Какво ни казват пазарите в последните дни на годината. В кратката празнична седмица ключови суровини като медта и петролът достигнаха рекордни ценови нива за последните няколко години. Металът, който е основен барометър за икономическите очакванията, поскъпна до 3.5-годишен връх от 7200 долара за тон. Това е девета поредна сесия, в която цената на медта се повишава. Основният стимул за растеж са очакванията, че търсенето от Китай ще остане високо и през следващата година, посочва Reuters. Данните на китайските митници показват, че през ноември вносът на рафинирана мед в страната се е повишил с 19%. Всичко това подкрепи акциите на минни гиганти като BHP Billiton, Woodside Petroleum и Newcrest. Glencore, Randgold Resources и Anglo American също са сред печелившите.
Петролът продължава да поскъпва в очакване на икономическия растеж, но и заради притеснения за доставките след взрив на петролопровод в Либия, който ограничи достъпа до ключово пристанище. Американският сорт WTI за пръв път от средата на 2015 г. премина 60 долара за барел, като по време на сесията в сряда отстъпи леко до 59.4 долара. В Лондон брент се търгува за 66.3 долара за барел. Високите цени на петрола подкрепиха и акциите на големите европейски производители като Total и Shell. Сред печелившите в сряда са и автопроизводителите BMW и Mercedes, които обявиха, че данъчната реформа в САЩ ще повиши годишните им печалби.
Apple натисна технологичните акции
На фондовите пазари акцентът е Apple, след като тайванското издание Economic Daily цитира свои неназовани източници, според които компанията ще ревизира прогнозите си за продажби на флагмана iPhone X. В Тайван са някои от основните доставчици на американската компания. В добавка на това дойдоха и някои брокерски прогнози за спад на продажбите, което притисна акциите на Apple и във вторник на Уолстрийт те загубиха 2.5% - най-големият дневен спад от 10 август. Това се пренесе и върху технологичните акции в Европа. Големите производители на чипове като Infineon и STMicro загубиха между 1 и 2% в сряда преди обед. Въпреки спада от тези дни обаче технологичният сектор е сред най-добре представящия се със среден ръст на акции от 21%, посочва Reuters.
Bitcoin се възстановява
След като изгуби 50% само за шест дни, и от рекордните 19 900 долара падна до 10 718 миналия петък, криптовалутата възстановява позиции последните сесии. За разлика от други активи Bitcoin се търгува 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. В сряда по обед цената му се повиши с около 4% до 15 600 долара, като трябва да се има предвид, че е силно волатилна. За година тя се е повишила с 1500% и предизвика един от най-големите спекулативни интереси в търсене на новия Клондайк.
Паркът в края на града. Санаториумът. Така го нарича Светослав, който живее там вече 5 години. "Прибирам се и не трябва да мисля за някакви неща, които да ме тормозят", обяснява 41-годишният служител на банка.
Обяснимо е. Комплексът "Резиденшъл парк", който се намира до "Младост" и Бизнес парка, е като малък тих град в града. Той е невидим за повечето хора заради локацията си (отвъд Околовръстното, на пътя към Бистрица) и заради оградите, които го затварят за външния свят. За да влезеш в него, трябва или да си жител на комплекса, или да си поканен от живеещ там. Когато се разхождаш из парковете и улиците му, наистина имаш усещане за почивен комплекс. "Има хора, които отиват на почивка някъде, връщат се след два дни и казват "ми там е по-лошо оттук", казва Георги Ранчев, директор на управляващото дружество "Линднер имобилиен мениджмънт".
Ако приемем, че "Резиденшъл парк" е нещо като частна община, то Ранчев е неговият кмет. Негова задача, както и на дружеството и подизпълнителите му, е хора като Светослав да не трябва да се чудят на кого да се обадят, когато нещо се повреди в жилищата им или пред тях, зелените площи да се поддържат, боклукът да се изхвърля, тротоарите да са добре поддържани - с две думи, да има ред.
В съзнанието на повечето хора "София парк", както е официалното му име, е свързан с президента Росен Плевнелиев, който беше първият ръководител на проекта на германската "Линднер" и живя там дори когато беше държавен глава (откъдето на комплекса остана шеговитото име Президеншъл парк). От пазарна гледна точка, проектът беше успешен - в момента се развива третата му част, жилищата не се продават свободно на пазара, а по списък с чакащи, предстои и цял нов комплекс в Лозен.
Но десет години след като беше започнат, има ли уроци, които най-големият комплекс в София да съдържа за доста по-хаотичния свят наоколо?
Първа частна община
Да започнем с приликите. Подобно на община, комплексът има няколко основни задачи: да поддържа общите части и инфраструктурата, да прави поръчки и да се грижи услугите да функционират и да поддържа задоволството на жителите му. Всичко това - без да излиза на дефицит, ако е възможно.
Разликите са очевидни: инфраструктурата е изградена наново, а не наследена, компактният размер прави доста по-лесен контрола, а най-съществената разлика е населението. "Резиденшъл парк" пресява жителите си през формални (ценови) сита и неформални (списъци). Всеки новопристигнал подписва договор, в който до дребни детайли са уточнени задълженията, с които се съгласява. Очевидно е, че подобен тип структура има предимства пред традиционна община. Но комплексът е уникален и защото за разлика от други подобни, каквито възникнаха в последните години много, в него работят механизми, задължаващи и двете страни по договора да спазват задълженията си дълго след сключването му.
"Линднер" е създал дружество, което включва като акционери всички жители на комплекса, които пожелаят. То има директорски борд, начело на който е Ранчев. Задачата му е да сключва договори за поддръжка и да контролира спазването им, както и да събира "данъците" на живеещите - такса за капиталови ремонти, такса поддръжка и еднократен депозит. Годишният бюджет на парка е близо 1 млн. евро - солидна сума, равняваща се на бюджета на доста малки общини в България. Той няма и проблем със събираемостта - платените местни данъци в България през 2016 г. са били около 71%, но в парка са събрани 100% от дължимите суми. Това не се дължи само на очевидното предимство на частната пред държавната структура (тя завежда и печели бързо дела), но и на нещо, което ужасно липсва на традиционната местна власт - доверието. "Хората ни вярват повече, отколкото на банка", казва Ранчев. "Когато имаше проблеми в банковата система, получавахме авансово пари, защото хората ни смятат за нещо като клас А актив." Една от причините е, че жителите на парка очевидно са уверени, че управляващото дружество ще осигури това, което обещава.
Съветът на парка
Другата причина е общинският съвет. През 2013 г. хората в комплекса решават, че трябва да имат механизъм за контрол и сформират Консултативен съвет. Той представлява борд от няколко души, избрани от жителите на всеки от 24-те района в "Резиденшъл парк". Петър Петков, който е част от първия такъв съвет, разказва, че в основата му е стояла група от хора, недоволни от непрозрачния начин, по който е формирана цената на газа (отоплението в комплекса е такова). След като успели да накарат основния подизпълнител "Веолия енерджи" да промени това, малко по-късно успели да извоюват и създаването на такъв съвет, който да играе ролята на контролиращ орган. "Направихме финансов одит на цялото дружество, проверихме документите, а после създадохме и всички процедури, по които да се решава харченето на парите", обяснява Петър. Съветът следва мандата на борда на директорите - първоначално 3, а после 5 години. "Той решава как да се харчат парите за капиталови ремонти. Също така всеки разход над определен лимит минава през разрешение от него. Събират се всеки месец", казва Ранчев, който очевидно няма против това решение на живеещите.
Съветът проверява договора с "Веолия", който се преподписва всяка година, както и има право да проверява критериите, по които се избират всички подизпълнители и да ги променя. Чек листовете по всяка услуга се проверяват месечно. Дневно в комплекса работят около 60 души - охрана, чистене, поддръжка. Интересното е, че за разлика от общините обаче тук в поръчките има вграден елемент на протекционизъм - хората, които живеят в комплекса, имат предимство. "Не търсим най-ниска цена, приоритет е качеството. Такъв човек се чувства по-ангажиран", обяснява Георги Ранчев. "В тези отношения подкрепяш хората, които те подкрепят. А и те се чувстват по-отговорни пред съседите си."
Крале в собствения си двор
Последното е доста ключово. Има обща фейсбук група, в която се коментира и обсъжда ставащото, има 24-часов телефон на "Веолия", на който да се подават сигнали за всичко - от повредени крушки до течове и непочистени тротоари. Ако нещо от това не сработи, могат просто да срещнат на улицата отговорните и да им поискат реакция. Разликата с традиционния общински съвет е, че тук те наистина го правят.
Да вземем например този бич за София - шофирането и паркирането. В комплекса има наложено ограничение от 20 км в час. Всеки, който не спазва това, бива глобяван. Случвало се е това да става дори по сигнали във Фейсбук с номера на автомобила или да се налагат глоби и предупреждения на доставчици, които след това не биват пускани отново, разказва Ранчев. Паркирането в зелени площи също се санкционира бързо. "Купихме и скоби", казва Петър Петков. Те са дадени на фирмата за охрана, която да следи за реда в парка. "Който и да паркира неправилно, ще бъде глобен, казва Светослав. Не съществува схемата "знаеш ли кой съм аз".
Същото е с друг недостатък на публичната среда в България - промяната на фасадите. Тук то е записано в общия договор и е забранено. Има няколко вида тенти, от които може да се избира, а остъкляване и слагане на климатици напосоки е абсолютно изключено. "Договорът е нещо добро. Те ни възпитават, това е част от ролята им", смята Светослав.
Пари-ред-утопии
Затворените комплекси (на английски gated communities) не са ново изобретение. Проф. Ричард Шнайдер, специалист по урбанистика от Университета във Флорида, припомня пред CityLab, че преди време са се наричали замъци: място, на което дадени хора се съгласяват да живеят, като се подчиняват на законите, наложени от господаря на земята. Съвременните такива преживяват ренесанс в САЩ, където почти 10 млн. души живеят в подобни, но и в бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, Бразилия, Русия. Навсякъде идеята е една и съща - вътрешни правила, повече пространство, контролиран достъп, подбрани съседи, сигурност и ред.
"Резиденшъл парк" е, разбира се, социален балон. Повечето хора имат сходен профил, сходни доходи (годишната такса за капиталови ремонти е 500 лв.) и са го избрали по едни и същи причини. Основната е, че е много приятен за деца - те играят тук по улиците без надзор, "както преди години", казва Ранчев. Идеята, че това по някакъв начин ще се репликира навън, е утопия.
Но някои неща са много лесни за заимстване. Например простата и видима връзка между парите, които плащаш, и услугата, която получаваш. Десетилетия наред в България общините уж имат самостоятелност, а получават парите си от държавата. Това чупи проследяемостта и отдалечава жителите от отчетността за собствените им данъци. Под предлога, че местната власт не харчи добре, държавата (която е не по-добър пример) иззема все повече от тези функции. Да контролираш едно министерство е многократно по-трудно от това да контролираш местния си кмет.
Паркът е и хубав пример за място, на което правилата работят. Поради десетилетията на гузна съвест институциите в България все още не събират и не налагат глоби за нарушение на обществения договор - например за остъклени балкони, паркиране в зелени площи и др. Това се вижда като някакъв вид индулгенция за липсата на основни неща - например правов ред, работещи полиция или прокуратура, ефективна администрация и дори пари за оправяне на пътищата. Но този негласен договор прави живота още по-тежък за всички, защото бонусира онези, които нарушават реда, и наказва тези, които го искат. Това за съжаление няма да се оправи със затворени комплекси.
Правителството ще промени наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. На последното за годината си заседание Министерският съвет ще промени днес Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с постановление №227от 1993 г., съобщи сайтът на правителството. Заседанието ще започне в 10:00 ч. и ще има 12 точки в дневния си ред.
На първо място е изменение и допълнение на ПМС № 157 от 2013 г. за създаване на Съвет по децентрализация на държавното управление, внесен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а последен ще докладва министърът на труда и социалната политика за промените в трудовия стаж и трудовата книжка.
Ще бъде разисквана продажбата на недвижими имоти на „Български пощи" ЕАД, откриването на консулство за Казахстан в България с почетен консул Иван Генов Иванов, както и ще се одобрят резултатите от участието на България в различни формати на Съвета на ЕС през декември.
39 градове ще се модернизират с европари. 25 "интелигентни" пешеходни пътеки ще гарантират по-голяма безопасност на пешеходците във Варна от догодина. Чрез система от датчици, вградени в пътната настилка, зебрите ще светят автоматично при появата на минувач на пътното платно. Те трябва да издържат на преминаването на камиони, снегопочистващи машини и друга тежкотоварна техника.
Инсталирането на "умните" системи за безопасност ще стане със средства от Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. по втората фаза на проекта за интегриран градски транспорт на Варна.
Ще се подобри и диспечерската програма на града - светофарите ще се управляват в реално време, което ще облекчи трафика в пиковите часове. Ще се изграждат "зелени вълни" по кръстовищата, ще се ремонтират основни улици и булеварди, ще бъдат купени и 15 нови екологични автобуси, като стойността на целия проект е 37 млн. лв.
Варна е един от 39-те големи града, които модернизират градския си транспорт с 237 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. Амбициозни са и проектите на останалите бенефициенти - община Сливен ще се сдобие с 27 дизелови автобуса, а Перник - с 15 автобуса на метан, които ще се движат по най-натоварените линии. В центъра на Русе ще бъде създадена нова пешеходна зона. Предвидена е реконструкция на бул."Придунавски", който ще стане двупосочен и по него ще минава градският транспорт. Така ще се облекчи трафикът по малките улички. Ще се монтира видеонаблюдение на възлови кръстовища и точки с цел дистанционно регулиране на движението.
124 млн. лв. ще бъдат вложени в транспорта на София. Столичната община ще ремонтира трамвайното трасе по "Цар Борис III" от Съдебната палата до крайната спирка в квартал "Княжево", което ще позволи по-висока скорост на движение. Предстои реконструкция и на трамвайното трасе по ул. „Каменоделска" от кръстовище с бул. „К. Стоилов" до кв.„Орландовци". Ще бъдат купени и 13 модерни мотриси. Според урбанистите трамвайният транспорт трябва да е във фокуса на вниманието, защото е не само екологичен, но позволява на хората да се чувстват част от градската среда, да виждат настъпващите промени и пътувайки да се радват на слънцето и зелените площи.
През първия програмен период по ОПРР в проекти за подобряване на транспорта в София, Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен бяха инвестирани 413 млн. лв.
Автобусният парк на тези градове беше обновен със 192 нископодови автобуса и 64 тролейбуса. Изградени бяха скоростни отсечки с дължина 32 км, които осигуряват по-бързо придвижване на градските превозни средства.
С цел насърчаване на алтернативните начини на придвижване бяха рехабилитирани и изградени 115 км велосипедни алеи, а за удобство на гражданите бяха монтирани по спирките 1975 електронни информационни табла (ЕИТ).
Реализацията на тези проекти е проява на европейската солидарност и за пореден път показва ползите от европейските средства за подобряване на качеството на живот в българските градове и региони и намаляване на различията между тях.
Над 73 000 българи с пенсия преди да остареят. 73 659 са българските пенсионери под 50-годишна възраст. Това показва справка на „Монитор" в електронните регистри на Националния осигурителен институт (НОИ). В момента лични пенсии получават 2 061 684 души, което означава, че около 3% от тях са хора под 50-годишна възраст.
6157 от младите пенсионери са излезли в заслужена почивка, защото са навършили нужните години и стаж за професията си. Близо 80% от тях или 4807 души са бивши военни и полицаи,
които до миналата година имаха право да се пенсионират независимо от навършената им възраст. Служителите в силовите министерства трябваше само да имат 27 г. осигурителен стаж, 18 г. от които в системата. Така до преди 2 години униформените можеха да излизат в заслужена почивка преди да навършат 40 г., при условие, че са сложили пагоните на 20-годишна възраст.
Най-много обаче са младите пенсионери по болест. Към момента инвалидни суми за старини получават 66 764 нашенци, което е 90% от всички пенсионери под 50-годишна възраст. В това число обаче влизат и хората, родени с увреждания, които след навършване на пълнолетие до 20-ата си годишнина получават пенсия, независимо дали имат осигурителен стаж.
След това, за да продължат да получават сума за старини, те трябва да имат между 1 и 5 години осигурителен стаж. Минималният размер на тази пенсия се определя от степента на увреждане и процент от минималната пенсия за осигурителен стаж. Така хората с неработоспособност между 50% и 70% получават поне 170 лв. пенсия. Тези с инвалидност между 71 и 90 на сто вземат минимум 210 лв., а на тези с над 90% инвалидност пенсията е минимум 230 лв.
Заради трудови злополуки или професионална болест други 738 българи са излезли в пенсия преди да навършат 50 години.
Както „Монитор" писа, през тази година в заслужен отдих са излезли 83 541 българи. Статистиката отчита спад на новите пенсионери с близо 7000 души за година. Броят на излизащите в заслужена почивка намалява заради увеличението с по 2 месеца на изискуемите възраст и стаж за пенсия, въведено през миналата година.
Тройно са намалели пенсиониращите се военни и полицаи, показват данни на НОИ. През 2017 г. в заслужена почивка са излезли 1861 служители под пагон, докато година по-рано силовите ведомства са напуснали 6693 души, достигнали пенсионна възраст. Спадът се дължи на въвеждането на пенсионна възраст за служителите под пагон.
Всеки трети пенсионирал се тази година е излязъл в пенсия заради болежки, показват данните на НОИ. Така тази година броят на инвалидните пенсии нарасна с 25 638.
Учителка се грижи за 10 бедни деца. Повече от четири години една млада жена е посветила живота си на отглеждане и възпитаване на чужди деца. Мариана Пенчева завършва „Социална философия" във ВТУ "Кирил и Методий" и през 2010 г. дори получава Академичната награда на община Велико Търново. След като завършва следването си, започва работа в училището с пансион в дряновското село Гостилица.
Там се сблъсква със съдбите на десет деца от крайно бедни семейства, които са оставени в пансиона от родителите си за седмична грижа. Младата жена бързо се превръща в любимата учителка на децата, които започват да гледат на нея като на своя втора майка. Тя не само ги учи, но ги и възпитава и им дава пример как да живеят като достойни българи. През 2014 г. училището и пансионът са затворени и децата трябва да се върнат при семействата си, които нямат средства да и отглеждат. 28-годишната учителка обаче решава, че ще се бори със зъби и нокти, за да си ги запази и да не допусне изграденото с толкова труд и търпение да пропадне. „Реших, че не може и не бива да бъдат оставени тези умни и талантливи деца да пропаднат и да живеят с ограбено детство и да останат на улицата, където животът им ще бъде провален.
Не исках те да се чувстват като втора ръка хора
Реших, че ще ги взема при себе си и ще се боря за тях, за правото те да имат нормално и щастливо детство, да живеят при нормални семейни условия да се изучат, да си поемат всяко по своя собствен път в живота и да се реализират успешно", споделя днес Мариана. Вдъхновени от куража и ентусиазма и, нейните приятели също заявяват, че ще бъдат до нея и ще и помагат с каквото могат за да отгледа и възпита тя десетте деца. Майките на малчуганите също помагат с каквото могат. Марияна казва още, че е решила и приела да отглежда бившите си ученици като свое семейство, а не да създава център, дом или нещо подобно за да почувстват те най-пълно топлината на семейното щастие, което до този момент не са имали.
Днес в апартамента си във Велико Търново, Мариана Пенчева отглежда девет деца: пет момчета и четири момичета на възраст от 11 до 17 години. Отначало те са били десет, но на едно от момичетата се наложило внезапно да се прибере вкъщи за да гледа сестра си, която е с тежка форма на диабет. През тези четири години децата на Мариана се виждат и със своите биологични родители, които от време на време идват да ги посетят в Търново, а и децата се прибират при тях. празнуват заедно всички празници и рождени дни, а когато си гостуват, настава истинска веселба. Извън това десетимата си живеят като едно истинско и сплотено семейство - с много топлина, обич и щастие.
Мариана ги учи как да бъдат достойни българи и да живеят така, че да бъдат за пример на останалите. Да бъдат добри и позитивно настроени, да правят добрини без да чакат отплата за това. А децата от своя страна също дават много ценни уроци на своята „майка". „Не само те се учат от мене, но и аз от тях. Учат ме на много неща. На толерантност, търпение, разбирателство, на обич и щедрост. Учат ме на това, че в сърцето си имам място и за още като тях. Те ме мотивират и ме зареждат с позитивна енергия всеки нов ден и благодарение на тях по-лесно преодолявам трудностите и предизвикателствата. И бих искала да кажа на всички, че децата не са загубена кауза, защото те са нашето бъдеще. Всяко дете заслужава да расте в топлина и уют, в щастливо семейство и да бъде много обичано. В детските домове, където постъпват повечето от децата без родители, има служители, които гледат на работата си с децата именно единствено и само като на работа. А с децата трябва да се отнасяш с обич и със сърце", твърди Мариана. Тя признава, че една от мечтите е да има свое училище за социално слаби деца, в което да се развива индивидуалността на всяко дете, а не то да бъде сведено просто до бройка
Животът на Мариана и деветте и деца определено не е скучен и безинтересен. Те имат създадени своя театрална група и фолклорен танцов състав, с който участват редовно на фестивалите у нас. Още от малки питомците на младата жена са свикнали да работят и да се забавляват заедно. А поводи и за едното, и за другото има достатъчно. Тяхната „майка" с усмивка споделя, че в жилището си има двама учители, една фризьорка, готвачки, специалист по коли, военен, медицинска сестра и дори един художник. Всяко едно от момчетата и момичетата вече си е избрало подарък, който да получи от Дядо Коледа. Като се почне от комплект с костенурките нинджа за най-малкия 11-годишен и се стигне до комплект с истински инструменти за ремонти в дома за един от батковците.
В дните около Коледните и Новогодишните празници момчетата и момичетата помагат на своята „майка" и в благотворителната кампания, която тя инициира. Със съдействиeто на операция „Плюшено мече" и на кампанията „Подарък от сърце", 150 деца от неравностойно положение, част от които ученици от бившето училище в Гостилица, получиха неочаквани коледни подаръци: топло обувки и зимни якета.
За дейността си и голямото си сърце през 2015 г. Мариана Пенчева е избрана за една от Достойните българи. За този момент от живота си тя разказва с голямо вълнение. „Там бяха събрани хора, направили нещо добро. А аз правя нещо толкова малко, което не приемам като героизъм. Просто съм помогнала на тези деца и искам да ги направя добри хора, които да помагат на другите, а не да бъдат егоисти и да живеят само за себе си. Да се научат да правят компромиси", обяснява Мариана Пенчева.
За нейните десет деца обаче тя ще си остане най-голямата героиня чиято постъпка не може да се сравни и с най-големия подвиг. Защото да спасиш десет деца и да им върнеш отново вярата в доброто и в живота - какво всъщност по-голямо геройство и пример за подражание от това могат да съществуват.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.863580 |
GBP | 2.343290 |
CHF | 2.097630 |