Продажбата на фирми с данъчни задължения ще е малко по-трудна. Прехвърлянето на компании с неплатени данъци и осигуровки вече ще е малко по-трудно. Мажоритарните собственици на такива дружества ще са отговорни с имуществото си, ако продадат своите акции или дялове при започната проверка или ревизия от страна на данъчните до шест месеца от приключването й.
Такава сделка ще се смята за недобросъвестна, ако собственикът на компанията е знаел, че тя е свърхзадлъжняла или неплатежоспособна, и продажбата на акциите или дяловете е станала, преди да се поиска фалит. Отговорността ще е пропорционална на продаденото участие.
Промените са записани в Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които правителството внесе за разглеждане от парламента. Мненията за текстовете в този начален етап са, че не са напълно ясни и могат да се тълкуват разнопосочно. Иначе желанието на държавата да се спрат сделките със социално слаби и неграмотни е смислено.
Къде са белите петна
Целта на предложенията е да се преустанови практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на ревизия. Точно тази част от промените обаче беше приета от правителството, без да бъде подложена на обществено обсъждане. Вариантът за редакции в ДОПК, който беше публикуван на сайта на Министерството на финансите, се отнасяше само за приемането на европейски директиви, свързани с обмена на финансови отчети и споразумения за трансферно ценообразуване (сделки между свързани лица) с останалите данъчни администрации. Според данъчен адвокат новите текстове за отговорността са спорни - и в момента има възможност прехвърлянето на фирма след започнала ревизия да бъде атакувано от администрацията, но обикновено това се прави години по-късно, когато няма какво да се събере.
Промените стигат и по-далеч - пари за неплатени данъци и осигуровки ще се търсят и от група миноритарни собственици, които на стъпки продадат участието си в компанията. Условието е сделките да са в рамките на 3 месеца и общо да са за мажоритарен дял.
Още отговорни
С текстовете се разширява обхватът на лицата, които ще носят отговорност за неплатено задължение към държавата от страна на дадена компания. Такива ще са хората, които имат нотариално заверено пълномощно от мениджмънта на фирмата да управляват цялостната й дейност. Те ще носят имуществена отговорност, ако извършат плащания, които представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент, или продадат активи на дружеството на цени под пазарните и по този начин тя бъде източена, съответно не може да погаси задълженията си към държавата. Тук срокът е една година след декларирането или установяването с акт на задължението към държавата.
Друга такава хипотеза е предоставяне на активи на дружеството като обезпечение по чужд дълг. При подобни действия отговорност ще носят и мажоритарните собственици, когато те са извършени по тяхно решение. На акционерите, които са гласували против, няма да им се търси сметка.
Отговорността ще е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Стандартно сумата се установява след ревизия.
Според данъчни адвокати в момента почти не се издават нотариални пълномощни, които да са за цялостно управление на дадена компания, а по-скоро само за определени дейности. Което пък означава, че преценката за всеки отделен случай ще е на ревизиращия екип.
Нов опит за ограничаване на кеша
Управляващите ще направят нов опит за ограничаване на кешовите плащания, след като предишните няколко законодателни инициативи бяха отхвърляни в парламента. Сега предложението е забраната да влиза в сила стъпаловидно:
- до средата на тази година да бъдат разрешени кешови плащания до 10 хил. лв.
- от 1 август летвата да падне до 5 хил.
- от началото на 2018 г. да са разрешени плащания в брой до 3 хил. лв.
- от началото на 2019 г. да няма плащания в брой над хиляда лева.
Ограниченията ще важат и за плащания в чуждестранна валута, като таванът е левовата им равностойност. Когато дадено плащане е по договор, то задължително ще трябва да е по банков път.
Холандската Dietsmann купува "Енергоремонт холдинг". Холандската компания Dietsmann ще бъде новият собственик на "Енергоремонт холдинг". Това стана ясно от съобщение до Българската фондова борса, където се търгуват акциите на енергийното дружество. От холдинга коментираха само, че сделката е за контролния пакет. Според информация на "Капитал" става дума за 97% от капитала, което практически означава, че всички по-големи акционери ще излязат от дружеството. Цената засега не се съобщава. Сделката все още не е финализирана, тъй като се очаква одобрение на регулаторните органи, като предстои Dietsmann да подаде искане за концентрация в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). След съобщението акциите на дружество скочиха със 7.6%, а пазарната му капитализация достигна 64.3 млн. лв.
Кой излиза
От "Енергоремонт холдинг" потвърдиха, че ръководството е уведомено за започнали преговори между акционери на дружеството и Dietsmann за придобиване на контролен пакет акции. "Имаме уверението на инвеститора за сериозността на намеренията му, поради което са изготвени и уведомления до Комисията за финансов надзор и КЗК", каза председателят на управителния съвет и финансов директор Иван Личев. Той добави, че компанията не е информирана за подробности относно параметрите. "Преговорите се водят отскоро и се очаква сделката да се финализира в рамките на 2017 г.", добави Личев.
Според сигурен източник договореност вече има и тя е за близо 97% от акциите. Енергийният холдинг няма мажоритарен собственик, а няколко големи миноритарни - "Миления 77" (33.03%), "Нови енергийни и индустриални технологии" (21.59%), "Геоприбор" (10.8%) и "Българска енергетика" (32.09%). Дребни акционери държат 2.49%. Сред имената, които стоят зад акционерите в холдинга, са тези на бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов и бившия енергиен министър в правителството на НДСВ Милко Ковачев. "Българска енергетика" е на Николай Златев и Николай Райчев, а "Нови енергийни и индустриални технологии" и "Геоприбор" са с основен акционер Теодор Осиковски, който е и главен изпълнителен директор.
Купувачът
Холандската Dietsmann работи в няколко области, сред които експлоатация и поддържане на съоръжения в нефтената и газовата индустрия, комуналните услуги и промишлеността, строителство и реконструкция на електроцентрали, производство и монтаж енергетично оборудване, ремонт на машини и т.н. Компанията е създадена през 1977 г. от Питър Кютман, който е и главен изпълнителен директор в момента. През 2016 г. приходите й са се понижили с 10% до 325.5 млн. евро заради натиска на ниските цени в целия петролен сектор през последните години, показва годишният отчет на компанията. Тя работи по проекти в Африка и Азия, където има както падащи, така и растящи пазари. Компанията обаче повишава печалбата си с 23% до 30.2 млн. евро заради реорганизация на структурата й, започнала през 2015 г. За нея работят над 4 хил. служители.
Бизнесът на холдинга
От българското дружество коментираха, че сделката ще се отрази положително на бизнеса. "От гледна точка бъдещото развитие на "Енергоремонт холдинг" сделката ще доведе до позитиви в няколко направления като диверсификация на клиентите, разширяване на дейностите на компанията и достъп до нови пазари. Очакваме в резултат на инвестиции, насочени към разширяване на възможностите, компанията от локална да стане регионална", каза Личев за "Капитал".
"Енергоремонт холдинг" се занимава основно с рехабилитация, ремонти, модернизация и реконструкция на енергийни съоръжения. Компанията има десетина дъщерни дружества, които работят в различни части на страната, както и клонове в Абу Даби, Сърбия и Косово. През миналата година откри офис и в Русия. В Македония държи 33% в ЕР-МЗТ-ХЕРЦ.
Общо в компанията работят 877 души по данни към края на март. За първото тримесечие на тази година дружеството увеличи нетните си приходи от продажби с над 33% до 10.4 млн. лв. и излезе на печалба от 116 хил. лв. след загуба за същия период на миналата година. В началото на годината компанията спечели голяма поръчка за модернизация в "Лукойл Нефтохим" за 88 млн. лв. За миналата година консолидираните приходи паднаха до 39 млн. лв., а загубата се увеличи.
КС забрани парламентът да пита Цацаров за конкретни дела. Конституционният съд (КС) забрани изрично на парламента да пита главния прокурор за конкретни наказателни дела. Решението е по питане на самия обвинител №1 Сотир Цацаров.
През ноември миналата година Цацаров поиска КС да разтълкува текст от основния закон, който предвижда, че Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет. В конституцията е записано, че тези доклади са "за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи". Веднага след това е записано, че парламентът "може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика". Въпросната разпоредба е нова и бе въведена с последните изменения в Конституцията именно с идеята за по-добър контрол върху прокуратурата и главния прокурор.
В искането си до КС Цацаров обяви, че въпросният текст се разбира нееднозначно, като се очертавали две противоположни тези. Първата била, че докладите на главния прокурор по своята същност представляват обобщена аналитична информация за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Втората теза пък била, че НС е в правото си да изслушва и приема доклади на главния прокурор във връзка с предмета и развоя на конкретно наказателно производство. Самият Цацаров смята, че парламентът не би следвало да очаква от главния прокурор доклад за предприетото и установеното от прокуратурата по конкретно наказателно производство, както и прогноза за бъдещия му край.
КС подкрепя позицията на Цацаров и постановява, че Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство. Съдът все още не е обявил мотивите си. Вероятно обаче те няма да се различават кой знае колко от мотивите по друго подобно дело от 2011 г., по което КС се произнесе изцяло в полза на прокуратурата. То бе образувано по искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев. Той атакува текст от депутатския правилник, който предвиждаше възможност на народните представители да искат сведения и документи, които представляват следствена тайна. Със 7 на 5 гласа конституционните съдии се съгласиха с Велчев и отмениха разпоредбата и така на практика заличиха всички възможности на парламента и парламентарните комисии да питат прокурори и следователи за конкретни наказателни производства и разследвания. Аргументът на мнозинството в КС бе, че подобна възможност нарушава принципа на разделение на властите и застрашава независимостта на съдебната власт.
Част от съдиите тогава не се съгласиха с решението. "Абсолютно неоправдано е досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.нар. "черна кутия", каквато то в голяма степен е понастоящем. Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство", написаха Благовест Пунев и Румен Ненков в особеното си мнение.
С това решение и с вчерашния тълкувателен акт на КС на практика депутатите няма да имат право да задават въпроси на прокурорите и следователите дори ако има анкетна комисия по определено дело. Това ще е факт, независимо че законодателят е предвидил възможността за закрити заседания, на които да се изнасят най-големите държавни тайни.
Половината от минималните пенсии са инвалидни и наследствени. Половината от минималните пенсии, които ще бъдат увеличени на две стъпки тази година до 200 лв., всъщност са инвалидни, наследствени и на хора с непълен стаж. От 547 хил. пенсионери, които в момента са с минимален размер на пенсията, само 229 хил. са пенсионираните по общите условия за стаж и възраст за масовата трета категория. Това са хората, които получават по 161.38 лв. Около 200 хил. са инвалидните пенсии поради общо заболяване и трудова злополука, които са процент от минималната според степента на увреждане (за инвалидност над 90% например пенсията сега е 186 лв. и ще стане 230 лв.). Останалите са на хората, на които не им достига стаж, както и наследствените пенсии. Почти всички минимални пенсии се дотират от държавния бюджет, тоест внесените осигуровки за тях не стигат дори и за минималния им размер.
Това се разбра от обясненията на социалния министър Бисер Петков на първото заседание на тристранния съвет, на което бе обсъдено увеличението на минималната пенсия за стаж и възраст. Правителството планира от 1 юли минималната пенсия да стане 180 лв., а от 1 октомври - 200 лв. Работодателите не подкрепиха това увеличение, защото според тях то нарушава принципите на пенсионната система, като размества съотношенията между пенсионерите. Макар да са принципно съгласни с тази позиция, синдикатите подкрепят увеличението.
"И на нас не ни харесва само минималната пенсия да се увеличава. Но това решение бе поставено чисто политически и чисто политически ще го решим. Ако бяхме поставили въпроса с увеличението на всички пенсии, знаем, че това щеше да разклати сериозно бюджета, а какви патриоти сме, ако предлагаме нещо, което ще съсипе бюджета", коментира вицепремиерът по демографската политика Валери Симеонов, който ръководи тристранката.
Всички останали пенсии ще се увеличат само с 2.4%. Като се увеличи от 161.38 лв. на 180 лв., минималната пенсия ще нарасне с 11.5%. Следващата стъпка от 1 октомври предвижда минималната пенсия да стане 200 лв. Така от 547 хил. хората с минимална пенсия ще станат над 800 хил. Това са почти 38 на сто от пенсионерите. Мярката за тази година ще струва около 100 млн. лв., но Петков се похвали, че към края на април приходите от пенсионни вноски са със 104 млн. лв. повече от планираните, а до края на годината преизпълнението ще стигне около 200 млн. лв. Заради това не се налага да се отпускат допълнителни средства от бюджета. "Ако знаехме, че имаме още 100 млн. лв., щяхме да настояваме за 300 лв. минимална пенсия", пошегува се Симеонов. За 2018 г. само за ръста на минималните пенсии ще са нужни около 280 млн. лв.
ТЕЛК
Кабинетът ще приеме наредбата за медицинската експертиза, която съдът отмени преди около 2 седмици. Тя бе разгледана също вчера от тристранката. Вчера най-сетне здравното министерство призна, че проблемът е огромен. Зам.-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков обясни, че териториалните експертни лекарски комисии нямат прецизна база за определяне на работоспособността на хората с повече от едно заболяване. По данни на лекарите от ТЕЛК около 10-15 души дневно в 72 комисии в страната не могат да си получат експертните решения, което означава, че и НОИ няма да им даде пенсия. Работодателите поискаха заедно с наредбата да се приеме и срок, в който кабинетът да изработи реформата в системата. Симеонов обаче отхвърли идеята, като призна, че наредбата е несъвършена и не решава проблема с инвалидните пенсии, но трябва да се приеме, за да се преодолее правният вакуум и да могат лекарите изобщо да работят. По думите на Петков може да има готови промени през есента, които да бъдат обсъждани.
Глобяват мудни чиновници за калпава работа. Чиновници ще отнасят солени глоби, ако не свършат или бавят свои задължения. А наказанията за виновните длъжностни лица ще са от 150 до 1500 лв. Това ще стане с промените в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които депутати от ГЕРБ внесоха в парламента.
„Най-важното е, че с новите текстове се отварят вратите на принципа на мълчаливото съгласие и прехвърляме административната тежест чиновниците", коментира пред „Труд" председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Кирилов припомни, че от години бизнесът настоява за по-бърза работа от страна на администрацията. А точно от ГЕРБ са заложили в предизборната си програма намаляването на чиновническата преса върху компаниите. Новите текстове ще премахнат част от бюрократичните спънки и ако в регламентиран срок дадена фирма няма отговор от чиновник, то ще се приема, че поставеното питане е с положително становище от въпросното ведомство. „Изменението създава предпоставка за постепен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи", се казва в мотивите към законопроекта. И още:"Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията и рязко се намалява административната тежест".
Промените в АПК ще доведат до въвеждането и на електронно правосъдие.
„Що се отнася до електронното правосъдие - навсякъде, където можем, целта е да направим процедурите дигитални", отбеляза още Данаил Кирилов. В новите текстове е записано, че призовките вече ще може да се изпращат по електроната поща. Това означава, че съдилищата ще могат да изпращат призовки чрез електронни съобщения. „Това предложение ще породи дискусии, но от друга страна ще доведе до опростяване на призоваването чрез електронните съобщения", каза още председателят на правната комисия. Според екпертите новата система на призоваване ще направи доказването на призоваването по-безспорно.
Пак с новите текстове ще се увеличи размера на държавните такси и ще има пропорционална такса при материален интерес на делата. Работната група от ВАС са приложили финансова обосновка, а подобна практика има вече в закона за управление на средствата на европейските фондове. Защитата на социалните права обаче остават на същите нива, а промените ще касаят дела за обществени поръчки, концесии и тн. С поправките за подсъдност в АПК ще бъде решен въпроса и за натовареността на съдилищата.
Канят се да върнат КАТ в храстите. Връща се добре познатата ни и не особено европейска практика катаджии да се крият из храстите и от „засада да изненадват" нарушителите. Това заяви вчера бившият депутат от Реформаторския блок Петър Славов по повод внесения от ГЕРБ проект за промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В един от текстовете (чл. 165, ал. 1, т. 1) отпада задължението на служебните лица при проверка „да се обозначат ясно", като остава само досегашното изискване „да осигурят необходимата видимост". Според Славов подобни действия, особено при натоварен трафик, са изключително опасни, създават задръствания и често сами по себе си стават предпоставка за възникване на катастрофа.
Логиката на депутатите от ГЕРБ обаче е, че с тази промяна ще отпадне знак Е 24 преди камерите за засичане на превишена скорост.
В новите 278 автомобила на КАТ няма мобилни камери за превишена скорост, а „за селфи". Монтирани са по План за действие срещу корупцията в МВР, предвиждащ до септември 2017 г. да бъдат оборудвани общо 600 коли на Пътна и Охранителна полиция.
Борисов води Макрон на границата. Франция ще помогне на България за по-бързото влизане в Шенген и в чакалнята на еврозоната. Това стана ясно след вчерашната среща на премиера Бойко Борисов и президента на Франция Еманюел Макрон. Двамата разговаряха около час в Елисейския дворец, пред чиито врати Борисов бе тържествено посрещнат от френския държавен глава. Премиерът е четвъртият лидер, който разговаря с Макрон след избирането му за президент на Франция.
Преди него в Париж бяха Доналд Тръмп, Владимир Путин и Ангела Меркел. А срещата бе първата от планираните общо три ключови разговора на Борисов със световни лидери през юни.
Влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната е била ключова тема в разговорите на Борисов и Макрон, стана ясно вчера. По време на срещата френският президент подчерта, че "налице е волята му за по-голяма европейска интеграция". "Тя се съчетава с отварянето към всички страни, които искат да участват в тази интеграция", заяви Макрон. И увери, че Франция ще подкрепя усилията на България за присъединяване към Шенген и еврозоната, след като бъдат изпълнени критериите.
"Обсъдихме темата за Шенген и за придвижването на България напред към чакалнята на еврозоната. В тази посока България положи много усилия и Франция ще подкрепя страната в тези усилия", увери френският президент. Той подчерта, че страната ни ще председателства ЕС "в един много важен за бъдещето на съюза момент, в който ще трябва да се представят нови проекти и да се справят с Брекзит".
"През последните години България свърши забележителна работа, за да се справи с предизвикателствата на миграцията. Ще продължим да работим заедно по този въпрос", отбеляза още Макрон. Той разкри, че с Борисов са обсъдили и въпроси в областта на отбраната.
"Направихме един добър разговор по основните теми в Европейския съюз", обяви след срещата и премиерът Бойко Борисов. И обясни, че с Макрон са обсъдили предстоящото председателство на Съвета на ЕС у нас през 2018 г., реформите в България, усилията, които страната ни полага за влизане в чакалнята на еврозоната, както и присъединяването ни към Шенгенското пространство.
"Отчитат се усилията, които сме положили за финансовата дисциплина, публичните финанси, реформите, които сме направили", отбеляза още министър-председателят.
"България има рядък шанс с предстоящото председателство и с това, което сме постигнали като авторитет в Европа, действително да атакуваме чакалнята на еврозоната", подчерта по-късно пред журналисти в Париж Борисов. Той разтълкува, че за хората присъединяването към еврозоната означава намаляване на лихвите по кредитите, гарантиране на инвестициите, изключване от Европа на две скорости. "Разделението на Европа ще дойде от еврозоната. И когато си извън еврозоната и чакалнята, няма на кого да се сърдиш след това", подчерта премиерът.
Той обаче не се ангажира с точен срок за това кога страната ни може да се присъедини към еврото. "Не се приема за добър тон да се предпоставят дати и срокове", подчерта Борисов. Но отново напомни, че "България има рядък шанс и ако трябва да се възползваме, това е моментът". "Надявам се да го направим", добави той.
Внасяме безплатно данъци по интернет. Гражданите и бизнесът ще могат безплатно да внасят данъците и осигуровките си по интернет. За целта ще бъде необходима само банкова карта, като за онлайн плащанията към хазната няма да се дължат банкови такси и комисионни. Това гласят промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които наскоро бяха приети от Министерски съвет и вече са внесени в парламента. С приемане на промените ще се даде удобна и безплатна за хората и бизнеса алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигуровки чрез интернет, без да е необходимо да бъдат посещавани офиси на НАП или на обслужващата банка. Това ще стане възможно с откриването на сметка на НАП директно в БНБ, както и със създаването на виртуално ПОС устройство на Националната агенция за приходите. В резултат дори да платите данъците си в офис на банка, таксата трябва да бъде по-ниска, защото парите няма да отиват в сметка на НАП в друга банка, а директно в сметката на НАП в БНБ.
С други промени в ДОПК се предвижда звеното за фискален контрол на НАП, което следи движението на стоки с висок риск за хазната, да следи и движението на камиони и цистерни с акцизни стоки - цигари, алкохол и горива. В момента фискалният контрол следи движението на стоки, които най-често се използват за укриване на налози като плодове, зеленчуци, меса, зърно и т.н. С промените се разписват и подробни правила за обмен на данни между приходните администрации за мултинационалните компании. Така ще бъде изпълнена нова директива на ЕС, чиято цел е да се стопират опитите на мултинационалните компании да планират агресивно данъчното си облагане с цел намаляване на задълженията.
Седмокласниците средно с 43,95 точки по математика. 43,95 точки от общо 100 е средният успех на столичните седмокласници на националното външно оценяване (НВО) по математика. По български език и литература (БЕЛ) пък е 59,58 точки. Това научи „Монитор", след като на сайта на Регионалното управление по образование в София бяха публикувани статистиките с успеваемостта на учениците в столицата
По нея родителите и седмокласници могат да се ориентират какъв е успехът на детето им, в сравнение с другите кандидат-гимназисти. Майките и татковците имат възможността да сметнат колко седмокласници водят тяхното дете по постижения и колко са с по-нисък резултат. Данните показват, че тазгодишният випуск се е представил по-добре от предшествениците си миналата година, когато средният резултат по математика е бил около 33 точки, а по български език - около 38. По тази причина вероятно балът за вход в гимназия ще скочи.
Според изчисленията на „Монитор" на националното външно оценяване по български език и литература са се явили общо 9210 деца, а по математика - 9181. От тях максималните сто точки по математика са изкарали 118, а осем деца имат нула. По български език пък няма пълни отличници, а учениците с нула точки са трима.
Средният резултат за страната все още не е ясен, като образователният министър Красимир Вълчев съобщи, че ведомството ще представи обобщените резултати в четвъртък.
Тази година за първи път балът за гимназия ще се изчислява единствено и само в точки. Досегашният максимален бал 36 ще се равнява на 100 точки. Също така за първа година всички седмокласници трябва да кандидатстват, дори и тези, които по някаква причина може да са пропуснали националните изпити. Те имат право да подават документи само с годишните оценки от дипломата, които също се превръщат в оценки в образуването на бала. Така например шестицата се равнява на 50 точки, петицата на 39, четворката - 26, а тройката - 15. В бала участват две оценки от свидетелството за завършен седми клас. Минималният бал ще бъде 30, при положение че детето има две тройки. Така на практика дори и ученикът тотално да се е провалил на миниматурите или пък да ги е пропуснал, той ще кандидатства само с бележките от училище и при всички случаи ще бъде приет все накъде. От 16 до 22 юни се подават документи за кандидатстване за първо класиране, което ще бъде обявено до 27 юни. Записването или заявяването за участие във второ класиране ще бъде между 28 и 30 юни. Второто класиране ще излезе до 4 юли, а записването е между 5 и 7 юли. Броят на незаетите места ще стане ясен до 10 юли. Според графика подаването на документи за участие в трето класиране ще е от 11 до 13 юли. Резултатите ще станат ясни на 17 юли, а записването ще е между 18 и 19 юли.
Eдно паркомясто за 1500 туристи по морето. Приблизително 1500 туристи ще се борят за едно паркомясто по големите ни курорти. Това показа проучване на „Монитор" в началото на сезона. Повечето от най-големите ни места за почивка разполагат с ограничен брой паркинги. Синята зона в Бургас е с най-голям капацитет и може да поеме 5000 коли.
Нашумелият „Слънчев бряг" има два паркинга съответно с 500 и 1200 места. Несебър - 300 извън Стария град. Паркингът при автогарата в „Албена" може да приюти 331 автомобила, след което гостите може да използват шатъли или да се придвижват пеша.
Вечният Созопол има терен за 500 автомобила. Простата сметка показва, че тази част от Черноморието може да приеме общо около 8000 коли. Като се добавят към тях и приблизително 3000-те места на паркинг за хотелите, общата цифра става малко над 10 000 места.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |