Капитал Daily

Чужди инвеститори пак поглеждат към България за сделки. Към България гледат чужди инвеститори и сделки се сключват или сега започват. Оптимистичното обобщение беше направено чуждестранни и български фонд мениджъри, анализатори, адвокати, консултанти, банкери на конференцията на "Капитал" "Сделки и инвеститори". В региона и страната вече се усещат огромните количества количества финансов ресурс по света и макар да няма бум заради малкия размер на местния пазар, активност като сегашната не е наблюдавана вече 10 години. Добрата новина е, че сделки има във всякакви сектори, а купувачи вече не са само местни групи, а стратегически и финансови чужди инвеститори. И продавачите отново са в силна позиция по отношение на цена и условия, защото имат по няколко кандидата.

Ключово за България ще бъде поддържането на стабилен поток от случващи се сделки и предлагането на възможности за потенциалните купувачи, за да може да заема все по-видими позиции на инвестиционния радар. Около тези изводи се обединиха участниците в тазгодишното издание на конференцията "Сделки и инвеститори", която се организира за дванадесета поредна година от "Капитал", съвместно с Уникредит Булбанк, международната правна кантора Dentons, адвокатско дружество "Христов и съдружници" и програмата "JEREMIE България". Партньори на събитието през 2017 г. са PWC, Axxess Capital, "Елана", Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA) и държавният Фонд на фондовете.

Силен сезон

Изминаващата 2017 г. е била изключително добра за M&A пазара в региона и България не е изключение. Още в началото на годината в страната бяха приключени две емблематични сделки, договорени и в голяма степен изработени през 2016 г. - покупката на ОББ от белгийската финансова група KBC и излизането на американския инвестиционен фонд Advent от бутилиращата компания "Девин", придобита също от белгийски стратегически купувач - Spadel, при изключително висока цена. Двете прехвърляния са знакови, доколкото очертават и част от водещите тенденции на пазара - от една страна, по-същественото начало на консолидацията в банковия сектор, която се очаква да продължи осезаемо и през следващата година, а от друга, изключително благоприятния не само в страната, но и в региона като цяло момент за излизания на инвеститори с ограничен хоризонт. Привличането на купувач като Spadel, който допреди две години все още разглеждаше региона като рисков, пък е показателно за промяната в инвеститорските нагласи и растящия им интерес към начинания в тази част на света.

"Големите транзакции, разбира се, винаги ще са уникални, но това, от което имате нужда и което е основното предизвикателство пред България, за да влезе в радара на инвеститорите, е постоянен и добър поток от сделки, постоянно предлагане на потенциални транзакции", посочи Пьотр Миетковски, който е управляващ директор в BNP Paribas (консултант по сделката за "Девин") и оглавява отдел "Корпоративни финанси" за Централна и Източна Европа, ОНД и Израел във френската банкова група.

Освен консолидацията в банковия сектор, където се очакват още три сделки, подобни процеси се очертават и за друг основен сегмент на финансовия пазар - застрахователния. Атрактивни за инвеститорите остават сектори като информационни технологии, потребителски и бързооборотни стоки, транспорт, здравеопазване. Осезаемата инвестиционна активност от страна на южноафрикански фондове в недвижимите имоти също може да действа като двигател на допълнителен интерес към сектора в страната.

"Обикновено, когато говорим за M&A, става въпрос за дялови инвестиции, но за сериозен потенциал може да се съди и по случването на една доста голяма, значима сделка с портфейли от необслужвани вземания - освен изчистване на портфейлите на банките от подобни сделки биха могли да тръгнат и голям брой единични транзакции, свързани с тези експозиции", посочва управляващият съдружник в PWC за България Божидар Нейчев.

Въпросът с видимостта

"Страната има всички предпоставки да извлече полза от общото изместване на вниманието към ЦИЕ и за момента не бих казал, че сте допуснали някакви грешки. Имате много млади таланти, добри традиции в техническите науки, все още по-ниски разходи за труд (макар че това е отшумяващо предимство), процъфтяващ IT сектор, добри езикови умения, а също така и нужните юридическа и образователна рамки. Това, което инвеститорите искат да видят в региона, са големите имена, така че трябва да търсите възможности да сте по-видими", обобщава Маркус Пуик, който е партньор в адвокатското дружество Schoenherr.

Оптимизмът естествено не значи, че всичко е перфектно. Все още много инвеститори избягват България, защото не са сигурни, че ако решат да продават, ще се намерят достатъчно варианти за изход от инвестицията. Първо, капиталовият пазар не е развит, второ, фондовете често гледат по-големи сделки от типичните за България.

"Всичко в дяловото инвестиране започва с набирането на капитал, а в последните години мантрата е "да инвестираме повече пари в по-малко фондове", което прави нещата по-трудни за средните по размер фонд мениджъри", обяснява Роб Ървинг, който е съпредседател на Глобалната група за дялово участие на международната правна кантора Dentons.

Мнението му се споделя и от представителите на местните фонд мениджъри. "Повечето инвеститори стоят върху големи количества кеш и търсят къде да го насочат, но по-малките пазари вероятно не са в дневния им ред", казва Валери Петров, партньор в мениджърското дружество Axxess Capital. По думите му това означава, че и в следващите години за местните фонд мениджъри на фондове за рисков капитал основен партньор ще останат традиционните за региона институционални инвеститори като Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Погледът на институциите с милионите

Погледнато от ъгъла на двата най-активни институционални инвеститора в страната - Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейския инвестиционен фонд, и в бъдеще двата се ангажират да са активни. ЕБВР през директна инвестиция, през заеми за компании, през ресурс към фондове за дялово инвестиране и през нова услуга по консултации.

"Работим с компании за дялови инвестиции отдавна и продължаваме да търсим възможности да подпомагаме новото поколение партньори, които излизат на пазара", обяви директорът на ЕБВР за България Лариса Манастърли.

Мениджърът от ЕИФ Пабло Милан пък съобщи, че скоро ще са готови с два нови фонда за дялово инвестиране в България. Средствата ще са част от рециклирания ресурс по JЕREMIE.

На дневен ред за страната остава и задачата да се ангажира частният капитал - сфера, в която се очаква тласък да дойде по линия на инициативите на Фонда на фондовете, при част от които това е залегнало като изискване пред кандидатите за фонд мениджъри на различни инструменти.

Няма шанс за "еднорози" в България

"Да се появи компания за 1 млрд. долара в България (така нар. unicorn) би било квантов скок. Не, че е невъзможно, но е много малко вероятно", каза в рамките на форума Йордан Зарев, инвестиционен мениджър на фонда NEVEQ. Причината за това е, че в местната стартъп екосистема трябва да се налеят много повече капитали, отколкото се влагат в момента, за да може компаниите да стават глобални. "Необходимо е всяка година да има изходи от инвестиции за 30-50 млн. долара и тези пари да се връщат обратно в екосистемата, какъвто бе случаят с Telerik", посочи експертът. Според Ивайло Симов, съосновател и управляващ съдружник в Eleven, за разлика от другите стартъп центрове, където всяка компания, която излиза от акселератора, е заобиколена от венчър фондове, готови да поемат щафетата да я финансират, у нас фондовете за рисков капитал не са толкова много и това поставя акселераторите в ситуация да трябва да остават по-дълго с компаниите, които подпомагат. Друга световна тенденция, от която сме изолирани, според експертите е, че един и същ инвеститор е готов да следва дадена компания в следващите етапи от развитието й, когато тя се нуждае от повече капитал.

В индустрията започва да се създава вторичен пазар, при който се изкупуват дялове в самите венчър капитал фондове. Въпреки че стават все по-големи, европейските фондове за рисков капитал остават два пъти по-малки от тези в Силициевата долина, посочи Христо Стоянов, представител за България на Европейския инвестиционен фонд.

Парламентът окончателно прие здравния мораториум. Въпреки острите критики на съсловни сдружения, протестите на пациентски организации и заканата на омбудсмана Мая Манолова, че ще сезира Конституционния съд, депутатите гласуваха окончателно въвеждането на едногодишен мораториум за финансирането на нови лекарства и сключването на договори с нови лечебни заведения или отделения през 2018 г. Мотивът бе, че така касата ще има време за "глътка въздух", за да може да се прецизират разходите й занапред.

С нови болници и отделения касата ще сключва договор само ако в съответното населено място няма други такива. Това на практика означава, че София и други големи градове, където са концентрирани повече болници, ще бъдат лишени от модерни инвестиции в идната година. Забраната за финансиране на лекарства пък обхваща модерни и скъпи медикаменти и няма да се отнася за генерични медикаменти - точно копие на оригиналното лекарство след изтичане на патента, което е и значително по-евтино.

Текстовете са записани в Закона за бюджета на здравната каса за 2018 г. и бяха приети с гласовете на управляващата коалиция въпреки разгорещените спорове по тях. Така на практика депутатите лишиха от най-модерно лечение хиляди тежко болни пациенти, въпреки че финансовият ефект от мярката ще е минимален на фона на рекордния здравен бюджет от над 3.6 млрд. лв. за идната година.

Дайте ни време

"Тази мярка е временна и ще даде възможност да се прецизират разходите на касата, които плаща", заяви Даниела Дариткова, която е председател на здравната комисия в парламента. Тя заяви, че в момента няма български граждани, които да са подложени на лечение с новите медикаменти. "Как българските граждани да се лекуват с тази иновативна терапия, като тези медикаменти не са в позитивния лекарствен списък", контрира я Хасан Адемов от ДПС. "Не може фискалният аргумент да доминира над този, че човек има право на живот", заяви той.

Според Манолова става въпрос за 25 млн. лв., които ще бъдат спестени на фона на 1 млрд. лв., които касата плаща за лекарства. Мораториумът засяга около 15 медикамента от най-ново поколение, които са за лечение на онкологични и ревматологични заболявания.

Парите за пенсии

След петчасов дебат и с минимални промени парламентът прие окончателно бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г. Основните теми, които разискваха депутатите, бяха с колко да се увеличат пенсиите, майчинските и трябва ли да нарасне максималният осигурителен доход. Единственото предложение, направено между двете четения от опозицията, което получи зелена светлина обаче, е на БСП депутата Светла Бъчварова и е свързано с осигурителния доход на земеделците. Първоначалният текст предвиждаше той да стане 480 лв., но в крайна сметка увеличението ще е с 50 лв. до 350 лв. месечно.

Промените в бюджета на ДОО предвиждат минималните осигурителни прагове да се увеличат с 3.9% от 2018 г., а минималната работна заплата да нарасне от 460 на 510 лв. Пенсионната осигуровка се вдига с 1 процентен пункт и за най-масовата категория труд ще достигне 19.8% за родените преди 1960 г. и 14.8% за останалите. Максималният осигурителен доход остава 2600 лв.

Пенсиите се увеличават с 3.8% от 1 юли 2018 г. Обезщетенията за безработица се повишават - от минимум 7.2 лв. дневно до 9 лв. С 40 лв. до 380 лв. се увеличават и майчинските за втората година. Предложенията на опозицията бяха те да се изравнят с минималната заплата, но не бяха подкрепени.

По-високи осигуровки

Догодина държавната пенсионна система ще продължи да е на дефицит, макар и малко по-малък - почти 4.2 млн. лв. Общият бюджет на ДОО е 11.07 млрд. лв., като почти 9.5 млрд. лв. от тях са за пенсии, което е около 9% от очаквания БВП.

След като проектът беше приет, социалният министър Бисер Петков заяви, че делът на трансферите от централния бюджет към ДОО намалява на 40%. Само допреди две години държавата е участвала с над 50%. "Това е важно, защото намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет", каза министърът.

Омбудсманът ще сезира съда за здравния мораториум

Омбудсманът Мая Манолова заяви пред БНТ, че ще сезира Конституционния съд, ако бъдат приети текстовете в бюджета на здравната каса, с които се въвежда мораториум върху сключването на договори от болниците по нови клинични пътеки, както и върху заплащането на нови лекарства. Според нея забраните ограничават конституционното право на българските граждани на достъпна медицинска помощ и качествено здравеопазване.

Сега

За пръв път ще може да се иска фалит на фирма за 2 месеца забавени заплати. Въпреки че законовите промени за разрешаване на проблема със забавените заплати се обсъждат от април, вчера в последния момент в социалната комисия бяха приети на второ четене текстове, с които се вменяват нови правомощия на Главна инспекция по труда. Тя вече ще може да иска от съда да започне процедура за несъстоятелност на работодателите, ако са забавили заплатите на поне 1/3 от служителите си за повече от два месеца. Това би позволило на работниците, които имат да вземат заплати, да поискат средства от фонда за гарантиране на вземанията. В момента служителите нямат това право, ако не е започнала процедурата по несъстоятелност.

Сега няма институция, която да може да поиска от съда подобна процедура заради забавени заплати. НАП може да инициира производство в несъстоятелност само за фирми с публични задължения. Омбудсманът Мая Манолова искаше всички институции да могат да искат подобна процедура - освен ГИТ и министрите, ръководителите на други ведомства, както и местните органи на държавно управление. Съветът по законодателството към парламента обаче категорично отхвърля тази идея, защото според юристи "за вземания, които нямат търговски характер, тази възможност ще създаде опасност за гражданския оборот". Съветът подкрепи тези правомощия да се съсредоточат само в ГИТ и смята, че тя разполага с достатъчно информация дали дадена фирма е неплатежоспособна. "От друга страна, обстоятелството, че активно легитимиран ще бъде само един, и то специализиран държавен контролен орган, само по себе си е гаранция срещу злоупотреба с процесуалното право да се иска образуване и откриване на производство по несъстоятелност", пише в становището на съвета, оглавяван от Огнян Герджиков.

Промяната за новите правомощия на ГИТ е в търговския закон, но минава с промени в Кодекса на труда. Депутатите половин година не можаха да решат коя институция да бъде натоварена с новите задължения - имаше предложение това да са НОИ, НАП, а омбудсманът Мая Манолова дори предложи тя да пише молбите до съда. В крайна сметка едва на второ четене в комисията се появи предложението институцията да е ГИТ. За да може институцията да се подготви, това правомощие ще влезе в сила от средата на 2018 г. и това разгневи Манолова.

"Прецакахме ГИТ да вади горещия картоф", обобщи Георги Гьоков (БСП), който обаче бе против отлагането на новите дейности и призова управляващите да им дадат щат още от януари. "Нагърбваме инспекцията със сериозна нова дейност. Тя не разполага с необходимия ресурс, с екип от юристи", коментира Светлана Ангелова от ГЕРБ. Социалният министър Бисер Петков обясни, че принципно са съгласни с новите функции на инспекцията, но категорично подкрепи отлагането им. "Разходите по тези съдебни производства ще са за сметка на ГИТ. За да изпълнява тези нови, неприсъщи функции, инспекцията има нужда от персонал с различни умения. Става дума за подготовката на доказателства, с които ще бъде подкрепен искът пред съда", коментира Петков. В същото време никой не каза дали инспекцията ще получи по-висок бюджет и не е ясно как ще си позволи да наеме новите служители. Още повече че разходите по искането на производството ще са за сметка на бюджета на ГИТ - ако съдът не обяви съответната фирма в несъстоятелност, таксите остават за сметка на инспекцията. Не е изключено това да е поредната законова поправка, която няма да проработи.

"Лошата новина е, че около 5 хил. работници, работили за фалирали компании като "Макс Телеком" и "Пикадили", няма да могат да си получат заработеното от фонда за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия заради комфорта на чиновниците от инспекцията по труда. Действието на закона беше отложено за 1 юли следващата година, а до тогава 12-месечният срок, в който работниците могат да си поискат заработените и неплатени суми, ще бъде изтекъл", обясни Манолова. Според омбудсмана заради бездушието на депутатите и социалния министър "българските граждани с неплатени заплати никога няма да ги получат". Заради това Манолова ще иска среща с лидерите на парламентарните групи и парламентарното ръководство. "До този момент всичките ни разговори не дадоха резултат. Работя по законопроекта за неизплатените заплати от началото на годината. Внесен е през април в парламента. Трябваха 11 месеца на депутатите, за да отрежат накрая надеждите на хората да си получат справедливо и с честен труд заработените пари", допълни Манолова.

Още

Във фонда за гарантиране на вземанията има натрупани 250 млн. лв. С промените и бивши служители на фалирали фирми, за които е започнало да тече производството по несъстоятелност, ще могат да поискат пари от фонда до 12 месеца, след като са напуснали. В момента този срок е три месеца. С други промени работниците ще имат "бърза писта" за получаване на изпълнителен лист от съда, ако работодателят им дължи заплати и обезщетения. Инспекцията по труда пък получава по-големи правомощия в още една посока - ще може да контролира и при вече прекратено трудово правоотношение на служителите, а не само докато има действащо. Фирми, които имат задължения за заплати, няма да могат да участват в обществени поръчки. Работодателят ще е длъжен да изплати всичко дължимо на служителите си до един месец след прекратяване на трудовите им договори.

Парламентът отряза БНБ за по-строг контрол върху свързаните кредити. Без никакви дебати парламентът прие вчера окончателно промените в Закона за кредитните институции. Целта на промените, предложени от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, е да се затегне контрола върху раздаването на кредити на свързани с банките лица. Част от важните разпоредби, които гарантират това и които бяха гласувани на първо четене, този път не получиха подкрепа и отпаднаха. Една от тях е орязаната възможност да се проследи напълно свързаността на лицата.

На всеки три месеца търговските банки ще трябва да докладват пред БНБ за раздадените вътрешни заеми, гласи нов текст в закона. В кръга на свързаните лица обаче няма да са включени фирмите, които са в икономическа и делова свързаност с банката кредитор, гласуваха депутатите. По този начин парламентът сериозно олекоти първоначално замисленото затягане на контрола върху вътрешните заеми.

Законовите промени, писани от БНБ, се появяват повече от три години след фалита на КТБ, която бе източена именно чрез кредити към "вътрешни" хора и фирми. Централната банка, под натиска на забележките и препоръките на Световната банка и МВФ, предложи сериозно да се разшири обхватът както на свързаните лица, така и на т.нар. вътрешните експозиции - не само кредитите, но и всички продажби на активи, договори за услуги, лизинг и други сделки със свързани лица. На първо четене парламентът гласува сред свързаните лица да са не само тези, които имат собственост в банката, но и субектите, които имат икономическа свързаност. Предвиждаше се дори БНБ да разработи специална наредба с индикатори, които измерват подобна делова свързаност. Отпадането на тази разпоредба стана след предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев.То бе подкрепено от ГЕРБ в пленарна зала.

Отново по предложение на Йордан Цонев отпадна и още една разпоредба, предвидена в първоначалния законопроект - банките да уведомяват незабавно БНБ, ако узнаят, че акционери оказват негативно въздействие върху стабилността на трезора.

Занапред всеки кредит към свързано лице ще трябва да получи одобрението на Надзорния съвет на банката, предвижда поправка в закона. Досега банките отпускаха такива заеми само с решение на Управителния съвет.

Стандарт

Борисов участва в традиционния танц със саби в Рияд. Премиерът Бойко Борисов игра традиционния танц със саби "арда" със свои домакини в Националния музей в  Рияд.

Това се случи вечерта след първия ден от посещението му в Саудитска Арабия.

В танца със саби се включи и Симеон Сакскобургготски.

Последният, на когото тази чест бе оказана в Рияд, бе президентът на САЩ Доналд Тръмп.

"За мен беше чест да се включа в традиционния танц със саби арда при посещението на нашата правителствена делегация в Националния музей в Рияд", написа премиерът Борисов в профила си във Фейсбук.

НАП: Признайте си за парите в касите. За фирмите, които по счетоводни документи имат големи суми по каса, е най-добре да си признаят, че това е скрито разпределение на печалба и да си платят данък върху дивидента. Този съвет дадоха от НАП по повод стартиралите проверките на 550 фирми, които по документи имат големи суми в брой. Проверките започнаха след като се оказа, че според счетоводните баланси, в касите на родните фирми има 13 млрд. лв. в брой. Като 1289 фирми по документи имат в касите си по над 1 млн. лв. Най-често обаче реално парите са взети от собственика, а се записват в касата за да не се плати данък върху дивидента. След старта на проверките и ревизиите от страна на НАП парите в касите на фирмите по счетоводни документи намаляха с 3 млрд. лв. фирмите декларираха над 200 млн. лв. като скрито разпределение на печалба, а над 130 млн. лв. бяха внесени в бюджета под формата на данък върху дивидентите.

От завършилите досега проверки става ясно, че фирмите използват няколко трика за да изчистят счетоводно парите от касата си. Първият е като изписват парите на подотчетни лица - като например дадени на касиер или на отговорно пазене. Вторият трик е като се декларира, че с тези пари са платени заплати на управителя и се внесе 10% данък върху доходите. Третият начин е като се посочи, че парите са дадени на заем. Реално това са счетоводни операции, които не решават проблема, а го прехвърлят на друго място, коментираха от НАП.

С тези трикове сумата отива на друго място в счетоводния баланс и пак може да бъде потърсена и проверена. Затова най-добре за фирмите ще бъде да потърсят контакт с НАП и да поискат по силата на чл. 103 от ДОПК да подадат коригираща декларация за годишния корпоративен данък или да авансовите вноски, коментираха от НАП. До края на годината това може да се направи без да се брой за признаване, че е направено нарушение. Но от началото на 2018 г. законът ще бъде приложен с пълната му сила, заявиха от НАП. Повечето счетоводители обаче са консервативни и не смеят да си признаят, че става въпрос за скрито разпределение на печалба, което всъщност е най-лесният вариант.

Има случаи, при които фирми декларират, че парите са дадени като дивидент на акционерите и внасят 5% данък върху дивидента. Но за да не нарушават забраната за плащане в брой над 10 хил. лв. и тъй като дивидент може да се даде само след решение на общото събрание, посочват че са направени 10-20 общи събрания със задна дата. Което обаче може да го направят само фирми, които декларират печалба от дейността си. А всичко това е доста по-тромав вариант от това да се признае, че става въпрос за скрито разпределение на печалба и да се подаде коригираща данъчна декларация.

Монитор

„Лешояди" взимат по 50 лв. за труп на пътя. „Лешояди", както адвокатите по застрахователни дела наричат информаторите си, прибират по 50 лева от катастрофа на пътя със загинал, за която дават сведения на различни кантори за случилите се ПТП-та. Това най-често са общински служители, катаджии, лекари и погребални агенти, които при всяко произшествие в близкия до тях регион се обаждат на доверените си благодетели. За услугата получават по 50 лева, които се взимат на момента чрез система за парични преводи, научи „Монитор".

Адвокатите от своя страна моментално пристигат на мястото на катастрофата, озовават се в моргата по време на разпознаването, а понякога дори и крадат труповете на загиналите.

И всичко само с една цел - близките на жертвите да сключат с тях договор, че ще бъдат представлявани пред застрахователите от конкретни защитници. За последния случай със задигнато тяло при инцидента край Атия се твърди, че бивш полицейски служител е регистрирал погребална агенция, неправителствена организация за съдействие на загинали и ползва услугите на адвокат. При инцидент от преди седмица там загина 16-годишен ученик, за чието тяло родителите му трябваше да платят над 1000 лева, за да си го получат. Дори били проведени разговори, че може да се стигне до компромис, ако делото за обезщетението бъде прието от близък до фирмата адвокат. След намесата на няколко институции обаче не се стигнало до подобно споразумение, а тялото на момчето било върнато на близките му. Това не е и единствения подобен случай.

ГЕРБ и БСП в остри словесни битки при приемането на финансовата рамка на „Бюджет 2018". Депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ и БСП влязоха в остри словесни битки по време на приемането на финансовата рамка за догодина. Парламентът прие рамката на държавния бюджет за 2018 г. с приходи от 23,515 млрд. лева и разходи от 11,923 млрд. лева. Това стана със 120 гласа „за", 86 „против" и 1 „въздържал се".

От парламентарната трибуна лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ГЕРБ не предлага нищо ново и различно. „ГЕРБ превърна най-висшата форма на политика - бюджет, в най-грозната форма за купуване на политическо влияние и купуване на политическо спокойствие", подчерта Нинова.

Тя изтъкна, че все повече деца отпадат от училище, а в здравеопазването се увеличил броят на закритите болници и хората, които нямат достъп до качествено здравеопазване. Тя побърза да припомни, че левицата предлага алтернативен бюджет като заяви, че има излишъци, които се разпределят извън парламента, в МС, субективно без правила и без принципи - така, както не е редно. „Това го има в бюджета за 2018 г. От 28 ноември 2017 г. ГЕРБ - 30 млн. лв. в 35 общини извън бюджета, ДПС - 22 млн. лв. в 35 общини извън бюджета. Всички останали общини в държавата - 3 млн. лв.", каза Нинова.

В отговор на отправените нападки председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че ако БСП има формула за деление на общините на ваши и наши, то от ГЕРБ нямат такава. „Госпожо Нинова, казвате, че ГЕРБ е управлявала 8 години. Ако бяхме управлявали последните 8 години страната щеше да бъде с още по-голям темп на развитие. Напомням ви, че през двете години от вашето управление ни върнахте с 8 години назад", с тези думи се обърна той към лидера на БСП. „Оставихте държавата с 5,5% дефицит, а в момента няма дефицит", посочи още Цветан Цветанов. „Ще продължим да работим в интерес на хората, защото така се печелят избори", каза още той.