Труд

5 кресла и вице вземат патриотите. Петима министри и вицепремиер ще получат "Обединените патриоти" в кабинета "Борисов 3", научи "Труд". Очаква се лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов да бъде един от заместниците на премиера, както и да оглави Министерството на отбраната.

Председателят на НФСБ Валери Симеонов също ще е част от състава на бъдещото правителство. А възможните позиции за него са две: министерството на икономиката или това на енергетиката. Разговорите за разпределянето на ресорите в изпълнителната власт предстоят след Великден. Но от ГЕРБ твърдят, че лидерът им Бойко Борисов вече е готов с предложенията си.

Сигурно е, че най-голямата политическа партия няма да отстъпи министерствата на финансите, на вътрешните работи, на регионалното развитие, на транспорта и на земеделието. Отново на постовете си ще се върнат Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Ивайло Московски, Десислава Танева. Сигурен вицепремиер с ресор еврофондовете и председателството на страната ни на ЕС е Томислав Дончев. Шансове за втори мандат като министър на туризма има и Николина Ангелкова.

Борисов би настоял и Вежди Рашидов да бъде отново в екипа му като министър на културата. Патриотите обаче също имат амбиции за това ведомство. Освен него бъдещият коалиционен партньор е дал да се разбере, че има подходящи кадри, които да оглавят още няколко министерства: туризъм, екология, земеделие и образование. В предварителните сондажи станало ясно, че от "Обединени патриоти" са готови да оглавят социалното министерство, за да могат най-пряко да са ангажирани с политиката за повишаване на доходите.

Най-критично е положението с вътрешното министерство. Цветан Цветанов вече обяви, че ще остане в Народното събрание и ще ръководи парламентарната група на ГЕРБ. От друга страна, Румяна Бъчварова едва ли ще се върне в МВР заради недоволството на полицаите срещу нейната политика в миналия мандат.

Сред най-спряганите имена за поста вътрешен министър е това на бившия главен секретар Калин Георгиев. Министерството на здравеопазването е най-нежеланото ведомство заради голямото текучество на министри и недоволството на медици и пациенти.

Паркинсон осакатява 20 000 българи. Около 12-13 хил. българи са с диагноза паркинскон - прогресивно неврологично заболяване, което има осакатяващи последствия. Смята се обаче, че реалният им брой е 20 хил. В световен мащаб болестта засяга над 6 млн. души, или с близо 2 млн. повече от регистрираните през 2005 г., като прогнозите са броят им до 2030 г. да надмине 8 млн.

У нас над 1200 от диагностицираните пациенти, или над 10%, са в напреднал стадий. Неврологичното заболяване засяга по-често бялата раса и предимно мъже и жени над 50. През последните години обаче то се подмладява и все по-често застига хора в активна възраст.

Паркинсон е на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер. Не е наследствено, но има малък брой случаи, при които мутации на някои гени го отключват. Причините все още са неизвестни. Подозира се, че известна роля имат фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди.

Едни от първите симптоми са тремор, скованост в мускулите, забавяне на движенията, промяна в походката и влошено обоняние.

Лекарствата облекчават заболяването, а в късен стадий съществуват модерни терапии, които помагат на пациентите. Методите обаче трябва да бъдат избирани и прилагани на базата на индивидуалните нужди на всеки пациент.

Капитал

Новото правителство: Минимална пенсия от 200 лв. на старта. Когато от ГЕРБ обявиха екипа си за преговори за сформиране на правителство с "Обединените патриоти" и в него влезе бившият финансов министър Владислав Горанов, от обединението на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров бяха наясно, че разговорите няма да са леки. Горанов беше човекът, който най-яростно се противопоставяше на предложението на националистите за увеличаването на минималната пенсия на 300 лв. в предишния парламент, когато те само подкрепяха втория кабинет на Бойко Борисов, но не участваха в изпълнителната власт. "Ако минималните пенсии се вдигнат на 300 лева, това би коствало на бюджета около 1.5 млрд. лв. допълнително", каза тогава Горанов, а депутатите от ГЕРБ гласуваха против двете предложения на тогавашния "Патриотичен фронт" за вдигането на минималната пенсия при гледането на бюджета през ноември.

Темата беше максимално експлоатирана от "Обединените патриоти" и в предизборната кампания. И нямаше как да не се превърне в основната разделителна линия в преговорите за сформиране на третия кабинет на Борисов. В тях националистите отново настояха за минимална пенсия 300 лв., а от ГЕРБ - че средства в държавата за това няма. Въпросът се превърна в залог за това дали изобщо да има кабинет.

Пълно съгласие

"Постигнахме пълно съгласие по темата за пенсиите", съобщи зам.- председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов след поредния кръг разговори във вторник. Нито той, нито Валери Симеонов обаче пожелаха да кажат какво точно са се договорили - с аргумента, че това ще стане известно, когато се подпише програмната стратегия на евентуалния бъдещ кабинет. Неофициално обаче и от двете страни казват, че са се разбрали минималната пенсия да стане 180 лв. от началото на юли, а от октомври да се увеличи на 200 лв. Така сметката за тази година ще е около 100 млн. лв. допълнително, а за следващата - около 290 млн. лв., според изчисления на участвали в преговорите.

В момента минималната пенсия е 161 лв., а от юли трябваше да се повиши с четири лева. Увеличението засяга около 800 хил. души, или 38% от всички пенсионери за стаж и възраст. Все още не е ясно ще е нужна ли актуализация на бюджета за 2017 г. Според експерти от ГЕРБ, ако изпълнението на приходите върви като досега, може и да не се наложи. Бюджетът за тази година е планиран на дефицит от 1.33 млрд. лв.

Отказ от справедливост

До постигането на това съгласие обаче не се стигна лесно. Присъствали на преговорите разказват, че по време на срещата миналия петък нито една от двете страни не била склонна да отстъпи от позицията си. От екипа на ГЕРБ първо заявили, че са склонни да гарантират коледни и великденски надбавки за пенсионерите, но не и увеличение на пенсиите. Стигнало се дотам Симеонов да заплашва, че ако не се приеме предложението им, правителство няма да има. След четири часа преговори и няколко почивки от ГЕРБ дали знак, че са склонни да приемат увеличение на минималната пенсия на 180 лв., а след това и на 200 лв., разказаха присъствали на срещата.

В началото на тази седмица основното противопоставяне било дали да се увеличи само минималната пенсия или да се запише и дата за индексация на останалите. С това сметката вече отива към поне 1.7 млрд. лв., и то само през първата година и е сравнима с издръжката на цялата държавна машина. При равни други условия означава и раздуване на дефицита в бюджета. От "Обединените патриоти" настоявали за преизчисление, защото ако се увеличи само минималната пенсия, това няма да е справедливо спрямо пенсионерите, които имат необходимия стаж и са си внасяли осигуровките, докато са работили.

От ГЕРБ обаче настоявали, че не може да се намери резерв за останалите пенсии, ако се повиши минималната. В крайна сметка националистите са се отказали от индексацията и се съгласили с предложението на ГЕРБ за преизчисление евентуално в края на годината, ако има излишък в бюджета и допълнителни средства от различните мерки, които ще залегнат в управленската програма. Една от тях е ревизия на инвалидните пенсии и прекратяване на практиката с фалшиви ТЕЛК-ове.

Симеонов срещу "Мариците"

От ГЕРБ казват, че на този етап от преговорите са постигнали съгласие по 50% от всички теми в бъдещата управленска програма. Пълно съгласие има за отбраната, енергетиката, туризма и спорта. Неофициално от "Обединените патриоти" уточняват, че в областта на енергетиката, където интерес има Валери Симеонов, са получили уверението на ГЕРБ, че няма да се противопоставят на лидера на НФСБ да внесе отново законопроекта за прекратяване на договорите с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3" - т.нар. американски централи, който той внесе и в предишния парламент. От ГЕРБ твърдят, че нямат договорка за подкрепа на законопроекта в пленарната зала, а само удовлетворяват претенциите на Симеонов.

Пеевски продава цигарения бизнес на британско-американската ВАТ. След като държавата в два опита не успя да продаде цигарения си бизнес на международен производител, това направи самият "Булгартабак". Втората в света по пазарен дял цигарена компания British American Tobacco (BAT) купува всички марки, логистичния бизнес на холдинга и веригата Lafka в Босна. Така става лидер на пазара в страната с 41.8% пазарен към края на март чрез сделка за над 100 млн. евро.

В свързваните с Делян Пеевски фирми остават активите - двата завода в София и Благоевград, бизнеса с будките Lafka и производството на филтри в "Юрий Гагарин" в Пловдив.

Новината изстреля цената на акциите на "Булгртабак" с над 27% до 50 лв. за брой на фондовата борса. През миналата година холдингът загуби почти половината от капитализацията си, след като спря износа за Близкия Изток. Днес тя е 342 млн. лв.

Сделката в детайли

Цигареният концерн купува 23 активни марки на "Булгартабак" с лиценз за продажба в България и Адриатика. В отговор на въпрос на "Капитал" от ВАТ уточниха, че придобиват всички активни марки, включително и лицензите на ММ и Prestige. На пазара през последните месеци се носеха слухове, че "Булгартабак" ще си остави двата бранда, за да ги произвежда за износ в Близкия Изток. Бизнесът е изпъстрен с примери за това как в различни държави една марка може да бъде собственост или да се произвежда от различни цигарени компании - лицензът за цял свят на бранда Winston, който е втората най-популярна марка в света след Marlboro, например, е собственост на Japan Tobacco International, с изключение на САЩ, където той е на Imperial Tobacco.

ВАТ ще продължи да произвежда в благоевградската фабрика на "Булгартабак" купените марки в рамките на една или две години, като след това ще преразгледат плановете си и ще направят преглед на производството и съоръженията в зависимост от стратегията си. Световният цигарен концерн не е проявил интерес към покупката на фабриките на "Булгартабак", вероятно защото притежава много мощности в региона - в Полша, Румъния, Хърватия, Сърбия и Унгария, както и Турция. В световен мащаб компанията е собственик на 44 цигарени фабрики в 42 страни.

Предварителният договор е бил сключен на 11 април, сделката ще чака разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, както и на антимонополните органи в Босна, Косово и Албания, където се продават цигарите на "Булгартабак". Прогнозата на ВАТ е, че окончателно ще придобие активите в средата на тази година. Покупката ще се финансира със собствени средства на ВАТ.

Компанията ще увеличи екипа си за България с още 80 души и ще запази работните места в дистрибутора "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД), които са около 1000.

Българските операции ще продължат да се оглавяват от сегашния генерален директор за страната Мила Маречкова. Сделката включва и покупка на над 100 павилиона за продажба на цигари в Босна.

Вероятно след разрешението от КЗК, англо-американската компания ще води преговори и с останалите цигарени компании за дистрибуцията на продуктите им. В момента в доставките се конкурират три големи дружества - ЕЛД с почти 1 млрд. лв. оборот за 2015 г., доставя изцяло цигарите на "Булгартабак", "КТ Интернешънъл" (доскоро "Кингс табако" от групата на "Винпром Пещера") и част от тези на Karelia. "Табако трейд" е сегашният дистрибутор на British American Tobacco, Japan Tobacco International, Imperial Tobacco и Karelia, а Philip Morris работят с "Орбико".

"България е един от най-конкурентните не само европейски, но и световни пазари - на него активно работят седем цигарени компании, докато в останалите държави са три-четири. Първата ни стъпка ще бъде да интегрираме портфолиото марки, което придобиваме с нашето. В зависимост от конюнктурата на пазара ще решим дали и как ще преструктурираме портфолиото си", коментира Ричард Уидман, генерален мениджър на British American Tobacco, клъстер Централна Европа. Той допълни, че решението за инвестиция в България се определя от стратегически цели на компанията, но значение за сделката са изиграли политическата стабилност и борбата на правителството с контрабандата, която през миналата година е около 8%. Това е поредният случай, в който ВАТ демонстрира интерес към бизнеса на "Булгарбатабак". Компанията беше последният стратегически инвеститор от 10 купили документи за приватизацията на цигарения холдинг през 2011 г., който се отказа на финалната права, като обясни това с причини от търговски и стратегически характер.

BAT беше кандидат за приватизацията на три цигарени фабрики още през 2005 г. с предложение от 250 млн. евро, но тогава парламентът провали процедурата.

Цигарената компания присъства в България от 1993 г., като през последната година беше най-бързорастящата по продажби в стойност и увеличи пазарния си дял с 2.2 процентни пункта до 13.2%, като по този начин е на четвърто място по продажби след "Булгартабак" с 28.6% през март, гръцката Karelia - 19.9%, и Philp Morris с 16.3%. ВАТ има пет бранда, регистрирани за продажба на българския пазар - Lucky Strike, Kent, Vogue, Rothmans и Dunhill.

В същото време точно преди една година "Булгартабак" обяви, че се оттегля от продажбите си в Близкия изток (но после леко възстанови). Холдингът продължи да губи позиции и на вътрешния пазар, като от около 33% през последните години миналата беше под 30%, като при това не успя да се възползва от продължаващия ръст на пазара.

Най-богатият депутат

В приватизационната сделка преди пет години и половина цената за 80% беше 100.1 млн. евро. Тогава за параван временно собственик стана поделение на руската банка VTB. Но реално още тогава зад сделката стоеше тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски. При раздялата през 2014 г. цигареният бизнес остана при депутата от ДПС. Сега той осребрява добре покупката: извън изтеглената през години печалба у него остават например теренът на фабриката в София, която не работи от година, и се очаква там да развие имотен проект. Поне временно ще продава и филтри на ВАТ през пловдивската си фабрика.

Не целият приход от сделката ще отиде в "Булгартабак холдинг". Причината е, че неизвестно каква част от договорените 100 млн. евро са за ЕЛД, която е 100% собственост на "Благоевград БТ". В това дружество има и още един актив - сградата на бившия полиграфически комбинат в широкия център на София.

Това е първата едра продажба на собственост от страна на депутата, ако не се брои строителната "Водстрой 98", която след стотици милиони държавни поръчки през миналата пролет беше прехвърлена на "Хидрострой". Пеевски все още контролира медийна група от вестници и телевизия, разпространителски фирми, веригите "Техномаркет" и Lafka, няколко строителни компании, две млечни фабрики, десетки имоти като Дипломатическия клуб в Бояна, хотел "Берлин" и др.

Сега

Армията е без войници, без пари и лошо въоръжена. В армията има критичен недостиг на войници, системна липса на пари и остаряла бойна техника. Тази отчайваща картина е описана в годишния доклад за състоянието на войската през 2016 г., който бе приет от правителството в сряда. С него Министерството на отбраната официално призна, че войската не може напълно да опазва територията ни, така че е късмет, че никой не ни напада.

"Реално недостигът на личен състав е от порядъка между 25-30% - т.е. 1/3 от армията не съществува", каза министърът пред журналисти. В доклада недокомплектът е оценен на 20%.

"Поради системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и състоянието на остарялото въоръжение и бойна техника е отчетено, че българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС", се казва в доклада.

В него отново се предлага да се вдигнат заплатите на военните, за което обаче пари тази година няма. МО от години не може да попълни щата си, защото началната заплата от около 700 лв. не привлича кандидати. Тези, които се явяват на конкурсите, масово не успяват да издържат изпита по физическа подготовка.

Оплакванията на войската от липсата на пари не са от вчера, но в момента те звучат малко странно, след като преди дни МО официално съобщи, че имало спестени 11 млн. лв. Съобщението беше направено с цел да опровергае новината на "Сега", че порционът на военните и цивилните в МО е увеличен предизборно от 90 на 120 лв. и това е станало с парите от фонд "Работна заплата". Така няма откъде да се вземат необходимите 12 млн. лв. за нови назначения. В момента са обявени 500 свободни длъжности.

В становище на дирекция "Планиране, програмиране и бюджет", с което "Сега" разполага, се казва, че трябва да се търси допълнително отпускане на пари от централния бюджет, за да се осигури увеличаването на порциона. Другият вариант е да се правят икономии от охраната на обекти и изхранване. Реално сега министърът призна това, което преди 10 дни отрече.

Странното е, че на фона на мизерната ситуация Янев е голям оптимист за реализацията на инвестиционните проекти за купуване на нов тип боен самолет за Военно-въздушните сили и два многофункционални модулни патрулни кораба за Военноморските сили. Според него липсата на пари няма да се отрази на модернизацията на армията. Ще се търсят пари и за бронирани машини на Сухопътните войски. Като първостепенна задача е записано увеличаването на бюджета за отбрана на 2% (при 1.3% сега).

Годишният доклад отчита, че през м.г. армията е участвала в 258 учения и 14 мисии зад граница. В операцията за съвместни действия с МВР по охрана на границата с Турция до края на 2016 г. са били ангажирани над 2700 военни.

Държавната ДКК е на път да се превърне в оръжеен холдинг. Държавната консолидационна компания, където отиват част от приходите от приватизация, е на път да се превърне в държавен оръжеен холдинг. В рамките на последната година капиталът й е нараснал от 9 млн. лв. на над 231 млн. лв., предаде Медиапул. Процесът по създаването на "холдинга" се поддържа от двама министри - бившия Божидар Лукарски и заместника му - Теодор Седларски. В ДКК бяха включени "ВМЗ Сопот", "Кинтекс" и "НИТИ"-Казанлък. Друга компания - ремонтната "Авионамс", също ще се присъедини към тях. "Това ще стане след изчистването на въпроса с придобиването на компанията от ДКК", обяснил зам. -министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Според него целта да са под една шапка е държавните активи да се управляват по-добре.

"ВМЗ-Сопот" е сред предприятията, които през няколко години или влизат, или излизат от т.нар. забранителен списък за приватизация. Последно през м.г. в средносрочната бюджетна прогноза на финансовото министерство 2017-2019 г. бе записано, че Вазовските заводи и оръжейният търговец "Кинтекс" могат да бъдат продадени. Впоследствие бяха върнати в забранителния списък. Само в рамките на половин година ВМЗ постигна печалба от 72.3 млн. лв. на фона на загуба от 1.6 млн. лв. за първото полугодие на 2015 г. С над 80% по-висока печалба за първите шест месеца на м.г. се отчете и "Кинтекс". По сходен начин се представят и "НИТИ" - Казанлък и "Терем".

Упорство

Въпреки намеренията си Седларски не е успял да смени ръководството на ДКК във връзка със съмнителната сделка за Музея на виното, който попадаше в капитала на компанията и заради която той сезира прокуратурата. Един от освободените членове на борда - Лъчезар Калбуров, оспорва заповедта, а съдът е спрял вписването на новото ръководство.

Стандарт

До 2019 г. падаме под 7 милиона. Ако населението на България продължава да се топи със сегашните темпове, след 2 години ще падне под 7 милиона души. Това сочат огласените вчера данни на Националния статистически институт. Според тях към 31 декември 2016 г. България е имала 7 101 859 жители. Това е с 51 925 души по-малко в сравнение с 2015 г. На практика за година губим областен град с големината на Монтана, Търговище, Ловеч или Силистра. По раждаемост страната ни се нарежда на 212-о място, а по смъртност - на второ, в света. През 2016 г. са проплакали 64 984 бебета, което е с 966 по-малко спрямо предишната година.

През миналата година 30 570 души са сменили адреса си от България в чужбина, като 50,4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години. 21 241 пък са се установили у нас.

Superbrands определи Мтел за най-силната българска телеком марка. Мтел е най-силната българска марка в категория „Телекомуникации" в България. Това показва резултатът от независимото проучване на пазара по инициатива на световната организация Superbrands. То се провежда за пети пореден път в България, като Мтел взема престижното признание за втори път. Избраните марки от Superbrands трябва да демонстрират качество, надеждност и уникалност на пазара.

Като най-силна марка сред телеком компаниите Мтел се нарежда в България редом до световноизвестни брандове като Google, Mercedes-Benz, Coca-Cola и L'oreal Paris.

Отличието на Superbrands е признание за постиженията на Мтел през последната година. Компанията стартира своята 4G мрежа през април миналата година, финализира придобиването на blizoo, а през януари и март пусна собствени спортни канали - Mtel Sport 1, Mtel Sport 2 и EDGEsport.

Световната организация Superbrands използва универсална методика за подбор и оценяване на брандовете във всички страни, където оперира. Селективният процес се осъществява на три етапа. Първоначално най-забележителните марки се номинират на база достоверни източници, статистически данни и пазарни анализи.

Селективният процес първо се осъществява чрез конфиденциално гласуване на членовете на независимо експертно жури - Борда на Superbrands Bulgaria. Финалният етап по определяне на победителите е национално гласуване на потребителите в интернет. Това дава възможност експертното мнение да се разгледа успоредно с това на потребителите.

Монитор

Парното „събира" разведени, гони ги за сметките. Столичното парно нерядко „събира" разведени двойки, като завежда дела и срещу двамата бивши съпрузи за неплатени сметки, независимо че партидата се води само на единия от тях. Това съобщиха за „Монитор" от Федерацията на потребителите в България. Немалка част от жалбите на хора, посетили офисите на неправителствената организация, са свързани именно с подобни случаи.

„Нерядко оставащият да живее в жилището не е титуляр на сметката", обяснява Константин Павлов, експерт във Федерацията. „Например жилището е присъдено на жената с детето, а те завеждат дело срещу мъжа, който не обитава имота и няма нищо общо с него. „Топлофикация" вместо да си направи труда да провери кой обитава имота и действително ползва енергията, произволно дава на съд. Понякога съди и двама бивши съпрузи с надеждата все някой от тях да се окаже ползвател", допълва той.

Според него недопустимо е, след като вече не си вещен ползвател на имота да търсят от теб пари за консумирана топлинна енергия. „Те обаче се позовават на общите условия от 2007 г., щом някои се води собственик значи дължи пари.

За щастие подобни казуси лесно падат в съда, но проблемът е колко хора са готови да изтърпят делата. Само преди дни имахме друг случай. Жена от 20 години живее в чужбина. Имотът й отдавна е продаден. Дошла в България да види роднините и близките си и случайно разбира, че я търсят да плаща висящи сметки и е заведено дело. Тя отива в „Топлофикация" да им обяснява, че отдавна не е собственик и и не ползва жилището. Те обаче я залъгват, че са готови да намалят сумата, заради давността. Жената, въпреки, че е сигурно, че ще спечели делото е платила сумата, само и само да не се занимава с тях и да може спокойно да се върне в чужбина. На това разчита топлофикацията", констатира Павлов.

По думите на експерта другите подобни случаи са свързани с откриването от „Топлофикация" на партида на хора, без те да бъдат уведомени. „Най-често това става, когато собственик на топлофицирано жилище почине.

„При смърт на лицето вещен ползвател на имота обикновено има повече от един наследник. По закон някои от тях трябва да е наследи правото на ползване и той е длъжен да открие нова партида. Това се прави и при покупка на имот. Въпросът е, че „Топлофикация" го прави произволно. От списъка на наследниците си харесва някой без да се интересува, дали той действително живее в този имот, и решава, че той ще е титуляр на партидата. Често в съда се вижда, че почеркът не е на никой от наследниците, защото те не са попълвали искания за откриване на партидата. Засегнатите казват, че това не е техният почерк или подпис. Съответно се иска графологична експертиза. Лошото е, че много хора, като ги заплашат със съд за висящите сметки се съгласяват да платят", пояснява Павлов.