Сега

Фандъкова ще принуждава софиянци да карат супер екоавтомобили. Столичани ще трябва да се изравнят по екостандарти за колите си с най-богатите европейци и ще бъдат допускани в града само с автомобили от най-висок клас или с нулеви емисии на газовете. Това ще се случи, ако се изпълни желанието на кметицата Йорданка Фандъкова, която се подписа под общо писмо с кметовете на Рим, Париж, Амстердам, Мадрид, Копенхаген, Виена, Брюксел и Хелзинки с настояване в ЕС да се въведат единни по-строги мерки за намаляване замърсяването на въздуха от транспорт. Писмото е изпратено до ЕК и Съвета на ЕС, който след по-малко от два месеца ще мине под председателството на България. Тъй като обявява, че "идните месеци ще бъдат решаващи за въвеждане на амбициозни стандарти за емисиите на автомобилните газове и за ефективни контролни режими", може да се очаква, че България ще стане координатор на тази инициатива.

Кметовете настояват за четири мерки. Първата е до края на 2017 г. да бъдат въведени задължителни автомобилни тестове на европейско и национално ниво, както и строг надзор от организациите, които ги контролират. Втората мярка предвижда да се изработят общи стандарти за допустимите емисии на въглероден двуокис с хоризонт 2025 г. и 2030 г., като целта е постепенно намаляване на емисиите от конвенционални превозни средства и широко въвеждане на превозни средства с нулеви емисии, в т.ч. от автомобилите. Трябва да се допълнят съществуващите регулации за въглеродни емисии от автомобили със задължителни цели за продажба на превозни средства с нулеви емисии, като се осигури европейски пазар за нулеви емисии. Също така ще се предложи нов ограничителен норматив Евро 7 за автомобилните газове, който да е технологично неутрален и да позволява на градовете в Европа да отговорят на указанията за качество на въздуха на Световната здравна организация.

Ако идеите станат факт, това ще означава подмяна на почти целия автомобилен парк в България. Най-усъвършенстваните коли в момента се произвеждат по стандартите Евро-5, Евро-6 и Евро-6+. Очаква се стандартът Евро-7 да започне да се прилага от 2019 г., като "технологичната неутралност" ще означава, че той ще е еднакъв за бензиновите и дизеловите коли, а не както сега да се допуска разлика между двата типа двигатели.

Според последни данни, огласени в средата на октомври от Европейската асоциация на вносителите на автомобили за възрастта на масовите коли в ЕС през 2016 г., българите карат най-старите коли в Европа. Средната възраст на автомобилите в ЕС като цяло е 10.7 години, а при нас - над 20 години. Пред България по овехтялост на автопарка се нареждат Полша - 17 години, Латвия и Литва - 16 години, Румъния - 15 години, Унгария, Чехия и Гърция - по 14 години. Други кметове от източноевропейски столици освен Фандъкова не са се подписали под писмото.

Заради икономическата криза рязко се е вдигнала възрастта на автомобилите в Европа в сравнение със средната възраст от 8 години през 2007 г. Финансовите притеснения са принудили европейците да карат по-дълго автомобилите си и да отлагат покупката на нови. Най-нови коли в ЕС карат люксембургците - средно 6 години, и белгийците - средно 7 години, отчитат от асоциацията на автомобилните производители. В Дания, Великобритания и Германия възрастта на автомобилите е средно 8 години, във Франция - 9, Италия - 10, Испания - 11, Португалия и Финландия - по 12 години.
По брой коли на 1000 жители българите се доближават до средното равнище в Европа - 510 у нас спрямо 573 в ЕС. МВР отчита, че около 40% от автомобилния парк в България е над 20 години при общо регистрирани през 2016 г. над 4 млн. автомобила, което означава, че около 1.6 млн. леки коли над 20 години се движат по пътищата у нас. Едва 17% от колите са под 10 години. Само за миналата година у нас са били закупени и регистрирани малко над 26 000 нови автомобила при внесени от ЕС над 266 000 употребявани коли.

„От началото на годината до края на август регистрираните нови автомобили у нас са се увеличили с 18.1% на годишна база до общо 19 556 автомобила. Регистрацията на екологични автомобили у нас е символична: от КАТ отчитат регистрирани 2474 хибрида (0.08 процента от автопарка) и едва 274 електромобила (0.009 процента от автопарка).
Повече от половината коли в ЕС карат с бензин - 56%. Около 40% са автомобилите на дизел и едва около 4% - с алтернативни горива. В писмото специално се подчертава, че "дизеловите коли не отговарят на екостандартите в ЕС".

Изумление

Служителка в Европейската комисия се изненада от инициативата, защото и сега има общи стандарти, които повечето държави не успяват да покрият. Заради нарушения на Директивата за качество на въздуха 23 държави, сред които и България, са в наказателна процедура, започната от Еврокомисията. Служителката не вижда логика в демарша на деветте кметове и особено в участието на София, която е далеч от жизнения стандарт на развитите столици.

И цените на яйцата полудяха. След рекордното поскъпване на маслото с над 50% за година и цените на яйцата в България също скочиха драстично. В много магазини дори дребосъците с размер S вече струват 30 стотинки. За сравнение миналата година по това време средната цена е била 0.16 лв. за брой. Макси яйцата пък вървят по 40 и повече стотинки. Все още в родните супермаркети може да се купи кора с 10 яйца за 2 лева, но вероятно това са по-старички партиди, чиято годност изтича.

Причините за шоковото поскъпване са няколко. Водещ фактор е скандалът с фипронила, който удари здраво Западна Европа и се стигна до затваряне на много ферми и до унищожаване на огромни количества стока, заразена с химикала.
Аферата "Фипронил" не подмина и България, но у нас проблемът бе само на една производствена площадка и бързо бе овладян. Нещо повече, българските яйца се оказаха доста търсени на запад, където се получи недостиг. Така засиленото търсене в Европа и увеличеният износ създадоха условия за поскъпване у нас. По подобен начин и цените на кравето масло се устремиха нагоре - в цяла Европа и в България. Увеличеното потребление на прясно мляко на планетата, включително и в страни като Китай, създаде дефицит и повлече поскъпване на млечните стоки.

Друга причина за скока на цените е птичият грип, който масово удари Европа. Това заболяване в съчетание с аферата "Фипронил" удари сериозно яйцефермите и още през септември цените в ЕС скочиха почти двойно. Птичият грип стигна и до България и в последните дни се наложи унищожаване на хиляди птици заради грипа.
Междувременно нашите производители се ориентираха към износ към "гладния" за яйца европейски пазар.

"Цените на яйцата ще продължат да се увеличават до Нова година, а след празниците ще паднат", прогнозира пред Синор.бг председателят на Съюза на птицевъдите в България Димитър Белоречков. Той поясни, че са необходими поне два месеца за израстването на младите птичи стада. В момента произвежданите яйца били много дребни и се използвали основно за сладкарската индустрия. "С израстването на кокошките този проблем ще отпадне", посочи Белоречков. Според него птичият грип също не е проблем за българските птицевъдни стопанства, тъй като у нас кокошките се отглеждат основно на закрито за разлика от тези в ЕС, където свободната паша е силно разпространена.

"Свободната паша е нож с две остриета, тъй като птичият грип тази есен порази редица региони в Италия и Източна Европа, което също се отрази на рязкото поскъпване на яйцата", коментира браншовикът.

Зараза

4 огнища на птичи грип бяха открити в България и се наложи унищожаване на кокошки. Това се отрази и на пазара, където вече има недостиг на яйца. Едно от огнищата е в селото Глушник, което се намира в област Сливен. Именно поради тази причина в Сливен поскъпването на яйцата е най-драстично - от 19 на 30 ст. в рамките само на няколко дни.

Капитал Daily

Кирил Ананиев е вероятният здравен министър. Кирил Ананиев, автор на бюджетите на България през последните 20 години в качеството му на заместник-министър на финансите, ще бъде новият министър на здравеопазването. Това съобщиха няколко независими един от друг източници на "Капитал", като сред тях са и политици от управляващата партия. Кандидатурата на Ананиев е била одобрена по време на заседание на коалиционния съвет в понеделник (лидерите на партиите в управлението - Борисов, Цветан Цветанов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров), но ще бъде оповестена от премиера в петък, след гласуването на бюджета за следващата година. Ананиев ще управлява бюджет от около 4.4 млрд. лв., като 3.8 млрд. лв. от тях са средствата на здравната каса за следващата година.

Дълъг опит

Кирил Ананиев е дългогодишен представител на държавата в надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а при предишната й структура - в управителния съвет на институцията и в събранието на представителите й след основаването й през 1999 г. Както и в момента, Кирил Ананиев с малки прекъсвания е бил председател на надзора на здравната каса. Това е органът, който одобрява бюджета на НЗОК и на практика приема най-важните решения по управлението й като разпределението на средствата по видове медицинска помощ и по районни здравни каси.

С малки прекъсвания почти цялата кариера на Кирил Ананиев е минала във финансовото министерство. Той е завършил "Финанси и кредит" в УНСС и през 1980 г. започва работа в МФ като специалист в дирекция във ведомството. През 1996-1998 г. работи като завеждащ финансовата служба в постоянното представителство на България към ООН в Женева. От 1998 г. до момента с изключение на кратък период от първото правителство на Бойко Борисов Кирил Ананиев е заместник-министър на финансите, който отговаря за подготовката и изпълнението на бюджета. Ананиев беше и служебен министър на финансите в правителството на Огнян Герджиков.

Макар и диалогичен на пръв поглед, Ананиев и финансовото министерство са в основата на конфликтите в здравния сектор около винаги недостатъчния бюджет. Всеки здравен министър до момента зависи от финансовото министерство за бюджета, с който разполага. Финансовото министерство винаги е поддържало, че не трябва да се отделят повече средства за нереформирана система като здравната, въпреки че е ясно, че в нея има недостиг на средства. Така всяка година възникват ограничения като лимитите на болниците, на направленията и всякакви ограничения при плащанията от здравната каса.

"В областта на лекарствата мога да кажа, че до момента според мен не само че е слаб контролът, той липсва този контрол", заяви преди няколко седмици Кирил Ананиев, като представи анализ на финансовото министерство за дефицитите в касата. Ако и когато смени поста си, той ще може да организира контрола.

Защо сега и защо той

За пръв път през следващата година секторът получава съществено увеличение от 400 млн. лв. в бюджета на здравната каса. Това доведе до спонтанната положителна реакция на лекарите, пациентите и бизнеса, но се оказа, че увеличението е съпроводено от мораториум върху новите клиники и болници и върху плащането на нови лекарства. Предложението за това е именно на финансовото министерство. Така средствата ще послужат за увеличение на цените на клиничните пътеки в болниците и вероятно за покриване на задълженията към европейските здравни каси. България дължи над 200 млн. лв. за лечение на български граждани в страни от ЕС.

Изглежда, че заемането на поста точно от Кирил Ананиев е заявка, че здравният сектор няма да бъде реформиран, а по-скоро ще бъде контролиран доколко ефективно харчи средствата си.

Изследване: Близо 330 хил. българи не учат и не работят. Докато икономиката расте и все повече сектори изпитват остър недостиг на кадри, близо 10% от трудоспособните хора в страната не успяват да се включат на пазара на труда, като причините за това изглежда са колкото свързани с манталитет и липса на лична мотивация, толкова и с ненефективността на държавните политики и на държавния посредник за търсене на работа в лицето на Бюрата по труда. Тази картина се затвърждава за пореден път, този път от изледване на "Тренд" по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт".

Данните от него сочат, че около 330 хиляди души в трудоспособна възраст в са демотивирани - те не учат, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Над 80% от тях са без работа повече от една година, а близо половината от всички не търсят възможности, тъй като твърдят, че "няма работа за тях". Други 13% посочват като причина, че ги издържат роднини, а още толкова смятат, че няма работа по специалността им. Последният довод е особено важен за висшистите. Данните са сходни с тези на националната статистика, но социологическото проучване дава малко повече информация в дълбочина за тази група от обществото.

Бюрата по труда са неефективни

Повече от половината от всички демотивирани българи твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато другата половина са на обратното мнение. Оказва се обаче, че официалният държавен посредник в лицето на бюрото по труда е изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда, като само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит с намиране на работа по този начин, сочат данните.

Институцията, която трябва да бъде посредникът между търсещите и предлагащите заетост на пазара на труда, практически не се използва и като основно средство за информация при търсене на работа, като три четвърти сочат роднини, близки и приятели като основно средство. Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора, казват анализаторите на агенцията. Единствено висшистите залагат и на търсене на информация за работа чрез интернет сайтове поне толкова, колкото и на възможностите по "втория начин".

Парите са най-мотивиращи

Що се отнася до това какво би мотивирало хората извън пазара на труда да се включат в него, категоричният отговор е парите: почти половината от тях заявяват, че биха започнали работа за сравнително добри възнаграждения - между 500 и 1000 лева. Предвид статистическите данни, че средната брутна месечна работна заплата в България от началото на 2017 г. вече е над 1000 лева, очакванията към пазара на труда в България са доста реалистични, смятат социолозите.

Логично сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е по-висока от общата картина - в порядъка 1001 - 1500 лв. Но пък и средното възнаграждение в столицата според НСИ надхвърля 1400 лв. към средата на годината.

Всички социални причини за мотивация за работа са второстепенни, като малко по-сериозен фактор при висшистите е подходяща за специалността им работа - една четвърт държат на нея. Според демотивираните българи това, което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, е да поема част от осигуровките (53%), да подпомага деца и зависими членове на домакинството (31%) и да предоставя помощи при преместването и наемането на жилище в друго населено място.

Неквалифицирани и немобилни

Над половината от всички демотивирани българи нямат доказана професионална квалификация, но само една трета казват, че биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.

Друг извод е, че трудовата мобилност не се харесва на трудово демотивираните българи, като само една трета са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 километра от дома им, ако им бъде осигурен транспорт.

Като цяло повечето от тези хора предпочитат да живеят в България (58%), но близо една четвърт казват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, като в тази група преобладават младите и висшистите.

Кои са демотивираните

Най-голяма част от демотивираните хора са млади - на възраст между 18 и 29 години (27%), в останалите възрастови групи до 60 години делът им е приблизително равен - 20-22%. Най-много от тях са със средно образование (53%), висшистите са само 10. Повечето от половината са етнически българи, 27% са роми, а 14% - турци. Най-висок дял на демотивирани има в селата - 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата - едва 7%.

Над 70% казват, че нямат личен доход, но данните за месечния доход на домакинствата ясно показва, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семействата си. Една четвърт от тези домакинства получават доходи до 1000 лв., като само 2% са без никакви доходи на домакинството.

Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е "работник/неквалифициран труд" - близо една трета, а на второ място са квалифицираните работници - 21%.

Какво показва статистиката

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) общият брой на лицата извън работната сила е 2.7 млн. към края на второто тримесечие на годината. Половината от тях обаче са в напреднала възраст (над 65 години), а други 183 хил. имат желание да работят, въпреки че са обезкуражени. Така на практика хората, които не искат да работят, са 1.1 млн. души на възраст между 15 и 64 години. От тях 418 хил. са учещи или посещават курсове за квалификация, а други 377 хил. посочват като мотив за неактивност напреднала възраст, проблеми със здравето и инвалидност.

Така крайното число всъщност е близо до това, посочено в изследването на "Фридрих Еберт" - около 305 хил. души. Статистическият институт обаче няма по-подробна разбивка, която да покаже например възрастовата или образователната структура на конкретната група. От всички лица извън работната сила между 15 и 64 години обаче се вижда, че висшистите са едва 10%, докато тези със средно или основно и по-ниско образование са със съответно по 45% дял.

Стандарт

Мъжете взимат кредити за коли, жените за обучение. Жените взимат кредити за образование, а мъжете за покупка на употребявани автомобили. Това стана ясно по време на делова закуска с участието на дами от средния и едрия бизнес, на която се дискутираха тенденциите в личното кредитиране, съобщи експертът в социалните комуникации Ива Екимова, която беше сред домакините на матинето.

Финансирането на ваканции измества плащането на сметки в топ 10 на проектите, осъществени с потребителски кредит - броят на заемите, изтеглени от българите за екскурзии и почивки е нараснал близо три пъти в сравнение с периода ноември 2016-април 2017. Интересната статистика беше представена от елитна френска кредитна институция за лични финанси.

Според анализа на нейните експерти, българите вече са готови да инвестират по-големи суми за ремонт (между май и октомври до 3737 лв.), за да направят домовете си по-модерни и по-уютни - сериозен индикатор, че жизненият ни стандарт се повишава и постепенно се доближава до европейските държави.

Сред целите в топ 10 при взимането на кредит попадат още пари в брой, покупки за обзавеждане, лечение, семейни тържества, училищни и университетски такси.

От дискусията стана ясно, че мъжете между 20 и 39 години кандидатстват по-често за потребителски кредити. Във възрастта 40-49 се наблюдава относително равенство между двата пола. След 50 години дамите водят - 57% от молбите за потребителски кредити са от представителките на нежния пол.

Скокът на газа изяде печалбата на "Булгаргаз". За първите девет месеца на годината печалбата на "Булгаргаз" преди данъци (EBT) е едва 1,136 млн. лв. - с 97,15% по-малка спрямо същия период на 2016 г., когато е била 39,914 млн. лв. Това сочи отчет, изпратен от обществения доставчик на синьо гориво до финансовото министерство.

Показателната за оперативната работа на едно дружество -печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) за 9-месечието на годината също е значително по-малка - 20,945 млн. лв. За същия период на 2016 г. EBITDA е била 51,293 млн. лв., или с 30,348 млн. лв. (59,17%) по-висока. Това се дължи на разходите за дейността на компанията, които скачат с 81,795 млн. лв. (12%). Основно това се дължи на значителното поскъпване на природния газ. Това повишаване на разходите не може да бъде компенсирано от ръста на приходите, които за 9-те месеца на тази година са 784,361 млн. лв., или с 51,403 млн. лв. (7%) повече от същия период на 2016 г.

За 9-те месеца на годината "Булгаргаз" е доставил 2,333 млрд. куб. м газ, или със 183 млн. куб. м (8,51%) повече от същия период на 2016 г. 99,83% от природния газ е от внос, което е ръст от 10,17%. Местният добив е едва 4 млн. куб. метра - колкото и миналата година.

Основни потребители на природния газ в страната са химията и енергетиката, съответно с 36,19% и 29,36% дял от пазара. Трети по потребление са газоразпределителните дружества, които отчитат ръст от 15,69%.

Монитор

Всеки ден по две баби хвърлят пари през балкона. Всеки ден по две баби хвърлят пари от балконите си на телефонни измамници. Това показва статистиката на „Национална полиция", предоставена за „Монитор". Цифрите сочат, че само от началото на годината регистрираните случаи на измами са 687. При тях са дадени общо над 5 млн. лева, които са отишли в ръцете на мошениците. Основните задържани играчи от тях обаче са едва 54, показват данните на „Национална полиция".

Другите цифри, които отиват в графа разкрити - около 133, са на помагачи и мулета, които се измъкват без присъди, тъй като не може да се докаже тяхната съпричастност към измамите. От МВР обаче обясняват, че най-вероятно бройката на замесените - жертви и измамници, е двойна, тъй като не всеки подава сигнал, когато бъде измамен. Това означава, че сумата на спечелените от мошениците пари може да стигне спокойно до 10 млн. лева, а жертвите им да скочат пък двойно, ако си признаят в районните управления. Много от тях обаче не го правят заради срам или гордост.

От Главна дирекция „Национална полиция" обаче се хвалят, че само за септември са разкрили 50% от случаите на телефонни измами. Те са били 50 общо, като 25 са били разобличени и се е стигнало до арести. Това било едно от най-високите нива на разкриваемост в Европа. За същия месец са проверени 18 специализирани операции. При една от тях е отчетена и най-сериозната присъда от година и шест месеца ефективно за телефонен измамник.

Другият успех се приписва на районната прокуратура в Пловдив, която е издействала присъда на четирима мъже, замесени в телефонни измами. Двама от тях - 23-годишния Александър и 29-годишния Митко, са получили по една година и два месеца лишаване от свобода останалите двама са се разминали с условни присъди. Те измамили възрастна жена да им даде 3100 лева в плик от хляб, които хвърлила през балкона. Бабата била с образование за инженер, но въпреки това се подлъгала по схемата им.

Данните от проучване на прокуратурата показват, че 70 процента от измамените са хора с „добро образование", което означава поне висше и полувисше, като второто взима превес. Вероятното обяснение на прокуратурата на този факт е, че голяма част от измамите сред нискообразованите хора не са съобщени, те не са регистрирани и по тях не се е работило, поради което те не попадат в статистиките.

Междувременно стана ясно, че наглостта на ало мафията е стигнала дотам, че измамници са звънели дори в прокуратурата, опитвайки се неведнъж да ужилят говорителя на обвинител номер 1 Румяна Арнаудова.

Прокуратурата подхвана каруците в София. Прокуратурата възложи на СДВР да прави внезапни проверки на каруците в столицата. Софийската градска прокуратура се е самосезирала по повод данни за извършвани нарушения от водачи на каруци на правилата за движение по пътищата, както и на правилата за защита на животните и на законоустановените ветеринарно-медицински изисквания, съобщиха от държавното обвинение.

На полицията е указано да установява дали движещите се ППС с животинска тяга са оборудвани със съответните светлини и торбички за животински отпадъци, регистрирани ли са по съответния ред и т.н. Ще се дебне и дали каруци навлизат за движение в широкия център на града, както и разполагат ли водачите на ППС с животинска тяга с регистрационен талон. Полицаите трябва да проверяват и дали каруцарите притежават изискуемите документи по Закона за ветеринарно-медицинската дейност за индивидуализация на животните.

Прокуратурата е предписала при нужда да се търси съдействие от органите на Агенцията за безопасност на храните - гр. София (ОДБХ).

Потърсено е съдействие и от Столичната община, и от ОДБХ, като е указано да се подобри взаимодействието между компетентните контролни органи по противодействие на допусканите закононарушения, свързани с движението на каруци на територията на столицата.

Засилените проверки ще се извършват регулярно до края на годината, като при необходимост срокът им ще бъде продължен.