Капитал

Скритите проблеми на лоу-кост модела. Лоу-кост моделът в Европа отдавна промени целия авиосектор. Полетите над континента стават все повече, докато цените продължават да падат. Основните виновници за това са нискотарифни авиокомпании като ирландската Ryanair, британската easyJet, норвежката Norwegian и унгарската Wizzair, които наложиха съвсем различен модел от традиционните превозвачи. Основното в него са по-ниските маржове на печалба при по-големи приходи заради повечето полети. След няколко години на безпрецедентен растеж обаче лоу-кост моделът повдига основни въпроси за бъдещето си. Новините от сектора са разнопосочни и объркващи. Лидерът по превозени пътници на целия европейски пазар Ryanair вече обяви, че ще отмени още 18 хил. полета като допълнение към вече обявените 2000 анулирани през септември и октомври. В края на септември британският нискотарифен превозвач Monarch обяви фалит, а по-рано през годината същата съдба сполетя и Air Berlin. Същевременно Wizzair обаче търси разширение на служителите си в Централна и Източна Европа. Какво се случва с лоу-кост авиокомпаниите в Европа?

Случаят Ryanair

Фактите са ясни: през последния месец са били отменени над 700 000 резервации заради случващото се в Monarch и Ryanair. Като се има предвид, че с някои от тези резервации пътува повече от един човек, броят на засегнатите е далеч по-голям.

Безспорно най-голямата новина за пътуващите из Европа е кризата в Ryanair. Целта на авиокомпанията беше да удвои броя на полетите си до 2024 г., но това може и да не се случи, след като стана ясно, че фирмата използва няколко вратички в правилата за авиосектора на континента. Всъщност Ryanair се възползва точно от това, че тя на практика не е на континента - ирландските правила се оказаха малко по-различни от тези за всички останали от Европейския съюз.

Първоначално превозвачът от Дъблин излезе с изявление в средата на септември, че ще бъдат отменени между 40 и 50 полета на ден до края на октомври. "Объркахме плановете за отпуските на пилотите ни и сега трябва да работим усилено, за да поправим тази грешка", коментира тогава Кени Джейкъбс, маркетингов директор на компанията, в изявление. Ирландската асоциация на пилотите (IALTA) пусна на сайта си обяснение откъде е дошъл проблемът, като обясни, че всички авиокомпании работят по европейските регулации за време във въздуха, който контролира колко време може един пилот да прекара в кокпита. В случая става дума за ограничение от 100 часа за 28 дни, или общо 900 работни часа през календарната година.

През зимата и лятото натовареността на полетите е различна и така се получава струпване на часове през лятото, което се отразява зле на състоянието на пилотите. Всички европейски авиационни асоциации традиционно смятат, че календарната година започва от 1 януари, но има едно изключение - Ирландия. От 2003 г. насам Ryanair работи по схема, при която годината започва от 1 април - официалната одобрена дата от Ирландската авиационна асоциация (IAA). Те нулират часовника си на 1 април, точно преди най-натоварения сезон. При всички останали европейски авиолинии пилотите вече имат три месеца време във въздуха. В резултат конкурентите на Ryanair имат по-малко часове, които да използват по време на интензивния летен сезон.

Сега обаче Ryanair наред с другите ирландски авиокомпании ще трябва да влезе в режима на европейските си събратя и да нулира часовника си на 1 януари. Именно затова и компанията отменя още 18 хил. полета - защото просто няма достатъчно пилоти, които да не са изразходвали 900-часовия си лимит.

Някои имат далеч по-големи проблеми

Като лидер на пазара Ryanair ще реши проблемите си, макар и изпълнителният директор на компанията. Не такава обаче е съдбата на други играчи в лоу-кост сектора. През август германската Air Berlin подаде документи за съдебна закрила от кредитори, след като основният акционер Etihad Airways отказва повече да помага на изпадналата във финансови затруднения компания. Около активите на превозвача (най-вече самолетите и пилотите) вече започнаха да кръжат кандидати като Lufthansa и easyJet.

Не същата е ситуацията във Великобритания. Тамошната лоу-кост авиокомпания Monarch обяви фалит в първите дни на октомври, който доведе до истински хаос. Без финансиране за оставащите си операции компанията остави зад граница над 100 хил. души, а общо 300 хил. клиенти на компанията няма да се качат на полетите си. "Искрено съжалявам за хилядите хора, които трябва да отменят полета си или почивката си, които ще имат големи проблеми с прибирането си у дома и всички неудобства, които ще последват нашия фалит. Наистина съжалявам, че всичко свършва по този начин", коментира изпълнителният директор на Monarch Андрю Суафийлд. Британските власти бързо се координираха и чрез други авиокомпании и чартърни полети успяха да върнат голяма част от клиентите на Monarch. Не е ясно обаче какво ще се случи нататък с компанията и активите ѝ.

На фона на всичко - разширение на Wizzair

В морето от лоши новини за някои авиокомпании унгарската Wizzair обяви, че започва най-голямата в историята си кампания за набиране на персонал - пилоти и кабинен състав. Фирмата планира да създаде над 1300 нови работни места в Централна и Източна Европа през следващата година, като България също ще бъде сред страните, от които ще се подбират новите кадри. Едва ли от Wizzair са решили изведнъж да направят подобна голяма кампания, но тя изглежда точно навреме - в момент, в който най-големият конкурент на Wizz Ryanair е в лошо положение и за пръв път от години намалява, а не увеличава броя на полетите си.

Всъщност последните новини от нискотарифните авиокомпании отразяват реалността в индустрията. Макар пътниците да са повече от всякога, а горивата да са евтини, цените никога не са били по-ниски (вечe има билети от София до европейски столици за по 20 лв.). За да излязат на печалба, лоу-кост превозвачите трябва да орежат разходите си до минимум, да държат самолетите си постоянно във въздуха, за да извършват колкото се може повече полети. При такъв режим възможността за грешки (а оттам и забавяния, обезщетения и т.н.) е по-голям. Отделно търсенето на екипажи е по-ожесточено от всякога и за нискотарифните авиокомпании е трудно да предложат по-изгодни условия, особено на опитните пилоти, за да запазят темповете си на растеж. След скъпите си обучения и тренинги много от младите професионалисти пък гледат на работата си в лоу-кост превозвачите като временна стъпка към по-добре платените авиогрупи, особено в Азия.

В същото време същите тези традиционни авиокомпании, които дълги години страдаха от възхода на нискотарифните си конкуренти, копират част от модела им, като пътуване само с лек багаж и доплащане за определени услуги като храна, напитки и места. Те дават и по-големи гаранции за клиентите си, имат изградени мрежи с партньорите си от авиосъюзите и предлагат системи за бонуси.

Въпреки лошите сигнали напоследък, лоу-кост моделът все още работи. Но компаниите, които разчитат на него, малко по малко осъзнават, че на пазара няма място за всички. Той е нестабилен, а постоянното търсене на компромисни вратички, какъвто е случаят с Ryanair, рано или късно води до негативи за компаниите. След фалита на Мonarch британският транспортен министър Крис Грейлинг обяви, че компанията е станала "жертва на ценовите войни". Думата "война" описва много добре лоу-кост сектора и както при всяка война, има жертви и ранени.

Уникредит: Растежът в България ще бъде устойчив и балансиран. Устойчив и балансиран икономически ръст за тази и следващата година за България прогнозира главният икономист на "Уникредит" за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Любомир Митов пред журналисти. Очакванията за тази година са за реален ръст на БВП от 3.7%, а за 2018 г. - 3.9%. По думите на Митов този растеж не е между най-бързите в региона, но е сред най-устойчивите.

Той е поддържан от вътрешното потребление и подема на строителството благодарение на еврофондовете. Според Митов към момента България изостава в усвояването на средствата от ЕС, като за страната ни тази година вече е загубена в това отношение. По отношение на сектора на строителството очакванията са да събира все повече работна сила и да създава все повече растеж.

Именно увеличаване на обемите в строителството на сгради и на инфраструктура, съпроводено с наемането на необходимата работна ръка, ще бъдат сред двигателите на растежа, посочи още Любомир Митов. Според него и икономическия екип на Уникредит Булбанк 2018 г. има потенциала да се окаже годината, в която реалният ръст на БВП ще достигне своя пик, като индивидуалното потребление ще предостави по-голямата част от горивото, нужно за ускоряването на растежа.

Прогнозата на експертите от Уникредит остава най-високата към момента, макар че тази на Райфайзенбанк се доближава - 3.7% ръст на икономиката през тази и следващата година. Министърът на финансите Владислав Горанов пък коментира през септември по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси, че ведомството може да подобри прогнозата си за годината до 3.9-4% ръст на икономиката. От друга страна под 3% ръст през следващите две години очакват експертите от Moody's, ЕК и МВФ, но това са очакванията от пролетта. Предстои да бъдат публикувани есенните прогнози, при които вероятно ще има промени по показателите.

Напрежение на пазара на труда

На този етап няма макроикономически дисбаланси, инфлацията е все още под контрол с нива между 1-1.5%, следвайки този показател в Еврозоната, но напрежението на пазара на труда расте. В България потенциалът да се търси нова работна ръка е на изчерпване, като проблемът в това отношение - и количествен, и качествен, става осезаем, посочи Митов. Той посъветва ръста на заплатите да не изпреварва ръста на производителността на труда. "Образование и повишаване на квалификацията на хората е отговорът за България", смята икономистът.

Именно практическата липса на работна сила води до намаляване на производителността, а единственият способ за повишаване на доходите в страната е повишаване на производителността. Така се получава параграф 22, посочи Митов.

Като фактор за ускоряване на икономиката Митов посочи развитието на износа с висока добавена стойност. Според него и в момента благодарение на глобалната обстановка износът е движеща сила, но България все още има потенциал за растеж в сравнение с други страни от региона. Причината е, че страната произвежда стоки с ниска добавена стойност. По думите му България има нужда от провеждане на структурни политики, които досега не са направени от нито едно правителство.

Едновременно с това глобалната среда остава изключително благоприятна с рекордни стойности на индексите на финансовите пазари, ненадминато ниски нива на колебание на пазарите към момента, рекордно висок приток на инвестиции на нововъзникващите пазари и все по-малко затруднени инвеститори в техния стремеж към печалба. Растежът превиши всички очаквания, особено в еврозоната, като глобалната търговия и икономиките на нововъзникващите пазари се възстановиха.

"В тази среда ЦИЕ достига пълен разцвет. Растежът получи допълнителен стимул благодарение на високия износ, възстановяването на банковото кредитиране и силното вътрешно търсене", посочи Митов. На база на силното представяне до момента от "Уникредит" повишават прогнозите за растеж отново за повечето страни. Тази година изглежда засега като най-добрата до момента следкризисна за региона, като се очаква да достигне своя връх през третото тримесечие на годината, което ще подготви сцената за умерено забавяне през 2018 г., посочи още Любомир Митов.

Сега

ЕК препоръча да намалим университетите от 52 на 10. Системата от висши училища и научни организации в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени до 10, а финансирането за тях да бъде увеличено двойно. В момента те са 52. Това е една от главните препоръки от партньорското изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, заключенията от което бяха представени вчера пред научна общност от проф. Люк Соте, съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас и ръководител на експертната група по проучването. Окончателният доклад от него се очаква да излезе в края на годината.

"Българската система на финансиране на научните изследвания е като мармалад - колкото по-малко има, толкова по-тънко се размазва на филията, която е голяма. И да се увеличат средствата, мармаладът пак ще се разстеле тъничко", онагледи регистрираната отвън родна картина проф. Соте. Според него страната ни трябва да се справи с фрагментацията сега, защото останалата част от света вече се глобализира в научната сфера. "Не чакайте повече! Следвайте естонския и датския пример", апелира той. В Дания университетите от 30 са били намалени на 8.

Експертът посочи, че неписаният стандарт е на един университет да се падат 1 млн. жители, т.е. в България е най-добре висшите училища да се сведат до осем, и то такива, които имат за основна мисия да се развиват научно. "Четири университета могат да бъдат изследователски и четири - предприемачески. Един академичен вуз, който да набляга на следдипломните степени, би могъл да бъде създаден от БАН, а друг - селскостопански университет - от Селскостопанската академия, т.е. общо 10 за страната ви", обобщи проф. Соте, според когото страната ни е световен шампион по брой научни институти. Той призова да се извършат структурни промени във вузовете, както и да се удвои финансирането за тях. Според него, ако повече средства се дават за по-малко вузове, ще се пресече "порочният кръг в системата".

Част от представителите на българската научна общност обаче реагираха бурно на препоръките. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски подкрепи идеята за финансиране според резултатите, но изрази мнение, че по-важна от наличието на много институти е "спойката" между тях, както било в неговата институция. Той даде пример с Германия, която имала много повече институти, и препоръча да се наблегне на другите проблеми в сферата - намаляващите научни работници, ниските стипендии за докторантите, както и недостатъчното държавно финансиране за фонд "Научни изследвания". "Не фрагментацията е най-големият проблем на българската наука, а учените у нас, които са 7 пъти по-малко от останалите страни. Групата на учените изчезва, гилдията застарява", коментира и проф. Лъчезар Аврамов. Проф. Соте обаче остана непреклонен, заявявайки, че всяка успешна научна организация би привлякла младите, което не би могло да стане при сегашното финансиране на толкова много организации.

Щекотлив се оказа и въпросът дали първо да се осъществят реформите и после да се даде допълнително финансиране за тях, или обратното - да се действа по схемата "първо парите, после резултатите". От ЕК са твърдо "за" първия вариант, нашите учени обаче са категорични, че той е неприложим тук, тъй като това означава броят на учените ни да падне под критичния минимум. "Все едно ни казвате: "Първо ни покажете рибата, после ще ви дадем червейчето", реагираха учените ни и призоваха да не се забравят обезщетенията, които се дължат по Кодекса на труда при уволняването на десетки служители.

Гледна точка

Просветният министър Красимир Вълчев коментира, че докладът "несъмнено е полезен". Според него, за да се решат проблемите в научната сфера, на първо място, е нужен диалог от двете страни, които без излишни емоции да се разбират. "Действително липсата на млади учени е основен проблем у нас, но също така имаме неефективна научна структура и всички допълнителни средства не биха дали търсения резултат, ако няма реформи", коментира той.

Лошите шофьори ще плащат повече за "Гражданска отговорност" от догодина. Системата "бонус-малус" при сключването на застраховките "Гражданска отговорност", за която се говори повече от 10 години, най-накрая ще бъде въведена у нас от началото на 2018 г. Това съобщи вчера Ралица Агайн, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, по време на конференция "Мирен договор за българските пътища", организирана от Асоциацията на застрахователите в България. Идеята на "бонус-малус" е цената на задължителната полица да зависи от поведението на шофьорите. Водачите без катастрофи и нарушения ще плащат по-малко, а тези с провинения - повече.

Основното препятствие за внедряването на системата вече е преодоляно. До края на месеца информационните регистри и бази данни между МВР и застрахователите ще бъдат свързани, обясни Агайн. Така застрахователите ще може да получават в реално време данни за санкциите на всеки собственик или шофьор на автомобил. Електронният достъп до регистъра ще улесни и самото сключване на застраховки - хората ще посочват само регистрационния номер на колата и на талона, а застрахователят ще получава останалата информация онлайн.

До дни компанията "Ърнст енд Янг бизнес адвайзори сълушънс", избрана за консултант на Гаранционния фонд в края на миналата година, ще е готова с оценката на риска и ще предложи модела на системата "бонус-малус", стана ясно на форума. С колко ще се оскъпят застраховките, все още не може да се каже. След като моделът бъде представен, той ще бъде подложен на обществено обсъждане.

"Различните държави са въвели различни модели, като в повечето случаи цената на застраховките зависи от броя на пътнотранспортните злополуки на всеки един водач. У нас обаче, благодарение на модерните технологии, задължително ще се използва и информация дали участниците спазват правилата за движение по пътищата. Така шофьорите, които са добросъвестни, ще бъдат двойно наградени", обясни Агайн. За нарушителите всеки застраховател ще има право да завишава тарифата си с определени стъпки. "Технологиите вече позволяват, ако караш с превишена скорост по магистралата, камери да те заснемат и почти веднага да получиш съобщение от застрахователя си с колко се увеличава цената на застраховката", посочи Агайн.

България е на първо място в Европа по тежки пътнотранспортни злополуки, бе посочено на конференцията. Почти 100 смъртни случая се падат на 1 млн. души население, което е два пъти повече от средното за Европа, заяви Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. През 2016 г. в катастрофи у нас са загинали 708 души, а 9374 са тежко пострадали в над 51 000 ПТП-та. От 2009 г. насам се отчита спад на тежките злополуки на пътя, като през пиковата 2008 г. убитите са били около 1000. Над 1 млрд. лв. са изплатени за обезщетения на пострадали през последните 10 години.

Черната статистика показва, че страната ни губи огромни средства и за лечение на тежко пострадали при катастрофи. Между 30 000 и 50 000 лв. струва лечението на един такъв пострадал, отбеляза министърът на здравеопазването Николай Петров. Той посочи, че влязлата през юни нова наредба не позволява вече водачи, употребили алкохол или наркотични вещества, лесно да се измъкват от наказание.

В 95% от случаите вината за произшествията е на водача - несъобразена скорост, отнемане на предимство, неправилно изпреварване, употреба на алкохол, посочи шефът на Пътна полиция Бойко Рановски. Той отчете, че всички полицейски екипи на пътя вече са снабдени с мобилна техника - с таблети, които дават възможност онлайн да се проверява всеки автомобил, както и с принтери, с които на място се вадят актовете за нарушения.

Безопасност

Специална дирекция за безопасност на пътя ще бъде създадена в Агенция "Пътна инфраструктура", съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев. Нейната задача ще е да следи за сигурността на водачите при проектирането, изграждането, ремонтите и поддържането на пътищата. Предстои и приемането на две нови наредби, които да въведат съвременни и по-надеждни изисквания към пътните възли, кръстовищата, зоните за спиране и отдих, отводняването и др., както и за безопасността на крайпътните рекламни съоръжения. Заради липсата на тол система България губи годишно 500 млн. лв., които биха били използвани за ремонт на над 2000 км пътища в страната, посочи още Йовев. Пилотен проект за въвеждане на интелигента транспортна система на магистрала "Тракия" очаква финансиране по ОП "Транспорт". Опитът от този проект ще бъде приложен и за други пътища.

Стандарт

Хората от Югозападна България искат магистрала Струма и втора кабина в Банско. Хората от Югозападна България искат изграждането на магистрала Струма, развитие на икономиката и втора кабина в Банско. Това стана ясно по време на конференция за магистрала Струма в читалището на Симитли.

Ски центърът на Банско трябва да се разшири и да има втора кабинка, заяви вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Според него е недопустимо хората да чакат на огромни опашки и затова да отиват да карат ски в Австрия, Швейцария, Словения. Крайно време е този въпрос да бъде разрешен. Аз съм го обещал в предизборната кампания и искам да се изпълни, подчерта той. Банско има по-голям потенциал за развитие и магистрала Струма ще спомогне затова. Но трябва да се освободим от робството на притодозащитниците, които спъват развитието на България, обясни Каракачанов.

Димитър Русков от Национална коалиция "За да останат хора в България" връчи на вицепремиера декларация, в която се настоява за разширяване на ски центъра в Банско.

Магистрала Струма ще скъси разстоянието до Банско и до него ще се стига по-бързо. Това е важно за развитието на ски туризма в региона, каза и бившият архитект на София Петър Диков.

Кметът на Банско Георги Икономов подчерта, че вече ще станат почти 10 години откакто се настоява за втори кабинков лифт на ски зоната на Банско.

Магистралата ще повиши интереса за инвестиции в региона, заяви кметът на Симитли Апостол Апостолов.

Пътят е значим за цяла Източна Европа, допълни Петър Диков. Според него летище София става на един час от Симитли. Това ще повиши интереса към общината за инвестиции, подчерта Диков. На територията на общината има четири минерални извори.

"Кемпински" в Банско е „Най-добър хотел на България за 2017". "Кемпински Хотел Гранд Арена Банско" бе награден за първи път за „Най-добър хотел на България за 2017 г." („Bulgaria's Leading Hotel 2017") от Световните туристически награди (World Travel Awards). Това е първата номинация и победа на хотела в тази категория.

Гласуването се проведе онлайн на официалната страница на организацията и бе отворено както за професионалисти от сферата на туризма, така и за крайните потребители. Тазгодишната церемония по връчването на наградите се проведе в историческата мраморна зала на Руския етнографски музей в Санкт Петербург. По време на най-изявената вечер за туристическата индустрия, Кемпински Хотел Гранд Арена Банско бе признат за носител на една от най-желаните награди в хотелиерския бизнес.

Новото отличие е чудесно допълнение към богатата международна колекция от награди на хотела. В миналото, хотелът печели още много други отличия в различни категории от Световните туристически награди (World Travel Awards). Кемпински Хотел Гранд Арена Банско е тотален фаворит в категорията „Най-добър спа хотел на България" (Bulgaria's Leading Spa Resort) за общо девет години. Първата си награда печели през 2005 г. и след това последователно през 2007, 2008 и 2009 г., както и през 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г.

В момента се провежда и гласуване за „Най-добър спа център на хотел в България 2017" ("Bulgaria's Best Hotel Spa 2017") в текущото класиране за Световните спа награди (World Spa Awards). Гласуването ще бъде отворено до 13 октомври 2017 г. и всички желащи да подкрепят единствения Kempinski The Spa в България могат да дадат своя глас на следния линк: http://worldspaawards.com/award/bulgaria-best-hotel-spa/2017. Kempinski The Spa се отличава със своята концепция, вдъхновена от смяната на сезоните и индивидуалния подход към всеки гост. С обща площ от 1200 кв.м., спа центърът е един от най-големите и добре оборудвани в региона, предлагащ разнообразие от сезонни процедури и автентични тай масажи.

По повод на спечелената награда, новоназначеният Генерален Мениджър г-ца Наталия Каширская коментира: „Аз се присъедних към екипа на Кемпински Хотел Гранд Арена Банско само преди няколко седмици и тази награда е чудесно приветствие за добре дошла. За нас е голяма чест да бъдем отличени като „Най-добър хотел на България за 2017 г.", тъй като това е изключително заслужено признание за усилията на целия екип. Тази престижна награда ни мотивира да продължим да предоставяме първокласно обслужване на нашите скъпи гости. Ние се стремим да повишим осведомеността за хотела и за Банско като целогодишна туристическа дестинация, подходяща както за индивидуални почивки, така и за събития от различен мащаб, и такава международна награда поставя и нас като хотел и самата дестинация на международната карта на търсещите лукс туристи".

Монитор

94 км документи пазят в Агенция „Архиви". Близо 94 линейни километра документи се съхраняват в системата на държавните архиви в България. При това общият им обем според световната мерна единица в тази сфера е определен „лист върху лист", а не лист до лист, обяснява председателят на Държавна агенция „Архиви" доц. Михаил Груев в навечерието на професионалния празник на съсловието 10 октомври. Трудно е за неспециалиста да си представи тези огромни планини от документи, които дори разделени на две, биха пробили стратосферата около земното кълбо, навлизайки в мезосферата, но специалистът твърди, че по международните критерии в професията това не е кой знае колко много. Но не е и малко. Смисълът на работата в архивистиката обаче не е в натрупването на хартия, а в запазването на най-значимото по съдържание. Грубо изчислено, между 6 и 8% от стандартната документация остава за постоянно в масивите, а другото след известно време подлежи на унищожаване.

Най-старият документ в хранилищата на Държавна агенция „Архиви" е от ХІV век - част от т. нар. Шопов псалтир от фонда на църквата „Св. Стефан" в Цариград. Сред съкровищата са

оригиналът на Търновската конституция от 1879 г., на Манифеста, с който през 1908 г. се обявява независимостта на България, на т.нар. Сребърна конституция - подготвен лично за цар Фердинанд екземпляр от изменението на основния закон на страната през 1911 г., както и последната конституция, приета през 1991 г. Те се съхраняват на специално място - модерно хранилище с климатизация, поддържаща температура 18-19 градуса и максимум 55% влажност. Осветеността там е до 50 лукса (за сравнение - в работните помещения обикновено е 300 лукса), т.е. трябва да е сумрак. Съществува отделен регистър на особено ценните и уникални документи, който е достъпен онлайн и те могат да бъдат разгледани в електронен вид в сайта на агенцията. Една от целите на дигитализацията е да ограничи употребата на хартиените оригинали, за да не се увредят, обяснява доц. Груев. Сега те се вадят само за мащабни изследователски проекти, за създаване на фототипни издания и т.н.

„Ние сме удвоили темповете, с които върви процесът на дигитализация, но масивът ни е огромен - става дума за около 5 700 000 архивни единици или около 1 милиард страници (ето какво включват онези 94 км - б.а.). Няма архиви по света, които да са дигитализирали всичко, или да имат такива планове", казва историкът. За миналата 2016 г. почти 67 000 ползватели са посетили сайта на ДА „Архиви" и дигиталните колекции, качени там, а показванията на страници са близо 695 000. Физически в залите за този период са се „разписали" 3561 читатели - намаляването на броя на реално присъстващите в читалните е световна тенденция, но пък се увеличават онлайн потребителите. Подборът на архивните документи, които ще се дигитализират приоритетно, се прави по 2 признака: старинност и интензивност на ползването.

На този етап агенцията има около 20 терабайта документи в електронен вариант.

Най-големият потребител на информацията от масивите на ДА „Архиви" е държавната администрация - специалистите архивисти изготвят справки и отговори на конкретни запитвания от ведомства, общини, за съдебната система и др. На второ място са обикновените граждани, които се обръщат към тях по различни имуществени въпроси, търсят сведения за свои близки и т.н. Третият сегмент са хора на науката - историци, политолози, социолози, икономисти, а четвъртият - просто любознателните.

Годишно постъпленията в агенцията от справки и услуги, които се извършват за гражданите, както и от издаването на ксерокопия и дигитални копия на документи варират между 200 000 и 300 000 лв. Изваждането на читателска карта за 1 година става срещу 10 лв. Тя дава възможност да се чете във всички архиви в страната, а не само в централния. Срокът за справка и отговор на запитване от държавната администрация е 1 месец, а ако някой дойде в читалнята и поръча документи, за да ги чете на място от личен или професионален интерес, получава ги в 3-дневен срок.

1 милиард повече в хазната до септември. 1,034 млрд. лв. повече са влезли в хазната до края на септември спрямо същия период на миналата година. Това отчете финансовият министър Владислав Горанов по време на заседанието на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата в НС.

Основен дял от сумата заемали преките и косвени данъци. Според изнесените данни се увеличават постъпленията и от ДДС - с 513 млн. лв. номинално към края на миналия месец, което е близо 8%, а повишението на данък общ доход на физическите лица е 165 млн. лв. сравнение с миналата година.

Финансист номер едно посочи още, че доста сериозен ръст бележат и осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване - с 14 на сто номинално. „Общо приходите от осигурителни вноски нарастват с 12,4%", уточни той. Причината е, че намалявала безработицата и се увеличавало нивото на размерът на средната работна заплата в страната.

Горанов отчете още, че общо приходите на НАП и Агенция „Митници" за деветте месеца на настоящата година нарастват с 1,612 млрд. лв. И уточни, че част от този растеж е свързан с нарастването на БВП.

По отношение на сивата икономика той бе категоричен, че все още не можем да твърдим, че проблемът с нея и контрабандата е преодолян. „Положителната новина е, че година след година тенденцията е положителна", констатира Горанов.

Той цитира пред комисията мерки, свързани с промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба, увеличаващи възможностите на държавата да защитава икономическите си интереси.

„Не може парите в обръщение да са по-малко от парите в касите на фирмите. Ние ще си свършим нашата работа като изпълнителна власт и като НАП, която конкретно има правомощия да изследва тези изкривявания, но това само доказва, че имаме резерви в борбата със сивата икономика. Не трябва да си затваряме очите пред това, че огромният оборот на държавата създава всички тези проблеми, за които си говорим в момента", поясни министърът на финансите.

Той отново повдигна въпроса за ограничението на плащанията в брой и попита депутатите къде са тези 13,5 млрд. лв., за които стана ясно, че българските търговци държат в брой в касите си. Според него тези пари се използват за плащания на заплати под масата, от което се губят осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица. Освен това с тези пари се купували и стоки без документи, откъдето след това се крадяло ДДС. „За съжаление, колеги, с тези пари се купува и влияние. Тези пари не трябва да са там", категоричен бе Горанов.

Министърът представи и интересна статистика, според която към края на миналата година фирмите са имали на разположение в брой 13,5 млрд. лв., а в същото време общо в обръщение в страната са били малко над 14 млрд. лв. по данни на БНБ. „Което означава, че в българските граждани по Нова година не е имало пари, което означава, че в банките не е имало налични пари и всичко е било заключено в касите на фирмите", заключи финансовият министър.

Той призова тези от депутатите, които твърдят, че плащането на еднократна сметка от 5000 лв. за обикновения гражданин е обичайна практика, да дадат още аргументи.

България е в топ 5 по икономически растеж в ЕС за 2016 година, съобщи междувременно премиерът Бойко Борисов във Фейсбук, позовавайки се на последните данни на Евростат. „Според последните данни на Евростат всички страни от ЕС отчитат икономически растеж, за първи път от 10 години", посочва още премиерът, подчертавайки, че страната ни се нарежда на четвърто място за миналата година по този показател. „Надявам се, че всички усилия, които полагаме в сферата на финансите, административната реформа, усвояването на европейските средства, изграждането на големи инфраструктурни обекти и политиките във всички останали области, ще ни помогнат да запишем още по-голям ръст. А когато фактите и цифрите говорят, компроматите на опонентите ни губят всякакъв смисъл", пише той. От публикуваните данни става ясно също, че в челната петица се нареждат още Малта, Ирландия, Румъния и Испания. Най-бавен икономически растеж - под 1% пък отчитат Гърция и Италия.