Капитал Daily

Юнкер: Шенген и еврозоната да се отворят за България. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова България и Румъния бързо да бъдат приети в шенгенското пространство. В годишната си реч пред Европейския парламент за състоянието на Европейския съюз Юнкер директно засегна България и по още една линия. Той предложи създаването на специален присъединителен инструмент за еврозоната, за да се подпомогнат страните да изпълнят критериите за приемането в нея. В момента България е единствената страна в ЕС, която все още не е приела еврото и която е заявила желание да се присъедини към общата европейска валута. Председателят на ЕК освен това подчерта, че страните трябва да бъдат насърчени да се присъединят към банковия съюз максимално бързо, "за да се намалят рисковете за банковите системи на някои страни".

Речта на Юнкер се определя като решаваща за председателя на ЕК, чийто мандат, поне до скоро се очертаваше да бъде запомнен основно с решението на Великобритания да напусне ЕС и хаосът на мигрантската криза. В изказването пред евродепутатите той трябваше да затвърди усещането, че води Европейския съюз във вярна посока и да очертае собствената си програма за бъдещето на съюза. Ако през 2015 и 2016 г. страните членки все още се бореха с последствията на икономическата рецесия и проблемите на еврозоната, решението на Великобритания за напускане на ЕС, бежанската криза и ръста на подкрепа за популистките партии, сега тези кризи изглеждат загърбени. В момента европейската икономика расте по-бързо от американската, безработицата се върна на нивата си отпреди 2009 г., броят на мигрантите рязко намаля (с 97% от Турция) и дори напускането на Великобритания вече се приема без много драма.

Юнкер започна изказването си пред депутатите без изненади, като изтъкна всички положителни факти за развитието на Европа, без директно да се опитва да се припише заслугите за тази промяна. "Вятърът отново е в платната на Европа", каза той на евродепутатите. Изложението му беше в типичния стил на Брюксел, с всички познати мантри за обединение и продължаване на вече започната работа за изграждането на енергийния, капиталовия, банковия съюз, завършването на единния цифров пазар и т.нар. Европа на сигурността.

Председателят на ЕК няма властта да направи всичко от заявеното. Изказването му е по-скоро призив и заявка за посоката, за която комисията мисли че е правилно да се върви. Приемането на България в Шенген например, или влизането в чакалнята на еврозоната, зависи от отделните държави, а за валутния съюз и от ЕЦБ. Призивът на Юнкер обаче има политическа тежест и от него България може да спечели.

Няма Запад, няма Изток, всичко е ЕС

По-силната част от речта на Юнкер обаче беше неговата визия за бъдещето на Европа."Отваря ни се прозорец от възможности, но той няма да остане отворен завинаги", каза на евродепутатите председателят на ЕК.

Изказването на Юнкер очевидно беше конструирана по модела на известната реч на Барак Обама на демократическата конвенция през 2004 г., от която стартира голямата политическа кариера на доскорошния американски президент. "Няма малки и големи, източни и западни, северни и южни [членки на ЕС]... Европа се простира от Виго до Варна, от Испания до България... Европа трябва да диша и с двата си дроба, иначе нашият континент ще се задушава", каза Юнкер.

Както се и очакваше, Юнкер протегна ръка Източна Европа. Председателят на ЕК декларира, че не може да има второкласни граждани (макар че примерът му беше с детската смъртност в Италия и Румъния, а не с правата на източноевропейците в Западна Европа), не може да има второкласни работници (по повод обвиненията, че източноевропейците получават по-ниски заплати от колегите си, когато работят в Западна Европа), както и не може да има второкласни потребители (заради разкритията, че международни компании предлагат продукти в Източа Европа с различни съставки от тези, които продават в Западна Европа).

Това, което изненада обаче, е предложението за създаване на специална европейска агенция за трудовата мобилност, която да следи за правилното приложение на трудовото законодателство. Това може да означава само едно - ограничения за източноевропейците да работят на Запад и явен реверанс към френския президент Еманюел Макрон. Въпреки че липсват факти, че командированите работници реално подкопават заплащането на западните си колеги, те ще се изправят пред допълнителна бюрокрация. Юнкер призова и за по-бързо приемане на предложения социален стълб за Европа, който отново трябва да се бори със "социалния дъмпинг", в който са обвинени източноевропейските страни.

За сметка на това ЕК предвижда да се дадат повече правомощия на националните органи да санкционират компании, които предлагат продукти с различни съставки - нещо, което те и сега биха могли да правят, ако имат основания да налагат санкции.

Без изрично да споменава Полша и Унгария, Юнкер подчерта, че решенията на европейските институции трябва да се изпълняват, както и че не трябва да се подкопават местните съдилища. Наскоро Будапеща каза, че няма да прилага квотно разпределение на бежанци въпреки решението на Европейския съд, че то е задължително за страните членки. Във вторник ЕК обяви, че започва процедура за нарушение срещу Варшава, след като полското правителство отказа да промени политиката си за подмяна на съдиите. "В Европа действа върховенството на закона, да бъдеш част от съюза означава да приемаш решенията на органите на съюза и да ги изпълняваш", каза Юнкер.

Реверансът към България и Румъния

За сметка на критиките към Полша и Унгария Юнкер направи специален реверанс към България и Румъния, които имат много по-проевропейска реторика от централноевропейските страни. Освен че призова за по-бързото им приемане в Шенген, председателят на ЕК обяви, че ще бъде създаден специален присъединителен инструмент за еврото, който ще предлага техническа и "дори финансова" помощ за страните от ЕС, които искат да се присъединят. Засега само България е декларирала ясно, че иска да влезе в еврозоната. Юнкер подчерта и че всички страни членки трябва да се присъединят към банковия съюз максимално бързо, което отново пряко касае страната, тъй като БНБ свързваше влизането в съюза с едновременното приемане на еврото.

Какво обаче предстои конкретно?

Юнкер очерта пет теми, по които ЕК ще работи в следващата година и половина: нова търговска политика, индустриална стратегия, засилване на водещата роля на Европа в борбата с климатичните промени, промени в миграционната политика и засилване на мерките за онлайн сигурност. В следващите дни Европейската комисия ще представи четири пакета с документи, в които тези идеи се обясняват по-подробно.

По всички тези пет точки ЕК има правомощия да предлага законодателство. По общите предложения на Юнкер - напрмер за създаването на нови разузнавателни структури, трябва да има решение на страните членки, но самият факт, че председателят на ЕК ги представя публично, означава, че те са минали през сериозни консултации с националите правителства.

Повече търговски национализъм

Един от най-важните завои в бъдещите политики на ЕС се очертават в областта на търговията. Брюксел ще изостави настояването си за сключване на търговски споразумения, които освен намаляване на бариерите пред търговията включваха и мерки за регулаторно сътрудничество и защита на инвестициите. Последните две предизвикаха много критики по време на преговорите с Канада и почти провалиха подписването на СЕТА. Юнкер обеща, че оттук насетне всички позиции по преговорите ще бъдат публикувани от самото начало. "Слагаме край на слуховете и непрозрачността", декларира председателят на Европейската комисия.

Друга важна промяна е предлаганата система за инвестиционна сигурност (investment screening). Тя ще изисква задълбочена проверка на сделките за придобиване на европейски стратегически фирми от компании от трети страни, особено ако те са държавни. В последните две години инвазията на китайски инвестиции в енергийни, транспортни и технологични фирми предизвика сериозни критики, че Европа лесно продава технологичното си предимство (например при придобиването на световния лидер в индустриалната роботика Kuka). "Ние не сме наивни привърженици на свободната търговия", каза Юнкер.

На практика ЕК предлага едновременно повече отваряне на търговията със света, което би задоволило по-либерално настроените държави в ЕС, но в същото време и повече протекционизъм за тези, които се страхуват от глобализацията.

Нова индустриална политика

Юнкер обеща и нова индустриална политика, която да насърчи сектора, но не даде повече подробности (ЕК ще публикува идеите си идния понеделник). Той обаче наблегна на автомобилната индустрия, която е гордостта на Европа, но беше и в центъра на т.нар. Дизелгейт. Вероятно предложените мерки ще включват подкрепа за по-бърза раздяла на транспорта в Европа с фосилните горива, което е реверанс към Германия. Нейната автомобилна промишленост беше най-засегната от скандала с фалшифицирането на данните за емисиите и сега може би ще получи помощ за разработването на алтернативи.

Лидер на борбата с измененията в климата

Председателят на ЕК заяви, че ЕС трябва да направи "планетата велика отново". Юнкер не влезе в подробности (законодателството от близо 1000 страници в областта на енергетиката и климата вече е в процес на приемане), като наблегна на това, че след оттеглянето на САЩ от споразумението в Париж ЕС има задължение пред цялото човечество. За разлика от друг път обаче закачката със слогана на американския президент Доналд Тръмп ("Да направим отново Америка велика") мина почти незабелязана.

Миграцията остава водеща тема

В областта на миграцията Юнкер също предлага баланс, който да задоволи максимално много страни членки. От една страна, той каза, че Европа трябва да остане отворена за всички тези, които търсят убежище (също лека закачка със САЩ и известния надпис на Статуята на свободата в Ню Йорк), и подчерта, че само за последната година страните от ЕС са дали убежище и са разселили 720 хил. души - тройно повече от САЩ, Канада и Австралия, взети заедно.

В същото време очертаните мерки затягат миграционния контрол. Юнкер предлага например повече усилия за връщане на незаконните имигранти (сега едва 36% от тях биват изпращани обратно в родните им страни), създаване на легални пътища за емиграция (т.е. по-селектиран подход за приемане) и повече помощи за Африка (които вече се отпускат при съгласие на страните да приемат обратно своите граждани).

Повече киберсигурност

"Днес кибератаките могат да бъдат по-опасни за демокрациите и икономиките, отколкото оръдията и танковете", каза Юнкер. Една от мерките, които ще бъдат предложени, е създаването на специална агенция за киберсигурност.

Турция аут

Юнкер беше категоричен, че Анкара не може да се присъедини към ЕС в обозримо бъдеще. "Турция в последно време предприема гигантски крачки да се отдалечи от ЕС, каза председателят на ЕК, имам чувството, че Турция нарочно си създава спънки, за да може да обвинява Европа за прекъсването на преговорите за членство." Въпреки че той не каза какви точно ще са стъпките, които ЕС ще предприеме, очаква се в началото на следващата година Европейската комисия да публикува критичен доклад към Анкара, който може да стане основание страните членки да прекратят или да замразят преговорите за членство с Турция.

Макрон - по-скоро не

Въпреки че Юнкер направи някои реверанси към предложенията на френския президент за реформи в ЕС, той директно отхвърли повечето му идеи. Например според председателя на ЕК вместо финансов министър на еврозоната трябва да се създаде финансов и икономически министър, който обаче да е част от Европейската комисия. Разликата не е само семантична. В предложението на Юнкер новият министър ще се занимава повече с координация на икономическите политики и финансовите инструменти на ЕС, но не и с обща политика за разходите и приходите на страните в еврозоната, както настоява Франция.

Юнкер отхвърли и идеите за създаване на отделен парламент на еврозоната. "Парламентът на еврозоната е Европейският парламент", категорично заяви той. Според френската идея отделният парламент на еврозоната щеше да има възможност да приема отделен бюджет за страните от еврозоната, да набира приходи за него и на практика създаваше нова структура извън тази на ЕС.

Повече данъчна интеграция

Председателят на ЕК призова и за използване на квалифицирано мнозинство от държавите членки при решаването на финансови въпроси. В момента много мерки, които са желани от част от страните членки, се блокират от Великобритания и страните от Източна Европа. Например за въвеждането на данък върху финансовите транзакции, за правила за консолидация на данъчните основи (т.е. компаниите да не могат да избират юрисдикции с по-ниски данъци, за да облагат там печалбите си) и за облагане на онлайн търговията.

Европейско ЦРУ?

Юнкер се обяви и за създаване на европейска разузнавателна агенция. Тя няма да бъде аналог на американското ЦРУ (както призова лидерът на либералите в парламента Ги Верхофстад), но ще позволи автоматична обмяна на данни за заподозрени в тероризъм лица. Липсата й беше една от основните причини екстремисти от Белгия да могат да извършат атентати във Франция. Юнкер допълни, че новата европейска прокуратура може да бъде натоварена да преследва трансграничните актове на тероризъм.

В речта си Юнкер отново повтори, че към 2025 г. очаква действен отбранителен съюз, макар че засега няма много ясни планове как да се случи това. От следващата година започва да действа общият европейски фонд за отбрана, който ще финансира съвместни проекти за разработка и покупка на въоръжение. Наскоро беше договорено и създаването на общ щаб за планиране, но той има по-скоро логистични функции в областта на мироопазващите операции, но не и в областта на националната отбрана.

Повече федерализъм

Въпреки че Юнкер не веднъж е подчертавал, че не е краен федералист (т.е. привърженик на засилването на ролята на европейските институции, за сметка на суверинитета на страните членки), предложенията му за "демократичен скок на ЕС" ще бъдат добре посрещнати от политиците, които желаят по-нататъшна интеграция на ЕС.

Например председателят на ЕК подкрепя транснационални листи за изборите за европейски парламент, т.е. гражданите да могат да гласуват и за депутати от други страни. Той също смята, че практиката наложена от него и конкурента му за поста през 2014 г. Mартин Шулц председатлят на ЕК да бъде издиган от партията спечелила европейските избори и след това само да бъда одобряван от страните членки, трябва да бъде продължена.

Юнкер предлага сливането на поста на председателя на Европейската комисия с този на председателя на Европейския съвет. Последният води заседанията на Европесйкия съвет (т.е. на държавните и правителствените ръководители на ЕС) и се избира от тях. Европесйкият съвет имат право да дава политически насоки на Европейската комисия. Ако постовете се слеят, това ще означава, че е на практика ЕК ще се превърне в правителство на ЕС.

Според Юнкер Европа би била по-лесно разбрана "ако един капитан направлява кораба". Повечети от тези федералистки идеи обаче най-вериятно бързо ще бъдат потопени от сраните членки.

Хотел "Маринела" ще приема европейските лидери за председателството. Ръководителите на делегациите, които ще посетят България по време на председателството на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г., ще бъдат настанявани в столичния петзвезден хотел "Маринела", част от холдинга "Виктория груп" на Ветко Арабаджиев. Решението за това бе взето в сряда от Министерството на българското председателство на Съвета на ЕС, след като другите два участника в конкурса за настаняване са били отстранени от процедурата. Цената за настаняване на един човек е 217.12 лв. без ДДС.

Само един кандидат на финала

Като председател на Съвета на ЕС България трябва да осигури за своя сметка настаняването в София на всички ръководители на делегации от събитията от най-високия клас А (такива са министри или по-високо ниво), както и по един придружител за всеки от тях.

Обществената поръчка за избор на хотели бе обявена през юли с прогнозна цена от около 515 хил. лв. с ДДС. На търга се явиха само три кандидата: собственикът на хотел "Маринела" в София - ВГ АД, както и две туристически агенции - "Аргус травел интернешънъл" и ОССМО. В сряда от Министерството на българското председателство обявиха, че избраният победител е ВГ, тъй като другите два кандидата не отговаряли на изискванията.

Така ръководителите на делегации и по един техен придружител ще бъдат настанени в хотел "Маринела" при цена 217.12 лв. без ДДС (236.6 с включен 9% ДДС), която включва нощувка, закуска и такси. Постигнатата цена е по-ниска от обявената като максимална в поръчката, която беше за около 260 лв. Хотел "Маринела" ще трябва да осигури 1808 нощувки, става ясно от съобщение на министерството, като общата цена ще достигне над 430 хил. лв.

Отстранени участници

Освен че не предизвика интерес от страна на големите хотели в София, поръчката за настаняване на ръководителите на делегации се оказа и проблемна. От Министерството на българското председателство съобщиха, че ще подадат сигнал в Агенцията за обществените поръчки срещу другите два кандидата - "Аргус травел интернешънъл" и ОССМО. От ведомството твърдят, че "Аргус травел интернешънъл" е предоставила "документи с невярно съдържание", без да съобщава какви са били.

Втората фирма - ОССМО, пък е "оферирала цена, два пъти по-ниска от предлаганата цена за настаняване от собственик на хотелска база". "Двата предложени от участника хотела декларират, че категорично отказват да предоставят хотелска база при условията, декларирани от посредника ОССМО, се казва в съобщение на ведомството, което е извършило допълнителна проверка на офертата. Компанията "Аргус травел интернешънъл" и ОССМО (бившата "Фортуна-7") и друг път са участвали в конкурси на държавни учреждения, най-често за осигуряване на самолетни билети при командировки на служители.

Още поръчки

Настоящата поръчка за настаняване на ръководителите е само малка част от бизнеса, който софийските хотелиери ще спечелят покрай българското председателство. В страната се очакват над 22 хил. души, които да посетят различни събития. С изключение на ръководителите на делегации другите участници ще заплащат сами престоя си, като ангажиментът на българската страна е да предложи преференциални цени за настаняване. Още през пролетта бяха избрани около 20 хотела 4 и 5 звезди в София, в които могат да отседнат гостите.

В края на август стана ясно, че за транспорта на делегатите (извън ръководителите) ще отговаря компанията "Карат-С", която спечели обществената поръчка с цена от средно 1660 лв. без ДДС за наем на три вида автобуси с водачи на денонощие (с минимум 15, 30 и 50 броя седящи места). Цената на "Карат-С" бе по-ниска от тази на единствения друг участник в процедурата - "Юнион Ивкони", които предлагаха превоз срещу 1810 лв. без ДДС.

В момента тече и обществена поръчка за избор на кетъринг фирма, която да обслужва събитията около председателството с прогнозна стойност от 1.1 млн. лв., която привлече вниманието на големите компании в бранша. До крайния срок оферти подадоха дружествата "Ред девил кетъринг", "Лаура кетъринг", "Либърти фуд сървисис" и консорциумът "Дели лукс", в който влизат "Лукс ивент" и "Дели репрезентатив груп".

Сега

Комисията за финансов надзор поиска нагли такси, за да си осигури лукс. Комисията за финансов надзор прави нов опит да си уреди финансов и материален разкош - на гърба на контролираните от нея пенсионни компании, застрахователи, инвестиционни посредници и т.н. Тя пусна за обществено обсъждане проект за законови промени, в който се предвижда драстично вдигане на таксите. Ако предложенията минат, само от пенсионните дружества КФН ще събира милиони левове всяка година. За лукса да бъде контролирана от комисията пенсионна компания може да се наложи да плаща по 1.9 млн. лева годишно такса "надзор". За застрахователните брокери се предлага скок на същата такса от 1500 лв. на 5000 лв., което прави 333% увеличение. Ако тези предложения се приемат, със сигурност ще се наложи надзираваните компании също да вдигнат цените и таксите за своите клиенти - граждани и фирми.

"Изготвените разчети показват необходимост от удвояване на определения към момента бюджет", твърди КФН. За 2017 г. комисията разполага с 11 млн. лева. От мотивите към проектозакона се разбира, че комисията иска спешно да си купи нови коли, компютри, софтуер, мебели, да се разшири на повече площ и да си издейства по-високи заплати - със сегашните ресурси не смогвала да поема и обработва лавината от информация и да проверява достатъчно често. А колите били особено важни, за да може инспекторите на КФН да посещават на място компаниите от сектора.

Офанзивата на финансовия регулатор започна преди около година. През октомври 2016 г. новата председателка Карина Караиванова (бивша заместничка на финансовия министър Владислав Горанов) обяви, че комисията трябва да скъса пъпната връв с държавната хазна и сама да се грижи за издръжката си, което ще стане с увеличение на таксите. Малко след това се появи и проект за промени в тарифата, който смути компаниите от финансовия сектор. Те обаче не посмяха публично да критикуват скока на таксите - вероятно за да не разгневят надзираващия ги орган.

Промените, които КФН сега отново лансира, засягат огромен брой играчи от финансовия сектор - 335 дружества, чиито акции се търгуват на борсата, 9 пенсионни компании, над 400 застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, 69 инвестиционни посредници, над 100 колективни инвестиционни фонда, 60 дружества със специална инвестиционна цел и др.

Комисията събира пари за разглеждане на документи, за издаване и за отнемане на лицензи и разрешения, за одобряване на проспекти, дори за изпити на брокери и актюери. Поднадзорните лица плащат дори и за това КФН да ги проверява и глобява. В момента например от всяко пенсионно дружество се събират по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта обаче годишната такса "надзор" може да достигне 1.9 млн. лева - твърдата ставка е 100 000 лева, към нея се добавят 50 000 лв. за всеки отделен фонд, който пенсионната компания управлява, а отделно КФН иска да прибира и "плаващ процент" от събраните пенсионни вноски. Комисията свенливо е сложила таван - в проекта пише, че не може да иззема чрез тази такса повече от 10% от приходите на пенсионното дружество и че тази такса не може да е по-голяма от 1.9 млн. лева. В проектотарифата е записано все пак, че таксите за надзор, събирани от пенсионните компании, не могат общо да превишават 9 млн. лева годишно.

В списъка на плащащите тази такса се предлага да влезе и Гаранционният фонд, който покрива щети по "Гражданска отговорност" и "Злополука". Той ще бъде сурвакан с по 140 000 лева годишно.

Проектът е съпроводен със задължителната оценка на въздействието, но тя е съвсем формална, само за "отбиване на номера". Въпреки че готви лъвски скок на таксите, КФН изобщо не си е дала труда да сметне поне грубо как новата тарифа ще се отрази на поднадзорните й лица и не става ясно с колко десетки милиони левове ще бъдат ударени фирмите от небанковия финансов сектор. Няма нито едно число, измерващо промените в приходите и разходите на КФН.

Вдигането на таксите трябва да осигури и повишение на доходите на кадрите в КФН, става ясно от мотивите. Предложено е заплатите на ръководството на комисията да се "вържат" със заплащането в надзираваните компании. Сега за КФН има "котва" - шефът й може да получава до 90% от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание. Председателят на КФН и останалите членове на комисията обаче искат да взимат поне колкото средните доходи на шефовете в застрахователните, пенсионните, инвестиционните и др. дружества. Известно е, че заплатите във финансовия сектор са сред най-високите в България и са най-близо до средноевропейските.

Освен това КФН държи приходите от глоби да си остават при нея, а не да отиват в държавния бюджет. Това означава, че инспекторите от КФН ще бъдат силно насърчени да се престарават в проверките и на всяка цена да откриват нарушения - така осигурените приходи ще се разпределят като бонуси към заплатите.

КФН посочва, че подопечните й компании били съгласни тя да се самоиздържа от таксите, които събира. После признава, че според застрахователите "размерът на таксите не е малък", но веднага допълва, че високите такси не били чак такова предизвикателство, ако се сравнят с инвестициите, които компаниите трябва да направят, за да отговорят на новите европейски изисквания за платежоспособност.

Комисията не крие, че с новата си тарифа може да принуди компаниите на свой ред да вдигнат цените и таксите за своите клиенти. Но изтъква, че нейните такси били "пренебрежимо малки" на фона на другите разходи, които финансовите компании правят и калкулират в услугите си. А и предложените размери на таксите били "съизмерими с обществената значимост" на надзиравания от нея бизнес.

Смешен плач

Комисията се оплаква, че сега е толкова бедна, че дори не може да си плаща членските вноски в различни организации (1.6 млн. лева), и че сградата, която обитава, й е толкова отесняла, че няма място за архивите. Всъщност от години комисията е сред бюджетните галеници и винаги получава солидни увеличения на разходите си, а таксите й и в момента са доста високи. Вече е в ход процедура за намиране на нова "къща" за финансовите надзорници - по-голяма и задължително в топцентъра на София. А съвсем неотдавна КФН вече се премести в суперлуксозна нова сграда - в сърцето на столицата.

За 2017 г. КФН си извоюва бюджет с разходи над 11 млн. лева. 6.5 млн. лева от тях трябва да се покрият със "собствени приходи" - 4.7 млн. такси и 1.8 млн. лева глоби, а към 4.8 млн. лева е бюджетната инжекция. Изрично е предвидено, ако комисията събере повече приходи, да си ги похарчи, без да се налага депутатите да й актуализират бюджета.

Реакции

Проектът на КФН е в тотално противоречие с декларациите на кабинета "Борисов", че поема курс към разтоварване на бизнеса и гражданите от бюрокрация и такси, коментираха вчера от Българската стопанска камара. Предложенията граничат с институционален рекет - посланието към поднадзорните е "преглъщате високите такси или ще ви спукаме от проверки и глоби", коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

От финансовия сектор, който ще е потърпевш, засега отказват да коментират проекта. Представители на компании от бранша неофициално казаха пред "Сега", че скокът на таксите е притеснителен, а освен това нарушава няколко български закона, според които държавните ведомства са длъжни да съобразяват размерите на таксите с реалните си разходи и нямат право да ги раздуват.

Пълна промяна

Проектът предвижда всички работещи в КФН да минат на трудови договори - а в момента 90% от експертите там имат статут на държавни служители. Карина Караиванова не крие мотивите си - да може по-лесно да уволнява и назначава кадри. В КФН работят 255 души.

Депутатите все пак ще обсъждат отсрочка за новата такса смет. Новият начин за определяне на такса смет според реалното количество отпадъци може и да не влезе в сила от началото на 2019 г., както предлага правителството. Депутатите ще обсъждат искането на общините за отсрочка. Това се разбра при приемането на измененията в Закона за местните данъци и такси на първо четене в пленарната зала. Местните власти искат промените да влязат в сила чак от 2020 г. с мотива, че не са готови да определят налога на принципа "замърсителят плаща". "Необходима е сериозна подготовка на общините. В законопроекта е предвидена 1 година. Имаме призив от общините този срок да се удължи", коментира шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя обясни, че между двете четения ще се обсъди искането за поредната отсрочка.

Според предложението на кабинета от 2019 г. ще има три основи за мерене на боклука за всяко домакинство - с торби, които всяко семейство ще си купува, и така ще плаща предварително таксата, със съдове - отново за всяко домакинство, или според това колко хора живеят в даден имот. Използването на данъчна основа ще е забранено, но пък общините ще могат да избират други основи, ако успеят да ги мотивират. Това според омбудсмана Мая Манолова например оставя отворена вратичката пред местните власти да избегнат справедливия начин за определяне на налога.

Общините са категорични, че не е възможно да се подготвят за тази радикална промяна само за една година, въпреки че дебатът за това тече от десетина години. Другият сериозен мотив е, че таксата ще поскъпне драстично. В момента бизнесът поема значителна част от тежестта за чистотата. В столицата например фирмите плащат 70% от приходите от таксата. "Чух, че кметът на Димитровград е изчислил, че в селцата таксата смет ще се вдигне 10 пъти", обяви Дора Янкова (БСП). Тя напомни, че ГЕРБ са обещали да не увеличават данъците. При обсъждането в комисията по бюджет Янкова прогнозира, че ГЕРБ сами ще поискат отлагането на промените, защото през 2019 г. има местни избори. "Убедена съм, че вие ще стигнете до това предложение. 2019 г. са местните избори. Непопулярни мерки се приемат първата година след избори... Това е голяма политика в общините, голямо състезание", коментира Янкова.

Манол Генов от БСП отбеляза, че предлаганите варианти в законопроекта не дават достатъчно светлина, а в оценката за въздействие няма реални данни. Генов попита Менда Стоянова, ако е кмет на Пловдив, как ще преброи хората в кв. "Столипиново", как ще определи размера на таксата и как ще я вземе. "Това е голям пропуск в закона, не може всички да плащаме, а някои да не плащат", коментира Генов.

"Въвеждането на принципа "замърсителят плаща" относно отпадъците се подкрепи от общините, но при условие че законодателно се определят справедливо и ясно начините за пълноценното му прилагане и лицата, които понасят разходите за управление на отпадъците, и се предвиди преходен период за преминаване към новите основи. Настояваме за по-обективна оценка на рисковете и ефектите не само върху бизнеса, но върху българските граждани при евентуалното приемане на така предложените промени. Законът не трябва толкова рестриктивно да детайлизира за коя услуга коя основа да изплащаш, а трябва да се фокусира повече върху това какво се случва като икономисвайки си торбичките, създаваш незаконно сметище", обясни в комисията по бюджет преди дни кметът на Самоков Владимир Георгиев от името на сдружението на общините.

Столично

"Рязкото въвеждане на закона без преходен период ще доведе до сериозни проблеми на територията на Столичната община. Преди всичко ще се наблюдава нов баланс при разпределянето на финансовата тежест при плащането на такса битови отпадъци. Голямата част - около 70%, ще бъде поета от гражданите. Това на практика означава, че ще имаме много сериозно, подчертавам много сериозно увеличаване на финансовата тежест за населението на Столичната община", обяснява и общинският съветник в София Орлин Иванов (ГЕРБ). Той заявява, че в столицата вариантите с торбите и с броя на живеещите не може да сработи. "Спецификата на Столичната община сочи, че не можем да посочим конкретно точно число на ползвателите поради факта, че голяма част от гражданите на Перник, Пазарджик и други общини пътуват всеки ден до София, работят в София, след което се прибират и са адресно регистрирани на територията на други общини. Освен това смятаме, че въвеждането на подобна основа би довело до "данъчна миграция", казва Иванов.

Стандарт

Не търпя българи, които се отричат от езика ни. Не понасям българи, които само месеци след напускането на родината забравят родния език. Ако такива работят за мен, имат сериозни проблеми. Това заяви най-богатият БГ емигрант Игнат Канев в интервю за "Стандарт". "Ако ми говорите на английски, прекъсвам разговора", казвал той на новоизлюпените наши емигранти, които бъркали думите. Много труд и постоянство - това е формулата на успеха ми, твърди милиардерът.

"Като видя паднал гвоздей, се навеждам да го взема", добавя 91-годишният българин, който от 66 г. живее в Канада. Вчера той се срещна с президента Радев, с външния министър Екатерина Захариева и стана посланик на добра воля на най-голямата национална кампания за културно-историческо наследство - "Чудесата на България".

Синдикатите подкрепиха правителството срещу посредниците във ВМЗ. И двата големи синдиката във Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД застават зад идеята на правителството да се премахнат посредниците във военно-промишления комплекс. Ето какво са написали в Plovdiv-Online председателите на "Подкрепа" и КНСБ в завода:

Синдикалните организации към „Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД подкрепят идеята на Правителството на Република България за редуциране или напълно отстраняване на посредниците при извършване на търговски сделки между държавните фирми и други търговски организации.

Това би довело до повишаване нивото на печалба в дружеството, която в последствие да се реинвестира с цел постигане на по-добри, здравословни и безопасни условия на труд, усвояване на нови продукти с по-висока добавена стойност, по-силна социална политика и отговорност към целия персонал на дружеството.

За първи път от много години Държавата показва ангажираност към Военно-промишления комплекс на България, целящ оздравяване и модернизиране, и не на последно място - едно по-достойно възнаграждение за положения високоинтелектуален труд.

Монитор

Зимнината на баба двойно по-евтина от купешката. Зимнината, приготвена от баба, ни излиза поне два пъти по-евтина от купешката, показа проверка на „Монитор". Изгодата е още по-голяма, ако ползваме плодове или зеленчуци собствено производство.

Компотът от праскови например в магазина излиза по около 3 лв., за буркан от 550 грама. Приготвен у дома - дори и в малко по-голям, той би ни излязъл около левче. Малко по-ниска е разликата при компотите от малини. Приготвен в къщи, бурканът от 0,8 л би ни излязъл с купени от пазара, а не набрани от Балкана, малини към 1,50 лв. В супермаркета цената му гони 3 кинта. Решим ли да си направим компот от друг полезен горски плод - боровинката, то бурканът ще ни струва около 2,50 лв., а купешкият от 680 грама върви по 4 кинта. Най-евтино би ни излязло да си направим компот от сини сливи, защото основната суровина за тях в момента на пазара може да се намери и по 60 ст. за кило. Обикновен буркан би ни излязъл не повече от 70 ст. и то при положение, че сме купили плодовете на средната цена от 1,08 лв./кг. В същото време в търговската мрежа фабрично произведеният продукт се предлага по около 1,70 лв.

Направим ли си домашен конфитюр от сини сливи, той би струвал не повече от 1,50 лв. за бурканче. В търговските вериги той е с около 2 кинта по-скъпо, а бурканче с претенциите за биопроизход в специализиран магазин или от сергията на бабите на пазара би ни излязло в най-добрия случай поне петарка. Отделно в продаваните на сергиите домашни сладка плодът е много по-малко от сиропа.

Голям буркан 0.8 със сладко от праскови, приготвено в къщи, би ни струвало около 2,50 лв. Три пъти по-малко количество от 360 грама върви в обикновените магазини върви по 1,80 - 2,00 лв.

Доста по-малка е разликата при корнишоните в буркан. Купешките излизат около 2 лв., да си го направим у дома ще ни излезе поне 1,30 лв.

Решим ли обаче да си приготвим зелен фасул в буркани, може и да се минем. Сега на пазара най-евтиният пресен зелен фасул върви по сергиите в София по около 2 лв. килото, а готовият продукт в магазина излиза по 1,85 лв. В сравнение обаче с продавания био зелен фасул, предлаган по 5,65 лв. за буркан от 600 грама, то сме на голяма печалба.

Доматите за консерви по сергиите в столицата сега са по 70-80 ст. и един домашен буркан би ни струвал почти толкова. В магазините подобен буркан сега се продава по 1,58 лв.

Доста по на сметка би ни излязло да си приготвим домашно кьополу. Бурканче от половин кило от него сега се продава по суперите за 4,39 лв. Килограм патладжани по пазарите в София излиза около левче, доматите са 70-80 ст, а червените чушки до 2 лв. При това положение собственото ни производство в най-лошия случай би ни излязло около двойно по-евтино.

8 обикновени буркана с царска туршия биха ни стрували 16-18 лв., ако си ги приготвим у дома. По магазините опаковка от 950 грама се предлага по около 3 лв. Икономията в случая е не повече от левче. Мешаната туршия в търговските вериги върви по 3,79 лв./кг. Домашно приготвена би ни излязла поне 3 пъти по-евтино.

В калкулирането на цената за домашното приготвяне на зимнината трябва да имаме предвид и разходите за ток или дърва, особено, когато правим по-големи количества за децата и внуците например. Не на последно място е редно да сложим в сметката и загубеното време.

Строим магистралата София - Калотина за 259 млн. лв. Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви две обществени поръчки за строителството на магистралата София - Калотина на обща стойност 258,7 млн. лева, Едната процедура е за модернизацията на участъка след ГКПП Калотина до пътния възел при Драгоман. Общата му дължина е 14,5 км. Индикативната стойност на проекта възлиза на 141,667 млн. лева без ДДС, като част от Механизма за свързана Европа, съобщиха от пътната агенция

Предвидено е разширяване на съществуващия път, а в отделни участъци ще бъдат подобрени геометричните му елементи за постигане на проектна скорост от 100 км/ч.

Отсечката ще бъде с по две ленти за движение в посока и лента за аварийно спиране. Предвижда се и изграждане на вход-изход от първокласния път към интермодален терминал Драгоман. Ще бъдат изградени и 10 големи съоръжения, две от които са при пътните възли Калотина и Драгоман.

Срокът за изпълнение на поръчката е 852 календарни дни. Кандидатите могат да подават офертите си до 13 ноември т. г.

Вторият търг, обявен от пътната агенция, е за изготвянето на технически проект и строителство за отсечката между Драгоман и Сливница. Участъкът от пътя е с дължина почти 17 км. Индикативната му стойност е 117 млн. лв. без ДДС. Финансирането е от републиканския бюджет.

Там също ще бъде направено разширение на съществуващия път до габарит 27 м, с което двулентовият първокласен път ще стане четирилентов. В отделни участъци ще се подобрят геометричните му елементи с цел достигане на проектна скорост от 110 км/ч.

Срокът за изпълнение на поръчката е 910 календарни дни. Кандидатите могат да подават офертите си до 16 ноември т. г.

Пътната агенция посочва, че пътят от София до Калотина е част от основната трансевропейска транспортна мрежа по направлението Лондон - Будапеща - Белград - София - Пловдив - Истанбул - Калкута.

Това е и най-краткият път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния изток. Участъкът ГКПП „Калотина" - София осигурява връзка към трансевропейски коридор „Ориент/Източно Средиземноморски".

До края на 2017 година се очаква Сърбия да е готова с магистралата от Ниш до Калотина, както и с магистралния участък към границата с Хърватия.

Междувременно стана ясно, че днес министърът на регионалното развитие Николай Нанков ще направи проверка на изграждането на 24-километровия участък от Кресна до Сандански на автомагистрала „Струма".