Парите бягат от България. Преките чужди инвестиции в страната за първите три месеца на годината са отрицателни в размер на минус 106 млн. евро, а за година понижението им е с 323.2 млн. евро, обявиха от Българската народна банка.
На практика това означава, че повече пари на чуждестранни компании излизат от страната, отколкото влизат.
"Имаше период на служебно правителство и когато няма яснота кой взема решенията, малко по-трудно се случват нещата. Обикновено в турбулентна политическа обстановка това се отразява на инвестициите и те намаляват", заяви пред "Труд" Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.
Данните на централната банка показват, че само през март е отчетен спад на вложенията от 206,2 млн. евро, при увеличение с 55,5 млн. евро за същия месец на миналата година.
От БНБ обясняват, че причината е в предоставен през март заем в размер на 222,6 млн. евро от българско дружество на компанията майка зад граница.
Статистиката сочи, че най-много са се стопили инвестициите от Германия, Белгия и Австрия. Германските инвестиции са с 57,7 млн. евро по-малко спрямо март 2016 г, а тези от Белгия и Австрия са се понижили съответно със 75,9 млн. евро и с 55,7 млн. евро.
Янев обясни, че въпреки сегашния срив се очаква вложенията през следващите години да се увеличат. Той даде за пример, че към момента БАИ е одобрила 11 проекта на стойност 170 млн. лева, чрез които ще бъдат открити над 3500 работни места, а в процес на одобрение имали и още четири проекта. По думите му "това е основа в следващите няколко години да направим сериозен ръст".
През първото тримесечие най-големите нетни преки инвестиции в страната са от Норвегия (17,8 млн. евро, 16,7% от общия размер за периода), Малта (15 млн. евро, 14,2%) и Холандия (12,3 млн. евро, 11,6%).
По данни на БНБ и вложенията на чужденци в имоти намаляват. През първите три месеца на годината руснаци, казахи и австрийци са купили имоти за 1,3 млн. евро у нас, а през същия период на миналата година са регистрирани сделки на стойност 8,8 млн. евро.
Учители на протест срещу камери и подслушване. Учителите се заканиха да повторят 40-дневната стачка от 2007 година, ако бъде въведено видеонаблюдение в училищата и продължи практиката родители да подслушват чрез децата си.
Това заяви председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева по време на 20-ата церемония „Учител на годината".По думите й много родители изпращат децата си в клас с „бръмбарчета" в яките, чрез които да се подслушва работата на преподавателите.
Преди дни родители излязоха на протест с 11 искания, сред които бе именно постоянното видеонаблюдение в училищата и забавачките.
От синдиката настояха да се въведе договор, който да бъде подписван между ръководството на училището и родителите, за да се гарантира, че и те ще изпълняват ангажиментите си, когато детето е на училище. Такева призова МОН да разработи съответните нормативни документи.
„Българският учител не е човекът, който може да понесе цялата тежест на обществото и в това число да компенсира липсата на родителско внимание", заяви Такева.
Тя определи като абсурд въвеждането на постоянно видеонаблюдение в училищата, но подкрепи идеята такова да има на матурите.
Министърът на образованието Красимир Вълчев, който също присъства на „Учител на годината", обяви, че скоро ще има среща, на която учители и родители ще обсъждат мерките срещу агресията в клас, за да се намери общо решение.
„Най-важното за мен е да подобрим социалния статус и имидж на учителската професия", каза още Вълчев.
Какви са навиците на онлайн потребителите в България. По-голяма част от българите все още предпочитат използването на традиционни медии пред дигиталните, въпреки че често притежават повече от две мобилни устройства и близо по 3 часа на ден ги използват. Това показват данните на тазгодишния доклад на агенцията за проучвания KANTAR TNS, който цели да представи потребителското поведение в онлайн пространството през изминалата година и как може да бъде използвано то за успешни комуникации на марките. България, заедно със Сърбия и Румъния, за първи път се включва в изследването Connected life, което се провежда на 60 пазара, където общо са анкетирани повече от 74.5 хил. потребители.
Сегментация на потребителите
Агенцията разделя потребителите на четири типа, според тяхното поведение в интернет. Първият тип са т.нар. наблюдатели, които са онлайн постоянно през деня, но не се ангажират с брандовете, другите са "функционалните" потребители, които прекарват най-малко време в интернет и най-бавно се адаптират към новите тенденции. Третият вид са най-активните лидери на мнение, които често и пряко си взаимодействат с марките и последната група е на потребителите, които не прекарват много време онлайн, но когато са там биват много активни.
В България най-голям дял (39%) заемат са хората, които почти не прекрарват време онлайн и бавно приемат технологичните иновации. Много близо до тях са другата крайност потребители, а именно лидерите на мнение с 37%, а най-малък е броят на "наблюдателите" (11%). Според данните на KANTAR TNS в региона на Югоизточна Европа профилът на потребителите е обърнат. Близо половината от хората онлайн са лидери на мнение (42%), следвани от "наблюдателите" и крайно неактивните.
Предпочитани канали
Тенденцията за силото присъствие на телевизията в ежедневието на българите се запазва и през 2016 г. Повече от половината (54%) от хората в страната предпочитат да гледат телевизия пред онлайн видеоклипове, което е с 20% повече отколкото броят на потребителите в глобален план.
Докладът на KANTAR TNS показва още, че потребителите в страната използват една от най-големите социални платформи Facebook, когато искат да достигат до забавно съдържание, публикувано от дадена марка. Когато обаче те се интресуват да разберат нещо повече за даден продукт, предпочитат да потърсят информация в сайта на бранда, а искат ли да задат конкретен въпрос - най-често директно се насочват към физическия магазин. Именно заради това от голямо значение за рекламодателите е да предложат необходимата информация в точния канал, където се намира таргет аудиторията им.
Блокирай тази реклама
Добрите новини за рекламодатели от тазгодишното изследване е ниският процент на хората, които са си инсталирали софтуер за блокиране на реклама на мобилните си устройства. В България едва 7% от онлайн потребителите го имат, докато в Югоизточна Европа той се равнява на 29%, а в глобален план - 18%. Слабото използване на софтуера от една страна се дължи на незнанието на потребителите как да го инсталират, а от друга - е резултат от задълбочени проучвания за интересите им, така че да им бъде предоставено рекламно съдържание, което е подходящо и полезно за тях.
Пътната агенция даде само ден за оферти за тол-системата за 200 млн. лв. От съобщение на Агенция "Пътна инфаструктура" от днес става ясно, че обществената поръчка за изграждане на тол-системата е възобновена. Абсурдното обаче е, че крайният срок за оферти е утре - едва 24 часа след обявяването.
Повечето кандидати с опит са чуждестранни и имат нужда от време за реакция, например от поне седмица. Така излиза, че конкуренцията може да се ограничи. И ако случайно някой е имал предварителна информация за датата да подаде оферта, но при свита конкуренция.
От година търгът е пускан и спиран няколко пъти заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В последните няколко случая причината за жалбите, които бяха отхвърлени, бяха именно за кратките срокове. Еднодневният срок сега няма как да се обжалва и да бъде отложен. Това може и трябва да направи самата пътна агенция.
Още с назначаването си на поста министър на регионалното развитие и благоустройството, Николай Нанков обяви, че един от приоритетите му ще бъде възобновяването на търга. Изненадващото е, обаче, колко кратък срок се дава на кандидатите, за да подадат оферти.
Обявление от раз
Последният път, когато търгът беше подновен през януари, срокът за подаване на оферти съвсем очаквано беше много кратък - 5 януари 2017 г., едва четири работни дни след повторното му пускане. От АПИ тогава обясниха кратките си срокове с аргумента, че поръчката е обявена първоначално още през април 2016 г., а условията не са променяни.
Повторното обявяване на търга за тол системата се случва само седмица след обявяването и на търга за отпечатване на винетки. В обявлението за търга за хартиени винетки обаче АПИ е уточнила, че може да прекрати договора с едномесечно предизвестие без неустойки, в случай че бъдат въведени електронни винетки.
Поръчката
Тол системата ще замени сегашните винетки за събиране на пътни такси. Целият проект ще трябва да бъде изпълнен за 19 месеца, а монтажът, въвеждането в експлоатация, тестовете, обучението и др. ще обхванат поне 12 от тях. Изискванията на АПИ към кандидатите са високи - те трябва да разполагат с финансов ресурс от поне 100 млн.
Избраната фирма ще трябва да изгради системата за своя сметка, а чак след като тя влезе в експлоатация и започнат да се събират таксите, ще започне да получава парите си, обясни министър Лиляна Павлова през декември. В описанието на търга пише, че първото плащане ще е за 40% от стойността и ще се извърши "след доказване на ефективността, фунционалността и постигането на заложените параметри в частта свързана с електронното събиране на такси".
Изпълнителят ще трябва да достави софтуер и апаратура за новата система: камери, радари, датчици за контрол, устройства за установяване категорията на автомобила, пунктове за плащане, устройства за проверка на таксите, бордови устройства за камионите. Системата трябва да предлага различни опции за плащане: онлайн, чрез приложение, на гише, през ПОС терминал и др. Тя трябва да е съвместима с чуждестранни устройства. За следене на автомобилите ще се използват съществуващите съоръжения за контрол на трафика, ще се изградят и нови. Достъп до базата данни ще имат АПИ, МВР, Агенция "Митници", НАП и др.
МВР поиска още 400 млн. евро от ЕС за бежанците. България е поискала от Европейския съюз още над 400 млн. евро за справяне с бежанския проблем, както и да се удължи срокът за вече отпуснатите 160 млн. евро, които рискува да изгуби, ако не ги усвои до есента. "Парите ще са за охрана на външната граница и мерки по миграцията в следващите 10 години", съобщи в Брюксел вътрешният министър Валентин Радев. Той се срещна с еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос.
Комисарят е попитал какво става с вече отпуснатите пари, без да се ангажира дали Брюксел ще удовлетвори искането за ново финансиране. След като получил обяснения, обещал да съдейства за евентуална отсрочка.
Президентът Румен Радев също помогнал, като написал писмо за отлагане на срока - до 30 септември МВР трябва да усвои 101 млн. евро, а в месеците до края на годината - останалите 59 млн. евро.
"Има писмо. Президентът лично го е пуснал. След това на Туск, доколкото знам. Направил му презентация, когато Туск беше в България (на 4 април, бел.ред. ). Ние искаме за 10-годишен период над 400 млн. евро още, но въпросът, който ми зададе тук и Аврамопулос, е: "Ама какво правите с първите 160?" Ние говорихме и за това. Даже го помолих, ако може да ни съдейства. Той обеща. Има там процедури и ако може да съдействат за удължаване на срока за застрояването. Има добронамереност, но те очакват съответните стъпки и отсреща да виждат разбиране", заяви вътрешният министър, цитиран от БНР.
По неофициална информация на "Сега" управляващите са поискали от Брюксел още пари още в края на януари. Тогава президентът Румен Радев се видя с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и каза, че очакваме "още по-голяма помощ" за границата.
Има голяма вероятност МВР да изгуби огромна част от 160-те млн. евро заради забавени обществени поръчки. До момента са обявени 53 обществени поръчки на обща стойност близо 98 млн. евро. Подготвят се други 46 процедури за 18 млн. евро. Към 25 април са сключени 15 договора за 22.5 млн. евро. Така реално разплатени са едва 1.8 млн. евро, което е 1.37% от средствата. С парите, отпуснати от ЕК, МВР планираше да купи голямо количество техника за граничарите. Предвиждаха се поръчки за нови гранични кораби, джипове, ATV-та и друга техника. До момента администрацията на вътрешното ведомство успя да проведе само поръчка за 290 джипа. Дипломатически източник на "Сега" заяви, че бюрократичната машина в МВР е много бавна. За да се разреши отпускането на дори минимални средства за смяната на маслото на джиповете, се пишат куп документи и се чака с месеци. "Като не се смени маслото навреме, се разваля двигателят. И новите двигатели ще трябва да се платят от ЕС", заяви източникът пред "Сега".
Вчера европейският парламент призова отново страните от ЕС да изпълнят задълженията си за приемане на мигранти, търсещи убежище, от Гърция и Италия, като с приоритет са непълнолетните без придружители. Евродепутатите разкритикуваха редица държави членки за ограничаващи и дискриминационни преференции, като например преместването само на самотни майки или изключването на кандидати от определени националности като еритрейци, както и прилагане на прекалено всеобхватни проверки за сигурност.
Вътрешният министър Радев отново повтори тезата на предишното правителство на Борисов, че България е застрашена от близо 2.5 млн. мигранти, които са в Турция. Той подчерта, че всички държави имат претенции към бежанците, които приемат на своя територия по споразуменията за релокация. Така Радев отговори индиректно на критиките на евродепутатите.
В последния доклад на Комисията за преместването на мигранти от Италия и Гърция и на заселване в ЕС на бежанци от лагери извън ЕС от 12 април България беше обвинена, че има прекалено изисквания към бежанците, както и че е приела прекалено малко. В началото на април заедно със Словакия и Хърватия България бе посочена сред държавите членки, осъществяващи т.нар. релокация "съвсем ограничено".
Досега България е приела едва 29 мигранти от Гърция и никакви от Италия. Българската квота за прием от цитираните две държави е 1302 души. Властите ни досега са обявили готовност да приемат 400 и обясняват неизпълнението на квотата с това, че няма желаещи да дойдат от Италия и Гърция у нас.
Отпадането на роуминга не налага подновяване на договора. Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще проверява стриктно мобилните оператори заради отпадането на роуминга в Европейския съюз от 15 юни. Това съобщи вчера шефът на комисията Димитър Маргаритов. Той уточни, че ще се следи как са променени общите условия по договорите с клиентите във връзка с промяната на правилата, които са задължителни за целия ЕС.
"Новите правила за роуминга ще бъдат въведени чрез промяна в общите условия на телекомите, затова ще проследим как дружествата в сектора предоставят услуги. Те са длъжни да уведомят клиентите за промените. Един от големите оператори дори вече е направил това", уточни Маргаритов.
За пореден път той подчерта, че отпадането на по-високите тарифи за разговори извън страната не налага преподписване на действащите договори или сключване на анекси към тях. "По никакъв начин не могат да ви задължат да се обвържете с нов срочен договор", заяви шефът на комисията и алармира потребителите да внимават за капани от типа "много изгодни условия". Отпадането на роуминга в ЕС беше окончателно прието през април и влиза в сила от 15 юни.
По закон след изтичането му срочният договор се трансформира в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко време от клиента с едномесечно предизвестие. Съветът на експертите е, ако не сме сигурни или не разбираме условията в проектодоговора, който ни се предлага, да не бързаме с подписването, а да го вземем и прегледаме. Уловката е в това, че може в периода до отпадането на роуминга някои срочни договори да изтичат и потребителите да бъдат приканени от своя оператор да ги подновят за определен срок. Това обаче може да крие по-неизгодни условия и по-дълъг срок на обвързаност с този оператор.
Облекчение
Гражданите на ЕС с абонаменти за филми онлайн скоро ще имат достъп до тях и докато пребивават временно в друга страна от ЕС, съобщи вчера пресслужбата на Европейския парламент (ЕП). Често в друга държава от общността клиентите нямат достъп до тези услуги, макар че са платили за тях в своята страна. Новите правила, одобрени от ЕП вчера, ще премахнат тези ограничения. Така потребителите ще имат достъп до Netflix, HBO Go, Amazon Prime, Spotify, Deezer, когато пътуват до друга държава от ЕС за почивка, учене или работа. "Европейските граждани отдавна чакат тези нови правила. Това е стъпка напред към единния цифров пазар. Новите правила увеличават мобилността и успешно предлагат на потребителите преносимост на европейско онлайн съдържание, без това да се отразява на авторските права", коментира докладчикът Жан-Мари Кавада (АЛДЕ, Франция). Новите правила бяха приети с 586 гласа "за" срещу 34 "против" и 8 "въздържал се". Проектът трябва да бъде официално одобрен от Съвета на министрите на ЕС.
Патриотична клетва в училищата. Патриотична клетва за вярност, с която да започва учебният ден във всички български училища. Идеята е на проф. Лъчезар Цоцорков, когото днес ще изпратим в последния му път. Професорът не успя да реализира проекта си приживе, но ни завеща визията си за една по-добра България.
"Най-важното е ценностната система. Тя трябва да се възпитава от училище", каза проф. Цоцорков пред "Стандарт" в последното си, непубликувано интервю. Той искаше да предложи идеята си на образователния министър, който да възложи на група интелектуалци да подготвят клетвата за вярност.
"Такава практика имат в САЩ. И Америка е велика, защото хората са учени на вярност към Родината от най-ранна възраст. И аз съм възпитаван така, че винаги съм бил готов да умра за България", каза бизнесменът възрожденец.
Борисов: Ще докараме 1,5 млрд. лева от борбата с контрабандата. "Българското общество очаква от нас още по-добри резултати. Ще работим на максимум, изпълняваме и ще изпълним това, което сме обещали. Бopбaта c кoнтpaбaндaтa ще продължи бeзaпeлaциoнно. В това уверих и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България по време на връчването на годишните им награди". Това съобщи премиерът Бойко Борисов, след като участва в пролетния бал на КРИБ в сряда вечер.
"Чрез борбата с контрабандата могат да се генерират допълнителни приходи в размер на милиард-милиард и половина лева", допълни Борисов.
По-късно премиерът коментира и отношенията на страната ни с Македония. "България като държава членка на Европейския съюз има изгода нашите съседи - и Македония, и Сърбия - да бъдат членки на ЕС и процесът на присъединяване да върви напред", заяви Борисов.
След като Европейският съюз приветства връчването на мандат на опозиционния лидер Зоран Заев, премиерът коментира, че единствено стабилно управление в Македония може да успокои политическите страсти в страната. Едва след това ще бъде организирана двустранна среща за европейското бъдеще на западната ни съседка.
"В момента, в който имат правителство, ще направим двустранна среща с колегите от Македония, заедно с външните министри и да направим този план за Македония, тъй като на нас ни предстои председателство на ЕС и предполагам, че в дневния ред ще бъде темата за разширяването му, така че всички трябва да си напишат домашното така, както България", каза още Борисов.
По време на драматичната вечер на 27 април, когато се стигна до нахлуване в македонския парламент, Борисов проведе разговори с президента Иванов, с лидера на СДСМ Зоран Заев, както и с този на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Пред тях премиерът призова за успокояване на ситуацията, спазването на законите и подкрепа за евроатлантическата интеграция на Република Македония и нейната териториална цялост.
Полагат софиянци в чужди гробове срещу 6 бона такса. Починалите софиянци се погребват в чужди гробове срещу такса от 6 хил. лева. Парите се взимат от управители на гробищни паркове под масата. Официалната сума е 108 лева. Останалите пари се дават като рушвет. Това разказаха пред „Монитор" хора от бранша с погребалните агенции. Според тях например в Софийските централни гробища местата са свършили през далечната 1974 година. Въпреки това и до ден днешен там се намира място за починалите хора. Причината е, че общинската такса е съвсем достъпна и срещу заплащането й от управата на парка подсигуряват място за покойника. В повечето случаи това са гробове, за които не се е плащало дълго време правото за ползване.
Общинската наредба предвижа 285 лева такса за вечни времена. По-евтиният вариант е 155 лева за 15 години. Много хора обаче с години не посещават вечния дом на близките си. Така те дават възможност на управниците да продадат мястото на друг. В много от случаите това е в разрез със закона. Опечалените обаче така и не търсят правата си. Според хора от бранша голяма част от близките на починалите преди повече от 10 години дори не стъпват в гробищните паркове. Така в момента, в който посредниците забележат, че гробът е занемарен, те сигнализират на управата, която веднага преотстъпва мястото на друг желаещ. Не са малко и случаите, в които покойникът се полага директно върху ковчега на предишния „собственик" на мястото.
„Това е изключително грозно. Имали сме сигнали от хора, които са отишли, за да отдадат почит към загиналите си роднини, но на мястото виждат паметник на съвсем непознат човек, при положение че са си платили. От плочата, гроба и останалата част от мястото за вечен покой обаче няма и следа.
Всичко е изчистено и построено на ново. От управата пък са дали официални документи за платената такса за всички услуги и така опечаленият не може да заведе дори и дело", обясниха пред „Монитор" хора от погребалните агенции в София. Според тях цялата процедура по полагането на покойниците, заплащането, поддържането и пазенето на гробовете е „разграден двор". Всеки правел каквото си иска.
Заради своеволията не се водел и точен отчет на гробните места. Така според представителите на агенциите от погребалния бранш до максимум две години ще свършат всички места за полагане на мъртви. Последното свободно гробище било в столичния квартал „Банкя". То било построено само за местно ползване, но статутът му бил променен на „общоградско". Така там вече можело да се погребват хора от цяла София. Простите изчисления показвали, че площта му ще е достатъчна за още най-много две години. След това починалите столичани няма да има къде да бъдат погребвани.
Столичната община вече е направила постъпки за закупуването на терен срещу бившия завод „Пушкаров" в столичния квартал „Република", който се намира малко след „Люлин" в посока границата ни със Сърбия. Собствениците на земите обаче се възпротивили да сключат сделката срещу сумата от 30 евро за квадратен метър, тъй като смятали, че за тази сума се изкупуват земеделски земи, а не имоти на първа линия до пътя за Банкя. Така процедурата била замразена, а общината е изправена пред проблема за намирането на ново място за погребване на покойниците.
Роми рекетират опечалените
Роми от провинцията рекетират опечалени в столицата. Това разказаха пред „Монитор" хора, които са се сблъскали вече с мафията по гробищата. Неграмотни представители на етноса наобикаляли парцелите по големите празници като Задушница и чакали близките на покойниците. Когато те се появявали покрай гробовете, ромите искали от тях по 40-50 лева за поддръжка на парцела.
„Дай ни пари, за да ти е всичко чисто", казвали те. При отказ обяснявали, че паметникът за 1000 лева може да падне „случайно" и е по-добре да им се дадат пари, за да следят ужким за тези неща. Това разказаха пред „Монитор" опечалени хора, които били принудени да плащат на ромите, за да не поругават вечния дом на близките им. Те дори потърсили съдействие от охраната на гробищните паркове, но от там им обяснили, че не могат да пазят всеки гроб и да проверяват всеки посетител.
Хвърчащи чети срещу преписвачи на матурата. Мобилни групи ще следят по места как протича матурата по български език и литература, която ще се проведе утре, чрез високотехнологично оборудване. В реално време те ще наблюдават зрелостниците, които пишат и ако засекат нередност, ще отиват на крак в съответното училище. Това съобщиха за „Монитор" от Министерството на образованието и науката. Така например ако мобилните групи видят, че зрелостник ползва телефон или пък прави някакво съмнително действие, което издава измама, веднага ще отидат на място в школото.
Както „Монитор" вече писа 13 500 квестори ще следят за реда на държавния зрелостен изпит по български език и литература. За втората матура са определени около 13 000 квестори. Във всяка зала ще има по двама квестори. Толкова ще бъдат и пазителите на реда в коридорите и на входа на училището.
На изпита по български език и литература ще има 4049 камери, а на втория държавен зрелостен изпит - 4147. Общо 50 представители на МОН и регионалните управления на образованието ще наблюдават изпита в реално време, като могат да сменят училища и зали. Няма да има зала, за която да не е осигурено видеонаблюдение.
Матурата по български език и литература ще се проведе днес в 663 училища в общо 4099 зали, а втората, която е по предмет по избор и ще бъде в понеделник - в 604 училища в 4147 зали. Всички места в класните стаи са номерирани и за всеки ученик е определено конкретно място. Системата за наблюдение има индивидуален мониторинг на всяко от местата и може да направи компютърен анализ при случаи на преписване.
Над 52 хиляди зрелостници са записани за матурата по български език и литература. За втория зрелостен изпит, който е по предмет по избор, най-много ученици са избрали биологията, следвана от английския език и географията.
Традиционно паралелно с матурите ще се проведат и националните външни оценявания (НВО) след 7-и клас. Утре седмокласниците полагат изпит по български език и литература, а в понеделник ще бъдат изпитани по математика.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |