Сега

Университетите масово вдигат студентските такси. Конкуренцията между университетите, която тази година ще се засили заради 8-процентното орязване на държавния прием, се оказва недостатъчен стимул за задържане на таксите. 2/3 от българските висши училища планират да увеличат таксите си за обучение вероятно като компенсация за намалените бройки, като особено "активни" в това отношение са някои от многопрофилните университети. Вузовете, които смятат да привлекат младежи с по-ниски такси, пък се броят на пръсти. Това показва предложеният от МОН проект на решение на МС за утвърждаване на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища за 2017/18 г.

Миналата година, когато бе първата година от реформата във висшето образование и парите започнаха да зависят от качеството, отново 2/3 от университетите повишиха таксите като начин да компенсират загубите. Т.г. картината се повтаря, като поскъпване на обучението се предлага освен в приоритетни професионални направления и в такива, за които вузовете получават картбланш да приемат повече кандидат-висшисти.

Педагогиката например, за която държавата разрешава 4% по-висок прием, поскъпва в почти всички вузове, които я предлагат. В Софийския университет годишните такси за обучение по доста от специалностите в педагогическия факултет скачат с около 9% - от 485 на 530 лв. В университет "Проф. Асен Златаров" в Бургас бакалавърското обучение по педагогика се увеличава с 30 на сто - от 400 на 520 лв., също колкото и магистратурата в тази специалност. Великотърновският университет планира 25% повишение за редовната бакалавърска форма на новоприетите - от 400 на 500 лв., а за магистратурата - 66% скок - от 300 на 500 лв. Кандидатите да учат т.г. педагогика в Югозападния университет ще трябва да заделят 500 лв., а не 410 лв., както м.г. (близо 22% скок), в Русенския университет - 480 лв. вместо 460 лв., а в Шуменския университет повишение има само за кандидат-магистрите - от 480 на 550 лв. (15% скок). В Тракийския университет в Стара Загора увеличението за педагогиката е 20 лв., от 480 на 500 лв.

Икономиката, която е сред специалностите с най-силно орязване на студенти - с близо една пета, също ще се учи с увеличени такси на някои места. Бургаският университет "Проф. Асен Златаров" планира увеличение на бакалавърското обучение с 60 лв. (15%) - от 400 на 460 лв., колкото е заложеното поскъпване и на администрация и управление и туризъм. 20 лв. е повишението на таксата за обучение по икономика във Великотърновския университет - от 400 на 420 лв., колкото е горе-долу поскъпването за редовни и задочни бакалаври по икономика и в Икономическия университет във Варна - от 440 на 462 лв. (същото е увеличението и за туризъм и администрация и управление). Стопанската академия в Свищов предвижда 10% скок на таксите както за редовните кандидат-икономисти (от 380 на 420 лв.), така и за желаещите да учат администрация и управление.

Всички медицински университети планират увеличение на таксите за различни свои специалности без МУ-Пловдив, който прави промени само в цените за приемните изпити. Ако досега първият изпит там е бил 60 лв., а всеки следващ - 30 лв., от т.г. изпитът по биология и химия става 120 лв., а по етика, социална медицина и здравен мениджмънт - 60 лв. Освен това вузът смъква таксата за чуждестранни граждани за фармация на български език - от 7000 на 6000 евро, а за фармация на английски - от 8 на 6 хил. евро. МУ-София, който увеличава таксата за кандидатстудентските изпити от 60 на 70 лв., също предлага промени в таксите за чуждестранните студенти - повишение от 4500 на 5500 евро за медицина на английски език за докторанти, но намаление за редовна магистратура за фармация на английски - от 8000 евро на 6000 евро. Поскъпването в МУ-Плевен също ще засегне чуждите граждани - първокурсниците по медицина ще плащат 7500 евро, с 500 евро повече от м.г., колкото и кандидатите да учат фармация. МУ-Варна пък залага увеличение за българските студенти - за приетите в първи курс медицината, фармацията и денталната медицина ще струват 33% повече - 1200 лв., а не 900 лв., както бе досега.

Техническите университети също не изостават от вълната на поскъпване. В ТУ-София се увеличават таксите за редовни бакалаври по администрация и управление - от 320 на 350 лв. (9%), за специалностите от област технически науки - от 650 на 700 лв., колкото е скокът и за редовни бакалаври и магистри по математика (7%). В ТУ-Варна поскъпват специалностите корабоводене за редовни бакалаври (от 800 на 1293 лв., или с 61%), за електрообзавеждане на кораба - от 550 на 920 лв. за първи и втори курс редовна бакалавърска форма и за корабни машини и механизми - от 550 на 860 лв. (56%). ТУ-Габрово ще изненада с по-високи такси само чуждестранните си студенти. Минно-геоложкият планира 40% скок в таксата за специалности от областта на природните науки, математиката, информатиката и техническите науки, а Лесотехническият - увеличение за новоприетите студенти в задочна форма по растениевъдство (от 800 на 840 лв.), горско стопанство (от 330 на 440 лв.) и др.

Статукво

11 от 37-те държавни университета у нас не планират по-високи цени на предлаганото обучение, макар че в някои от тях скачат таксите за приемните кандидатстудентски изпити. Това са Пловдивският университет, УАСГ, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, ХТМУ, МУ-Пловдив, УНСС, НХА, НСА, Висшето транспортно училище "Т. Каблешков", Академията на МВР и Военната академия "Г. Ст. Раковски".

Трикове

В опит да неутрализират загубите някои университети предлагат нови видове обучения - например предлагат езиков курс за чужденци за всички специалности. Във Великотърновския университет например овладяването на българския език от чужди граждани струва 2000 евро, а в ЮЗУ - 3000 евро. И в двата вуза този курс се въвежда от тази година. Други пък са преценили, че ще привлекат повече студенти с по-ниски такси. Университет "Проф. Асен Златаров" например предлага намаление от 1400 на 1200 лв. на таксите за докторанти в редица направления - химически науки, комуникационна и компютърна техника, биотехнологии, общо инженерство и др. ВТУ пък планира намаление при науки за Земята - от 760 на 740 лв., за сметка на увеличението от 580 на 600 лв. на обучението по ред други направления - филология, история, философия, психология, право и др. Шуменският свива таксата за магистри по филология - от 730 на 550 лв., за докторанти по физически и химически науки - от 1600 на 1400 лв., за чуждестранни граждани - от 2200 евро на 600-700 евро и др. Русенският университет ще се бори за повече кандидати по национална сигурност с такса от 580 лв. за бакалаврите редовно обучение (при 840 лв. за м.г.).

Всяка четвърта община е с под 6000 души население. Много български общини изобщо не би трябвало да съществуват, защото не отговарят на критериите в Закона за административно-териториалното устройство. Едно от изискванията в закона е населението да е над 6000 души. Оказва се обаче, че 69 от 265 общини в България не покриват тази норма. Броят им се е удвоил спрямо 2000 г., когато "джуджетата" на административната карта са били само 32, става ясно от анализ на Института за пазарна икономика.

Според статистиката всяка четвърта българска община е с население, което може да се побере в няколко от по-големите блокове в "Младост", "Люлин" или друг столичен квартал. От този калибър са например Чавдар, в която влиза само едноименното село с малко над 1000 обитатели, Бойница, Чупрене, Макреш, Маджарово, Ковачевци, Рила, Невестино, Челопеч и др., в които живеят под 2000 души, А най-малката община - Трекляно, няма и 900 жители.

Ако бъдат приложени строго критериите на закона, поне една пета от общините трябва да изчезнат - като се слеят или влеят в съседна община. А в Монтанско биха намалели наполовина. Увеличаването на маломерните общини се дължи на обезлюдяването, за което си има демографски и икономически причини, посочват от ИПИ. Неслучайно повечето "лилипути" са в пограничните райони, като концентрацията е особена голяма в най-бедната България - Северозападна.

Изискването за 6000 души обаче важи само за създаване на нова община, законът не предвижда процедура за закриване при падане под летвата. А има и нормативна вратичка, която обезсилва този критерий - достатъчно е местните хора да съберат подписка за отделяне и да направят референдум, и правителството е длъжно да се съобрази с волята на населението. Така през 2015 г. в България е роди най-младата, 265-ата община - Сърница, с 5200 обитатели. Тя се отцепи от Велинград.

Освен 69-те общини, които остават под летвата за население, има още 16, които са "на косъм", защото броят на обитателите им е под 7000 души - т.е. близо до критичната граница. Населението в повечето от тях е с ясна тенденция към спад, отбелязват авторите на анализа.

В закона има и друго важно изискване - общината да може осигури собствено финансиране на поне половината от разходите си. Но това правило масово е нарушено. Проблемът на малките е, че обикновено те са зле финансово и "тежат" на държавния бюджет, т.е. на останалите данъкоплатци. В масовия случай те са неразвити икономически, в тях не влизат инвестиции, хората отиват да работят и плащат данъци и такси другаде и приходите в местната хазна са повече от скромни - често в пъти по-малки от разходите. Симптоматичен е случаят с община Трекляно, която има годишни разходи за милиони, а си осигурява сама едва 70 хиляди лева приходи - основно от наем на земя и имущество, и на практика разчита почти изцяло за издръжката си на държавата.

Наскоро Институтът за пазарна икономика откри и друг феномен при част от малките общини - прекалено много чиновници в местните служби при оредяващо население. Докато в Добрич, Бургас, София и Русе например на 1000 жители се падат под двама служители, в Трекляно с население 889 души 35-има са чиновници в местната власт.

Много от общините с несъразмерно голяма местна администрация са в Северозападна България - Кула, Бойница, Макреш, Ново село, Грамада и др. Диспропорциите са почти задължителни там, където върви обезлюдяване и възможностите за работа са оскъдни. В такива общини местната власт се явява един от най-големите работодатели.

Изход

Всички тези странности поставят въпроса за ново административно райониране в страната, което ще доведе до окрупняване на общините, а оттам и до оптимизиране на общинската администрация, смятат от ИПИ. Очевидно е, че е крайно време да се пише административно-териториална реформа - с нови изисквания, с отчитане на реалностите и с търсене на умни решения. Според ИПИ е важно да се даде приоритет на процеса на финансова децентрализация, да бъдат оценени ефектите от него и на тази основа да се промени законът. Така най-ясно ще се види кои общини могат да се самофинансират, поне до някаква степен, и за кои ще бъде нужна допълнителна финансова подкрепа.

Капитал Daily

Кампанията за директни субсидии за фермерите е блокирана. Повече от месец след старта на кампанията по кандидатстване за директни субсидии от фермерите, чийто годишен бюджет надхвърля 1.2 млрд. лв., подаването на документи на практика е блокирано. Причината е сериозен пропуск на земеделското министерство, което все още не е актуализирало изцяло данните в електронната система, чрез която се извършва кандидатстването. И макар вече да има избрана фирма, която да извърши тази дейност, и предстои да се сключи договор, изоставането е сериозно. А скъсяването на кампанията, която приключва на 15 май, вероятно ще доведе до напрежение и струпване на хора в общинските земеделски служби предвид огромния брой фермери, които кандидатстват - през миналата година те са били общо над 115 хил., преобладаващата част от които стопанисват обработваеми площи.

Фалстарт

От началото на 2016 г. действа правилото, че преди същинското кандидатстване за директни субсидии фермерите трябва да докажат документално кои земеделски земи обработват. Така още през февруари те регистрират т.нар. правно основание за ползване на парцелите - документ за собственост, договор за наем или аренда на земята. От 1 март до 15 май пък е периодът, в който подават заявление за субсидии и очертават обработваемите земи в Информационната система за администриране и контрол (ИСАК). Този срок е регламентиран от европравилата.

Тази година обаче за първи път, откакто България е член на ЕС, има сериозно изоставане при процедурата, макар кампанията да стартира навреме. Фермери разказаха за "Капитал", че в общинските служби по земеделие засега могат да очертаят парцелите си и да попълнят необходимото заявление, но не и да финализират цялата процедура, заради което трябва да отидат втори път, без да е ясно кога. Такава е и информацията на големите земеделски организации, като пред "Капитал" изп. директор на асоциацията на зърнопроизводителите Ася Гочева съобщи, че проблемът е в цялата страна.

"Капитал" поиска информация как става кандидатстването от две произволно избрани общински служби по земеделие в Западна и Централна Южна България. И от двете администрации потвърдиха, че на този етап "заявлението не може да бъде приключено" и възможностите на кандидатите са или да чакат да се реши проблемът в системата, или да очертаят сега земите си и да подадат необходимата информация, а по-късно да отидат пак втори път, за да финализират процедурата. В нито една от двете служби не можаха да предоставят информация кога точно ще е възможно това и дадоха съвет периодично да се проверява.

Къде е проблемът

Проблемът се оказва в неактуализираните данни. През февруари фермерите трябва да регистрират правното основание, на база на което обработват земите си, след което тази база данни трябва да бъде прехвърлена в системата ИСАК, в която се очертават обработваемите земи. Към този момент обаче прехвърлянето не се е случило, въпреки че е трябвало да стане преди 1 март. По неясни причини агроминистерството е обявило обществена поръчка за избор на фирма, която да направи актуализацията, едва в края на март.

Oт ведомството съобщиха, че в срока на обявлението е постъпила само една оферта - от компанията "ТехноЛогика", която е работила по системата миналата година. Така след сключването на договор с нея, което се очаква да стане през настоящата седмица, фирмата ще има срок от 10 дни да обнови базата.

Кога ще може да се кандидатства

Ако се спазва планираният от агроминистерството срок, финализирането на процедурата ще е възможно най-рано след великденските празници. Това означава, че фермерите ще имат по-малко от месец да подадат заявления и да очертаят земите си - до 15 май, като само по изключение документи могат да се подават и до 9 юни, но за всеки ден закъснение фермерът ще бъде санкциониран с 1% от субсидията.

Миналата година, когато предварителната регистрация на правните основания бе прилагана за първи път, Брюксел разреши удължаване на срока на кампанията заради нововъведенията. Сега обаче това не е възможно, заради което и вероятно в следващите седмици ще има струпване на хора и напрежение пред общинските служби по земеделие. "Надяваме се, че ще бъде създадена необходимата организация, за да не се налага земеделският производител да търпи санкции за закъснение по вина на администрацията", коментира Ася Гочева.

Това ще е трудна задача, предвид че кандидатите за субсидии са били над 115 хил. миналата година, а тази броят им ще бъде сходен или дори по-висок. По данни на агроведомството към момента очертаните площи в системата ИСАК (макар и с незавършена процедура за кандидатстване) са за над 12.9 млн. дка, което е повече спрямо предходните две кампании. Сравними са и данните за регистрираните заявления за подпомагане.

"Нова броудкастинг груп" е близо до продажба. Девет години след придобиването на "Нова броудкастинг груп" от шведската Modern Times Group (MTG) за колосалната за българския медиен пазар сума от 620 млн. евро. компанията отново е в процес на продажба, която може да приключи доста скоро. Информацията беше съобщена от MergerMarket, като "Капитал" също я потвърди и през свой източник. От PR отдела на групата отговориха на изпратените по мейл въпроси на 7 април, че "MTG никога не коментират слухове или спекулации".

Според шведското бизнес издание "Дагенс индустри" обаче сега цената ще е много различна - около 1 млрд. крони, или близо 100 млн. евро. Другият лидер на медийния пазар в България и основен конкурент на "Нова" - "БТВ медиа груп", със собственик американската компания Central European Media Enterprises (CME), вероятно също ще смени собственика си. Процедурата там обаче е в доста по-начална фаза и очакванията са сделката да се осъществи, когато завърши процесът по сливане на главния акционер в нея Time Warner с АТ&Т. Резултатът от сделките за двете най-големи телевизионни компании в страната може да е сериозно раздвижване на пазара.

Поредица от продажби

Бизнесът на MTG в България влиза в един регион заедно с Чехия и Прибалтика, където през последните месеци групата предприема реструктуриране. Шведската компания официално започна да излиза от пазара на традиционна телевизия в опит да се позиционира като дигитална видеоплатформа. За целта тя вече се освобождава от бизнеси с цел да набави свеж ресурс за новите си планове.

В началото на годината MTG продаде дела си в размер на 50% от чешката медийна група FTV Prima Holding, оценена на 237.4 млн. евро. Миналият месец пък шведската група започна процедура по продажба на бизнеса си в Прибалтика. Сделката е в размер на 115 млн. евро (1.094 млрд. шведски крони), срещу която сума купувачът Providence Equity Partners придобива телевизионни канали (безплатни и платени), дигитални медии и радио. Toгава изпълнителният директор на "Нова броудкастинг груп" Дидие Щосел коментира: "В момента сме в процес на дигитална трансформация от традиционен броудкастър към доставчик на дигитално забавление. Доволни сме от прогреса ни досега". По всичко личи, че сега е ред за продажба на българския бизнес на MTG, което ще сложи край и на присъствието на шведската група на пазара в Централна и Източна Европа.

Двамата на върха

За евентуалния купувач "Нова броудкастинг груп" е добър подстъп към пазара с широко портфолио от медии. В него водещи са телевизионните канали "Нова тв" и "Диема", но компанията е собственик и на интернет сайтовете "Дарик уеб" и "Нетинфо". През 2015 г. в портфолиото та "Нова броудкстинг груп" влезе и платформата за видеосъдържание Vbox7 и започна продуцирането на авторски сериали в нея. През миналата година "Нова броудкастинг груп" навлезе и в киноразпространението през BS Films, ребрандирана като "Лента". На българския пазар MTG притежава още 80% от дружеството, издаващо списание "Ева".

Все още ги няма отчетите в Търговския регистър за 2016 г., а през 2015 г. консолидираните приходи на "Нова броудкастинг груп" са в размер на от 139.5 млн. лв., или над 22% ръст в сравнение с година по-рано. В индивидуалния отчет приходите са 128.9 млн. лв. Това я поставя зад "БТВ медиа груп", в чийто индивидуален отчет стоят 124.8 млн. лв., а на консолидирано ниво на CME приходите от дейността са малко над 73 млн. долара, или малко над 130 млн. лв. по курс към края на 2015 г. Съпоставката кой е лидер по приходи на тв пазара обаче е трудна поради другите медии в портфейлите на двете компании.

Консолидираната печалба на "Нова" за 2015 г. е 10.5 млн. лв. при 276 хил. лв. загуба година по-рано, а при индивидуалните резултати числата за двете години са съответно 9.25 и 1.4 млн. лв. загуба. Тук компанията стои по добре от конкурентната БТВ, която през 2015 г. реализира 3.56 млн. лв. печалба, а през 2014 г. - 10.9 млн. лв. загуба.

С положителна тенденция

Изминалата година може да се отбележи като добра за компанията майка на "Нова" MTG, която отчете ръст в приходите и рекордна печалба за последното тримесечие на 2016 г. Според годишния отчет на MTG общите приходи за миналата година са нараснали с 6.7%, достигайки 17.29 млрд. шведски крони (1.82 млрд. евро). Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) на MTG за периода септември - декември на миналата година пък е в размер на 554 млн. крони, докато година по-рано е била 434 млн. крони. Годишната печалба на групата за 2016 г. е в размер на 1.34 млрд. крони, което е с 6% повече в сравнение с 2015 г.

Медийната група обаче не предоставя разбивка по страните, в които оперира, с точните приходи и печалба, а ги обобщава като региони. "Нова броудкастинг груп" е в група с прибалтийските държави и Чехия и съответно конкретни данни за представянето й няма. Отбелязва се единствено, че миналата година телевизионните рекламни пазари на България и Чехия са се увеличили за разлика от прибалтийския. Телевизионната аудитория пък намалява през четвъртото тримесечие на 2016 г. в България, Чехия и Прибалтика в сравнение със същия период на 2015 г.

Труд

ГЕРБ и патриотите на финала с програмата за управление.

Вътрешната сигурност е приоритет №1

Преговорите между ГЕРБ и „Обединени патриоти" по програмата за управление на правителството са на финалната права. За днес следобед в парламента е насрочена поредната среща между двете формации, за да може „да се стиковат позициите по готовите текстове", отбелязаха пред „Труд" участници в разговорите. Преди своеобразната двустрана среща обаче двете партии ще проведат свои заседания поотделно. От ГЕРБ и от „Обединени патриоти" посочиха, че работят в ускорени срокове заради предстояща среща на върха на председателите на парламенти в Братислава. На 23 и 24 април в Словакия ще се състои подписването на ключова декларация за сътрудничество във връзка с председателството на България на Съвета на ЕС. Там страната ни трябва да изпрати новия председател на Народното събрание, а във форума ще вземат участие и шефовете на парламентите на Естония и Австрия - държавите, които на ротационен принцип са преди и след българското председателство. Затова и датата 19 април вече е „закована" за първо заседание на Народното събрание, на което трябва да се избере и председател на 44-тия парламент.

С уговорката, че персоналният състав на бъдещото правителство не е обсъждан, участници в преговорите дадоха да се разбере, че точно заради предстоящото председателство на страната ни на ЕС предпочитат председателят на парламента да е от ГЕРБ.

Запознати припомниха, че абсолютен консенсус е постигнат по отношение и на вътрешната сигурност. Там и двете партии продължават политиката на кабинета „Борисов 2". Ще бъде засилено полицейското присъствие в малките населени места с цел да се ограничи битовата престъпност. В проекта за управление е разписано, че ще бъдат отделени повече средства за МВР и за охраната на границата. По отношение на външната политика от „Обединени патриоти" заявиха лаконично, че „България е член на ЕС и НАТО и това е реалността". Увеличението на пенсиите ще мине през строги мерки за затягане на течовете на осигурителната система и пресичането на фалшивите ТЕЛК-ове. Тази седмица предстои от ГЕРБ и „Обединени патриоти" да коментират в детайли приоритетите в сектор образование. От ГЕРБ предлагат промяна на формулата на делегираните бюджети, за да не се налага затваряне на училища заради недостатъчно финанси. Ще се търсят средства за увеличение на заплатите на учителите, както и повишаването на квалификацията им. От ГЕРБ и „Обединени патриоти" вече дадоха да се разбере, че спорните въпроси като въвеждането на мажоритарния вот, например, няма да бъдат включени в коалиционната програма за управление. А ще бъдат оставяни за дебати и гласувани в пленарната зала. Както вече стана ясно, тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е инициирал срещи по приоритетите на бъдещия кабинет с останалите парламентарни партии.

От Рупите

Цветанов убеден за консенсус

Убеден съм, че ще постигнем консенсус с "Обединени патриоти" и ще съставим работещо правителство - това ще даде сигурност за всички български граждани и стабилност за страната. Това заяви вчера зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов по време на ежегодната инициативата на МГЕРБ-Благоевград „Да пуснем корени в България", която се провежда в местността Рупите.

Златно сечение

Коалиционен документ ще осигури управлението

Сегашният стил е търсене на допирните точки за стиковане на програмите на двете партии. Когато се намери това златно сечение, подписва се коалиционен документ, който осигурява изпълняването на управленска програма, и едва след това се започват коментарите по арсеналния състав и на правителство, и на други ръководни постове в държавата", заяви Димитър Главчев пред БНР.

Ядем по-евтина салата преди празниците. Ядем по-евтина салата седмица преди Великден, показва анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Цените на зелената салата и репите на борсите на едро се понижиха съответно до 0,61 лв. (-10%) и 0,65 лв. за брой (-20%).

Оранжерийните краставици поевтиняха с 9,6% до 2,17 лв./кг на едро, а цените на вносните са с 6,7% по-ниски до 1,95 лв./кг на едро. При зеленчуците единствено цените на доматите тръгват нагоре, като килограм на едро внос стигна 2,05 лв. (+6,2%). Българското производство домати поскъпна с 1,6% до 2,60 лв./кг на едро.

Цената на яйцата се задържа без промяна, като на едро се продават по 0,20 лв. за брой. Картофите поевтиняха с 2,7% до 0,72 лв. за килограм на едро, а морковите с 1,9% до 1,03 лв. за килограм на едро. Зелето стигна 0,61 лв. за килограм на едро, което е понижение с 6,2%.

При плодовете най-голям спад на цените има при ябълките, като килограм на едро стигна 1,10 лв. (-8,3%). Лимоните също поевтиняха с 0,5% до 2,07 лв./кг на едро. Стойността на бананите стигна 2,26 лв./кг на едро (+2,7%), а на кивито - 1,77 лв./кг на едро (+1,1%).

Литър прясно мляко се търгуваше по 1,45 лв., което е увеличение с 3,6%. Кофичка кисело мляко струваше 0,76 лв., което е повишение на цената с 4,1%.

Стандарт

Харчим 1,2 млрд. лв. годишно за пътувания. Българите дават все повече пари за пътувания в чужбина. А родните хотели печелят повече от посещенията на чужденци, отколкото от нощувки на българи. През 2016 г. за пътувания в страната и чужбина българите са похарчили общо 1,279 млрд. лв., сочат данните на НСИ. От тях само 100 млн. лв. са бил за професионални пътувания. А останалите 1,17 млрд. лв. са били разходи за лични екскурзии, почивки, гостуване на роднини, посещение на спортни и музикални мероприятия и т.н. За лични пътувания в страната сме похарчили 751,9 млн. лв., а 418,8 млн. лв. са разходите за пътувания зад граница.

При пътуванията в страната за хотели сме дали общо 373 млн. лв., което е под 50% от всички разходи. Останалите са за транспорт, храна и посещения на забележителности.

Хотелите като цяло печелят повече от чужденци, отколкото от българи. От общо 1,229 млрд. лв. годишни приходи от нощувки на местата за настаняване, 891,8 млн. лв. са похарчени от чужденци. Което е над два пъти повече от похарчените от българи пари за хотели. Това се дължи основно на силния летен сезон, който привлече много чужденци на морето. Много гости от чужбина идват в страната и за ски ваканции, за културен и спа туризъм.

И докато хотелите разчитат на чужденците, през последните четири години българите харчат все по-големи суми зад граница. През 2016 г. обаче все още не е достигната рекордната сума от над 3 млрд. лв., похарчена от българи за пътувания през 2011 г., сочат данните на НСИ. През 2011 г. само в страната сме похарчили над 2,1 млрд. лв., а още близо 922 млн. лв. са били разходите при пътувания в чужбина. През 2012 г. се отчита рязко свиване на разходите за пътувания до малко над 1 млрд. лв. Но през последните четири години българите явно отново се чувстват сигурни в доходите си харчат все повече за хотели, бензин и ресторанти.

2017 г. започна много добре за туристическия бранш. Посещенията на чуждестранни туристи в България през януари и февруари бележат ръст от 18,6% спрямо същия период на 2016 г. А записванията за лятото също са по-добри от миналата година. Затова хотелиерите на морето очакват успешен летен сезон.

Заплатите на чиновниците замръзват до 2020 г. Доходите в бюджетната сфера замръзват до 2020 г. Размерът на разходите за персонал във ведомствата за периода 2018-2020 г. трябва да се запази на нивото от настоящата 2017 г. Това е записано в указания на Министерството на финансите за подготовка на бюджетните прогнози на ведомствата за периода 2018-2020 г. Това означава, че министерствата ще може да вдигат заплатите на чиновниците, само ако се намали щатната им бройка. Заплатата на всеки държавен служител обаче, както и досега, ще може да се променя според това как се справя със задачите и с какъв ранг е в администрацията. Целта на тези указания е да се избегне ненужно надуване на щатните бройки на ведомствата или залагане на допълнителни разходи за заплати. Всички ведомства, както и парламента и Висшия съдебен съвет имаха срок до 2 март да представят в МФ бюджетните си прогнози за следващите 3 години. Като ведомствата трябва да се вмесят в разходните тавани, записани в средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2020 г. Тя предвижда през 2018 г. парите за ведомствата за остават близки до нивата за 2017 г. По-съществено увеличение има само на парите за Министерство на правосъдието, които се увеличават със 17 млн. лв. до 228 млн. лв.

При подготовката на бюджета за 2018 г. ще бъдат предвидени и разходи за модернизиране и адаптиране на сградния фонд за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС. Като това се отнася за сградите НДК, Резиденция "Бояна", сградата на парламента на пл. "Княз Батенберг" и посолства. Тук ще бъдат включени и разходите за придобиване и наемане на оборудване, техника и обзавеждане, необходими за провеждане на председателството.

Монитор

Проверяват имуществото на джигити със скъпи коли. Шофьори, които засичат на пътя, слизат да се бият и създават опасност за движението със скъпите си коли, ще бъдат проверявани за произхода на парите си. Това обяви пред „Монитор" старши комисар Младен Маринов, шеф на столичната полиция. Крутите мерки са, за да се ограничи агресията на пътя.

„Когато получим сигнал за такъв човек, ние образуваме веднага досъдебно производство и започваме да го проверяваме за всичко. Има ли неплатени актове, от къде са му парите за скъпата кола, жилището и т.н. Ще бъдем безкомпромисни към такива хора", каза Маринов.

От НАП обясниха, че също ще се включват в ревизиите. Когато към тях е подаден сигнал от полицията или прокуратурата, а не от частно лице, проверките са много по-мащабни.

Първи смъртен случай от морбили в България.

10-месечно бебе от пловдивския квартал "Столипиново" е починало от морбили, като това е първият смъртен случай у нас, след като епидемия от болестта пламна в Румъния. Детето е било прието в болница на 29 март със симптоми на заболяването. Това съобщиха от здравното министерство, позовавайки се на информация на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Пловдив. То не е било имунизирано, защото не е достигнало имунизационната възраст от 13 месеца и е живяло в среда с по-ниско необходимото имунизационно покритие.

В такива случаи заболяването протича тежко и със спастични пристъпи. Бебето е преминало през многократни консултации, провеждана му е допълнително инхалаторна терапия. Състоянието му се влошава рязко снощи и въпреки оказаната реанимация е починало в ранните часове.

За периода 17 март - 7 април в РЗИ-Пловдив са регистрирани 36 случая на морбили. Лабораторно са потвърдени 21 от тях, два са изследвани и са отрицателни, един е с променена диагноза -рубеола, а за още 12 се очаква резултат. Повечето от заболелите са от град Пловдив, но в последната седмица са установени случаи и от други населени места в Пловдивска област - става дума за заболели контактни лица от двете лечебни заведения за болнична помощ в Пловдив, където първите болни са били хоспитализирани с други диагнози до появата на обрива.

Междувременно първите заболели от морбили вече са изписани. Останалите лекувани в болниците към момента не са в тежко състояние и не се нуждаят от допълнителни реанимационни мерки. Министерството на здравеопазването отново призовава родителите да проверят имунизационния статус за морбили на децата си и при наличие на пропуски да бъдат взети спешни мерки за ваксинирането им.