КФН назначи квестор в два застрахователя. Комисията за финансов надзор назначи квестори в две застрахователни компании - "Надежда" и СиВЗК, и им забрани да се разпореждат свободно с активи за един месец. Дружествата няма да могат да сключват нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове полици. Причината е установено нарушение при образуване на технически резерви и неспазено минимално капиталово изискване, което подлага на риск техните клиенти и застрашава стабилността на дружествата.
Освен това и двата застрахователя са затруднявали работата на регулатора, опитващ да установи реалното им финансово състояние, поради което една от основните задачи на квестора е да спомогне за набавянето на необходимите данни. Подобни строги мерки са незапомнени в последните 15 години. До тях се стигна след установените слабости в дружествата при прегледа на балансите и стрес тестовете, проведени през миналата година.
Без компромис
Двете компании бяха сред дружествата с отчетени най-сериозни слабости при проверките. За синдикалната СиВЗК бе установено, че работи по модел, който я обрича да генерира загуба, а за "Надежда" бе констатиран проблем, произтичащ от експанзията на дружеството в Италия. Тъй като новите изисквания за платежоспособност вземат предвид прогнозите за бъдещи плащания по застраховки, дружеството изпадаше в хипотеза да не може с настоящите си ресурси да покрие задължения в следващи периоди. На местния пазар СиВЗК има 4.5% дял в животозастраховането с премиен приход от 19.3 млн. лв. към края на миналата година. ЗЗОК "Надежда" е с 0.6% дял в брутния премиен приход в общото застраховане с резултат 8.9 млн. лв. за 2016 г.
От мотивите на КФН за наложените строги мерки става ясно, че дружествата са положили усилия за изработване на краткосрочни планове за възстановяване, но те не са били достатъчно надеждни.
Проблемите с "Надежда"
Припомня се, че общата корекция в стойността на активите на "Надежда", наложена при прегледите миналата година, бе 4.6 млн. лв., което при преизчисление на показателите показва, че към дадения момент то не покрива капиталовите изисквания. Така например по данни на дружеството, преди в него да влязат външни одитори на френската Mazars, то е декларирало, че покрива капиталовото изискване за платежоспособност КИП на 373.13%, а минималното капиталовото изискване МКИ на 109.43%.
След корекциите и преизчисляването се оказва, че реалните стойности са 36.6% на КИП и 50.1% на МКИ при изискуеми нива над 100%. За да изпълни изискванията, дружеството е предложило да усвои заем от 2.7 млн. лв. под формата на подчинен срочен дълг, предоставен от акционерите. Регулаторът обаче намира, че договорите за заема съдържат неясноти и освен това са ограничени със срок до 31 март 2027 г., поради което не могат да бъдат класифицирани като собствени средства от първи ред. Друго предложение, идващо от застрахователя, е част от печалбата за 2016 г. в размер на 700 хил. лв. да се капитализира, с което капиталът да се увеличи до 7.4 млн. лв.
В допълнение на това е предложено свободни парични средства в размер на 6.4 млн. лв. да се инвестират в депозити и ДЦК със срочност повече от една година. Програмата от мерки включва още усилия за събиране на всички дължими, настъпили с падеж вземания на дружеството. Нает е и фонд за хеджиране на риска от дейността на дружеството в Италия. Причината регулаторът да не приеме тези мерки за достатъчни е, че по негови данни дружеството издава полици за около 50 млн. евро месечно, като перспективите са около 50% от общата застрахователна сума на издадените полици да се превърнат в претенции, изчислени на около 120 - 130 млн. евро. Междувременно напуска отговорният одитор, с което според регулатора се застрашават интересите на ползвателите на застрахователна услуга.
Ето защо се приема, че дружеството показва "сериозни проблеми в системата на управление на застрахователя, нарушен вътрешен капацитет за извършване на застрахователната дейност и застрашена организационна стабилност на дружеството". Отбелязва се и липсата на съдействие от "Надежда" при предоставянето на исканите данни, поради което в него се назначава квесторът Розалина Градинарова-Стоянова. Основната й задача ще бъде да установи финансовото състояние на ЗК "Надежда".
Сходни разкрития в СиВЗК
Аналогична е ситуацията и с "Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". При прегледите на балансите дружеството бе поето от полския одитор MILLIMAN. Той констатира, че превишението на активите към пасивите е отрицателна величина - минус 2.7 млн. лв., което означава, че задълженията му са по-големи от активите. Установеният недостиг на средства е в размер на 10.1 млн. лв., за да бъде покрито КИП и 5.4 млн. лв., за да се покрие МКИ.
Това, което от СиВЗК са предложили на регулатора да направят, за да влязат в норма, са извънредно събиране на допълнителни вноски в размер на една годишна застрахователна премия, но не по-малко от 12 млн. лв. Друго действие е намаляване на плащанията по основни застраховки. Регулаторът обаче е отказал да одобри предложения план, защото мерките са нереалистични и не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя.
През март е назначен за одитор "Грант Торнтон" - България - Гърция, който пак прави изчисления и посочва, че недостигът на собствени средства към 31.12.2016 г. е 19.6 млн. лв. по едното и 8 млн. лв. по другото капиталово изискване. Междувременно СиВЗК прави опит за увеличение на капитала чрез прихващане на вземане на председателя на кооперацията Борис Георгиев за 15 млн. лв., което според регулатора не е реално увеличение на капитала, защото реално няма собствени средства, които да са на разположение за покриване на загуби.
Според доклада на регулатора от работата с поднадзорното лице става ясно, че то е затруднявало процеса и не е съдействало в пълна степен за анализиране на реалното му състояние. Това води до извода, че застрахователят "не разполага по всяко време с допустими основни средства, най-малко равни на минималното капиталово изискване... Недостигът... пряко застрашава интересите на ползвателите на застрахователни услуги и финансовата стабилност на застрахователя". Ето защо в дружеството влиза квесторът Розалина Градинарова-Стоянова, като междувременно се забранява на дружеството да сключва нови застрахователни и презастрахователни договори.
Българо-гръцката газова връзка ще получи финансиране от 35 млн. евро. Проектът за изграждане на газова връзка между България и Гърция ще получи допълнително финансиране от 35 млн. евро по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Това съобщи изпълнителният директор на проектната компания ICGB от българска страна Теодора Георгиева по време на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017" . Тези средства ще са за само за българската част от проекта, който е на обща стойност от 220 млн. евро, обясни тя. За останалата част от сумата ще се преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. По думите на Георгиева одобрената държавна гаранция за връзката от наша страна, в размер на 110 млн. евро, може да осигури с 1-2% по-ниски лихви от пазарните.
До момента за газопровода има одобрено европейско финансиране от 45 млн. евро, които ще бъдат разделени между българските и гръцките партньори.
Кога започва строежът
През септември тази година трябва да бъде обявена процедурата за избор на изпълнител за изграждане на газопровода, съобщи още Георгиева. По думите й през третото тримесечие на годината проектът трябва да получи и необходимото строително разрешително за изграждането на газопровода на българска територия, а през четвъртото тримесечие и на гръцка. Тепърва проектът ще кандидатства и за изключване от някои изисквания на европейското законодателство, което ще позволи договарянето на транзитните такси за по-дългосрочен период.
Едва след това ще бъде обявен и нов пазарен тест, чрез който да се привлекат търговци, които да резервират свободния капацитет на тръбата. До момента такива споразумения са сключени с пет компании за 1.6 млрд. куб. метра, което е около 60% от предложения капацитет на газопровода от 2.7 млрд. куб. метра. По думите на Георгиева проектната компания има право да организира подобни пазарни тестове до пускането в експлоатация на газовото съоръжение.
Преговаряме за още газ
Държавната компания "Булгатрансгаз" ще преговаря за доставка на допълнителни количества газ от Азербайджан, над договорените вече 1 млрд. куб. метра. Това съобщи заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков по време на конференцията. По думите му все още е много рано да се каже за какви количества става въпрос, но че свободният капацитет от находището е за 3 млрд. куб. метра. Станков уточни, че преговорите ще се водят от страна на "Булгатрансгаз", тъй като компанията е отговорна за проекта за газов хъб "Балкан", чиято идея е да превърне страната в газоразпрерделителен център.
Борбата на ГЕРБ с престъпността по селата приключи тихомълком. 484-ма души, назначени само за три месеца със заплата между 471 и 515 лв., както и изхарчени 7 млн. лв. - това е равносметката от гръмко обявената в последните дни от предишния мандат на ГЕРБ операция за борба с битовата престъпност по селата. Оказва се, че тя е приключила тихомълком в началото на април с уволняването на новоназначените. Основните й цели - полицай във всяко населено място и повече униформени на улицата, изобщо не са изпълнени. Това става ясно от отговор на МВР на въпроси на "Сега" по Закона за достъп до обществена информация.
Тримесечната операция бе обявена през януари от тогавашния вътрешен министър Румяна Бъчварова на последното заседание на кабинета "Борисов 2". Тогава правителството дори отпусна допълнително 7 млн. лв., които трябваше да се похарчат за нови коли, както и за повече гориво, за да могат полицаите да обикалят повече малки населени места. Друга идея беше да се назначават пенсионирани полицаи, които да пазят сградите на МВР, и така на улицата да излезе повече униформен състав. Освен харченето на парите нищо друго не е изпълнено към днешна дата. Обявена е и обществена поръчка за покупка на автомобили, която трябва да приключи наесен.
За три месеца МВР е изхарчило близо 1.2 млн. лв. за горива, ремонти, командировки и т.н., става ясно от отговора. На въпроса с колко километра са увеличили обходите си полицейските патрули, от ведомството отговарят: "Не се обработва информация по посочения критерий". По същия начин се отговаря и на питането дали старите коли са пренасочени към малките населени места, каквато бе идеята през януари. Уклончиво се отговаря и на въпроса осигурено ли е полицейско присъствие навсякъде.
"Създадена е организация за осигуряването на допълнителни сили и средства по отдалечените места с цел подобряване на работата по противодействие на посегателствата спрямо собствеността на гражданите - кражби и грабежи, и за осигуряване на 24-часовото полицейско присъствие в тези райони", пише в отговора. Организацията, а и всички останали аспекти от операцията са със срок на годност април. Тогава операцията е приключила. Не е ясно какво се случва след това.
Като предизборна димка от страна на ГЕРБ изглежда и обещанието за назначаване на пенсионирани полицаи. За да се случи това, бе променен и Законът за МВР. Лично премиерът Бойко Борисов се хвалеше с това. "И сега над 1000 души се подготвят в Симеоново, в други места, където да натрупат необходимата подготовка, за да станат полицейски служители", заяви той в началото на годината.
Истината е, че по този начин са назначени едва 484-ма души. Не се знае каква част от тях са пенсионирани служители. "При провеждане на подбора няма правна възможност да се назначат само лица, които са били служители, поради което са назначени както бивши служители на МВР, така и други лица, които са отговаряли на изискванията за заемане на длъжността съгласно длъжностната характеристика", пише в отговора.
И тази инициатива е приключила в края на април, договорите на т.нар. сътрудници по охрана са прекратени и нови назначения не се предвиждат.
"Съгласно докладни записки на директорите на дирекция "Човешки ресурси" и дирекция "Планиране и управление на бюджета" към 28.04.2017 г. по бюджета на МВР за 2017 г. не са налице условия за обезпечаване на необходимите средства за финансово осигуряване до края на 2017 г. на допълнителен щат за длъжностни лица, работещи по трудово правоотношение. Освен това няма основание за поемане на ангажимент за осигуряване на средствата по бюджета на МВР за 2018 г.", съобщават от МВР.
Предистория
Акцията на ГЕРБ повтори акцията на БСП от 2014 г., когато жандармерията бе пратена по селата, за да се бори с битовата престъпност. Няколко месеца по-късно полицаите тихомълком се прибраха. Желанието на ГЕРБ да се справи с този вид престъпност трая още по-кратко. Преди месец вътрешният министър Валентин Радев даде да се разбере, че полицейско присъствие във всяко село, както се обещаваше, няма да има. "Това не означава полицай буквално във всяко населено място. Те са 50 000. Представете си още 50 000 ли да вземем, или още 30 000?! Трябва да има такова присъствие, но не буквално физически, а когато се наложи, там да има такъв. Той трябва да бъде близо, може би в по-голямо населено място и да реагира при нужда", обясни той. Миналата седмица зам.-председателят на партията Цветан Цветанов обяви, че до края на годината ще бъдат назначени 1000 нови полицейски служители, като вече били започнали 600 процедури. С какви пари - не каза.
Българите са с най-ниски сметки за ток и парно в ЕС. Споровете ниски или високи са цените в България са безкрайни. Все пак всички знаят, че имаме най-евтиния алкохол в целия ЕС. Малцина обаче са наясно, че плащаме и най-ниските тарифи за осветление и отопление. И че имаме най-евтините хотели, ресторанти и кафенета. Но пък колите ни са по-скъпи, отколкото в Чехия, Словакия, Полша и още четири държави членки, а по цени на компютрите и телевизорите вече почти сме настигнали германците.
Това показват най-новите данни на Евростат, които сравняват ценовите равнища в 28-те от ЕС и в още девет страни от Стария континент. Проучването е за 2016 г. и включва над 2400 потребителски стоки и услуги. То показва, че в Евросъюза най-скъпо е в Дания, Ирландия и Люксембург, а България е най-евтината, следвана от Румъния и Полша.
Това обаче е общата картина, но детайлите в нея са много интересни. Изненадващо България, която е държавата с най-ниски доходи в целия ЕС, в някои стокови групи изобщо не е най-евтината. Такъв е случаят с битовата електроника. Цените на телевизори, компютри, смартфони, принтери и т.н. у нас са съвсем близо до средното европейско равнище (те са само 6% по-ниски), по-високи са, отколкото в Румъния и Полша, и са като във Великобритания, Словакия и Латвия.
Подобно е положението и с домакинската техника. Българите купуват печки, хладилници, съдомиялни, перални, климатици, тостери на цени, които са само с 14% под средните за ЕС. На повечето източноевропейци тези уреди им излизат по-евтино - чехи, румънци, словаци, поляци, латвийци, литовци.
Иначе България е "оазис" за купувача на дрехи, цигари и алкохол - тук са най-ниските цени в целия ЕС. Вярвате или не, битовите ни сметки са най-малки - ток, парно, природен газ, въглища и т.н. струват наполовина от средното за общността. Проблемът е, че доходите ни също са наполовина от тези на средния гражданин на ЕС.
Храната ни също е сравнително евтина, но не колкото в Полша и Румъния. Цените в нашите хотели и ресторанти са обаче без конкуренция в ЕС - те са с 56% под средното европейско ниво. Това е и едно от обясненията за успехите на българския международен туризъм. С други думи, не е само евтиният алкохол, а и храната, нощувките са привлекателни и по джоба на чужденците. Към това трябва да прибавим и тарифите в транспорта - билетите за самолет, влак, автобус у нас не просто са най-евтини, но и са само 46% от средните за ЕС.
Състезание по съседски
Данните на Евростат опровергават и ширещия се от години у нас мит, че морето в Гърция е по-евтино. Не е - цените на нощувките и заведенията у нас са 56% под средното ниво за ЕС, докато гръцките са само с 19% под средното. Отделно вино, бира, водка, ракия и цигари в магазините в южната ни съседка са само с 9% под средните евростойности, а при нас са с 44% по-долу. Цените на хранителните стоки, сокове, минерална вода, газирани напитки в България са с 29 на сто под средното за ЕС, а в Гърция са с 5% отгоре.
Шефът на НДК крие загуби на десетки милиони. На 15.06.2017 г., след журналистическо разследване на „Труд", Мирослав Боршош все пак изпълнява задължението си да обяви годишния финансов отчет на НДК за 2016 г. Документът е публикуван в Търговския регистър във вид „зебра" - с плътни черни линии е заличена цялата съществена информация относно финансовото състояние на държавното дружество, готвещо се да приеме основните събития от българското председателство на ЕС. А въпросното състояние, меко казано, никак не е добро. Генерирана е нова годишна финансова загуба от 8 632 000 лв., като разполагаемата парична наличност към 31.12.2016 г. е 8 789 000 лв. при преведени от държавата само преди четири месеца (на 22 август 2016 г.) 17 000 000 лв.!
От отчета не става ясно как и за какво са харчени целевите милиони, поради което независимият одитор го е заверил със следното квалифицирано мнение: „Не получихме достатъчно потвърждения от външни източници на информация за салдата по сметките на разчетите с контрагенти и не бяхме в състояние да се убедим в разумна степен на сигурност, включително чрез прилагане на алтернативни одиторски процедури, относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса." И още: „Ръководството (на НДК) носи отговорност за другата информация, различна от финансовия отчет и одиторския доклад върху него. Нашето мнение относно финансовия отчет не обхваща другата информация и ние не изразяваме каквато и да е форма на заключение за сигурност относно нея ... Ние достигнахме до заключението, че другата информация съдържа съществено неправилно докладване ... Неправилни отчитания могат да възникнат в резултат на измама или грешка ... Рискът да не бъде разкрито съществено неправилно отчитане, което е резултат от измама, е по-висок, отколкото рискът от съществено неправилно отчитане, което е резултат от грешка, тъй като измамата може да включва тайно споразумяване, фалшифициране, преднамерени пропуски, изявления за въвеждане на одитора в заблуждение, както и пренебрегване или заобикаляне на вътрешния контрол." Става и по-интригуващо: „... Ръководството (на НДК) носи отговорност за оценяване способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие, оповестявайки, когато това е приложимо, въпроси, свързани с предположението за действащо предприятие, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира дружеството или да преустанови дейността му, или ако ръководството на практика няма друга алтернатива, освен да постъпи по този начин."
Преведен на разбираем език, горният деликатен изказ означава, че на проверяващите не са били предоставени поисканите от тях документи и информация, а само тези, които са преминали ситото на взискателната преценка на г-н Боршош. Ето защо независимият одитор изразява съмнения за фалшифициране, преднамерени пропуски, въвеждане на одитора в заблуждение и пренебрегване или заобикаляне на вътрешния контрол.
Закон за публичното предлагане на ценни книжа
Чл. 221, ал. 1 Който не разкрие публично уведомление за финансовото състояние на предприятие в 30-дневен срок от края на съответното тримесечие, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Отделно на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.
Съгласно чл. 221а, ал. 1 Ръководител, който не разкрие публично годишния финансов отчет за дейността в срок до 90 дни от завършването на финансовата година, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 30 000 лв. На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, който за НДК е 30 719 000 лв., т.е. размерът на санкцията е до 1 535 950 лв.
Не са публикувани никакви данни за дружеството
Не се е отчитал и пред КФН
Няма информация как се харчат 17 млн. лв.
Наред с „дребното" нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 5 от Закона за Търговския регистър да публикува в Търговския регистър Годишния финансов отчет на НДК за 2015 г., Мирослав Боршош напълно игнорира задълженията си по глава шеста „а" във връзка с § 1д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн. ДВ, бр. 42 от 03.06.2016 г.). В съответствие с посочените нормативни разпоредби, „Национален дворец на културата - конгресен център София" ЕАД, в качеството му на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, е длъжно периодично да разкрива информация пред Комисията за финансов надзор чрез изпращане на шестмесечни и годишни финансови отчети, както и на тримесечни уведомления за финансовото състояние.
Направената от „Труд" проверка в официалния сайт на Комисията за финансов надзор показа, че до този момент НДК не е изпратил нито един отчет или уведомление. По този начин, въпреки твърденията на годсподин Боршош за прозрачност при разходването на публичните средства, контрол от „над 10 институции" и „направени десетки срещи с медиите и акции по отчитане на вложените в ремонта средства", всъщност никой не разполага с информация как се харчат 17-те милиона лева - нито данъкоплатците, нито принципала министър Лиляна Павлова и в крайна сметка дори финансиращият орган - Министерският съвет на Република България.
Директорски прощъпулник
Как се харчат 6 млн. лв. на бързи обороти
Хвърлял пари и за медиен комфорт
На 24.11.2014 г. за изпълнителен директор на „Национален дворец на културата - конгресен център София" ЕАД е назначен Мирослав Ласло Боршош. Към тази дата по банкови сметки на държавното търговско дружество е била налична парична сума в размер на над 6 000 000 лв. От публикувания в Търговския регистър Отчет за финансовото състояние на НДК към 31.12.2014 г. става ясно, че Дворецът е разполагал със 6 083 000 лв.
В самото начало на 2015 г. г-н Боршош започва ударно харчене на заварените от него милиони за кафене, помпозно наречено Литературен клуб „Перото", ликвидиране на Зала 2 за сметка на почти нефункциониращия Театър „Азарян", създаване на прочулото се като ъндърграунд пространство „ДНК", 450 000 лв. за продуциране на провалената с всичко на всичко две представления постановка „Квартет", стотици хиляди за PR и медиен комфорт. В резултат, само след една календарна година - на 31.12.2015 г. по сметките вече са останали едва 2 384 000 лв. Натрупана е годишна финансова загуба в размер на 9 339 000 лв. Вероятно това е причината Годишният финансов отчет на НДК за 2015 г. и до днес да не е публикуван в Търговския регистър в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 5 от Закона за Търговския регистър.
Останалите на 31.12.2015 г. 2 384 000 лв. са изчерпани почти напълно до м. юни 2016 г., когато дружеството вече не е в състояние да плати най-належащите си задължения, като тези за електрическа енергия. Когато на 22.08.2016 г. Министерският съвет превежда на „Национален дворец на културата - конгресен център София" ЕАД целеви 17 000 000 лв., предназначени за преустройството и адаптирането на основната му сграда за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., Дворецът е разполагал със скромната сума от 62 364,83 лв. в банковата си сметка.
Опасността от фалит и ликвидация
Чистата стойност на имуществото на НДК е спаднала с 26,5 милиона лева
По силата на чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон всяко акционерно дружество се прекратява с решение на съда по седалището му по иск на прокурора, когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал, ако в срок до една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване.
Чл. 247а, ал. 2 от Търговския закон дефинира „чистата стойност на имуществото" като разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.
От обявения на 15.06.2017 г. Годишен финансов отчет на НДК за 2016 г. е видно, че на 31.12.2016 г. общата стойност на активите (правата) е 369 379 000 лв., общата стойност на пасивите (задълженията) е 2 786 000 лв., а размерът на вписания капитал е 393 155 000 лв. 393 155 000 - (369 379 000 - 2 786 000) = 393 155 000 - 366 593 000 = 26 562 000, следователно чистата стойност на имуществото на „Национален дворец на културата - конгресен център София" ЕАД е спаднала с 26 562 000 лв. под размера на вписания му капитал. По този повод одиторът, проверил и заверил Годишния финансов отчет за 2016 г., е подчертал отговорността на ръководството на Двореца на културата да оцени способността на дружеството да продължи да функционира като търговско дружество.
Слънчев бряг най-евтин за почивка в Европа. Курортът Слънчев бряг е най-евтин за почивка в Европа това лято, показва проучване на британския вестник Mirror. Според него разходите за храна и напитки в Слънчев бряг са най-ниски, като спрямо миналото лято цените са паднали с 10%. Едно четиричленно семейство ще плати около 275 паунда за една седмица храна, напитки, сладоледи и бутилка лосион за слънце. За същото в Алгарве, Португалия разходите ще бъдат 385 паунда, твърди изданието.
Сумата се повишава на 434 паунда в Коста дел Сол, до 578 паунда в Пафос, Кипър, 602 лири в Крит и достига колосалните 766 паунда в Палма, Майорка.
Междувременно в Слънчев бряг беше открит официално летен сезон 2017. „Към началото на сезона общият брой планирани полети на летища Варна и Бургас за периода юни-септември 2017 г. вече надхвърля с 8% броя на изпълнените полети през същия интервал на 2016 г. Очакваме отново силно присъствие на туристи от Германия, Полша, Великобритания, Украйна, Чехия, Франция, скандинавските страни, Русия и др.", каза по време на церемонията министърът на туризма Николина Ангелкова. На нея присъстваха още вицепремиерът Валери Симеонов, областният управител на Бургас Вълчо Чолаков и депутати.
Министър Ангелкова подчерта, че летният туризъм заема основен дял в отрасъла и от следващите няколко месеца зависи да изпратим отлична година с приблизителен ръст към момента от 7 до 10% спрямо рекордната 2016-а. Трайното намиране на решение на проблема с кадрите остава водещо за нас, каза още Ангелкова. И допълни, че трябва да се обсъди и средното възнаграждение в сектора, за да се задържат качествените работници.
Паника за бомба в наш самолет. Паника за бомба на борда на наш самолет вдигна накрак полицията в Щутгарт. Спешно бяха евакуирани 180 пътници от самолета на "България ер чартър", който вчера по обяд трябваше да излети за Варна. Повод за истерията се оказа пиянски скандал между пасажери, руснак и германец. Единият обвинил другия, че е атентатор и носи бомба. Екипажът на самолета приел заплахата сериозно и веднага алармирал полицията.
Всички полети били спрени, а летището - блокирано от полиция. Пътниците били свалени. Спецчасти претърсили самолета с кучета. Двамата скандалджии били разпитани, а багажът им разтоварен и щателно проверен. Бомба не била открита и машината излетя в 14 часа. Екшънът бе огласен от "Билд", който се обърка и обяви първоначално, че самолетът е на "България ер", което беше отречено от националния превозвач.
Хазната с резерв от 13,167 млрд. 13,167 млрд. лв. е фискалният резерв на страната към края на април, сочат данните на Министерството на финансите. Благодарение на този голям резерв отпада нуждата от пускане на нови облигации на външните пазари през 2017 г. През юли 2017 г. на България предстои да изплати на падежа й емисия еврооблигации в размер на 950 млн. евро. За това ще се използват пари от фискалния резерв, който достигна рекорден размер по две основни причини.
От една страна след стрес тестовете на банките през миналата година не се наложи държавна подкрепа за нито една банка и парите от пуснатите облигации през март 2016 г. останаха във фискалния резерв. А освен това благодарение на предприетите мерки за повишаване на приходите в бюджета от страна на министъра на финансите Владислав Горанов, бюджетът за 2016 г. завърши с излишък от 1,472 млрд. лв., което се случва за първи път от 2008 г. А излишъкът в хазната влиза във фискалния резерв. За първите пет месеца на 2017 г. държавната хазна отново е с излишък в размер малко над 1,65 млрд. лв.
И докато фискалният резерв е на изключително високи нива, държавният дълг намалява. Към края на април номиналният размер на дълга на подсектор "Централно управление" възлиза на 13,448 млрд. евро, от които 3,229 млрд. евро вътрешен и 10,218 млрд. евро външен. За първите четири месеца на годината дългът намалява с близо 333 млн. евро.
Постоянният адрес с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас. Интервю на Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, за «Монитор»
Министър Вълчев, резултатите от матурите не показват влошаване на успеха, но не отчитат и особен напредък. Обмисляте ли в следващите години някаква промяна във формата на матурите?
- Съществени промени няма да има. Форматът ще бъде запазен, но ще се опитаме да подобряваме и оптимизираме организацията при провеждане на държавните зрелостни изпити. Вероятно ще има промени при времетраенето на различните модули. То трябва да се съобрази с необходимото време за писането на съответния текст или решаването на задачите.
Доволен ли сте от средния резултат по български език - добър 4,13, при занижената скала, според която тройка се пише за 23 точки?
- Не можем да бъдем доволни от резултатите, а трябва да имаме професионалната амбиция те да се подобряват всяка година. Има множество политики и мерки в системата, които работят за повишаване на постиженията. Планираме дейности, свързани с допълнително обучение за деца с образователни дефицити и др.
Резултатите от националните външни оценявания(НВО) след 7-и клас също показаха лек напредък. Дори и училищата с най-високи резултати обаче имат средно около 50 точки от 100 възможни, което е по-скоро в средата на успеваемостта. Какви мерки според вас ще доведат до подобряване на качеството на образованието?
- На базата на средния резултат трудно можем да направим изводи. Но от друга страна разпределението около него не е толкова лошо. Една от целите на външното оценяване е да се направи селекция на учениците. Както вече казах, имаме комплекс от мерки и политики, които и сега се прилагат, и най-вече е необходима по-добра работа на институциите.
Какво се случи с проверката за сгрешената задача в НВО по математика? Установиха ли се пропуски и ще има ли санкции?
- В задачата е допусната грешка - наличие на излишната дума „остроъгълен". Нашият анализ показа, че тя не е довела до объркване, нито е била предпоставка седмокласниците да не решат задачата. Оказва се, че дори повече деца са решили успешно тази задача, отколкото друга. Решението на различните условия показва също, че учениците успешно са минали от едно към друго и трудността по-скоро е била свързана с непознаване на материала, а не с излишната дума „остроъгълен". Въпреки това такива грешки са недопустими. Стартирано е дисциплинарно производство в Министерството на образованието и науката по отношение на отговорните служители, предприел съм и мерки за подобряване на организацията при изготвяне на изпитните материали. Те обаче не могат да бъдат проверявани от много хора, заради запазването на тяхната конфиденциалност.
Как ще решите проблема на децата на гурбетчиите, които не могат да подадат документи за кандидатстване след седми клас, защото е необходим подпис на родител?
- Вече инструктираме регионалните управления на образованието и училищата как да действат. В случаите, в които няма законно определен настойник на децата, ще дадем възможност да се подпишат хората, които се грижат за тях. Учителите ги познават и знаят кои са.
Въпреки единните критерии за прием в първи клас в столицата има много проблеми - като се започне от родителите, които подадоха сигнал в прокуратурата, и се стигне до учителите, които ходят по домовете, за да проверяват фалшиви адреси. Какви мерки ще се вземат и можем ли вече да говорим за система за прием по подобие на тази в детските градини?
- Подобни проблеми има от години. И преди адресът е бил сред критериите за прием. Тази година обаче той е заложен като водещ в нормативните разпоредби, което е създало по-високи стимули за злоупотреба. Това доведе до проблеми с приема в определени столични училища. Има възможност да подобрим критериите, като въведем уседналост и се концентрираме около постоянния адрес. Задължително е разработването на обща информационна система за цялата Столична община по подобие на детските градини, но все още не сме сигурни, че тя може да бъде готова за приема през учебната 2018-2019 година. Но ще предприемем действия в тази посока.
Искате да кажете, че постоянният адрес ще има по-голяма тежест ли?
- Говорихме със Столичната община и обсъждахме какъв точно да бъде механизмът, като засега има няколко варианта. Един от тях е критерият постоянен адрес да има тежест над 51% . Вторият е да се дават различен брой точки в зависимост от годините, в които семейството е било на този адрес. Друг вариант е постоянният адрес да е единственият критерий и при равен брой точки да се прави вторично класиране. Въпросът все още дискусионен и предстои допълнително да го уточним със Столичната община.
След срещата с представители на различни институции стигнахте ли до конкретни мерки, насочени към повишаване на обхвата на децата и учениците в детски градини и училища?
- Срещата показа, че тази задача е ангажимент на много институции - не само на МОН, но и на цялото правителство. Чухме много предложения. Преди началото на следващата учебна година ще има регламентиран механизъм за съвместна работа на институциите. Това, което правят в момента образователните структури по отношение на обхващане на децата в предучилищна и училищна възраст, ще бъде подпомагано от страна на всички компетентни институции като Агенцията за социално подпомагане, МВР, при необходимост ще се включат и Агенцията по заетостта, районните здравни инспекции и детските педагогическите стаи. Ще регламентираме екипи за съвместна работа, които ще се състоят от представители на различни звена. Те ще имат задължение да работят по обхващане на децата и учениците в предучилищна и училищна възраст, да предоставят информация, да предписват мерки, да посещават домовете им, да работят с родителите, да ангажират при необходимост представители на местните общности, както и юридически лица с нестопанска цел. Кметът на София Йорданка Фандъкова каза, че благодарение на разработване на подобен механизъм в столицата са обхванати допълнително 2000 деца. Има проблемни райони, в които са концентрирани много деца от уязвими групи - квартали като „Столипиново", градове като Сливен.
Кръстено уиски и водка-менте по морето. Уиски с вода и водка менте. Това масово ще се сервира през този туристически сезон по морето, показа проверка на „Монитор". Вече налице са и първите засечени проби, които показват, че уискито е с 20-градусовово алкохолно съдържание, вместо стандартните 43, което ще рече, че е сериозно разредено с вода. Водката пък е дори по-силна от препоръчителното, тя надхвърля даже най-сериозните руски стандарти, които са до 56 алкохолни градуса. 15 проби, взети от митниците, здравното министерство и Комисията за защита на потребителите, регистрират алкохолно съдържание над 60 градуса.
Всичките тези цифри подсказват, че най-масовите напитки за лятото след бирата са чисто менте, категорични са експерти и легални производители на алкохол.
„Всяка една напитка трябва да се произвежда по утвърден стандарт. Алкохолното съдържание трябва да е в точно определени количества и дори най-малкото отклонение може да говори за домашно или гаражно производство", обясниха пред „Монитор" големи производители на спиртни напитки.
Заради зачестилите случаи на фалшив алкохол по морето още от началото на летния сезон от МВР и Агенция „Митници" започнаха масирана акция с кодово наименование „Акцизи". Разследващите вече установили и от кои градове пристигат ментетата. Варненският регион бил зареждан от Велико Търново и околните села, където няколко гаража и изоставени цехове били превърнати в импровизирани фабрики за алкохол. Бургас, в близост до който се намирали едни от най-оборотните ни курорти, пък черпел запаси от Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. Крайните селца към Шабла пък получавали доставки от Шумен. За всяко едно направление си имал отговорник.
Така само преди няколко дни служители на мобилна група към Агенция „Митници" ударили склад с близо 4 тона нелегален алкохол в складово помещение в индустриалната зона на Плевен. Пиячката била приготвена за дистрибуция по морето. Екипите открили готова продукция от близо 2 тона разпределена в пластмасови туби.
Преобладавали ментетата на ракия и на вино. Собственикът на склада не е представил документи за произход и платен акциз, както и документи, удостоверяващи, че стоката е освободена за потребление.
В Лом също било засечено голямо количества фалшив алкохол, който трябвало до седмица да се озове по черноморските ни курорти. Куриозното в случая е, че собственикът на спиртните напитки пуснал обява в интернет, че продава ракия. Така бил разбит и складът му в района на град Белоградчик.
В близост до Бургас пък бил ударен малък склад, в който били прибрани за съхранение над 5 тона уиски и водка. Те трябвало да подсигурят потреблението на алкохол за Слънчев бряг и Несебър. Там имало и голямо количество етилов алкохол, който служел за основа на повечето ментета. В него се добавяли единствено оцветители и ароматизатори, за да се получи копие на желаната спиртна напитка.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.848090 |
GBP | 2.343570 |
CHF | 2.083110 |