Капитал Daily

Сделките за тримесечието: Молове за фондове от ЮАР. След силен край на миналата година с две големи сделки в края на декември - за гръцката ОББ и излизането на американския инвестиционен фонд Advent от "Девин", последва затишие в сливанията и придобиванията. До момента, в който дойде нашествието на южноафрикански фондове към три софийски мола за общо около 500 млн. евро. През април беше обявена и още една голяма сделка - ВАТ ще плати на свързания с Делян Пеевски "Булгартабак" 105 млн. евро за цигарените марки на холдинга в България и за дистрибутора му ЕЛД.

Извън тези големи за мащабите на местния пазар сделки годината започва умерено - с приблизително същия брой транзакции като предходната, които в основната си част са за суми под 50 млн. евро. По-малкият размер традиционно означава и предимно местни купувачи, а там, където новите собственици са чуждестранни, придобиването в повечето случаи е през сделка за международната компания майка.

Глобално забавяне

"През първото тримесечие нямаше много на брой сделки, но все пак нямаше правителство и дълго време имаше повишен политически риск", отбелязва управляващият директор на "Райфайзен инвестмънт България" и директор на компанията за Югоизточна Европа Юлиан Гиков. По думите му в такива условия инвеститорите в който и да е голям проект биха изчакали поне докато минат изборите, преди да задвижат или да продължат реализацията им. Предстоящото формиране на правителство и наближаващото българско председателство на ЕС обаче са предпоставки за по-голяма политическа стабилност поне през следващата година, което би следвало да се отрази положително и на пазара на сливания и придобивания. "Някои от по-големите сделки, които са били в изчаквателна позиция поради политическата неяснота, може би ще бъдат завършени по-нататък през годината", посочва мениджърът.

"За съжаление България продължава да бъде периферен пазар за чуждестранните инвеститори", коментира директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов. По думите му като цяло на местния пазар на сливания и придобивания в момента се наблюдава затишие за разлика от случващото се в Западна Европа.

Дори и там обаче развитието на пазара остава доста по-умерено в сравнение с рекордно силната 2015 г. В глобален мащаб през 2016 г. бяха блокирани или прекратени и рекордно много за последните над 20 години сделки заради нарасналата несигурност след Brexit и изборите в САЩ, както и покрай активизирането на антитръстовите регулатори отвъд Атлантика. В региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) броят на сделките също намалява, макар и общата им стойност да нараства.

Освен ефекта от поредните предсрочни избори друго характерно за българския пазар в началото на 2017 г. е и осезаемо по-умерената активност от страна на местните фондове за дялови инвестиции, които трябваше да разпределят предоставените им по европейската програма JEREMIE средства за вложения в дялов капитал до средата на 2016 г.

Големите сделки

Най-голямата сделка, задвижена в началото на 2017 г., е продажбата на търговския център The Mall на столичния булевард "Цариградско шосе". Той до седмици ще стане собственост на южноафриканския фонд New Europe Property Investments (NEPI) срещу 180 млн. евро по информация на "Капитал". Продажбата на актива от страна на "АП Ритейл I" е първата сделка от кризата насам, в която търговски център сменя собствеността си не заради проблеми и непогасявани задължения, а в резултат на инвеститорски интерес към доходоносни имотни проекти. По информация на "Капитал" NEPI е на път да купи и още един от софийските молове - "Сердика център", като очакванията са, че цената може да надхвърли платената за The Mall. Интерес от страна на южноафрикански инвеститор има и към Mall of Sofia. Според източници на "Капитал" продажбата на търговския център вече е договорена с кандидата от ЮАР - компанията за инвестиции в търговски имоти Acsion е предложила да плати за него 102-104 млн. евро.

Другата мащабна и вече финализирана в началото на 2017 г. сделка е тази за производителя на напитки "Девин", който от 10 март е 100% собственост на белгийската Spadel при оценка от 120 млн. евро. Новият собственик придоби мажоритарния дял от 93.3% от американския фонд Advent, който забави излизането си от инвестицията с няколко години заради по-неблагоприятните пазарни условия, а от документи в Търговския регистър стана ясно, че останалите акции също са били придобити. Покупката на бутилиращата компания беше обявена в последните дни на 2016 г.

Пак тогава гръцкият собственик на Обединена българска банка NBG (National Bank of Greece) съобщи, че се е договорил с белгийската банково-застрахователна група KBC за продажбата на местната финансова институция заедно с лизинговото дружество "Интерлийз". Сделката, която е за рекордните 610 млн. евро, плащани за българска банка, все още изчаква разрешения от регулатори.

Последната голяма сделка на местния пазар за 2017 г. беше обявена през април - тя е за всички марки цигари, произвеждани от "Булгартабак холдинг" за България, логистичния бизнес на холдинга и веригата Lafka в Босна. За тях втората в света по пазарен дял цигарена компания British American Tobacco (BAT) ще плати над 100 млн. евро. Сделката е първата значима продажба от страна на депутата от ДПС Делян Пеевски, който стои индиректно зад собствеността на "Булгартабак". В свързвани с него компании ще останат двата цигарени завода на холдинга в София и Благоевград, бизнесът с будките Lafka и производството на филтри в "Юрий Гагарин" в Пловдив.

Поглед напред

Имотният сектор и производствените компании ще останат атрактивни за купувачите и в следващите месеци, прогнозират консултантите. По думите на Гиков по отношение на имотите има интерес и към търговски площи, и към офиси (където растящата аутсорсинг индустрия е сред главните двигатели на пазара), като търсенето е насочено основно към много малки или към много големи проекти, докато средният сегмент изглежда по-неатрактивен.

Производството на потребителските стоки също остава във фокуса на инвеститорите. "Сектор храни и напитки си е атрактивен въпреки малкия пазар в България", посочва Гиков.

Интерес по думите му има и към компаниите от химическата индустрия - както по отношение на дружествата с дейност в дистрибуцията, така и към тези, заети с производството. Подобна е сделката за плевенския производител и дистрибутор на минерални торове за земеделието "Агрикола", което ще стане собственост на швейцарската EuroChem, след като получи одобрението на Комисията за защита на конкуренцията.

Започналите процеси на консолидация в банковия и в телеком сектора също вероятно ще продължат, прогнозира Гиков. "Очакванията ни са тази година да има раздвижване в TMT (технология, медия и телеком) сектора", посочва и Димитър Узунов.

Големи сделки има вече ясно на хоризонта - MTG е пред договор за продажба на "Нова телевизия", а вероятно промяна в собствеността ще има и при bTV. Другата "мегасделка" ще е за бизнеса на CEZ в страната. Там интересът е основно от местни купувачи. Срокът за оферти е до края на април, но вероятно ще бъде удължен.

МВФ повиши очакванията си за българската икономика до 2.9% ръст през 2017 г. Межуднародният валутен фонд (МВФ) ревизира нагоре очакванията си за развитието на българската икономика през тази година. В публикувания във вторник доклад за световните икономически перспективи експертите от фонда прогнозират, че през 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се увеличи с 2.9%, а през следващата ще се забави до 2.7%. Повишението е с 0.1 пр.п. спрямо предходния доклад от есента на миналата година. МВФ обаче очаква към 2022 г. нарастването на БВП да се забави до 2.5%.

Подобрението най-вероятно е поради по-добро от очакваното представяне на българската икономика през 2016 г. в сравнение с прогнозата на фонда. Успоредно с това нагласите за световната икономика също се повишават - ревизията е с 0.1 пр.п. нагоре до 3.5% ръст през тази година.

Най-оптимистичната прогноза обаче остава тази на Уникредит Булбанк, която беше публикувана през януари. В нея се залага ръст на БВП на България от 3.6%.

Межуднародният валутен фонд (МВФ) ревизира нагоре очакванията си за развитието на българската икономика през тази година. В публикувания във вторник доклад за световните икономически перспективи експертите от фонда прогнозират, че през 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се увеличи с 2.9%, а през следващата ще се забави до 2.7%. Повишението е с 0.1 пр.п. спрямо предходния доклад от есента на миналата година. МВФ обаче очаква към 2022 г. нарастването на БВП да се забави до 2.5%.

Подобрението най-вероятно е поради по-добро от очакваното представяне на българската икономика през 2016 г. в сравнение с прогнозата на фонда. Успоредно с това нагласите за световната икономика също се повишават - ревизията е с 0.1 пр.п. нагоре до 3.5% ръст през тази година.

Най-оптимистичната прогноза обаче остава тази на Уникредит Булбанк, която беше публикувана през януари. В нея се залага ръст на БВП на България от 3.6%.

Още ревизии нагоре

Според МВФ поскъпването на стоките и услугите в страната ще продължи през 2017 г. и 2018 г. Фондът ревизира очакванията си за инфлацията нагоре до съответно 1% (спрямо 0.6% миналата година) и 1.8% средногодишно.

Промяната сега най-вероятно отчита срещата на ОПЕК в края на ноември миналата година. Тогава се взе решението за свиване на предлагането на петрол, което доведе до поскъпване на суровината. Резултатът бе инфлация.

С най-голяма промяна обаче са прогнозите за текущата сметка. Фондът залага на излишък в размер на 2.3% през 2017 г. при очаквания за 0% в старата прогноза. Фактор за подобрението е по-доброто представяне на българския износ през втората половина на миналата година - както към държави от ЕС, така и към трети страни.

В същото време прогнозата на фонда за безработицата остава непроменена - 7.1% през 2017 г. и 6.9% през 2018 г.

По-добра глобална перспектива

Фондът обяснява по-позитивните световни прогнози с добре представящите се финансови пазари и дългоочакваното циклично възстановяване в производството и търговията. Успоредно с това обаче от институцията подчертават, че повишенията са скромни, а в дългосрочен план очакванията за глобалния растеж остават слаби в сравнение с предходни десетилетия. "Една заплаха, която изпъква, е завоят към протекционизъм, който води до търговски войни", се посочва в доклада.

Поради фактори като ниския ръст на производителността и високото ниво на неравенство в доходите натискът за политики, насочени навътре към развитите страни, се увеличава. Това от своя страна е препятствие за международната икономическа интеграция. А най-големи ползи от глобализацията извличат именно развиващите се страни, сред които е и България.

Сега

Санирането вече няма да е безплатно за всички. На фона на непрекъснато растящите скандали за завишени цени при санирането и за нарушена финансова дисциплина, за пълна липса на контрол и за протекли блокове "безплатната" програма ще продължи. Част от "щастливците" обаче занапред ще трябва да поемат свой дял от разходите. Обновяването на старите жилищни блокове ще е безплатно само за социално слаби и пенсионери. Това съобщи вчера бившият регионален министър Лиляна Павлова пред Нова телевизия. Промяната е резултат от постигнатото споразумение за съвместно управление между ГЕРБ - инициатор и двигател на програмата, и "Обединените патриоти", които доскоро бяха нейни противници.

"Винаги сме искали да продължим програмата - като се санират всички панелни блокове, като се включат и еднофамилни сгради. Сега идеята е това да стане със съфинансиране и собствено участие на тези, които желаят да се включат. Ако в една сграда живеят много бедни пенсионери, за тях санирането ще е безплатно. Но едно младо работещо семейство ще си плаща част от стойността", обясни Лиляна Павлова.

Какъв процент ще е това самоучастие все още не е ясно и очевидно е въпрос на допълнителни разговори и разчети, но бившият министър даде като пример 5-10% собствени средства на домакинствата. Още при предишното управление на ГЕРБ в регионалното министерство се обсъждаше вариант за процент самоучастие от собствениците. Тогава бившият зам. регионален министър Николай Нанков говореше за 15% до 25%, но намеренията така и не бяха реализирани. Предстои редовното правителство и бъдещият министър да определят политиката по програмата.

Преди от ГЕРБ да изобретят "безплатното" саниране, пилотна програма на ПРООН предлагаше обновяване на блоковете с 50% безвъзмездно финансиране. Заради пълната липса на интерес и съседски неразбории процентът на самоучастие бе свален до 25, но програмата така и не заработи.

От сега е ясно обаче, че критериите "социално слаб" и "беден пенсионер" ще бъдат въпрос на сложни калкулации и спекулации. Вчера Павлова не коментира как точно ще се определи социалният минимум, над който ще се плаща за санирането. Домоуправители очакват, ако тези критерии действително се приложат, да започне масова адресна пререгистрация на правоимащи, така че домакинствата да избегнат плащане. Със сигурност ще има и скандали между съседите и директни откази от вече подадени заявления, дори при вече регистрирани юридически сдружения на собствениците.

Лиляна Павлова нервно отхвърли обвиненията на служебното ръководство на министерството към нейния екип за високите цени, липсата на контрол и лошото качество и ги определи като "лов на вещици". Според нея е "несериозно" твърдението на сегашния служебен зам.-министър арх. Виолета Комитова, че с 2 млрд. лв. може да се санират не 2000, а поне 4000 блока. Както вече стана ясно, служебният министър Спас Попниколов внесе доклад с нарушения по програмата в прокуратурата. Макар магистратите да обявиха, че в сигнала няма достатъчно конкретни факти, Комитова категорично заяви, че "цялото общество има интерес да се пести държавният ресурс, да се харчат парите отговорно, за да се постигат по-добри резултати". Според нея става дума за грешни управленски решения и необосновано високи цени, довели до наддоговаряне на проекти извън одобрения от правителството финансов ресурс от 1 млрд. лв., а с това е нарушена финансовата дисциплина.

В интервю пред в. "Сега" наскоро зам.-министърът коментира, че официалните изказвания на предишното ръководство на МРРБ за референтните стойности създават усещане или за недостатъчни познания за строителството и цените за саниране, или за ръководене в стил "безотговорно харчене" на държавни пари. Тя обяви още, че от самото начало цените са били четири пъти над пазарните, а дори последните максимални стойности пак са останали високи. "Така срещу тези 2 млрд. лв. за предвидените 2022 сгради "всеки собственик на саниран апартамент получи от държавата подарък в размер на 17 500 лв.", коментира Комитова пред bTV.

Междувременно се увеличават информациите за протекли санирани сгради. Поредните сигнали дойдоха от един от градовете "отличници" - Благоевград. Във вторник bTV съобщи за жители на наскоро саниран блок в града, които прекарали празниците с кофи под таваните заради силните течове. Като причина те посочват некачественото саниране. От общината съветват да се подаде информация за проверки на некоректните фирми.

Сигнали за течове има и в Хасково. В блок 8 на ул. "Дунав" по информация на Haskovo.info протекло, защото покривът бил разкрит за ремонт, но дъждът завалял, преди да бъдат замазани фугите. Очаква се саниращата фирма да възстанови щетите по апартаментите. Подобен бил и случаят с блок 32 в кв. "Орфей", където строителят ще трябва да направи ремонт в жилищата.

Неволи

Лиляна Павлова обвини екипа на служебния регионален министър Спас Попниколов, че е забавил ремонтите на пътищата, и най-вече на тунелите по магистрала "Хемус". "Служебният кабинет не направи нищо по двата тунела. Смениха само няколко кабела. Затова и тапите ще останат поне до края на лятото. Не е възложен и допълнителният ремонт на моста след тунела "Витиня" и няма да може да се пусне движението. Питам: защо не ремонтират и какво направиха досега", възмути се Павлова. Удължаването на срока на тези ремонти, започнати при нейното министерстване, стана още през есента на миналата година и още тогава бе съобщено, че работата ще продължи поне до лятото. Бившият министър призна, че 50% от пътищата са в много лошо състояние, и повтори, че трябват много инвестиции. Във връзка с последните задръствания по празниците и въпроса за лошото състояние на обходните шосета заяви, че те трябва да се поправят приоритетно, без да спомене защо това не е било направено при предишното управление на ГЕРБ.

60 000 българи са спестили 17 млн. лв. от данъка върху доходите. Близо 60 хил. българи до момента са ползвали различни данъчни облекчения за доходите си от 2016 г. Общият размер на спестените данъци е 17 млн. лв. Това съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП), като напомниха, че остават 10 дни до крайния срок на подаване на декларациите за облагане на доходите на физическите лица от 2016 г. В случая става дума за ползване на предвидените по закон данъчни облекчения при над 50% инвалидност, дарения, деца, ипотечни кредити за млади семейства, приспадане на вноските за доброволно осигуряване и застраховане и др.

До този момент в цялата страна са приети общо 270 хил. данъчни декларации за доходите от 2016 г. От тях 112 хил. са подадени по електронен път, за което не се изисква електронен подпис, а само персонален идентификационен код - ПИК, който се издава безплатно в офис на НАП. Тази година крайният срок за деклариране на доходите е 2 май, тъй като 30 април е в неделя, а 1 май е почивен ден. Срокът за довнасяне на данъка по декларациите също изтича на 2 май.

Бюджетът за тази година планира постъпления от данък върху общия доход на физическите лица в размер на 3.037 млрд. лв. За сравнение през миналата година от този данък в бюджета постъпиха 2.94 млрд. лв., което е преизпълнение с 4%. До момента 118 хил. българи са декларирали пред данъчните доходи от трудови правоотношения за 2016 г., а 60 500 - от наеми, съобщиха от НАП.

Междувременно приходната агенция започна кампания, с която напомня на фирмите, които все още не са заплатили декларираните от тях корпоративни данъци, че срокът за това изтече. За целта НАП изпраща електронни съобщения за просрочените задължения на дружествата. Срокът за подаване на фирмените декларации изтече на 31 март. В същия срок дружествата трябваше да заплатят и дължимите корпоративни данъци.

Труд

Парламентът започва с разпит на министри. Мнозинството на 44-тото народно събрание започва с ревизия на работата на служебния кабинет. Това стана ясно от изявленията на депутати от ГЕРБ непосредствено след края на официалната церемония по заклеването на избраниците и гласуването на ръководство на 44-тия парламент.

В четвъртък на парламентарната трибуна ще застане вицепремиерът по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС Деница Златева. Точно председателството ни през 2018 г. е темата, по която парламентарно представените партии обявиха още след изборите консенсусна линия.

В сряда от БСП категорично настояха министрите на екологията, регионалното развитие и здравеопазването да отговарят в петъчен парламентарен контрол за водата с уран в Хасково.

"Вече съм приготвила 10 въпроса за парламентарния контрол към министъра. Те дължат много отговори, те нямаха контрол, не отговаряха пред медиите, така че има какво да бъдат питани и какво да отговарят", заяви и регионалният министър от кабинета "Борисов 2" Лиляна Павлова (ГЕРБ). И даде да се разбере, че заради забавяне в регионалното министерство тапите на магистрала "Хемус" ще продължат през цялото лято.

Очаквано, Лиляна Павлова се спряга за сигурен член и на новото правителство с премиер Бойко Борисов.

Точно лидерът на ГЕРБ зададе преди началото на първия пленарен ден тон на диалогичност между отделните партии: "Залогът ни е държавата. С нищо не се опитвам да провокирам, дърпам юздите на партията колкото може по-смирено". "Виждате колегата Герджиков брои дните като в казармата. Трудно е и много тегаво. Всичко, което е добро като предложния и от опозиция, ще бъде приемано. Аз съм за мир и стабилност", заяви още Борисов.

Първият пленарен звънец бе ударен тържествено от най-възрастния депутат, който в 44-тия парламент се оказа журналистът Тома Томов (БСП). А след като всички 240 депутати се заклеха, за председател на Народното събрание бе избран Димитър Главчев (ГЕРБ). Депутатите от различните парламентарни групи излъчиха и гласуваха негови заместници - Цвета Караянчева (ГЕРБ), Валери Жаблянов (БСП), д-р Нигяр Джафер (ДПС), Явор Нотев ("Обединени патриоти") и Веселин Марешки ("Воля").

Безплатни зъби за пенсионерите от догодина. Хората на възраст над 65 години с частична или пълна загуба на зъби ще могат от 1 юни 2018-а да се възползват от безплатни протези. Това става ясно от наредба към закона за бюджета на НЗОК, качена на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане. Ако бъде приета, тя ще влезе в сила още през юли тази година по отношение на пациентите на над 75-годишна възраст. Възрастовата група между 70 и 74 пък ще бъде обхваната от 1 януари 2018 г.

В мотивите си за това от здравното ведомство посочват, че "през последните години голям кръг здравноосигурени са извън системата на задължителното здравно осигуряване по отношение на потребността им от дентална помощ с цел възстановяване на дъвкателния апарат. Най-тежко засегнати са пациентите на пенсионна възраст - над 65 години".

По изчисления на база данни от Българския зъболекарски съюз на НЗОК ще са нужни 20 млн. лв., за да покрие през тази година разхода за протези при пациентите над 75-годишна възраст, ако средно 20% от тях потърсят услугите на системата. Средствата ще дойдат от резерва на касата.

За осигуряване на зъботехническа помощ на останалите групи пенсионери са нужни около 33 млн. лв. средно годишно, които ще се предвидят от бюджета на касата следващата година.

Стандарт

Смениха компанията, която търси газ в блок „Силистар". Служебното правителство преименува блок „1-14 Силистар" в Черно море, в което се търси газ и петрол, на блок „1-14 Хан Кубрат". Решението е взето на вчерашното заседание на Министерски съвет. Заедно със смяната на името е решено правата за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-14 Силистар" да бъдат прехвърлени от „Шел Експлорейшън енд прадакшън (LIX) Б.В." на „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А.", действащо чрез своя клон „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А. - клон България". В съобщението на правителствената пресслужба не се посочва какво е наложило смяната на името на блока и компанията, която търси газ.

Разрешението за търсене и проучване е дадено от Министерския съвет с РМС №814 от 16 октомври 2015 г. Възможността за прехвърляне на правата и задълженията по предоставено разрешение е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Закона за подземните богатства, посочиха от правителствената пресслужба.

В края на февруари „Шел Експлорейшън" обяви за обнадеждаващи 3D сеизмичните проучвания на блок „Силистар 1-14". В момента се извършва анализи на проучванията, които се очаква да отнемат около шест месеца.

Български компании искат да купят ЧЕЗ. CEZ Group смята да продаде всички свои активи в България и е получила запитвания основно от местни инвеститори. Това заяви Павел Чирани, член на Борда на компанията пред Ройтерс. Докато не бъде формирано новото правителство, преговорите с потенциалните купувачи няма да започнат.

В началото на годината CEZ Group тества пазара за своите активи в България, които включват пренос и доставка на електроенергия до около 2 млн. потребители в Западна България, припомня агенцията. Компанията е собственик и на ТЕЦ-Варна, която не успя да покрие европейските екологични изисквания и затвори врати.

CEZ Group навлезе в България през 2004 г., като участва в приватизацията в енергийния сектор. Компанията плати 281,5 млн. евро за покупката на трите електроразпределителни дружества в Западна България, които след това се сляха в едно дружество „ЧЕЗ Разпределение България" АД. "ЧЕЗ Електро България" АД снабдява с ток потребителите в Западна България. В Групата влиза и търговеца на ток „ЧЕЗ Трейд". Дейността на всички тези дружества се управлява от „ЧЕЗ България", която е 100% собственост на чешката компания.

Излизането на чешкия инвеститор няма да бъде първата голяма сделка на този пазар. През 2011 г. германската E.On се отказа от активите си в Североизточна България и управлението им беше поето от друга чешка компания - Енерго Про, за сумата от 133 млн. евро.

Австрийската EVN е собственик на дружествата за доставка на ток в останалата част от страната.

Монитор

Консулт в КЕВР вдига цената на водата. Консултациите, които правят ВиК дружествата с експерти от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за своите бизнес планове, нерядко водят до завишаване на първоначалните им искания за поскъпване на водата. Това се случва, въпреки че регулаторът трябва да защитава интересите на потребителите и съответно да занижава до възможния минимум исканията на фирмите.

Данни от заявленията на фирмите, публикувани в сайта на регулатора обаче сочат, че вместо да понижават щенията на ВиК дружествата, срещите с експертите на КЕВР често водят до обратното. Няколко са подобните случаи показа проверка на „Монитор".

Най-драстичният е със заявките, подадени от ВиК в Сливен, което е държавно дружество. В края на юни миналата година оттам са поискали за настоящата 2017 г. цена без ДДС за предлаганата от тях услуга по 1,923 лв. кубик или почти 2,31 лв. с ДДС. Малко преди Коледа на 19 декември сливенската водоснабдителна фирма силно завишава заявката си до 2,241 лв. без ДДС или с 16,5% по-високо от първоначалното си искане. Така с ДДС кубикът в града на войводите ще скочи до почти 2,69 лв. или с 39 ст. повече.

В повечето случаи последното предложение, направено от дружествата едно към едно се отразява в решението на КЕВР за скок на цените. Така се случи и със злополучното поскъпване на водата в София от 1 април до 2,32 лв. за кубик. Комисията одобри без никаква промяна записаното във варианта на бизнесплана на концесионера, подадено в регулатора на 12 януари. Същото най-вероятно ще стане и с искането за новите цени на водата във Варна. В проекта за решение, качен на сайта на комисията на 11 април, са записани стойностите, подадени от ВиК дружеството в морската столица на 20 декември миналата година.

Други водоснабдители, които са завишили цените си спрямо първоначално исканите, са тези в Смолян. Дружеството в родопския град през лятото е подало заявление за едни цени за времето между 2017 и 2021 г. В следващото искане, входирано в КЕВР на 25 януари 2017 г. само искането за тази година е по-ниско. Всички останали до края на периода са по-високи.

За 2020 г. разликата нагоре достига 13,6 ст за кубик, а за следващата е с над 20 ст. по-висока, от поисканата в края на юни 2016 г. Ръстът се дължи основно на записаните по-големи цени на услугата за отвеждане на отпадъчните води.

Всеки трети осмокласник се чувства аутсайдер в клас. 30% или всеки трети от българските ученици на 15 години твърди, че се чувства като аутсайдер в клас. За страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)  този дял е едва 17 на сто.  Това показва поредното изследване на PISA за физическото и емоционално състояние на учениците.

Същевременно 68 на сто от българчетата споделят, че са част от живота на училищната общност. За страните от ОИСР този процент е 73. Децата, които се чувстват като аутсайдери в клас обаче, имат с 22 точки по-ниски резултати по природни науки в PISA, отколкото на 15-годишните, които се чувстват част от училищния живот.

Повече от половината български ученици на 15 години  - 61% пък се притесняват да не получат ниски оценки. Същият страх изпитват и две трети от техните връстници в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Момичетата показват по-висока тревожност за постиженията си в училище.

55% от българчетата пък споделят, че се безпокоят, когато предстои да бъдат изпитвани, дори и да са добре подготвени. Също така 62% от децата посочват, че стават нервни, когато не знаят как да се справят с конкретна задача.

ОИСР публикува днес доклад с данните от проучването, проведено през 2015 година. Информацията в него отразява самооценката на 15-годишните за тяхната удовлетвореност от живота, очакванията за бъдещата им реализация и техните притеснения.

Авторите на изследването са помолили учениците да оценят живота си по скала от нула до 10. Почти 43 на сто от българчетата са напълно удовлетворени от живота си. На другата крайност са само  14% от попитаните. Те са избрали стойности от 0 до 4, което означава, че не са удовлетворени.  Средното ниво на удовлетвореност за децата от страните в ОИСР е 7,3, като при българчетата резултатът е сходен - 7,4.

Проучването обаче отчита разлика в отговорите на момичета и момчетата. Малките мъже са по-доволни от живота си, като това важи както за страните от ОИСР, така и за България. Образователните постижения в клас пък оказвали слабо вляние върху чувството за удовлетвореност от живота на учениците. Това важи както за отличниците, така и за двойкаджиите.

Момичетата посочват по-често от момчетата, че се стремят към високи оценки в училище. Същевременно те по-рядко определят себе си като амбициозни.

59 на сто от българските момчета и 56 на сто от момичетата твърдят, че желаят да бъдат най-добри във всичко, което правят. За ОИСР процентът на амбициозните момчета е 68, а на момичетата - 62.

От голямо значение за амбицията на детето да успее е неговият социален статус. В почти всички страни децата с по-нисък социален статус показват и по-малки амбиции за успех. Учениците с по-силна мотивация обикновено декларират, че са и по-удовлетворени от живота си.

Спортуващите с по-високи постижения

Колкото по-често спортуват децата, толкова по-високи оценки получават, показват още данните от изследването. По този начин се откроява пряката връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище

15-годишните са питани също как прекарват времето си извън училище. 66 на сто от българчетата посочват, че се занимават с някакъв спорт преди часовете, а 69 на сто - след това. За страните от ОИСР този процент е по-нисък - съответно 43 и 66 на сто. Момчетата проявяват по-голяма физическа активност от момичетата.

Изследването показва също, че в много страни физическият или вербалният тормоз е често явление. Тези данни са „измерени" през очите на жертвите - самите деца са споделяли колко често са били подложени на тормоз. Кибертормозът е посочен като най-новата форма на агресия.

Изследването установява също, че почти  91 на сто от 15-годишните в ОИСР използват телефони с интернет. Около 61 на сто от тях са влезли в мрежата чрез смартфон, когато са били на възраст под 10 години. 18 на сто са го направили преди шестия си рожден ден. Учениците, които използват интернет повече от шест часа на ден, са по-неудовлетворени от живота си - закъсняват повече за училище и се чувстват по-самотни.

26% от момичетата и 18% от момчетата в ОИСР споделят, че не закусват. Сутрешното хранене обаче явно има значение - момчетата, които закусват, изкарват с 10 точки повече от връстниците си, които пренебрегват закуската. При момичетата тази разлика е 6 точки.