Сега

Ново проучване разбива митовете за "лошите" търговски вериги. Ново проучване за българския пазар разбива познатите митове за "лошите" вериги хипермаркети - че пренебрегват нашите фирми производители и продават предимно вносни стоки, че ни пробутват храни второ качество, че крият печалби и данъци, че заради тях фалират малките магазини. Действителната картина е съвсем друга, показва анализ на Института за пазарна икономика, озаглавен "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове".

Една от най-упоритите заблуди е, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. А истината е, че по щандовете им преобладава българското производство. "Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон)", обясняват авторите на анализа. Статистиката на супермаркетите показва, че продуктите на наши фирми са между 60 и 70% от общия обем стоки, които продават.

Тези данни разбиват "аргументите" на левите партии за налагане на квоти за "произведено в БГ" в хипермаркетите. А БСП дори написа закон за това. "Сърцевината" на проекта, прокламиран от лидера на партията Корнелия Нинова, е налагането на задължително минимално присъствие на родните стоки - 51% за плодове, 50% за пилешко месо, 70% за млечни продукти, 25% за друго месо и 75% за вино и алкохол.

Впрочем, ако Нинова и съмишлениците й разгледат внимателно рафтовете в големите вериги, ще забележат, че квотите им вече са преизпълнени (с изключение на алкохола). А колкото до качеството на стоките - големият процент "имитиращи продукти" и "деликатеси, наподобяващи сирене, кашкавал и т.н.", са алхимия на наши производители, не на чужди компании.

Търговските вериги не само че не са "душмани" на родното производство, те правят директни инвестиции в него. Такъв пример е кампанията на "Лидл" "Родна стряха". Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 продукта от български производители от различни региони на страната. "Градините на Билла" е друга подобна инициатива - в началото на годината компанията сключва договор директно с производители на плодове и зеленчуци и гарантира, че ще изкупи заявените количества.

Друго познато "притеснение" на политиците популисти - че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места - също се оказва куха пропаганда, разкрива проучването на ИПИ. По данни на Евростат за 2015 г. в сектора "търговия на дребно" само 43 фирми у нас са големи - с персонал над 250 души. А въпреки че са големи, държат около 25.6% от оборотите. Търговските вериги попадат точно в тази група - на едрите. И не са "изяли хляба" на малките магазини и кварталните бакалии.

Според оценки на GfK за същата година модерните търговски формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини - държат около 40% от българския пазар на дребно. Интересното е, че големите вериги са увеличили приходите си от 4.75 милиарда през 2012 г. до 5.36 милиарда лева през 2015 г., но това не е за сметка на по-малките търговци - техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г. са около 4.4 млрд. лева. "Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход", обясняват авторите на анализа.

И статистиката за заетостта разбива мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора, посочват от ИПИ.

"Големите вериги са и големи инвеститори - към края на 2015 г. преките чуждестранни вложения в търговията на дребно са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите инвестиции отвън с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката - големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева", пише в проучването.

"Търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители - средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, то при малките фирми тя е едва 5001 лева", разкрива анализът на ИПИ.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.

В числа

По данни на НСИ за 2016 г. пазарът на храни и безалкохолни напитки в България е с обем около 10 млрд. лева. Компаниите с най-големи приходи са "Кауфланд", "Метро", "Лидл" и "Билла" - по данни на Euromonitor за 2015 г. Според USDA "Лидл" се развива най-бързо, като през 2015 г. има 20% ръст на продажбите. От влизането си в България през 2010 г. компанията е увеличила броя на обектите си от 25 на 79, като планира да открие нови, а наскоро започна изграждането на нов логистичен център край Кабиле за около 80 млн. лева.

Бъдещето

Развитието на сектора досега сочи, че конкуренцията в отделните сегменти ще расте. Въпреки изтеглянето на няколко вериги повечето фирми успяват да намерят своето място на българския пазар и планират откриването на нови търговски обекти в близко бъдеще, особено в по-малките градове. Част от конкурентния натиск ще идва и от специализираните магазини. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на последните, особено при тези за плодове и зеленчуци, както и за месо. Не е изключено и в бъдеще малките магазини да започнат да формират по-големи обединения по модела на КООП и ЦБА, възникнали именно като съдружия на малки фирми.

Държавата се опитва да събуди "спящи" акции за 3 милиарда лева. Раздвижване на "спящите" акции от масовата приватизация и най-вече на интереса на притежателите им да се разпореждат с тях планира държавата в лицето на Централния депозитар. До края на годината институцията ще създаде електронна система, с която хората лесно и безплатно да правят справки какво се случва с придобитите преди 21 г. бонови книжки. Близо 2.5 млн. души притежават акции общо за около 3 млрд. лв., за които изобщо не знаят или не са проявявали никакъв интерес през годините, посочват от Централния депозитар.

"Някои от тези акции може да се окажат доста печеливши и да донесат на собствениците си печалба от няколко хиляди лева след продажба", коментира вчера пред БНТ Васил Големански, изпълнителен директор на депозитара.

Институцията подготвя и промени в тарифите и съответните нормативни документи и процедури, така че хората да може да се разпоредят максимално лесно и евтино с акциите си и да получат печалба. В момента, за да получиш информация и да се разпоредиш с акциите си, трябва да се обърнеш към банка или инвестиционен фонд, за което се плащат високи такси. В бъдеще за проверка на собствеността върху акциите няма да се изисква бонова книжка, защото тя отдавна е невалидна, а единствено лични данни на собственика, пълномощно или удостоверение за наследници, уверяват от депозитара.

Общо 3.4 милиона българи участваха в масовата приватизация, която беше разделена на две вълни. Първата се проведе през 1995-1996 т. Всички пълнолетни български граждани участваха в раздържавяването, като за целта получиха бонови книжки с по 25 000 инвестиционни бона. С тях хората можеха директно да закупят акции от предложените около 1500 държавни дружества или да ги предоставят на тогавашните приватизационни фондове.

Втората вълна започна през 1998 г. и приключи през 2005 г. Тогава българите получиха нови 250 000 инвестиционни бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата. Масовата приватизация създаде 81 приватизационни фонда. Средният брой акции, закупени от човек с инвестиционните бонове, е между 25 и 50.

"Хората, които са спечелили под някаква форма тогава акции, било то в приватизационни фондове, или от дружества от масовата приватизация, ги притежават и към настоящия момент и тези акции се съхраняват в електронните регистри на централния депозитар", посочи Васил Големански. Според изчисленията на депозитара забравените бонове често формират до 30% от собствеността на цели холдингови структури.

Анкета на БНТ показва, че 60% от запитаните нямат представа какво се случва с боновете им, защото не знаят откъде да получат информация. Само 6% са заявили, че са осребрили акциите си, а едва 2% все още ги управляват.

Намаляването на административната тежест, отпадането на такси и комисиони и информационна кампания за възможностите пред притежателите на акции от масовата приватизация са сред мерките в гласуваната в края на м.г. от правителството стратегия за развитието на капиталовия пазар. Преди година Централният депозитар дори излезе с предложение да бъде създаден специален фонд за "спящите акции" от масовата приватизация, който да се управлява от международна компания. Идеята беше на всеки акционер да се даде срок от една година да се разпореди с тях, а ако не го направи, да получи книжа от новия фонд, които да търгува на борсата.

Капитал Daily

Варненският "Галерия мол" стана наполовина сръбски. Тази година пореден български мол има нов собственик. Този път сделката не е с фонд от ЮАР, а със сръбския магнат Мирослав Мишкович. Той е познат тук като временен стопанин на веригата "Пикадили". След продажбата й на белгийската Delhaize преди над 6 години сега той се завръща като собственик на 50% от "Галерия Варна". Сръбският му Delta holding купува делът от българско трио Ангел Ангелов от групата "Градус" и "Сити клиник", Ангел Минов от "Бисер олива" и Петър Дудоленски, който е консултирал едни от първите молове в България. Цената на сделката не е обявена, но проектът е оценен на 120 млн. евро заедно с предстоящите довършителни дейности. Така Варна догодина ще има трети голям мол.

И завършването му е сигнал за раздвижване при търговските центрове в страната след кризата. Първият размразен проект беше в Пловдив, сега е в морския град. Всъщност преди 2 години, когато българските инвеститори купиха почти завършената сграда на "Галерия Варна", идеята им беше да сменят предназначението, вероятно в болница. Сегашната сделка показва, че в крайна сметка те се завръщат към първоначалния план. А Мишкович вероятно ще финансира завършването.

Две години - две сделки

Сделката обяви официално Delta с прессъобщение от 4 септември. В българския Търговски регистър промяната в капитала е внесена на 30 август. От документите се вижда, че в собственика на мола - дружеството "Галерия Варна", има два нови акционера - белградското Delta Real Estate и кипърското Astatine Holding (също от групата на Мишкович). Те увеличават капитала и вече държат 50%.

Промяната в собствеността става точно две години след като българската "АП инвестмънтс" (дружеството на тримата българи, с което те ще продължат да държат останалите 50% в мола) купи незавършения мол от полската GTC. Тогава цена също не беше обявена, но според анализатори на пазара е била над 20 млн. евро. От полската група бяха съобщили, че са инвестирали в обекта над 90 млн. евро. Сега за довършването явно ще са необходими 20 - 30 млн. евро, ако се съди по общата оценка на проекта в прессъобщението от 120 млн. евро.

Новият варненски мол

Планът е молът да заработи следващия май, като проектът ще се довърши от досегашния строител - варненската "Планекс", а довършителните дейности ще започнат до дни, се казва в съобщението. Обектът беше изграден до акт 15 и замразен през 2010 г. Молът ще се казва Delta Planet ("Делта планет"), както се наричат другите големи центрове от групата на Мишкович. Той ще е на 110 хил. кв.м, от които чистата отдаваема площ е 40 хил. кв.м.

Това ще направи варненския пазар на молове един от най-наситените в страната. В морския град имаше общо шест проекта, но в момента работят два - "Мол Варна", който през пролетта бе продаден от Raiffeisen на германската Kronberg International, и намиращият се близо до него по-голям обект Grand Mall на израелската Orchid Developments Group.

Сръбската Delta

Според сайта на Delta Holding приходите му за миналата година са 400 млн. евро, а служителите - 4330. Най-голямото звено е земеделско, което генерира половината от оборота. Силна е и търговията, като групата посочва за свои партньори Pioneer, British American Tobaco, Johnson, BASF, Syngenta, Honda, BMW, MINI, Bayer, Beieresdorf, Generali Group, Ferrero и др. При недвижимостите Deltaе е активна и в други държави от екс-Югославия, като изгражда свои молове и хотели под бранда InterContinental.

Държавата ще поема транспорта при работа в друг град. Повече хора ще получават финансова помощ от държавата, ако си намерят работа в друго населено място. На такава подкрепа в момента могат да разчитат заетите на трудов договор с продължителност над половин година. Сега държавата ще покрива транспортните разходи и на краткосрочно наетите. Това предвижда проект за промени в Закона за насърчаване на заетостта, публикуван на платформата за обществени консултации strategy.bg.

Другата идея е да се събира повече информация на областно ниво за потребностите на работодателите по региони.

Повече информация

Част от предложените мерки са свързани с осигуряването на по-детайлна информация за нуждите на бизнеса. Два пъти в годината Агенцията по заетостта ще напомня на областните съвети към бюрото по труда за сроковете и реда за набиране и обработка на информацията за потребностите на работодателите в областта, в която оперира съответният съвет. Ще се сформира работна група от местната администрация, която да отговаря за това.

Целта на тази инициатива според проектозакона е предоставянето на актуална информация за търсенето на пазара на труда на заинтересованите страни - например работодатели, обучителни центрове и търсещи работа.

Повече мобилност

Безработни, които са се намерили работа в друг град, ще получават финансова помощ от държавата. Тя ще е за такси за детски градини, наем на жилище, интернет, а условието е те да са били регистрирани в бюрата по труда. Парите ще се изплащат при представяне на трудов договор, документи за направени разходи и сключен договор с бюрото по труда. Средствата ще бъдат прекъснати при прекратяване на трудовия договор, а ако служителят напусне, преди да изтече срокът му, ще трябва да възстанови парите.

В документите към проектопромените няма изчисления колко средства ще са нужни за подобен вид помощи, нито пък прогноза колко души ориентировъчно се очаква да се възползват от тях.

В предварителната оценка на въздействие на проектозакона се посочва само, че комисиите по заетостта ще имат допълнителни разходи покрай набиране, обработване и предоставяне на информация за потребностите на бизнеса.

По-сериозните проблеми

Целта на всички тези мерки е да се насърчи заетостта и да се привлекат повече хора към пазара на труда. Лошата новина е, че основният проблем не е адресиран. По последни данни на НСИ от второто тримесечие на годината в България има 214 хил. безработни. От тях едва 28 хил. имат висше образование, 103 хил. имат средно (или придобита професионална квалификация), а всички останали са с основно, начално и по-ниско. В същото време недостиг на персонал се наблюдава във всички сектори на икономиката. В предложените промени обаче няма нищо, свързано с повишаване на квалификацията на безработните в страната.

Стандарт

Лозари чакат гърци за гроздето си. Стотици лозари в селата на община Сандански разчитат на гърци за реализиране на тазгодишната си продукция.

„Всяка година винпромите и прекупвачите ни притискат да продаваме на ниски цени. Така не можем да покрием разходите си. Винпромите вече имат собствени насаждения и не дават добра цена. Принудени сме да продаваме на дребно на хората", казват стопаните в село Катунци.

Те разчитат на частни лица, които да дойдат и да си купят качествено грозде. Идват клиенти от целия Пиринския край, от Кюстендил, от Перник, и от София. Дори от Пловдив пристигат, защото гроздето в нивите край Сандански е с по-висока захарност. Стопаните чакат и доста гърци, които са редовни техни клиенти.

„Гърците купуват, но и те се пазарят за цената. Но поне имаме пазар в южната ни съседка, за да не се налага да хвърляме гроздето", казват лозари от региона. Тази година гроздето е по-малко заради дългата суша през лятото.

„Тази събота и неделя започваме беритбата на сортовете „Мерло" и „Каберне", към края на месеца ще приберем и сорта „Мелник 55", а в началото на октомври - най-разпространения сорт в Сандански - „Широка мелнишка лоза"", каза лозарят Йордан Халачев. В региона почти няма фамилия, която да не разчита на лозята си, за да върже семейния бюджет.

"Кауфланд" скочи на "Дойче веле". Българският филиал на веригата супермаркети „Кауфланд" обвини „Дойче веле" в разпространяване на подвеждаща информация за качеството на предлаганите от тях храни.

Поводът беше статия на българската редакция на агенцията, в която шефът на „Кауфланд-България" Димитър Спасов е признал, че в поверената му търговска верига се продават храни, които той никога не би дал на децата си. „Баничките ни, например, не се правят с палмово масло, но съдържат консерванти. Никой още не знае до каква степен това е небезопасно за здравето, особено за здравето на децата", казва Спасов.

В позицията на компанията от вчера, се казва, че всички хранителни продукти, продавани от веригата в цялата страна отговарят на стандартите за качество и състав. По-интересното е, че от статията за Димитър Спасов в "Дойче веле" бяха заличени коментарите му за качеството на продаваните в „Кауфланд" храни.

Монитор

Евроагенция по петите на двойните стандарти при храните. Общ европейски орган на ниво агенция да следи за качеството на храните, козметиката и останалите стоки, заради двойните стандарти в различните държави членки на ЕС, които ощетяват потребителите в Източна Европа. За това настоява евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев, като разви идеята си в интервю за „Монитор". Радев и колегата му Андрей Новаков вече предприеха офанзива пред ЕК за преодоляването на нелоялните практики. Такива стоки бяха засечени и у нас при направените наскоро проверки. „От една страна, се влагат съставки, които са с много по-ниско качество в сравнение със Западна Европа, а в допълнение - ние заплащаме често пъти доста по-скъпо", изтъкна Радев. И уточни, че е много трудно органите на една държава членка да направят разследване в други страни от ЕС, да съберат нужните доказателства и да накажат виновника. „Затова е необходим общоевропейски орган, който да може да санкционира и да следи за качеството на стоките в целия ЕС", категоричен бе Радев. В момента действа европейски орган за безопасност на храните, който предоставя независими научни консултации относно рисковете, свързани с храните. Той обаче следи само за безопасността на продуктите не и за двойните стандарти в качеството. „Сега всеки, който предлага безвредни за потребителите храни, които са етикетирани както трябва, с посочени съставки, по никакъв начин не може да бъде преследван след това за нелоялни практики в различните държави", обясни българският евродепутат. Единственият вариант бил, ако се рекламира продукт от една и съща марка, а той е с различно качество, органите за защита на потребителите в съответните държави членки да се задействат. Но и това ставало по тромава процедура след подаване на жалби.

Радев и колегата му Новаков са категорични, че двойните стандарти при храните, козметиката и препаратите може да се преодолеят само с ново законодателство от ЕК, което ясно да казва, че такива практики са непозволени. Затова двамата вече са внесли през миналата седмица писмен въпрос към комисията за това какви мерки ще се вземат по проблема и ще се подготви ли директива в тази посока. „Предложихме и да се направят много по-щателни проучвания, така че да може това законодателство да се базира на анализи. Защото в началото, когато започна тази полемика, ЕК твърдеше, че такъв проблем няма, тъй като нямаше и достатъчно проучвания", обясни Радев. След това пък, когато разликата в стандартите била установена, в Брюксел смятали, че тя може да се преодолее и само със засилване на контрола. Сега обаче все по-активно се говорело, че трябва да има нови законодателни предложения, които много по-ефективно да решат проблема. „Като български евродепутати ние ще настояваме това да стане в най-кратки срокове и няма да престанем да призоваваме ЕК да излезе с такова законодателно предложение", зарече се Радев.

Влагаме 1,07 млрд. евро в общия жп коридор с Гърция. Около 1, 07 млрд. евро ще струва изграждането на родна територия на транспортния коридор, който ще свързва пристанището в Кавала с това в Русе. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски. Поводът за коментара му е визитата на премиера Бойко Борисов в сряда в Гърция, когато ще бъде подписан меморандум за коридора „See to see".

Московски обясни, че става дума за смесена жп и пристанищна инфраструктура, а основната цел на проекта е свързаност и развитие на инвестициите.  Той припомни, че първоначалната идея е била връзка само между Бургас и Александруполис.  Впоследствие са включени пристанищата в Кавала и Солун, а от българска страна - Варна и дунавското пристанище при Русе.

Част от жп трасето вече е изградено. При Свиленград има оперативна свързаност със съседна Турция, а имаме готовност за такава и с Гърция. Модернизиран е и участъкът от Свиленград до Симеоновград, както и този от Нова Загора до Карнобат. Тепърва ще се реновира трасето между Симеоновград и Нова Загора. При Карнобат ще има отклонение за Бургас, а при Синдел ще има такова за Варна. По думите на Московски скоро ще бъде завършен проектът за мултимодалния терминал във Варна, където ще става разтоварването на влаковете. Такъв ще има и в Русе, който вече има технически проект.

Все още се обсъждат вариантите за финансиране - дали чрез частни инвеститори, чрез плана „Юнкер" или пък чрез  Европейската инвестиционна банка или други банки. По прогнози на Московски коридорът ще бъде изграден за около 10 години и няма  да засегне изграждането на коридор № 8, който върви по график.

От значение е общата техническа спецификация, коментира пък Христо Алексиев, който е шеф на УС на НКЖИ. ПО думите му, ако във Варна има терминал за обработката на влак от 700 метра, то такава възможност трябва да има и на другите терминали. Работи се по възможността за заявка на товара на едно гише, без превозвачът да се занимава със съответните пристанища по трасето.

Само преди дни от гръцка страна съобщиха, че при тях изграждането на коридора ще глътне около 4 млрд. евро.