2017: Най-оптимистичната година на пазара на труда. Апетитът за наемане на служители в български компании е най-силен през 2017 г. в сравнение с последните седем години. Това показва изследване на компанията за човешки ресурси "Менпауър България". През последното тримесечие на тази година най-много наети се очаква да има в сектора на строителството, минното дело и производството. А най-плахи са очакванията в сектора "Електричество, газ и вода". Разбивката по региони показва, че най-оптимистични са прогнозите за Пловдив, а най-слаби - за Русе. А големите компании с персонал над 250 души са с най-амбициозен план за наемане - нетното очаквано увеличение е 32%. Данните са в хармония с отчитаните от статистиката показатели за пазара на труда: постоянен спад в безработицата и вдигане на заплатите.
От анкетираните 620 работодатели 14% са заявили, че имат намерение да наемат нови служители до края на 2017 г. Съкращения планират едва 5% от отговорилите, като мнозинството компании (80%) не очакват промени в числеността на персонала си, а около 1% отбелязват, че не са сигурни относно намеренията си за наемане на кадри. Така нетната прогноза за заетостта, която измерва разликата между плановете за наемане и тези за освобождаване на служители, се равнява на 9%. Този показател се покачва до 14%, след като се коригира със сезонните колебания. Това са най-силните прогнози за наемане, отчетени, откакто "Менпауър" прави изследване за България, т.е. от началото на 2011 г. Оптимизмът расте и на годишна база: в сравнение с последното тримесечие на 2016 г. очакванията се увеличават с 3 процентни пункта и остават сравнително стабилни на тримесечна база, сочат данните.
Оптимистично в Пловдив, умерено в Русе
Работодателите във всичките 5 изследвани региона на страната - София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас - имат положителни нагласи за наемане на персонал през последните три месеца на тази година. Очакванията за увеличаване на персонала са най-силни в Пловдив (18%), докато прогнозите остават стабилни за София и Варна - 13% и за двата региона. Нагласите за Бургас също не отчитат сериозни колебания (12%), докато най-предпазливи са в Русе (8%).
Справката показва, че в сравнение със същия период на 2016 г. плановете за назначаване се подобряват в три от петте региона. Бургас отчита най-голямото подобрение от 6 процентни пункта, следван от Пловдив и Варна. Спад от 3 процентни пункта има в Русе, докато прогнозата за София остава без промяна. В сравнение с предишното тримесечие плановете за наемане се засилват в Пловдив и София. За сметка на това без особени колебания се запазват очакванията в Бургас, Русе и Варна.
Всички сектори наемат
През периода октомври - декември 2017 г. се вижда план за увеличение на служителите във всички 10 индустриални сектора, обхванати от изследването. Най-силния пазар на труда отчитат компаниите от строителния сектор (24%), където обаче години наред имаше свиване. Положителен тренд се наблюдава и при работодателите в минния бранш (20%), докато производството запазва стабилен ръст от 15%. Добри са нагласите и за "Финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги", както и "Транспорт, складове и комуникации" с прогнози съответно от 13 и 12%. Най-предпазливи са плановете в сектора "Електричество, газ и вода", където нетната прогноза за заетостта е едва от 6%.
Спрямо предходното тримесечие изгледите са положителни в 5 от 10-те стопански сектора. Най-значим е ръстът в минното дело - с 11 процентни пункта. В същото време прогнозите за увеличаване на персонала се свиват най-драстично в секторите "Земеделие, горско стопанство, лов и риболов" и "Търговия на едро и дребно" - съответно със 7 и 3 процентни пункта. Най-сериозното подобрение на годишна база се вижда отново в минното дело, следвано от строителството, а най-ниски - отново в секторите "Земеделие, горско стопанство, лов и риболов" и този на търговията на едро и дребно.
Големите планове са при гигантите
Във всички четири вида предприятия, включени в анкетата - микро-, малки, средно големи и големи - се предвижда ръст в броя на служителите в края на годината. Най-активен пазар на труда се очаква при големите фирми (32%), докато при средните предприятия ръстът се запазва стабилен (13%). За сметка на това най-скромно е увеличението при малките и микропредприятията, където нетната прогноза е съответно за 9 и 8%.
Погледнато в глобален мащаб, България стои в групата на най-оптимистично настроените: на десета позиция от изследвани 43 държави. С показателя си от 14% е точно след Гърция и Румъния.
Oсемнадесет български компании попадат в регионалния топ 500. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането на най-големите компании според приходите им в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвяно от международната група за управление и застраховане на кредитен риск Coface. В тазгодишното издание на Coface CEE Top 500 броят на българските дружества се увеличава с едно - до 18, като най-напред от тях се класира държавният Български енергиен холдинг, който заема 25-о място (виж таблицата).
Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. Представянето в отделните отрасли през изминалата година е било разнопосочно - докато в автомобилния сектор пазарът е бил възходящ, при петролната индустрия например резултатите се влошават, отчитат от Coface. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%.
Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано, а приходите им нарастват с 8.6% при ръст на печалбата с 6.8%, показват данните от Coface CEE Top 500.
Шампионите в региона
Освен че запазва лидерската позиция в подреждането, Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 - в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Следващата най-многобройна група е на дружествата от Унгария - общо 75, където данните сочат свиване в общите приходи с 11.5%. Сериозен спад записва например миналогодишният номер 2 в подреждането GE Infrastructure Holding, чиито приходи намаляват от 14.5 млрд. евро през 2015 г. до едва 2.9 млрд. евро през 2016 г., в резултат на което компанията отстъпва до 28-о място. Миналогодишният номер 3 в класацията, който успява да запази позицията си и през тази година - унгарската петролна компания MOL, също бележи значително свиване на бизнеса си - с 13.5% до 13.3 млрд. евро оборот за 2016 г. При горивата обяснението е в ниските цени на суровината.
Овакантеното второ място се заема от чешката Skoda Auto, която през миналата година е увеличила приходите си с 10.5% до 11.7 млрд. евро. Общо в страната обаче оборотите на големите дружества са се свили с 2.2%. В класацията влизат 71 компании от Чехия.
Българското участие
Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, също се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата - тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г.
В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им - фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания - "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
"В "Кофас" оценяваме икономическата ситуация като благоприятна - налице е динамичен ръст на домакинското потребление и нетния износ, което е свързано с нарастваща увереност и ръст в заетостта. Рисковете обаче остават - това са основно в някои от секторите и по отношение на зависимостта от европейско финансиране", посочва управителят на Coface за България Милена Виденова.
Кабинетът обяви Русия за една от основните заплахи за България. Българското правителство разглежда Русия като една от основните външнополитически заплахи, става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност за 2016 г. Той бе приет от правителството и е изпратен за гласуване в Народното събрание. За първи път в правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации срещу Москва.
"Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на Европейския континент и съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност", посочва документът, подписан от министрите и лично от премиера Бойко Борисов.
Авторите отделят много място на Русия, и то основно в негативен план. В рубриката "Външна среда за сигурност" е записано, че "интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политическия живот на Русия, както и разширеният излаз на тази страна от акваторията на Черно море, вкл. до енергийните залежи в него, продължиха да водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион".
Като проблем се отбелязва и влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и ЕС. Това поставя пред сериозни изпитания изградената европейска архитектура за сигурност. "Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори в областта на контрола и конвенционалните оръжия, незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа", пише в правителствения документ.
Пак там се твърди, че за задълбочаване на кризата в отношенията спомагали интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние. Това ставало дори чрез "действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои от случаите като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори помощ за защита на националната идентичност и суверенитет".
Все пак правителството посочва, че с Русия не се изчерпват всички рискове за националната сигурност. В доклада например изрично е отбелязано, че такъв риск през 2016 г. са представлявали и продължаващите и нововъзникващи претенции на съседни държави за наличие на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало както на международните норми, така и на националните интереси. "В същото време се констатира засилване на процеса на асимилация и изолация на българските общности в региона, както и нарушаване на основни права на българите, останали извън пределите на страната ни по силата на мирните договори след Първата и Втората световна война".
Като опасност се сочат продължаващите бойни действия в Сирия, както и предизвиканите от нея, Афганистан и някои страни от Африка бежански и миграционен натиск към ЕС. Според доклада "най-същественият риск е възможността за инфилтрация на екстремистки клетки, за което свидетелстват атентатите във Франция, Германия, Белгия и други европейски държави през 2016 г.".
Като друга опасност е посочен Брекзит. Той създавал атмосфера на несигурност както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Съществувала несигурност относно запазването и защитата на правата на българските граждани и условията за бизнес.
Според авторите тенденциите в развитието на международната среда очертавали преобладаващо хибриден характер на бъдещите рискове и заплахи. Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи, оказвали влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Веднага след това в доклада пише: "Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др."
Само 6 от 28 лаборатории знаят какво тече от чешмите. България за поредна година не успява да се справи с разхищението на вода, а в едва шест от лабораториите в 28-те регионални здравни инспекции могат да се направят пълни анализи на съдържанието. Това разкрива доклад на Европейската сметна палата, в който освен България присъстват Унгария и Румъния. Експертите разглеждат какво се случва с водоснабдяването и качеството на водата в трите държави до края на 2016 година.
У нас най-голям се оказва проблемът с т.нар. малки зони за водоснабдяване. Съдържанието на желязо се контролира в около 90% от тях, а хромът и ентерококите - в около 80%. Като се има предвид, че тези зони обслужват около 1.7 млн. души, това означава, че около 340 000 души получават вода, която изобщо не се проверява за ентерококи, се посочва в доклада.
Нещо повече - според предварителните данни за 2014 г. и 2015 г. някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички малки зони за водоснабдяване, разкрива докладът. Стряскащо е обаче, че не е бил извършван мониторинг на всички параметри и за големите зони за водоснабдяване.
Проблемът се признава и от българските власти. Причината е в липсата на достатъчен капацитет - пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а вещества като броматите например могат да се проверят само в две от тях. В момента тече процедура, свързана с подобряване на капацитета за анализ на регионалните здравни инспекции по програма "Околна среда", се отбелязва в доклада.
Все пак качеството на питейната вода в България, Унгария и Румъния се е подобрило през последните години благодарение на европарите, но има още много какво да се желае - поне по отношение на България, отчитат експертите. В рамките на периода 2007 - 2020 г. трите държави ще са получили общо 3.7 млрд. евро за управлението и снабдяването с питейна вода.
Загубите на вода по мрежата у нас продължават да са високи - при средно ниво за ЕС от 34% България успява да прахоса цели 60 на сто. От трите държави членки само Унгария има по-нисък от средния процент (24%), а Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 на сто.
Данните от доклада не са изненада - само преди година се оказа, че някои от големите ни градове са "шампиони" в разхищението на вода в световен мащаб. Добрич и Разград пилеят съответно 80 и 71% от водата. До тях по този показател успяват да се доближат някои мексиканските градове като Мексико сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са между 45 и 65%, показа доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тогава София бе посочена като единствената европейска столица, в която 50% от водата по мрежата се губи. За сравнение - в Амстердам, Кьолн и Париж течовете по ВиК мрежите са в рамките на 4-8%.
Протест
Част от жителите на монтанското село Георги Дамяново се събраха вчера на протест заради поскъпването и качеството на водата, която е със завишено съдържание на арсен. Изследванията на Районната здравна инспекция са огласени на 1 септември, а цената е повишена от 76 стотинки на кубик до 1.60 лв. Снабдяването на Георги Дамяново се извършва от водоизточник на 20 метра от река Огоста. На водосбора няма пречиствателни съоръжения, в най-добрия случай се хлорира, а в дъждовно време от чешмите тече кална вода, предаде "Дарик". Според указанията на здравните инспектори от началото на месеца ВиК дружеството снабдява хората с водоноска.
Такса пречистване оскъпява водата. Възможно е повишение на цената на водата в районите, където се налага такса пречистване след въвеждането на пречиствателни станции. Това каза Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, цитиран от "Дарик". Въпреки изградените пречиствателни съоръжения в много райони на страната качеството на водата не отговаря на европейските изисквания, сочи доклад на Европейската сметна палата.
В Добрич и Шумен, например, за добива на вода се използва ток, който оскъпява допълнително услугата. Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов уточни, че поскъпването на водата в определени райони не се дължи на решение на комисията.
Практически за всеки ВиК-оператор се изравняват цените и там, където е имало помпажна вода и гравитачна вода, те се изравняват, което по определен начин води до по-голямо увеличение за тези общини, където водата е била гравитачна, посочи Иванов.
Крайната цена на газа от октомври следващата година ще бъде с 3-4 процента по-ниска. Това обяви Иван Иванов. По думите му големите предприятия не трябва да се притесняват от новия тарифен модел за пренос на газ, защото Булгаргаз е внесъл предложение за намаление на цената на газа от 1 октомври с над 7 процента и възможно енергийният регулатор да се съобрази с това искане.
Най-засегнатите от тарифите за пренос ще бъдат топлофикациите, но от следващия месец и те ще плащат по-малко на Булгаргаз.
Получихме 1 млрд. евро от новите програми на ЕС. Над 1 млрд. евро от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. вече са разплетени, като това ще доведе до ръст на икономиката с 1,7%. Това се посочва в анализ на Министерството на финансите за ефекта от усвояването на парите от Европа. През втория за страната програмен период (2014-2020 г.) България има достъп до средства в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. Това е с 5,2% повече от ресурса през периода 2007-2013 г.
Към 30 юни 2017 г. изпълнението на преобладаващата част от програмите е в начална фаза, като са извършени плащания по програми на обща стойност 1,239 млрд. евро, а от тях малко над 1 млрд. евро са парите от ЕС. Усвояването на средствата от ЕС до юни е 10,5%. Ефектът от тези средства до края на 2017 г. ще бъде ръст на икономиката с 1,7% спрямо базисния сценарий без евросредства. Наред с това фондовете от ЕС водят до нарастване на инвестициите на частния сектор с 6,5%. Всичко това е предпоставка за разкриване на нови работни места и повишаване на доходите.
Ефектът на средствата от ЕС върху средната заплата към края на 2017 г. ще бъде повишаване с 1%, се посочва в анализа на МФ. Наред с това заетостта се увеличава с 2,7%, а безработицата се свива с 1,3% спрямо сценария без пари от ЕС. Към настоящия момент, това се дължи основно на преки ефекти от вливането на пари в икономиката на страната и откриването на нови работни места. В дългосрочен план се очаква да се проявят и допълнителни ефекти върху пазара на труда чрез повишаване на производителността на работещите в страната. Повишаването на цените в резултат на усвояването на парите от ЕС е минимално - само 0,3%, пише в анализа на Министерството на финансите.
Парите от ЕС оказват положително влияние и върху държавния бюджет. От една страна хазната дава пари за да съфинансира европроектите. Но увеличаването на доходите и заетостта води и до по-големи приходи в държавната хазна.
Вируси убийци и улики с радиация на склад с години. Поне седем смъртоносни улики, които са веществени доказателства по дела, се пазят на склад в поделенията на вътрешното ведомство. Сред най-опасните от тях са радиоактивни предмети, биологични материали, заразени с най-различни болести, епруветки с кръвни проби, поразени от отрова, взривове, огнестрелни оръжия и хладни остриета. Те са събирани покрай разследването на дела, които понякога са се проточили с десетилетия.
Уликите се пазят в складовете на вътрешното ведомство, районните управления и дори в Централния софийски затвор, докато текат делата. За всички тях има ясно разписани правила за съхранението им, докато тече процеса срещу обвиняемите лица, който понякога може да се проточи и до две десетилетия.
Така например в много от складовете и лабораториите има прибрана на хладно семенна течност, иззета от жертви на изнасилване от преди 15 години, зъбна протеза от заподозрян убиец, както дори и кучета, участвали в нелегални боеве. За последните дори беше отпуснат специален имот, зачислен на силовото ведомство, на който да се отглеждат. 50-те четириноги от породатата питбул бяха прибрани като улики в началото на годината от район „Северен" в Пловдив.
В склада на Централния софийски затвор пък се пазели дори бухалки, иззети при акции през 90-те години, когато у нас се ширеха времената на т.нар. мутри. По някои от тях все още се виждали следи от кръв, наранявания от нечий череп, както дори и перфорации от захапки.
Срок за връщане на доказателствата няма. Те се издават обратно, когато делото приключи и собственикът им подаде молба до съответната следствена служба.
Уволниха шефката на Фонда за лечение на деца. Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров е уволнил директорката на Фонда за лечение на деца д-р Тинка Троева, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Мотив за освобождаването на д-р Троева е системно нарушаване на нормативната уредба, твърдят от там.
От днес длъжността поема д-р Мариета Райкова, досегашен заместник - директор на Университетската болница „Св. Иван Рилски".
Като показателно нарушение, от здравното ведомство посочват случая на дете, нуждаещо се от чернодробна трансплантация. По заявлението фондът изисква становища от двама външни експерти - детски гастроентеролози. Според едното становище трансплантацията може да се извърши в Университетска болница „Лозенец", а според второто - в чужбина. Фондът обаче не бил изискал становища от външни експерти по трансплантология или от лечебни заведения, осъществяващи чернодробна трансплантация.
Това е грубо нарушение на Правилника за дейността на фонда, твърдят от МЗ.
Въпреки това неговият директор д-р Тинка Троева е издадала заповед за финансиране на диагностични процедури и консултации в Университетска клиника за детска и юношеска медицина в Хамбург - Германия.
Въз основа на заповедта Националната здравноосигурителна каса издава формуляр S2 и детето е хоспитализирано там. От лечебното заведение информират за влошеното му здравословно състояние и необходимост от чернодробна трансплантация. Тогава директорът Троева издава втора заповед, с която е отпуснато финансово подпомагане за трансплантация на стойност 120 000 евро, а до министъра на здравеопазването е изпратен за подпис формуляр S2.
Проверката на МЗ е установила, че до заминаването си детето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) за лицата, чакащи органна трансплантация, което е задължително според Правилника за дейността на фонда, а липсата на такова вписване не позволява финансово подпомагане.
Освен това, от МЗ твърдят, че въпросното дете не е насочвано за консултация в България към лечебно заведение, което има разрешение за извършване на чернодробни трансплантации.
В становището си, след свикан по случая консилиум, националният консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов, който е и директор на Университетската болница „Лозенец" е категоричен, че трансплантацията може да бъде осъществена в България.
Детето вече е вписано в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантации. Самата трансплантацията ще се осъществи в Германия, за да не се излага животът му на риск, тъй като състоянието му е тежко.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.881510 |
GBP | 2.361970 |
CHF | 2.090010 |