Труд

Подкуп с абонамент нагласили митничарите на Кулата. Задържаните при операция снощи митничари от ГКПП Кулата са събирали пари от превозвачи по три схеми, обявиха на съвместен брифинг от МВР и прокуратурата.

Първата е била за „ВИП клиенти" - превозвачески фирми, които са плащали месечен „абонамент" от 50-100 лв. Митничарите са водели „счетоводство" на преминалите камиони и на края на месеца се срещали със собственика на фирмата и му обявявали колко им „дължи". Установени са 6 такива фирми.

Другият вариант на тази схема е била еднократна „такса" за безпроблемно преминаване през кантара. Около 100 евро е струвало шофьорът да бъде пуснат да мине с по-висока скорост, така че теглото да не бъде точно отчетено и ако е претоварен, да не плаща законовата такса.

Третата схема е била пропускане на камиони на изход от страната без транзитна винетка. Митничарите са „продавали" за 10 лева номера на истински винетки, които си записвали чрез приятели по бензиностанции. Номерата вкарвали в митническата система, а камионите си спестявали стикера за 21 лева.

Арестуваните 23-ма митничари са почти всички, работили на Кулата 4 смени по 6 човека.

През Кулата на денонощие преминават по 1000-1500 камиона.

Фирмата за златодобив напуска Трън. „Във връзка с негативната кампания, предшестваща проведения на 11.06.2017 г. местен референдум, „Евромакс сървисис" не може да оцени инвестиционната среда в момента като благоприятна за реален „светъл" бизнес, нито за постигане на хармонични отношения с местната общност, каквато е нашата кауза", заявиха от компанията в отворено писмо.

„Независимо как ще се произнесе съдът за законосъобразността на референдума, ние се оттегляме от Трън и преустановяваме работата на Информационния център в града", обявиха от „Евромакс сървисис".

Пълният текст на писмото:

Уважаеми жители на община Трън,

Уважаема представители на местната и държавната власт,

Този процес на комуникация, който ние искахме да бъде диалог и да следва законово установената процедура, а някои нарекоха битка и война, завърши с триумф на изкуствено създадените страхове.

С нашето инвестиционно намерение предложихме дългосрочно създаване на реална добавена стойност. За да отговорим максимално на Вашите очаквания, подходихме отговорно, променихме проекта и ограничихме дейността в района на някогашната мина „Злата", заради която в герба на Трън има златни миньорски символи.

Както към всичко останало, така и към последните събития ще проявим отговорно отношение. Многократно и ясно сме заявявали, че виждаме смисъл от 100-милионна инвестиция, само ако има конструктивен диалог. Можем да мислим и работим ефективно за благоденствие, социален и икономически успех, само ако го постигаме съвместно и получаваме подкрепа от местните общности.

Независимо как ще се произнесе съдът за законосъобразността на референдума, за нас проведената кампания, гласуването и резултатът остават показателни за инвестиционната среда в Трън. Тази среда в момента няма как да се приеме като благоприятна за реален „светъл" бизнес, нито за постигане на хармонични отношения с местната общност, каквато е нашата кауза. Ние залагаме единствено на професионализма и създаването на реална добавена стойност.

В тази връзка обявяваме, че на този етап се оттегляме от Трън и преустановяваме работата на Информационния център. Ще преоценим цялостно реализацията на проекта за възстановяване на златодобива в някогашната мина „Злата".

Желаем успех на всички, които желаят да инвестират и работят в община Трън.

С уважение,

Ваня Денева, Управител на „Евромакс Сървисиз" ЕООД

Капитал Daily

Най-скъпият имот в България: мол "Сердика" с цена 207 млн. евро. Най-голямата сделка за недвижим имот в България вече е договорена: южноафриканският фонд NEPI ще плати за софийския мол "Сердика център" и офис сградата към него рекордната сума от 207.4 млн. евро. Дотук топ продажбата беше пак за мол - през 2008 г. гръцки фонд предложи почти 200 млн. евро за недостроения тогава The Mall на "Цариградско шосе", но после платената цена беше 170 млн. евро.

Другият важен факт около сделката за "Сердика" е, че купувачът е фонд от ЮАР. Това са единствените, но много активни купувачи на молове в София тази година, а и за последните няколко. Инвеститорът от Южна Африка MAS Real Estate през април придоби два търговски центъра в Бургас и Стара Загора срещу 62 млн. евро. Друга компания от ЮАР за инвестиции в търговски имоти - Acsion, е избрана за купувач на Mall of Sofia срещу 102-104 млн. евро.

А най-любопитна е ситуацията около NEPI - още в края на миналата година фондът се договори да купи The Mall и хипермаркета в него за 180 млн. евро по информация на източници, запознати с преговорите. Разрешение беше получено, но преговорите по договора са забуксували. Сделка няма и по друга причина. "Междувременно се появи друг кандидат, който предложи по-висока цена. Той има срок до края на месеца да внесе депозит", каза близък до мола източник. А новият кандидат е от.... ЮАР.

Aufwiedersehen, "Сердика"

"Сердика център" е третият по приходи мол в София, а и в страната. Той е съвместна инвестиция на австрийската Sparkassen Immobilien (S IMMO) и германската "Еце проект мениджмънт България" (ECE). При завършването на строителството през 2010 г. компаниите обявиха, че са вложили в мола 210 млн. евро. В баланса на дружеството - собственик на мола, той е оценен за 219 млн. лв. към края на 2015 г. В друга компания - "Ханза имобилиен", е земята, която е оценена на 12 млн. лв., а в трета - "ЦЕЕ пропърти България", е офис частта, която е с балансова оценка от 71 млн. лв. Разбивка каква цена за кое дружество се плаща няма, но според запознати частта на мола е от порядъка на оценката за The Mall, т.е. около 160 млн. евро.

По информация от пазара продажбата е по инициатива на австрийския собственик, който още миналата есен е събрал във Виена оферти за софийския си обект. По данни на близки до фонда източници те са били определени като неудовлетворителни. Тази пролет явно е получена силна оферта от NEPI и фондът е избран без състезание с наддаване от кандидати.

"С продажбата на "Сердика" S IMMO се оттегля от България", се казва в официално съобщение на досегашния главен акционер в центъра. В него се отбелязва, че сделката води до нетен приток за S IMMO (след погасяване на кредит за финансиране) от около 80 млн. евро.

Изграждането на обекта за 210 млн. евро беше финансирано в голямата си част със заеми, като значима част от тях са погасени за тези седем години работа. Освен това вероятно са теглени и дивиденти. Затова австрийският продавач, който държи по-голям дял в мола и цялата офис част, казва, че излиза на плюс от 80 млн. евро.

"Завършихме имота през 2010 г., което беше всичко друго, но не и лесно. В крайна сметка успяхме да отдадем под наем всички офис площи и да го установим на пазара. Продажбата е естественият финал на проекта за развитие", коментира Ернст Веждовски, главен изпълнителен директор на S IMMO, цитиран в прессъобщението.

Сделката за "Сердика център" ще стане чрез дъщерното дружество NEPI Project One, става ясно от официално съобщение на купувача. Той отбелязва, че ще плати със собствени средства. В придобивания пакет влизат търговският център, офис сградата към него, както и прилежащата земя. Преди да завърши, тя трябва да получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

Какво се продава

"Сердика център" е отворен през 2010 г. Общата търговска площ, която се отдава под наем, е 51.5 хил. кв. метра (като 99.3% от нея е заета). Офис сградата, построена върху търговския център, е от клас А и е открита през 2011 г. Тя е с 28.5 хил. кв. метра площ, като 98.6% от нея е заета от мултинационални наематели като Citibank, Coca Cola, Mercк, Sutherland.

През 2016 г. дружеството има резултат от оперативна дейност от 6.12 млн. евро. Очакваните приходи от наеми на мола и на офисите са общо 16.1 млн. евро при среднопретеглена цена за наем от 16.8 евро на квадратен метър месечно, става ясно от официалното съобщение на купувача.

Макар да не е посочено в съобщението, експерти на пазара на недвижими имоти изчислиха, че постигната доходност е съвсем малко под 8%.

Все още няма яснота един или два мола ще придобие NEPI България. Ако в близките седмици другият кандидат от ЮАР не потвърди офертата си за The Mall, вероятно NEPI ще се върне като купувач и там. Засега представители на компанията вероятно ще поискат от КЗК разрешение да купят "Сердика", като уточнят, че сделката за The Mall не се е осъществила. Но дори и с двата обекта фондът няма да има доминация на софийския пазар.

Иначе обяснението за масирания интерес от инвеститори от Южна Африка е, че в ЮАР инфлацията е много висока, докато в Европа не е, а доходността, особено в България, е висока.

От ЮАР през Румъния

NEPI (New Europe Property Investments) e инвестиционна група в Централна и Източна Европа с фокус върху търговски имоти в региона. Oсновните акционери са частни и държавни фондове от Южна Африка. През декември миналата година NEPI обяви, че планира сливане с конкурента си Rockcastle и създаване на нова компания NEPI Rockcastlе, което се става в момента. Пазарната капитализация на NEPI е 3.4 млрд. евро, а на Rockcastle - 2.2. Така компанията вероятно ще стане най-големият борсово листнат играч в сектора на недвижимите имоти в Централна и Източна Европа.

Към края на миналата година фондът притежава 60 имота с търговски и офис площи за 2.66 млрд. евро. Най-силно е присъствието му в Румъния, откъдето идват 73% от приходите му от наеми. Там южноафриканците държат Mega Mall, City Park, Promenada Mall, като в портфолиото им са не само столични обекти, но и в провинцията. Търговски центрове с офис сгради и индустриални площи NEPI държи още в Словакия, Хърватия, Чехия и Сърбия.

ОББ е името на новата обединена банка след сливането със Сибанк. ОББ ще бъде името на новата банка след сливането на Сибанк и ОББ. Това съобщи Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк и мениджър за България на KBC. В графичното изписване на ОББ се добавя запазения син знак на KBC Group. Освен ново име банката има и нов управленски екип. Петър Андронов е новият главен изпълнителен директор и на ОББ.

Новият мениджмънт е избран на 14 юни след провеждането на първото общо събрание на ОББ, след като придобиването й от KBC беше договорено в края на миналата година. Сделката беше приключена на 13 юни с плащането на 610 млн. евро и прехвърлянето на акциите на новия собственик. На този етап промени за клиентите на двете банки няма да има по отношение на услуги и продукти, тъй като двете институции продължават за момента да работят като две отделни независими юридически лица, заяви Петър Андронов. На следващ етап всеки клиент ще бъде уведомен за евентуално настъпващи промени по ползваните от него услуги, обясни още той.

Новата ОББ

Двете банки ще съществуват отделно до края на тази година или началото на следващата, когато се очаква да приключи юридическото сливане и дотогава всяка ще е със сегашното си име. До пълното обединение в една банка с едно име и едно управление ще се ползва транзитно лого, което да препраща към новото - комбинация между логото на KBC и марката на една от най-популярните банки в България - ОББ, обясни Петър Андронов. Изборът на името е направен след оценка на предпочитанията и мнението на клиентите на двете банки, като сме се съобразили с разпознаваемостта на бранда от клиентите, посочи още той.

На проведеното в сряда общо събрание е променена структурата на управление на ОББ - от едностепенна със съвет на директорите на двустепенна с надзорен и управителен съвет. Общото събрание е избрало членове на надзорния съвет - Люк Попелиер, председател на надзорния съвет, Вилeм Хютинг, член на надзорния съвет, и Кристин ван Рейсенгем, член на надзорния съвет. Тримата съставляват и надзорния съвет на другата банка в групата на KBC в България Сибанк.

Новият управителен съвет

След общото събрание е проведено заседание на надзорния съвет, на което е избран и новият управителен съвет на ОББ. Главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ОББ ще бъде Петър Андронов. Той ще съвместява двете нови позиции в ОББ с тези в Сибанк.

В състава на новия оперативен мениджмънт на ОББ влизат още Кристоф де Мил, изпълнителен директор Финанси, Франк Янсен, изпълнителен директор на "Корпоративно банкиране и МСП", Светла Георгиева, изпълнителен директор на "Риск", Теодор Маринов, изпълнителен директор на "Реструктуриране и управление на кредитите", Ивайло Матеев, изпълнителен директор на "Операции". В мениджмънта на ОББ влиза и Ян Суинен като търговски пълномощник на банката, а по-късно към него ще се присъедини и Христина Филипова като прокурист. Новите мениджъри на ОББ са действащи в Сибанк и ще останат такива до реалното сливане на двете банки, когато мениджмънтът ще се уеднакви.

Двама от досегашните шефове на ОББ, които са в банката от началото на съществуването й от преди 25 години - главният й изпълнителен директор Стилиян Вътев и другият изпълнителен директор Радка Тончева, вече не са в банката. От ОББ остават в мениджмънта Теодор Маринов, който е в групата на NBG от 1997 г., и Ивайло Матеев, който е в ОББ от 1992 г.

С приключването на сделката за придобиването на ОББ KBC става най-голямата финансова група в България с 10 компании, покриващи пълния спектър от финансови услуги, посочи още Андронов. Към досегашните Сибанк и ДЗИ (с две дъщерни дружества) в групата влизат още ОББ, "Интерлийз" (с две дъщерни дружества), "ОББ асет мениджмънт", "ОББ факторинг", "ОББ Застрахователен брокер" и 60% от "ОББ Метлайф". Предстои да се реши бъдещето на "ОББ Метлайф", като двамата собственици в момента обмислят въпроса, каза Андронов.

Мениджърите на Сибанк влизат в управленията и на другите компании, като KBC запазва и участието на ОББ в Дружеството за касови услуги, което е съвместна компания на няколко банки и БНБ.

Общата инвестиция на KBC в България към момента възлиза на около 1.3 млрд. евро, като включва покупката на Сибанк през 2007 г., на ДЗИ през 2008 г. и сега на ОББ и другите няколко компании, посочи Андронов.

Сега

Оценките на матурите по български се повишават, по математика се влошават. След години наред влошаващи се резултати по български език и литература тазгодишните матури ще се запомнят с леко повишение (с 1 т.) на средните оценки на зрелостниците. По математика обаче успехът на младежите се влошава с близо 4 т. Понижение има по още 5 от общо 13-те предмета, по които се държи втора задължителна матура по предмет по избор. По повечето предмети двойките намаляват, но по математика бележат скок. Просветният министър Красимир Вълчев призна, че не може да се говори за тенденция за повишаване на образователните резултатите на абитуриентите, а изводът по-скоро е, че няма влошаване. Това е накратко равносметката от държавните зрелостни изпити в края на 12-и клас за учебната 2016/17 г.

Около 48 хил. души са се явили на първата задължителна матура - по български език. Средният успех по този предмет е 52.57 точки (от 100 възможни), или с една точка повече от м.г. (51.65 т.), което е равнозначно на "добър 4". Другата положителна новина е, че двойките по този предмет намаляват от 4189 на 3887, или от 8.73% на 7.98%. Въпреки това обаче не успяват да "догонят" нивото от 2015 г., когато "слаб 2" получиха 3394 младежи (6.4%). През 2014 г. пък двойките бяха едва 4.8%. От МОН изтъкват като позитивен и факта, че намаляват тройките и четворките на матурата по български - съответно от 23 на 21% и от 30 на 29%. Много добрите оценки се увеличават от 24 на 28%, но пък шестиците намаляват леко от 13 на 12.4%.

Тази година от просветното министерство не посочиха с кои области от българския език продължават да се затрудняват зрелостниците и с какво започват да се справят по-добре. Представени бяха обаче изводи за последната задача - писане на аргументативен текст. Данните сочат, че продължава тенденцията повече зрелостници да работят по нея, като се забелязва леко повишение на тези, които са избрали есето (52%), за сметка на тези, които са заложили на интерпретативното съчинение (48%).

Втората задължителна матура по предмет по избор е "уважена" от 42 хил. младежи (едва 82% от подалите заявление за явяване на изпита), като това е продължаващ спад (м.г. те са били около 48 хил.души). Слабите оценки и тук намаляват от 6460 на 3190, или от 13% на 7.5%. Броят на младежите с двойки и на двата изпита е 1228, което е близо 2 пъти по-малко от м.г., когато те бяха 2325. Реално на тази сесия няма да могат да се дипломират 5882 души (при 7466 за м.г.) - толкова са зрелостниците с поне една слаба оценка.

Най-забележимо се влошава представянето по математика - средният брой точки тук е 62.44 т., или с 4 т. по-малко от м.г. (66.1 т.). Положението се утежнява допълнително заради скока на слабите оценки - от 3.17 на 3.95%, и намалението на отличните - от 36.3 на 30%.

Тази година учениците са повишили резултатите си по 7 от общо 13-те предмета, по които може да се провежда втора матура - повече по история, география, английски и италиански (скок между 3 и 8 т.), а по-незабележимо е по химия, немски и френски (между 1 и 2 т.). Миналата година обаче по-добри резултати имаше по повече предмети - 10 на брой (без география, философски цикъл и испански). Освен по математика по-слаб т.г. е средният брой постигнати точки по физика, биология (незначително намаление), философски цикъл, руски и испански език. При философия и испански спад има за трета поредна година.

От просветното министерство предпочетоха да се съсредоточат на отличните оценки, чийто процент продължава да се увеличава по 6 предмета - история, физика, химия, английски, френски и италиански език, както и на слабите оценки, които намаляват по 12 от 14-те предмета (заедно с българския език), без математика и физика.

По региони

В челната тройка по среден брой точки по български език продължават да бъдат, както и м.г., София-град, Смолян и Варна (между 57 и 62 т.), а на дъното са Разград, Ямбол и Кърджали (между 45 и 50 т.). Кърджали окончателно губи славата си на лидер по български, която придоби по изключение през 2014 г. (след въвеждане на видеонаблюдението успехът там спадна шоково).

По училища

Няма изненада при резултатите по видове училища - за поредна година става безпощадно ясно, че най-добро обучение предлагат профилираните езикови и математически гимназии със среден успех по български от 5.01 (при 5.16 за м.г). След тях са специализираните училища (оценка 4.49 при 4.89 за м.г.), следвани от средните училища (4.22) и професионалните гимназии (3.79 при 3.78 за м.г.).

В Топ 10 на най-добрите училища по резултати от българския на първа позиция, както и м.г., е 91-ва немска гимназия (5.66 среден успех), следвана от 73-то СУ "Владислав Граматик" (Първа немска), която м.г. бе на 4-та позиция, 164-та испанска гимназия (м.г. бе на второ място) и НГДЕК. На пето място е езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, следвана от Американския колеж, СМГ, Първа английска гимназия в столицата, ловешката "Екзарх Йосиф I" и езикова гимназия "Пловдив".

Класацията на най-добрите резултати от втория задължителен зрелостен изпит пък води традиционно Американският колеж, следван от Първа английска езикова гимназия в София, частна гимназия "Проф. д-р В. Златарски" в столицата, Първа езикова гимназия във Варна и 91-ва немска гимназия (София).

Скала

И тази година скалата за оценяване остава същата. Летвата за "среден три" остава 23 точки. Тройка получават младежите, постигнали между 23 и 40.5 т., четворката е от 41 на 58.5 т., петицата - от 59 до 76.5 т., а отличните оценки - между 77 и 94.5 т. Пълна шестица се получава между 95 и 100 т. На въпрос дали подобрените резултати т.г. дават основание на МОН в бъдеще да увеличи сложността на матурите, от министерството коментираха, че и сега резултатите сочат, че матурите не са лесни за зрелостниците. По адрес на твърде ниския праг за тройка беше направена заявка за поетапно увеличение, но без конкретика.

Важни европрограми са с 0% усвояемост. България отново закъснява с използването на еврофондовете. Новият бюджетен период 2014-2020 г. навлиза в четвъртата си година, а има програми, по които "усвояването" на средствата от ЕС клони към нула.

Забавяне има и при най-новите фондове, създадени специално заради проблемите с бежанците. Похарчените средства от Фонда за вътрешна сигурност и "Убежище, миграция и интеграция" все още са 0%, показа справка на в. "Сега" в информационната система ИСУН. По първия фонд са договорени над 60% от наличните 187 млн. лв., а от отпуснатите от ЕС 41 млн. лева за бежанците договорените са около 13 на сто.

Наскоро вътрешният министър Валентин Радев призна, че е необходимо спешаване, и обяви използването на тези ресурси за приоритет наред с организацията на председателството на ЕС. Той коментира, че пробойните се коренят в слабата административна компетентност и лошата организация, както и в това, че "може би хората са нови", визирайки новосъздадената дирекция в МВР, която се занимава с тези средства.

Въпреки че по оперативните програми "Околна среда" и "Рибарство" чиновниците вече натрупаха опит в стария програмен период, сега отново се очертават опасни закъснения. Програма "Околна среда", която е с бюджет от 3.4 млрд. лева, отчита едва 3% усвоени средства. Което означава, че се бавят важни инвестиции за овладяване на свлачища, за по-чист въздух, за третиране на отпадъци, за ВиК мрежи. Зле върви и европрограмата "Добро управление", която финансира проекти за е-управлението и за подобряване работата на съда - обявени за приоритет на третото правителство на Бойко Борисов. Програмата е с 3.40% разплатени пари.

Драматично закъсва и програмата за морско дело и рибарство - с бюджет 222 млн. лева и 0.14% усвояемост. Явно поуките не са взети след провала от програмния период 2007-2013 г., когато се наложи България да връща в евробюджета неизползвани милиони за модернизация в този сектор.

Все пак - към момента България е договорила почти 42% от европейското финансиране до 2020 г. Но разплатените средства са само 9.65%. Най-много подадени проекти (7596) има по програма "Човешки ресурси". Това е обяснимо - програмата до известна степен наследи "отличника" от миналия програмен период - "Административен капацитет", по която с европари се плащаха обучения и курсове със спорен ефект за чиновниците.

Фокус-мокус

Една от програмите, които изкривяват статистиката за използваните средства от ЕС, е "Инициатива за малки и средни предприятия". Според справката по нея парите не само са напълно договорени, но и са усвоени почти на 100%. А истината е по-друга. Програмата разполага с бюджет от 199 млн. лв., които трябва да са стигнат до бизнеса под формата на нисколихвени кредити с помощта на избрани банки. Усвояването на хартия е 100%, защото средствата са разпределени между банките. Но колко фирми вече са взели кредити - т.е. реално са се възползвали от евросредствата, не е ясно.

Стандарт

Махат знаците за камери на пътя. Край на пътните знаци, които предупреждават за наличието на камери. Това реши вчера парламентът, като разгледа на първо четене промени в Закона за движение по пътищата. Премахването на знаците, които сигнализират за камери по пътя, е идея на ГЕРБ. До нея се стигна, след като премиерът Бойко Борисов свика извънредно заседание на кабинета в края на май, на което нареди вземането на спешни мерки за намаляване на катастрофите. Основният мотив на вносителите е, че поправките ще имат "превантивен и възпиращ ефект" върху всички шофьори.

Като друг мотив се посочва, че когато водачите се уведомяват със знак за камера, те намаляват скоростта си само в зоната на знака и след това отново я превишават. "За" промените се обявиха депутатите от ГЕРБ, БСП и "Обединени патриоти", а ДПС и "Воля" се въздържаха. В защита на идеята шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов се обърна към колегите си с думите - "Един  човешки живот да спасим със Закона за движение по пътищата, си заслужава да го приемем". Той призна, че законодателните промени не са достатъчни, но са стъпка към желаната ефективност. "Този закон днес е безполезен. Той е прибързан и не решава обществените взаимоотношения", заяви обаче депутатът от ДПС Рамадан Аталай. И се обърна към ГЕРБ с критиката, че не е направена оценка на въздействието на предложените промени, нито пък е имало публична дискусия. "Няма да намалите жертвите. Няма да намалите онези шофьори, които ще намалят скоростта, когато има камера и след това ще я увеличат. Наблягайте на безопасни и комфортни условия за движение по пътищата. Оправете пътищата", призова Аталай.

Очакват реколта от 5 млн. тона пшеница. Над 5 млн. тона се очаква да е реколтата от пшеница тази година, заяви зам.-министърът на земеделието Атанас Добрев в Карнобат при откриването на жътвената кампания 2017. Оперативните данни показват, че засетите площи са над 11 млн. дка пшеница и 1,3 млн. дка ечемик.

Те сочат, че и през тази година се очаква да имаме добра реколта, която да гарантира зърнения баланс на страната, каза зам.-министър Добрев. Прогнозата за ечемика е в рамките на миналогодишното количество. Общото състояние на посевите от пшеница и ечемик е много добро.

Монитор

По един шеф на 10 чиновници. Съотношението жени-мъже сред чиновниците е 2:1 в полза на женския пол и само в МВР е обратното. На 10 държавни служители пък се пада по един шеф. Това става ясно от Доклада за състоянието на администрацията през 2016 г., който правителството одобри на заседанието си по-рано днес. Така, масовото впечатление от жените зад гишетата, че бюрократичната машина е „превзета" от нежния пол, на практика се оказва невярно. Жените във всички структури на държавната администрация са 63 465 или 50,1%, а мъжете - 63 343 или 49,9% на сто, се посочва в доклада. Все пак равнопоставеността на половете се дължи най-вече на МВР, защото извън тази структура, делът на мъжете рязко пада на 34,8%.

„Армията" от чиновници, която движи бюрократичната машина, наброява точно 126 808 души, като от тях 94 894 са в централната администрация.

Най-раздутата структура в държавата пък е МВР с внушителните 45 700 административни служители.

Възнагражденията на чиновниците в държавата варират към 1 юли от най-ниското 420 лв. за обикновен изпълнител или технически сътрудник до внушителните 4320 лв., колкото е максималното възнаграждение за директор на дирекция, се посочва още в доклада. Така, топ платените служители в администрацията всъщност гонят парите на премиера Бойко Борисов, който в момента се разписва срещу 4 757 лв. на месец. Според осреднените данни за възнагражденията обаче най-добре платени по принцип са главните секретари и ръководители на инспекторат, които средно получават по над 2100 лв. на месец.

Като цяло в доклада се отчита като проблем сериозният дисбаланс в заплащането, като за една и съща длъжност в различни ведомства парите варират. Същото е положението и с прилагането на механизма за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.

Любопитен акцент в доклада е атестацията на чиновниците през годината, според която в масовия случай в администрацията работят служители за пример. Това рязко противоречи на общото впечатление за „мудния чиновник", срещу когото възропта и премиерът Бойко Борисов и поиска мерки за справяне с бюрократщината. Според доклада оценка „Изключително изпълнение" са получили 7,4% от всички атестирани, като това най-високо постижение е регистрирано най-вече в държавните агенции.

Оценка „Изпълнението надвишава изискванията" са получили 49,2%, а „Изпълнението напълно отговаря на изискванията" - 42,2 на сто. Работата на само 1,2% е определена като не напълно отговаряща на изискванията, а едва 0,1 на сто са получили оценка „Неприемливо изпълнение" - основно в общинските администрации.

През 2016 г. са наложени 2 495 дисциплинарни наказания за извършени нарушения, като 132-ма служители са били направо уволнени.

От доклада става ясно още, че приблизително на 10 души се пада по 1 шеф, като на ръководни длъжности са 8,6 на сто от всички заети в администрацията. 319 от тях, или 2,9 на сто, са шефове младоци - до 29 години. Общо младите хора в администрацията са 11 913 - под 10 на сто, а над 60-годишните са 6,6%. Висшистите в бюрократичната машина са близо 74 000 души.

1686 грабнали БГ паспорт за 5 месеца. 1686 лица са грабнали български паспорти само за първите пет месеца на 2017 година на основание произход, статут на бежанец, особени заслуги към България или пък постоянно или дългосрочно пребиваване у нас. Това сочи статистика с данни към 31 май на Министерството на правосъдието, предоставена на „Монитор".

Данните показват още, че 1160 от получилите гражданство са македонци, като те представляват и най-голямата група от чужденци, получили БГ гражданство. За първото тримесечие на миналата година пък гражданство са придобили 1412 нови българи, а за цялата година броят им е 12 880. От тях почти половината са македонци - 6196 души.

Изненада се оказва, че сърбите разбиват 10-годишната тенденция молдовците и украинците да са втори в списъка с придобилите българско гражданство след македонците. От началото на годината до края на май 138 сърби са взели БГ паспорт, изпреварвайки молдовците, които са с 38 души по-малко. Разликата е драстична в сравнение с данните за периода 2012-2017 година, когато молдовците са били 10 689, а сърбите само 2629 души. През този период дори руснаците са повече от сърбите. Подобна е и картината в периода 2007-2012 година - първите години на България в ЕС. Тогава от Молдова одобрение на молбите си получават 11 638 души, а от западната ни съседка 2981.

„Икономическата, политическата и социалната ситуация в Сърбия се изостря в последно време и не е добра. България е член на ЕС и е много по-стабилна.

Образованието е по-добро", даде обяснение за тенденцията пред „Монитор" председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. По думите му това е причината голяма част от тези, които досега не са се обръщали към България, да го правят. „Това са българи от Западните покрайнини по линия на баби и дядовци. Много от тях са се преселили във вътрешността на Сърбия", коментира той.

След молдовците, украинците и руснаците най-многобройни във въпросната класация са турците. 46 души от южната ни съседка са получили български паспорт.

29 граждани на държави от Близкия изток също са станали българи по документ от началото на годината. Сред тях са израелци, иракчани, сирийци, афганистанци и ливанци. Почти толкова попадат в графата „други". Само един обаче е придобил българско гражданство по чл. 16 от ЗБГ заради особени заслуги в областта на спорта. Единствената информация за него е, че е украинец и че бил одобрен лично от ресорния министър. Въпросната разпоредба дава възможност дори на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд или срещу него има образувано наказателно производство, да кандидатства за гражданство, но на нито един такъв не е даден паспорт от началото на 2017 година.

Същевременно 14 души са получили отказ, като основанията им за кандидатстване попадали в графи особени заслуги, инвестиции, бежански статут или по съпружеска линия. Отрязани са били и 6-има кандидати по причини, засягащи обществения ред и националната сигурност, а заради данни за извършени от тях криминални прояви други 3-ма. Отрицателно становище от МВР пък попречило на още 3-ма, а за 2-ма, които кандидатствали по критерий особени заслуги за България, било установено, че нямат такива.

Общата цифра на неодобрените, кандидатствали по всякакви критерии, за същия период е 295 лица. Посочените мотиви са липса на данни за български произход, наложена забрана за пребиваване на територията на Шенгенското пространство, заплаха за сигурността, ползване на фалшиви документи, противообществени и противоправни прояви. На други им попречило, че не владеят български език или че не са се освободили от досегашното си гражданство.

Общо 72 лица пък били одобрени, защото били съпрузи на български граждани, като 50 души са грабнали документи понеже преди не по-малко от 3 години са сключили брака си. На други 22-ма дори не им се наложило да се отказват от предишния си паспорт, след като станали български снахи и зетьове. Всички те получили разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване у нас преди най-малко 3 години, както гласят правилата.

Нито един инвеститор не е получил българско гражданство за отчетния период, въпреки тази възможност. Нормативната уредба предвижда опция богаташи да получат разрешение за постоянно пребиваване, ако вложат 1 млн. лв. или увеличат вложението си с такава сума. Това дава и основание да получат паспорт. Такава привилегия имат и ако вложат 6 000 000 лв. в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар. Трета възможност е да извършат инвестиция в страната чрез внасяне на 500 000 лв. в капитала на българско дружество. По-лесно обаче би било инвеститор да придобие наш документ и ако е увеличил инвестициите си на 2 млн. лв.