Сега

ГЕРБ са постлали свободата пред "Наглите" с поправка в НК. Мнозинството на ГЕРБ в предишния парламент е помогнало на двама осъдени за отвличания от бандата "Наглите" да успеят да поискат и получат разрешения от съда да излязат предсрочно с мотив, че се били превъзпитали. Скандалните поправки в Наказателния кодекс са приети в предпоследния работен ден на миналия парламент с изменения в преходните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията. Законопроектът е внесен от правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепяно от Патриотичния фронт. Случаят прилича на скандала с поправката "Ванко 1" от 2006 г., с която наказанието за склоняване към проституция в НК в някои случаи значително беше намалено.

Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца заедно с още двама съучастници изтърпяват присъди за 12 отвличания, извършени в периода март 2007 - октомври 2009 г. Евтимов получи 18 г. затвор, а Димитров - 10. Парите от взетите откупи не са открити и до днес.

На 7 февруари в "Държавен вестник" излиза промяната в НК, която им дава право лично да искат от съда предсрочно условно освобождаване. Дотогава единствено затворническата администрация и прокурорите имаха право да правят такива предложения. Абсурдното е, че депутатите отменят и алинея, според която осъдените за опасен рецидив имат право да излязат на свобода едва когато им остават не повече от 3 г. от присъдата и са излежали две трети от нея. Присъда за опасен рецидив има Евтимов - 4 години, тя му е наложена по друго дело. Димитров пък е подсъдим за убийство по друг процес. С промените се дава право на рецидивистите да искат максимално рано предсрочно освобождаване.

Съвсем скоро след приемането на поправката в НК двамата затворници подават молби в Софийския градски съд да бъдат освободени предсрочно. Протоколите от делата, с които "Сега" разполага, съдържат любопитни детайли.

По жалбата на Любомир Димитров се произнася съдия Петър Стоицев. Той освобождава осъдения с мотива, че е изтърпял 8 години, 4 месеца и 1 ден, като се брои намалението "два работни дни за 3 излежани", и му остават 1 година, 7 месеца и 29 дни. Според Стоицев наказанието е имало "коригиращ ефект" върху затворника, имал добра дисциплина и е награждаван многократно зад решетките. Рискът му от рецидив бил снижен на 38 точки при първоначални 60, а прогнозите за бъдещата му ресоциализация били оптимистични. Според съдията висящото дело за убийство няма значение към условното освобождаване. Затворническата администрация не възразява Димитров да бъде освободен, само прокурорът е против.

Ивайло Евтимов е освободен от съдия Николай Младенов. Понеже осъденият представя купища медицински епикризи на болните си родители от софийски болници, съдията смята, че здравословните им проблеми са "ангажимент, който именно осъденият следва да изпълнява", и "в светлината на констатираните от психолога запазени здрави връзки със семейството вероятно това би била една възможност". Магистратът отчита нисък риск от рецидив при осъдения и въпреки че затворническата администрация твърди, че той не се е поправил, уважава искането му. В мотивите пише, че бил награждаван 6 пъти, че показал старателност в труда, че избягвал конфликтите и държал много на семейството си. Прокурорът и администрацията са категорично против освобождаването, като посочват наказанието за опасен рецидив и липсата на превъзпитание. Съдията обаче освобождава Евтимов с изпитателен срок от 7 г., един месец и 9 дни - нечуван досега в правораздаването.

Всичко това се случва благодарение на законопроекта на правителството, който дава възможност на съда да вземе спорните решения. Важно е да се отбележи, че проектът минава през парламента въпреки критиките на БСП и Патриотичния фронт. На 7 декември 2016 г. на първото четене в пленарната зала депутатът от БСП Георги Гьоков заявява, че скандалната поправка е в разрез с криминогенната обстановка в страната и повишената битова престъпност. Христиан Митев от Патриотичния фронт заявява: "На практика по този начин ще стимулираме именно лица, които извършват престъпление, именно рецидивисти, в сложната криминогенна обстановка, в която се намираме, да бъдат условно предсрочно освобождавани до безкрайност".

Данаил Кирилов от ГЕРБ защитава поправките с думите, че ги подкрепя изцяло, намира ги "гъвкави" и "съобразени с конкретния статус на лицето, което е лишено от свобода".

В пълен контраст на случилото се вчера пред Нова тв вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов се просълзи, докато се възмущаваше как е възможно "Наглите" да бъдат освободени, и заяви, че "ако това наистина се случи, значи няма държава. Държавата е фалирала".

Възмути се и правосъдният министър Цецка Цачева, която бе председател на парламента, когато се приемат скандалните изменения в НК. Вчера тя дори измисли да слага електронни гривни на затворниците, които в бъдеще ще бъдат освобождавани предсрочно. Пренебрегвайки разделението на властите, Цачева заяви, че очаква "окончателните решения по тези два случая (на двамата затворници от "Наглите") да бъдат такива, каквито са очакванията на обществото ни".

Тя не намери дефект в закона на ГЕРБ, а упрекна затворническата администрация. "Считам, че е формален подходът, по който се дават тези становища от страна на администрацията на затвора, като се преценява спазване на буквата на закона, без да се отчитат духът на закона, целите на наказанието, както и обществената опасност на определен вид деяния. Отделни служители са обърнали внимание на обществената непримиримост към лица от "Наглите". За да се избегнат занапред случаи, ще инициирам законодателни промени, които са свързани в две посоки", обясни Цачева. Тя щяла да предложи да се затегне контролът при преценяването на поведението на затворниците.

Министърът увери, че и двете решения за освобождаване на двама от "Наглите" са атакувани на горна инстанция в съда.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви снощи: "Нека, преди да плачат по телевизиите, си спомнят, че ГЕРБ прие промените в НК и НПК, които позволиха сега тези хора да имат възможност да излязат от затвора предсрочно. Ние бяхме против тези поправки. Още утре внасяме законопроект, с който тези поправки да отпаднат и да няма възможност такива хора да излязат предсрочно от затвора", заяви тя.

Експерти прогнозират поне още три години ръст на цените на жилищата. Цените на недвижимите имоти ще продължат да растат и в следващите две-три години, като едва към 2020 г. се очаква стабилизиране. Около тази прогноза се обединиха вчера повечето експерти в бранша, които участваха в тазгодишното издание на икономическия форум "Шумът на парите".

В София цените на имотите се опитват да догонят нивата отпреди кризата. В момента средната пазарна цена е 915 евро на квадратен метър, но се сключват и сделки на 1500 и над 2000 евро, посочи Полина Стойкова от "Бългериън пропъртис". Броят на сделките с недвижими имоти обаче все още е далеч от предкризисната активност. Така например през 2016 г. в столицата са продадени около 25 000 имота, докато през 2007 г. са били над 40 000. "Бумът тогава бе предизвикан от доста спекулативни сделки, направени и от чужденци, които очакваха, че влизането на България в ЕС ще изстреля нагоре цените на имотите", коментира Мартин Янев от "Смарт Брокърс". Според Страхил Иванов от "Явлена" сега ситуацията е по-различна и е далеч от имотен балон. "От началото на тази година се наблюдава охлаждане на пазара, като за първите три месеца се отчита 13% спад на сделките спрямо миналата година. Това е добър знак, че пазарът се нормализира", коментира Иванов.

Цените на имотите вървят нагоре, макар и по-бавно от миналата година, като скоро не се очаква сериозен спад, прогнозира вчера пред Bulgaria ON AIR и Калоян Богданов, маркетинг мениджър на агенцията за имоти "Адрес". Той посочи, че особено високи са цените в южните столични квартали, където цените стигали 1500-3000 евро за квадратен метър.

Интересна тенденция е увеличаването на покупките на жилища с цел отдаване под наем, включително и от чужденци. Само преди две години делът на тези сделки е бил под 10%, а вече достига 30 на сто. Интересът към тази форма на инвестиция е породен от нарастващия поток чуждестранни туристи у нас в резултат на увеличените полети на нискотарифните авиокомпании до България и на все по-популярните сайтове за споделени пътувания.

Докато при жилищното строителство се наблюдава охлаждане, пазарът на офис площи и на индустриални терени продължава да расте с висок темп. За първото тримесечие на тази година разрешителните за строеж на офис площи са със 108% повече, а на индустриални - с 27%. "Офис площите у нас са на 1.6 млн. квадратни метра, като 340 000 кв. м са в строеж и половината вече са с договори за наематели", посочи Пламен Бачев от "Фортън". Офиси се търсят основно от компании от информационните технологии, аутсорсинга и фармацевтичната индустрия. В София се оформят няколко нови бизнес зони - на бул. "Цариградско шосе", на ул. "Тодор Каблешков", между болница "Токуда" и "Парадайз център", както и до летището. Интересът към индустриални площи е предимно от компании в сферата на автомобилното производство. "За инвеститорите решаващ фактор вече не е цената на индустриалните парцели, а наличието на работна ръка за даденото производство", подчерта Пламен Бачев.

Именно с липсата на работна ръка се обяснява и изоставането на имотните пазари във Варна и Бургас, които преди растяха редом със София и Пловдив. "Това е притеснително, защото причината е, че големите инвестиционни проекти в София и Пловдив "изсмукват" работната ръка от черноморските и другите по-големи градове в страната", заяви Антон Андонов от ЕРА България.

Съвети

Главният архитект на София Здравко Здравков призова предприемачите и инвеститорите да насочат погледите си към зоните, които са с добър градски транспорт, вместо да изграждат комплекси в покрайнините на София. За пример той даде кварталите "Дружба 2" и "Овча купел", където заради метрото и строящия се трети метролъч има голям интерес за строителство на жилища. "Времето на градовете спални отмина отдавна, на мода са компактните градове със смесени функции и къси връзки за придвижване. Това е устойчива инвестиция и такива имоти ще може да бъдат препродадени след 10 години", посочи Здравков. Френски експерти по градоустройство, посетили Столичната община тези дни, смятат, че градът предоставя перфектна възможност за разрастване на север.

Капитал Daily

Първата едра задача на управляващите: Нови правила за концесиите. Концесиите явно са приоритет на новите управляващи. Една от първите им едри законодателни стъпки е новият закон, който позволява държава и общини да предоставят на частни стопани активи и дейности за безкрайно много години. Проектът, който е готов от миналия кабинет и вече гласуван от депутатите, но отхвърлен от президента, сега почти не е променен. В основата му стоят нови европейски правила за този тип процедури, но безкрайният срок е само опция. Извън това заявката е, че новите правила ще направят концесионирането по-прозрачно.

Бързо, бързо

Проектът беше внесен от група депутати от ГЕРБ във вторник. Още на следващия ден предложението беше обсъдено и одобрено от водещата правна комисия, но ще трябва да мине и през още 10 други. Целта е законът да бъде гласуван възможно най-бързо в пленарната зала. Причината е, че със закона се въвеждат европейски директиви, а България критично изостава със сроковете и е заплашена от санкции.

Пет промени

Проектозаконът е внесен от Данаил Кирилов и група народни представители от ГЕРБ и почти изцяло преповтаря предложението на Министерския съвет от миналата година. Като се изключат редакционните и технически поправки в текстовете, основните промени са пет на брой. Те са и причината законът да получи подкрепата на новия коалиционен партньор на ГЕРБ - Обединените патриоти. "Този проект е много по-добър. Всичко, което сме имали като възражения в предишния парламент, сега е взето предвид", каза Емил Димитров от групата на патриоти и член на правната комисия при обсъжданията в сряда.

Първата промяна е свързана с т.нар. запазени концесии - по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение. При тях концесионер може да бъде само икономически оператор, на когото най-малко 70% от работниците и служителите са с увреждания или в неравностойно положение. В стария проект лимитът беше 30%. "Това щеше неминуемо да доведе до злоупотреба, особено в общините", посочи зам.-председателят на правната комисия от Обединени патриоти Христиан Митев.

По отношение на публично-частните дружества промяната е, че публичният съдружник (държава или община) вече задължително ще участва в управлението. Предишната ревизия само даваше възможност за това, но разпоредбата не беше императивна. Въвежда се и изрична забрана да се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са апортирани от публичния съдружник в публично-частните дружества. Задължително става и заплащането на концесионни възнаграждения за строителство и услуги. В първоначалния вариант на МС това беше предвидено само като възможност.

Последната промяна е във връзка с най-спорния въпрос със срока на концесиите, но практически не въвежда таван за продължителността на договорите, което беше основното искане на опозицията в предишния парламент. Това, което се изменя сега, е задължителният характер на вземане на решения от Народното събрание при концесии със срок над 35 години. Формулировката в предишния вариант беше, че парламентът "може" да вземе такова решение.

За и против

От БСП възразиха срещу бързото придвижване на закона. Правилникът на парламента по принцип позволява в особени случаи разглеждане да се прави 24 часа след внасянето. В случая проблемът е, че на 15 юни ще има мониторинг по изпълнението на евродирективите. "Важно е дотогава законопроектът поне да е минал първо четене", каза Данаил Кирилов. Забавянето може да донесе на страната санкции от порядъка на 850 хил. евро на месец.

На практика законът в почти същия си вид (както беше внесен от Министерския съвет) мина през цялата процедура на обсъждания и консултации. Процедурата започна с изработване на концепция, след това проектът дълго остана в портала за обществени консултации, а по думите на директора на "Икономическа и социална политика" в МС Мариета Немска са получени много бележки и всички те са отразени. Съгласуван е и с всички кметове на общини.

Основното възражение на левицата по проекта са сроковете на концесионните договори, които според Валери Жаблянов могат да се договарят. "Няма договаряне, а състезание по срокове", отговори Даниел Кирилов и уточни: "Срокът е елемент на състезанието. Абсолютно изключено е срокът по финансово-икономическия анализ да бъде надхвърлен. Ще спечели кандидатът, който слезе най-ниско под чертата."

Проектът получи подкрепа и от ДПС. "Имаме някои забележки, които ще внесем между първо и второ четене. Аз лично ще предложа двойно по-голям размер на наказанията", каза зам.-председателят на правната комисия Хамид Хамид. В крайна сметка проектът беше приет на първо четене в комисия с 14 гласа "за", 8 "против" и 0 "въздържали се".

Какво ново

- Законът се прави, за да се въведат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. С него се отменят действащите Закон за концесии и Закон за публично-частното партньорство.

- Проектът предлага две основни форми на концесия - публично-частно партньорство, с което държавата или община възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е като по сегашния действащия закон.

- Концесии на стойност над 5.225 млн. евро се определят като такива с трансграничен интерес и при тях концесионер се търси на европейско ниво. Останалите концесии за строителство и услуги, както и за ползване са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.

- Концесиите ще се възлагат от министрите и кметовете, но Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

- Формално са определени максимални срокове за концесиите, но законът позволява те да бъдат и по-дълги при определени условия. Така за държавните концесии таванът е 35 години, като над този срок е необходимо разрешение от парламента. За общинските концесии максималният срок е 20 години. За по-дългите се изисква одобрение с 2/3 от общинския съвет, а ако срокът е над 35 години - от парламента.

- Новото в сравнение със сега действащия закон са и процедурите за концесии. Освен открита проектът въвежда още състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.

- В концесионния регистър ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Офертите ще се подават електронно.

Брюксел предлага членството в еврозоната да е отворено за всички страни от ЕС. Икономическият и валутният съюз трябва да останат отворени за всички държави от Европейския съюз, а процесът на вземане на решения следва да стане по-прозрачен. Еврозоната може да се наложи да издава еврооблигации и да има собствено финансово министерство. Това са част от идеите на Европейската комисия за задълбочаване на интеграцията в сферата на единната валута, след като Великобритания напусне ЕС. Брюксел остава на правителствата в ЕС да решат кои от идеите им харесват и трябва да бъдат въведени. А планът за по-задълбочена интеграция трябва да се изпълни на два етапа - до 2019 и до 2025 г.

В доклад, чиято цел е да насърчи дебата между правителствата в еврозоната, ЕК представя предложения какво може да се направи, за да се подсили икономическият и валутният съюз до 2025 г. Сценарият за финансов министър, който да управлява общите приходи, разходите и емитирането на общи облигации от еврозоната, се дискутира от месеци в Брюксел, но сега изглежда по-вероятен, след като центристът Еманюел Макрон стана президент на Франция, пише Reuters.

Германските консерватори не одобряват идеята, която според тях ще означава да плащат за по-бедните съседи или за безразсъдни политики. Но канцлерът Ангела Меркел приветства победата на Макрон, а висши представители на ЕС не крият надеждите си, че правителствата ще започнат да работят по план за една по-сплотена еврозона от следващата година.

Предложения за реформи

Докладът на ЕК изследва възможните реформи в блока след дълговата криза, която почти не го унищожи. Той стига до заключението, че макар някои проблеми да са били решени, ръководителите в ЕС трябва да положат още много усилия, за да има един напълно функциониращ валутен съюз. Документът идва на фона на започващите разговори между Лондон и Брюксел по условията за британското напускане на ЕС, което е възприемано като удар по евроинтеграцията.

Според доклада "придвижването напред ще изисква стъпки в три ключови области" - завършването на действителен финансов съюз, постигането на по-интегриран икономически и фискален съюз и въвеждането на демократична отчетност и укрепване на институциите на еврозоната.

"Еврото е един от най-големите успехи на ЕС. То бързо стана символ на благополучието. Не можем да чакаме нова криза, за да го реформираме", посочи заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. И допълни, че единната валута ще остане отворена за всички страни членки, като реформите по нея няма да застрашат единния пазар.

В доклада се отбелязва, че според договорите за присъединяване с изключение на Дания и Великобритания всички държави от ЕС се очаква в крайна сметка да въведат еврото. В доклада на ЕК не са засегнати критериите за приемане на еврото.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси коментира: "Статуквото не е опция. Трябва да засилим възстановяването и сближаването." Той предупреди, че "има рискове за двускоростната еврозона" и "ако се задълбочат икономическите различия, това може да доведе до политически проблеми и екстремизъм".

"Това, което предлагаме, е добро не само за страните в еврозоната, но и за тези, които ще се присъединят. Това не е задължителен процес, но ние искаме да направим присъединяването по-привлекателно, каза Московиси и допълни: Няма краен срок за присъединяване на новите страни. Трябва да сме много прозрачни и да позволяваме тяхното лесно влизане в блока."

През миналата седмица на събитие на Асоциацията на банките в България финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че присъединяването към еврозоната остава водещ приоритет за страната. Управителят на БНБ Димитър Радев също потвърди, че влизането във валутния съюз е "крайна цел", но допълни, че преди това има задачи, които страната ни трябва да изпълни.

Водеща ще е ролята на правителствата

ЕК избягва да дава каквито и да било категорични предложения, оставяйки на правителствата в ЕС да решат кои от идеите им харесват. Но посочва, че в по-късните етапи на интеграцията блокът вероятно ще трябва да сформира финансово министерство на еврозоната, макар това да носи политически трудности и да изисква промени в европейските договори. Председателят на финансовите министри на еврозоната, или Еврогрупата, може да бъде начело на тази нова институция. Службата на самия председател на Еврогрупата може да бъде интегрирана в ЕК.

Финансовото министерство може да изпълнява "макроикономическа стабилизационна функция", което означава общ бюджет на еврозоната, който да смекчава икономическите шокове, като например да подкрепя инвестициите - първата жертва по време на криза. Друга опция е подобен бюджет да действа като фонд за презастраховане за национални програми за безработица по време на икономически трудности. Но това ще изисква предшестващо сближаване на политиките за трудовия пазар. Последен вариант е "стабилизационната функция" да бъде "фонд за черни дни", тоест редовно да натрупва средства и да ги разпределя за омекотяване на големи шокове.

Финансиране на бюджета

Финансирането на бюджета може да дойде от спасителния фонд на еврозоната, от самия бюджет на ЕС или от всяка страна, допринасяща с дял от своя БВП или с данък върху дохода. Макар че страните извън еврозоната също ще имат достъп до този бюджет, той ще бъде на разположение само на тези, които спазват бюджетните правила на ЕС и препоръките за реформи, които водят до по-голямо сближаване на европейските икономики.

Финансовото министерство също така ще може да взема заем чрез това, което ЕК нарича European safe asset - облигации, деноминирани в евро, които могат да станат водещи за европейските финансови пазари, когато достатъчно количество от тях бъде в обръщение.

Докладът на ЕК разделя плановете за по-задълбочена интеграция на два етапа. До 2019 г. фокусът ще бъде върху завършването на вече започналите процеси. Във втората фаза между 2019 и 2025 г. еврозоната може да обмисли създаването на финансово министерство, бюджет и финансов министър.

Мерки в ключови области

1. Постигане на истински финансов съюз

Трябва да се завърши банковият съюз и да се постигне напредък по намаляването и споделянето на опасностите в банковия сектор, в това число мерки за повишаване на устойчивостта на европейските банки. За да се предоставят по-разнообразни възможности за финансиране на реалната икономика, включително чрез капиталовите пазари, от първостепенно значение е да се създаде съюз на капиталовите пазари.

2. Постигане на по-сближен икономически и фискален съюз

Сближаването към по-устойчиви икономически и социални структури в държавите от ЕС се признава като съществена част от успеха на икономическия и паричния съюз в дългосрочен план. Това може да се постигне, ако държавите приемат да споделят повече отговорности и решения по въпросите от значение за еврозоната, като използват обща правна рамка.

По-нататъшното политическо сближаване може да включва преосмисляне на равновесието между ЕК и Еврогрупата и може да оправдае назначаването на постоянен председател на Еврогрупата, както и обединяването на външното представителство на еврозоната.

Идеята за създаване на финансова служба на еврозоната с възможност за бюджет за еврозоната и на Европейския валутен фонд също се обсъжда и може да бъде обмислена в рамките на ЕС на по-късен етап от задълбочаването на икономическия и паричния съюз.

Стандарт

КЕВР предвижда поскъпване на тока за бита от 1 юли. Минимално поскъпване на тока за бита от 1 юли е заложено в доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Разчетите на регулатора предвиждат крайната цена за бита да се увеличи средно с не повече от 2%, съобщава bTV.

Такова поскъпване е заложено за абонатите в Западна България.

Процент и половина е средното поскъпване за Южна България, а в североизточната част от страната крайната цена остава почти без промяна.

Окончателното решение за новата цена на тока ще стане факт на 30 юни.

Банките с 413 млн. печалба. Печалбата на банките към 30 април е 413 млн. лв., обявиха от БНБ. Това е малко намаление спрямо рекордната печалба от 439 млн. лв. за същия период на миналата година. През първите четири месеца на 2017 г. са извършени разходи за обезценка по кредити за 162 млн. лв. (при 219 млн. лв. година по-рано). Общата сума на активите нараства спрямо края на март с 0,1% до 93 млрд. лв.

През април се наблюдава месечен растеж на активите и депозитите на банковата система. В края на месеца коефициентът на ликвидните активи остава висок - 37,49%, посочват от БНБ.

Кредитният портфейл на банковата система през месеца нараства с 458 млн. лв. (0,8%). Увеличават се кредитите за „нефинансови предприятия" (с 232 млн. лв., 0,7%), за „домакинства" (със 193 млн. лв., 1%) и за „други финансови предприятия" (с 38 млн. лв., 1,9%). Намаляват заемите за сектор „държавно управление" (с 5 млн. лв.).

Общият размер на депозитите в банковата система в края на април възлиза на 79,2 млрд. лв., като отбелязва месечен растеж с 0.5% (379 млн. лв.). Нарастване е отчетено при депозитите на сектор „държавно управление" (със 153 млн. лв.), „домакинства" (със 105 млн. лв.) и „други финансови предприятия" (с 64 млн. лв.).

Монитор

Затворници ни жилят с дела за над милион. Дела на затворници за над милион годишно жилят държавната хазна за процеси на първа инстанция. Разходите обаче със сигурност са двойно повече, защото тази сума не включва харчовете по обжалването на решенията на магистратите на втора инстанция. Това става ясно от справка на административните съдилища у нас, които гледат процеси по жалби на пандизчии, изготвена по искане на „Монитор".

Съдилищата у нас са заринати от жалби от пандизчии, защото реално на тях процесът не им струва нищо. Резултатът пък са истински абсурди, при които затворници съдят държавата, че са били наказани, защото са нарушили разпоредбите в местата за лишаване от свобода.

От документа, с който „Монитор" разполага, става ясно, че лишените от свобода водят дела по две основни направления - по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). По текстове от двата закона към момента текат общо 1114 дела у нас.

По-голямата част от тях традиционно се водят срещу държавата и засягат условията в местата за лишаване от свобода, както и нехуманно отношение към задържаните лица. В момента на първа инстанция в административните съдилища в страната текат 928 такива процеса. От справката става ясно още, че тези дела протичат на първа инстанция в средно по 4 заседания или общо 3712 заседания годишно, за които годишно се харчат около 928 000 лв.

Според юристи разходите за едно заседание са средно около 250 лв. От тях една пета, или 50 лв. са пари, платени за магистратски заплати, възнаграждение на съдебен секретар, както и разходите по поддръжка на съдебните зали и помещения. Останалите 200 лв. пък са изхарчени за експертизи по процесите, възнаграждение на юристи, които се явяват на страната на държавата, призоваване на свидетели и т.н. Дори пандизчията да загуби заведеното дело обаче тези разноски пак остават за сметка на държавата, въпреки че по закон трябва да ги плати загубилата страна. Причината е прозаична - пандизчиите нямат пари, а дори и да получават заплати зад решетките, тези средства отдавна са запорирани в полза на пострадалите от техни престъпления лица, обясниха за „Монитор" адвокати.

„Заплатите на лишените от свобода не стигат за плащането на кръвнини и издръжките на собствените им деца, така че направените от държавата разноски по подобни остават да висят за нейна сметка", категорични са юристите. В същото време те отбелязват, че сред пандизчиите е силно разпространено хоби да се пускат жалби по различни искания, тъй като дори да загубят делото няма да платят нищо.

Освен това по закон не плащат предварителната държавна такса, която е задължителна за всички останали, които искат да заведат дело у нас. Третият бонус за пандизчиите пък бил много елементарен - по закон те имат право да присъстват на съдебните заседания, а държавата е длъжна да им осигури транспортирането до храма на Темида. Така на гърба на държавата затворниците завеждат десетки дела и си осигуряват безплатни разходки до съдебната зала. Тези пътувания обаче се плащат от правосъдното министерство, което вади пари от своя бюджет за конвоирането на задържаните лица у нас. По изчисления на експерти един километър конвой излиза на ведомството между 8 и 10 лв. Средно разходките на пандизчии до Темида пък стъпват на 10 км път, или иначе казано,еоколо 300 бона на година.

Положението обаче допълнително се утежнява след като преди близо 2 години бе въведена законова възможност пандизчиите да съдят затворнически шефове заради наложени им наказания. До момента у нас са заведени общо 186 подобни дела, като за конвой и съдебни разноски по тях са пръснати близо 100 бона само на първа инстанция. Най-много от тези искове пък са заведени в София - 64, като прави впечатления, че пандизчиите в столицата са се отказали да съдят държавата по ЗОДОВ и са се пренасочили изцяло към това да съдят затворнически шефове.

До куриозната ситуация се стига, след като проваленият правосъден министър и сламен лидер на „Да(й), България" Христо Иванов прокара промени в Закона за изпълнение на наказанията, с които заповедите на затворническите шефове могат да се обжалват пред съда. Така всеки наказан пандизчия получава правото да се опита да изкара някой лев или по-лек режим, а съдебната система се затрупва с ненужни дела, обясниха юристи.

Промените в закона, прокарани от Христо Иванов, пък оставиха белег в историята и с това, че проваленият министър позволи на затворници да прекрояват нормативни актове. Лишените от свобода бяха включени в работна група на Министерството на правосъдието, която трябваше да предложи промени в НК, НПК, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Резултатът бе, че групата предложи надзиратели, срещу които се получи сигнал за нарушения, в това число и от пандизчии, да се приемат за виновни, докато сами не докажат своята невинност. Идеята дойде от сдружението на затворниците у нас, което се оглавява от осъдения за убийство Джок Полфрийман. Едва ли е случайно, че чужденецът се сдоби и с номинация за Човек на годината от близкия до Иванов Български Хелзинкски комитет именно заради участието си в подобни работни групи. Единствено общественият гняв предотврати абсурда убиец да бъде обявен за Човек на годината - БХК оттегли номинацията след небивала лавина от критики и протести.

Синдиците на КТБ увъртат за сгрешения иск за 600 бона. След като наляха масло във Фабриката за фалшиви новини на олигархията и подхраниха лъжите на медийната машина за клевети, синдиците на КТБ започнаха да увъртат за абсурдния си иск, с който дадоха на съд като длъжник фирма с 0.00 лева борчове и към фалирания трезор, и към други дружества.

Скандалът се разрази във вторник, когато флагманът на пропагандния апарат на задкулисието - „Капитал", обяви, че фирма на издателя ни Делян Пеевски - „Балканска медийна компания", дължала 600 000 лева на кредитополучател от КТБ. Като източник на лъжливата информация бе посочен иск, заведен от двамата синдици Кристи Маринова и Ангел Донов срещу 18 дружества с мотива, че били трети лица по сделки с фирми, през които е бил източен трезорът. В списъка, неясно защо, попада и БМК с твърдението, че дължала въпросната сума. Присъствието й в този списък обаче е абсурдно, защото дружеството не само има удостоверение от БНБ и от КТБ, че няма каквито и да било борчове към трезора, а и официални доказателства, че не дължи на която и да било компания нищо. Това е видно и от официалния годишен отчет на дружеството за 2015 г. и за 2014 г., които са общо достъпни на страницата на Търговския регистър.

Въпреки очевидния гаф, обаче, синдиците продължават гузно да мълчат, както по въпроса кой е виновен за безумието, подпомогнало задкулисието да вреди умишлено на имиджа на коректен платец, за да замаже следите от собствените си престъпления спрямо КТБ, така и кой ще поеме отговорността за случилото се.

Днес от БМК внесоха официално искане в КТБ да бъде оттеглен съдебния иск срещу компанията, внесе от синдиците, както и да бъде направено официално опровержение на информацията, публикувана от „Капитал". До края на деня обаче нито едно от тези действия не бе факт.

Потърсен за коментар, единият от синдиците - Ангел Донов, изненадващо заяви, че тепърва се запознавали с материалите по самия иск. Това обаче неминуемо повдига въпроса защо не знаят какво внасят пред Темида.

Даде да се разбере също така, че в момента тече проверка по казуса, но на въпрос при установяване на допуснатата грешка дали ще бъде потърсена отговорност за нея и от кого, както и дали ще бъде оттеглен искът, лаконично заяви: „Очаквайте писмените ни отговори".

Писмени отговори ще трябва да бъдат дадени и на следните въпроси, които вече са пратени до пресаташето на КТБ - Александър Кацаров:

- Защо коректен платец като БМК, който няма задължения, се появява в списъка с длъжници, срещу които се завеждат искове?

- Защо не е взето под внимание това, че БМК има удостоверение от БНБ, както и от КТБ, че към юни 2015 г. дължи 0.00 лева на банката? Направена ли е справка преди завеждането на иска във финансовия отчет на БМК, достъпен в Търговския регистър, откъдето е видно, че компанията не дължи и лев на други компании и кредитни институции, както към 2014, така и към 2015 г.

- Ще бъде ли оттеглен искът срещу БМК и ще се извинят ли синдиците на КТБ за грешката?

- Ще има ли наказани длъжностни лица за направената грешка?

От отговора и действията на синдиците ще стане ясно и дали колаборацията между тях и „Капитал", сътворили гигантската манипулация, е умишлена или не. Що се отнася до участието на флагмана на Фабриката за фалшиви новини в нея, то е ясно, че целта му е една - замазване на следите от престъпленията на част от тарторите на машината за лъжи, сътворена от Командира, двамата обвиняеми престъпни босове - Цветан Василев и Иво Прокопиев, подсъдимите за данъчни престъпления техни авери Гриша Ганчев и Огнян Донев и газовия барон Сашо Дончев.

Както вече Агенция „Монитор" писа, фирмата, към която „Капитал" твърди, че БМК има косвено задължение - „Глобал юниън", всъщност е свързана именно с един от тарторите на Фабриката за фалшиви новини - банкера-беглец Цветан Василев. Човекът, източил близо 4 млрд. лева именно чрез такива дружества-бушони. Управител на фирмата е лицето Любомир Капитански, който е фигурирал и в ръководството на още неколцина дружества, теглили кредити за десетки милиони от КТБ, а самата компания е собственост на Кен Трейд. Това е една от основните фирми, ползвани от Василев в схемите му за източване. На този фон е повече от ясно, че манипулацията се прави, за да се отвлече общественото внимание от истинския виновник за дупката в КТБ, като се сложи на дулото на черешовото топче на „Капитал" вечния враг на олигархията.