Капитал Daily

Гръцката Piraeus ще продаде българската си банка. Гръцката Piraeus Bank се разделя с бизнеса си на Балканите, който включва и едноименната банка в България. Това заяви пред журналисти главният изпълнителен директор на институцията Христос Мегалу, цитиран от електронното издание Ekathimerini. Решението засяга както банковото поделение в нашата страна, така и тези в Румъния, Сърбия, Албания и Украйна, а и други нестратегически активи на групата в региона. Целта е да се свие портфейлът от лоши кредити, както и да се генерира ресурс за дейността на основния й пазар - Гърция, където Piraeus е най-големият кредитор по размер на активите. От изказването на Мегалу става ясно, че плановете на банката са продажбите да приключат до 2020 г.

Ако това се случи, трета банка с гръцки капитали ще смени собствеността си. Дотук това стана с клона на Алфа банк, който бе погълнат от Пощенска банка, а до дни се очаква и в ОББ да влезе белгийски акционер.

Под натиска на кредиторите

Мегалу е главен изпълнителен директор на банката от април тази година, като преди това бе в управлението на конкурентната институция Eurobank. В изказването му пред журналистите той нарича целите, преследвани с тригодишния план, "изискващи много усилия, но постижими". "Нашата цел е да бъдем най-надеждната банка в Гърция", заявява изпълнителният директор на Piraeus.

Освен продажбата на банки в региона ще се търси нов собственик и на други активи в групата, като например корабната Hellenic Seaways, където Piraeus държи 40% и 33% дял в рибната ферма Nireus Aquaculture and Selonda. За целта ще се създаде отделна дивизия, в която ще бъдат обединени активи за 25 млрд. евро, както и 64% от портфейла с проблемни кредити.

Банката се стреми да намали необслужваните заеми в групата до под 20 млрд. евро в следващия тригодишен период от сегашното им ниво 33.3 млрд. евро. Едновременно с това Piraeus работи по изплащането на 2 млрд. евро, които бяха взети назаем чрез емисия конвертируеми облигации, записани от спасителния фонд Hellenic Financial Stability Fund, който притежава 26.2% от капитала на банковата група. Според Мегалу до 2020 г. Piraeus може да се върне на дълговите пазари и сама да заема ресурсите, от които се нуждае. В момента заради кризата в страната институцията разчита на институционална ликвидна подкрепа.

Бизнесът в България

От Банка Пиреос България засега нямат потвърждение на информацията, че звеното тук е включено в плана за продажба. Но и очакванията са процедурата да се движи от Атина. Нито е наеман консултант, нито е извършван финансово-правен анализ, каза в телефонен разговор изпълнителният директор на институцията Емил Ангелов. Той обърна внимание, че плановете за реструктуриране, по които работят четирите системно важни гръцки банки, са еднотипни и се базират на определени ангажименти за свиване на задграничния им бизнес. Те могат да се постигнат при запазване на определени звена, които са печеливши за групата.

За миналата година Банка Пиреос България отчете загуба в размер на 67.5 млн. лв. заради активното разчистване на портфейла от лоши кредити чрез начисляване на провизии (виж таблицата). За първото тримесечие на 2017 г. институцията е на печалба от 5.3 млн. лв. Към края на март активите на банката са в размер на 2.8 млрд. лв., което я поставя на десето място на пазара с кредитен портфейл от 1.9 млрд. лв. и депозити за 2.4 млрд. лв. Преди почти година банката продаде българското си лизингово дружество на местната финансова група "Химимпорт".

По информация на "Капитал" през последните две години са правени няколко опита за намиране на купувач на бизнеса на Piraeus в България. Сред последните изследвани възможности е сливането на банката с Пощенска банка, която през миналата година погълна българския клон на Алфа банк.

Заводът за авточасти на "Теклас" ще расте с 20 млн. евро от ЕБВР. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) отпуска 20 млн. евро заем на "Теклас България" за разширяване на производството на авточасти в Кърджали. Финансирането е за четвъртия завод на компанията в града, който се изгражда от началото на годината. Планът на собственика - турската Teklas Kaucuk, е новото предприятие да заработи до края на годината. Дружеството изгражда и научноизследователски център, който ще е готов до края на юни. Малка част от заема на ЕБВР ще се използва за ремонт на завода на групата в Сърбия, съобщиха от финансовата институция.

Българското поделение на Teklas расте много бързо през последните години: приходите му са над 265 млн. лв, заетите - 2000. До два месеца компанията ще отвори също производствени бази в Крумовград и Момчилград. А отскоро има и нов клиент - американската Tesla.

Клиентът Tesla

Проектът на "Теклас" включва изграждане на нова производствена база на два етажа с обща площ 20 хил. кв.м. "Това ще доведе до разширяването на всички дейности", каза пълномощникът на изпълнителния директор Георги Георгиев. Компанията произвежда изделия от каучук, пластмаса и метал за горивните, охладителните и спирачните системи на автомобилите. Сред клиентите й са гиганти като General Motors, Volkswagen, Volvo, BMW, Mercedes-Benz и Renault, а от половин година дружеството работи и за Tesla и изнася детайли за САЩ. Именно поръчките за американската компания са наложили и разширяването на завода. "За Tesla правим четири детайла, произвеждаме ги само ние в Кърджали и имаме много нови поръчки", уточни Георгиев.

Компанията изгражда също и научноизследователски център, който ще бъде разположен в две отделни халета от по 1200 кв.м. "В едното ще се тестват материалите, а в другото изделията", каза Георгиев. Според ЕБВР с развойния център "Теклас" ще засили технологичния си капацитет. От съобщението на банката става ясно, че за R&D центъра компанията ще обучи местни инженери и техници чрез образователни програми и обучение по ноу-хау. "Отдавна обучаваме кадрите си, което става на няколко етапа", коментира Георгиев. Той обясни, че специалистите на компанията посещават заводите на клиентите, обучават се също и в холдинга в Турция. Отделно от това дружеството има договори с няколко университета.

"Инвестицията ще трансформира завода на "Теклас" в Кърджали в развоен, производствен и дистрибуторски център, който продава директно на крайни клиенти в Европейския съюз и други страни", посочват от ЕБВР.

Това не е първият заем, който ЕБВР предоставя на компанията. През 2012 г. банката отпусна 6 млн. евро заем, с което беше извършена предишната модернизация и разширение на производствените мощности в Кърджали.

И в нови градове

Турската Teklas е създадена през 1971 г. и в момента има девет завода в пет страни - Турция, България, Китай, Мексико и Сърбия. Най-голямото поделение на групата е в Кърджали, където по думите на Георгиев работят около 2000 души.

"Имаме много поръчки, наскоро BMW ни възложиха нови за още 120 млн. евро", каза Георгиев. Това е и причината компанията да търси възможности за разширение и извън Кърджали. В края на миналата година дружеството купи терен от бившите казарми в Крумовград, където първото хале от малко над 2000 кв.м ще влезе в експлоатация до началото на септември. "Отделно от това в Момчилград взехме помещение от над 1200 кв.м под наем, където само трябва да монтираме оборудването и което ще заработи най-много след месец", посочи Георгиев.

Във връзка с разширяването си компанията е поръчала вече 200 нови робота, от които 100 - 120 ще бъдат в Кърджали, а останалите в Крумовград и Момчилград. "Програмата ни е до 2020 г. да имаме около 2500 работници", добави Георгиев. По думите му средната заплата в компанията е над 1000 лв., отделно има и стимули. С това дружеството се надява да привлече достатъчно хора, след като проектът им веднъж вече беше отложен точно заради недостиг на работна ръка.

През 2016 г. приходите на компанията са нараснали с една трета до 265.2 млн. лв., а печалбата е достигнала 54.2 млн. лв. (ръст от 8%).

Сега

Държавата пак се активизира за строежа на АЕЦ "Белене". Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ "Белене", които включват и държавно участие. Един от тях предвижда разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията да бъде поета от т.нар. фонд "Сигурност", в който производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си, а парите отиват за подпомагане на закъсалата финансово Национална електрическа компания (НЕК). Тези отчисления са сред основните аргументи да се иска увеличаване на крайните цени за битовите потребители на ток и на парно.

Идеята бе представена от Валентин Николов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", а сега депутат от ГЕРБ и заместник-председател на енергийната комисия в Народното събрание, на годишния форум за атомна енергия, който се провежда от вчера край Варна. "Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството, е абсурд. Не съществува въпросът дали реакторите на "Белене" ще заработят, а само къде", обясни той, цитиран от БТА.

Според Николов разликата между себестойността на тока, произвеждан от "Белене", и постигнатата на свободния пазар цена, трябва са поеме от фонда. "По последни изчисления токът от Втора атомна би струвал 79 долара за мегаватчас, докато средната пазарна цена на електроенергията в момента е 42 долара", обясни Николов. Именно тази почти двукратна разлика можело да бъде поета от фонда.

Позицията на кабинета на Бойко Борисов по строителството на АЕЦ "Белене" е динамична. Допреди дни позицията на кабинета на Бойко Борисов изключваше държавно финансиране, държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на тока. "Три милиарда лева са вложени в този проект - за площадката и оборудването, които са платени, без да има яснота как да бъде реализирана централата", заяви преди дни енергийният министър Теменужка Петрова. Затова и държавата не можела да си позволи да я довърши - очакваните разходи били за поне 20 млрд. лв. "Ако няма инвеститор за АЕЦ "Белене", ще се търси друга алтернатива - най-вероятно за седми блок в АЕЦ "Козлодуй", обобщи тя. "С пари от бюджета няма да строим. Единственият вариант минава през публично-частно партньорство или приватизация на проекта с някакво държавно участие", каза в понеделник обаче премиерът Бойко Борисов.

Досега разходите за АЕЦ "Белене" са около 3 млрд. лв., включително 1.1 млрд. лв., които бяха платени за оборудването на двата ядрени блока, произведени от "Атомстройекспорт". Към момента руската фирма е доставила само част от машините, останалите трябва да пристигнат до края на лятото в България. Отделно от това НЕК и АСЕ водят разговори за преконсервация на оборудването. Според шефа на БЕХ Петьо Иванов поисканата от руснаците цена е прекалено висока и се водят разговори за намаляването й. Колко точно са поискали руснаците, шефът на "Росатом Централна Европа" Вадим Титов, който също участва във форума, не коментира.

Какво е бъдещето на АЕЦ "Белене", ще стане ясно, след като БАН изготви дългоочаквания си анализ. Той трябва да е готов през септември и в него ще бъдат разписани вижданията на учените за бъдещето на проекта. "След това, както му е редът, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Едва тогава правителството ще прецени какво да предприеме", обясни зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. В документа ще намерят място и "правните аспекти" по отделянето на активите на "Белене" в отделна компания. След това "Белене" ще евентуално ще бъде предложена на частни инвеститори, обясни шефът на БЕХ Петьо Иванов.

Засега няма признаци за особен интерес към проекта за новата ядрена мощност. От водени до момента разговори обаче става ясно, че потенциални кандидати искат държавата да се ангажира с проекта - или като акционер, или с ангажимент за задължително изкупуване на тока.

Проектите на големи сгради ще се оценяват по броя паркоместа. За сгради с над 200 паркоместа ще се прави специална оценка за влиянието на големия брой автомобили върху трафика и натоварването на уличната мрежа. Това предвижда проект на изцяло нова наредба за планиране на транспортните системи на градовете, която е с перспектива до 2030 г.

Проектът е пуснат за обществено обсъждане и дава приоритет на обществения транспорт, велосипедите, пешеходците и електромобилите. Според критериите около 15% от автомобилите ще са на ток. Заложено е постепенно да се извежда транзитното автомобилно движение извън градовете. Идеята е леките коли да се използват все по-малко, за да се намалят замърсяването на въздуха и шума.

Конкретно за пешеходните зони, в които ще се разрешава движение на градски транспорт, се предвижда ограничаване на скоростта до 20 км/ч. При споделените зони, където ще преминават пешеходци, велосипедисти и автомобилно движение, ограничението на скоростта се залага на 30 км/ч.

Всички градове над 30 хил. души се предвижда да разработват план и програма за развитие на обществения транспорт, част от който ще е и планът за велосипедното движение. Отделно ще се прави и план за развитие на пешеходното движение и за достъпна среда. Въвежда се изискването комуникационно-транспортните системи на градовете да се "оразмеряват" в зависимост от броя на жителите и очакванията на един автомобил да се падат по двама души. Целта е за всеки град проектантите да се съобразят с предвижданията на общия устройствен план.

За София е предвидено, че на 1000 жители ще се падат по 400-450 леки автомобила, от които 65-70 ще са електромобили. За градовете с над 100 000 жители разчетът е 300-350 коли на 1000 души, включително 55-60 на ток. Накрая в таблицата са най-малките населени места с 50-100 леки автомобила, включително 10-20 електромобила на 1000 жители. С проекта на наредбата се въвеждат отделни изисквания от европейската директива от 2014 г., според която трябва да заложим норми за проектиране на зарядни точки - колонки за електромобили с определена мощност, както и с хибридни конектори.

В проекта е предвидено още улиците да бъдат на класове, както са републиканските пътища. В първи клас попадат т.нар. скоростни градски магистрали с непрекъснат режим на движение. Втори клас са градски магистрали с прекъснат режим на движение. В София например градски магистрали са Околовръстното шосе по южната дъга и 16-километровата северна скоростна тангента. В улиците III клас попадат районни артерии, а в IV клас - главни улици.

Труд

Точат ножа за киселото ни мляко. Българският институт по стандартизация (БИС) точи ножа на киселото ни мляко. Очаква се на 16 юни чиновниците от въпросния институт да разрешат две промени, които ще превърнат уникалния с лечебно-диетичните си качества български продукт в йогурт.

Първата промяна в БДС за киселото мляко е за опаковките. Поискана е от компания със значителен пазарен дял, чиято централа е в Гърция. В момента млеката, на които пише, че са по БДС, могат да бъдат в стъкло, керамика или полистиренови кофички до 1 кг (потребителите могат да проверят лесно дали е спазен стандартът, като погледнат дъното на пластмасовите опаковки - на тях трябва да има знак PS). Експерти обясниха, че материалът на кофичките е изключително важен, тъй като единствено в света българското кисело мляко по технология ферментира в опаковките. От гръцката компания настояват да отпадне изискването за материала. Това означава, че се развързват ръцете на производителите да използват всякакъв вид опаковки, без оглед на това дали те ще съответстват на киселинността и останалите качества на продукта "българско кисело мляко".

Второто предложение е за промяна в съдържанието и съотношението на двата основни щама - Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Експертите са категорични, че това означава промяна в микробиологията на киселото мляко. Предложението е внесено от шефката на Дирекция "Политики по агрохранителната верига" на земеделското министерство Лора Пастухова-Джупарова, от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и фирма "Вамид 2002" ООД. Проверка на "Труд" установи, че Пастухова е действала зад гърба на земеделския министър Румен Порожанов. Тя обяснила, че за разреждането на бактериите решение все още не е взето и на 16 юни ще стане ясна съдбата на внесеното предложение. От БАБХ отрекоха да са внасяли подобно предложение. Същото направи и собственикът на "Вамид 2002" Васил Николов. Вчера той изпрати декларация до института по стандартизация, в която посочва, че не се е подписвал под искане за изменения в БДС за киселото мляко.

Депутатът от БСП Румен Николов депозира въпрос към земеделския министър Румен Порожанов за съдбата на българското кисело мляко.

Развиват туризма с нови правила. Министър Николина Ангелкова предложи за обсъждане пред големите инвеститори в бранша, обединени в Националния борд по туризъм (НБТ), редица промени в Закона за туризма, които ще доведат до изцяло нови правила в сектора. Това стана на Четвъртия конгрес на сдружението, който събра на едно място в София власт, бизнес и експерти.

Ангелкова представи нормативни стъпки, които трябва да повишат качеството на услугата и да прецизират дейностите в сектора. Сред тях е идеята за премахване на Института на прекатегоризация на хотели и ресторанти, пред който сега на всеки 5 г. бизнесът презаверява куп документи. Предлага се засилване на контрола по оста, чрез създаването на туристически инспекторат към министерството, който да има регионални звена, както и сформиране на Институт за отнемане на звезди.

"Трябва ясна регламентация за хотел или ресторант, който първоначално е получил 4 звезди, ако наруши изискванията, кога и при какви условия те да бъдат отнети", поясни Ангелкова. Предлага се регулация и регламентиране на термина национален курорт, нов подход за регистриране на туристическите сдружения, повече отговорности за кметове и областни управители, които да се отчитат на определени периоди пред министерството какво са постигнали за развитието на туризма по места. Сред реформите в туризма чрез поправки в закона Ангелкова открои още регламентиране на къмпингуването, което минава и през промени в Закона за устройство на териториите, както и изграждане на Общ устройствен план на общини, които нямат такива.

Ангелкова разви още една идея, която се подкрепя от бизнеса - част от приходите в националните курорти да се връщат при тях за социално, културно или инфраструктурно развитие, тъй като сега парите отиват в касата на съответната община. Всички тези стъпки са заложени в проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, който е на фаза обществено обсъждане и предстои да влезе в парламента през есента.

Председателят на УС на НБТ Красимир Гергов обяви пред гостите на форума, че целта на сдружението е "да събира информация и предложения по сектори и да я разпределя към отговорните институции" и най-вече да даде началото на обединение в туризма.

Вежди Рашидов: Културният туризъм е лицето на държавата

„Радвам се, че имаме възможност да дебатираме какво е това културен туризъм. Всички знаете, че няма рекламна брошура на държава в света, на която да не е изобразен културно-исторически паметник. И от този конгрес апелирам за развитие на сегмента, защото културният туризъм е лицето на една държава. Това обяви председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Ражидов, който бе сред участниците във форума. В панела за културен туризъм се включи и археологът Николай Овчаров, който бе категоричен, че трябва да се развиват дестинации и маршрути, „но тези неща не трябва да се правят в София". Той даде пример как може да се печели от културен туризъм така:

„Само за миналата година приходите от такси на Перперикон са над 200 000 лева. За това е важно да изберем символите, които рекламират България".

Безплатни визи за руснаци. Ако идват за фестивали у нас

Безплатни визи или такива с по-дълъг срок ще се издават на руснаци, които идват у нас специално за фестивали или други културни събития.

Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя обясни, че облекченията ще важат за групи, които пристигат чрез специални приложения.

И посочи, че предложението се обсъжда на ниво ЕС.

През тази година се запазват условията за издаване на визи, действащи от миналата. Очаква се те да се отпечатват за 24 часа.

Д-р Акос Никлай, вицепрезидент на HOTREC: Изпратихте страхотна година, на прав път сте

Изпратихте фантастична за туризма 2016 г., в която регистрирате 15% ръст. Трябва да сте доволни. На прав път сте, защото тези резултати идват с много работа от отговорните институциите, през бизнеса до туроператори и авиокомпании. Радвам се, че съм тук, за да говорим и за общите проблеми в туризма и ЕС. Това обяви на конгреса на НБТ д-р Акос Никлай, ви­­це­­пре­зи­дент на HOTREC. Организацията обединява национални търговски асоциации, представляващи хотели, ресторанти, кафенета и други заведения в Европа.

Стандарт

Проверяват колите с немски номера. Данъчните ще проверят дали официалните доходи на хората, които карат луксозни автомобили с германски номера, им позволяват такива големи разходи. Акцията вече стартира, като ревизорите на НАП София проверяват дейността на двете германски дружества, които отдават под наем автомобили от висок ценови клас на български юридически и физически лица. Тези фирми са регистрирани в Германия, но са собственост на българи. Данъчните изследват къде е реалното място на стопанска дейност на тези дружества и дали не трябва да се регистрират по ДДС и съответно да плащат данък в България. Освен това се проверява дали отдаването под наем и упълномощаването на водачи на лимузините не е всъщност прикрито прехвърляне на собственост на автомобилите с цел избягване на плащането на данъци и други такси. Става въпрос за хиляди автомобили с номера от малки германски градове, добили популярност като автомобили с "SHA регистрация". Това са луксозни коли като например Ауди А8 или автомобили от S-класата на Мерцедес. Данъчните ще проверят и българските фирми наематели, както и хората, упълномощени да управляват луксозните коли. Целта е да се види дали легалните им доходи им позволяват да карат такива скъпи автомобили. Много от хората с коли с германски номера не ги регистрират в България не за да спестят данъци, а именно за да остават в страни от полезрението на данъчните.

За да установят дали става въпрос за схеми за данъчни измами, българските данъчни ще потърсят помощта и на германските си колеги чрез общата европейска система за обмен на информация по ДДС и чрез други начини за административно сътрудничество.

Борисов ще посредничи между Турция и Европа. Премиерът Бойко Борисов ще посредничи между Ангела Меркел и турския президент Реджеп Ердоган за намаляване на напрежението между двете страни. Това стана ясно на съвместната му пресконференция с канцлера на Германия Ангела Меркел след срещата им в Берлин.

"Много негативи се натрупаха в отношенията между Турция и Германия. Аз имам среща с президента Ердоган. Ще направя усилия да нормализирам отношенията между страните, ще използвам влиянието, което имам, ще се опитам да направя каквото мога по силите си", посочи Борисов и продължи: "Запознах канцлера Меркел с енергийните проекти, какво се случва у нас, така че всичко да е според европейските директиви. Във финансово отношение, във връзка с дълга и бюджета, спазваме правилата и сме добре. Трябва да се консолидираме на тема сигурност не само в борбата с тероризма".

Борисов посочи още, че моторите на ЕС Германия и Франция, с чиито президенти се е срещнал, ще помагат на балканските народи за свободното придвижване и да се възползват от привилегиите, които дава членството в ЕС. "Запознах канцлера, че при смяната на правителствата имаше забавяне на обществени поръчки. Без обществена поръчка не може да се вземе техника и да се постави по границата. Това, че може да се преодолява една ограда... и от Алкатрас има избягали. Нашето съображение е да подпомагаме гранична полиция, а не да превръщаме границата в затвор", коментира Борисов.

По-рано вчера той бе посрещнат тържествено от германския канцлер в Берлин. Меркел посрещна българския си колега с топла приятелска прегръдка и после двамата заедно изслушаха химните на двете страни и приеха рапорта на командира на почетната гвардейска част. В германската столица двамата трябваше да обсъдят миниплана "Маршал" на Берлин за Балканите, който трябва да вдигне икономиките на региона и да бъде нещо като компенсация заради дългото чакане за членство в ЕС".

"Моя мечта е ЕС да стане колективен член на НАТО", каза още Борисов след срещата си с германския канцлер, като добави, че двамата са обсъдили проблема с борбата с тероризма. Борисов е запознал канцлерката и с развитието на енергийните проекти в България и преди всичко с проекта за газов хъб "Балкан", който отговаря на европейските изисквания.

От своя страна Меркел коментира: "Подкрепяме България и въпреки че не е в Шенген, е положила огромни усилия. Искам да благодаря на България за решителната й работа по отношение на опазване на границите и мигрантската криза. Миграцията е общо предизвикателство. За нас е важно всички да просперират икономически". Тя посочи още, че страните в ЕС знаят за желанието на България да влезе в еврозоната и искат това да се случи възможно най-скоро. "Заслужаваме го, полагаме усилия и на фона на много други държави се справяме нелошо", заяви Борисов.

Монитор

Чужденци завличат гурбетчии с кухи БГ фирми. Чужденци регистрират кухи фирми у нас, с които командироват българи в чужбина, а после не им плащат. Отваряйки фирми тук, те пестят от ниски осигуровки, обясни пред „Монитор" Галя Кабаджова от Главна инспекция по труда (ГИТ). Освен това чужденците си осигуряват евтина работна ръка, избягвайки посредническите агенции за работа в чужбина.

Едната такава фирма е на белгийски „бизнесмен", който в родината си работел като таксиметров шофьор. Той командировал десетки нашенци по строителни обекти в Белгия.

Уседналост за първи клас. Уседналостта да стане част от единните критерии за прием в първи клас от следващата учебна година. Тази идея ще обсъди образователното ведомство със Столичната община, съобщи просветният министър Красимир Вълчев след блиц контрол по време на ресорната парламентарна комисия.

Въпросът за промени в критериите се поставя на дневен ред, след като родители сезираха прокуратурата за съмнения в злоупотреби с адреса при документите за прием в първи клас.

Както „Монитор" вече писа десетки деца, живеещи на метри от оградата на столичното 51-во училище, са останали извън школото след първото класиране. Подозренията са, че много от родителите на приетите деца са променили адреса си непосредствено преди кандидатстването.

Миналата година всяко училище само определяше критериите за прием. От тази година, обаче Столична община спусна единни критерии, като адресът има основна тежест, но уседналостта липсва като изискване.

Надявам се до 30 септември всички ученици във втори и шести клас да имат нови учебници, обясни още Красимир Вълчев. Той допълни, че на някои места е възможно да има забавяне в доставянето на помагалата за началото на учебната 2017-2018 година, когато обаче обикновено се преподават преговорните уроци.

Там, където учебниците още не са достигнали до чиновете на учениците, ще се използват материали в електронен формат. 30 школа са одобрени да бъдат преобразувани от основни в обединени, съобщи още образователният министър. Според Закона за предучилищно и училищно образование основно образование ще се завършва след седми клас, а не след осми както досега. Затова досегашните основи училища имат два варианта - да си останат такива, но да имат ученици до 7 клас или да се преобразуват в обединени - до 10 клас, когато се завършва и първата гимназиална степен.

Образователният министър обясни, че общо около 50 училища са поискали да променят статута си и да станат обединени. Комисиите продължават да разглеждат документите, допълни още Красимир Вълчев.