Капитал

БНБ вече таксува свръхрезервите на банките с 0.6%. Българска народна банка (БНБ) е понижила отрицателната лихва по свръхрезервите на банките, държани при нея, от -0.4% на -0.6%, като решението е в сила от 4 октомври. Това научи "Капитал" от три свои източника, като от централната банка не потвърдиха информацията, а само обясниха, че въведеният от началото на 2016 г. отрицателен лихвен процент по свръхрезервите не е инструмент на паричната й политика и затова не се оповестява публично, а се комуникира директно с банките.

Въпреки това обяснение реално този процент влияе пряко на междубанковия пазар, а оттам и на всички лихвени нива в страната, както и на поведението на самите банки. Вследствие на решението вече се наблюдава понижение на индексите СОФИБИД и СОФИБОР, което може да окаже и пряко влияние върху кредити с плаващи лихви, вързани към тях.

Представители на банковия сектор казаха пред "Капитал", че намерението не е комуникирано с тях, осведомени са за взетото решение, като не е ясно защо се прави. Банкери определиха решението като "безсмислено движение". До момента БНБ следваше политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), като дори до началото на 2016 г. удържаше въвеждането на отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките по сметки при нея. Икономическата логика предполага свалянето на лихвата да стимулира банките да кредитират или да управляват по-активно ликвидността си в търсене на доходност. Според банкери обаче основният ефект ще е изтичане на депозити от държавата.

Нежно заобикаляне

В коментарите на банкери по отношение на ефектите беше направена аналогия между тази стъпка на централната и въвеждането на данъчна ставка върху доходите от лихви по срочни депозити от финансовия министър Симеон Дянков преди няколко години.

От разговорите с представители на сектора стана ясно, че банките ще опитат да намерят начин новата такса да не им струва много или дори нищо. Това ще бъде възможно най-вече за банките, които са част от международни финансови групи с поделения в различни страни в ЕС. Банките в еврозоната могат да депозират свръхрезервите си в ЕЦБ при -0.4% и изтичането на ликвидност ще бъде именно по тази линия. Поделенията тук вероятно ще трансферират средства към други дъщерни структури в групата, като не е задължително това да е централата. Така, ако тук лихвата е -0.6%, средства ще бъдат пренасочени извън страната, на места с лихва, например -0.41% или -0.42%.

По-различно стои ситуацията с банките, които не са част от международни групи и за които ще е по-трудно да избегнат новата цена и това може да ги стимулира по-активно да кредитират или да купуват ДЦК. Това обаче зависи и от нивото на техните свръхрезерви в БНБ.

Приглушен ефект

Предвид, че начисляването на лихва върху парите на банките, които те държат в БНБ над задължителните минимални резерви, е ценообразуващ фактор, банкери посочиха, че това ще се отрази и в търговската им политика по отношение на лихвите по депозити на корпоративни клиенти с по-големи суми, където вече има отрицателни стойности. Що се отнася до депозитите на физически лица, няма да се стигне до минусови лихви. Мнението им е и че на този етап това няма да има отражение върху лихвите по кредити за крайните клиенти от гледна точка на това, че СОФИБОР е един от компонентите при формирането на лихвите за крайните кредитополучатели. В ценообразуването участват и други фактори, посочиха банкери.

Логично е мярката да повлияе и на пазара на държавен дълг, като при новите емисии да има по-голямо търсене от страна на банките, което да свали доходността. Банкерите обаче не мислят че това ще започне да става самоцелно, а, както и досега, но в общия контекст на управление на ликвидността. Очакванията им са тази тенденция по отношение на лихвата по свръхрезервите да продължи около 12 месеца и след това ситуацията да се нормализира. В еврозоната също вече започва да назрява дебата за излизане от неортодоксалната политика на отрицателни лихви и изкупуване на ценни книжа от ЕЦБ.

Защо се прави

Свръхрезервите са средствата, които банките депозират в БНБ над минималните задължителни резерви, които тя изисква от тях - 10% от всички привлечени средства в страната и 5% от тези от чужбина. Образно казано, това е излишната ликвидност на банките - привлечени средства, които няма в какво да вложат в момента. Въпреки че в средара на 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателна лихва, БНБ я последва чак в края на 2015 г,. Основната причина е, че при отрицателната доходност по всичко, в което по закон БНБ може да инвестира валутните резерви, това означаваше тя да инкасира загуби. Освен това и банките с централи в еврозоната можеха така да заобикалят мярката на ЕЦБ и да депозират излишната си ликвидност през българските си банки в БНБ.

От БНБ не дадоха обосновка за решението си, като само посочиха: "Лихвените проценти, прилагани по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, не произтичат от решения, свързани с парична политика, а техният размер следва текущите пазарни лихвени равнища и следва да бъде съобразен със забраната за парично финансиране по чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз." В отговора на централната банка се казва още: "По гореизложените причини БНБ не обявява публично лихвата, съответно промените в тази лихва, прилагана по сметки в БНБ, включително по свръхрезервите на банките, а комуникира съответната информация директно с клиентите си, в конкретния случай - с кредитните институции, за които тези решения се отнасят и които самостоятелно вземат решения относно размера на поддържаните от тях свръхрезерви при БНБ."

За тази потайност обаче няма логична причина. Дори лихвата по свръхрезервите да не е инструмент на паричната политика, нейното влияние е значително и засяга косвено и широк кръг лица извън банките. А и ефектите от него бързо стават видими.

В последното издание на БНБ "Икономически преглед" се посочва, че към май 2017 г. превишението на поддържаните в БНБ средства от банките над изискуемия минимум на резервни активи по Наредба 21 възлиза среднодневно на 112.5% от задължителните минимални резерви. За сравнение, към края на миналата година превишението е било 89.8% от ЗМР. Към средата на годината свръхрезервите са около 7 млрд. лв., като се очаква с въвеждането на новата лихва по тях да се наблюдава понижение на нивото им. Дори и при тези нива обаче разликата 0.2 процентни пункта се превежда в едва 14 млн. лв. допълнителен разход за цялата банкова система, докато до август отчетената печалба е 913 млн. лв.

Българите във Великобритания са 86 хил. и изкарват средно по 8.33 паунда на час. "Това е последният от шест доклада, който публикуваме заради увеличаващото се търсене на данни относно хората, които потенциално могат да бъдат засегнати от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз." С това послание започва публикуваното в четвъртък проучване на британския Национален статистически офис (ONS) за миграционните тенденции между Великобритания и ЕС-2. ЕС-2 е начинът, по който британците наричат България и Румъния заради по-късното влизане спрямо останалите източноевропейски държави, присъединили се през 2004 г.

Данните не само дават най-подробната картина за приблизителния брой на българите и румънците на Острова досега, но и предоставят прелюбопитна информация за нивата на безработица сред имигрантите, секторите, в които сънародниците ни са заети, и дупките в британския пазар на труда, които запълват. Водещите заключения са няколко:

- Българите и румънците на Острова са около 413 хил. души през 2016 г., като 79%, или 326 270 от тях, са румънски граждани, а 21%, или 86 730 души, са с български паспорт. В работоспособна възраст са 81% от тях, или 335 хил. от тях. Британците в България и Румъния пък са 6290, от които 71% са в трудоспособна възраст, а 1790 души са в пенсионна възраст.

- Те работят масово в земеделието, транспортния сектор, хотелиерството и ресторантьорството, а сравнение с пропорцията британски заети в същите сектори показва колко важни са сънародниците ни (виж графиката). Но британските българи не са само земеделци. Освен това обаче данните показват значителен брой заети в сектори с висока добавена стойност, включително банковия и финансовия, където работят над 30 хил. българи и румънци.

- Българите и румънците са над два пъти по-икономически активни от британците, а безработицата сред тях е на сравнително еднакви нива със средните - 4% за гражданите на двете страни (през 2016 г.) при 4.3% за британците към август 2017 г. Само 2% от българите са безработни при 5% безработни румънци. Само 8% от българите и 13% от румънците са икономически неактивни (хора между 16 и 64 г., които не са в обучение, образование и заетост) при 21% средно ниво за британците.

- Според британската статистика допълнителни 5% от българите и румънците в активна възраст (18 - 64 г.) се считат за икономически неактивни, защото са в процес на обучение, което прави около 4 хил. българи и 15 хил. румънци, повечето от които вероятно са в британските университети.

- Българите и румънците работят повече от средното ниво за Великобритания, но изкарват по-малко от средното, вероятно заради нискоквалифицирания труд. Според статистиката 61% от гражданите на ЕС-2 работят повече от 40 часа на седмица, докато само 32% от британците правят същото. За сметка на това средно британците изкарват 11.30 паунда на час, а българите и румънците - 8.33 паунда, но това най-вероятно се обяснява с факта, че масово нашите сънародници работят в сектори с по-ниско заплащане и добавена стойност.

- Много повече румънци, отколкото българи пътуват в посока Великобритания, дали за да работят или за туризъм, но британците, които пътуват насам, предпочитат много по-често България от двете страни. Британските пенсионери избират в пъти по-често България като дестинация за прекарване на старините, а два пъти повече британски туристи избират да дойдат у нас, отколкото в Румъния (вероятно заради Слънчев бряг).

Сега

Кабинетът зачеркна ощетените пенсионери. Правителството не смята да обезщети хилядите пенсионери, които останаха без записаното в закона увеличение на пенсиите от юли заради гафа с индексацията тази година. Социалният министър Бисер Петков обяви, че няма основание за подобна стъпка, защото в случая всичко е законно и категорично не ставало дума за грешка на НОИ. Въпреки това догодина проблемът щял да бъде оправен и всички ще получат увеличение.

В сряда от въпрос на депутата от БСП Милко Недялков се разбра, че хиляди пенсионери не са получили обещаната индексация на пенсиите с 2.4% от 1 юли. Тогава социалният министър призна за проблема с половин уста, но не беше подготвен с никакви подробности какви и колко пенсии са засегнати. Вчера на извънредна пресконференция беше съобщено, че 4900 пенсионери с пенсия около 257 лв. не са получили и стотинка увеличение през юли. Има и хора, които са получили някакво увеличение, но по-малко от записаното в закона 2.4%. Колко са те, от НОИ не съобщиха, защото в момента правели анализ. Не се знае и на колко възлиза общо "щетата", но вероятно става въпрос за смешна сума за бюджета, като се има предвид минималният размер и на пенсиите, и на увеличението. За ощетените обаче всеки лев е жизненоважен. За сравнение - увеличението само на минималната пенсия струва 100 млн. лв.

Както "Сега" писа, проблемът се прояви при промяната на начина, по който се индексират пенсиите. От тази година швейцарското правило се прилага не директно върху размера на пенсията, а върху коефициента за всяка година осигурителен стаж. Така той стана от 1.1 на 1.126. "НОИ е приложил точно действащия закон за пенсиите, не е допусната грешка. Но има и малко на брой хора, при които пенсиите нямат реално увеличение. Това се отнася до тези, които през 2006 г. са получили повторно увеличение - тогава е дадено допълнително увеличение на най-ниските пенсии, които същевременно са ограничени по размер, и това се отнася до 4900 пенсионери. Това са пенсионери, които във времето са били по някакъв начин облагодетелствани. Има подадени малко жалби в НОИ - около 160. Компенсация за тях не се предвижда, защото нямаме законово основание да ревизираме тези цифри", заяви социалният министър. Той и ръководството на НОИ 4 месеца не са сметнали за необходимо да отговорят на потърпевшите и да обяснят публично казуса.

Управляващите продължават да изтъкват абсурдна причина за недоразумението. Според тях става дума за постановление от 2006 г., с което тогава кабинетът увеличава някои минимални пенсии за втори път в рамките на онази година. Тогава е записано, че пенсиите до 120 лв. се увеличават еднократно с 5%, а между 120 и 150 лв. - с 4%, но е сложен таван на двете увеличения - съответно от 124.80 лв. и от 150 лв. Този таван важи за тогавашното еднократно увеличение на пенсиите. Защо 11 години след това НОИ продължава да спазва това постановление, не е ясно. На практика това означава, че за някои пенсии се е задействал таван, непредвиден в Кодекса за социално осигуряване, което е незаконно.

Според Петков обаче постановлението било в сила, защото не било отменено, и юристите на министерството обяснили, че то трябвало да се спазва. Той твърди, че не е било възможно да се предвиди възникналият проблем. Министърът не успя да отговори има ли други скрити подобни ограничения на пенсиите из нормативните документи. "Историята на пенсиите е доста сложна, неразбирателства се получават при преизчисляването. Става дума за преизчисляване на пенсии отпреди 20-30-40 г. назад и това винаги е свързано с рискове", коментира той. И изтъкна, че при предишното преизчисление през 2007-2008 г. също е имало доста изненади и около половината пенсии са се оказали на същия си размер. Само че тогава това отклонение беше обявено публично и хората бяха компенсирани.

Липсата на обещано увеличение за хиляди пенсионери вчера не заслужи вниманието нито на премиера Бойко Борисов, нито на коалиционните му партньори Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, които иначе не пропускат да изтъкват "заслугите" си за доходите на възрастните хора.

От натиска срещу "Емко" държавното ВМЗ спечели 6 млн. лева. След като държавата изтормози частното предприятие "Емко" с отнемане на лицензи и на договори за износ, накрая успя и да го накара да плати 6 млн. лева на държавното дружество ВМЗ-Сопот. Това се разбра вчера от интервю на собственика на "Емко" Емилиян Гебрев по Би Ти Ви. На практика "Емко" губи 6 млн. лева за това, че му попречиха да изпълнява собствените си договори.

Гебрев обясни, че шестте милиона лева са компенсация за ВМЗ-Сопот, на което бе превъзложено изпълнението на част от договорите на "Емко" заради отнетия лиценз. Бизнесменът очевидно е бил убеден да плати обезщетението по време на срещите в понеделник и вторник при премиера Бойко Борисов.

По думите на Гебрев икономическото министерство претендирало, че "Емко" е причинило щети, като е останало без лиценз. "Казаха, че има ущърб. Такъв не трябва да има. Тези пари отиват в договора между нас и "Кинтекс", а "Кинтекс" ще компенсира ВМЗ, защото те са стартирали работа, има заявени материали и суровини, направили са разходи. Затова решихме - ако колегите са вложили един лев, ние да им дадем два", уточни Гебрев.

Според бизнесмена министърът на икономиката Емил Караниколов е бил подведен, че друга фирма може да произведе възложената на "Емко" продукция. Подведен бил и премиерът Бойко Борисов. Гебрев дори си "посипа главата с пепел" и подчерта: "Ако много по-рано бях поставил въпроса, той сигурно нямаше да се развие до такава степен и да има отрицателен ефект върху държавата".

Оръжейният предприемач призна, че преговорите за връщането на договорите са били много тежки, но не даде никакви подробности. "Затварям страницата, връщам се на 24 май и тези месеци все едно не са били. Защото концентрираме ли се в това кой е виновен, кой какво казал, ще се видим в съда - това не е продуктивно. Нека продължаваме напред", каза той.

Не е ясно какво са си казали представителите на държавата и на частното дружество по време на помирителните разговори с домакин Бойко Борисов предишните два дни, но след тях и двете страни рязко смекчиха тона. Седмици наред премиерът и министър Караниколов твърдяха, че "Емко" е нарушител и няма право на никакви претенции, после обясниха, че частната фирма трябва сама да се оправя с държавните си партньори "Кинтекс" и ВМЗ, а накрая все пак Борисов лично се намеси като помирител. Това се случи, след като работниците от "Емко" заявиха, че ще "окупират" жълтите павета и и ще протестират, докато предприятието не си получи обратно договорите.

В крайна сметка след срещата във вторник Борисов и Гебрев заедно обявиха край на сагата. "Видях грешка и при г-н Гебрев, и в "Кинтекс", и в Министерството на икономиката. И когато под прозорците ти дудукат, тези грешки се мултиплицират", обобщи премиерът.

Държавната преса срещу "Емко" бе активирана, след като "Емко" поиска да придобие завода за боеприпаси "Дунарит" - едно от дружествата, свързано с банкера Цветан Василев. Кандидат-купувач се оказа и офшорка, свързвана с депутата бизнесмен Делян Пеевски", уточни Гебрев.

Стандарт

Лихвари отърваха затвора срещу пари и имоти. След внесен в съда обвинителен акт и сключено в съдебно заседание споразумение, Окръжна прокуратура - Плевен постигна осъдителни присъди за лихварство и пране на пари, обявиха от прокуратурата.

Иво А. и Милен Н. се признаха за виновни и са осъдени за това, че за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2009 г. в град Гулянци и в град Плевен в съучастие, като извършители и като физически лица, без съответното разрешение, което се изисква по Закона за банките и Закона за кредитните институции извършвали банкови сделки - предоставяне на кредити, за които се изисква разрешение, като предоставяли парични кредити в лева, на различни физически лица срещу задължението да върнат получената в заем сума, ведно с определената от тях лихва - 10 % месечно като предоставили на 13 лица суми в общ размер 211 200 лева. Престъпление по чл. 252,ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Иво А. се призна за виновен и по повдигнато му обвинение за това, че от неустановен ден до 14.01.2015 г. в гр. Плевен държал огнестрелно оръжие - сигнално-газов пистолет „IDEAL BLACK", кал. 9 мм, с пълнител, преработен в боен и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 6 бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение. Престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Той е осъден и по третото обвинение за това, че през периода 21.12.2007 г.- 12.02.2013 г. в гр. Плевен извършил сделки с имущество на обща стойност 102 323 лева, за което имущество - предмет на изпирането на пари е знаел, че е придобито от него и другия обвиняем чрез престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, като деянието е извършено повече пъти. Престъпление по чл. 253, ал. 3 вр. ал.1 от НК.

За извършено престъпление Иво А. е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено с пет години изпитателен срок, глоба 5000 лева и да заплати в полза на държавата 102 323 лв. - равностойността на липсващия предмет на престъплението.

На Милен Н. е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 е отложено с три години изпитателен срок и конфискация на една втора от имуществото на дееца - три поземлени имота в землището на с. Сомовит.

Сключените споразумения имат последици на влезли в сила присъди.

Еколози си избраха вариант за "Струма". Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) при МОСВ взе решение на заседанието си днес за одобряване на осъществяването на инвестиционното предложение за „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на автомагистрала „Струма" по Източен вариант Г 10.50. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Предвид големия обществен интерес, при взимането на решението членовете на съвета проведоха задълбочена експертна дискусия. Те се съобразиха със значителния брой, постъпили в хода на процедурата по оценката на въздействието на околната среда (ОВОС) различни по характер становища, позиции, мнения и възражения по различните варианти на трасе. Бяха взети предвид резултатите от проведените обществени обсъждания и заключенията на независимите експерти от извършените ОВОС и Оценката за съвместимост с предмета и целите за опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000.

Процедурата по ОВОС започна през април 2015 г. Тя се проведе при стриктно спазване на всички нормативни изисквания на Закона за опазване на околната среда. Направени бяха допълнително значителен брой консултации с други ведомства, организации и институции за обективно вземане на решение предвид приоритетността на обекта и проявения голям обществен интерес.

За да подпомогнат вземането на решение, в състава на заседанието на ВЕЕС бяха включени представители на научната общност и други експерти. Заседанието на 12 октомври 2017 г. беше насрочено със заповед на министъра на околната среда и водите, съгласно Правилника за функциите, задачите и състава на ВЕЕС. В работата на заседанието участва и представител на НПО, определен според правилника.

С взетото решение по ОВОС за одобряване на Източен вариант Г 10.50 на трасе на Лот 3.2 на автомагистрала „Струма" са предписани задължителни за изпълнение условия и мерки по Закона за опазване на околната среда при всичките етапи по реализацията на инвестиционното предложение.

Монитор

По една обществена тоалетна на 50 000 души. По една обществена тоалетна на 50 000 души има в София, а в морската столица Варна съотношението на броя на нужниците за публично ползване и населението е едно към 100 000. Това сочат данните на общините, изготвени по искане на „Монитор".

От цифрите става ясно още, че макар годишно Столичната община да отделя 40 хил. лв. за поддръжка на градските тоалетни, те са крайно недостатъчни за населението в столицата. През април миналата година в парка пред НДК бяха монтирани и две автоматизирани тоалетни. Ползвателите им могат да облекчат нуждите си срещу 1 лв., като таксата е разписана в наредба на Столичната община.

От тогава до края на септември в касата на кметството от двете тоалетни са влезнали близо 22 хил. лв. Общината има идея подобни тоалетни да бъдат поставени във всички паркове, които предстоят да се ремонтират.

Жилите и гостите на София могат да ползват действащите обществените тоалетни в Южния парк и Борисовата градина. Близо два милиона души в града чакат на опашка и пред 30 екотоалетни. Химически кабинки има в паркове "Владимир Заимов", „Княжеска градина", „Гео Милев", „Дружба", „Лебеда" , „Врана", Градската градина, градина Докторски паметник, Национална художествена галерия, „Кристал", „Буката", „Св. Георги" и др. От 2002 до 2014 г. София е разпродала осем градски тоалетни. Като цените за всяка са различни, има сделки както за 20 хил. лв., така и за 80 хил. лв.

Във Варна се пада по една обществена тоалетна на 100 000 души, сочи статистика от 2014 г. По цялото протежение на централните булеварди „Мария Луиза" и „Осми приморски полк" няма нито един градски нужник.

16 нелегални фабрики за цигари разбити зад граница. В Испания, Австрия и Унгария със съдействието на ГДБОП са разкрити 16 фабрики за нелегални цигари и са задържани 20 българи. В гръцката столица Атина пък са хванати производства и са заловени количества равняващи се на 20 тира пълни с цигари. Това стана ясно от докладите на директора на ГДБОП Ивайло Спиридонов и шефа на „Национална полиция" Христо Терзийски изнесени днес пред Комисията за борба с контрабандата и сивата икономика в парламента.

По думите на Спиридонов нелегалният внос на цигари у нас идва основно от Гърция и Македония, като намалява незаконният импорт от Турция.

Сенчестата търговия с тютюневи изделия е паднала под 10%, като до сега от началото на годината службите са хванали близо 6 млн. къса цигари. Данните им сочат още, че най-честите купувачи на нелегални цигари, са хора с малки доходи и нисък социален статус, като стоката се пласирала основно в ромските махали или малки магазини.

Статистиката на полицията показва, че през 2016 г. са задържани 33 900 литра нелегален алкохол.

22 591 л нелегален алкохол е заловен до момента от началото на 2017 г. Според Спиридонов една от най-мащабните операции през 2017 г. е разкриването на нелегален цех за вино и ракия в софийското село Гинци, където за иззети 6 тона продукция.

Продължава тенденцията най-разпространени да бъдат данъчните престъпления свързани с избягване на плащането на ДДС. За целта се използват най-вече с фирми, регистрирани в офшорни зони. С над 100% е завишен приходът от ДДС на контролираните от службите обекти.

„За противодействие на данъчните престъпления през първото полугодие на 2017 г. са установени щети за близо 35 млн. лв. и 91 000 евро. Обезпечени са над 1,1 млн. лв. и 522 000 евро и са предотвратени щети за 5 млн. лв.", каза още директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов.