И Нинова, и Борисов готови за кабинет в малцинство. ГЕРБ и БСП не се плашат от управление в малцинство. Лидерите на двете партии Бойко Борисов и Корнелия Нинова днес категорично се обявиха против безпринципните коалиции.
"Много по-добре е да има правителства на малцинствата, отколкото размити коалиции", заяви премиерът Бойко Борисов по време на бизнес форум в София. Той обяви, че нормалната практика е всеки, който спечели изборите, да си носи отговорността, защото при споделена власт негативите отиват при най-голямата партия в управлението. Поне това показал опитът с Реформаторския блок.
"Големите коалиции са компромиси", обясни Борисов. Той за пореден път обяви, че по никакъв начин няма да състави правителство с БСП. "Нека хората да минат през националисти и популисти. Аз ще стоя в готовност да се намеся с ГЕРБ, ако народът пожелае", коментира министър-председателят в оставка. Той призна, че ако формацията му изпадне в ситуация да не е на власт, ще бъде "притеснен".
На Изпълнително бюро на БСП Корнелия Нинова обявила, че партията би могла да се коалира само с партньори, които застанат зад програмата на левицата.
Междувременно стана ясно, че ръководството на червените се отказва да маха плоския данък. Социалистите решиха да го запазят за доходи до 10 хил. лв. месечно, а над тази граница предвиждат въвеждане на 20% данък върху дохода на физическите лица. Завишената скала засягала около 7 хил. души в цяла България.
АЕЦ „Козлодуй" вдига мощността си с 80 мегавата. АЕЦ „Козлодуй" изпълнява програма за поетапно увеличаване на мощността си до 104%. Във връзка с това Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) промени лицензията на шести блок, съобщи председателят на институцията Лъчезар Костов.
Атомната електроцентрала остана само с два 1000-мегаватови блока, след като миналото десетилетие първите четири бяха затворени под натиска на ЕС.
Сега АЕЦ „Козлодуй" осигурява около 32% от националното потребление на електроенергия. Тези дни в периода на недостиг на генериращи мощности централата участва в баланса с 2049 мегавата вместо с проектните 2000.
Когато екипът на АЕЦ изпълни всички изисквания по програмата, пети и шести блок ще могат да работят общо с поне 80 мегавата допълнителна електрическа мощност. За целта започна и въвеждане на усъвършенствано ядрено гориво. През октомври АЯР разреши новите касети да бъдат заредени в реактора на шести блок.
Продължава прегледът на документацията за лицензиране на площадка за строеж на седми блок на АЕЦ „Козлодуй", отбеляза Лъчезар Костов. За да бъде одобрена обаче, е необходима и влязла в сила положителна Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
Регулаторът е готов да поднови оценката за АЕЦ „Белене"
Националната електрическа компания (НЕК) не е внасяла в АЯР нови документи за АЕЦ „Белене", уточни Костов. През 2012 г. бяхме в края на оценката на техническия проект, когато излезе решението за спиране. Готови сме да продължим работата, ако постъпи такова искане от собственика на проекта, допълни председателят на агенцията.
Уникредит Булбанк продаде голям пакет лоши фирмени заеми. Приключи нова голяма сделка в най-бързо растящия сегмент във финансовия сектор - събирането на вземания на банки. Във вторник Уникредит Булбанк обяви, че е продала портфейл от необслужвани обезпечени и необезпечени задължения по кредити на корпоративни клиенти от 93 млн. евро (182 млн. лв.) на специализираната компания "Агенция за събиране на вземания". Купувачът е дъщерно дружество на норвежкия B2Holding. Това е най-голямата до момента сделка за портфейл от корпоративни банкови заеми, тъй като досегашните рекорди бяха за потребителски кредити. И е първа продажба на пакет лоши заеми на най-голямата банка в страната. Цената не е обявена, но обикновено такива продажби се договарят в диапазон 5 - 15% от номинала на прехвърляните задължения.
Пакетите с фирмени лоши заеми
Прехвърлянето на портфейла на Уникредит Булбанк е една от най-големите сделки на пазара на необслужвани задължения за последните години. "Шампион" по този показател е продажбата на портфейл от 144 млн. евро (280 млн. лв.) от Пощенска банка на друго от специализираните в събирането на вземания дружества - германската "ЕОС Матрикс". Сделката на Уникредит Булбанк обаче е най-голямата в сегмента на корпоративните заеми, в който до момента нямаше активност. От една страна, самите финансови институции не предлагаха такива портфейли и усилията им на този пазар бяха съсредоточени върху продажбата на необезпечени потребителски задължения. От друга, самите колекторски компании подхождаха по предпазливо към корпоративните вземания, които обикновено са обезпечени и чието събиране изисква повече време и е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси.
Очакванията на колекторския сектор са през 2017 г. продажбите на корпоративни и обезпечени задължения да се активизират, а обемът на пазара да се удвои спрямо постигнатото през 2016 г. равнище от порядъка на 1 млрд. лв. По-конкретни данни за развитието на пазара през изминалата година се очаква да бъдат публикувани по-късно този месец от Асоциацията на колекторските агенции, в която членуват 75% от компаниите в бранша. По предварителни изчисления през последните 12 месеца дружествата от сектора са купили просрочени задължения за около 1 млрд. лв., като в тази сума се включват и портфейли, продавани от телеком оператори и доставчици на комунални услуги.
По информация на "Капитал" една от големите банки подготвя за продажба голям пакет фирмени лоши заеми, обезпечени с атрактивни имоти. По тази причина като купувачи ще се търсят фондове за недвижимости.
Норвежкият купувач
Подготовката за сделката на Уникредит Булбанк е започнала още през пролетта на 2016 г., като е проведена състезателна процедура между няколко кандидати, каза източник на "Капитал". В крайна сметка търгът е спечелен от АСВ, която през лятото на миналата година стана част от групата на норвежкия B2Holding, с което си осигури и свеж капитал за разширяване на дейността си. По информация от източници на пазара компанията е спечелила и поръчката на дъщерното на банката дружество за потребителско финансиране "Уникредит кънсюмър файненсинг" за системен купувач на лоши задължения в периода 2017-2018 г., която предвижда ежемесечно изкупуване на траншове от просрочени потребителски и стокови заеми.
План за още продажби
От Уникредит Булбанк и италианския й собственик Unicredit отбелязват, че ефектът от транзакцията ще бъде отразен в отчетите за първото тримесечие на 2017 г. "Сделката е част от плана на Unicredit Group за продажба на активи с влошено качество с цел укрепване на кредитния си профил", посочват в официалното си съобщение от финансовата институция.
Преди месец от групата, която заедно с останалите италиански кредитори беше измежду най-слабо представилите се на проведените през лятото на 2016 г. стрес тестовете в еврозоната, обявиха стратегически план за преструктуриране на дейността си в периода 2016 - 2019 г. Той предвижда увеличаване на капитала на италианската банка с 13 млрд. евро (одобрено от акционерите й миналата седмица) и прочистване на баланса чрез продажбата на лоши кредити на брутна стойност 17.7 млрд. евро. През последните месеци Unicredit Group договори и сделки за някои от дъщерните си бизнеси като подразделението за управление на активи Pioneer, италианското дружество за онлайн банкиране Fineco Bank и дела си в полската банка Pekao.
Няколко дни след оповестяването на плана през декември стана ясно, че дъщерната Unicredit Banka Slovenia също е продала портфейл необслужвани задължения по кредити на индивидуални и корпоративни клиенти за приблизително 110 млн. евро на норвежкия B2Holding като част от плана на групата за укрепване на кредитния й портфейл.
"Биодит" ще внедрява биометрични системи за сигурност в Белгия и Великобритания. Българската софтуерна компания "Биодит" е подписала три нови договора за дистрибуция - с белгийските ANB Rimex и Euromatic, както и с британската Databac. Разработчикът, който предоставя системи за контрол на достъпа чрез биометрични данни основно за туристическия сектор, вече има присъствие на пазара в Испания и ще продължава да го развива приоритетно през 2017 г., каза за "Капитал" изпълнителният директор Юлиан Софрониев. Компанията разработва иновативен продукт - безжична система за биометрична идентификация, като смята да се насочи към хотелиерския, хорека и производствения сектор. До края на януари предстои подписване на договори и с дистрибутори на германския и скандинавския пазар, с което компанията ще затвърди присъствието си в Европа.
"Биодит" е основана през 2010 г. в Испания, а две години по-късно се е преместила в България. Миналата година технологичната компания получи 3 млн. лв. инвестиция от фонда NEVEQ.
Новите хоризонти и партньори
Британската компания Databac е дистрибутор на биометрични системи за контрол на достъп с офиси в Лондон и Барселона. Фокусът ѝ са проекти в областта на хотелиерската индустрия. "Великобритания е водещ пазар в Европа по отношение на внедряване на биометрични системи за контрол на достъп и контрол на работно време в Европа", обясни Софрониев. Освен това компанията има присъствие и в Испания, която е приоритетният пазар на "Биодит" още от представянето на продукта.
Стъпването на другият нов пазар - Белгия, Софрониев обяснява със зачестилите заплахи за сигурността в цяла Европа. "По-специално в Белгия се регистрира много голям ръст в търсенето на системи за контрол на достъп с най-високо ниво на защита, каквито са биометричните системи", допълва той. Там компанията е подписала договори с дистрибуторите Euromatic и ANB Rimex.
"Биодит" вече има присъствие в България, Испания, Хърватия и Франция. В Испания има подписани договори за изграждането на два хотела в Барселона и Ибиса, за хотел в Хърватия. Сред първите международни клиенти на "Биодит" до момента е една от големите испански вериги хотели - NH Hotel Group.
Освен това компанията внедрява системите и в производствения сектор, като вече има договори със заводи в Испания и предстои и подписването на такива в няколко от най-големите предприятия в България, обясни Юлиан Софрониев.
Технология за милиони
В България "Биодит" има бизнес от 2012 г., като системите й вече са внедрени в разнообразни обекти. В момента например три големи застрахователни компании задължават клиентите си с коли висок клас да поставят пръстов идентификатор в тях за по-голяма сигурност. Някои от клиентите на "Алианц", "Дженерали" и "Уника" могат да запалят колата си едва след като сложат пръста си на малък сензор, монтиран на таблото, и получат зелена светлина. С технология на "Биодит" са оборудвани още пристанище Варна и Техническият университет в София. България обаче е приоритетен пазар и по план ще отговаря за не повече от 2-3% от приходите на компанията. Тук очакванията са продажбите да се реализират основно на автопазара, докато за хотелите Софрониев е по-скоро скептичен.
Компанията, чийто екип се състои от 18 души по данни на електронния регистър ДАКСИ към август 2016 г., очаква първите си големи приходи от продажби през първото си тримесечие на тази година.
Агенцията за електронно управление обяви експресна и мистериозна поръчка. Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) публикува мистериозно съобщение, с което приканва желаещите да работят по развитието на е-услугите в България да подадат за два дни индикативни ценови оферти. Става дума за пет групи изключително важни и сложни дейности, свързани с пилотен модел на електронно дистанционно гласуване; изграждане на мрежа за контрол и публичност на е-управлението; надграждане на системите "Гражданска регистрация" и "Адресен регистър" (познати като ЕСГРАОН); създаване на информационна система за базови регистри на субекти, обекти и събития, а също и на Национален портал за пространствени данни (INSPIRE). Обявата за набиране на индикативни ценови оферти за всичко изброено е пусната на 16 януари, а срокът за представяне на документите е 18 януари.
От самото съобщение изобщо не става ясно в рамките на каква точно процедура (очевидно не е обществена поръчка по ЗОП) агенцията търси изпълнители и с какъв бюджет разполага. То се появи в Strаtegy.bg - портала за обществени консултации, където се публикуват проекти на стратегии, програми, закони, наредби и други документи за обществено обсъждане. Няма и никакви изисквания към кандидатите. Разбира се, че ДАЕУ е получател на пари по една от новите европрограми - "Добро управление", която е продължение на приключилата ОП "Административен капацитет". Самата агенция е ново чиновническо образувание - създадено от правителството миналата есен на мястото на предната агенция ЕСМИС. Начело на новото ведомство застана близкият на премиера Борисов Росен Желязков, който бе главен секретар в предишния му кабинет.
При встъпването си в длъжност през октомври 2016 г. Желязков разказа пред медиите, че през 2016-2017 г. агенцията ще надгради съществуващите регистри, така че да имат модерни интерфейси, да са максимално удобни за ползване и същевременно да пазят личните данни и да не блокират при голямо натоварване.
Първо се предвижда надграждане на ключови регистри като системите на ЕСГРАОН, адресния регистър, търговския регистър, които ще бъдат обединени с други мрежи - имотния и кадастъра, регистрацията на моторни превозни средства и базовите системи на НАП и агенция "Митници", посочи шефът на ДАЕУ тогава. От думите на Желязков стана ясно, че агенцията ще работи по Оперативната програма "Добро управление", като до края на 2017 г. по всички приоритетни проекти може да получи финансиране до 55 млн. евро. За целия период са на разположение общо близо 336 млн. евро.
Председателят на агенцията Росен Желязков не отговаряше на телефона си. Снощи в. "Сега" успя да се свърже с говорителя на ведомството Веселин Нинов, който обясни, че това не е обществена поръчка и дори не е процедура. Въпросната обява била просто писмо, с което се приканват всички, имащи отношение към темата е-правителство, да кажат какви стойности са разумни за отделните дейности по проектите. Затова поканата е и към бизнеса, и към физически лица и няма критерии за подаващите предложения. Целта била агенцията да получи база за остойностяване на дейностите, когато започне да подготвя обществените поръчки. "Управляващият орган на програмата "Добро управление" поиска от нас методика и критерии за остойностяване, затова решихме да действаме максимално прозрачно и да съберем колкото може повече предложения", обясни Нинов. Той посочи, че новата агенция още няма сайт и затова писмото било пуснато на портала Strаtegy.bg. Не стана ясно защо ДАЕУ кани заинтересованите да подават "ценови оферти", при положение че просто прави консултация. Според Нинов късият срок от два дни бил консултиран с професионалните среди и те нямали нищо против него.
Всеки от приоритетните проекти за 2016-2017 г. си има пределен бюджет в пътната карта за развитие на е-управлението, изтъкна още Веселин Нинов. За пилотната система за дистанционно гласуване например, която трябва да е готова за 2019 г., таванът за разходи по европрограмата е 1.5 млн. лева.
Чуждите университети затягат приема на студенти. Все по-трудно ще става за българските зрелостници да следват в чужбина. Обратно на нашите университети, които с всяка година облекчават правилата си за прием, чуждите вузове, особено най-елитните, затягат все повече изискванията пред желаещите да получат тяхна диплома. Това е един от изводите от тазгодишната кандидатстудентска кампания на висшите училища зад граница, отчитат от консултантска къща "Дарби". Иначе, интересът остава традиционно най-силен към обучение в Англия, Германия и Холандия, като се увеличават предпочитанията на младежите ни към инженерните специалности.
Интересът на младежите ни към университетите в Англия, където годишно заминават по около 1800 българи, остава непроменен дори и след Брекзит, отчитат консултантите. "М.г. имаше стрес заради атентатите, но тази година нещата се успокоиха, особено след заявката на английското правителство да запази субсидията, която дава на чуждестранните студенти за заеми за покриване на таксите за обучение", коментира Благовеста Евтимова от консултантската фирма. По думите й обаче университетите в Обединеното кралство, особено най-добрите, са започнали да затягат условията за прием. Досега е имало условен прием или т.нар. "типична оферта" със зададени условия, чието изпълнение гарантира почти сигурно постъпване в дадения вуз. Все повече висши училища обаче въвеждат минимални изисквания - за успех, за допълнителните тестове и др., покриването на които на практика не означава нищо. "Критериите се завишават, а конкуренцията става по-силна", обобщават ситуацията консултантите. Оттам припомнят, че за закъснелите кандидати за обучение в Англия все още има шанс, тъй като традиционно след 15 януари вузовете обявяват в кои специалности продължават да приемат документи. Таксите на Острова са между 7 и 9 хил. британски лири.
Подобна е картината и в Дания, където се наблюдава задържане на интереса, въпреки че там висшето образование е безплатно. Т.г. датското правителство обвързва план-приема в университетите с реализацията на трудовия пазар и с нуждата на икономиката от определен тип кадри, което на практика принуждава някои вузове да обявят нулев прием за дадени специалности. Поради тази причина и правилата стават по-строги - изискват се определен брой часове по дадени предмети, определени резултати, конкретен профил от средното училище и др. За сметка на това пък Швеция либерализира приема на международни студенти, въвеждайки доста повече бакалавърски програми на английски език.
Холандия, заедно с Англия и Германия, остава сред най-предпочитаните от българите страни за придобиване на висше образование. Младежите ни, привлечени от холандските програми на английски, разумните такси от по 2000 евро и качественото образование в страната на лалетата, стават все повече, като се забелязват две тенденции - увеличава се интересът към приложните науки, както и към по-практически насоченото образование, позволяващо започване на работа още към трети-четвърти курс.
Профил
Иначе най-масовите специалности, които учат българските студенти в чужди университети, остават компютърните и икономическите специалности, сочат анализите. Последните години се забелязва нарастване на интереса към компютърните и инженерните науки, както и към гражданското и автомобилното строителство, което се избира и от все повече момичета. Психологията, правото, журналистиката и комуникациите пък се радват на постоянен интерес.
Радев: Аз съм шпионин на българския народ. Едни го наричат "руски шпионин", други твърдят, че бил "американски агент". "Аз наистина съм шпионин - шпионин на българския народ в бъдещото управление", казва Румен Радев в обширно интервю за германския ФАЦ.
В началото на статията, озаглавена "Генералът, шпионин на народа", германският журналист Райнхард Везер разказва за кратката политическа кариера на Радев и цитира неговото собствено обяснение: „Социалистите знаеха, че никой от техните редици няма сериозни шансове да бъде избран, тъй че накараха социолозите да проучат как изглежда мечтаният президент на българите. А след това потърсиха кандидат, който пасва към този образ".
По-нататък в статията става дума за професионалната биография на Радев, за политическата ситуация в страната и за отношенията с Русия и Съветския съюз: „До 1989 година българските комунисти следваха съветското ръководство по-лоялно от всички останали страни в Източния блок, а тяхната партия-наследничка и до днес, 27 години след промените, все още поддържа много тесни отношения с Москва. И то не само в политическо отношение: олигарсите, които имат голямо влияние в партията, поддържат и делови връзки".
В разговора с кореспондента на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) новоизбраният български президент говори за кариерата си като натовски официер и се шегува с обвиненията, че бил „руски шпионин" или „американски агент": „Казах им: спокойно, хора, аз наистина съм шпионин - шпионин на българския народ в бъдещото управление".
"По отношение на Русия Радев отчетливо се различава от Плевнелиев" Райнхард Везер представя позицията на Радев по въпроса за санкциите срещу Русия като прагматична: новоизбраният български президент се застъпва за диалог и доверие към Русия.
„По въпроса за анексирането на Крим българският президент казва, че то, разбира се, представлява „нарушение на международното право". Но политиката трябвало да остане реалистична: „А реализъм означава, че Крим практически е под руски контрол, независимо, че това противоречи на международното право", пише Везер, цитирайки новоизбрания български президент.
Радев се застъпва за спазването на споразуменията от Минск и за търсене на дипломатическо решение в Украйна. Според него не бива да се допускат други случаи, подобни на Крим, а ЕС и НАТО трябва да запазят единството си по този въпрос. По-нататък в обширната публикация на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" четем: „По отношение на Русия Радев отчетливо се различава от досегашния президент Росен Плевнелиев, който в този вестник преди няколко седмици предупреди, че Кремъл иска да дестабилизира ЕС.
„Един държавен глава не бива да работи за това да изнамира врагове на страната си", казва в тази връзка Радев. А на въпроса дали Русия е заплаха за Запада, отговаря така: „Ако говорим от една страна за ЕС и за НАТО, а от друга - за Русия, тогава трябва да се борим срещу насрещните паранои и у двете страни".
В България позицията на отиващия си президент се споделя само от едно малцинство, което обаче е политически много активно. Става дума най-вече за либерални партии и представители на гражданското общество, които се смятат за продължители на антикомунистическото дисидентство. От своя страна бъдещият президент Радев огласява позицията на голямото мнозинство.
Българите се чувстват езиково, културно и религиозно близки до Русия и освен това, заради ролята ѝ през 19 век, я смятат за освободителка от Османската империя. (...) В същото време в България има ясни мнозинства в полза на западните съюзи. Според допитване, публикувано миналата седмица във вестник „Капитал", 77% одобряват членството в ЕС, а 60% - членството в НАТО", припомня германският журналист.
По-нататък в статията става дума за актуалните международни кризи. Авторът цитира Румен Радев с думите, че европейските правителства трябва да работят с хората, за да подсилят доверието към ЕС и НАТО.
"Превенцията срещу терора в Германия започва на българската граница"
Във връзка с Брекзита, еврокризата и кризата с бежанците Радев казва следното: „Трябва да насочим всичките си усилия към запазване на единството в ЕС. Ако допуснем той да се разпадне, това би било гигантско разхищение на усилията на цели поколения". Радев има обаче и конкретни очаквания към ЕС: от една страна би искал България най-после да бъде приета в Шенгенското пространство, защото „не приемам да има Европа на две различни скорости".
По думите на Радев, Евросъюзът трябвало да положи повече усилия за защита на външните граници. Според него атентатите във Франция, Белгия и Германия показали, че в Европа са дошли много хора, за чиито намерения не сме достатъчно информирани.
„Превенцията срещу терора в Германия започва на българската граница, нека не го забравяме", казва Румен Радев пред кореспондента на ФАЦ. В статията става дума и за решимостта на Радев да се бори срещу корупцията.
Според автора, новоизбраният български президент формулира думите си много внимателно, не раздава обобщени оценки за политическата класа и създава впечатлението, че наистина желае да възстанови доверието на хората към политиците. В интервюто за вестника Радев обяснява, че неговата изборна победа е израз тъкмо на кризата на доверието между граждани и политици, която наблюдаваме в цяла Европа. Той смята, че са го избрали не толкова поради копнежа по „твърда ръка", колкото като човек, който действа „организирано и отговорно".
В края на статията във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" четем: „Радев се различава от своя предшественик по много неща, не само по отношението към Русия. Той създава впечатлението за човек, владеещ се по военному, докато отиващият си президент често пъти реагираше емоционално.
Двамата обаче имат една обща черта: говоренето им рязко се различава от често пъти безпределния популизъм, на който човек се натъква навред из българския политически пейзаж. Поне по време на предизборната борба Радев явно наистина се е доближил до образа на желания български президент. Доказват го изборните резултати в София: прозападно ориентираната столица е от промените насам непревземаема крепост за социалистите. Но Радев спечели и там ясно мнозинство".
Изненада! БСП запазва плоския данък, слага 20% за доход над 10 000 лв. на месец. БСП се отказва от идеята си да отмени плоския данък. Но въвежда данък "богати" - 20% данък ще плащат хората с месечни доходи от 10 хиляди нагоре от заплати, наеми и ренти, или над 120 хиляди годишно.
За 95% от населението плоският данък остава, обясни Драгомир Стойнев след заседанието на Изпълнителното бюро на БСП, на което бе обсъдена предизборната платформа на червените. Данък "богати" ще плащат около 7000 души в държавата, изчисляват червените.
Трябва да имаш приоритети, ние предлагаме де факто пак диференцирана ставка, отговори Стойнев на въпрос защо БСП се отказва от първоначалната си идея за въвеждане на прогресивно подоходно облагане. БСП предлага още връщането на семейно подоходно облагане.
В семейства, в които и двамата родители работят, на месец на дете ще им се приспадат по 50 лв. от данъците. Сред мерките, които червените предвиждат за поощряване на бизнеса са освобождаване от данък печалба за 2 г. на младите предприемачи до 35 г., които имат във фирмата си 5 работни места и са реализирали оборот до 150 хиляди лева.
Въвежда се фонд Иновации с капитал от 150 млн. лв. за млади предприемачи. Ще има отделен сегмент на фондовата борса за малките и средните предприятия.
Шефът на БНБ: Валутният борд е 160% гарантиран. В края на 2016 г. международните валутни резерви на България са 47 млрд. лв., което означава над 160% покритие на валутния борд. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на 11-та годишна среща на бизнеса с правителството. До една година банковата система може да отпадне като открита тема в процеса на присъединяването ни към еврозоната, допълни той. Според него има три групи задачи, които ще позволят това да се случи. Първата е осигуряването на ценова стабилност на лева. Втората задача е изграждане на финансова инфраструктура, която отговаря на стандартите на еврозоната - регулаторната рамка, платежна система, счетоводство.
"В момента нещата изглеждат добре, успяваме да поддържаме регулаторната рамка в унисон с европейските изисквания", обясни управителят на БНБ. Третата задача е продължаване на реформите. 18-месечният план за реформи и развитие на БНБ, чието изпълнение приключи през 2016 г., имаше силно дисциплиниращ ефект за банковата система, каза Димитър Радев. Резултатите от тези реформи са начало на възстановяване на кредитирането, подобряване на финансовите резултати в банковия сектор и силния стимул за консолидация в сектора, пример за което е сделката с ОББ.
Радев посочи още, че очаква обективна оценка след мисията на Световната банка и МВФ във връзка с Програмата за оценка на финансовия сектор в България. Министърът на финансите Владислав Горанов добави, че програмата се изпълнява, но ще има изискване за допълнителни механизми за действие при кризи. "Очаквам положителна оценка с препоръка от международните финансови институции да има фискални буфери за ликвидност от страна на правителството за реакция при кризи", заяви Горанов. "Моето усещане е, че ние сме на 20% от пътя към еврозоната", каза още министър Горанов. "Интеграцията в европейската финансова инфраструктура е и политически процес. Ние можем да искаме много неща, въпросът е нас дали ни искат", каза Горанов. "Според мен пътят е тиха, но настойчива дипломация. Дали заради Брекзит, или заради убеждението, че Европа се нуждае от повече интеграция, но вече има желание да ни покажат пътя, по който можем да минем", посочи министър Горанов.
Председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов коментира, че банковото кредитиране ще се увеличи заради по-активното търсене. Според него банките са отписали стари кредити и това "прикрива динамиката на истинския процес". "Банките отписаха от началото на кризата 7,5 млрд. лв. кредити. Предстои замяна на кредитиране в сектора на строителството с други сфери, които носят доход", прогнозира банкерът.
Ръстът на БВП ще се ускори от 3,4% през 2016 г. до 3,6% през 2017 г., сочи прогноза на УниКредит Булбанк, представена на форума. Средната заплата в България ще се повиши от 954 лв. на 1039 лв. (533 евро) през 2017 г., а през 2018 г. ще нарасне до 1125 лв. (577 евро), прогнозират още от банката.
75% от стоките в БИЛЛА са български. 75% от продаваните стоки в магазините на "БИЛЛА България" са произведени у нас. Това обяви управителят на веригата Бойко Сачански. Трудно е обаче да се определи кои продукти са точно български. Защото ако говорим за стоки на регистрирани у нас компании, тогава процентът е поне 90%, обясни Сачански. Потребителите също търсят родното производство, допълни той. Делът на българските стоки, предлагани от търговската верига, се увеличава и благодарение на собствените марки, които БИЛЛА успешно налага, партнирайки си с родни производители.
9,3% от оборота на "БИЛЛА България" е от собствените й марки. Най-новата от тях е биомарката Alnatura. Над 200 бранда храни от нея могат да бъдат намерени във всеки магазин на веригата у нас от декември. За момента няма български продукти, които да се предлагат в асортимента на марката, но се надяваме българските компании да успеят да отговорят на изискванията, обясни Сачански.
Нормално е всички харни да са био, но надпреварата в търсене на най-ниските цени доведе до извращения, обясни собственикът на марката "Тандем" Кирил Вътев. България има потенциал да се превърне в европейски оазис на биохрани, но липсата на държавна стратегия не позволява това да се случи, допълни той.
С биомарката на БИЛЛА се продават стоки на пазарни цени, а част от тях и на по-ниски, заяви оперативният директор на "БИЛЛА България" Христо Атанасов.
Една от най-предпочитаните собствени марки на търговската верига е марката BILLA, която не отстъпва по качество на най-добрите в продуктовата категория. Тя генерира 4,3% от оборота на веригата. Сериозен интерес има и към марката Clever, която предлага качество на най-ниските пазарни цени. Чрез марката BILLA Premium търговската верига се позиционира и в премиум сегмента като предлага най-добро качество на пазара, обясни Атанасов.
Ръсим по тон луга на всеки километър. От половин до един тон луга трябва да се ръсят на километър по пътищата в големите студове, предвиждат нормативите.
„За този химикал трябва да се използват от 80 до 150 грама на квадратен метър от пътя", обясни за „Монитор" доц. Петър Стефанов, УАСГ. „Количествата луга и сол зависят от температурата на въздуха и състоянието на настилката, дали е пресен снеговалеж, или вече пътят се е заледил. Обикновено се използва натриев двухлорид (сол) и магнезиев двухлорид (луга), който е отпадъчен продукт от производството на морска сол или калциев двухлорид. За солта количеството е от 20 до 75 на кв. м", добави той. По думите на експерта обаче при температури под минус 15 градуса нищо не помага - нито луга, нито сол.
„От началото на зимата по пътищата на страната е хвърлена двойно повече сол, отколкото за същото време на миналата година", съобщи за „Монитор" Русанка Петрова, управител на най-голямата фирма в България за внос на продукта. Тя се позовава на нарасналите поръчки от страна на фирмите за пътна поддръжка.
Младоци отказват 1000 лева заплата. Млади кандидат-служители отказват работа за 1000 лв., отчитат агенции за подбор на персонала. „В последно време все повече кандидати идват с условие за заплащане от поне 1200 лв. Има доста случаи, в които кандидатите отказват предложение под тази сума", обясни експертът по подбор на кадри Маргарита Николчева.
Най-често до пазарлъци стигали младежите с дипломи по „Финанси" и „Икономика". „Може би, заблудени от средните заплати, които в тези сфери варират между 1600 и 1800 лв., младежите си мислят, че е нормално стартовата им заплата да е висока", заяви още Николчева. Практиката й показва, че част от работодателите склоняват новаците с предложение за поетапно увеличение на възнаграждението.
Само един от десет кандидати обаче успява да впечатли потенциалния си началник така, че да получи обещание за по-висока заплата. „Проблемът е, че повечето младежи нямат нито ден трудов стаж по специалността. За работодателите е важен опитът на кандидатите, а не дипломата", обясни HR специалистът Станимир Грозев. Според него младежите заработват в кол центрове докато намерят подходяща работа по специалността си. „Там заплатите са високи, което допълнително разглезва младежите", твърди Грозев.
Данни на агенцията за набиране на кадри „Менпауър" показват, че 10% от кандидатите за работа отказват предложение заради ниска заплата. Експертите по подбор на персонала са категорични, че фирмите определят възнаграждението според уменията на кандидата Затова повечето началници не обявяват заплатата в обяви за работа. Така работодателите си запазват правото да предложат по-високо възнаграждение, в случай че намерят идеалния служител. Ако на фирмата й трябва спешно служител, но няма подходящ кандидат, то шефовете наемат човек с по-ниска квалификация, но за по-малко пари. Експертите отчитат, че все повече компании залагат на фирмено обучение на кандидатите си. „По този начин се справят с недостига на квалифицирани кадри", обясни Станимир Грозев.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |