Капитал Daily

Жилищата в България: по-празни, но все по-скъпи. Имотният пазар е в парадокс: в страната има излишък на жилища и въпреки че населението намалява, придобиването на имот става все по-скъпо и по-трудно. Разходите на домакинствата за покупка, наем и поддръжка на жилище нарастват по-бързо от средния доход. Проблемът е стигнал точка, при която от всички страни в преход в Централна и Източна Европа България има втория най-висок дял на разходи на домакинствата, свързани с жилищата. Освен това наемният пазар е почти неразвит, защото няма сигурност и стимули за наемодателите. Това са част от изводите на доклад на Световната банка, поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Пазар извън баланс

Имотният пазар страда от сериозно изкривяване, показва анализът. От една страна, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици (или 30% от общия жилищен фонд, 43% от жилищата в селските райони и 25% от тези в градските райони). А обезлюдяването им се увеличава: броят на жилищата "в излишък" е нараснал от 677 хиляди през 2010 г. до 926.8 хиляди през 2014 г.

От друга страна, цената на жилищата е много висока в сравнение със средните нива на доходите. Около един милион души (15% от населението) живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство. За домакинства с доходи под 1000 лева на месец е почти невъзможно да закупят или наемат жилище на пазарни цени. Повече от една трета от младите хора не могат да си позволят собствен имот и живеят с родителите си. За 42% от едночленните домакинства и 31% от живеещите под наем разходите по поддръжка на жилището са сериозно бреме.

Високият брой "призрачни домове" може да се обясни донякъде с естеството на използваните данни. Информацията в доклада е от преброяването през 2011 г., а тя беше върхова за финансовата криза в България. Освен това показателите на НСИ включват и вили, ваканционни жилища и хотелски апартаменти. Това обаче оправдава отчасти данните на национално ниво, но не и високите нива на свободни жилища в развиващите се райони. В София незаетите жилища са 24%, в София-област - 48%, в Пловдив са 26%, а във Варненска област - 30%.

На този фон според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините - почти нулева такава. Така България остава една от страните с най-ниски показатели на мобилност на домакинствата сред страните в преход.

Никой не наема

Средните цени на жилищата са между 550 и 800 евро на кв.м за по-малко атрактивните жилища в стари сгради и до 800-1200 евро на кв.м за жилища в новопостроени сгради с по-атрактивно местонахождение, отбелязват от Световната банка. Средният месечен доход на домакинство обаче е 477 евро, което значи, че по-голямата част от населението не могат да си позволят да закупят или дори да наемат жилище на пазарни цени.

По-малко от 5% от жилищния фонд в страната (2.6% според нови данни за 2016 г. са под наем на пазарен принцип) се отдава под наем, а допълнителни 8% са "споделени", "безплатни" или "субсидирани" жилища, показват официалните данни на НСИ. Разликите в цените са огромни - от 30 - 50 лв. наем за студентско общежитие с лоши условия в столицата, през наем от 300 лв. за 70 кв.м в Монтана до 600 лв. за същото жилище в София. Високите цени на атрактивните места предполагат, че от този пазар се възползват само хората със средни и високи доходи. Липсата на пазар за жилища под наем спира трудовата мобилност, твърдят от Световната банка. Проблемът е особено голям сред младите хора, създава затруднения за младите семейства и изкуствено завишава наемите на наличния ограничен запас от жилища.

Ниското предлагане на имоти под наем въпреки големия брой незаети жилища обикновено се случва на места, където "нормативната база вреди на ефективното функциониране на пазара", твърдят от Световната банка. Наемодателите предпочитат да не отдават имотите си под наем по няколко причини. Настоящите закони за извеждане от имота са в полза на наемателите, официалните договори за наем се изпълняват трудно по съдебен ред, наследена лоша поддръжка на жилищата и данъкът, който се прилага спрямо доходите.

Според доклада има поне три начина пазарът да бъде "отключен". Един инструмент е приспадането на разходите за наем от данъците на наематели - това би накарало хората да наемат, вместо да купуват жилища, и ще стимулира осветляването на наемните отношения. Друга възможна мярка е освобождаването от данък на доходите за дребните наемодатели, които отдават под наем до 5 жилища. Задължително е и създаването на бърза и евтина система за разрешаване на спорове между наематели и наемодатели.

Къде са държавата и общините

В момента държавата не помага за развитието на жилищния пазар, а общините са още по-неефикасни в това, показва докладът на Световната банка. Засега повечето усилия са концентрирани в социалните жилища. Те обаче са едва 3% от общия жилищен фонд, а предоставянето им на нуждаещи се дори не е обезпечено финансово. Същото е положението и в най-голямата и атрактивна община - Столичната. Според плана й за развитие до 2020 г. цялата "жилищна политика" на местната власт е концентрирана в 13 803 бр. общински жилища (или 3% от всички в града), а за останалите 97% няма никакво общинско внимание или подкрепа.

"Отключването" на неизползваните имоти и към нуждаещите се ще е много по-ефективен подход, отколкото държавата и общините да строят нови социални жилища, се казва в доклада на Световната банка. За целта обаче трябва ново законодателство със стимули и защити на собствениците, които отдават имоти под наем на нуждаещи се, както и гаранции, че техните имоти ще се обитават и поддържат адекватно.

Обединението на Сибанк и ОББ е на финала. Обединението на Сибанк и ОББ е на финала. За 6 декември 2017 г. е свикано извънредно общо събрание на акционерите, става ясно от покана, публикувана в Търговския регистър. Предвидено е на него да се вземе решение за вливане на Сибанк в ОББ. Дотогава трябва да бъде получено разрешение за вливането от БНБ. Това на практика ще е юридическото сливане на двете банки. Към момента те функционират отделно и като самостоятелни дружества. В резултат на вливането Сибанк ще се прекрати без ликвидация, а цялото имущество, дейност, права и задължения ще преминат към ОББ, която ще е универсален правоприемник, е посочено в документите в Търговския регистър.

Вливането

Предвижда се увеличение на капитала на ОББ с близо 17.9 млн. лв. - от 76 млн. лв. на малко над 93.8 млн. лв. Увеличението ще стане чрез издаване на нови акции - обикновени с номинал 1 лв. всяка. Те ще бъдат придобити от KBC Bank (едноличен собственик на Сибанк). След вливането и увеличението на капитала в ОББ ще останат малък дял миноритарни акционери, които ще притежават 70 632 обикновени, поимени, безналични акции с право на глас всяка и номинал 1 лв.

В договора за вливането, който е публикуван в Търговския регистър, е записано, че KBC ще има право на дивидент от новите акции за годината, приключваща на 31 декември 2017 г. само ако вливането бъде финализирано през 2017 г. За счетоводни цели вливането ще се смята за влязло в сила от 1 януари 2018 г.

Сделката по придобиването на ОББ от белгийската банково-застрахователна група KBC приключи на 13 юни 2017 г. с плащането на цената от 610 млн. евро. Юридическата част от сливането приключва с получаването на разрешението за вливането и реалното обединение на двете банки в една. През този период, около половин година, двете банки работят по сливане на дейностите - оптимизация на клонова мрежа, обединение на информационните системи, уеднаквяване на продукти, услуги, тарифи, такси.

Сделката на сделките

След реалното вливане на Сибанк в ОББ новата банката ще бъде третата на пазара в страната с активи за над 10.5 млрд. лв. след Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Името на новата банка е ОББ.

Това е най-голямата сделка в банковия сектор досега (Булбанк беше продадена за 360 млн. евро), както и втората по размер в корпоративния сектор в България през последните 5 години след продажбата на "Глобул" на Telenor за 717 млн. евро.

Освен ОББ белгийската банка придоби и лизинговите компании "Интерлийз", "Интерлийз ауто", 60% от застрахователната "ОББ Метлайф", както и дъщерните дружества "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Асет мениджмънт" и "ОББ Факторинг". Те се добавиха към местното портфолио на белгийската група, в което влизат Сибанк и застрахователните компании "ДЗИ Животозастраховане"и "ДЗИ Общо застраховане".

Сделката беше обявена през последните дни на 2016 г., като още тогава стана ясна и цената. Тя беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията, от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор съответно в края на април, в края на май и в началото на юни.

Сега

Българското месо е пълно с антибиотици според европейско изследване. Българите ядат месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства "за всеки случай". Това показва седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата. Документът анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г. Данните разкриват шокиращи факти за употребата на лекарствата у нас.

Фермите в България се оказват сред злоупотребяващите с медикаментите и са класирани на осмо място сред обхванатите в проучването страни. У нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски - 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг в Швеция. По-лошата новина е, че у нас употребата на лекарствата заплашително расте - от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, цитирани в доклада. Сериозният проблем с безконтролната употреба на антибиотици е, че така се създава резистентност на бактериите, медикаментите спират да им влияят и се налага използването на нови и все по-мощни антибиотици във все по-големи количества.

Това, че ядем месо, натъпкано с антибиотици, е още по-смущаващо на фона на честите скандали по темата храни - яйцата с фипронил, "кравето" масло, пълно с вода и неживотински мазнини, имитациите на сирене, направени с палмово масло и т.н. В България най-голяма е употребата на тетрациклини, показват данните от доклада. Веднага след тях се нареждат антибиотиците от групата на макролидите, амфениколите и добре познатият пеницилин.

Основният извод от доклада е, че като цяло използването на антибиотици във фермите в Европа е намаляло. Но това не важи за всички държави и както вече стана дума, нашата е сред изключенията. Относително добре е, че България е доста далеч от рекордьорите по използване на антибиотици за животни - Кипър (434 мг/кг), Испания (402) и Италия (322). Но докато за Италия тенденцията е за намаляване спрямо предишни години, в Кипър и Испания, както и у нас, потреблението се увеличава.

"За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици", коментират експертите на "Активни потребители" по повод на данните в евродоклада. Тези медикаменти са създадени за лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, но от години се използват безпричинно за превенция и профилактика на инфекции. Накратко - храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях, изтъкват от "Активни потребители".

Опит

Антибиотиците в месото съвсем не са единственият проблем с храните у нас. При последния си, най-нов тест на маслото от "Активни потребители" засякоха забранен противогъбичен препарат, който умишлено се влагал в част от продуктите, за да са по-дълготрайни. Тогава анализът показа, че само две от 10 марки масло отговарят на изискванията. От държавната Агенция за безопасност на храните, която е на бюджетна издръжка, до момента нямат публикуван толкова подробен анализ или съпоставка на влаганите в храните непозволени съставки и медикаменти.

Стандарт

Приходите от ДДС нараснаха с 8%. Приходите от ДДС в държавната хазна нарастват с 8% и за първите девет месеца на годината са на стойност 7,137 млрд. лв., сочат последните подробни данни на Министерството на финансите. Това увеличение значително изпреварва ръста на икономиката, който за тази година се очаква да е 4%. Очевидно нарастването на приходите от ДДС се дължи не само на реалното увеличение на оборотите в икономиката, но до голяма степен и на предприетите мерки от страна на НАП за изсветляване на сивия сектор. Това се потвърждава и от данните за събраните приходи от корпоративните данъци. Бизнесът плати с 8,3% повече корпоративни данъци през първите девет месеца на годината, сочат данните на МФ. От януари до септември от корпоративни данъци в държавната хазна са влезли 1,491 млрд. лв., което е ръст със 114 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Това е много добра новина на икономиката на страната и показва, че бизнесът декларира по-високи печалби. Което също е резултат от раздвижване на икономиката и излизане на сивия сектор на светло.

Най-голям ръст на приходите в бюджета от януари до септември има при осигуровките - с 14%, или със 761 млн. лв. Това се дължи на вдигането на вноските за пенсия от 1 януари с 1% и на минималната заплата от 420 лв. на 460 лв. Приходите от данъка върху доходите нарастват със 191 млн. лв., или с 8,7%. Това обаче до голяма степен също се дължи на повишаването на минималната заплата. В резултат общата сума на данъчните приходи в хазната се увеличава с 1,75 млрд. лв., или с 8,7%.

Приходите от акцизи леко се увеличават и от януари до септември 2017 г. са събрани със 107 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Въпреки че, акцизът за цигарите беше повишен от началото на тази година, най-голям ръст има при приходите от акциз върху горивата - със 79 млн. лв., или с 4,8% до 1,725 млрд. лв. При цигарите ръстът на приходите е само с 20 млн. лв., или с 1,16% до 1,736 млрд. лв. При алкохола повишението на приходите от акциз е с близо 3% до 228,3 млн.

Значително обаче намаляват получените пари от фондовете на ЕС. От 2,325 млрд. лв. за първите девет месеца на миналата година средствата от ЕС падат на 1,049 млрд. лв. през тази. Това намаление на получените пари от ЕС с над 1,27 млрд. лв. донякъде се дължи на базовия ефект през 2016 г., когато ЕК възстанови на България направените разходи по оперативните програми от края на 2015 г., когато беше пикът на плащанията по проектите от предходния програмен период 2007-2013 г., посочват от МФ. Любопитно е обаче, че през първите девет месеца на 2015 г. получените пари от ЕС са още повече - 2,742 млрд. лв.

Разходите на държавата до края на септември обаче нарастват - с над 1,44 млрд. лв., или с 6,5%, като част от това увеличение донякъде се дължи на вдигането на пенсиите от средата на миналата година. В резултат хазната има излишък за първите девет месеца на годината от 2,42 млрд. лв., но той е по-малък с 942 млн. лв. спрямо излишъка за същия период на миналата година.

Изпълнение на бюджета

(до септември в лева)

Показател 2016 г. / 2017 г. / Промяна

I Общо приходи 25,65 млрд. / 26,151 млрд. / +501 млн. / (+1,9%)

1. Данъчни приходи 20,105 млрд. 21,856 млрд. +1,75 млрд. (+8,7%)

- корпоративни данъци 1,377 млрд. 1,491 млрд. +114 млн. (+8,27%)

- данък върху доходите 2,188 млрд. 2,379 млрд. +191 млн. (+8,72%)

- ДДС 6,614 млрд. 7,137 млрд. +523 млн. (+7,9%)

- акцизи 3,617 млрд. 3,724 млрд. +107 млн. (+2,95%)

- осигуровки 5,366 млрд. 6,127 млрд. +761 млн. (+14,18%)

2. Неданъчни приходи 3,219 млрд. / 3,245 млрд. / +26 млн. / (+0,8%)

3. Помощи (пари от ЕС) 2,325 млрд. 1,049 млрд. -1,276 млрд. (-54,88%)

II Общо разходи 22,288 млрд. / 23,73 млрд. / +1,442 млрд. / (+6,46%)

III Излишък 3,362 млрд. / 2,42 млрд. / -942 млн. / (-28%)

Започва модернизацията на жп линията Ст. Загора - Змейово. Днес стартира модернизирането на жп участъка Стара Загора - Змейово, част от жп линията Русе - Ст. Загора - Подкова. Това съобщи за "Стандарт" генералният директор на НК "Железопътна инфраструктура" инж. Красимир Папукчийски.

Изпълнител на проекта е "Трейс груп холд" АД като водещ партньор в Обединение "Железопътна инфраструктура". Дължината на участъка е 12,925 км, а стойността на проекта на 10,428 млн. лв. Срокът за изпълнение на договора е 7 месеца, но се надявам до настъпването на зимата да бъдат изцяло рехабилитирани поне 3-4 км от участъка, обясни инж. Папукчийски. Изцяло ще бъдат подновени железният път и контактната мрежа между гарите Стара Загора и Змейово. Това ще ни даде възможност да повишим скоростта на влаковете, посочи инж. Папукчийски и допълни, че всички ремонти се извършват без прекъсване на движението - (б.а. - с т.нар. "прозорци", когато по линията не се движат влакове).

До 2-3 дни ще бъде обявена и процедурата за избор на изпълнител на част от проекта Фаза 2 за рехабилитация на жп линията Пловдив - Карнобат - Бургас, финансиран по ОПТТИ 2014-2020. Целта е да се изградят системите за сигнализация и телекомуникации в целия участък, включително и GSM-R. Стойността на проекта е 180 млн. лв., посочи още генералният директор на НКЖИ. Вече усилено подготвяме подробните устройствени планове за изграждането на 37 пътни надлеза над жп линията Пловдив - Бургас. Това означава, че ще бъдат премахнати 37 конфликтни пресичания на едно ниво на железния път от шосета от републиканската пътна мрежа, обясни той.

Тези дни ще обявим и процедурата за избор на изпълнител и на пълната модернизация на жп линията София - Волуяк - не само на железния път, контактната мрежа и съоръженията, но също и изграждане на изцяло нова жп гара Обеля, обясни инж. Папукчийски. Готови сме да стартираме и процедурата за изграждане на системите за сигнализация и телекомуникации в този участък. Финансирането е 175 млн. лв. от Механизма "Свързана Европа. Продължава активно работата по проекти, финансирани по стопански начин", отчете още той. Извършваме ремонти на много жп участъци, с които повишаваме скоростта на движение на влаковете, обясни инж. Папукчийски.

"Правим всичко възможно с влизането в сила на новия график за движението на влаковете през декември, да съкратим времето за пътуваме по много направления. Става въпрос за много участъци по линията София - Мездра - Варна и между София и Карлово, а от 26 октомври вече модернизираме и железния път в гарите Пирдоп, Стряма и Клисура", заяви инж. Папукчийски.

Стараем се да намаляват закъсненията на влаковете по вина на инфраструктурата и вече имаме резултати, отчете още инж. Папукчийски. Изключително сериозно подходихме към почистването на габарита преди зимния сезон, надяваме се да ограничим ситуациите, при които паднал клон или дърво прекъсват контактната мрежа и водят до закъснения в графика, завърши генералният директор на НКЖИ.

Монитор

Линейки гробници возят пациентите. Линейки гробници возят пациентите в страната. 90% от колите, или 618 от всички 674 спешни автомобила в страната са с пробег по 220 000 км до 320 000 км. Само 56 са с по-нисък пробег. Те са купени през 2015 г. и са навъртели средно по 50 000 до 60 000 км. 178 от колите, които возят пациенти, пък са на повече от 10 години. Те още са в автопарка на спешната помощ, въпреки че са не само морално, но и технически амортизирани. Това показва справка, предоставена на „Монитор" от Министерството на здравеопазването по Закона за достъп до обществена информация. В същото време средният брой обаждания, на които отговарят линейките в София и областта на денонощие, е 500.

Едни от най-старите медицински автомобили са тези във Великотърновска област

Общо за десетте общини колите там са 14. От тях 12 са закупени в периода 2007-2009 г., а последните две са от 2014 г. Средният им пробег е не по-малко от 300 000 кв., не скри шефът на Спешна помощ д-р Валентина Хаджирадева. Реанимобилите са оборудвани с цялата необходима по стандарт апаратура, включително и дефибрилатори, но въпросът е че и тази апаратура вече е остаряла, допълни тя.

Въпреки това през последните години не е имало случаи пациент или негови близки да подадат сигнал или жалба срещу екипи на Спешна помощ за това, че не са се отзовали навреме на повикване или че не са реагирали адекватно.

От 2007 г. до момента МЗ е купило 496 напълно оборудвани с медицинска апаратура линейки. През 2007 г. автопарковете на спешните центрове за обновени със 143, през 2008 г. - със 111, през 2009 г. - със 181, през 2011 г. - с 5, а през 2015 г. - с 56 линейки. При общо 674 коли, означава, че 178 изобщо не са били подменяни и продължават да са зачислени към спешните центрове. Макар да има изричен въпрос колко от колите са били бракувани, отговор от МЗ не дават. Не дават и на въпроса колко пари са дадени за линейките.

Отговарят само, че парите са дошли „с финансиране от Министерството на здравеопазването". Оказва се също, че вехтите коли не се спират от движение, колкото и да показва километражът им. Старите линейки не се бракуват според изминатите километри, а според общото им техническо състояние и по преценка на началника на автотранспорта към спешния център, обясниха от МЗ. От там увериха, че няма определени километри, след което линейките да се бракуват, но подчертаха, че всички са оборудвани с подходяща и достатъчна медицинска апаратура.

400 нови автомобила с пълно оборудване от медицинска апаратура се предвижда да бъдат купени до 2020 година. Финансирането за тях е по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 г., в която е заложена безвъзмездна финансова помощ от 83 597 313 евро. Освен новите коли, с тези средства ще бъде въведена и т. нар. телемедицина.

Това означава, че чрез специална връзка лекарят в медицинския автомобил още в движение, докато оказва първа помощ на пациента, ще има връзка с дежурния екип на спешното приемно отделение в болницата, където той ще бъде закаран. Така, когато човекът бъде свален от линейката, медиците в лечебното заведение ще знаят предварително състоянието му и няма да губят време, а ще пристъпят веднага към конкретна специализирана медицинска помощ.

Средната заплата се увеличила с 90 на сто. Изключителен ръст на заплащането на труда в частния сектор през последите 8 години, отчита Българската стопанска камара (БСК). Средната заплата в бизнеса е нараснала с над 88% за времето от 2008 г. до 2016 г. През последното тримесечие на 2008 г. средната заплата в частния сектор в страната е била 527 лв., а в края на 2016 г. - 994 лв., показват и данните на НСИ.

Статистиката показва, че средната работна заплата е нараснала със 70,3%, увеличението в държавния сектор е по-скромно - с 32,4%. С 10 на сто се увеличава минималната работна заплата за този период.

Анализът на една от големите работодателски организации беше публикуван в отговор на исканията на КНСБ фирмите да отделят по 10 на сто от печалбата си. С парите може да бъдат увеличени заплатите на служителите и работниците с по 100 лв., според синдикалистите.

За последните 8 години са регистрирани 70 хил. фирми. С едва четвърт се увеличава броят на най-малките предприятия до почти 364 хил. Те са предимно в Югозападния регион и са в секторите "Търговия", "Селско и горско стопанство" и "Професионални дейности". От икономическата карта на България са изчезнали 3400 фирми - 92 големи, 887 средни и 2488 малки предприятия. Закритите фирми са в промишлеността, строителството и търговията.

Приходите на предприятията нарастват с 20,9%, в т.ч. и нетните приходи - с 16,3%, отчитат от БСК. Разходите се увеличават с 18,5%. Това отчитат финансовите показатели на предприятията в периода 2012-2016 г.

Данните показват, че счетоводната загуба намалява с близо 20%, а данъчната загуба - с 23,3%. В същото време броят на данъчно задължените лица, които отчитат счетоводна загуба, се увеличават с 3,5%. Счетоводната печалба нараства с 35,9%.

Данъчната печалба се увеличава с 34 на сто, колкото е и увеличаването на полагащия се корпоративен данък.

Секторите, които формират най-голям дял - 54%, от общия размер на отчетената счетоводна печалба, са "Преработваща промишленост", "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" и "Финансови и застрахователни дейности". Увеличава се броят на данъчно задължените лица, които отчитат счетоводна печалба. Най-бързо това става в секторите "Култура, спорт и развлечения", "Хуманно здравеопазване и социална работа", "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", "Административни и спомагателни дейности".

С 5% намалява броят на заетите в нефинансови предприятия. В големите предприятия намалява с 6%, в средните - с 16%, в малките - с 10%, а в микропредприятията се отчита ръст на заетите с 10%, показва анализът в сектор заетост и заплащане на труда за същия период.