Стандарт

БДЖ изтри дълг с 13,650 млн. лева

БДЖ успя да изплати оставащите задължения на стойност 13.650 млн. лева към „Еврофима" (Европейското дружество за финансиране закупуването на подвижен жп състав). Това съобщиха от пресцентъра на БДЖ. След като няколко дни преди това бяха погасени 5.497 млн. лева, дългът към финансовата институция вече е напълно изплатен.

Заемът от „Еврофима" е на обща стойност от 40 млн. лева и е използван за закупуване на рециклиран подвижен състав в края на 2008 г. Изплащането на общо 19.147 млн. лева в рамките само на една седмица е резултат от изпълнението на извършените реформи за оздравяване и развитие на дружеството през последните години, с което задълженията към „Еврофима" са изцяло погасени.

В края на 2009 г. БДЖ се намираше в тежко финансово състояние със задължения в размер на 849 млн. лева. Чрез извършените реформи в дружеството са подобрени финансовата стабилност и структурата на компанията. Благодарение на предприетите мерки общите задължения на дружеството към настоящия момент възлизат на 393 млн. лева. като изцяло изплатени са два отделни заема към „Еврофима", Първият облигационен заем и два отделни заема към KFW IPEX BANK.

НАП с 5000 проверки по морето до сега

Служители от звеното по Фискален контрол на НАП извършиха над 5000 проверки по Черноморието от началото на месец юли. Това съобщиха от пресцентъра на Национална агенция за приходите. Приходната агенция, МВР и митнически служители започнаха контролна кампания в населените места по крайбрежието, която ще продължи без прекъсване до края на туристическия сезон.

Проверената стока на контролно пропускателните пунктове на курортните комплекси Бургас и Варна е на стойност близо 4.5 млн. лева. Наложени са обезпечения в 13 случая, поради установени задължения на фирмите към бюджета. Съставени са 4 акта за установено административно нарушение, като един търговски обект ще бъде запечатен за неиздаване на касов бон.

Данъчни инспектори наблюдават за отчитане на обороти и издаване на касови бележки, както и за движението на рискови стоки, включително алкохол и тютюневи изделия. За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба, допълват от НАП. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. Под постоянно наблюдение са подложени борси и тържища в близост до курортите, като там дежурят денонощно служители на „Фискален контрол".

Капитал

Приключена е покупката на "Ти Би Ай рент" от "Лизинг финанс"

"Лизинг финанс" е приключил покупката на "Ти Би Ай рент" и новото име на дружеството е "М Рент". Това става ясно от решение от 5 юли 2017 г. на новия собственик на лизинговото дружество в Търговския регистър. Точната цена на сделката не е ясна, но от протокол от решение на управителния съвет на досегашния собственик на дружеството Ти Би Ай банк от 6 март 2017 г. става ясно, че продажната цена е не по-ниска от 2.2 млн. евро.

В документа, публикуван в Търговския регистър, е записано, че банката "одобрява продажбата на всичките 100% от собствените акции" при продажна цена, не по-ниска от 2.2 млн. евро. От досегашния съвет на директорите на "Ти Би Ай рент", вече "М Рент", са освободени Валентин Гълъбов и Росен Байчев. Назначен е нов състав на борда.

Продаденото "Ти Би Ай рент" е малко дружество - приходи от 8 млн. лв., специализирано в областта на оперативния лизинг на леки и лекотоварни автомобили, краткосрочно отдаване на автомобили под наем, както и управление на автомобилни паркове на корпоративни клиенти на компанията.

Досегашният собственик - Ти Би Ай Банк, е фокусиран върху развитие на банкиране на дребно. Самата банка също смени собствеността си през август 2016 г. Новият й собственик явно предприема стратегия по освобождаване от дейности, които са сателитен бизнес за банката. В сектора продаваното дружество се оценява с прилични позиции на пазара.

Свободните офиси леко растат

След няколко години засилено търсене на офиси и свиване на свободните площи за първи път тенденцията леко се обръща: незаетите пространства започват да се увеличават през второто тримесечие на 2017 г. Това ще продължи и през следващите години и затова цените могат да започнат да падат. Изводите са от проучване на брокерската компания MBL|CBRE.

Незаетите офис площи се увеличават до 168 хил. кв.м, или с 10 хил. кв.м в сравнение с първото тримесечие, докато наемите остават стабилни. За разлика от първото тримесечие има ръст в договорените нови офиси от 24 хил. на 29 хил. кв.м, но има спад в нетното усвояване (заетите минус освободените площи) с 2.5 хил. кв.м до 15 хил. кв.м.

Докато през 2016 г. завършените проекти бяха малко и това създаде недостиг, сега през третото и четвъртото тримесечие на тази година 150 хил. кв.м ново офис пространство ще бъде на разположение на компаниите, увеличавайки в пъти предлагането. До 2018 г. то ще бъде почти двойно с нови 260 хил. кв.м. Висок е процентът на отдаване на "зелено", като за високия клас сгради е близо 40%, отчитат от MBL|CBRE. Готовите площи направо ще залеят офис пазара до 2020 г. с нови над 375 хил. кв.м.

Предпочитаните зони са в близост до "Цариградско шосе" и кварталите "Лозенец" и "Хладилника". Доходността от инвестиционен актив в качествена бизнес сграда варира около 8%.

Сега

Борисов заговори за "голяма стъпка" към газовата връзка с Турция

Изграждането на газовата връзка с Турция е било една от темите на разговор между премиера Бойко Борисов и турския му колега Бинали Йълдъръм. Двамата се срещнаха вчера рамките на 22-рия световен петролен конгрес в Истанбул. В разговорите Борисов е напомнил за идеята за изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция. Това би било голяма стъпка напред, е заявил премиерът. Той подчертал и подкрепата на българската страна за развитието на Южния газов коридор. За интерконектора с Турция с говори от години, но досега без особен напредък.

"Една от страните с ключова роля за изграждането на Южния газов коридор е именно Турция. Ние заявяваме нашата подкрепа и много активно ще работим за неговото осъществяване", е заявил Борисов. Според него България разчита, че транзитът на газ от "Турски поток" през страната ни в посока Сърбия ще достигне 10 млрд. кубически метра годишно.

Само 10% от европарите по сключените договори са изплатени

Усвояването на еврофондовете от новия програмен период продължава да изостава, а по някои програми има риск от загуба на средства. Едва 10.45% от очакваните от ЕС до 2020 г. 17.888 млрд. лв. са реално изплатени по вече сключени договори. Данните са от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС за България към 10 юли.

По 13-те различни действащи оперативни програми и еврофондове са сключени общо 3 811 договора на стойност 8.549 млрд. лв. заедно със собственото финансиране на бенефициентите. Безвъзмездната финансова помощ е 7.534 млрд. лв., което е 42.12% от всички евросредства, които България очаква в новия програмен период.

Преди месец вицепремиерът Томислав Дончев призна косвено, че страната ни изостава с усвояването на европарите и че трябва да се предприемат мерки темпът да бъде ускорен, тъй като средствата са изключително важни за българската икономика. Тогава реално изплатените пари бяха малко под 10%.

Най-голямо е изоставането при оперативните програми "Околна среда" и "Наука и образование за интелигентен растеж". Първата програма е с бюджет от 3.462 млрд. лв., но към момента са сключени договори само за 21% от този бюджет, а изплатените средства са под 4%.

Труд

България и Сърбия ще си сътрудничат за постигане на енергийна сигурност в региона

Двустранните отношения между България и Сърбия са на високо равнище и в основата е именно енергийният отрасъл. Двете страни ще си сътрудничат за постигане на енергийна сигурност в региона. За това се договориха министърът на енергетиката на Република България Теменужка Петкова и министърът на енергетиката и минното дело на Република Сърбия Александър Антич. Обсъдени бяха проекти в енергийния сектор от общ интерес, по-специално газовата връзка България-Сърбия, съобщиха от Министерство на енергетиката.

Министър Петкова информира министър Антич за развитието на проекта за изграждане на газоразпределителен център „Балкан“ на територията на България. Предстои да стартира обществена поръчка за изготвяне на предпроектно проучване за неговата реализация. Газоразпределителният център ще осигури диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и ще гарантира развитието на газовия пазар в региона. През него биха могли да се доставят допълнителни количества природен газ от нови източници, включително от Южния газов коридор, Турски поток, терминали за втечнен природен газ към Сърбия и други страни.

КНСБ иска 1,4 млрд. лв. повече от бюджет 2018

Исканията на КНСБ към бюджет 2018 г. са за около 1,4 млрд. лв. В повече от досегашните равнища. Това стана ясно на семинар на синдиката в Белчин баня, посветен на управленската програма на правителството.

За повишение на заплатите и издръжка на системите за здравеопазване, държавно управление, земеделие, транспорт и култура са необходими над 900 млн. лв. отгоре, заяви президентът на синдиката Пламен Димитров. Отделно са нужни още над 470 милиона за капиталови разходи.

„Властта трябва да ни приближи към усещането, че сме от богатия клуб, а не в задния двор на Европа“, подчерта Пламен Димитров. За 2016 година КНСБ са настоявали за около 1,25 млрд. увеличение, в крайна сметка са постигнати 650-700 милиона отгоре. Според Димитров в идните 4 години БВП трябва да расте с максималния си потенциал – около 4,5%.

КНСБ залага на трайна и последователна политика на доходите. Това означава към 2018 г. Да бъде постигната средна работна заплата от 520 лв., което отговаря на ръста на минималната.

Синдикатите настояват за ежегоден ръст на заплатите от 100-150 лв. в реалния сектор и във всички бюджетни сфери. Според КНСБ трябва да се въведе и минимална работна заплата за висшисти, работещи по специалността, в размер на 700 лв.

Исканията за повишаване на заплатите в сферата на образованието са на стойност 375 млн. лв., на здравеопазването – около 400 млн. лв., в транспорта – 300 млн. лв.

Монитор

40% от скъпоценните камъни в Русия със сгрешени документи

40% от украшенията със скъпоценните камъни в Русия се продават в бижутерските магазини с документи, в които не са отразени истинските им характеристики.

Според експерти от бранша, цитирани от изданието това налага въвеждане на държавен стандарт (ГОСТ) за сертификация на диамантите над 1 карат, използвани за влагане в бижута. Ръководителят на Московския гемологически сертификационен център към Палатата за анализи на Русия Александър Тюненков смята, че с въвеждането на ГОСТ ситуацията на пазара на скъпоценни камъни в страната би трябвало да се подобри. По думите му, в бъдещия стандарт ще се опишат характеристиките, определящи качеството на всеки вид диамант. Нововъведението може да засегне и скъпоценните камъни като изумруд, топаз, гранат и тюркоаз, пише още руското издание.

По данни на Гилдията на бижутерите на Русия всяка година на година в страната на дребно се продават украшения с диаманти на стойност 300 млрд. рубли (около 4,975 млрд. долара). Според експерти на браншовата организация най-често в документите на бижутата се записват завишени характеристики за качеството на вложените големи обработени диаманти над 1 карат (0,2 грама) и средните от 0,30 до 0,99 карата. Липсата на стандарт обаче прави невъзможно обективно доказване, дали в съпровождащия продукта документ е отразено реалното му качество.

Всяка втора хапка пилешко вносна

Около половината от птичето месото, което ядем е вносно, научи „Монитор“. Според Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите, немалка част от импортните мръвки след първична преработка у нас отиват за реекспорт, като в България остават по-некачествените, които се използват основно за колбаси.

Причината е, че родното производство не може да задоволи нуждите на преработвателите от вътрешности, използвани за направата на пастети.

„Импортът на птиче месо идва основно от Полша и малка част от Румъния“, обясни браншовикът.

След 2012 г. е имало спад в производството на пилешко месо и яйца в България, заради въведените от ЕС изисквания за хуманно отношение към птиците и подобряване на условията им на отглеждане. Причината е, че българските птицевъди не са успели бързо да реконструират птицефермите и да осигурят по-големи площи. В момента обаче цялото ни птицевъдство спазва принципите на хуманното отношение към и е „щастливо“, твърди Белоречков.

Данни от статистиката на земеделското министерство показват, че през миналата година консумацията на пилешко месо у нас е била около 170,5 хил. На лице от домакинството потреблението е 10,8 кг, което е с 3,6% под количеството, отчетено през 2015 г. В същото време общата консумация е с 2 хил. т по-висока, като ръстът е за сметка на по-големите количества птиче месо изядени в заведенията за обществено хранене.

Поради голямото предлагане на птиче месо, през 2016 г. потреблението на този вид месо в ЕС нараства с 4% спрямо 2015 г., до 23,7 кг на глава от населението, отчасти замествайки консумацията на свинско. През 2017 г. се очаква ръстът на консумацията на птиче месо в Общността да се забави до по-малко от 1%.

Цените на дребно на замразените пилета към края на полугодието са били около 4,80 лв./кг или с 2,6% по-ниски на годишна база. Подобно на предходни години, през цялата 2016 г. и от началото на 2017 г. цените на производител на замразени бройлери в България се движат съществено под средното ниво за ЕС. По данни на ЕК бройлерите в българските птицекланици за 2016 г. се продават средно по 144,52 евро/100 кг без ДДС (282,66 лв.) - с 19% по-ниска спрямо средната цена за ЕС. През отделните месеци тази разлика варира от 15% до 21% и е най-висока през май.