Стандарт

Обявяваме доходи от наеми до 31 юли

Доходите от наеми за второто тримесечие на годината се декларират до края на юли, припомниха от НАП. Декларацията се подава от самия хазяин, ако наемател е гражданин, както и ако имотът се ползва от фирма, или самоосигуряващо се лице, които обаче не са задължени да удържат и внасят данъка. Дължимите данъци от наеми се декларират в НАП до края на месеца, следващ тримесечието, през което е придобит доходът, като за доходи от наем или от друга стопанска дейност, придобити от граждани през второто тримесечие на годината, срокът е 31 юли 2017 г.

До края на юли 2017 г. всяко предприятие или самоосигуряващо се лице, което изплаща на граждани доходи извън тези по трудов договор и е задължено да удържа данък, трябва да подаде декларация за дължими данъци, припомниха от НАП. Декларацията – по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.

Декларацията за дължими данъци (образец 4001) се представя в НАП и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически лица (например върху възнаграждения за услуги, неустойки, обезщетения, стипендии за обучение в България, доходи от лихви и други), както и за окончателните данъци върху доходите от дивиденти и др., дължими от местни и чуждестранни физически лица. Формулярът се подава и за данъци при източника по Закона за корпоративното подоходно облагане, като например данъци върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на чужди фирми и местни дружества, които не са търговци, включително общините.

Плащанията в брой до 5 000 лв.

Плащанията в брой пред следващата година ще бъдат до 5 бона, а не както се планираше  - 1000. Това обяви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Считаме, че балансът е 5 хил. лева. 3 хил. и 1000 биха затруднили стопанския оборот. Всички знаем, че сивата икономика, освен всичко останало като ущърб на бюджета, разваля и средата за правене на бизнес. Създавайки нелоялна конкуренция и принуждавайки фирмите, които работят честно да търсят вариант за по добри цени, каза още Стоянова.

Когато правим стъпки за изсветляване на икономиката, все пак трябва да намерим баланса между това да стимулираме икономически активните субекти, и рестрикциите, които се предприемат с цел намаляване на сивата икономика, борбата с контрабандата и увеличаване на приходите в бюджета, каза още депутатът от ГЕРБ.

Капитал

Нова голяма жп поръчка: 360 млн. лв. за отсечката Костенец - Септември

Дни след като обяви търг за 1 млрд. лв. за модернизация на жп отсечката между Елин Пелин и Костенец, Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) пусна още една обществена поръчка. Тя е за подмяна на жп участъка Костенец - Септември, който е 24.5 километра.

Стойността на този търг е по-малка - малко над 361 млн. лв., но е сред най-големите за последните години и със сигурност е добра новина за свиващия се бизнес на строителните компании за инфраструктура.

Поръчката се финансира по Механизма за свързване на Европа. Крайният срок за подаване на оферти е 9 октомври 2017 г.

В рамките на търга ще се извърши проектиране, строителство на железен път с проектна скорост 160 км/ч за пътнически и 120 км/ч за товарни влакове, както и авторски надзор и пускане в експлоатация. По жп отсечката ще бъдат построени три тунела с приблизителна обща дължина малко над 4.5 км., три пътни надлеза и един подлез, 23 моста и виадукта с приблизителна дължина 2.2 км.

КЗК отново не откри нарушения на пазара на горива

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли обвиненията срещу "Газтрейд", "Лукойл България" и "ОМВ България" за злоупотреба с господстващо положение и картел. Това става ясно от решението, взето от комисията в края на юни и публикувано на интернет страницата й. Производството срещу трите компании беше образувано през 2015 г. въз основа на жалба, подадена от "Трейднет Варна", собственик на варненската верига бензиностанции VM Petroleum на Веселин Марешки.

Решението на КЗК не е изненадващо, като се има предвид, че в края на март, два дни след предсрочните парламентарни избори, се оказа, че шестте вериги бензиностанции (между които "Лукойл България" и ОМВ), които бяха разследвани за картел, са невинни.

В настоящото производство комисията трябваше да установи дали "Газтрейд" и "Лукойл България" са сключили тайно споразумение, с което да налагат високи цени на едро спрямо бензиностанциите на Марешки. Отделно "Газтрейд" е била разследвана дали не злоупотребява с господстващото си положение, като налага ценова преса при дистрибуцията на пропан-бутан, а "Лукойл" и "ОМВ България" за злоупотреба със съвместно господстващо положение чрез определяне на необосновано ниски цени на пазара на дребно на разпространение на бензин, дизел и пропан-бутан във Варна.

От анализа в решението на КЗК обаче става ясно, че тези нарушения са отхвърлени от регулатора, тъй като Марешки е открил първата си бензиностанция през октомври 2015 г., като агресивната му ценова политика е последвана от въпросните дружества две седмици по-късно. Според комисията този период е твърде кратък, за да създаде отношения на съвместно господство. Освен това двете разследвани дружества не са източник на изострена ценова конкуренция, която да има за цел изтласкване на конкуренти от пазара. Според КЗК тяхното поведение просто е адаптация към новата пазарна среда и е провокирано от агресивната ценова политика на Марешки.

Сега

Фондът за влоговете е платил 104 млн. лв. лихви по заема за КТБ

Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е изплатил до момента 104.572 млн. лв. лихви по заема, който държавният бюджет му отпусна в края на 2014 г. за покриване на гарантираните депозити на вложителите във фалиралата КТБ. Това става ясно от съобщението на финансовото министерство за направеното вчера второ поред частично погасяване на заема в размер на 30 млн. лв. През декември 2016 г. ФГВБ предсрочно изплати 1.145 млрд. лв. Така размерът на погасената главница достига 1.175 млрд. лв. Възстановените средства влизат във фискалния резерв, а не като приход в държавния бюджет.

Кризата с КТБ пресуши натрупания в продължение на 15 години резерв на фонда, създаден с цел да изплаща депозити до гарантирания размер от 196 хил. лв. при несъстоятелност на банка в България. Освен това този резерв се оказа недостатъчен да покрие всички защитени депозити в КТБ. Затова през декември 2014 г. държавата осигури финансиране, което по договор бе 2 млрд. лв. От тях фондът е използвал 1.675 млрд. лв. Парите трябва да бъдат върнати до 15 април 2020 г. с лихва 2.95%, като е предвидена възможност за изцяло или частично предсрочно погасяване. Лихвата се плаща всяка година на 15 април.

Медийната концентрация в България е най-висока за целия ЕС

България е страна с най-висока степен на риск за свободата на словото заради сериозната концентрация на медийна собственост. Тя е и с висок риск по отношение на политическата намеса над редакционната независимост. Това се казва в независим доклад на Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския парламент. Проучването бе представено вчера пред членовете на комисията за граждански свободи. Нашите евродепутати останаха безмълвни, предаде БНР.

В изследването, което включва 28-те членки на ЕС, както и Турция и Черна гора, страната ни е представена като рискова от гледна точка на медийната независимост. Заедно с нея са и други членове на ЕС като Гърция, Унгария, Италия и др. По три от изследваните показатели България е с най-високата степен на риск за независимостта на журналистите - концентрация на собственост, отстраняване на конкуренцията чрез придобиване на различни медийни организации и компании, както и по влияние на собствениците и рекламодателите върху редакционното съдържание. По показателя концентрация България и Люксембург са посочени като държави, позволили тя да се случи в най-висока степен. Според авторите на изследването рискът от политически контрол у нас е 79%.

Монитор

Въвеждат мерки за по-добро управление на пенсионните дружества

Подобряване на бизнес управлението на пенсионно-осигурителните дружества целят, приети от кабинета днес промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Със законопроекта за редакцията на на КСО се усъвършенства системите за управление на пенсионноосигурителните дружества, уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, както и изискванията към членовете на управителните и контролни органи на дружествата, се казва в прессъобщението на правителствената информационна служба.

Новите изисквания към членовете на управителните и контролни органи на дружествата включват подходяща професионална квалификация, опит и добра репутация. Въвежда се и задължение дружествата да разполагат с ефективна система за управление, която да осигурява надеждно и благоразумно управление.

В законопроекта се уточнява, че в рамките на системата за управление пенсионно-осигурителното дружество създава определени ключови функции, които се осъществяват от специализирани служби и звена. С документа на компаниите в сектора се предоставят по-добри възможности за диверсификация при инвестиране на активите на пенсионните фондове чрез разширяване кръга на допустимите финансови инструменти, като се въвеждат необходимите ограничения и лимити на инвестициите с цел намаляване на риска. Предлагат се и нови промени с цел предотвратяване на конфликт на интереси и ограничаване на възможностите за сделки със свързани лица.

С промените се прецизират и изискванията към финансовите отчети на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях фондове, като се въвеждат допълнителни изисквания към техния одит.

Минималната работна заплата остава 460 лв.

Минималната работна заплата остава 460 лв. Това стана, след като кабинетът прие постановление, с което потвърди скокът от 1 януари 2017 г. на минимална месечна работна заплата за страната. Процедурата се наложи да бъде измината технически отново, защото решението бе обжалвано пред ВАС, тъй като преди това не е било обсъждано пред Тристранката със синдикати и работодатели. В резултат правителството предприе необходимите действия за консултиране на проекта.

За повишаването на минималната работна заплата от 460 лв. способстват икономическият растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години, увеличаване броят на заетите и ръстът на средната работна заплата в страната, е записано в мотивите. От 1 януари минималната работна часова ставка остава 2,78 лв.