Сега

Бизнесът поднови битката си срещу добавката за стаж. Въпреки заявлението на премиера Бойко Борисов, че добавката за прослужено време няма да се маха и темата не е на дневен ред, с началото на есенния политически сезон бизнесът поднови кампанията си за отмяната й. Въпросът най-вероятно ще бъде отнесен към Конституционния съд, тъй като работодателите изтъкват доводи, че това допълнително плащане е незаконно и противоречи на основния ни закон. Това става ясно от писмо до институциите на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Бизнесът настоява да бъде отменен чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда, който дава право на Министерския съвет да определя допълнителни трудови възнаграждения, нерегламентирани в действащото законодателство. Именно този текст легитимира добавката за стаж, която иначе не съществува в законите, а е въведена с наредба на МС. С отмяната на чл. 244 трябва да отпадне и задължителният характер на добавката за стаж и тя да бъде уредена само под формата на право, а не на задължение на работодателя. Бизнесът изтъква, че конституцията и Законът за нормативните актове изискват въпроси като видовете възнаграждения да бъдат нормирани на законово ниво, което в случая не е спазено.

"Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж е част от многобройните анахронични елементи на негъвкавото трудово законодателство и неадекватната политика по доходите, действащи през последните над 27 години", посочват от работодателските организации. Остарялото трудово законодателство според тях ограничава възможностите за откриване на нови гъвкави работни места и наемането на нови работници и служители, вкл. хора в края на своята трудова кариера, с ниско образование, от маргинализирани групи. Бизнесът посочва още, че в немалка част от икономическите дейности дългогодишният трудов стаж и професионален опит могат да се окажат недостатъчни, за да компенсират "интереса, трудовата мотивация и енергията, иновативността и производителността, характерни за началото на трудовата кариера на младите работници".

Бизнесът очаква законодателна инициатива от депутатите и министрите, като предупреждава, че при необходимост ще се обърне с допълнително предложение към всички правоимащи институции за сезиране на КС. По-рано работодателите подадоха жалба и в комисията за дискриминация, която трябва да се произнесе дали не са нарушени равните права на служителите с различен стаж и опит.

Спорът за добавката се разрази в началото на лятото, когато темата беше неочаквано сервирана на дневен ред от вицепремиера Валери Симеонов, според когото такава добавка не трябва да има. В следващите дни работодатели и синдикати си размениха остри реплики, от които се запомни твърдението на представители на бизнеса, че класът отглежда търтеи и мързеливци. Както обикновено, Бойко Борисов влезе в ролята на арбитър и под заплахата от синдикални протести обяви, че темата не стои на дневен ред, а Симеонов беше принуден да се извини, че е изразил лично мнение и да обещае "занапред това да не се повтаря".

Харчовете за е-управление вече ще бъдат под контрол в бюджета. Харчовете за електронно управление вече ще бъдат под контрол. Всяка година в държавния бюджет ще се записват в отделно перо разходите за придобиване и обновяване на информационните ресурси на администрацията. В бюджета за 2018 г. ще бъдат планирани 95 млн. лв. Това съобщи председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков.

Досега парите за електронизиране на отделните ведомства са минавали като капиталови или вътрешноадминистративни разходи. "Затова и не може да се даде отговор на въпроса колко средства до момента са изразходвани за електронно управление", посочи Желязков. По думите му в голямата си част администрациите са разбирали електронното управление като закупуване предимно на офис техника, вместо като подобряване на процесите и услугите за граждани и фирми.

ДАЕУ е започнала голям проект за инвентаризация на информационните ресурси на всички 448 централни, областни, общински и районни администрации. "Целта е да има яснота какво е направено до момента, всяко ведомство с какво разполага и от какво има нужда - дали от сървъри, хардуер, лицензи, софтуер и т.н.", обясни Желязков. В бъдеще бюджетът за електронното правителство ще се определя именно на базата на данните от инвентаризацията. Те ще бъдат вкарани в специален регистър, който администрациите трябва постоянно да обновяват. Първи резултати щяло да има в началото на 2018 г., а посочената сума от 95 млн. лв. била само индикативна. Тя е определена според посочените от администрацията планове, като най-много средства са заявени за закупуване на хардуер. Включват се и разходи за внедряване на приложни системи, софтуер и комуникационно оборудване. Най-малко средства администрациите предвиждат за разработване и внедряване на електронни административни услуги. Очаква се догодина всяко министерство да изхарчи между 20 хил. до 1 млн. лв., областните администрации - между 10 и 20 хил. лв., а общинските - между 400 и 5000 лв. От ДАЕУ обаче заявиха, че с приоритет ще бъдат одобрявани разходите за актуализиране на регистрите и осигуряването на тяхната свързаност.

През 2018 г. трябва да се осигури свързаността на 62 базови регистъра, така че обменът на документи и данни да става електронно по служебен път, без да се изисква това да правят гражданите и фирмите, заяви Росен Желязков. До края на септември след приемането в Народното събрание на необходимите законови промени това ще се случи за първите 8 регистъра, за които бе съобщено, че ще отпаднат 12 от най-масовите удостоверения - актуално състояние на фирми, вписвания в Имотния регистър, публични задължения, за семейно положение и др.

С приоритет догодина ще се работи и всички администрации да въведат системи за документооборот и електронен обмен между тях, защото сега такива имат само една трета от ведомствата.

Капитал

Как азербайджанската пералня изцапа България. Правителството на Бойко Борисов не взе страна по случая с т.нар. азербайджанска пералня - разследване, публикувано в британския в. "Гардиън" за случаи на пране на пари и плащания за изчистване на репутацията на управлението в Баку за около 2.9 млрд. долара. В схемата има две български имена - на представителя на държавата в ЕБВР Калин Митрев и съпругата му Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО.

Финансовият министър Владислав Горанов поиска обяснения от Митрев преди заседанието на Министерския съвет в четвъртък, а след него заяви - "от изпратената позиция на Калин Митрев до правителството не се вижда да има нарушения на българското законодателство". В нея било записано и, че "управителните органи на ЕБВР нямат съобръжение и притеснение по отношение на медийните публикации, които се определят от някои като скандални". Все пак правителството ще изчака официалното становище на ЕБВР. Според Горанов -"Той (Митрев бел.ред.) е номиниран от България като директор в банката и само органите ѝ могат да предприемат съответните действия срещу него. На този етап нашата реакция ще бъде да изпратим официално писмо от правителството до президента на банката Сума Чакрабарти, в което да поискаме позицията им".

По-късно през деня в публикация на в. "Гардиън" се цитира банката, от която казват, че "само България може да предприеме действия спрямо Митрев или да го оправдае". Неговата роля е еквивалентна на тази на посланик т.е. не е служител на ЕБВР. Британското издание припомня, че скандалът идва в началото на двудневна визита на президента на финансовата институция в Баку, по време на която ще се водят разговори за отпускане на заем от 500 млн. евро на Азербайджан за изграждане на газов коридор.

Митрев е изпратен в базираната в Лондон ЕБВР през 2016 г. с решение на Министерския съвет, по предложение на министър Горанов. Според служители във финансовата институция няма практика ръководството й да се намесва в избора на съответните държави. Едва ли и сега това ще се случи, още повече, че Митрев е добре познат в тези среди, в които, с прекъсвания, пребивава от 1996 г. Обратното би означавало, по думите на Горанов, че всяко освобождаване на Митрев в годините назад при смяна на правителствата е инициирано от ЕБВР. После той е назначаван отново от България.

В четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка, която ще се извършва от Софийската градска прокуратура и НАП, тъй като в разследването става дума за суми, получени по консултантски договори с Баку. Ще се търси дали става дума за пране на пари и дали наистина са платени данъци върху средствата.

Повече за историята може да прочетете в следващия текст.

Терминът "хайверна дипломация" не е много популярен в България, но през седмицата стана ясно, че практическото му измерение - да, поне сред някои кръгове, които имат влияние. "Хайверната дипломация" - плащане на скъпи лобисти, луксозни екскурзии, "безплатни" конференции и семинари, спонсорства на културни събития и дори директни подаръци в хайвер, злато и сребро, е едно от средствата, с които управлението на Азербайджан, упреквано за преследване на опоненти, арести на правозащитници и натиск върху журналисти, се опитва да се легитимира. Практика, следвана от десетки години, след първия пробив - присъединяването на страната към Съвета на Европа през 2001 г. (интервю с председателя на Европейската инициатива за стабилност Гералд Кнаус - един от авторите на термина в края на текста).

Разследване, публикувано в британското издание "Гардиън", разкри, че част от подобни схеми за около 2.9 млрд. долара, изглежда, са двама българи с влияние извън границите на страната - представителят в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР, със седалище в Лондон) Калин Митрев и съпругата му, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Те са набъркани в общия случай на т.нар. азербайджанска пералня. В периода 2012 - 2014 г. Митрев като консултант към частни британски компании е получил от азербайджанската "Авуар Ко" поне 425 000 евро. ЮНЕСКО има няколко инициативи, свързани с Баку и съпругата на президента Илхан Алиев, Мехрибан, която е и вицепрезидент. Тя получи едно от престижните отличия на международната организация - медала "Моцарт". В централата в Париж пък беше разположена фотоизложба, организирана от фондация "Гейдар Алиев" под надслов "Азербайджан - земя на толерантността".

Митрев потвърждава за парите, но твърди, че те са от законна дейност, декларирани са и върху тях е платен данък. Отрича да знае какъв е произходът им. Пред в. "24 часа" коментира, че средствата са получени по тригодишен договор. Съветвал фирмата как да участва в публично-частни конкурси и проекти, "да работи с международните финансови институции". Азербайджанската фирма работела по контрола и предотвратяването на периодичните наводнения по поречието на реките Кура и Арас. Митрев обобщава, че заключенията на разследването са "внушения, които имат за цел да компрометират мен и Ирина Бокова". "Погрешно е да се замесва моето име. Пред британското издание тя пък твърди, че не знаела за бизнес дейността на съпруга си.

Кой е Калин Митрев

В периода, за който става дума в разследването, Митрев за кратко не е представител на България в ЕБВР. Той на няколко пъти е изпращан в Лондон от правителства, доминирани от различни политически сили през годините. Първо в края на 1996 г. за около година. През 2010 г., в първото управление на Бойко Борисов, се случва поредният трус в кариерата на Митрев - в Лондон е изпратена Стефка Славова, но четири години по-късно той пак е назначен в ЕБВР от отиващия си премиер Пламен Орешарски. Есента на същата година, след завръщането във властта на Борисов, Министерският съвет връща на позицията Славова, но тогава вече Калин Митрев явно намира някакви достатъчно силни мистериозни аргументи, за да остане в Лондон за още две години въпреки решението на правителството. Официално е назначен за пореден път в ЕБВР от управлението на ГЕРБ през 2016 г. По неофициална информация най-вероятно оставането му на поста е свързано с предстоящата по това време номинация на съпругата му Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Във времето на социалистическото правителство на Жан Виденов (1994 - 1997), когато започва международната му финансова кариера, Митрев отговаря за масовата приватизация. В тези среди попада след развитие в Министерството на външните работи, като източници от БСП твърдят, че там е харесан от Любен Гоцев, който от 1982 до 1990 г. беше зам.-министър, а после и министър на външните работи.

Последните му няколко години в ЕБВР пък съвпадат с бурно развитие в кариерата на съпругата му Ирина Бокова. От 2009 г. тя е първата жена начело на ЮНЕСКО, избрана и за втори мандат. В края на управлението на Орешарски тя беше номинирана за генерален секретар на ООН - решение, което Бойко Борисов подкрепи през 2016 г., след все по-засилващ се натиск през медии и коалиционния партньор АБВ. Кампанията обаче се оказа неуспешна за Бокова. След края на мандата й в ЮНЕСКО в края на годината тя ще стане член на управата на новия археологичен парк "Колизеум" в Рим по покана на министъра на културата на Италия Дарио Франческини.

Заради скандала финансовият министър Владислав Горанов поиска обяснения от Митрев. Двамата се чуха и по телефона. Въпросът дали той ще остане в ЕБВР трябваше да се обсъжда на заседанието на правителството в четвъртък.

Азербайджан и последиците

Разследването, публикувано в "Гардиън", замесва бивши представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), депутати, журналисти и други - хора, на които е плащано директно или не и които могат да легитимират и да изчистят образа на управлението в Баку. Илхан Алиев е президент от 2003 г., когато наследи поста от баща си - предишния президент Гейдар Алиев. През 2013 г. Илхан Алиев бе преизбран с огромно мнозинство за трети мандат. Сред поздравленията е и официално писмо от генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

През 2013 г. е един от големите скандали в ПАСЕ, когато критична резолюция относно демократичните принципи в страната е отхвърлена след спор от асамблеята. Последното разследване обаче най-вероятно ще е по-разтърсващо. Още във вторник комисията по правни въпроси към Съвета на Европа настоя управлението на Алиев незабавно да започне независимо и безпристрастно разследване на разкритията за "пералня", както и да осигури пълно сътрудничество с компетентните международни институции.

Групата на ПЕС в европарламента също иска изслушване на замесените банки и политици. Призиви за независимо разследване се чуват и в английския парламент.

Сътрудничество от страна на Баку едва ли може да се очаква предвид реакцията на публикацията на "Гардиън". Управлението на Алиев видя зад разследването милиардера Джордж Сорос и арменското лоби . Подобни конспиративни обяснения неофициално споделиха и български политици. "Капитал" не намери нито един, който да коментира открито отношенията с Азербайджан, повечето покани бяха отхвърлени със заобикалки, че трябва да се внимава с всяка дума, за да не се навреди на двустранните отношения.

Най-голямото известно дарение от страна на Баку за България е в размер на 1.2 млн. евро от фондация "Гейдар Алиев" за възстановяване на хълма Трапезица във Велико Търново. Бойко Борисов нееднократно благодари за това на президента Алиев. Официалната церемония по приемането на финансирането беше през 2016 г. във Велико Търново и на нея присъства Мехрибан Алиева, която стана "доктор хонорис кауза" на местния университет.

Сред вносителите на предложението за титлата на Алиева е журналистката Венелина Гочева като председател на съвета на настоятелите на Великотърновския университет. "Дълбоката ерудиция, хуманно отношение и себераздаване на г-жа Алиева са признати и оценени от лидери и общности по цял свят", посочват инициаторите. Мехрибан Алиева стана и почетен гражданин на Велико Търново.

Тази година главният прокурор Сотир Цацаров, който очевидно е поставен в изолация от Западна Европа и САЩ, посети официално Азербайджан и дори се срещна с лидера Алиев.

Разследването на в. "Гардиън" не е първото за начина, по който управлението в Азербайджан купува влияние и чисти образа си. Проучванията и проверките, а даже и съдебните процедури срещу политици се бавят с години, ако изобщо започват, и това рони от авторитета на организации, като Съвета на Европа например. По-лошото е, че в този момент скандалът удря и по и без това не особено добрия авторитет на България. Тъжно, но в ситуацията е по-добре, че Ирина Бокова не стана генерален секретар на ООН, защото най-вероятно първият български успех на такава висока позиция щеше да бъде и първият огромен международен скандал с българско участие. Не че генералният директор на ЮНЕСКО е ниска позиция сега, но мандатът й е пред приключване. Да му мислят в "Колизуема".

Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е силно застрашено. България е една от петте държави-членки на Съвета на Европа, в която върховенството на правото е много сериозно застрашено заради ограничаване на независимостта на съдебната власт чрез политически натиск върху съдилищата и съдебния съвет. Другите четири държави са Полша, Молдова, Румъния и Турция, всяка със своите особености, но всичките пет са част от тази много опасна тенденция. В България Висшият съдебен съвет е политизиран и без желание и капацитет за реформи, прокуратурата и главният прокурор са безотчетни, а реформата на обвинението е "чувствителна тема", парламентът предприема законодателни репресии върху организациите на магистратите, но не може да постигне съгласие за новия антикорупционен орган.

Това се сочи в доклад на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен "Нови заплахи за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: избрани примери", който ще бъде разгледан на предстоящата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), 9-13 октомври в Страсбург.

Въз основа на този доклад във вторник Комисията по правни въпроси на ПАСЕ е приела резолюция, в която изразява сериозна "загриженост за зачитането на принципите на правовата държава, и по-специално независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите в пет държави-членки - България, Полша, Република Молдова, Румъния и Турция". Проблемите във всяка от тези държави имат специфика, но това което ги обединява е, че заплахите за върховенството на правото в тях са станали много сериозни, под риск са поставени законността, правната сигурност, забраната на произвол и достъпът до правосъдие. Тенденциите за ограничаване на независимостта на съдебната власт, които се осъществяват чрез опити да се политизират съдебните съвети и съдилищата, са характерни най-вече за България, Полша и Турция, масовото отстраняване на съдии и прокурори - в Турция, а опити в тази насока се забелязват в Полша. Съществуват и тенденции за ограничаване на законодателната власт на парламента (Молдова, Румъния и Турция), а корупцията, която е голямото предизвикателство пред върховенството на закона, остава широко разпространен феномен в България, Молдова и Румъния.

Препоръките и контекстът

Докладът препоръчва проект на резолюция на ПАСЕ, с конкретни условия за всяка от петте държави. Специално за България се препоръчва да се призоват българските власти:

1. да продължат реформата на ВСС, на съдебната власт и на прокуратурата (спомената отделно) в съответствие с препоръките на Съвета на Европа;

2. да засилят на усилията за борба с корупцията и в частност - създаване на новат антикорупционна агенция, предвидена в стратегията.

Докладът идва в момент, когато в България текат финалните действия по избор на членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, а задкулисните договорки за избора на новия председател на Върховния административен съд истеризират докрай. Очертаните в него тенденции и предупреждения са директно относими както към предстоящите избори, така и към тенденциите за репресивно законодателство по отношение на съдебната власт, което настоящото 44-то Народно събрание демонстрира от началото на мандата си.

Висшият съдебен съвет - политизиран и без воля и капацитет за реформи

България все още е в пост мониторингов доклад с ПАСЕ, както и под мониторинга на ЕС, започнал през 2007 г. През този период страната ни е напреднала значително по прилагането на стратегията за съдебна реформа, на два пъти е променяла конституцията с цел да даде повече власт на ВСС, да създаде Инспекторат към съвета с цел да повиши стандартите за интегритет в съдебната система, се сочи в доклада. Същевременно обаче специално се отбелязва, че при промените в Конституцията през 2015 г. съществена част от препоръките на Венецианската комисия не са възприети (въпреки че управляващите тогава твърдяха обратното, включително и сегашният министър на правосъдието, тогава председател на парламента Цецка Цачева.) "В резултат на това бившият министър на правосъдието г-н Христо Иванов подаде оставката си с аргумента, че реформата не стига достатъчно далеч", пише в доклада.

Разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, не премахна напрежението между членовете му, проблем остават и твърденията за липса на обективност. В този контекст се цитира заключението в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, че ВСС "не е в състояние или не желае" да извършва реформи в чувствителни области като преструктуриране на съдилищата и прокуратурите, което води до дисбаланс в натовареността в по-големите съдилища в страната. Слаб е прогресът при установяването на справедливост и прозрачност в дисциплинарните процедури на ВСС. Отново се изтъква рискът от политизация на съвета и на кадровите му решения в контекста на парламентарната квота, равна на съдебната.

Реформата в прокуратурата - чувствителната тема за отчетността на институцията и лично на главния прокурор

Реформата на прокуратурата също се оказа силно чувствителна тема, се казва в доклада, като се подчертава, че това е и становище на ЕК. Съществуват подозрения за неправомерно политическо влияние и липса на цялостна отчетност на прокуратурата, а същевременно тя играе важна роля при контрола върху администрацията. Този проблем е в центъра на дебата за липсата на убедителни резултати и присъди срещу корупцията на високо ниво и сериозната организирана престъпност. Главният прокурор, който оказва оказва влияние върху цялата система, не е включен в системата на отчетност и контрол, въпреки въведеното задължение за годишен доклад за дейността пред Народното събрание и на Висшия съдебен съвет.

Припомня се, че по искане на България Европейската служба за структурна реформа изпрати през декември 2016 г. група от независими прокурори от няколко страни членки на ЕС, които да извършат независим анализ на българската прокуратура. Проучването им установи необходимост от по-добър вътрешен надзор на делата от страна на ръководството, за да се осигури отчетност да взетите решения, както и от повече механизми за цялостна отчетност на прокуратурата пред обществеността, например чрез създаването на специализирана парламентарна комисия и система от външни инспекции. Отделно от това, в заключенията като общ принцип се отбелязва, че независимостта на прокурорите и прокуратурата не е от същата природа като тази на съдиите.

Припомня се, че неефективното криминално разследване на чувствителни случаи нееднократно е било идентифицирано като системен проблем от Европейския съд за правата на човека.

Опасни тенденции в законодателната дейност на парламента

В доклада се отбелязва, че през юли 2017 г. парламентът започна работа върху промени в Закона за съдебната власт, с които да бъдат наложени ограничения върху дейността на съсловните организации на съдии и прокурори - финансиране само от вътрешни източници и забрана за участие в научни и академични дейности, финансирани от чуждестранни лица. Тази промяна е оттеглена заради сериозните публични критики, но в окончателно гласувания закон остана задължението за автоматично отстраняване от длъжност от ВСС на всеки магистрат, обвинен в престъпление, без възможност за съдебен контрол върху това отстраняване. В заключенията на доклада се отбелязва, че "сигурността на мандата и несменяемостта са ключови елементи на независимостта на съдиите", съдиите трябва да имат гарантиран мандат до задължителна пенсионна възраст, като той следва да бъде установен със закон и да може да бъде прекратен само в случаи на сериозни дисциплинарни или наказателни нарушения, установени със закон, в резултат на които съдията не може вече да изпълняват съдебни функции.

Корупцията в контекста на "пленената държава"

В доклада се отбелязва също така, че корупцията е отдавнашен проблем в България, високото ниво на политическа и административна корупция се обсъжда в контекста на феномена "пленена държава". ЕК отбелязва традиционно твърде малкото влезли в сила присъди за корупция по високите етажи. Същевременно в парламента не може да се постигне съгласие върху закона за създаване на унифициран антикорупционен орган с правомощия да води административни разследвания и проверки за конфликт на интереси.

Стандарт

Бизнесът иска тест за новите тарифи на газа. Настояваме за тестови период на входно-изходния тарифен модел на "Булгартрансгаз", който трябва да влезе в сила от 1 октомври. Това коментира пред журналисти зам.-председателят на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Пола Найденова след последната си среща с енергийния министър Теменужка Петкова.

Настояваме и за преразглеждане на съотношението за определяне на необходимите годишни приходи на "Булгартрансгаз", според което 90% от тях трябва да се покриват от резервиране на капацитет, а само 10% - от реално извършена услуга по пренос, обясни Найденова. Ние искаме това съотношение да се промени, иначе шокът за пазара ще дойде от това, че досега ние сме плащали само за реално пренесени количества газ, а отсега нататък ще се иска заплащане на голям процент на капацитетни продукти, които предварително не може се изчисли дали ще използваме изцяло, обясни Найденова. Или ще се наложи да купуваме допълнителни капацитети - тримесечни, месечни и най-вече дневни, допълни тя.

Сега вече реално ще трябва да се прогнозира предварително това, което ще се резервира като капацитет и да се плаща, заяви Пола Найденова.

От изявлението й за пореден път стана ясно, че едрият бизнес у нас продължава да подлага на съмнение избрания от "Булгартрансгаз" модел за определяне на тарифите за достъп и пренос на природния газ за период от три години - до 31 септември 2019 г., и очаква големи финансови сътресения в ущърб на крайните потребители.

Ние не може да се сравняваме със съседните държави, в които има избран модел 90:10%, защото там има натовареност на газопреносната мрежа и недостиг на капацитет, обясни Найденова. В България преносната мрежа е натоварена едва 30-40%, коментира още тя.

Според изчисленията на БФИЕК, новият тарифен модел на "Булгартрансгаз" за достъп и пренос на природен газ ще доведе до 60% увеличение на разходите за пренос спрямо сегашните. От КЕВР обаче вече заявили, че било късно за промяна на съотношението 90:10%, тъй като входно-изходния тарифен модел трябва да влезе в сила от 1 октомври, обясни Пола Найденова.

От самия оператор „Булгартрансгаз" за пореден път коментираха, че целта на входно-изходния модел е единствено дисциплиниране на пазара.

Турция ни обеща сътрудничество в енергетиката. "Република Турция е готова на всякакво енергийно сътрудничество с Република България, което ще доведе до сигурност на енергийните доставки". Това каза турският министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, който се срещна с министър-председателя Бойко Борисов и с министъра на енергетиката Теменужка Петкова в рамките на еднодневното си посещение в страната. Министър Албайрак поздрави домакините си по случай националния празник - Съединението на България, съобщиха от правителствената информационна служба.

Обсъдено бе задълбочаване на двустранното енергийно сътрудничество както в областта на природния газ, така и на електроенергетиката. Двете страни се договориха за реализацията на съвместни проекти, които ще доведат до сигурност и диверсификация на доставките на природен газ, както и постигане на конкурентни цени за индустрията и бита. „България и Турция са стратегически партньори - през двете страни преминават естествените потоци на природния газ", подчерта премиерът Борисов.

Българската страна запозна турската с реализацията на концепцията за изграждане на европейски газоразпределителен център „Балкан", който трябва да бъде осъществен при условията на европейското законодателство.

От турска страна бе проявен интерес и за проучване на възможностите за изграждане на допълнителни електропреносни линии, които да осигурят увеличаване на капацитета на износ на електроенергия от България към Турция.

Монитор

Гените ни на боклука, ако не си доплатим. Гените ни отиват на боклука. Това става след изтичане на договорите за съхранение на еякулата, яйцеклетките, зиготите и гаметите между пациентите и клиниките по асистирана репродукция, ако не се плати нова такса за продължаване на срока на замразяването. При подписване на договора двойките избират дали след изтичането му биологичният материал да се дари, унищожи или да се бъде предоставен за научни цели. В повечето случаи хората отказват да дарят. Дори да не са прочели тази клауза от договора и да са сложили подписите си, те се връщат и отказват дарителство с анекс, разказаха пред „Монитор" специалисти по ин витро. Според наблюденията им съгласията се броят на пръсти.

Унищожаването на биологичния материал е регламентирано в специален член на наредба 28 за Наредбата за дейностите по асистираната репродукция.

От 110 до 275 лева варира месечната такса за замразяване на сперма. За съхранение до една година в различните клиники тя е от 462 до 550 лева, до 3 години - от 1210 до 1250 лева, до 4 години - от 1540 до 1650 лева. За запазване на еякулат за 5 години, колкото е максималният срок, цената е от 1870 до 2000 лева.

Таксата за замразяване на яйцеклетки е в зависимост от техния брой. Най-евтино излиза, ако се замразят три за един месец - от 660 лв., до 6 броя - 810 лева. Замразяването на два ембриона струва 530 лв., ако са четири - 680 лв., до 6 броя - 830 лева.

Възрастта на донорките на яйцеклетки да бъде увеличена с две години до 36 години, пък предвижда проект за промяна на Наредбата за дейностите по асистираната репродукция. Той е внесен в Министерството на здравеопазването от Изпълнителната агенция по трансплантации по настояване на клиниките, които работят метода ин витро, съобщи пред „Монитор" завеждащата дирекция в агенцията д-р Евелина Цветкова. Тя уточни, че по тях в момента работи група от специалисти, след което ще бъдат предоставени за обществени обсъждания.

Идеята е да се даде възможност на повече жени в репродуктивна възраст да даряват. Ще бъде запазено обаче изискването преди това те да имат поне едно родено дете.