Сега

Сделката за царските имоти минира управляващата коалиция. Сделката, която се подготвя тихомълком между правителството и бившия премиер Симеон Сакскобургготски за царските имоти, може сериозно да минира управляващата коалиция. В гневна декларация ВМРО призова държавата да не влиза в договорки. Партията директно посочва, че се готви отстъпване на собственост в полза на царските наследници.

Декларацията беше обявена, докато лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов - вицепремиер и министър на отбраната, беше в Рияд като част от правителствената делегация, в която специален гост е Сакскобургготски. От ВМРО отказаха да изяснят дали лидерът им знае за острата декларация. ГЕРБ също не реагира.

От декларацията се разбра каква е темата на тайните преговори - преотстъпване на имотите от страна на държавата на наследниците на Фердинанд и Борис III. "ВМРО се противопоставя на опитите за мълчаливо и лекомислено отстъпване на т.нар. царски имоти по посока на фамилията Сакскобургготски", пише партията на Каракачанов. "Идва ред държавата да поправи нещата, а не да отстъпва. Въпросните имоти са на институцията цар, т.е. на държавността. Днес такава институция в България няма. Имотите не са лични, те са държавни. И винаги са били..."

ВМРО предлага да се положат всички усилия собствеността на дворците да остане в държавни ръце. "Ако искат, могат да дадат на фамилията на Симеон Сакскобургготски преференциални условия за дългосрочно ползване. Но държавата да остане принципал. Наместо това обаче виждаме опити за "сделка" със Сакскобургготски - явно срещу предполагаеми негови международни контакти. Последните са доста съмнителни, но показват желанието на Бойко Борисов да приобщава всички към политиката си", пише още в декларацията на коалиционния партньор.

В сряда вечерта се разбра, че специалният щаб в Министерството на правосъдието, който води преговорите за дворците, подготвя законопроект, свързан с тях. Правителството е готово да се споразумее с бившия премиер и царски наследник, като изтъргува делата за имотите му с четирите иска, които той е подал срещу България в съда в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека и да му бъде присъдено огромно обезщетение. Юристи обясниха, че оттеглянето на иска пред Страсбург обикновено е достатъчно, за да бъде прекратено дадено дело. В изключителни случаи съдът може да прецени, че казусът повдига общ въпрос за защита на права, което налага разглеждането на жалбата.

Реакцията на ВМРО е ясен знак, че закон в полза на Сакскобургготски трудно ще мине през парламента. Въпросът е висящ от 1998 г. Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента.

Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха претенции за именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" им бяха върнати през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението "Кричим" им бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.

През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им имоти. Мораториумът трябваше да е временен - "до приемането на специален закон", но действа и досега. Затова бившият премиер заведе дело в Страсбург през 2010 г. По-късно заведе още три дела, с които оспорва решението на българския съд резиденциите "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол" да са държавни. За тях регионалното министерство (МРРБ) спечели дела на три инстанции.

На две инстанции МРРБ спечели делата за "Царска Бистрица" и бившето стопанство на УБО край Врана. Висящи, без решение на първа инстанция, са споровете за "Врана" и за 16 500 дка гори в Рила.

Вече дни наред от Министерството на правосъдието и от екипа на Сакскобургготски не отговарят на въпросите на "Сега" по темата. Въпроси без отговор висят и пред регионалния министър. Към него има и депутатско питане от БСП, на което Николай Нанков две седмици вече не отговаря.

Че нещо се случва около имотите, се разбра точно от действията на МРРБ - представителите му пратиха в съда молба за спиране на процеса за двореца "Врана" заради споразумение. След това същото стана и по делото за "Царска Бистрица".

Токът в България е най-евтин в целия ЕС. Българите плащат най-евтиния ток в целия Европейски съюз. По цена на природния газ страната ни е поставена на второ място след Румъния. Това сочат последните данни на европейската статистическа служба - Евростат. В анализа се разглеждат само цените на тока и газа, но не и размерът на заплатите в отделните страни.

В ЕС стойността на електроенергията за бита е намаляла средно с 0.5% между първата половина на 2016 г. и първата половина на 2017 г. Така тя е достигнала 20.4 евро за 100 киловатчаса. Цената на тока за първата половина на тази година е била най-ниска в България (9.6 евро за 100 киловатчаса). Най-скъпо е било в далеч по-развити страни като Германия и Дания, където домакинствата плащат 30.5 евро за 100 киловатчаса. По-високи са цените и в някои от съседните ни държави. В Гърция например домакинствата плащат 19.4 евро, а румънците - 12 евро за 100 киловатчаса. Следва Белгия с 28 евро. Далеч по-евтин обаче е токът в Сърбия и Македония, които не са членки на ЕС - съответно 6.6 и 8.2 евро за 100 киловатчаса.

България държи и един от най-малките дялове на допълнителни такси и данъци - само 17%, което прави стойността им едва 0.016 евро за киловатчас, информира Инвестор. Процентът е и доста по-нисък спрямо средното за ЕС - 37%. Датчаните са лидер и в това отношение, тъй като техните допълнителни такси и данъци са най-високите в съюза и като дял, и като стойност - 67%, или 0.204 евро за киловатчас. Малта пък е на другия край на класацията - допълнителните такси и данъци са едва 5%, което се равнява на 0.006 евро.

Най-голям ръст в цената на електроенергията за домакинствата между първите две полугодия на 2016 и 2017 г. е отчетен в Кипър (22%), Гърция (12.8%), Белгия (10%), Полша (6.9%), Швеция (5.5%) и Испания (5.1%). Най-значително намаляване се отбелязва в Италия (-11.2%), Хърватия (-10.2%), Литва (-9.3%).

Цените на природния газ също вървят надолу - средната стойност за ЕС е намаляла с 6.3% и вече достига 5.8 евро за 100 киловатчаса. За първите шест месеца цената на газа е най-ниска в България и Румъния - под 3.5 евро за 100 киловатчаса. Най-скъпо е използването на газ в Дания (8 евро) и в Швеция (12 евро), показват още данните на Евростат.

Ниските цени на енергията обаче са само едната страна на монетата. Скорошни данни показаха, че България е сред страните с най-висок дял на разходите за поддържане на жилищата. Така през миналата година почти 20% от българите или всеки пети гражданин, който живее в големите градове, е харчил над 40% от дохода си за ток, вода, парно, наем и др. Лидер по този показател е Гърция, където 45% от доходите на хората отиват за покриването на сметките. Следват Дания и Германия с около 20%.

Слънце и вятър

В България 1 от всеки 7 българи би могъл сам да произвежда електроенергията, която използва, и така да бъдат задоволени 26% от количествата, необходими за страната. Това показва доклад на CE Delft, публикуван от "Грийнпийс". В него е записано, че половината от всички европейци биха могли да произвеждат собствена електроенергия до 2050 г., стига да получат съответната подкрепа. Така те ще могат да задоволят почти половината от търсенето на ток в ЕС.

Капитал

Гласуването на Бюджет 2018 - безсмислен двудневен маратон. Без обективни причини парламентът се впусна в двудневен среднощен маратон по приемането на един от най-важните закони за годината - този за Бюджет 2018. В сряда депутатите удължаваха заседанието си на три пъти, дебатираха около 9 часа и в крайна сметка стояха в пленарна зала до почти 3.30 часа през нощта. В четвъртък гласуването продължи, но от критиките и предложенията на опозицията и дебатите по тях не последва нищо.

Почти всички текстове се приемат без изненади, а промените между двете четения са минимални. Най-едрата редакция са 8 млн. лв. повече за заплати на работещите в детските домове, кръвните центрове и психиатричните диспансери.

В Бюджет 2018 управляващите залагат рекордно увеличение на разходите от над 4.5 млрд. лв. Така през следващата година държавата ще разполага с рекордните 39.3 млрд. лв., които- с няколко изключения - ще харчи подобно на тази година. В същото време през 2018 г. се очаква икономиката да расте с 3.9%, но държавните финанси отново се планират на дефицит от 1.1. млрд. лв.

Субсидията на партиите остава същата

Едно от най-спорните предложения между двете четения- за орязване на държавната субсидия за партиите, които са получили един процент от гласовете на последните парламентарни избори, беше оттеглено в зала. Вносители бяха депутатите от "Воля". Текстът получи подкрепа в бюджетна комисия и предвиждаше финансирането на формации, минали 1% на последните избори да получават по 1 лв. на глас. Същевременно размерът на субсидията за парламентарните партии оставаше непроменен - по 11 лева на глас.

"Добре е, че колегите от Воля са оттеглили това предложение, тъй като аз го считам за провокация", заяви Жельо Бойчев от БСП.

В момента единствената извънпарламентарна партия, която взима държавна субсидия, е партия "Възраждане" на Костадин Костадинов. Той е най-известен като човекът, когото лидерът на "Воля" Веселин Марешки ударил. Във връзка с този скандал има образувано наказателно дело срещу зам.-председателя на парламента за лека телесна повреда и рекет, и това е едно от делата, по които Маршеки е със свален имунитет.

Гласуване напук

След поредното удължаване на заседанието на парламента на 29 октомври за след полунощ, левицата започна да протаква приемането на текстовете с дълги изказвания, дуплики и реплики. В отговор пък ГЕРБ излязоха с няколко процедурни предложения за спиране на дебатите и преминаване към гласуване, което още повече ядоса депутатите от БСП. Така приемането на някои членове от проекта отне по няколко часа, въпреки че само седмица по-рано целият проект мина в бюджетна комисия за по-малко от два часа. Което пък подсказва, че дългите изказвания в зала са като за пред публика, а де факто гласуването на финансовия план на държавата за 2018 г. е по-скоро формално.

Най-големият казус - за 1 милион

По време на заседанието депутатите изненадващо одобриха предложението на Васил Антонов за 1.13 млн. лв. по бюджета на Министерски съвет за ремонт на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и Зографския манастир в Света гора. Той заяви, че предложението му е надпартийно и получи гласовете на патриотите.

Текстът обаче беше приет без да е посочен приходоизточник за средствата, а депутатите от ГЕРБ поискаха членът с поправката да бъде прегласуван, след като бъдат приети всички останали текстове в закона.

България и Саудитска Арабия: Приятели по оръжие. Това не беше идеалният старт на официално държавно посещение в чужбина. На път към Саудитска Арабия, където да стане първият български ръководител, приет на такова ниво, самолетът на Бойко Борисов трябваше да се върне от границата между Турция и Иран, да направи малък кръг във въздуха и да се спусне надолу през Ирак. Това щеше да остане незабелязано, ако във форума на сайта bgspotters.net не се беше появила карта от FlightRadar24, на която беше отбелязан необикновеният маршрут на правителствения самолет.

Принудителният заобиколен маршрут на премиера след отказа на Иран да допусне преминаването му през своето въздушно пространство е не просто близко до определението за дипломатически скандал (и доста по-рискован заради прелитането над Ирак). По-важното е, че отказаното прелитане показва как България, без сама да търси това, беше въвлечена във взривоопасната дипломация на Персийския залив.

Въпреки че няма официално потвърждение (Иран говори за технически недоразумения), решението на Техеран да не допусне в своето въздушно пространство българския правителствения самолет прилича много на демонстрация срещу затоплящите се отношения между София и Риад. Иран и Саудитска Арабия са в студен мир от десетки години, но след началото на гражданската война в Сирия сблъсъкът им постепенно прерасна в открити конфликти между интересите на двете държави от Ливан, през Катар, до Йемен.

Именно тук е намесена и България. Тя продава оръжия на кралството, с което обаче без никаво съмнение се въоръжават част от сирийските бунтовници, воюващи с ирански съюзници като Башар Асад и Хизбула.

Насред това минно поле, където всяка дума се слуша по два пъти и всеки знак се записва, Бойко Борисов и неговата делегация кацнаха на посещение, след което останаха повече въпроси, отколкото отговори.

Една визита, двама крале

Борисов, който беше довел Симеон Сакскобургготски (и неговите връзки в арабския кралски свят) за подкрепа, успя да се срещне и с двамата важни хора в Рияд. Аудиенцията при крал Салман Абдулазиз ал Сауд бе символична, но по-интересната от двете беше тази със сина му - Мохамед бин Салман. Тридесет и две годишният Бин Салман е новата силна фигура в региона. Освен че стои зад офанзивата срещу Йемен, акцията срещу Катар и оставката на ливанския премиер, той организира и дворцовия преврат преди седмици, при който бяха задържани десетки висши членове на саудитския елит, включително един от най-богатите хора в страната Алуалид бин Талал. "Чувал съм за вас", каза Борисов преди началото на срещата, както се вижда на видеото на профила му във Фейсбук. "Да знаете, че мога да съм малко досаден", са думите на Бин Салман по-късно, когато разменил телефони с българския премиер, според кореспондента на "24 часа". Вестникът цитира Борисов, че принцът се ангажирал да доведе "максимум инвестиции" в България.

Да оставим обаче настрана обещаните инвестиции. Примерът с Катар, който не само обеща инвестиции, но дори депозира пари в ББР, само за да си ги изтегли след няколко години, показва че думите са едно, реалността - друго. Да оставим настрана и любимите хвалби на премиера за стабилността на държавата, заради което всички искат да правят бизнес с нея. Символиката и моментът на това посещение са доста по-интересни от обещанията за инвестиции.

Внезапни приятели

България няма посолство в Саудитска Арабия, въпреки че има решение за откриване на такова още от 1995 г., когато са установени дипломатическите отношения. Има назначен през 2013 г. посланик агрее (със седалище в София) Николай Николов. Сега беше обявено, че съвсем скоро ще има сграда, а един източник на "Капитал" посочи като възможен посланик сегашния консул в Дубай Богдан Коларов.

Доскоро Рияд също нямаше мисия у нас, нито интерес към такава. Това се промени и през 2015 г. посолство бе открито, а посланик - назначен. Случайно или не (а в Близкия изток случайностите са рядкост), активността на саудитците съвпадна с два важни момента.

Първият беше внезапният бум на износа на оръжие към Близкия изток и Саудитска арабия, който започна 2015 г. Тогава България изнася оръжия, боеприпаси и снаряди за малко над 90 млн. евро. Година по-късно тази сума вече е 239 млн. евро, според доклада на комисията по експортен контрол на оръжия за масово унищожение, като боеприпасите доминират. Саудитската армия е въоръжена с американско и западноевропейско оръжие и би било изненада да използва българско, така че по-голямата част от това би била насочена към реекспорт. По това време журналистът Мария Петкова направи разследване за балканската мрежа БИРН, в което доказа, че част от това оръжие свършва в ръцете на сирийската опозиция. Интересно е дали сега, с понижаването на интензивността на сирийския конфликт, саудитците ще купуват все така голямо количество оръжие и боеприпаси от България.

Второто събитие беше акцията срещу Катар. През юни коалиция от няколко арабски държави, водени от Рияд, прекъснаха връзките си с малкото емирство, под предлог че то подкрепя тероризма и заради връзките му с Иран. Агресивният натиск на саудитците стигна дотам да искат дори спирането на канала "Ал Джазира". По това време, през август, пред "24 часа" саудитският посланик в София Месфер ал Гасиб даде интервю, в което обвини Катар, че се прави на "онеправдан". България е една от страните, които разшириха връзките си с Доха в последните години именно под ръководството на Борисов. Въпреки че икономическите ползи от това сътрудничество са минимални, политическите връзки остават. "Ние не предаваме старите си приятели. По времето на кризата с Катар аз се обадих на емира и го уверих в нашата подкрепа", заяви Борисов пред български медии в Рияд. Но това лято външният министър на емирството беше в София и трябваше да подготви визитата на новия емир Тамин бин Хамад ал Тани през ноември. Такава визита все още не се е състояла.

Окото на Рияд

България и Саудитска Арабия имат още една пресечна точка. София тепърва ще ръководи Съвета на ЕС и е обявила за приоритет Западните Балкани, където саудитците отдавна имат позиции. Доклад на Европейския парламент този месец припомни, че ролята на Рияд в Босна и Херцеговина, Косово и Албания е да засили ролята на своите имами и да разпространи своята версия на исляма - уахабизма. В първото си интервю след изборната си победа бъдещият канцлер на Австрия Себастиан Курц обвини Саудитска Арабия, че измества ЕС в региона и "плащат на жените в Прищина и Сараево, за да носят бурки". Тази година саудитци обещаха инвестиции за над 100 млн. евро в Белград и Сараево.

"Саудитска Арабия е базисен съюзник на НАТО и САЩ. Причината [досега] да не се прави нищо е, че има експерти в различни "институции" в България, които всеки път, когато стане дума за Саудитска Арабия, развяват знамето на опасното проникване на исляма през дейността на тази държава", коментира за "Капитал" дипломат, пожелал анонимност.

Какво ще излезе от посещението на Борисов, е твърде рано да се каже. Но че новият силен човек в Рияд - престолонаследникът Мохамед бин Салман, има намерение да държи под око София, е ясно.

Мед и Мерцедеси

Извън оръжейния бизнес двете държави нямат особено много общо. Статистиката на НСИ показва, че през 2016 г. общият стокообмен е бил малко под 150 млн. лв., като България е изнесла продукти за 116 млн., а е внесла такива за 36 млн., предимно мед и изделия от мед. Най-значимата саудитска инвестиция в страната дойде съвсем наскоро, когато компания на Халед Ахмед Джуфали от една от най-големите саудитски търговски корпорации E. A. Juffali and Brothers обяви, че става новият дилър на "Мерцедес" за България след изтеглянето на Willi Betz.

Стандарт

Над 5 млрд. договорени с ЕС за 2014-2020 г. Над 5 милиарда евро или 45% са договорените суми до момента по оперативните програми за периода 2014-2020 г. В сравнение с предходния програмен период имаме над 25% увеличение на подадените проектни предложения, 4,5 млрд. лв. повече договорени суми, близо 3% увеличение на плащанията. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев по време на Годишната среща с представители на Европейската комисия за преглед на изпълнението на програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

Продължаваме активно да работим за намаляването на административната тежест, касаеща всички участници в системата, популяризирането на електронни документи и процеси, включително и пълното интегриране на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в ИСУН 2020, отбеляза вицепремиерът Дончев.

Виктория Алиата, директор в ГД „Регионална и селищна политика" на Европейската комисия, подчерта, че през настоящата година за първи път се прави съвместен преглед на постигнатото от България през новия програмен период, разглежда се приносът към целите на Стратегията Европа 2020 и се коментират конкретни препоръки по изпълнението на програмите. Вторият преглед ще е през 2019 г., когато вече ще се говори за постигнати индикатори и оценка на изпълнението.

Участие във форума взеха също представители на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване", ГД „Земеделие и развитие на селските райони" и ГД „Морско дело и рибарство" на ЕК, които отбелязаха своето задоволство от степента на сътрудничество, както и напредъка, реализиран от отделните управляващи органи на програмите, съфинансирани от ЕСИФ. Важно за България е изпълнението на всички предварителни условия и полученото потвърждение от Европейската комисия, както и достигнатото над 95% усвояване за програмен период 2007-2013.

Изкупиха облигации за 370 млн. евро на Енерго-Про. Инвеститори изкупиха облигации на Енерго-Про за 370 млн. евро. "ЕНЕРГО-ПРО а.с. приключи корпоративната облигационна емисия, за която се посочва в съобщение, публикувано на 21 ноември 2017 г.", съобщиха от компанията. Емисията е на стойност 370 милиона евро гарантирани необезпечени еврооблигации с падеж 7 декември 2022 г., 4% фиксиран купон и с емисионна доходност от 4%. Облигациите са платими през декември 2020 г. и на всяка дата на плащане на купон след това. Инвеститорският интерес превиши 800 милиона евро. Облигациите ще се търгуват на Ирландската фондова борса.

S & P и Fitch определиха рейтинга на облигациите съответно на BB- и BB, в съответствие с корпоративния рейтинг на емитента.

Емисията е пласирана сред широк спектър от институционални инвеститори в цяла Европа. Нетните постъпления ще бъдат използвани за погасяване на текуща кредитна задлъжнялост на групата и за общи корпоративни цели.

"Това е и оценка за качеството на активите и потенциала на групата ни", коментира пред "Стандарт" Момчил Андреев, главен изпълнителен директор на „Енерго-Про Варна" ЕАД.

През ноември миналата година енергийната компания, която е дъщерна на едноименната чешка фирма и снабдява с електроенергия Северозападна България, пусна облигационна емисия за 130 млн. евро, необходими за инвестиции. Емисията бе най-голямата, пускана в България и сред най-големите облигационни заеми в Централна и Източна Европа, посочиха от "Енерго-Про Варна". Приходите от заема са предвидени за подмяна и развитие на електроразпределителната мрежа в Североизточна България до 2023 г., както и за оптимизиране на финансовите потоци и финансовите разходи. "Тази емисия е солидна финансова основа за последващи инвестиции. Тя е показателна както за доверието, с което се ползва "Енерго-Про" в страната и чужбина, така и за капацитета на българския финансов сектор да мобилизира ресурс за кредитиране на мащабни проекти", коментира тогава Момчил Андреев.

Вчера той съобщи, че Енерго-Про Варна погасява предсрочно облигацията от 130 млн. евро.

Монитор

Еврокомисията планира: Зърнените барони с по-малко пари от еврофондовете. Зърнените барони у нас и в ЕС от следващия програмен период ще получават по-малко пари от еврофондовете, защото ще се прилагат прогресивно намаляващи плащания за големите площи. Това става ясно от съобщение на ЕК до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство". Едновременно с това Брюксел планира повече пари за прехранващите се само от фермерство.

Графика в документа показва, че 3,43 млн. малки стопанства до 5 ха с обща обработваема площ 7,7 млн. ха получават годишно по 2,4 млрд. евро. На други 3,29 млн. стопанства от 5 до 250 ха, простиращи се на 107,4 млн. ха се пада най-голяма сума от 29,3 млрд. евро, а на големите ферми с по над 250 ха, които са 80 хиляди, имащи общо дял в ЕС от 44,2 млн. ха - 9 млрд. евро.

Еврокомисията смята още, че за по-резултатно насочване на директните плащания, за да се осигурят доходи за всички земеделски стопани навсякъде в ЕС, би трябвало да се въведе задължителен таван за директните плащания, вземайки под внимание работната ръка, за да се избегнат отрицателните ефекти върху работните места.

Парите от концесията на летище София няма да влизат в Сребърния фонд. Приходите от концесията на летище София няма да влизат в Сребърния фонд, в който попадат всички приходи от концесии. Това решиха депутатите по време на окончателното гласуване на финансовата рамка за догодина.

В рамките на дебата от БСП настояха текстът да отпадне. Председателят на правната комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов пък заяви, че правилото парите от концесии да постъпват в Сребърния фонд няма да важи, ако се сключи договор за концесия на летището и това ще даде възможност средствата от първото плащане по нея да отидат за конкретно мероприятие.

Според заместник-председателя на парламентарната група на БСП Георги Свиленски договорът за концесия на летище София няма да стане в рамките на 2018 г. "Това, което се предлага, не е на дневен ред и е все едно аз да ви предложа приходите от концесията на храм-паметника "Александър Невски" да се запишат еди-къде си. Нито има идея той да се концесионира, нито има идея да се продава, но някой предлага приходите да влязат еди-къде си", коментира Свиленски.

Юлиан Ангелов от "Обединени патриоти" призова БСП да си отговорят на въпроса кой е направил концесиите на летище Бургас и летище Варна.