Сега

Фирми декларират, че държат в касите си 13 милиарда лева. Българските фирми държат в касите си 13 милиарда лева. Стряскащото число бе оповестено вчера от Националната агенция за приходите (НАП). Данните са събрани от счетоводните баланси на юридическите лица. Заради големия обем на парите в брой инспекторите на агенцията през миналата седмица са започнали 550 проверки и вече са засекли случаи, при които отчетените като налични пари липсват в касите.

Много или малко са 13 млрд. лева? Целият държавен бюджет за 2017 г. е 21.9 млрд. лева. Последните данни на БНБ за юли пък сочат, че фирмените депозити в банките са общо 19.986 милиарда лева (а депозитите на домакинствата са 46.025 милиарда лева). А в края на юни всички пари в обращение според статистиката на БНБ са били 14.214 милиарда лева.

Според данните, които фирмите сами са подали в НАП, 1289 от тях имат в касите си по над 1 милион лева в брой. Над 10 000 са дружествата с налични пари в брой над 100 000 лв., уточняват от НАП.

Съмненията на данъчните са, че фирмите декларират големи наличности, за да укриват данъци върху печалбата и дивидентите. В масовия случай става въпрос за чисто счетоводно изписване на средства от касата в полза на съдружници и свързани с тях лица за разходи, които нямат нищо общо с дейността на дружеството. Парите отиват примерно за скъпи командировки до екзотични държави, ползване на чужди активи за лични нужди на акционерите и т. н. Подозренията на данъчните се засилват и от факта, че в момента съществува забрана за разплащания в брой над 10 000 лв.

От приходната агенция предупредиха още преди десетина дни, че заради тези съмнения започват масови проверки. Очаква се в близките месеци броят им да нарасне значително. Ако при проверките бъдат открити данъчни и осигурителни нарушения, ще започнат ревизии, за да бъдат установени неплатените данъци и осигурителни вноски за последните пет години, предупреждават от НАП.

Междувременно фирмите, които са извършили скрито разпределение на печалби, могат да уведомят НАП и да поискат разрешение за подаване на коригиращи декларации, като обложат с данък недекларираните дивиденти, допълват от приходното ведомство.

Средното възнаграждение в РВД надхвърля 8500 лева на месец. "Ръководство въздушно движение" за пореден път се доказа като държавното предприятие с най-примамливите чиновнически служби, на които силните на деня неизменно гледат да уредят своите протежета. Средното месечно възнаграждение на работещите там през 2015 г. е около 8500 лв. Това показват данните на публикувания тези дни одит на Сметната палата. През 2015 г. разходите за заплати и допълнителни възнаграждения в държавното предприятие са в размер на 109.588 млн. лв. при персонал от 1064 души на трудови правоотношения.

Завидната месечна сума се дължи най-вече на щедрите бонуси, които се получават в РВД. В правилника на компанията има цял арсенал от парични и непарични стимули, които се получават към основната заплата.

От направените 109.588 млн. лв. разходи за възнаграждения през 2015 г. само 39 млн. са за основни заплати, платени отпуски, класове, нощен труд. Около 5 млн. лв. са обезщетения по Кодекса на труда. Останалите 65.746 млн. лв. са раздадени под формата на различни бонуси. Така например работещите в РВД получават всяко първо тримесечие на годината сума за закупуване на официално облекло, която е равна на 50% от месечната брутна заплата. Всеки август се изплаща допълнително възнаграждение от 25% от средната брутна заплата в предприятието при отчетено стабилно финансово състояние. Други 25% от средната заплата се получават като бонус в края на годината. Освен това всеки месец се дават безплатни талони за храна за 400 лв. и се възстановяват разходите за 70 л бензин за личния автомобил. Отделно определени служители получават и възнаграждения за участия в проекти и за постигнати цели и резултати.

Значителното превишение на размера на бонусите над основното трудово възнаграждение обаче не е проблем за Сметната заплата. Да припомним, че по време на първото управление на ГЕРБ бе направена реформа в заплащането на държавната администрация, която имаше за цел да се елиминира непрозрачното раздаване на бонуси на чиновниците. Тогава премиерът Бойко Борисов публично се възмути и от огромните заплати в държавните предприятия, като разпореди те да се равняват по неговата.

В РВД при 39 млн. лв. бюджет за заплати през 2015 г. са раздадени още 50.7 млн. за допълнително материално стимулиране, 8.5 млн. лв. за участия в проекти и постигнати цели и резултати и още 6.5 млн. лв. еднократни възнаграждения по колективния трудов договор (талоните за храна, бензин, облекло и др.). Подобни са сумите, получени и през 2014 г.

Сметната палата посочва в одита си, че са установени няколко дребни нарушения в определянето на заплатите, но те били изолирани случаи и несъществени за дейността на предприятието.

Основният предмет на дейност на държавното предприятие РВД е управлението на въздушното движение над територията на България. Предприятието печели от пътните такси за аеронавигационно обслужване в зоната на летищата и при прелитане. През 2015 г. 47% от тези такси са насочени като средства за работна заплата. Процентът се определя всяка година във финансовите планове на дружеството.

Принципал на държавното предприятие е министърът на транспорта. Заради високите и сигурни приходи през годините РВД се превърна в удобен пристан, който захранва партийните кадри с добри заплати.

Капитал Daily

Продава се корабостроителницата в Русе. Цена: 32 млн. лв. Един от последните големи неразпределени активи на фалиралата КТБ се предлага от синдиците й - те продават на търг срещу 32 млн. лв. земята и сградите на корабостроителницата в Русе.

Предприятието не работи от месеци, а строителството и ремонтът на кораби от години е в тежка ситуация по цял свят. Затова първата продажба може и да е неуспешна или да се появи желаещ за индустриални сгради и достъп до Дунава. Дори и при по-ниска цена получената сума ще влезе в КТБ, която има да получава 33 млн. лв. от предприятието и е първи поред обезпечен кредитор. А със сделката съвсем ще оредеят активите, които още могат да се приемат като контролирани от близки до Цветан Василев лица. Три години след затварянето на КТБ най-големите дружества от орбитата на банката вече са при други собственици: "Булгартабак" и "Техномаркет" се свързват с Делян Пеевски, БТК е при Спас Русев и ВТБ, "Петрол" при Гриша Ганчев и т.н.

Оферта: 300 дка и сгради до Дунава

Имотите на "Русенска корабостроителница-запад" са обявени за продан от частен съдебен изпълнител Иван Хаджииванов, като предложения могат да се подават до 5 октомври. В офертата влизат 15 парцела с обща площ от около 300 дка и множество сгради (цехове, работилници, складове и т.н.), а началната цена е 32.3 млн. лв. Активите се продават само в пакет, тъй като са част от цялостен комплекс за строителство и ремонт на кораби, се посочва в обявата.

Заводът не работи, след като в началото на тази година беше запечатан от частен съдебен изпълнител с решение на съда. И преди това предприятието трудно можеше да се нарече "корабостроителница", тъй като според запознати последният кораб от него е излязъл през 2011 г. Освен това специалисти твърдят: за корабостроене са необходими поне 3000 работници, а при затварянето на завода в него работеха 100-ина души. Според последния публикуван отчет на "Русенска корабостроителница-запад" през 2015 г. дружеството е осъществявало дейност по производство на метални конструкции, кораборемонт, услуги по металообработка и рязане на скрап. По думите на Хаджииванов в завода е имало рязане на машини, но предприятието е възстановимо, а интерес към активите има и се правят огледи.

Финансово компанията е в тежко положение. За 2015 г., откогато е последният наличен отчет, приходите от продажби са едва 944 хил. лв., а заради огромните финансови разходи - 19.7 млн. лв., компанията излиза на загуба от 17.3 млн. лв. (при минимална печалба за 2014 г.). "През 2015 г. силно отражение върху дейността оказваше негативното влияние на обявената в несъстоятелност КТБ, беше затруднена и цялостната оперативна дейност поради невъзможност да се усвоят отпуснатите кредити на дружеството, както и поради невъзможността да се осигурят оборотни средства от други банки поради учредения залог на търговско предприятие в полза на КТБ", се посочва в отчета.

Кредитор с шанс

КТБ е най-големият кредитор на дружеството в резултат на ипотечен договор за кредит от 28.5 млн. евро, изтеглен през април 2014 г. за покупката на самата корабостроителница. Два месеца по-късно банката беше затворена. Към момента като втори поред заложен кредитор е вписана и компанията "Русенска корабостроителница" във връзка с договор за заем от 8 млн. евро от февруари 2014 г. Последното дружество на практика е предшественикът на "Русенска корабостроителница-запад", където се преместват дейността и активите през 2013 г. Според информации в русенски медии дружеството дължи суми и на НАП, и на работници.

От обявата не се разбира по чие искане е продажбата, но съдебният изпълнител уточни, че е заради вземането на КТБ. Синдиците на фалиралата банка според списък от началото на годината търсят от русенското дружество 33 млн. лв. Това е числото без направените цесии и прихващания, които вероятно се оспорват и по информация на "Капитал" са за над 10 млн. лв.

От миналата година апетитите към активите на дружеството се засилиха, като бяха направени серия от опити за овладяване на предприятието. Още през април смятаната за свързана "Русенска корабостроителница" поиска да започне продажба на отделни активи, но й беше отказано вписване в Търговския регистър. Седмица по-късно обаче в регистъра беше вписано съгласие за пристъпване към изпълнение на отделни активи на КТБ. През май синдиците на фалиралата банка наложиха и запор върху банковите сметки на дружеството. Скоро след това в "Русенска корабостроителница-запад" беше назначен и временен синдик - Росен Милошев (с над 20 сходни задачи от синдиците на КТБ).

По-рано тази година синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов излязоха с отворено писмо, в което предупредиха, че "се правят опити от страна на взаимно свързани фирми да се присвоят и малкото останали активи на дружеството, като целта на тези действия е КТБ да не успее да събере вземанията си". Както сега се вижда, източен или не, заводът се предлага като чист актив за сума, която трябва да покрие вземането на банката. Другите кредитори вероятно няма да получат нищо.

ГЕРБ се зарече да спре проекта за добив на волфрам край Велинград. По-малко от месец преди експертния съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИСОВ) в Пазарджик да разгледа екоооценката на проекта за добив на волфрам край Велинград, от ръководството на управляващата партия ГЕРБ обявиха, че няма да допуснат той да се случи. Съобщението дойде, след като през юни Върховният административен съд (ВАС) отстрани поредната пречка пред бъдещата мина и постанови, че процедурата трябва да продължи.

На среща с жителите на Велинград и представители на хотелиерския бизнес председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви в понеделник спирането на проекта за своя кауза. "Всяко решение е политическо. Ние ще защитим интереса на Велинград, дори да са необходими законодателни промени", заяви той.

Да потвърди линията на правителството на събитието присъства и министърът на околната среда и водите Нено Димов (от квотата на "Атака"). Той обаче беше по-умерен, като посочи, че ще търси баланс между опазването на околната среда и икономическото развитие, така че "максимален брой хора да живеят по-добре".

На срещата не бяха поканени представители на концесионера "Ресурс 1" (от групата на КЦМ). Не присъства и ресорният министър на енергетиката.

Настроения

Концесионният договор за разработване на находището "Грънчарица", което се намира на около 20 км от града, беше подписан през 2009 г. Идеята на мястото да се направи мина среща силен отпор от местните жители, които се притесняват, че ще се замърси околната среда. "Разбирам страховете на хората след всички неистини, които се изговориха", каза за "Капитал" изпълнителният директор на "Ресурс 1" Георги Налджиев.

Яростни противници на проекта са хотелиерите, подкрепяни от местните власти, които настояват градът да се развива като СПА център. Според тях това не може да стане, ако наблизо има мина. Привържениците на проекта имат друго обяснение. "Мината ще даде работа на 400 души със средни заплати от по 1300-1400 лв. Хотелиерите плащат по 300-400 лв. и не искат в района да има такъв работодател", каза председателят на сдружение "Движение за Грънчарица и икономическо развитие на Велинград и района" Детелин Ендяков.

Казусът с водата

Очакванията на местните власти са концесионният договор да бъде преразгледан. Като основание за това те цитират учредените едва в края на август санитарно-охранителни зони около открити водохващания от събирателна деривация "Бистрица", които са определени за питейно-битово водоснабдяване и които попадат в концесионната площ. "Това ни поставя в коренно различна ситуация. Предложените за разглеждане от РИОСВ преди този несъмнено важен факт оценки за въздействието върху околната среда и водите не са актуални и не отразяват действителната ситуация", посочи кметът на Велинград Костадин Коев (ГЕРБ).

Според обществения посредник Марин Божков въпросните водохващания осигуряват повече от 60% от питейната вода на града. "Тези зони трябва да бъдат извадени от договора за концесия, защото законът забранява добивна дейност в тях", каза той. По думите му картата показва, че зоните заемат 75% от концесионната площ.

Според концесионера обаче учредяването на тези зони е трик да се спре проектът. Самите съоръжения за водохващане са строени в средата на миналия век и водата никога не е използвана за пиене, тъй като за това трябва да има предварително обособени санитарно-охранителни зони. "Деривация "Бистрица" е създадена да събира води от тази местност и да ги прехвърля в язовир "Батак" за производство на електричество. Освен това във водната стратегия на община Велинград до 2020 г. няма и една дума за вододайна зона на Грънчарица", каза Налджиев. По думите му питейната вода за града идва от "Сютка" и точно затова преди години проектът на общината за изграждане на ски център там получи отрицателно становище по ОВОС.

Зони по поръчка

Кметът също признава, че регистрирането на санитарно-охранителните зони е било част от усилията на общината "за защита живота и здравето на гражданите на Велинград". Заради започналата процедура по учредяване на въпросните зони през юли миналата година РИОСВ - Пазарджик, спря административното производство по ОВОС на проекта. Решението на екоинспекцията беше обжалвано и преди три месеца беше окончателно отменено от седемчленен състав на ВАС. Така на практика съдът задължи РИОСВ да продължи процедурата, като следващата стъпка е свикване на експертния съвет, който да разгледа екооценката. Датата за това вече е насрочена - 27 септември.

Надеждите на общината сега са, че ОВОС няма да бъде одобрена заради новоучредените зони. "Повечето от дейностите на мина "Грънчарица" попадат в района на санитарно-охранителните зони, но кое е позволено и кое не ще каже експертен съвет, който ще вземе решение по оценката", каза Нено Димов.

Досега проектът има положителни оценки от басейновите дирекции в Пловдив и Благоевград, както и положително становище от РИОСВ - Пазарджик, проведено е и обществено обсъждане. Сега на ход е експертният съвет, който трябва да реши дали да го одобри или не. При всички положения обаче казусът най-вероятно отново ще влезе в съда. "Ако отхвърлят доклада, ние ще обжалваме. Ако дадат положително решение, сигурно общината ще обжалва", коментира Налджиев. Това означава, че проектът за пореден път ще бъде отложен.

Концесията

"Ресурс 1" получи 35-годишна концесия да добив на волфрамови руди от находище "Грънчарица" край Велинград през 2009 г. и в началото на следващата година започна процедурата по изготвяне на ОВОС. Първоначалният проект предвиждаше рудата да се преработва на място, което включваше изграждане на обогатителна фабрика и хвостохранилище и затова площта беше по-голяма - около 800 дка. Заради притесненията на местните хора по време на общественото обсъждане през 2012 г. компанията реши да промени проекта. Така според новия вариант край Велинград остава само добивът, а преработката ще става в съществуваща фабрика в Елшица. Площта на съоръженията пък вече е 180 дка. Самият проект е разработен в консултации с австрийската компания Wolfram, която оперира волфрамова мина в националния парк Hohe Tauern.

Инвестицията в проекта се очаква да бъде над 150 млн. лв. Предвижда се по време на строителството на мината да бъдат заети 450 души, а добивната дейност ще осигури постоянна работа на 700 души.

Волфрамът е един от 20-те редки стратегически метали в света. Заради голямата му здравина се използва в различни сфери - от производство на зъболекарски инструменти до ракетостроене. Минералът, който ще се добива край Велинград, е шеелит. Той представлява комбинация от калциев оксид (негасена вар) и волфрамов триоксид, като последното е борсовата суровина, която ще се търгува.

Стандарт

Съединение за Балканите. Навръх 6 септември Бойко Борисов и Алексис Ципрас направиха крачка към Съединение на Балканите. Така двамата премиери оцениха подписания в Кавала меморандум за транспортен коридор, свързващ Солун, Кавала и Александруполис с Бургас, Варна и Русе.

"Със старта на този проект продължаваме съединяването на транспортните и енергийните хъбове, развитието на бизнеса, движението на хора и капитали", заяви Борисов. Той призова да се загърбят старите вражди, за да може от барутен погреб Балканите да станат процъфтяващ регион. "Денят на Съединението е интересна символика. Действително днес обединяваме усилията си, свързваме Егейско с Черно море и с Дунав",  добави Ципрас. Сърбия и Румъния вече са изявили желание да се включат в транспортния проект. Техните премиери идват във Варна през октомври за среща с Борисов и Ципрас.

Премиерите на България и Гърция на среща с Юнкер, искат рамо за проекта

Новият маршрут за 5 млрд. евро заобикаля Босфора

Нашенци спряха кортежа за поздрави и селфи

Караниколов: "Дунарит" не е на Гебрев. Вчера имаше изявления за собствеността на „Дунарит" и Емилиян Гебрев. Същото лице не е собственик, няма го в търговския регистър, обяви министърът на икономиката Емил Караниколов на пресконференция по горещата тема с опитите да не позволи на държавата да си върне дружеството.

Продължава да има проблем със собствеността на „Дунарит". Към момента собственик си остава дружеството "Кемира", което е собственост на Цветан Василев и към момента е запорирано, и това е видно от търговския регистър. Имаше спекулации, че Министерството на икономиката отнема лиценза на "Дунарит", но това не е вярно. Поемаме ангажимент дружеството да не спира работа и работниците да запазят работните си места, продължи Караниколов.

Вакум в този бизнес няма, ако едно дружество бъде спряно, чуждестранен конкуренти идва на негово място, обясни министърът. Той разкри, че държавата е платила дълговете на "Дунарит" на синдиците на КТБ. Оттам парите трябва да бъдат преведени на кредиторите.

Относно плащането, от „Дунарит" изпратиха благодарствено писмо. После последваха две неща, които ме изненадаха. Получи се съобщение, че плащането е отхвърлено, а после се появи искане за вписването на предприятието. Двете си противоречат, допълни Караниколов.

Въпреки всичко последваха няколко странни за мен акта. Първо, беше внесена искова молба, с която не се признава плащането, въпреки че беше извършено. След това получихме искане да се оттегли вписването на търговското предприятие. Едното противоречи на другото. И към момента заради внесения иск съдът спря производството за вписване в залог на търговското предприятие - т.е. преди да бъде продължена процедурата ДКК няма как да оттегли заявлението за кредит, продължи той.

До края на другата седмица ще е готов анализ на плащанията и задълженията на „Дунарит" и тъй като към КТБ има много свързани кредити, проверяваме каква е стойността им и към кого са насочени те, каза още министърът на икономиката.

В медиите излезе информация, че ДКК е направила изискуемо вземането, но то не е вписано и няма как да стане изискуемо. Имахме готовност то да бъде разсрочено, а не да се плаща веднага с оперативни средства от „Дунарит", въпреки че вчера се появи информация, че парите са платени от друго място. Но работа на Финансово разузнаване е да разбере откъде са парите, обясни Емил Караниколов.

Монитор

Еквадорската роза измести българската по пазарите. Еквадорската роза измести българската. Оказва се, че месечно в софийския район се произвеждат между 5 и 10 хил. стръка, но за да задоволят потребителското търсене на търговците им се налага да внасят 3 пъти по-голямо количество от Еквадор. Това съобщи за „Монитор" председателят на Националното сдружение на цветарите Евлоги Василев. Той не се ангажира с абсолютна точност за цифрите, но според неговите наблюдения производството и вносът на подобни цветя се доближава до тези количества.

Василев уточни, че еквадорската роза се търгува на едро по 1,20 - 1,80 лева, а в зимните месеци цената скача дори над 2,50 лева. За един стрък българско цвете пък сумата, която плащат продавачите, е между 30 стотинки и левче.

Въпреки по-добрият търговски вид на розата от Еквадор изглежда, че българите искат да подаряват на любимите си хора родни китки и основно търсят рози, произведени в България. Причината е, че нашите са доста по-трайни от еквадорските, нищо, че тяхната чашка е 2 пъти по-голяма от нашата.

Василев заяви, че около 80% от потреблението на България за рязан цвят е от внос, а посадъчният материал за паркове и градини е повече български. Така според експерта между 800 хил. и 1 млн. цветни разсада правим всяка пролет като бегонии и петунии. Саксийни цветя, готови за подарък, пък произвеждаме годишно около 100 хил. За да се задоволи търсенето на подобни продукти обаче търговците се принуждават да внасят растения в саксии от южната ни съседка Гърция.

Интересно е да се отбележи, че 99 на сто от всичко, което произвеждаме в нашите цветни ферми, остава в страната и почти нищо не се изнася зад граница.

„В и К" дава на ЧСИ борчове над 100 лева. Пловдивското дружество „В и К" предприе крути мерки срещу длъжниците си. Всеки борч над 100 лева е даван на частните съдебни изпълнители за принудително събиране на сумите. Табели с такъв текст има във всеки център за обслужване на клиенти на дружеството, откъдето уточняват, че се стремят да интегрират индивидуален подход към всеки абонат с цел постигане на резултат, от който и двете страни да бъдат удовлетворени.

„Процесът преди предприемане на такива действия е предхождан от метода на превенцията, която обхваща изпращане на покани за сключване на споразумения за разсрочено плащане, писма и уведомления, като чрез посочения начин целим възможността за доброволно погасяване на натрупания дълг", казва управителят на „В и К" Спартак Николов. Той уточнява, че завеждането на изпълнителни дела е обвързано с активността на потребителите и желанието им за погасяване на задължението, без да се предприема крайната мярка на изпълнително производство

Според справка за натрупаните борчове общо изпълнителните дела за цялата 2016г. са 1471 дела. Сумата на задълженията през миналата година е за 1 725 137 лева. Сухата статистика сочи, че от началото на януари до 30 юни тази година изпълнителните дела срещу частни абонати са 1015 броя, а сумата на задълженията им е за 1 141 581 лева. Възникналите и неплатени задължения за неосъдени частни абонати в периода от 1.01.2016 г. до 31.08.2017 г. са в размер на 6 110 000 лева, съобщиха от дружеството. Фирмите топ длъжници имат да плащат суми от 16 000 до 80 000 лева, като за всички дългове има образувани изпълнителни дела. На първите пет места по борчове в частния сектор са суми от 4 800 лева до 5 000 лева, като отново всички топ длъжници са дадени на ЧСИ.