Капитал Daily

Финансовото министерство: Икономиката ще нарасне с 4% през 2017 г. Министерството на финансите (МФ) очаква стабилният растеж на българската икономика да продължи през следващите три години. В петък ведомството на Владислав Горанов ревизира нагоре прогнозата си за развитието на икономиката през тази - повишението е с 1 процентен пункт спрямо пролетната, като сега се залага на 4% ръст на БВП. Прогнозата служи като макрорамка на бюджет 2018, което означава, че в него ще бъде заложен подобен икономически растеж. До края на октомври трябва да се актуализира и средносрочната прогноза, която представлява мотивите към законопроекта на бюджета.

Подобрението не е изненада, тъй като финансовият министър Владислав Горанов коментира още през септември по време на засадение на бюджетна комисия в парламента, че очакванията може да бъдат завишени до 3.9-4% ръст на брутния вътрешен продукт през 2017 г.

Прогнозата на МФ е най-оптимистичната, която е публикувана към момента. Ден по-рано Уникредит Булбанк също обяви своите очаквания, според които икономиката ще нарасне с 3.7% през 2017 г. По-консервативни остават предвижданията на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка, но те са направени през пролетта и тепърва ще бъдат публикувани есенните им прогнози, при които вероятно ще има промени при показателите.

Според есенната макроикономическа прогноза на МФ, според която основният двигател на икономиката ще бъде вътрешното търсене и по-конкретно частното потребление. Ръст се очаква и по отношение на частни и публични инвестиции, докато приносът на износа постепенно ще намалява. Основните рискове пред прогнозата са свързани с външната среда, неблагоприятните демографски тенденции и динамиката на международните цени. Очакванията на министерството за ръста на БВП са завишени за целия прогнозен период - с 0.8 пр.п. за 2018 г. (до 3.9%) и с 0.7 пр.п. за 2019 г. и 2020 г. (до 3.9%).

Домакинствата ще движат растежа

Подобно на предходната прогноза, очакванията са вътрешното търсене на стоки и услуги да е основната движеща сила на икономиката през 2017 г. Принос за това ще има предимно потреблението на домакинствата, което ще нараства в резултат на увеличението на реалния доход и положителните тенденции на пазара на труда. Същевременно по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка ще подкрепят публичното търсене. Очакванията на ведомството за ръста на потреблението са ревизирани нагоре с 1.7 пр.п. до 4.3% през 2017 г. спрямо пролетната прогноза.

Според прогнозата обаче ръстът на частното потребление леко ще се забави до края на годината, което ще ограничи покачването и на вноса. Въпреки това увеличението на импорта ще бъде по-високо от миналогодишното. От друга страна износът на стоки ще остане на близки до регистрираните нива през 2016 г. и първите три месеца на 2017 г. Експортът на услуги обаче се забавя, в резултат на което темпът на общия износ ще се понижи с 2 пр.п. до 6.1% през тази година. Като цяло приносът на нетния експорт към икономическото развитие ще намалява плавно до 2020 г.

Очакванията за инвестициите отбелязват леко подобрение - докато през пролетта финансовото ведомство залагаше на 2.8% ръст на инвестициите в основен капитал през 2017 г., сега показателят достига 3.4%. Темпът ще продължи да се ускорява до 2020 г., като причината зад оптимизма е очаквано благоприятно развитие по отношение на частните и публичните инвестиции. Повишението се очаква още от миналата година, основно заради усвояването на средствата от фондовете на ЕС, но към момента не се вижда значителна активност в данните от 2017 г.

Трите основни риска

Няколко предизвикателства може да препънат растежа през годината, предимно по отношение на външната среда, международните цени на суровини и демографията. От една страна, геополитическото напрежение в ЕС и все още неясното развитие на преговорите между Великобритания и съюза може да се отразят негативно на износа. Допълнително българската външната търговия се влияе значително и от промените в международните цени на стоки като петрола.

Котировките на суровината заедно с цените на храните представляват риск и за нивото на инфлацията, която излезе на положителна територия тази година именно поради тези два фактора. А положителното развитие на пазара на труд вероятно ще се преустанови още през 2018 г. със спад в работната сила поради влошената демография, посочва докладът на ведомството.

Coca-Cola премества дейности от Германия в България. Производителят на безалкохолни напитки Coca-Cola планира да закрие завода си във Ваймар, Германия, и да премести част от дейностите по човешки ресурси и финансови услуги в България. Работата ще бъде прехвърлена към "Кока-Кола Юрпиън партнърс сървисис" в София, съобщи информационната агенция SeeNews, като цитира Аня Шенк от звеното за публична комуникация на международната компания. Решението за закриването на предприятието е резултат от спадащите продажби на напитки в пластмасови бутилки за многократна употреба, става ясно от съобщението.

Неефективно производство

"За да постигнем възможно най-високите стандарти в рамките на цялата европейска организация на Coca-Cola European Partners, част от финансовия и от HR отдели ще бъдат преместени в бизнес центъра в София", посочва Шенк. Компанията планира да прекрати производствените и административните дейности във Ваймар от 1 март 2018 г. Голяма част от логистичните дейности ще бъдат прехвърлени към външни партньори шест месеца по-късно.

Промените ще засегнат 178 от общо 223 работници и служители в германския град. За плановете на компанията да затвори предприятието стана ясно преди няколко дни, когато се разбра, че решението не е било съгласувано с местните власти.

Според Coca-Cola намаляващите продажбени обеми на PET бутилки за многократна употреба са довели до свръхкапацитет в производството. Предприятието не може да работи икономически ефективно, като пълни само стъклени бутилки, уточниха оттам.

Подготовка

Според източник на "Капитал" подготовката за преместването на дейностите в София е започнала преди няколко месеца. Още преди година "Кока-Кола Хеленик бизнес сървисиз организейшън", която предоставя услуги в сферата на финансите и обработката на данни за компании от групата на Coca-Cola, обяви, че планира да разшири центъра си в България. За плановете си да инвестира 1.1 млн. лв. и да разкрие 164 нови работни места компанията получи сертификат за инвестиция. Изпълнителният директор на дружеството Симона Симион-Попеску коментира тогава, че с централизираните операции процесът се стандартизира и компанията става много по-ефективна.

Българското дружество беше създадено през 2011 г. с цел да обслужва не само българския пазар, но и останалите страни, в които работи групата. Основните услуги, които се предоставят от центъра в България, са именно финансови и човешки ресурси.

Сега

Най-бързо заплатите растат в Плевен и Бургас. Плевен, Бургас и Габрово са първенци по ръст на средните заплати за последната година. Тези три области заедно със Софийска област изпреварват столицата с над 10% увеличение на средното заплащане за второто тримесечие на тази година спрямо същия период на 2016 г. Въпреки това разликата между заплащането между София и страната се задълбочава. Столичани получават с 36% по-висока средна заплата от хората в страната. В същото време огромната част от работещите у нас - 76% - са заети в сектори като търговия и др., в които средната заплата е по-ниска от тази за страната. Това показват данните на националната статистика, обобщени от социалното министерство.

Средната заплата за страната за април, май и юни мина 1000 лв. и вече е 1040 лв. Това е с 10% номинално повече спрямо същите месеци на миналата година, но реалното увеличение е 7.5% заради инфлацията. Наетите пък намаляват с около 0.6%. Само две обаче са областите със средна заплата над 1000 лв. - към София вече се присъединява и Стара Загора с 1012 лв. средно заплащане и ръст от почти 8% за една година.

В дъното на класацията е Видин, където средната заплата е 669 лв. и това е едва 64% от средната за страната. Областта е на последното място и по нарастване на възнаграждението за една година. Спрямо 2016 г. тук заплатите са се увеличили минимално - средно с 1.5%, сочат данните на НСИ. Това е почти осем пъти по-нисък ръст от този в Плевен например.

Други области с най-ниски средни заплати са Благоевград - 706 лв., Кюстендил - 722 лв., Силистра - 727 лв., Хасково - 734 лв., и Смолян - 758 лв. Там средните заплати са между 60 и 70% от тази за страната. В 13 области отчетените заплати са между 70 и 80% от средната. Само в четири области те са между 90 и 100% от средната.

С най-голям ръст за една година са областите Плевен (с 11.6%), Бургас (с 11.2%) и Габрово (с 10.9%). Въпреки това в Бургас средното възнаграждение остава сравнително ниско - 836 лв., което най-вероятно се дължи на заетите в туризма. Габрово пък стига заплата от 897 лв. средно. На другия полюс освен Видин са Хасково, където заплатите са се увеличили с 3.7% за една година, и Добрич - с 4%.

Най-високи средни заплати получават заетите в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти" - 2306 лв. След тях са работещите във финансовата сфера средно с 1815 лв. Добре платени са и заетите в производството на електрическа и топлинна енергия със средна заплата от 1769 лв. Общо осем са икономическите дейности със средна заплата над средната за страната. 11 са секторите с по-ниски средни възнаграждения, но в тях са заети 76% от всички работещи.

Сравнение

Стандартът на живот в София вече е над средноевропейския. Това сочат данни на Евростат за 2015 г., разпространени от Института за пазарна икономика (ИПИ). В столицата брутният вътрешен продукт на глава от населението е 102% от средното в ЕС, изчислен в стандарт на покупателна способност (СПС). Той е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднакво количество стоки и услуги в различните страни. Огромната пропаст в стандарта на живот между отделните области на страната обаче продължава да се отваря. Така например най-бедните области в България през 2006 г. са на ниво 22% от средните доходи за ЕС - Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област отново е столицата с 80% от средното за съюза. Т.е. тогава разликата между най-бедните и най-богатата област е почти 4 пъти. Дори и втората и третата по доходи области в страната са с БВП на човек с 50% по-ниско от това в София, подчертават от ИПИ. Като цяло през 2015 г. България продължава да догонва средноевропейските нива на доходи и вече достига 47% от средното. През 2006 г. БВП на глава в България е бил 38% от средното за ЕС.

Няколко програми са рискови при усвояването на европари. В средата на програмния период част от европейските фондове за България не успяват да достигнат дори 10 процентно разплащане. Нещо повече - някои от тях, като "Добро управление" и "Околна среда", дори не могат да минат прага от 5% реално разплатени средства. Най-зле обаче е "Морско дело и рибарство", по която в предишния програмен период България вече изгуби пари. Платените пари по нея към момента са 0.23% от общия й бюджет от над 222 млн. лева.

Все пак въпреки тази не особено оптимистична картина България изпреварва Румъния по бърз темп на усвояване. Данните на Европейската комисия (ЕК), оповестени наскоро, отчитат, че страната ни е договорила 40% от средствата за програмния период и е изплатила около 7.5% от тях. Справка в Информационната система за управление на средствата от ЕС (ИСУН) разкрива дори още по-положителна картина - договорените са над 44%, а реално платени са вече повече от 13% от европарите. Това означава, че в икономиката на страната под една или друга форма са влезли 2.3 млрд. лв. от 17.8 млрд. лв., колкото е общият бюджет на еврофинансирането за България до 2020 г. Но въпреки това има какво да се желае, ако България не иска да наваксва в последния възможен момент и да направи риска от загуба на средства още по-реален.

На този фон Румъния, която традиционно ни води в различни икономически класации, е успяла да договори 13.5% и да изплати едва 1.1% от европарите, които й се полагат до 2020 г., отчита ЕК. Друга наша съседка също диша праха на България. Гърция е договорила 38.7% от полагащите й се европейски средства (общо 24.7 млрд. евро). Изплатени са само 8.3%. Най-силната икономика в Европа - германската, явно също не бърза. Берлин разполага с общо 44.7 млрд. евро по европейските програми до 2020 г., но е договорил 42% и е получил около 8% от тях.

Въпреки че на фона на Гърция и Румъния България се представя по-добре с европарите, всъщност част от програмите куцат и има реален шанс да се стигне до загуба на средства. Един от най-сериозните рискове е пред програма "Околна среда", за която ресорният министър Нено Димов вече допусна възможна загуба. Загуби се очертават и по "Наука и образование", по която са платени само 7% от общия й бюджет от 1.3 млрд.лв., а според експерти няма да се разминем и без загуби по Програмата за развитие на селските райони, която не е включена в общата информационна система. И до ден днешен не е съвсем ясно какво точно се случва по нея, макар че не един и двама министри се заричаха тя да стане публична. Общият й бюджет е 2.9 млрд. лв., но колко от тях са разплатени, по кои мерки и до кои фирми са стигнали, не става съвсем ясно.

За пример

Наред със слабото усвояване на част от програмите България успява бързо да договори и изплати известни суми по друга част от тях. Сред отличниците с най-много разплатени пари са програма "Храни" (30.7%), Фонд "Вътрешна сигурност" (24.82%) "Иновации и конкурентоспособност" (19.83%) и "Човешки ресурси" (19.42%), показва ИСУН. С 93.47% усвояемост се отчита и "Инициатива за малки и средни предприятия". Всъщност това е наследникът на инициативата Джереми и подобно на нея и тук става въпрос за кредити, без да е ясно колко фирми са се възползвали от тях. Затова и данните на ИСУН се изкривяват леко в положителна посока.

Стандарт

През 2018 г.: 700 млн. повече за заплати. С 10% средно ще бъдат вдигнати заплатите във всички бюджетни сектори догодина. 700 млн. повече за възнаграждения на хората е предвидил кабинетът "Борисов 3" в разчетите на хазната за 2018 г. По-големи заплати ще имат и полицаи, и военни, и лекарите. Точните суми ще са ясни до 2 седмици. В следващите дни финансовият министър Владислав Горанов ще разговаря с всеки от колегите си в кабинета, за да обсъдят бюджетите по сектори.

700 млн. повече пари за заплати е предвидил кабинетът "Борисов 3" догодина.

Над 700 млн. лв. повече разходи за персонал ще има в следващия бюджет, който правителството ще предложи, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг вчера. Увеличението ще засегне всички сектори.

Средно с 10% ще бъдат вдигнати заплатите в бюджетната сфера през 2018 г. Нарастването ще е различно в различните сектори, обясни Горанов. Така той отговори на синдикатите, които поискаха в събота 13 на сто ръст на заплатите - 920 млн. лв. повече средства за персонал в бюджета. Горанов на практика е изпълнил исканията на профсъюзите и днешното заседание на стачните им комитети за бъдещи протести се обезсмисля, коментираха в ГЕРБ.

Има планирано увеличение на заплатите на полицаите, съобщи финансовият министър. Дебатът все още върви. Дайте ни време да си свършим работата в правителството, не искам да бъда говорител на министър Валентин Радев, каза Горанов в отговор на въпрос дали в планираното увеличение от 700 млн. на разходите за персонал е включено увеличение и на полицейските заплати. Той поясни, че с планираните 700 млн. лв. повече за заплати се изпълняват заложените в управленската програма политики.

"Проблемът с човешкия ресурс и качеството на работната сила трябва да бъде адресиран максимално бързо. Добрата новина е, че увеличението на учителските заплати вече дава резултат", заяви Владислав Горанов.

"Неокончателните данни показват, че вследствие на усилията на държавата до момента 17 хил. деца са върнати обратно в класните стаи", коментира вицепремиерът Томислав Дончев. "Съзнаваме, че това не е достатъчно. Трябва да се положат всички усилия те да бъдат задържани в клас. Трябват ни гаранции, че веднъж върнати в клас, те ще получат възможно най-доброто", коментира Томислав Дончев. "Надяваме се, че ще получим подкрепа от БСП за подобряване на механизма на взаимодействието между институциите точно в сферата на образованието", допълни и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

"Благодарение на стабилността и устойчивостта, които сегашното управление дават, доходите растат с двуцифрени темпове", заяви още Владислав Горанов. "Всичко това безспорно дразни и притеснява нашите опоненти, които трябва да намерят смислени аргументи, с които да се противопоставят на безспорно успешните политики. Те са такива не защото ние ги оценяваме така, а защото обществото ги оценява през потреблението, което расте, и доходите, които растат", каза още Владислав Горанов. Той бе категоричен, че промяна на данъците догодина няма да има. Така финансовият министър задочно отговори и на другото искане на синдикатите - плоският данък да падне и вместо него да се въведе таблица за подоходно облагане, като минималната заплата се освободи от налог.

Ръстът на икономиката през 2017 г. се очаква да достигне 4%, като основната причина за това ще бъде нарастване на потреблението на хората, гласи есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. В нея са завишени очакванията за ръста на икономиката, доходите и инвестициите, като това се дължи на по-благоприятното от първоначалните прогнози развитие на страната през първата половина на тази година. Търсенето на квалифицирани кадри доведе до по-бързо вдигане на заплатите и в новата прогноза на МФ вече се очаква увеличението им за цялата 2017 г. да достигне 6%, а за 2018 г. да се ускори до 6,6%. Това води до увеличение на потреблението и ръст на БВП.

Внасят бюджета след 2 седмици

"Най-късната дата за внасяне на бюджета в парламента е след около 2 седмици, в края на октомври". Това съобщи вчера финансовият министър Владислав Горанов. "До тогава всичко ще е ясно. Имаме много висока степен на готовност, отдавна сме в разговори с министрите", уточни той. Горанов информира, че през следващата седмица ще разговаря с всеки министър по това, което предлага за съответния сектор в бюджета за 2018 г.

Данъчни проверили 334 фирми на измамници. Данъчните не само събират приходите в хазната, но с ГД БОП работят и срещу икономическата мафия в страната. За оказване на експертна помощ и подпомагане на разследването на организираната престъпност, свързана с данъчни престъпления, през 2016 г. въз основа на Споразумение между ГД БОП и НАП, приходната агенция е извършила анализ и класифициране на 334 задължени лица, участници в измами. Става въпрос за граждани и фирми, които организирано са правили опити да ощетят хазната. Освен това са описани 82 схеми на данъчни измами и 617 данъчни профили на задължени лица. От НАП са изготвили 495 справки за лица, осъществени са 115 срещи с оперативни работници от ГД БОП и други разследващи органи. Това е записано в доклад на МФ за прилагането на стратегията за справяне със сенчестата икономика.

За по-ефективна борба с контрабандата работи Междуведомствен координационен център (МКЦ). Целта на центъра е да се засили сътрудничеството между НАП, Агенция "Митници", МВР, ДАНС и ИА "Автомобилна администрация". Ведомствата участват в МКЦ със свои представители, работещи в условията на непрекъснато 24-часово дежурство. В рамките на дейността на центъра през 2016 г. е извършено проучване и анализ на данъчна информация по досъдебни производства и други преписки за 42 случая, изготвени са описания на механизмите на данъчните измами, в които са въвлечени 587 граждани и фирми и са предприети проверки и ревизии спрямо 369 дружества, декларирали внос от ЕС. През 2016 г. са анализирани общо 54 430 лица от гледна точка на наличие или липса на индикации за участие в схеми на данъчни и/или осигурителни измами или отклонение от обичайна търговска практика.

Специализираното звено в Специализираната прокуратура е наблюдавало 97 производства, от които 26 образувани през 2016 г. Приблизителната стойност на установените щети е 130 млн. лв.

В резултат на предприетите мерки срещу сивата икономика данъчните приходи в бюджета за 2016 г. са 18,7 млрд. лв., което е с 1,557 млрд. лв. (9,1%) повече от предходната година.

Монитор

Пращат те на психотест, ако не спреш на „Стоп". Шофьорите, които преминават на знак „Стоп", без да спрат, ще се разделят с книжките си, а след това ще бъдат пращани на психотест, за да си ги вземат обратно. И то само ако го издържат. Освен това от контролните им талони ще бъдат отнемани по 13 точки. Това е залегнало в поредния законопроект за промяна на Закона за движение по пътищата. Предложението идва от последното заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението. В няколко точки от там дават съвети как да се намали пътният травматизъм и загиналите при катастрофи. Те са специално насочени към Министерство на вътрешните работи, Агенция „Пътна инфраструктура", Министерство на регионалното развитие и др.

На заседанието е взето решение при нарушаване на правилата за движение, когато в превозното средство пътуват пътници, да се налага допълнителна глоба за всеки превозван човек. Заложеният минимум е 50 лева. Така при преминаване на червен светофар с още трима души в колата глобата ще скочи със 150 лева, тъй техният живот е бил застрашен.

„Жертвите и пострадалите постоянно нарастват. Повечето от тях са били жени и деца. Животът на тези участници в движението струва повече от тези 50 лева", аргументират се участниците в комисията.

Друго предложение, което ще залегне в новите промени в закона, е за шофьори, които навлизат в насрещното движение и катастрофират. Тогава те също ще остават без книжки, а за да си ги получат обратно, ще трябва да минат на проверочен изпит.

„Щом не познават знаците за забранено изпреварване и щом карат в насрещното, значи не са придобили достатъчно умения или са получили книжката си по другия начин", казват още пътните експерти, дали предложението. Те настояват и за това нарушение да се взимат 13 точки от контролния талон към книжката.

На шофьорите, които сами се удрят или излизат от пътя, също ще им се налага да се явяват на повторен изпит, който да установи дали наистина имат умения да са водачи. Ако не го издържат, то ще трябва наново да изкарат курсовете за шофьори и пак да се явят на изпит, преди да се качат отново на колите си.

Друга по-строга мярка е ограничаването на скоростта в населените места. Предложенията са тя да спадне до драстичните 20 км в час. Шофьорите, които си позволяват да карат по-бързо, ще бъдат лишавани от книжките си за определен период от време, а глобите ще са още по-драстични.

„В населените места настъпват близо 2/3 от тежките пътнотранспортни произшествия. Неприемливо е там, където живеем, работим, учим, да загиват толкова много хора. В тази насока в страните с висока степен на безопасност се прилагат различни ниско струващи високоефективни практики за ограничаване на катастрофите. Ускореното прилагане на тези мерки за намаляване на скоростта по време не сблъсъка и други ще доведе до бързо намаляване на жертвите от пътнотранспортните произшествия. Политиката за създаване на безопасни условия за движение в населените места, за пътна инфраструктура, настроена приятелски към живота и здравето на жителите, за обучението и създаване на безопасни условия за движение на децата е в ръцете на местната власт", става ясно от стенограмата от последното заседание на комисията.

Болниците със задължения за над 500 млн. лева. Болниците са натрупали задължения за над 500 млн.лв. Четири- пет са в особено тежко състояние, заяви здравният министър проф. Николай Петров. Като най-проблемни той посочи тези в Бургас, Стара Загора, Видин и Враца.

По думите му не се предвижда вариант за закриване на Врачанската болница. Протестите на хората от града пред сградата й продължиха с искане тя да не бъде затваряна. Гражданите блокираха възлов булевард, като заявиха, че ако лечебното заведение бъде затворено, на пациентите ще се наложи да пътуват до Монтана или София, което в някои случаи може да бъде и фатално.

Министърът посочи, че той, екипът му, кметове и областни управители разговарят почти всеки ден с нейния директор и търсят решение за излизането й от финансовата криза.

Ръководството на Министерството на здравеопазването З решихме да отпуснем средства, но ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч, каза министър Петров.

Той изрази надежда, че ще бъде търсена отговорност за лошото управление на МБАЛ-Враца, но подчерта, че и там и другаде „години наред са се надували балони, които започват да се пукат.

Нали не си представяте, че за 4 месеца, откакто е това правителство, са се натрупали 20 млн. лева дългове", заяви той.

Проф. Петров посочи няколко причини, поради които болниците задлъжняват извън злоупотребите, които в последно време са били намалени - лечебните заведения нямат право да връщат пациенти, а надлимитната дейност не се плаща, не е малък броят на неосигурените, стойността на клиничните пътеки не е променяна от 2006 година.

Като друго от „най-деликатните места в здравеопазването" министърът посочи спешната помощ.

Системата е претоварена, обслужва много пациенти, обажданията са много, включително и такива, които не са спешни. Министър Петров изрази надежда, че с подобряване на средата и вдигане на заплатите работата в „Спешна помощ" ще стане по-атрактивна.

За да бъде намалена бумащината в здравеопазването, още в първото полугодие на 2018 година е напълно възможно у нас да бъдат въведени електронните здравни карти, каза още проф. Николай Петров. Тя ще представлява пластика, чрез която джипита, специалисти и фармацевти ще имат достъп до информация за всеки пациент, например в аптеката веднага ще става ясно какъв медикамент е изписан. Картата ще е безплатна.