унищожаване. Щетата е за над 110 000 лв.

Днес четирима министри бяха разпитани за това, че одобрили договора само на подпис, без да присъстват на заседание.

Първа пристигна за разпит Меглена Кунева. Тя прекара в сградата около час и не пожела да коментира случая пред журналисти. Николай Ненчев пристигна втори и след като даде показания, заяви: „Не си спомням съдържанието на документите. Подписът е мой. В едно от заседанията на МС беше коментирана темата и това беше представено като спешно и необходимо за страната. Смътно си спомням, че имаше такъв момент." Следователите му показали документите и го помолили да разпознае подписа си.

През същата процедура преминала и вътрешният министър в оставка Румяна Бъчварова. „ Договорът е подписан по стандартна процедура. Не може един вътрешен министър или друг министър по целесъобразност да вземе решение. Затова администрацията е подготвена да даде решение. Щом е стигнало да се предложи за подпис, се предполага, че всички са си свършили работата по веригата. Мисля, че на правосъдието трябва да се съдейства. Разследването по казуса е процедура, която трябва да се проведе, за да отпаднат всички съмнения или да се потвърдят", каза шефката на МВР. "

Веднага след Бъчварова при следователите влезе министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова. Тя обеща да коментира казуса след разпита, но после избяга.

България в топ 10 за инвестиции в имоти. България е сред най-добрите дестинации в Европа за инвестиции в имоти, отдавани под наем. Това показват данни на компанията World First.

Страната ни е класирана на седмо място от общо 29 държави с 6,04% доходност от инвестициите в имоти, отдавани под наем. Лидер е Ирландия с 6,54% доходност. Миналата година страната е била на 10-о място.

Втората позиция е за Холандия с 6,35%, а третата - за Португалия с 6,33%. В топ 10 влизат още Белгия с 6,32, Унгария и Турция с по 6,21%, Малта с 6,01% и Латвия с 5,94%. Румъния е на 13-о място с доходност от 5,14%, а Великобритания на 14-о с 4,91%. В дъното на класацията са Швеция с 3%, Италия с 3,26% и Франция с 3,55%.

Ирландия е начело в класацията

Ирландия е най-бързо растящата икономика в Европа и шестият най-бързо растящ пазар на имоти в света, посочва компанията в доклада си.

6,04% е доходността от жилище, отдавано под наем у нас

Средният наем на апартамент с една спалня в големите градове на Ирландия достига 11 хил. паунда годишно. Това превръща страната във втората най-скъпа държава в Европа за наем на жилище след Люксембург, където годишният разход за наем достига средно 14 хил. паунда.

Същевременно покупката на жилище с една спалня в Ирландия струва 148 хил. паунда, а с три спални - 285 хил. паунда, което е приблизително колкото средноевропейското равнище.

Значителни разлики в доходността от инвестициите в имоти под наем има между селските и градските райони. Най-големи са разликите в Турция, а най-малки в Гърция, отчита още компанията.

Стандарт

Българите обеднели с $2 млрд. Българите са обеднели с $2 млрд. през последната година. Богатството им се е стопило до 87 млрд. долара, като на човек се падат по 14 824 долара ($9159 във финансови активи и 8748 - в нефинансови). Данните са от годишния доклад Global Wealth Report на Credit Suisse. Благосъстоянието ни е било 113 млрд. долара през 2013 г., оттогава обаче намалява всяка година, като през 2016 г. достига до най-ниските си нива за последното десетилетие. В същото време българите потъват в борчове. Ако през 2007 г. задълженията на глава от населението са били $1933 долара, то тази година те са $3083. От Института за пазарна икономика пък изчислиха, че половината от доходите ни се връща в хазната като данъци. Най-голямата тежест идва от осигуровките, от ДДС и от акциза, който плащаме с всяка покупка на бензин, алкохол и цигари.

ГЕРБ и БСП в спор за санирането. БСП и ГЕРБ се скараха заради санирането. Това стана само ден след като се появи информация, че сключването на нови договори може да бъде временно преустановено.

Спорът започна след изявление на лидера на БСП Корнелия Нинова, която обяви, че БСП са готови да продължат безплатното саниране, ако получат властта. "Ние не сме против санирането. Подкрепяме го, каквото можем бихме направили, но ние сме опозиция от 38 души в парламента", заяви Нинова. И допълни, че ако след изборите столетницата стане управляваща партия, то безплатното саниране ще продължи. "Може би ще я направим по-прозрачна и по-достъпна. Но като философия ние я подкрепяме. Не бихме оспорвали или спирали подобно нещо", уточни соцлидерът.

От ГЕРБ обаче веднага реагираха. "Когато БСП видяха абсолютно позитивния икономически и социален ефект, се опитаха да я присвоят, казвайки, че тя е нещо хубаво. Да, тя е нещо хубаво, но то принадлежи на ГЕРБ, на правителството на Бойко Борисов и от тук нататък те нямат нито моралното, нито политическото право да спекулират с тази програма", заяви народният представител Георг Георгиев. Той напомни, че от една година насам от БСП "говорят как ще се крадат жилищата на хората, държавата ще им ги взема".

"Най-социалната, най-икономическата програма, която до момента е провеждана в българското общество. Програма, с която бяха засегнати хиляди български домакинства, беше опорочавана в продължение на година. БСП саботираха тази възможност за хората", отбеляза Георгиев.

За съпротива от страна на левицата по отношение на безплатното саниране припомни и председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Той изтъкна, че най-притеснителното за ГЕРБ сега е намерението на БСП, ако поеме властта, да продължи програмата, но като я промени. Според управляващата партия това означава - централизация на програмата, което обаче би довело до нейния провал.

"Тази програма е успешна. Има вече над 3400 подадени заявления в банката за финансиране", отчете Добрев.

Какво точно се случва с програмата за саниране разясни министърът на регионалното развитие в оставка Лиляна Павлова. Тя напомни, че програмата бе създадена от Министерски съвет с ресурс 1 млрд. лв. "Като размер сключени договори по програмата сме достигнали сумата от 1 млрд. лв. И достигаме максималния размер, за който към момента имаме мандат да реализираме дейностите по програмата", обясни регионалният министър в оставка.

И допълни, че правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ имат воля да увеличат програмата с още 1 млрд. лв. за следващата 2017 година, но за да се случи това, "трябва да има нов мандат и подкрепа от Народното събрание". "До тогава ние временно трябва да преустановим сключването на нови договори за включване на програмата", обясни Павлова.

"До края на годината ние ще успеем да финансираме програмата в пълнотата, в която е получила подкрепа от парламента. Новогодишни финансови ангажименти, които надхвърлят мандата на едно правителство, не би следвало да са без решението на НС. В момента, в който ние нямаме увереност, че програмата би получила подкрепа за разрастването й,  нямаме необходимия политически капацитет да настояваме продължаването й", обясни казуса и финансовият министър в оставка Владислав Горанов.