Капитал Daily

Доходите са скочили 3.25 пъти за 15 години. Средногодишният доход на човек от домакинство в България се е повишил 3.25 пъти през последните 15 години, като достига 5167 лв. През периода 2001 - 2016 г. увеличението е било средно с 240 лв. годишно, или с 20 лв. месечно, като все по-голяма част от него се формира от работни заплати. Столицата очаквано е шампион - ръстът на доходите на домакинствата в София и в София област е съответно 4.36 пъти и 4.26 пъти и е двойно по-висок в сравнение с области като Видин и Сливен, където нарастването е от порядъка на 2 пъти. Ускорението на столицата започва едва след 2005 г., като дотогава нивата се движат около средните за страната. Силно се представя и Стара Загора, където за периода 2001 - 2016 г. доходите средно на човек са нараснали 4 пъти благодарение на привлечените през годините чуждестранни инвестиции в областта. С най-малко средства са живеещите в области като Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище.

Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), представени във връзка със стартирането на нов проект за съвместен геоинформационен анализ на икономически данни. Инициативата е в партньорство с геоинформационната компания "Мапекс".

Столицата vs. останалите

Различните темпове на нарастване водят и до по-широко разтваряне на ножицата между благосъстоянието на домакинствата в отделните области. Така, докато през 2016 г. средните годишни доходи на човек в София са били 7349 лв., в области като Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище сумата е под 4000 лв. на човек годишно.

"Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски се увеличава от 1.8 пъти през 2000 г. до 2.1 пъти през 2016 г.", посочват в анализа си авторите от ИПИ. Възстановяването на пазара на труда през последните години все пак допринася за известно наваксване от страна на регионите извън столицата. За това говори и фактът, че през този период ножицата в доходите на практика леко се е затворила спрямо пиковата разлика от 2.5 пъти, отчетена за 2013 г. Тогава задълбочаването на различията идва в резултат именно на сериозната криза на пазара на труда в редица от областите в страната, докато в София ситуацията е останала относително стабилна, обясняват от ИПИ.

Картината на разпределението на доходите през 2016 г. показва още, че концентрацията на доходи в столицата влияе и върху област Перник, което според анализаторите вероятно се дължи на интензивната всекидневна трудова миграция на работещи от града към София. На фона на нарастващата значимост на София области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в столицата, докато тежестта на региони като Видин, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Търговище, Пазарджик, Кърджали и Сливен за общите доходи на домакинствата в страната остава по-ниска. В някои от тези региони се наблюдава и относителен спад на доходите, който се обяснява както с намаляващото им население, така и със сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда.

Повече от заплати

Събраните от ИПИ данни показват още, че през изминалите 15 години чувствително се е увеличил и делът на работната заплата в общите доходи на домакинствата. Други източници като пенсии и социални помощи като цяло имат по-малка тежест, но в отделни области като Видин, Кюстендил и Монтана все още формират значителна част от доходите на домакинствата (виж графиките).

Тези различия в бъдеще вероятно ще доведат до допълнително задълбочаване на разликата между най-богатите и някои от най-бедните области, особено такива, в които има застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда. "Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи", обясняват анализаторите от ИПИ.

И Васил Божков поиска да купи банка "Виктория". Дружество на Васил Божков е сред кандидатите за ТБ "Виктория" в четвъртия опит за продажба на банката. Заявилите интерес кандидати са четири, съобщиха синдиците на Корпоративна търговска банка, която е собственик на "Виктория". Извън Божков другите компании вече са участвали в предишните опити за продажбата й. Това са Инвестбанк на Петя Славова, Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова и австрийската част от участниците в консорциум около застрахователя на Алексей Петров "Лев инс". Сега "Лев инс" не присъства като име сред заявилите интерес. Те са посочени като група инвеститори, действащи съгласувано - Kerbler Holding, Imfarr Beteiligungs и Green Finance. Именно Kerbler Holding беше чуждият играч в консорциума на "Лев инс" при предишната продажба в началото на 2016 г. Тогава интерес заявиха само той и Инвестбанк.

С всеки пореден опит продажбата на "Виктория" добива все по-куриозен вид. Инвестбанк заявява интереса си за втори път, след като първия не беше допусната от синдиците и БНБ. Останалите кандидати - Васил Божков и австрийският холдинг, също едва ли биха минали ситото на централната банка. Практиката от години е да не разрешава на местни бизнесмени да си купуват банки, за да намали риска от заеми за групата им, т.е. второ КТБ. При чуждите кандидати се поощряват големи банки, най-често присъстващи на пазара, така че малкият австрийски холдинг също не пасва на този профил.

Накратко, интересът към банката пада и сега шанс да продължи има само един заинтересован. Ако и сега не се стигне до сделка, малката банка вероятно ще се ликвидира.

Какво предстои

Срокът за подаване на писма за интерес за придобиване, което е първият етап от процедурата, беше до 14.00 ч. на 21 юли 2017 г. Новата продажба беше обявена на 29 юни 2017 г. В съобщението на синдиците се посочва, че оттук насетне "предстои анализ и оценка на профила на кандидатите, предоставените от тях писма за интерес, включително съпътстваща информация, както и консултация с надзорния орган - Българска народна банка".

Планът сега предвижда продажбата да се извърши на четири етапа. Първият е подаване на писма за интерес, след това ще се подават необвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Те се изготвят на база предоставен информационен меморандум. На третия етап ще се прави нова проверка на финансовото и правно състояние на банката (дю дилиджънс) и подаване на обвързващи оферти. Последният етап е избор на купувач, получаване на регулаторни разрешения и сключване на сделка. "Виктория" на практика функционира в режим на полудействаща банка от 2014 г. - от фалита на собственика й КТБ. Основните й кредитни портфейли бяха продадени, повечето депозити бяха изтеглени и тя остана почти без дейност, а трупаща разходи.

Новият кандидат

Учредителното събрание на "Вабо Интернал" е било на 13 юли 2017 г. Капиталът му е 50 000 лв., като учредителите му са записали по 25 000 лв. - "Вабо 2012" и "Нове Интернал". И двете дружества са еднолична собственост на Васил Божков. Той е и в съвета на директорите на новоучреденото "Вабо Интернал". В предмета му на дейност е записано търговска дейност в страната и чужбина, участие в други търговски дружества, но и всяка друга дейност, незабранена изрично със закон. Божков е с бизнес в хазарта за стотици милиони левове, има и портфейл от недвижими имоти, но досега не е показвал, че иска банка.

(Чужде)странният холдинг

Австрийският Kerbler Holding, който сега участва в обединение с още две чужди структури, е собственик на Wiener Privatbank - малка, бутикова банка, специализирана в частно банкиране, управление на активи и проекти в сферата на недвижимите имоти. Основни акционери в нея са Гюнтер Керблер и Йохан Ковар. Керблер е известен имотен магнат във Виена, натрупал състояние от покупката на стари сгради, които реконструира и продава с надценка. Глобалната финансова криза посича проектите му и през 2013 г. двамата със съдружника му обявяват в медиите, че планират да продадат Wiener Privatbank заради слаби резултати. До сделка така и не се е стигнало досега, но в края на миналата година самата Wiener Privatbank направи покупка за 13 млн. евро - това е малката Valartis Bank Austria. Другите две дружества в консорциума също са австрийски.

Инвестбанк - първи път, Инвестбанк - втори път

Очевидно Инвестбанк много иска "Виктория", щом един отказ не я отчайва. Банката показа слаб резултат на стрес теста миналата година и сама трябваше да се капитализира. В края на април оттам обявиха, че са изпълнили препоръките на БНБ за попълване на капиталовите си буфери. Това обаче едва ли ще накара централната банка да й позволи шопинг.

Освен това по информация на "Капитал" от различни източници още предишния път зад офертата на Инвестбанк е стоял и депутатът от ДПС Делян Пеевски, който след развалянето на партньорството в КТБ с Цветан Василев е в търсене на нов двигател за придобивания.

БАКБ отново с интерес

За втори път участва и БАКБ, като тя е и единственият кандидат в този търг, който изглежда с шансове да продължи напред. В предишния тя подаде оферта, но предпочетеният кандидат от синдиците и фонда за гарантиране на влоговете беше банката на Фуат Гьовен Д Банк. БНБ не даде разрешение за сделка, защото планът на избрания купувач не предвижда сливане, а запазването на "Виктория" като отделна институция, т.е. възможна бърза препродажба. Офертата на БАКБ е предвиждала сливане на двете банки.

По неофициална информация цените в подадените тогава оферти са били около 2.5-2.6 млн. лв. от Д Банк и около 190 хил. лв. от БАКБ, чиято оферта е отразявала направени сконтирания на суми с неясна съдба поради неподадена от банката детайлна информация.

При обявяването на новата процедура в края на юни на въпрос на "Капитал" дали би участвала в новата процедура Цветелина Бориславова посочи: "При предишната процедура не бяхме третирани равнопоставено с другия кандидат, който подаде оферта, от синдиците на КТБ. Ако сега процедурата е прозрачна и еднаква за всички, бихме участвали. Освен това за нас е от значение дали ТБ "Виктория" има какво да добави като стойност към нашата банка, тъй като състоянието на продаваната банка все повече се влошава. Нашето категорично намерение е да интегрираме придобиваната банка, която и да е тя, в БАКБ."

Формално или не, политиката на БНБ от години е да не разрешава сделки освен за консолидация и да не дава на нови местни бизнес групи банкови лицензи.

Какво има в ТБ "Виктория"

Към 30 май 2017 г. загубата на "Виктория" е 1.6 млн. лв. според публикувания меморандум. Има оперативни приходи от 1.17 млн. лв., разходите й за персонал са 1.155 лв., оперативните й разходи са 1.044 млн. лв. За миналата година административните й разходи са били 5.3 млн. лв., а нетният й лихвен доход - под 2 млн. лв.

"Виктория" има и около 31.4 млн. лв. парични средства по сметка в БНБ, около 6 млн. лв. привлечени средства от клиенти. В меморандума е посочено още, че за периода 31 декември 2014 г. - 31 май 2017 г. "в резултат на приоритизирането на дейността по управление на проблемните кредити са погасени задължения към банката в размер общо на 16.3 млн. лв.". Посочената капиталова адекватност е 31.9%, като е уточнено, че това е на база прогнозни данни за 31 май 2017 г.

Капиталът на "Виктория" в началото на 2016 г. беше паднал до под регулаторните изисквания и за да се избегне принудителна ликвидация, беше счетоводно гримиран с превръщане на 30 млн. лв. подчинен срочен дълг от КТБ в капитал. Проведеният от БНБ преглед на активите остави "Виктория" с 24.5% адекватност на базовия капитал от първи ред, но стрес тестът й показа, че при базисния сценарий (основан на реалните макроикономически прогнози на БНБ) показателят до 2018 г. би паднал до 6.5%, което е под изискваното от регулатора ниво 10%.

Така най-ценното на "Виктория" е нейният лиценз, тъй като апетитните й активи бяха продадени в края на 2014 г. и началото на 2015 г. (кредитния й портфейл). Действаща банка не би платила цена за лиценз. Добавена стойност би могло да има евентуално вдигане на капитала на придобиващата банка при сливане на двете.

Сега

Европейските съдии се възмутиха от абсурдния съдебен закон. "Абсурдни и нерядко присъщи на недемократични общества" са мотивите към проекта за изменение на Закона за съдебната власт, с които се цели да се предотвратят зависимости от "чуждестранно влияние". Това се казва в писмо на президента на Европейската асоциация на съдиите Хосе Игреха Матос до председателя на парламента Димитър Главчев. Поводът е орязването на външното финансиране на съсловните организации.

Европейската организация призовава Народното събрание и правителството да се откажат от скандалните поправки. "Държим да отбележим, че участието на съсловните организации в такива проекти (с външно финансиране - бел. ред.) е необходимо, за да се обезпечат дейности като организиране на навременни професионални дискусии, обучения, срещи между магистрати, участие на външни лектори, обмен с чуждестранни колеги, издаване на наръчници, справочници и друга правна литература", пише в писмото.

Съдия Матос посочва, че изискването за деклариране на членство в професионални организации пред Висшия съдебен съвет има сковаващо действие и възпира упражняването на правото на свободно сдружаване. Прилагането на приетия на първо четене Закон за съдебната власт ще се превърне в пречка за свободното сдружаване на магистрати, предупреждава асоциацията.

Спорните изменения в Закона за съдебната власт бяха приети на първо четене със 116 гласа "за", 52-ма въздържали се и 6 "против". Проектът е внесен от ГЕРБ и "Обединените патриоти" и предизвика масово възмущение. В крайна сметка се намеси лично премиерът Бойко Борисов и разпореди да се ореже финансирането на донори, които не са от ЕС и Европейското икономическо пространство. Такъв донор е "Америка за България". От фондацията разпространиха позиция, в която се казва, че с промените в съдебния закон България отстъпва от евроатлантическите ценности.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов обеща да бъде внесена корекция между първо и второ четене на закона.

Екстра

За сметка на орязването на финансирането на Съюза на съдиите и Националния институт по правосъдието членовете на ВСС ще получат бонус - да се върнат на работа, където си изберат. Така всички, които не са от София, имат възможност да се устроят в столицата.

Малките фирми ще си поръчват научни разработки с евроваучери. Министърът на икономиката Емил Караниколов възроди превтасалата идея за това по-малките фирми да получават еврофинансиране по опростена и бърза процедура - чрез специални ваучери. Това всъщност е и една от възможностите, предвидени по европрограмата "Иновации и конкурентоспособност" за 2014-2020 година.

"Говорим за ваучерна система, която да опрости административните тежести. Тя ще е насочени към малките и средните предприятия, което ни е приоритет", обяви Караниколов вчера по време на годишната среща на съветниците в Службите по търговско-икономическите въпроси. Той не даде никакви подробности каква ще е лесната процедура и на каква стойност ще е финансирането. Преди пет години Делян Добрев, друг министър на икономиката в тогавашния кабинет на на Бойко Борисов, пак обещаваше да улесни дребния бизнес с ваучери. "Предприемачът отива в даден научен институт, поръчва си определена разработка и плаща с ваучер", обясни тогава Добрев, като подчерта, че това е добрият подход за разлика от другия - учените решават да изобретят нещо, а после започват да търсят пазар.

Според експерти т.нар. иновационни ваучери за насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и научните среди биха могли да се използват за много неща - за услуги за дизайн, разработка на продукти, внос на технологии, управление на иновациите и др. Схемите с ваучери се характеризират с много опростено кандидатстване и отчитане в сравнение с традиционните схеми за безвъзмездно финансиране и се прилагат в други страни от ЕС.

Странното е, че програмният период за европарите - 2014-2020 г., вече е почти преполовен, а ваучерите у нас още са само добро намерение.

Източен вятър

Интересът на чужди компании към производството на части за автомобили в България не спира. Турски и гръцки инвеститори имат интерес към индустриалната зона в Кърджали, а зам.-министър Манолев дори видя пренасочване на инвеститорския интерес от Азия. Намеренията на компаниите стават факт месец след като китайската компания Jac Motors изяви желание да се утвърди на европейския пазар, а след това да "помисли" и за преместване на производството в ЕС, където България е потенциална възможност.

Стандарт

Пребиха топнотариус. Двама маскирани пребиха посред бял ден Валентина Механджийска, един от най-известните столични нотариуси. Пострадала е и дъщеря й, която е била с нея пред офиса на бул. "Драган Цанков". 54-годишната Механджийска е със счупен нос и множество рани по лицето. "Брутален побой, шутове, ритници, удари", разказа Деси Николова, която видяла нападението от балкона си. Тя пусна и шокиращи снимки във Фейсбук.

Двамата биячи изглеждали на около 20 г. и носели качулки. Според Деси единият е със светъл тен на кожата, другият е по-мургав и с брада. И двамата са високи около 180 см. Когато Николова се развикала, побойниците избягали. Това е нагла демонстрация на незачитането на правовия ред в страната, на увереността, че някой скрит зад качулка може да се скрие и от закона, обяви в декларация Нотариалната камара.

Части за коли ще правят в Кърджали. Турски и гръцки инвеститори имат интерес към индустриалната зона в Кърджали. Става дума за производители на автомобилни части. Това каза министърът на икономиката Емил Караниколов на годишната среща на търговско-икономическите съветници в Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ), която се проведе в София. След като преди месец беше взето решение в Кърджали да бъде обособена индустриална зона, вчера зам.-министърът на икономиката Александър Манолев обяви, че вече е проведена среща с конкретен инвеститор с годишен оборот от 100 млн. евро, който работи на няколко континента и е проявил интерес към капиталовложения в региона.

Във вторник ще има среща с министъра на транспорта Ивайло Московски по темата за интермодалния терминал в индустриалната зоната в Божурище, каза още министър Караниколов. И допълни, че Московски има идея за подобен проект и в зоната във Видин, като темата ще бъде обсъдена и за други настоящи и бъдещи индустриални зони, където има необходимост от това. Емил Караниколов напомни, че средствата за тези терминали ще се търсят чрез публично-частно партньорство, оперативни програми и от бюджета.

Александър Манолев призова участниците във форума да бъдат активни в привличането на инвеститори в България. Той посочи необходимостта търговските служби да подпомагат българските компании да излязат на международните пазари. Има сериозен инвеститорски интерес към България от Турция, поради близостта до нашата страна и други фактори, които оказват влияние върху турските компании, както и пренасочване на инвеститорски интерес от Азия, каза Манолев.

"Ръстът на БВП на България изпреварва средния за Европа и е нормално за нас да търсим потенциал за износ и да търсим инвеститори в страни, които са и извън ЕС, освен това събитията около Украйна и наложените санкции срещу Русия са икономическите и пазарни елементи, които преориентират страната, както за търсене на инвестиции към България, така и за износ на нашите фирми", допълни Манолев.

По думите му този засилен интерес се наблюдава от компании от преработвателната индустрия, производство, компоненти за автомобили, електроника, електротехника, селското стопанство, техника за преработка и производство на селскостопански продукти и хранителната индустрия.

В отговор на въпрос за индийската компания за кафе с инвестиционен интерес към България, зам.-министърът обясни, че тя е посетила няколко локации в страната за оглед на терени. Компанията вече оперира в Европа и планира да дислоцира част от производството си и постепенно да насочи цялото към България, допълни Манолев. Същевременно зам.-министърът напомни, че за всеки инвеститор се борят поне няколко държави и затова администрацията и бизнеса трябва да са активни, а не да се разчита само на факта, че предлагаме най-добра данъчна политика в ЕС. Зам.-министърът препоръча на търговските представители по-ефективно да се използват индустриалните зони, като конкретни локации за насочване на инвеститорите. Манолев посочи, че е необходимо да се подобри координацията при планирането на националното участие на борси и панаири, като година по-рано да има програма къде и на какви изложения ще се участва България.

Монитор

Съдът на олигархията пусна крадец да избяга с 21 млн. лв. Съдът на олигархията, както стана известен Софийски градски съд, е пуснал крадец с 21 млн. лв, задигнати от банка да избяга. Това научи агенция „Монитор" от източници в съдебната палата.

На 16-и май тази година бившият главен касиер на „Алфа банк" Петко Митевски е осъден на 15 години затвор заради кражба на над 21 млн. лв., но съдът го остави на свобода с най-леката мярка за неотклонение „подписка". Въпреки, че прокуратурата обжалва мярката за неотклонение на Митевски и горната инстанция - Софийски апелативен съд решава той да бъде вкаран в ареста, осъденият касиер изчезна. Вече 12 дни, след обявяването на решението на САС няма и следа от Митевски, а държавното обвинение го обяви за общодържавно издирване. Въпреки че има наложена и забрана да напуска страната, най-вероятно финансистът да е духнал зад граница, тъй като и до ден днешен откратнатите пари не са върнати, коментираха за „Монитор" разследващите.

Проверка показа още, че Митевски се е възползвал от милостивото решение на съдия Николай Младенов от 22-ри състав на СГС, прочул се с това, че пусна на свобода един от бандата за отвличания „Наглите" - Ивайло Евтимов-Йожи.

Самият осъден касиер пък потъна вдън земя, без да изчака разглеждане на делото на втора инстанция. А мотивите за присъдата му от средата на май т.г. и до този момент не са пристигнали в САС, научи още „Монитор".

В решението си от 16 май съдия Младенов от СГС е записал, че признава за виновен Митевски, че е присвоил и изнесъл от банката 21 201 430 лв. на три пъти за периода между 2008 г. и 2011 г. Осъди го на 15 г. затвор и конфискация на половината имущество, лиши го от правото да заема счетоводна длъжност или ръководна позиция в държавна или общинска фирма през следващите 3 г., уважи гражданския иск на банката за 21 млн. лв. плюс лихвите, но остави Митевски на свобода срещу подписка. Липсата на парите е била установена след проверка. Според прокуратурата, като главен касиер само Митевски е имал ключ за главната каса, като помещението, където се намирала тя, нямало камери. Държавното обвинение твърди, че задигнатите пари били използвани от Митевски за лични нужди и той не дочака втората съдебна инстанция, за да се опита да докаже своята невинност.

Пак през май т.г. съдия Младенов пусна на свобода Ивайло Евтимов-Йожи от бандата за отвличания „Наглите" с мотив, че 9 г. и половина са напълно достатъчни на Йожи за поправянето му в затвора, при положение че последната инстанция на съда преди това е постановила 18 г. Всичко това въпреки резервите на администрацията на затвора, че Йожи се е поправил и отрицателно становище за предсрочното му освобождаване. В началото на юни САС отмени решението на СГС. Според НК съдът може да постанови предсрочно освобождаване на осъден в случай на опасен рецидив, ако той е изтърпял поне 2/3 от наложеното му наказание. Евтимов не отговаря на това условие, но градският съд е стигнал до извод, че това не се налага.

Йожи ще си излежи присъдата, но не така изглеждат нещата за Митевски. С определение от 12 юли т.г. САС променя мярката му за неотклонение от „подписка" в „задържане под стража". Делото е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу определението на градския съд. „СГС приел, че няма реална опасност Митевски да се укрие. Прокуратурата намира този извод за неправилен, тъй като съдът анализирал единствено процесуалното поведение на подсъдимия без да вземе под внимание останалите обстоятелства, имащи значение както за обезпечаване на разумен срок за приключване на наказателното производство, така и за постигане целите на мерките за неотклонение. Въз основа и на степента на обществена опасност на престъплението, обвинението намира за най-удачна мярката за неотклонение „задържане под стража", която би осуетила укриване на подсъдимия, която опасност с оглед размера на наложеното наказание е действителна, а не предполагаема. Акцентира се на обстоятелството, че подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, пише в определението на САС. Апелативните съдии съобщават, че на 12 юни т.г. 22-ри състав на СГС е потвърдил най-леката мярка за неотклонение „подписка" на Митевски, въпреки тежката присъда от 15 г. затвор и конфискация на половината имущество с мотив.

„САС намира, че подсъдимият Митевски е с висока степен на обществена опасност, който извод се прави въз основа на вида, характеристиките, спецификата и начина на извършване на престъпленията, за които е бил осъден и има реална опасност от укриване", пише в определението на САС.

След 12 юли започва издирването на Митевски, за да бъде вкаран в ареста, но той не е открит на адреса си и на 19-и е обявен за общодържавно издирване, научи „Монитор" от прокуратурата. Издадена е и забрана за напускането му на страната, но никой не знае дали Митевски не е вече зад граница, за да си харчи 21-те милиона лева.

Лимитът за кръв-само за половината операции. Безплатната кръв също се оказа с лимит, при това крайно недостатъчен. За да „дисциплинира" болниците, Националният център по хематология и регионалните му подразделения отпускат прогнозни прагове на животоспасяващата течност, които в немалка част от случаите са наполовина по-ниски от нужните. Така се налага лечебните заведения да изискват бележки за дарена кръв от близките на пациенти за планови операции, за да компенсират недостига и да не се налага да плащат. Въпреки това обаче само за миналата година лечебните заведения в страната са платили общо 80 000 лева за допълнителни количества кръв и кръвни продукти над тези, които са им били отпуснати за ползване гратис. Това показват данните, предоставени от Министерството на здравеопазването по запитване на в. „Монитор".

Това е приблизително 1% от вложените безвъзмездни средства от държавата съгласно Наредба № 5/2005г. за условията и реда за безвъзмездно предоставяне на медицински изделия за вземане, диагностициране, преработване и съхраняване на кръв и кръвни съставки, казаха още от здравното ведомство. Самото планиране за следващата година се извършва на базата на данните от предходната, обясниха от там, като не скриха, че почти всички болници имат консумация по-голяма от планираните прогнозни количества.

Един от фрапиращите случаи на недостиг е този с Бургас. Лимитът за безплатна кръв за целия регион, чийто областен център е морският град, е 1650 литра на година. От това количество най-голямото здравно заведение в Бургас многопрофилната болница за активно лечение трябва да свие дейността си в рамките на 1085 литра - това е лимитът, за да не плаща за превишената кръв на центъра. Само за миналата година болницата е използвала общо над 2300 литра кръв или двойно над определения лимит, съобщи зам.-директорът на здравното заведение д-р Светлозар Георгиев. Стойността на количествата над лимита възлиза на повече от 100 000 лева. На практика обаче въпросът е решен чрез бележки за кръводаряване от роднини и приятели на нуждаещите се. Близо 10 000 са операциите в лечебното заведение.

До 2015 година същият проблем е имала най-голямата спешна болница в страната - „Пирогов".

Университетската болница „Света Анна", която поема тежките инциденти не само в столицата, но и в София-област пък, дори се презастрахова, за да не надвиши лимита си, като иска бележки от близки на оперирани, че са дарили кръв. Макар подобно на „Пирогов" и тя миналата година да е успяла да се вмести в спуснатия лимит, от лечебното заведение настояват при планови и дори неотложни операции въпросните свидетелства, давани от кръвния център. Данните при тях показват, че при общо 11 828 операции през 2016-а при 6170 се е наложило кръвопреливане. Т. нар. прогнозен план, спуснат от Центъра по трансфузиология и хематология, е за 2874 литра.

Междувременно проверка на "Монитор" установи, че цената на бележките от „кръводарители" е паднала с около 30% през лятото и е достигнала до около 100 лв. Причината за поевтиняването е, че през ваканционните месеци плановите операции се намаляват до минимум и болниците правят най вече спешните и неотложните интервенции.