Капитал Daily

България издаде дълг с почти нулева доходност. НГладът за държавен дълг в комбинация с добри данни за бюджета, сформирането на правителство и продължаващата политика на ниски лихви в еврозоната позволиха на българското правителство да се финансира при почти нулеви лихвени нива.

В понеделник Министерството на финансите пласира 4-годишни ДЦК за 50 млн. лв., а доходността по тях падна до 0.05%. За сравнение - на предишния аукцион на същите книжа в края на април нивото беше 0.11%. Доходността е функция от цената и лихвата по ДЦК (в случая тя е фиксирана, 0.3%) - когато стойността на облигациите е висока, доходността за инвеститорите пада. Печеливши са държавата и данъкоплатците, тъй като ще има по-малко разходи за бюджета по новия дълг. В понеделник е достигнато и реално най-ниското ниво за български държавен дълг в историята.

Интересът е бил висок - подадените поръчки са достигнали 103 млн. лв., което е коефициент на покритие от 2.06. По дългосрочните ДЦК доходността също остава ниска - на вторичния пазар тя е около 1.7-1.8% за 10-годишните облигации.

Кой и защо купува

Най-голямо количество ДЦК на аукциона са придобили банките (почти 80%), следвани от пенсионните фондове (с 10.4%), показват данните на Министерството на финансите. Мартин Търпанов, старши дилър отдел "Финансови пазари" в SG Експресбанк, коментира, че като цяло аукционът е покрил първоначалните очаквания на дилърите.

През тази година България не планира да излиза на международните капиталови пазари, а емисионният календар е относително беден, което е предпоставка за висок интерес и ниска доходност. До момента държавата е пласирала ДЦК на вътрешния пазар на стойност 420 млн. лв., като за цялата година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е 1.2 млрд. лв.

"Огромната свободна ликвидност и падежът на емисията еврооблигации в размер на 950 млн. евро на 9 юли тази година допълнително мотивират банките да са изключително активни в късия и средния край на кривата (срочността)", допълва Търпанов и пояснява, че от падежиращата т.нар. Дянкова емисия около 60% държат български инвеститори.

"Доходностите са на рекордно ниски нива както по вътрешните ДЦК, така и по външните ни еврооблигации. Политическата стабилност и устойчивата фискална позиция допълнително намаляват рисковата премия, която инвеститорите изискват, за да притежават български облигации", допълва Търпанов.

Подобно е мнението и на икономистите от Уникредит Булбанк. "Българските евробондове продължават да се представят по-добре от книжата на останалите страни в Централна и Източна Европа, особено в дългия край на кривата на доходността", посочват в своя последен икономически анализ от икономическия отдел на банката. Според тях комбинацията от двойни излишъци (по текущата сметка и бюджета) и ограничено предлагане на международните пазари "създадоха стойност в оскъдността, която подкрепя цените на българските книжа. В допълнение, перспективата по рейтинга в чужда валута беше повишена наскоро от двете международни рейтингови агенции S&P и Fitch, а очакванията на икономистите на банката са, "че страната е на път към повишаване на самия рейтинг в следващите 12 месеца".

Политиката на ЕЦБ също помага

"Доходностите на бенчмарковите германски бундове също са в долния края на рейнджа от началото на годината, след като агресивната монетарна политика на ЕЦБ все още не може да доближи инфлацията в еврозоната до желаните здравословни нива", казва Търпанов.

От финансовото министерство поясняват, че спредът спрямо германските федерални облигации в този сегмент е 59 базисни пункта, което също е рекордно ниско ниво.

Добивът на газ от находище "Галата" е нараснал с 300%. Добивът на природен газ от находище "Галата" в шелфа на Черно море е нараснал с 300%, откакто концесионерът "Петрокелтик България" смени собственика си. Това става ясно от съобщение на ирландската Petroceltic, която преди година беше поета от най-големия си кредитор Worldview. Компанията е регистрирана на Каймановите острови и е основана от българина Анджело Москов.

Въпреки увеличеното производство приходите на "Петрокелтик" през миналата година са продължили да намаляват (виж таблицата), като най-вероятната причина за това са по-ниските цени на газа. Данните показват още, че компанията все повече разчита на продажби на търговци на природен газ, тъй като количествата към "Булгаргаз" значително са спаднали.

Новите собственици смятат да продължат дейността си в България и дори планират инвестиции, макар че засега не обявяват конкретни проекти. Очакванията им са през следващата година блок "Каварна-изток" да бъде свързан и да започне да доставя газ.

Продажби

"Петрокелтик България" (заедно с местния клон на Petroceltic SARL) държи концесията за добив на природен газ от три блока в шелфа на Черно море - "Галата", Калиакра" и "Каварна". Основният от тях е "Галата", който осигурява около три четвърти от цялото количество. По информация на Petroceltic през миналата година компанията е добивала средно по 212.4 хил. куб.м газ на ден, или около 78 млн. куб.м за годината. Няма данни за произведените обеми през 2015 г., но според Petroceltic, след като Worldview е станал собственик през юли 2016 г., добивът е скочил 300%.

Допреди няколко години "Петрокелтик" продаваше почти цялото количество на държавния търговец "Булгаргаз", но опитваше да доставя и на други клиенти (включително на торовия завод "Агрополихим"), за да си осигури по-добри цени. Данните на "Булгаргаз" показват, че през последните години държавното дружество е купувало все по-малко газ от "Петрокелтик", като за 2016 г. количеството е спаднало 11 пъти спрямо предходната година (виж таблицата). Няма увеличение на доставките и към завода в Девня. "Напротив, количествата дори намаляха, а и като цяло са незначителни", каза изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров за "Капитал". Според информация на сайта на Petroceltic обаче газът се продава на няколко местни газоразпределителни компании и търговци на природен газ.

Планове

Petroceltic ще продължи да работи и да инвестира в България, но очаква по-близко сътрудничество с държавата и подходящ инвестиционен климат. Това стана ясно след посещение на ръководството на ирландската компания в началото на месеца, по време на което са проведени срещи с енергийния министър Теменужка Петкова, британския посланик Ема Хопкинс и представители на бизнес организации.

От дружеството не отговориха на въпросите на "Капитал" дали обмислят конкретни проекти и дали имат интерес към разработване на нови находища. Потенциална подкрепа от държавата може да се търси за един от старите проекти на компанията. Още преди близо десет години предишният собственик - Melrose, предложи да трансформира находище "Галата" в газохранилище, но идеята така и не получи развитие.

След смяната на собствеността миналата година новият главен изпълнителен директор на Petroceltic Доналд Уолкът каза за "Капитал", че "Галата" е стар и зрял актив и възможностите му имат граници. "Надяваме се обаче, че можем да повишим добива, това е едно от нещата, в които аз и екипът ми сме добри", коментира той и добави, че основната цел за момента е стабилизиране на компанията. "Искаме да опростим дейността и да се фокусираме върху добива в България и Египет, както и върху разработването на находището в Алжир", каза Уолкът.

Данните на Petroceltic показват, че към края на 2016 г. доказаните и вероятните запаси от трите блока в Черно море се оценяват на 566 млн. куб.м. През 2010 г. компанията откри приблизително 272 млн. куб.м газ в "Каварна-изток", като плановете бяха синьото горива да потече към платформа "Галата" по съществуващата тръба на блок "Каварна" през 2016 г. Новите прогнози на дружеството са това да стане през 2018 г.

Сега

Шумно рекламираните антибюрократични мерки на кабинета се отлагат до есента. Двуседмичният срок, даден от премиера Бойко Борисов за отпадане на свидетелството за съдимост, няма да бъде спазен. Миналата седмица министър-председателят свика спешна среща за намаляване на административната тежест и бюрокрацията и в края й обяви категорично, че след 2 седмици документът вече няма да се изисква от институциите, а чиновниците ще правят директни справки.

Оказва се обаче, че свидетелството е пуснало дълбоки корени в куп закони и наредби, които трябва да се променят спешно, за да се изпълни премиерската заръка. "Дали това ще стане до седмици, зависи от необходимостта от нормативни промени", опита се да се застрахова в петък вицепремиерът Томислав Дончев. "Това е тема, която трябва да намери своето решение до есента - само в законодателен аспект трябва много спешно да се променят 40 и няколко закона", заяви пред Нова телевизия вчера шефът на Агенцията за електронно управление Росен Желязков. Според него държавните структури да извършват сами проверки, но това трябва да се запише и в законите. "Това са закони, които казват, че обстоятелството дали едно лице е осъждано за умишлено престъпление се удостоверява със свидетелство за съдимост, което самото лице трябва да предостави. Това не е сложно, но забележете как самата бюрокрация е навсякъде. Ако променим 40 и няколко закона, наредбите, където се споменава свидетелство за съдимост, са над 240", заяви той.

В момента в Министерския съвет се прави анализ в колко закона се налагат промени във връзка с премахването на издаването на свидетелства за съдимост и по какъв начин възможно най-бързо това може да се случи, обясниха за "Сега" от екипа на Дончев. За да се спести време, се обмисля възможност промяната да се направи в който и да е от законопроектите, които в момента се разглеждат в Народното събрание, като в преходните му разпоредби ще бъдат изброени всички закони, които се променят.

Премахването на услугата ще намали приходите в администрацията с 3.8 млн. лв., пресметна Дончев. В момента годишно у нас се издават около 780 хил. такива документа. Често се стига до забавяне, тъй като свидетелството се издава по месторождение. Има възможност такова да се заяви и електронно, но само с е-подпис.

Отпадане на регистрацията в КАТ на нова кола е друга обмисляна мярка, съобщи Желязков. Идеята е информацията да се подава директно от нотариуса и да няма нужда от ходене до пътната полиция, каквото изискване има в момента. Софийският КАТ, който е най-натовареният в страната, е легендарен с опашките си. "Още при първото посещениe при нотариус данните трябва да стигнат до КАТ по електронен път. После КАТ само да информира собственика кога да отиде да си вземе талона. Плащането на таксите също може да става при нотариуса. КАТ пък може да подава информация и до общината, че колата има нов собственик", обясни Желязков. Той заяви, че е възможно някога и шофьорските книжки да станат безсрочни.

Варненски университети дават най-високи заплати. Преподавателите в Икономическия университет във Варна получават близо три пъти по-високи заплати от колегите си например в Минно-геоложкия университет. За сериозната ножица в университетските възнаграждения, често в ущърб на вузовете, предлагащи качествено образование, стана ясно на конференция на КНСБ за предизвикателствата пред държавните висши училища у нас.

Данните за средните брутни заплати в държавните университети са към декември 2016 г. Според тях най-високи са възнагражденията в Икономическия университет във Варна - 2061 лв., а най-ниски - в Минно-геоложкия университет (МГУ) в София - 860 лв. УНСС се нарежда на осмо място с 1342 лева средна заплата, а Софийският университет "Св. Климент Охридски", който е лидер по повечето от професионалните направления, в които предлага обучение, е едва на 16-о място - с 1193 лв. средна брутна работна заплата. В класацията се открояват медицинските университети, които заемат второ, трето и четвърто място по възнаграждения. В МУ-София преподавателите получават средно 1995 лв., колегите им от Варна са с 1849 лв., а тези в Пловдив - с 1585 лв.

Анализът показва, че в 4 от държавните висши училища, които подготвят едни от най-търсените кадри - инженерите, средната заплата е под 1000 лева, което се отчита като крайно негативна тенденция за сектора на висшето образование. С най-ниски доходи са работещите в МГУ - 860 лв., в Химикотехнологичния и металургичен университет - 892 лв., в УАСГ - 966 лв., и във Висшето строително училище "Любен Каравелов" - 980 лв.

От КНСБ са разделили 33-те държавни висши училища на 4 групи според броя на студентите и преподавателите и средните заплати в тях. В първата група влизат университети като УНСС, Пловдивският университет, Югозападният университет и Икономическият университет във Варна, в които има относително малко преподаватели, но обучаващи голям брой студенти срещу високо заплащане. Вторият тип висши държавни училища се характеризират с относително много студенти, обучавани от голям брой преподаватели, но с относително ниско заплащане. Сред тях са СУ и Техническият университет в София. Третият тип вузове са с малко студенти, обучавани от малко преподаватели, но при високо заплащане, каквито са например медицинските университети. Всички останали държавни университети са в четвъртия "тип" висши училища, които са с малко студенти и малко преподаватели, но те са с относително средно или ниско ниво за заплащането.

Труд

София и Скопие с договор за добросъседство. Договор за добросъседство ще подпишат България и Македония - това се разбра след срещата между премиера Бойко Борисов и колегата му Зоран Заев.

Заев бе на официална визита в София, където разговаря с Борисов. Двамата се поклониха пред паметника на цар Самуил, който се намира пред храм-паметника "Св. Александър Невски", на метри от църквата "Света София".

"Трябва ли да продължим да бъдем разделени, след като много държави са дали пример как се развиват, когато заедно честват своите герои и исторически личности. Затова решихме с премиера Заев да отидем пред паметника на цар Самуил. Това е нещо, което можем заедно да честваме. Кирил и Методий, нашите братя, можем да се радваме всички на това, което са направили. Вместо да е повод за радост, то става повод за раздори", заяви Борисов.

Премиерът добави, че след като "Заев е поел риск" да отиде пред паметника на Самуил, на 2 август, когато и съседите честват Илинденското въстание, той ще върне жеста,

"По договора сме много близко. Става въпрос за термини, които искаме така да бъдат написани, за да няма никакви дискусии и възможности за претенции от едната или другата страна", добави Борисов. Според него външните министри на двете страни ще намерят правилното решение.

"Убеден съм, че с България на 2 август ще подпишем Договора за добросъседство. Това което правим, е по-ценно от всеки договор. Това е акт на покланяне към общата история. Двамата външни министри ще преговарят, за да могат да изгладят всичко и тази цел, която си дадохме за 2 август, е да подпишем договора, когато дойде премиерът Борисов", каза Зоран Заев.

България - мащеха за своите безценни билки. България успява да преработва нищожни количества от билките, които се берат у нас. Едва 5% от 15 000 тона лечебни растения, които се добиват годишно остават в страната. Това разказаха пред „Труд" експерти и търговци.

Страната ни е изключително богата на лечебни растения. Годишно у нас се добиват средно около 15 000 тона билки. Това нарежда България в челната петица по производство и износ наред с Индия и Афганистан. 80% от тези количества обаче заминават зад граница, заяви Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България пред „Труд".

Сериозни количества от родните билки се пласират в Европа, стигат дори до Африка и Америка. Лечебните ни растения заминават предимно за Германия, Австрия, Англия, Кипър.

„България традиционно е ресурсна страна на световния билков пазар. От десетилетия сме в списъка на тези страни, защото имаме изключително богата и разнообразна природа. Имаме много видове и диворастящи находища. Ние сме от първите няколко страни в света по износ.

Нещата обаче много се променят в световен мащаб, с тях и начините, по които се преработват продуктите и тези, в които се включват билки са все повече и повече. Интересът към този пазар е огромен. Би било нормално държава като България, която има стремежи и претенции да бъде наравно с другите европейски страни, да обръща малко повече внимание на преработвателната промишленост. Това е всъщност основният проблем. Билките трябва да са наш национален приоритет. Те са ни богатство", обясни ситуацията Светлана Аладжем от фондация „Информация и природозащита".

По думите й има много хора, които се опитват да преработват у нас. Затова по всякакъв начин трябва да се търсят възможности за поощряване на преработвателната промишленост.

Според берачи и търговци държавата не се занимава да стопанисва това богатство, каквото са билките. „България е единствената страна в ЕС, която има Закон за лечебните растения и това е защото имаме ресурс. Никой в Европейската комисия обаче не се занимава с билките. А нашите държавни институции през последните години основно се грижат по въпроси, повдигнати им от комисията", допълва Аладжем.

Въпреки че в програмата за развитие на селските райони мерките са така организирани, че реално не се стимулира отглеждането на лечебни растения, хората у нас се интересуват и интересът към лечебните растения се увеличава.

„Сред най-кадърните, подготвени и образовани билкозаготвители са инженери лесовъди, ботаници, агрономи. Те се насочиха към създаване на собствени плантации. Част от насажденията са от култивирани билки, които освен, че задоволяват нуждите от определени количества лечебни растения, но и съхраняват определения вид от изчезване. Това са билки с доказани през вековете лечебни свойства. Сред тях са градински чай, мента, маточина, лавандула, невен", разкрива Емил Елмазов.

Той допълва, че вещи билкари успяват да съхранят естествените находища на диворастящи растения с ценни качества. Благодарение на това има оформени плантации от зимзелен, върбинка, многоцветна върбовка.

В България има над 700 вида билки, а около 250 от тях се изнасят. Има и забранени за бране лековити растения. Сред тях са корен от бял оман, медицинска ружа, както и такива с ограничителен режим - лазаркиня, божур, уточни Елмазов.

Хитът на сезона е блатният тъжник

Поминък за 250 000 души, печелят до 70 лв. на ден

В момента билкарството се е превърнало в поминък за над 250 000 души. Най-чевръстите берачи успяват да препечелят по 50-70 лева на ден.

Според Емил Елмазов заради обилните валежи, тази година е благоприятна за билковата реколта. Благодарение на влагата има изключително добър добив на роза. Изкупната цена първоначално е била висока от 2-3 лева за килограм, но след това е паднала на 1,20-1,50 лева за килограм. Сред хитовите билки това лято е блатният тъжник.

„Това е много интересна билка, която е по-малко позната и помага при костно-ставни болежки, при високо кръвно налягане. Цената и достига 3 лв за килограм суха маса", казва Елмазов.

По думите му търсене има още за градински чай, който се изкупува по 3,50-5 лева килограма в изсушено състояние. Медицинската лайка пък е превилегия на Южна България, където все още има находища, а цената и е скочила на 12 лева / кг суха заготовка. Ментата и лавандулата са с традиционно високо търсене, като цената им на килограм достига съответно 7 лева и 5 лева.

Ренесанс преживяват чубрицата и билката бабини зъби, които държат цени от по 5-7 лева за килограм суха маса.

Като най-скъпо се плаща в момента за близалца от есенен минзухар. „Количествата се заготвят изключително трудно. Използват се като ободряващо средство, като афродизиак при мъжете, като екологичен оцветител в сладкарството. Цената достига до 40 евро за килограм", изтъква Емил Елмазов.

Вещият билкар доверява, че най-трудно се намира средновековният цар на билките - мандрагората. Това растение е почти напълно изчезнало в цяла Европа. Голямо е търсенето на растението обичниче, което се използва в езотеричните ритуали за енергийно пречистване от отрицателни влияния.

Сред най-купуваните билки са тези, за които се знае, че помагат при лечение на ракови заболявания, за отслабване, за разкрасяване и подмладяване. Най-търсени в чужбина са листа от коприва и маточината, плодът на шипка, лавандулата и белият трън.

Работещи в бранша искат

Да се въведе билкарски билет

Емил Елмазов апелира, че всички, които практикуват дейност, свързана с билки, трябва да спазват действащата нормативна уредба. Изискванията са фиксирани в Закона за лечебните растения. Държавните такси не се плащат от берачите, а от билкозаготвителите - фирмите, които изкупуват и обработват билките.

„В конкурентните на нас страни като Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Албания такси няма. Сумите, които се плащат, не носят сериозни приходи в бюджета. Редно е да се въведе билкарски билет. Така повечето билкари биха предпочели да платят еднократно определена сума, след което да берат спокойно. Така и доста берачи ще излязат от сивата икономика", коментират работещи в бранша. Напоследък доста млади хора се захващат с билкарство, отчитат още те.

Антон Агонцев, търговец на билки и гъби пред „Труд": Сега е сезонът на липата

„Сега започва липата. Тя е най-актуална. Нещата тръгват на високи изкупни цени. Износителите дават едни цени, но явно вътрешният пазар диктува други. От миналата година в България има турска фирма, която има база в Търговище. Тя обърка пазара на липата - даде високи цени, а нашите фирми износители не бяха подготвени и чужденците обраха цялата липа. Тази година е по същия начин. Първоначалната цена беше обявена 10 лв, сега върви по 3,20, а дори още кампанията не е тръгнала. Много хора подценяват, че берачите на липа, цвят от бъз, мащерка, кантарион и др. намаляват. Такива има само в райони, където има големи ромски общности като Ихтиман, Угърчин, Самоков. Там има и количества от някои билки. За сметка на това има места в страната, където няма кой да бере. Ако няма да изкара над 20-30 лв. на ден, берачът изобщо не се занимава вече", разказа пред „Труд"Антон Агонцев, търговец на билки и гъби.

Стандарт

Шофьорските книжки без срок. Шофьорските книжки да станат безсрочни, а не както сега да важат десет години. Това е една от идеите за намаляване на административната тежест за гражданите, които се обсъждат от кабинета. Предложението беше огласено от шефа на държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков пред Нова тв. Според него още тази есен ще се сложи край на опашките в КАТ. Дотогава за прехвърлянето на автомобил от един собственик на друг ще е достатъчно да се мине през нотариус. "Талонът ще се изготвя автоматично, а КАТ ще информира след това собственика кога ще е готов и той да мине да си го вземе", обясни Желязков. Той обещава и да отпадне необходимостта да се ходи до местната община, където автомобилът да бъде регистриран и да се плати пътният данък.

Инвестират 400 млн. в нови влакове за БДЖ. През септември 2017 г. ще се инвестира в закупуването на нов подвижен състав от около 15 мотрисни влака, каза Владимир Владимиров, изпълнителен директор на БДЖ. "В момента професори от УНСС и ВТУ работят заедно със специалисти от НКЖИ, за да се оформи визията за това какви мотриси и влакове са нужни на БДЖ, за да придобие дружеството вид на европейска компания и да предлага адекватна услуга. С течение на времето инвестицията в нови влакове трябва да нарасне до над 400 млн. лв.", допълни той.

След като Европейската комисия даде в петък разрешение на българското правителство да подпомогне Български държавни железници (БДЖ ЕАД), страната ще предостави 224 млн. лв. безвъзмездна помощ за завършване на реформите в дружеството, обяви Велик Занчев, зам.-министър на транспорта. В момента се дискутира с Министерство на финансите дали помощта от 224 млн. лв. да бъде под формата на безлихвен заем. А вероятно в края на септември, парите, които влязат от концесията на летище София, ще се използват за покриване на този безлихвен заем. Така тези 224 млн. лв. ще бъдат дадени безвъзмездно от държавата. С държавната помощ ще се погасят задължения към банките кредитори и облигационерите. Останалите задължения в размер на 98 млн. лв. към НКЖИ и по един малък заем ще бъдат погасявани с капиталовия трансфер за следващата година и с продажба на неоперативни активи.

Занчев уточни, че вторият облигационен заем за компанията от 234 млн. лв. е взет през 2007 г. Остатъкът, който трябва да бъде платен по него, е 150 млн. лв. Около 14 млн. лв. годишно са наказателните лихви по всички досегашни заеми, обясни още зам.-министърът. С въвеждането на ТОЛ таксите ще поставим на една плоскост железопътния и автомобилния транспорт, които ще станат равнопоставени и ще се конкурират адекватно, каза още Занчев.

Владимир Владимиров припомни, че през 2010 г. се говореше за фалита на БДЖ с над 850 млн. лв. задължения на дружеството, а днес те са намалени до 412 млн. лв. Компанията е преструктурирана, предприети са над 300 мерки, за да достигнем до тази финална права по спасяването на БДЖ - погасяване на задълженията, посочи Владимиров. Той добави, че вече са подготвени 21 проекта за двете дружества - пътнически превози и товарни. Ще се създаде и ремонтно дружество, което ще събере сградния и целия останал ресурс на двете дружества на едно място. С изброените мерки се надяваме железницата да изглежда по съвсем различен начин и да се европеизира, каза Владимир Владимиров. Ръководството на БДЖ разкри още, че от 2019 г. изцяло ще заработи и системата за онлайн закупуване на билети.