Софтуерният бизнес расте с 12% до 2.3 млрд. лв. Софтуерната индустрия продължава да расте с двуцифрен ръст, като само тази година приходите ще нараснат с 12% и ще достигнат близо 2.3 млрд. лв. Оптимизъм има и за бъдещето - повече от 90% от компаниите планират над 10% растеж догодина. Постигнатите рекорди се ограничават от недостига на специалисти. Проблемите с намирането на служители движат и трайното повишаване на заплатите, които за последните четири години са нараснали с над 30% и са близо четири пъти по-високи от средното за страната. Числото за тази година е почти 2900 лв. нето на месец.
Това показват резултатите от годишното проучване за състоянието на сектора, провеждано от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) "Барометър 2017", което беше представено във вторник. То се базира на анализ на данни от близо 3400 дружества, чиито приходи са предимно от дейности, свързани със софтуер.
Технологичните компании в последното десетилетие са най-растящите в българската икономика. Те работят за различни сектори, пазари, клиенти, като много от лидерите в бранша са чуждестранна собственост, но все по-често и местни дружества порастват до десетки милиони лева обороти.
Програма "Растеж"
През последните пет години приходите в софтуерния бранш неизменно бележат двуцифрени темпове на растеж, като изпреварват съществено общото подобряване в икономиката на страната. За 2016 г. постъпленията на компаниите в сектора са се увеличили с 14% (при ръст на БВП от 3.1% за годината) и достигат 2.05 млрд. лв. Прогнозата на браншовата организация е към края на 2017 г. подобрението отново да е двуцифрено, макар и да се забавя леко - с 12%. Така очакванията са общо за годината секторът да генерира 2.4% от БВП, а към 2020 г. този дял да достигне 3%.
Оптимизмът се споделя от почти всички представители на бранша, анкетирани от БАСКОМ. Над 90% от тях посочват, че през 2017 г. бизнесът им ще порасне, а останалите не очакват промяна спрямо предходната година. При половината от участвалите в допитването прогнозираният ръст на приходите е 50%.
Основен двигател на пазара са компаниите, които работят предимно за външни пазари, посочват от организацията. За периода 2011-2016 г. техните оперативни приходи са нараснали от 312 млн. евро до 764 млн. евро.
През миналата година IT секторът е внесъл 316 млн. лв. данъци, което е с 38 млн. лв. повече от 2015 г., се посочва още в доклада. Прогнозите са през 2017 г. постъпленията за бюджета да са с около 40 млн. повече - т.е. над 360 млн. лв.
Битка за служители
Софтуерната индустрия вече е структуроопределяща за българската икономика, а едно работно място в сектора е фактор за откриването на няколко работни места в други отрасли, твърдят от асоциацията. Недостигът на квалифицирани специалисти обаче остава главното предизвикателство пред растежа на бранша.
Към 2016 г. софтуерните дружества са работодатели на 22.7 хил. души, като за последните пет години броят на работните места в сектора е нараснал с 67% (от 13.6 хил. през 2011 г.). В числото не се включват IT специалистите, които са заети в други браншове, както и работещите в микрокомпаниите, уточняват от БАСКОМ. По оценки на организацията общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. е близо 25 хил. души.
Борбата за привличане на специалисти движи и ръста на заплатите в бранша. Очакванията са през 2017 г. в сектора да бъдат отворени над 1700 нови позиции, а средното нетно възнаграждение на зает да нарасне с 9% до 2885 лв.
Лихвите по кредитите продължават да падат бавно. Лихвите по депозитите остават на достигнатите почти нулеви нива, а тези по кредитите продължават леко да пълзят надолу, притиснати от от голяма конкуренция и високата ликвидност в системата. При заемите най-голяма конкуренция има при ипотеките. Това показват данните на БНБ за октомври 2017 г.
Надолу, но с малко
Лихвите по кредитите за домакинствата продължават да намаляват с малко всеки месец. През октомври тези по потребителските заеми в левове са се понижили с 0.02 пр.п. до 8.06%. В евро понижението е по-видимо - с 0.39 пр.п. до 4.56%. При жилищните заеми движението също е в тази посока - средната пазарна лихва за ипотечен заем в левове през месеца е била 3.87%, а в евро 4.08%.
Конкуренцията в жилищното кредитиране в момента води до реално сключване на договори за заеми при лихви около 3 - 3.5%, а вече две банки предложиха и промоционални оферти с лихви под 3% - Societe Genrale Експресбанк, а преди нея и Банка Пиреос има предложения с лихви от 2.99%. Трябва да се има предвид, че при някои банки промоционалните оферти са за определен период, след което лихвите става малко по-високи.
При лихвите по кредити за бизнеса през октомври е имало по-видимо намаление. Тези в левове са се понижили с 0.59 пр.п. до 3.31% средно за пазара, а тези в евро с 0.74 пр.п. до 2.54%. При тези заеми на месечна база има както повишение, така и понижения на средните лихви, което се дължи на отпуснати големи заеми, често с преференциални лихви, което оказва еднократен ефект.
В корпоративния сектор конкуренцията е доста остра, като по думите на банкери към момента новите кредити за бизнеса се отпускат при лихви около 3%, а за добрите фирми банките много трудно успяват да договорят дори и 2%.
Без промяна
При левовите спестявания на домакинствата средната за пазара лихва вече четири месеца поред от юли насам остава непроменена - 0.16%. При депозитите в евро има известни месечни корекции, но като цяло колебанията са малки - за октомври средната ефективна е била 0.17%, колкото е била и през юли, повишавайки се с 0.02 процентни пункта. Достигнатите нива са на предела, като реално големите банки не дават повече от 0.02% по едногодишни депозити и е ясно, че по-нататъшни понижения не са възможни. Вече има банка, при която предстои въвеждане на нулеви лихви по депозити на физически лица - Прокредитбанк. В уведомление на банката до клиентитети й се посочва, че "за клиенти със срочни депозити и без разплащателна сметка, след 01. 01. 2018 г. и при настъпване на падеж, депозираните средства ще започнат да се олихвяват с лихвен процент 0%". От банката уточниха, че за такива с разплащателна сметка към депозита, лихвата е 0.5%.
За обръщане на тенденцията обаче все още не се говори. Очакванията в сектора са по-скоро и през следващата година лихвените проценти да не се покачват, като това се отнася и за тези по кредити. Банкерите не се ангажират с по-дългосрочна прогноза отсега, като напомнят обаче, че покачването ще се случи. Прогнозите са, че когато то започне, ще бъде с бавни и постепенни крачки, а не с шокови движения. Неминуемото обръщане на посоката на лихвите се приема като процес на нормализация, тъй като в момента те са силно подценени.
Факторите върху движението на лихвите са много, като един от тях е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но сигналите оттам са, че дори и при 2% инфлация лихвените нива ще останат без промяна. Именно нивото на ръст в цените обаче прави инвестицията в депозит крайно неатрактивна, тъй като реално носи отрицателен доход. Въпреки това обаче депозитите продължават да нарастват, но с по-малък темп. Общият им обем е 70.9 млрд. лв. към края на септември, като тези на домакинствата са 46.41 млрд. лв.
В Пловдив новите работни места са колкото в цяла Северна България. Въпреки ежедневната статистика за ръст на доходите, рекордно висока заетост и ниска безработица редица региони у нас остават напълно изолирани от икономическото възстановяване. На фона на много добрите общи макроикономически показатели ситуацията по области показва, че "добрите новини са в няколко района в Южна България и са концентрирани около по-големите икономически центрове". Разделянето на България на богат юг и беден север продължава за поредна година. В двата края на тази ножица столицата е 4.5 пъти по-богата от Сливен, който вече измества Силистра на дъното. С икономическия растеж тази пропаст ще се задълбочава. В затъващите области условията за живот и благосъстоянието на хората се влошават трайно. Това са основните изводи от шестото изследване "Регионални профили: показатели за развитие 2017" на Института за пазарна икономика.
От ИПИ отбелязват рекордно високата заетост, която на ниво от 68.5% за третото тримесечие на 2017 г. вече надхвърля и пика си от преди кризата (65% през трето тримесечие на 2008 г.). За една година - от третото тримесечие на 2016 г. досега, са разкрити над 150 хил. нови работни места. Над 70 на сто от тях обаче са концентрирани само в четири области - столицата, Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Само в област Пловдив са разкрити повече нови позиции, отколкото в цяла Северна България. В Северна България новите работни места са едва 27 хил. при 145 хил. повече позиции в Южна България. На север във всички области, с изключение на Плевен, заетостта остава далеч от най-високите си нива за последните десетина години. В Южна България заетостта остава ниска само в две области - Сливен и Кърджали. Пловдив като цяло се откроява - само за последната година там новите работни места са над 40 хил., което означава, че той е по-добре и от столицата, защото е с по-малко население.
Класацията по икономическото развитие отново оглавяват столицата и Габрово, а веднага след тях са Стара Загора, Варна и Русе. "Всички силни икономически области са успели да привлекат значителни инвестиции - местни или чужди", обясни Десислава Николова. На другия полюс изостават Кърджали, Сливен, Силистра, Видин. Всичко, което е добре в развитите области, е зле при тези - те са с проблемен пазар на труда, ниска свързаност, висок дял на бедни хора. "Все пак общата макрорамка е положителна и дърпа всички нагоре", коментира Петър Ганев.
Според ИПИ заплатите ще продължат да се увеличават, и то с по-високо от сегашното темпо от 10% годишно, "защото, когато пазарът на труда е наситен, има глад за кадри и специалисти и единствената опция е заплатите да тръгнат нагоре, особено в частния сектор". Над половината от високоплатените работни места обаче със заплата над 1000 лв. са само в столицата. София остава единствената област с възнаграждения над средните за страната и това ще продължи и занапред, като именно този факт дърпа и средната заплата за страната нагоре.
Тенденция за настигане на средните заплати има в Пловдив и Плевен, но засега и в Пловдив средната заплата е 80% от средната за страната, защото областта е доста голяма. Обратно - във Видин, Силистра и Кюстендил заплатите изостават все повече, и то въпреки изначално по-ниското си ниво и драстичното увеличение на минималната заплата. Минималната заплата в седем области вече е над 60 на сто от средната за региона, а преди година в тази група е имало само две области. Сега това са Силистра, Търговище, Монтана, Ловеч и др. Ако тези тенденции се запазят, новото увеличение на минималното заплащане до 510 лв. може да означава, че в близо половината области съотношението между минималното и средното заплащане ще падне до 55%. "В районите с все още висока безработица това може да означава затруднено разкриване на работни места, както и бавен ръст на заплащането заради все още високата безработица", обясняват от ИПИ.
Образованието е пряко свързано с растежа - най-бързо развиващите се области са и с най-високо образованото население - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе. "Качеството на образователната система продължава да е ниско. Делът на отпадналите се повишава в последните данни, а през 2016 и 2017 г. делът на слабите оценки на матурите по български език и литература е вторият най-голям, откакто се провеждат зрелостни изпити", коментират от ИПИ. 1/5 от децата от Ямбол и Кърджали са с двойки на матурата.
В образованието отново изпъква феноменът Смолян - най-нисък дял на повтарящите клас (0.08% за 2016 г. при 1.09% за страната), най-нисък дял на отпадналите ученици (0.74% при 2.96% за страната), най-високо съотношение на преподаватели към ученици, най-добро представяне на зрелостните изпити през 2017 г. в страната - по-добро от София. Тук средният успех от матурата по БЕЛ е 4.42 при 4.22 за страната, а делът на двойките - 3% при 8% за страната. "Впечатляващото развитие на образователната система в областта през последните няколко години се дължи на целенасочени усилия за утвърждаване на образователна общност, квалификация на учителите, допълнителни извънучилищни занимания, индивидуален подход към учениците, целенасочена работа на регионалния инспекторат и директорите, въвличане на родителите", отбелязват от ИПИ.
Данъци
За тази и миналата година се наблюдава устойчив ръст на местните данъци и най-вече на данъка за недвижимите имоти, като основната причина за това икономистите виждат в липсата на собствен ресурс. Въпреки доброто икономическо развитие почти всички общини срещат сериозни трудности да посрещнат финансовите си нужди. Дори и Столичната община, макар и да е най-богата в страната, трудно намира ресурс да изпълни собствената си инвестиционна програма, обясняват от ИПИ. За периода 2013-2017 г. от ИПИ са преброили 210 случая на повишаване на местни данъци, като най-често това е имотният данък (92 случая). Има и 48 случая на намаление на местни налози, като тук най-често това е данъкът за колите.
План за 333 км нови писти стои зад втората кабинка над Банско. Концесионерът на ски зона "Банско" планира не само "една кабинка", а нова, голяма ски зона в национален парк Пирин с 333 км писти и 113 км съоръжения и правителството знае това от 2014 г. Това се доказва от документацията по съдебното дело, което "За да остане природа в България" води срещу решението на екоминистерството новият план за управление на парка да не минава през задължителната по закон оценка за въздействието върху околната среда, съобщиха от коалицията вчера.
Информацията се вижда в становище на концесионера, изпратено до министерството. За пореден път природозащитниците напомнят, че исканията за "втора кабинка" са само претекст за мащабно разширяване на ски зона Банско - от Предела през Кулиното и Банско до Добринище.
Миналия понеделник "Юлен" отново си издейства обещание за промяна в концесионния договор, която да позволи нови ски съоръжения - този път от вицепремиера Валери Симеонов и екоминистъра Нено Димов. 2 дни по-късно Димов публикува за обществено обсъждане промяна в сегашния план за управление на парка, в чиито мотиви е посочено, че това ще позволи на общината да изготви "план за развитие на туристическата зона, включваща ски зоната над града, която обхваща само 2% от националния парк Пирин". В доклада към проекта се твърди още, че проектът ограничава това развитие в границите на буферната зона в съответствие с решенията на Комитета за световното наследство.
Въпреки тези уверения еколозите твърдят, че промените подготвят почвата за мащабна сеч и строителство за новата 5 пъти по-голяма ски зона. Всякакво ново строителство на спортни съоръжения в националните паркове е забранено със закон и твърденията на Димов, че в Пирин няма да се строи нищо друго освен ски инфраструктура са "много тревожни - и заради щетите, нанесени в парк Пирин досега, и защото тези строежи са съзнателно погазване на закона", напомнят от "За да остане природа в България". От коалицията са категорични, че ще обжалват в съда всяко правителствено решение, което заплашва вековните гори и уникалните пейзажи на Пирин.
Половината скитници в София са от провинцията. Всеки втори скитник в столицата идва от провинцията, показват данни на социални работници от кризисните центрове в София. „Това са основно хора от малки градове, които идват в София да работят като строители и таксиметрови шофьори. Когато останат без работа, предпочитат да живеят на улицата, вместо да се върнат по родните си места", обясни социалният работник Мария Колева.
По последни данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в края на първото полугодие на годината у нас има регистрирани 1068 бездомници, или с 239 повече спрямо същия период на 2016 г. Половината от тях кръстосват софийските улици, а останалите се скитат във Варна, Пловдив, Русе и Бургас.
Проучване на сдружение „Градски номади" показва, че 20% от живеещите на софийските улици са висшисти. Данните показват, че средностатистическият скитник е мъж между 50 и 60 години, с голям трудов стаж зад гърба си. Част от скитниците са останали на улицата след имотна измама, други - след скандал с роднини. 56-годишният Антон останал без покрив над главата си, след като синът му го изгонил от апартамента. „Имах проблеми с алкохола и след поредния скандал синът ми просто ме изхвърли. Няма къде другаде да отида. Ако не е центърът, ще умра от студ на улицата", разказва мъжът, който от 3 г. скита из столичните улици. През деня неграмотният мъж проси милостиня на бул. „Витоша", а нощем се прибира на топло в центъра в „Захарна фабрика".
Почти половината от скитниците изкарват прехраната си, като събират отпадъци за рециклиране, показва проучване на „Градски номади". С ровене в кофите за хартия и стъкло скитниците си докарват между 5 и 10 лв. на ден. Немалка част от бездомниците работят за ден-два като чистачи по строежи или продавачи на цветя. 16 на сто припечелват с просия. Едва 4 на сто от бездомниците разчитат на помощ от държавата.
„Хората свикват със скитническия начин на живот. Има хора, които категорично отказват подслон в център за временно настаняване, където могат да останат до 3 месеца", твърди социалният работник Мария Колева. Опитът й показва, че дори в най-студените дни около 30% от живеещите на улицата предпочитат градските паркове пред топлите легла в кризисните центрове. След първия сняг в столицата едва 28 души са потърсили подслон в столичния кризисен център. „Имаме нужда от съдействие от работодатели, защото през зимата в кризисния център идват много млади хора, които имат нужда от работа и подкрепа. Надяваме се и на сътрудничеството на неправителствените организации и гражданите на София", заяви шефката на дирекция „Социални дейности" в Столична община Мина Владимирова пред Нова ТВ.
Роми от разрушени незаконни гета масово пълнят центровете за временно настаняване у нас, показва пък справка на „Монитор" в 13-те приюта, които осигурят 3-месечен подслон на над 600 души. „Голяма част от обитателите са именно такива хора, които се настаняват при нас, защото нямат друг вариант", обясни социалният работник от центъра в „Захарна фабрика" Мая Арнаудова. Вече 4 месеца 45-годишната Зорка живее в центъра за временно настаняване, след като от общината бутнали незаконна й барака. „Събориха хубавата ми къща и ме доведоха тук, в тази мизерия. Пълно е с дървеници и бълхи. Обещаха ми общинско жилище, ама да видим", жалва се Зорка. Съседът й Стефан също попада в приюта, заедно с новороденото си дете. „5-6 пъти ни предупреждаваха, че ще бутнат къщата, ама не им вярвахме. То от години така си говорят. Кметът е длъжен да ни даде жилище, а не да ни води по приюти", категоричен е младият мъж. Ромите от разрушените гета са безработни и нямат пари за жилище под наем.
Полицаи следят за писане на статуси зад волана. Засилени проверки за използването на смартфони за разговори, писане на СМС-и и статуси във Фейсбук по време на шофиране започна КАТ-Пътна полиция в Шумен. Акцията върви с информационна кампания за опасностите, свързани с разсейване при използване на телефон зад волана, като пътните полицаи ще раздадат хиляда листовки на шофьорите в Шуменска област.
164 шофьори са хванати в областта от началото на годината докато говорят и пишат съобщения в движение, обяви пред репортери гл. инспектор Мирослав Миронов от КАТ - Пътна полиция в Шумен. За това нарушение законът предвижда отнемане на 6 точки и глоба от 50 лева с акт. Опасност, освен писането, представлява и четенето на съобщения.
"В последно време се наблюдава нова и устойчива тенденция за отвличане на вниманието на водачи на моторни превозни средства. Освен говоренето по телефона често водачите се разсейват от писане и четене на съобщения и статуси в социалните мрежи. Отвличането на вниманието на всеки шофьор драстично увеличава риск от пътно- транспортно произшествие." - коментира говорителят на ОДМВР Ася Йорданова. Единствената ситуация, в която има прошка за говорене по телефона е позвъняването на тел. 112 в случаите, когато е невъзможно спирането и отбиването встрани от пътя.
Наблюдението на нарушенията в Шуменска област показва, че "телефонните" нарушители се увеличават с всяка година. За цялата 2016 броят им е бил 154, а година по-рано едва 122. Катаджиите са забелязали един и същ метод на шофьорите за спасяване от санкция - когато видят патрул или показана палка, всички водачи изпускали телефоните си под седалката.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |