Капитал

Eвтините пари свършват, ами сега? Едно лудо десетилетие, в което централните банки доминираха на финансовите пазари, като активно изкупуваха държавни, ипотечни и корпоративни облигации, свършва. Първите навлезли в тези некартографирана територия, наречена Quantitative Easing и несполучливо преведена като количествени улеснения, вече я напуснаха, а последните обявиха плавното си излизане. Резултатът ще е връщане към нормалността, като големият въпрос е дали то няма да е болезнено.

Операцията имаше ефект на печатането на пари, а целта й беше да осигури ликвидност и ниски лихви за справяне с финансовата криза, последвала фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Сега централните банкери смятат, че икономиките и финансовата система са достатъчно стабилни, за да се справят и да работят при по-високи лихви и по-малка ликвидност. Тоест, ако досега Федералният резерв и Европейската централна банка изкупуваха облигации, а допреди година-две сваляха и лихвите, то вече ще тече обратният процес - в един момент започват да свиват балансите си, като продават. Централната банка на САЩ вече спря интервенциите си, а ЕЦБ от началото на 2018 г. ще намали наполовина количествата на месечните си покупки на 30 млрд. евро. Фед започна да увеличава постепенно и лихвите преди две години.

С този акт се дава началото на края на една политика, която години задаваше посоката на финансовите пазари и спестяванията. Ниските лихви свиха силно доходността (на места до отрицателни стойности) на сигурни активи като депозити и държавни облигации, а донякъде и на благородните метали. Инвеститорите се пренасочиха от нискорисковите активи към по-високодоходните акции. Което беше и причината за бума на фондовите пазари и историческите им рекорди. Естествен е въпросът как обръщането на политиката на Централните банки ще повлияе в бъдеще на инвестициите и спестяванията. Освен това върху тях влияние оказват и много други икономически и политически фактори, затова и на пазарите прогнозите в момента са нещо трудно и променливо.

Лихви по депозити и кредити

Влияние: Високо

Ефект: Постепенно повишение

Един от най-преките ефекти и може би най-разбираем за хората се усеща през депозити и кредити. България не е изключение от световните тенденции. Ниските лихви и високата ликвидност осигуриха евтин ресурс на банките в България през техните чужди собственици, което сви конкуренцията за привличане на ресурс чрез депозитите и лихвите по тях паднаха до нула. В момента ефективната средна лихва е 0.16%, преди кризата те се движеха около 4%, а по време на депозитния туризъм от 2008/2009 се даваха и 9-10%. След което дойде резкият им спад. Сега прогнозите на банкерите са ниските лихви да се запазят и догодина, а едва в края й и началото на следващата да започне по-чувствително покачване.

В момента сме свидетели и на рекордно ниски лихви по ипотечните кредити - някои банки дават дори под 3%, макар и за промоционален период. При потребителските заеми с такси и комисиони годишният процент на разходите е 7-9%. Когато се стигне до общ тренд на повишение и на свиване на глобалната ликвидност, това ще се отрази и върху лихвите по кредитите. Какво точно ще се случи - банките в еврозоната вече ще се финансират по-скъпо от ЕЦБ, а не както сега при нулева лихва. Тоест няма да имат достъп до евтин ресурс, който да прехвърлят в техните поделения извън еврозоната, от които да правят по-висока доходност.

Държавни облигации

Влияние: Високо

Ефект: Повишение на доходността

Лихвите на централните банки имат силен ефект върху разходите, при които се финансират правителствата. През последните години станахме свидетели за първи път на отрицателна доходност, което означава, че инвеститорите са склонни да си платят, за да притежават ДЦК. Случи се и в България - през ноември правителството се финансира при отрицателна доходност, а на вторичния пазар няколко вида български ДЦК се търгуват с такава. По-високи лихви в бъдеще ще обърнат тази тенденция. Goldman Sachs прогнозира, че през следващите две години доходността по американсктие 10-годишни държавни облигации ще се повишава с по 12.5 базисни пункта. Ниската доходност по държавните облигации оказа влияние и върху резултатите на взаимните фондове, които инвестират в такива инструменти. В този смисъл обръщането на тренда може да се очаква да се прехвърли и при тях.

"Повишаването на лихвите ... ще доведе до материализиране на основния риск при инвестиране в инструменти с фиксирана доходност - лихвеният риск или чисто математическата зависимост, при която при покачване на доходността на облигациите цената им се понижава. Разбира се, доходността на различните видове облигации няма да се промени с еднакъв темп при определена промяна на бенчмарковите лихви. При качествените емитенти, които демонстрират добри финансови показатели, е възможно свиването на кредитния спред донякъде да неутрализира лихвения риск, и обратното. Особено уязвими са емитенти, които разчитат на прекомерно дългово финансиране на дейността си и евентуално пресъхване на ликвидността би довело до ограничен достъп до дългов ресурс", коментира за "Капитал" Мартин Тарпанов, старши дилър отдел "Финансови пазари" в SG Експресбанк.

Фондови борси

Влияние: Умерено

Ефект: Ще зависи от приемане на данъчния план на Тръмп в САЩ

Най-облагодетелствани от ниските лихви и количествените облекчения през последните девет години бяха акциите. От САЩ, през Европа до Азия всички индексите се изкачиха на исторически върхове. Означава ли това, че с края на евтините пари те ще започнат да се понижават? Не точно. Високите лихви обикновено увеличават разходите на компаниите - в този смисъл те могат да ударят книжата на по-задлъжнелите компании. Целта на Фед е да ограничи високите темпове на растеж, за да не се стигне до прегряване на БВП. Централната банка на САЩ сега казва - да, безработицата е ниска, инфлацията ни устройва, икономиките са достатъчно здрави да растат и при по-високи разходи за лихви. Това е и стимулът за инвеститорите да продължават да купуват и донякъде обяснението защо индексите в САЩ например не спряха да се повишават, след като Фед обяви началото на края на количествените облекчения.

По-скоро въпросът, който си задават инвеститорите, е дали след като евтините пари създадоха бума на пазарите, а съотношенията на цена/печалба са рекордни, няма да се достигне психологическата точка на обрата и да дойде корекция. Темата е почти табу - всички се страхуват, но никой почти не говори открито. Вместо това се търсят други мотиви за растеж. Например за Уолстрийт това е данъчният план на американския президент Доналд Тръмп, който по всичко личи, че ще бъде прокаран и средното ниво на корпоративния данък ще бъде намалено от 35% на 21%. Анализатори, банки и финансови издания се надпреварват да правят изчисления кои сектори ще са най-печеливши при свалянето на данъците.

Според проучване на Financial Times най-големите печеливши от реформата ще са компаниите, които имат сравнително високи нива на данъчни ставки и приходи, отчитани основно в САЩ. По-слабо засегнати ще са тези, които работят зад граница. Това означава, че най-облагодетелствани ще бъдат петролните рафинерии, летища, банки и жп компании, включително инвестиционният конгломерат Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет. Фокусът на сериозна част от компаниите му е в американската икономика и се очаква орязването на ставките да доведе до 15% ръст на приходите, равняващи се на 2.6 млрд. долара, според изчисления на инвестиционната банка KBW, цитирани от FT. Една от компаниите, в които конгломератът държи значителен дял - Delta Airlines, обяви, че очаква печалбата й на акция да се увеличи с около 18-19% догодина.

Валути

Влияние: Умерено

Ефект: Бавно поскъпване на еврото

Въпреки че Фед вече започна да повишава лихвите и да затяга паричната политика, а на ЕЦБ това й предстои, напоследък еврото стои по-стабилно спрямо долара. На теория по-високите лихви водят до поскъпване на валутата, тъй като активите в нея носят повече доходност и това покачва търсенето им. Всъщност точно това се случи преди две години, когато Фед направи първото увеличение и даде заявка за още. Стабилизирането на европейската икономика напоследък обаче дава предимство на единната валута. Доларът е силно зависим от данъчния план на Доналд Тръмп и дали той ще бъде реално приложен; очевидно да. Британският паунд продължава да е под сянката на Brexit, която оказва натиск върху стойността му. Английската централна банка също започна да затяга паричната си политика - през ноември вдигна лихвата за първи път от десет години. Излизането на Великобритания от Европейския съюз обаче забави растежа на икономиката, което оказва влияние върху валутата.

Злато

Влияние: Умерено

Ефект: Задържане около настоящите нива и постепенно покачване

Когато в края на септември Фед обяви, че спира количествените облекчения, цената на златото рязко се понижи. В годините на кризата благородният метал беше един от най-печелившите - първо, заради евтините пари и, второ, заради статута му на актив-убежище във времената на несигурност. За периода златото дори удари исторически рекорд от близо 2000 долара за унция, след което започна поевтиняването му до 1200-1300 долара.

На теория високите лихви и свиването на парите в обращение се считат за неблагоприятни фактори за цената на златото. Практиката обаче показва, че това може и да не е така. Например от първото повишение на лихвата на Фед в края на 2015 г. досега златото е поскъпнало с около 20% в комбинация с една рязка корекция в края на миналата и началото на тази година, след което започна ново поскъпване до нива около 1250-1300 долара. След историческия му рекорд от 2011 г. златото загуби спекулативни позиции заради отлив на капитали и насочването им към фондовите борси.

В годишната прогноза за тенденциите на пазарите на "Елана трейдинг" Димитър Гергиев, който е ръководител "Финансови пазари", коментира, че "златото продължава да е на дневен ред като дългосрочна инвестиция". Според него ключовият елемент е в постепенното покачване на цената, което удовлетворява дългосрочните инвеститори и гарантира постоянен поток на капитали към метала. От ръст в цената му се възползват акциите на добивните компании, както и борсово търгуваните фондове, които инвестират в злато. Исторически среброто следва тренда на златото и върху него влияят същите фактори.

Енергийни ресурси

Влияние: Слабо

Ефект: Зависи от ОПЕК и страните производителки

Петролът е актив, който се влияе от различни спекулативни фактори, разбира се, и от икономическия цикъл. Цената му е и функция на политически и картелни решения - като повишаване и намаляване на добивите от ОПЕК. Лихвите влияят косвено през въздействието им върху икономиките, от които зависи и търсенето и предлагането на черно злато. Съществуват и противоречия сред прогнозите на двете водещи организации, които формират нещо като двуполюсния модел в петролния сектор - ОПЕК и Международната агенция по енергетиката (МАЕ). В очакванията им за догодина се разчитат два напълно различни сценария за развитието на пазара на петрол през 2018 г. ОПЕК прогнозира свиване на производството достатъчно, за да намали запасите от петрол, които в продължение на три години смъкваха цената на суровината. Това трябва да я повиши още.

От МАЕ обаче очакват световното производство на петрол да не се промени достатъчно, за да повлияе на предлагането на суровината, което означава, че цената й ще остане в горната граница на сегашния си диапазон, или около 60 долара за барел. Банките също се разминават в прогнозите си за цената за следващата година, показва информация на Bloomberg - най-големите бикове са Goldman Sachs, които очакват 62 долара, догодина, по 60 прогнозират UBS, Credit Suisse и JPMorgan, като всички са повишили прогнозите си с по няколко долара. Мотивите им са в по-добрата комуникации между членовете на ОПЕК, както и споразумението на картела с Русия за координирани действия в добивите. По-ниски цени очакват Citigroup и Barclays - 54 и 55 долара за барел.

И накрая - Bitcoin

Криптовалутите са създадени да работят в среда без регулации и централни банки. Затова и лихвената политика не трябва да им влияе по никакъв начин. Хората обаче търсят алтернативи за своите спестявания, когато загубят доверие в традиционните активи или те не им носят достатъчно доходност. Рекордите на bitcoin през година са илюстрация на този процес. В този смисъл те няма как да останат изолирани от процесите в реалната икономика, а и превръщането на криптовалута във фиатни пари (долар, евро, лев), за да се осребри печалбата от нея, все още няма как да стане без традиционната финансова система.

Излишните финансови бушони. "Шамар от Европа!" "Черна вест!" "Вижте каква секира готвят" Така в български медии през ноември се завъртя "новината", че ЕЦБ планира да сложи край на гарантираните депозити до 100 хил. евро в ЕС.

Тук изникват цяла редица проблеми и може би най-малкият от тях са шоковите заглавия. Всъщност ЕЦБ въобще не си е и помисляла подобно нещо - ако беше, щеше да има големи заглавия по темата (макар и без удивителни) и във Financial Times и Wall Street Journal. Реално новината тръгва от един доста фриволен прочит на от месеци дискутирано предложение да се въведе възможност на регулаторите за мораториум на тегления при банки, заплашени от ликвидна криза, който да продължава до пет дена. За някои пазари това може и да е миниреволюция, но реално в България БНБ направи практически това с КТБ на 20 юни 2014 г., като с поставянето на квестори замрази тегленията за месеци.

Но може би най-същественото е, че темата е поднесена на най-елементарната възможна плоскост. Спокойно може да се спори, че вместо секира евентуално премахване на гарантираните депозити би било една от най-позитивните реформи в банкирането. Финансовият сектор отдавна е обрасъл с подобни потребителски защити, които обаче го изкривяват и внасят толкова рискове, че ползите от тях отдавна изглеждат засенчени от вредите. Проблемът е, че идеята да се премахнат звучи толкова Скандално!, че няма никаква воля дори да се поведе смислен дебат.

Ето няколко подобни скандално звучащи идеи за премахване на ненужни бушони.

Вредната гаранция

Допреди по-малко от сто години светът си е живеел спокойно и без държавно гарантирани влогове. Причината да бъдат въведени през 30-те в САЩ и масово през 70-те е очевидна - да тушират банкова паника. Ако много клиенти масирано тръгнат да теглят парите си и те са вложени в нещо дългосрочно и трудно продаваемо (разбирай основно кредити), то за банката настъпва ликвиден проблем. И логиката е, че ако обещаеш на всички, че парите им са гарантирани, те ще са по-малко склонни да теглят панически средствата си.

Критиките към този модел са и концептуални, и практически. По първата линия големият проблем според много икономисти е, че банковата паника не е сама по себе си болест, а симптом. Ако се е стигнало до нея и тя е толкова силна, че да не може да бъде овладяна, в общия случай това означава, че банката си има сериозен проблем. А ако паниката е краткотрайна и нерационална, то тя би трябвало да отшуми бързо, а банката междувременно да може да си осигури ликвидност от други банки или от централната банка като кредитор от последна инстанция. А и като цяло няма логика едни играчи на финансовия пазар да са субсидирани с държавна гаранция, а други, предлагащи също спестовни и инвестиционни продукти - не. Също така, дори защитата да има ефект при проблем в отделна банка, при системен проблем, тя не работи.

Освен това депозитната гаранция е откровено вредна за банковата система и води до натрупване на рискове. Когато за клиентите се премахне страхът за парите им, те логично по-малко се вълнуват стабилна ли е банката им и основният им стимул за избор става цената. Така естествено повече средства се насочват към офертите за най-високи лихви, които логично съответстват на по-голям риск. Иначе казано - депозитната гаранция стимулира не само вложителите, но и банкерите да се държат по-рисково. За целта много от схемите за гарантиране в света и отскоро и всички в ЕС са с рисково претеглени вноски, т.е. банките с по-голяма опасност да фалират трябва да дават по-голям процент от привлечените си средства. Така работи всяка застраховка и тази на депозитите няма защо да прави изключение. Рисковият компонент обаче е малък и недостатъчен да тушира играчи, които агресивно и с над пазарни лихви растат стремглаво.

В България всичко това лесно се илюстрира през примера КТБ, която до затварянето си имаше оферти за над 8% лихва по депозити при средни нива на пазара 4-5%. В резултат тя растеше в пъти по-бързо от пазара и засмукваше ресурс от конкурентите, който беше влаган рисково в придобивки на собственика й и негови близки лица.

Макар системата за гаранция на влоговете днес да е норма в почти всички развити страни, има и изключения - Австралия я въвежда едва 2008 г., а Нова Зеландия никога не е имала с изключение на кратък период от 2008 до 2011 г. През 2016 г. лондонският Centre for Policy Studies публикува изследване, в което авторът Андреас Весеман от Ashcombe Advisers предлага премахването й и във Великобритания, мотивирайки се с моралния риск и с високата макроикономическа цена за субсидията. В замяна той предлага да се създаде държавна банка, която да предлага базови услуги като спестовна и разплащателна сметка, за желаещите гарантирана сигурност, която да е основа за конкуренция в частния сектор. "Това може да отвори път към свят с по-малко ливъридж, по-малко рецесии и повече функционално участие на държавата", пише той.

Очевидно рязкото премахване на системата в страни, където я има от десетилетия, би предизвикало солидни трусове, а и политически трудно би се приело. А, разбира се, може да последват и негативи - например концентрация на депозити предимно в най-големите или най-агресивно рекламиращи се институции. Друг проблем е, че дори официално да се премахне гаранцията, тя донякъде продължава да съществува имплицитно и при всяка банкова криза правителствата се оказват под натиск да компенсират загубилите спестяванията си. Но има и много начини, дори и в рамките на нея да се смекчат негативите:

- Непълно покритие - ако се гарантират голяма част, но не целият депозит, все пак вложителят има стимул да търси и сигурност, а не само доходност. Това е прилагано в редица страни до началото световната криза с обхват 75-90%.

- Без държавна гаранция - средствата могат да са гарантирани само до размера на наличните средства във Фонда за гарантиране на влоговете и аналозите му в другите държави.

- Намаляване на размера - единните за ЕС 100 хил. евро очевидно не са еднаква сума за страни с толкова различни нива на доходи. Ако в България сумата беше 40 хил. евро (колкото беше до началото на кризата) ФГВБ щеше да има да изплаща едва около 1.6 млрд. лв. за КТБ, а и депозитите в КТБ биха били чувствително по-малко.

- Доброволен избор - клиентите да могат да избират дали влогът им да е гарантиран или да се откажат от тази опция и да получат по-висок доход.

- Частно застраховане - доброволна депозитна гаранция би могла да прави и всяка застрахователна компания

Да няма скрито-покрито

Друга свещена крава в сектора, на която никой не би искал да посегне е банковата тайна. Тук не става дума за натиска над потайни юрисдикции като Швейцария или Лихтенщайн да си сътрудничат с данъчните или разследващите органи на други държави, а за основополагащото правило - взаимоотношенията между банка и клиент са си само между тях и не засягат широката публика.

Разбира се, премахването на това изглежда плашещо - не искам съседът ми да знае, колко дължа по ипотеката си и дали напоследък не пропускам вноски. Същевременно обаче със сигурност искам да знам дали банката, където съм си вложил парите, не кредитира безразсъдно. Дали не финансира политически лица, акционерите си или пък сектори, които считам за морално неприемливи - оръжия за конфликтни зони или компании, експлоатиращи детски труд, замърсяващи природата или каквото друго ми е важно.

Накратко при търсенето на баланс между личната неприкосновеност и публичния интерес сегашната система е силно наклонена в полза на първото. Той може да се промени с премахването на банковата тайна, разбира се, в някакви граници. Например сума или процент от активите на банките, на които те са длъжни да разкриват детайли по експозициите си. Ако примерно приемем за такъв сумата 1 млн. евро, то за огромната част от хората личните финанси ще си останат тайни. А всеки, който има желание да ползва публично набран ресурс в големи обеми (основно корпоративни клиенти), ще знае, че трябва да преглътне, че това няма да са лични взаимоотношения.

Най големият страх при това е разкриването на бизнес планове - кредити за финансиране на сделки или нови мощности дават сведения от кухнята за конкуренцията. Това обаче лесно може да бъде заобиколено със забавено разкриване на такава информация - закъснение от няколко месеца или дори година.

Какви биха били плюсовете? В страни със слаби регулатори, в които няма доверие, прозрачността може да е по-ефективна от банковия надзор. Тя дори може да има и превантивно действие - при знанието, че информацията ще се публикува, банката по-трудно би се впуснала в авантюра да кредитира свързани лица или сектори, носещи й репутационен риск. Справка - отново КТБ, в която при затварянето се оказа, че 95% от кредитния портфейл е в 137 компании, от които повечето свързани с основния акционер и управлявани от подставени лица. Ако това беше известно, вероятно банката трудно щеше да привлича нови вложители.

А иначе големият недостатък естествено е, че ако това се приложи само в отделни държави, ще е болезнено за икономиката, защото големите корпорации и банковият капитал бързо ще се пренасочат в други дестинации.

Чао лиценз

Ако предпазни и задължителни механизми (пенсионни осигуровки, застраховки и т.н.) не съществуват, става възможно да се мисли и за още по-"скандални" реформи. Например как би изглеждал финансовият свят без лицензи. Те по същество са бариера на входа в пазара, която да облекчи живота на регулаторите - вместо да надзирават рояци дребни играчи, могат да си сведат секторите до по-обозрими бройки. Но както всяка бариера, намаляваща конкуренцията, тя, както и допълнителните разходи за надзор, се плаща от клиента.

Така логичният въпрос е доколко има смисъл в лицензите. Теоретично те дават повече сигурност, но на практика това все повече се подяжда. Все повече традиционни за лицензиране бизнеси услуги (най-видимо това са разплащанията) са атакувани от трудни за обхващане от малки нерегулирани fintech решения. Единият подход естествено е да опиташ да поставиш и тях под регулаторен чадър, но има и друг вариант - да премахваш лицензионни режими от все повече области.

Последното носи рискове - повече измами и злоупотреби. Същевременно обаче отварянето на пазарите за конкуренция и премахването на излишните бушони е автоматична спирачка за пораждането на друг не по-малък риск - твърде големите, за да фалират (Too Big To Fail), институции. Без лицензи фалитите ще са чести, но малки и ще е трудно да се стигне до такива завличащи цели икономики и изискващи спасяване с пари на данъкоплатеца. Още през 1999 г. тогавашният президент на Федералната банка на Минеаполис Гари Стърн в своя реч, кръстена "Нужна ли е банкова регулация", изтъква като основна причина за нуждата от надзор и предпазни механизми като депозитната гаранция именно TBTF институции и липсата на доверие, че при техен фалит правителствата няма да се намесят да ги спасяват. А те няма как да изчезнат и да се започне от нулата .

Затова и всичко това е много трудно и малко вероятно да стане. Причините са най-различни:

- Самият преход от сегашното статукво на прехвърлената към регулатори отговорност към лична е труден и може да създаде трусове

- Затова и се иска политическа смелост и трудно се намира някой да поеме вина при провал

- Със сигурност ще има лобиране и съпротива от сегашните големи играчи - ако си собственик на лиценз, който от утре не струва нищо, логично си ощетен

- Повечето подобни реформи трудно биха се прокарали само на национално ниво без големи икономически щети.

Налаганата от пазара дисциплина трудно може напълно да замести изцяло налаганата от регулаторите. Как функционират днешните банки и колко риск крият в балансите са трудни въпроси и за професионалисти и да се разчита, че обикновен вложител може да реши този ребус би било наивно. Ако обаче по-пълна информация е налична за повече хора (а не само за недостатъчните като брой служители в някой регулатор), шансът да се получи достоверна картина може да се окаже доста по-добър.

Сега

България харчи сляпо за европредседателството. България не знае колко от планираните 150 млн. лв. за председателството на Съвета на ЕС са похарчени и колко остават. Единственото сигурно число досега, посочено от министъра на културата Боил Банов, е, че ремонтът на НДК е струвал 45 млн. лв. С тази сума са ремонтирани 90 000 кв. м от 123 000 кв. м в двореца на културата, който ще е главен център за събития у нас във връзка с председателството, започнало на 1 януари.

Нито Министерството за европредседателството, нито Министерството на външните работи, нито дори Министерството на финансите се справи до коледните празници с въпроса на "Сега" каква част от сумата е похарчена досега. Всички отговориха, че нямат обобщени данни и трябва всяко от многобройните ведомства да си направи сметката съгласно отпуснатия му за целта бюджет. "Усвояването на предоставените допълнителни разходи за съответната година е отговорност на всеки отделен разпоредител с бюджет и изпълнението се отразява в съответния годишния отчет на ведомството", бе отговорът на финансовото министерство, от което се очаква да има цялостна представа за изпълнението на бюджета.

Парите са гласувани с няколко постановления на Министерския съвет от средата на 2016 г. до средата на 2017 г. На 18 май 2016 г. бяха отпуснати 49,858 млн. лв. В тях не бяха записани пари за ремонта на НДК, но бяха предвидени 24,259 млн. лв. в бюджета на Народното събрание за ремонт на зала "Света София" в бившия Партиен дом, за която отдавна се знаеше, че няма да е готова за европредседателството. На Министерския съвет бяха дадени 9 млн. лв. за ремонт на Дом №2 в резиденция "Бояна".

Половин година по-късно стана ясно, че основните събития ще бъдат не в София, а в Брюксел, и на 19 януари 2017 г. отиващото си второ правителство на Бойко Борисов разпредели на министерствата допълнително 9,398 млн. лв., за да командироват свои служители в белгийската столица за периода на председателството. Служебното правителство на Огнян Герджиков също се замисли дали гласуваните вече пари ще стигнат и завиши на 5 април сумата на 69,361 млн. лв., като само за 2017 г. разходите бяха увеличени с 37,24 млн. лв.

Щом Борисов се върна на власт, третото му правителство веднага започна да преизчислява неотложните разходи за подготовката на председателството и отново установи, че парите няма да стигнат. Най-напред се фокусира върху критичния сектор - подготовката на НДК за главен домакин в София на очакваните 20 000 чуждестранни гости. Стана ясно, че отпуснатите специално за тази цел 17 млн. лв. извън гласуваните други разходи няма да бъдат достатъчни, защото не бяха предвидени 12 млн. лв. за системи за сигурност, 4,5 млн. лв. за техника, резервни пари за възникващите нови ремонтни нужди и пр. Затова на 9 юни 2017 г. МС реши да отпусне на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС допълнителни 28 млн. лв. за сметка на централния бюджет с цел да се увеличи капиталът на НДК. Така се стигна до сумата 45 млн. лв.

Финансовата инжекция събуди заспали страсти и се извъртя вихър от обвинения срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош за прахосническо отношение към отпуснатите му пари. Това не промени сметката, но НДК и парите за него бяха пренасочени на 3 август 2017 г. от ведомството на Лиляна Павлова към Министерството на културата, което довърши ремонта. На другия ден, 4 август, бяха извършени "вътрешнокомпенсирани промени в рамките на одобрените разходи" на бюджетите за различните министерства.

Запитана от в. "Сега" дали България ще се вмести в прогнозните 150 млн. лв., министърката на европредседателството Лиляна Павлова отговори уверено: "Абсолютно!" Според нея всяка държава председател в ЕС е харчела средно 70 млн. евро (140 млн. лв.), но за разлика от България другите не са включвали в тази сума ремонтните работи. Прави впечатление, че сметката на другите държави е публично известна, но българската не е.

Поглед отвън

"Гардиън": Най-корумпираната страна в ЕС поема председателския жезъл

"Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС, ще поеме председателския жезъл... В България се регистрират най-високите нива на усещане за корупция, сочат данни на "Прозрачност без граници". "Никой не преследва политическата корупция, няма бивши правителствени служители в затвора. Достигнали сме нива на корупцията, което описваме като пленена държава", казва Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията... "Имаше период, когато в малките страни страхът от Брюксел беше много силен. Сега обаче, ако имаш фискална стабилност и съдействаш за големите решения, няма да имаш проблем", коментира пред "Гардиън" източник от близкия кръг на премиера Бойко Борисов. Експерти също посочват, че след Брекзит и сблъсъка на Евросъюза с Полша, за Брюксел вече не е толкова важно дали покриваш стриктно критериите, колкото дали искаш да си част от общия проект. Представител на ЕК подчертава, че Механизмът за сътрудничество и проверка няма да бъде премахван до момента, в който България и Румъния не покажат трайни резултати при постигане на върховенството на закона.

"Ди Цайт": С дупките ще се справят, но с корупцията - не

"Бъдещите ресорни председатели на ЕС не искат да оставят нищо на случайността. 3000 охранителни камери гледат към почти всеки ъгъл на столицата София. Дупките по основните пътни артерии към летището са премахнати. Каруците би трябвало да изчезнат от градския пейзаж. Даже НДК, дълго време изглеждал като занемарен бункер, е модернизиран навреме за 22.5 млн. евро. Този голям проект не само показва желанието на правителството да развива страната, но и е илюстрация на най-големия проблем на България - корупцията. Прокуратурата разследва бившия директор на НДК по подозрение за злоупотреба с публични средства...11 години след влизането в ЕС България все още е на дъното на всички социални класации и даже растежът и ниската безработица не спират масовата емиграция.

"Дер Щандарт": Без собствена позиция

"След цели 11 години наблюдение и проверка, откакто членува в ЕС, България така и не успява да изпълни европейските стандарти за независимост на съдебната система и за борба срещу корупцията и организираната престъпност. През повече от половината от този период управлява сегашният премиер Бойко Борисов, чиято партия принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП). Той е много удобен за германската канцлерка, а оттук - и за Европейската комисия, обяснява Христо Иванов, който навремето беше министър на правосъдието от квотата на Реформаторския блок. Борисов, якият и отворен българин, не нарушава правилата и на пръв поглед няма собствено мнение. А това особено се цени във времената на Брекзит, Виктор Орбан и Ярослав Качински. "Когато в Брюксел се обсъжда определена тема и германците имат ясна позиция, тогава ние гласуваме с германците. А иначе - както препоръча Комисията. Няма собствена българска позиция", казва Иванов.

"Франс прес": Най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС

България, която се готви да председателства ЕС, е най-тежкият нарушител на свободата на словото. От влизането си в ЕС насам страната се е сринала в класациите за свобода на словото от споделеното с Франция 35-о място през 2006 г. до 109-о от 180 възможни през 2017 г. Някои наблюдатели казват, че парадоксално има взаимовръзка между това влошаване и желанието на България да промени имиджа си на най-бедната и най-корумпирана страна от общността. Според "Репортери без граници" медийната индустрия е задушена от корупция и задкулисни връзки между медийни собственици, политици и олигарси.

Вноската за пенсия се вдига с 1%, минималните осигуровки - с 6.8%. От днес всички работещи ще плащат по-висока осигуровка за пенсия. За втора поредна година вноската се увеличава с 1 процентен пункт. Осигурителната тежест се увеличава и по друго направление - административно бяха увеличени минималните осигурителни прагове на над 2 млн. заети във всички 85 икономически дейности. Минималният осигурителен праг вече е 510 лв., колкото е минималната заплата. Това е и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се. Добрата новина засега е, че това е последното увеличение на пенсионната вноска - за 2019 г. не се предвижда ново нарастване.

От тази година вноската за пенсия на всички от трета категория вече е 19.8 на сто. 5 на сто тази сума за родените след 1959 г. отива в универсалните пенсионни фондове. Останалите 14.9 на сто влизат в НОИ за държавната пенсия. Осигурителната тежест продължава да се разпределя в съотношение 60:40 за работодателя и работника. Така при средна заплата от 1000 лв. осигурителната тежест за пенсия ще е 198 лв., от които работникът ще плаща 79.2 лв., а останалата част е за сметка на работодателя. Според бюджета на Държавното обществено осигуряване приходите ще бъдат малко над 6.5 млрд. лв., като от по-високата вноска се очакват 212.3 млн. лв. повече. Това е с около 900 млн. лв. повече само от осигуровки спрямо плана за тази година.

Осигурителната тежест се увеличава и по другото направление - минималните осигурителни прагове се повишават средно със 6.8 на сто. По-голямата част от това увеличение идва от ръста на минималната заплата, а останалото е заради наложения административен ръст от 3.9% върху праговете, защото и миналата година работодателите отказаха да преговарят и провалиха преговорите за минималните осигуровки. Заради това увеличение на минималните осигуровки в НОИ очакват допълни приходи от 78.2 млн. лв.

Минималната заплата вече е 510 лв., а според данните на НСИ над 400 хил. българи са се осигурявали на нея през миналата година. Те ще получат увеличение на дохода си със средно 11%. Нетният доход на нископлатените работници ще се увеличи с малко над 10 на сто, или с 37.18 лв. Това означава, че хората на минимална заплата ще вземат догодина по 396.1 лв. Ефектът за общественото осигуряване от този ръст е 5 млн. лв.

Още една група получава увеличаване на минималните осигуровки - земеделците и тютюнопроизводителите ще се осигуряват за пенсия на поне 350 лв. тази година, което е с 50 лв. повече спрямо 2017 г.

Обезщетения

През 2018 г. НОИ ще плаща повече на майките и на безработните. Обезщетението за втората година от майчинството се увеличи на 380 лв. (с 40 лв.), а минималната сума за безработните вече е 9 лв. на ден. Освен това от средата на м.г. действа и новият вид обезщетение за майките, които се върнат на работа, преди детето да навърши една година (след 135-ия ден от раждането). Те получават половината от майчинството си от НОИ към заплатата от работодателя. Вече има и максимално дневно обезщетение за безработица - 74.29 лв. на ден, като то е сметнато на 60% от максималния осигурителен доход. НОИ обаче затяга условията за получаване на обезщетение за безработица - ще се иска осигуряване най-малко 12 месеца от последните 18 месеца (сега се искат 9 от 19 месеца). Освен това се иска и повече години осигуряване, за да се получават максимално дълго парите от НОИ. Всеки без работа може да получава максимум една година обезщетение, но трябва да има стаж поне 15 години (до миналата година се искаше 12 години стаж). Ако пък е уволнен по инициатива на работодателя, но срещу компенсация от поне 4 заплати, вече ще има право само на минимално обезщетение от НОИ.

Стандарт

Разработен е идеен проект за втора кабина в Банско. Още преди 8 години, когато се появиха първите признаци на проблем с опашки на Начална станция на Кабинковия лифт, „Юлен" АД се свърза с водещите производители на въжени линии, за да консултира възможни варианти за неговото решаване. След многогодишни консултации и анализи за решаване на проблема, общото мнение е, че е необходимо да се изгради втора десет местна кабинкова въжена линия, с капацитет 3000 души на час и обща дължина от 5,8 км. Заключението е плод на работата на инженери и проектанти, които са обследвали казуса на терен.

Разработено е и идейно проектно трасе, видно от приложената схема. След обсъждне на редица варианти се стигна до единодушно становище, че това е най-добрия възможен вариант, който ще реши транспортно-логистичния проблем с опашките и едновременно с това е най-екологосъобразното решение.

Новата кабина е предвидено да има начална станция, разположена в непосредствена близост до начална станция на действащата кабина. Трасето от нея до междинна станция, разположена в м. „Чалин валог", се движи почти успоредно на настоящата и след междинната станция продължава до другия естествен център на ски-зоната - местност „Шилигарника". По този начин ще могат да се разделят туристопотоците, за да не се създаде отново проблем с опашка на „Бъндеришка промяна". Така двата центъра - „Бъндеришка поляна" и „Шилигарника" ще поемат равномерно всички скиори без да се получават нови опашки.

Заявяваме категорично, че трасето на този идеен проект минава единствено през концесионна територия и попада изцяло в буферната зона. Горските площи, през които ще премине трасето са само 0,017 % от територията на НП „Пирин".

Акционерно дружество Юлен, концесионер на „Ски зона Банско", е готово да поеме твърд ангажимент, като компенсаторни мерки във връзка с изграждането на втория кабинков лифт, че срещу всяко отстранено дърво ще засади пет нови дървета, на посочено от Дирекцията на НП „Пирин" място.

Рекорд! Милиард и половина лева от излишъка са изхарчени само за един месец, съобщава МФ. Милиард и половина лева от излишъка са изхарчени само за един месец, съобщава БНР.. Това става ясно от прогнозата за изпълнението на бюджета към декември, направена от Министерството на финансите. Въпреки това 2017-та година ще завърши с излишък от близо 800 млн. лева.

През ноември в държавната хазна е натрупан излишък от повече от 2,3 млрд. лева, сочат окончателните данни на финансовото министерство. Месец по-късно обаче самото то прогнозира, че от преизпълнението ще останат около 800 млн. лева. Това означава, че разликата е разпределена по решение на Министерския съвет само за един месец. Спрямо 2016-та година има по-високи постъпления в хазната, но и по-големи разходи, които от министерството обясняват с увеличаването на пенсиите и осигурителните вноски през годината.

Това ще е втората поредна година, когато хазната завършва с излишък. Ако не бъде изхарчен, той отива във фискалния резерв. Към края на ноември резервът надхвърля 11 млрд. лева, съобщава още Националното радио.

Монитор

Продаваме трюфели, гълъби и якета след празниците. Сезонът на подаръците отминава, идва времето за отърваване от нежеланите дарове. Най-подходящо е да ги пуснем за продажба в сайтовете за търговия в Интернет. Сред най-интересните предложения в онлайн пространството са трюфели, маркучи, гълъби, роботи, джаджи и различни дрехи, показа справка на „Монитор".

Обява от 26 декември гласи: "Беше ми подарена за празниците, но нямам място къде да я сложа." Става въпрос за нова стъклена рамка за снимки. Цената на нежелания подарък е 15 лева. В категорията подаръци, които няма да се харесат на всички, влиза и предложението за пресни трюфели за лична консумация и за обучение на кучета. Сортът „Бял" е най-скъп и на цена от 40 лева за 10 гр., а най-евтин е „черен летен", който върви по 15 лева за 100 гр.

В Интернет се въртят и обяви на белослатински гълъби. Собственикът им от плевенския квартал „Дружба" иска 30 лева за два гълъба, които са чифт от 2016 г.

Освен че подаръците може да не се харесват или да няма място за тях, те може и да не са по мярка. Продавач от Трявна е пуснал кожуха си на цена от 99 лева. Купен бил от Англия, но не му ставал и затова решил да го продаде. Друга обява от същия град предлага т.нар. ескимос за новородени - цял пухен тоалет за бебето, а продавачката му иска 15 лева.

Сайтът за онлайн търговия Amazon пусна специална празнична оферта за посетителите си. Вместо 99 долара около Рождество Христово може да се сдобием с второ поколение Echo система за 79 долара, намалението е от 20%. Пусната накрая на октомври, второто поколение звукова система е достъпна и в България. За тези, които планират доста време напред, интересно предложение за следващата Коледа е 10-метров LED коледен маркуч. Червен, бял или зелен маркуч върви по 17 лева, а многоцветният вариант е с левче повече.

Amazon са пуснали и нова секция, озаглавена New Year, New You, която цели да ни мотивира да водим по-здравословен начин на живот през новата 2018 г. Промоцията предлага намаления на хранителни добавки, значителни намаления на фитнес уреди , включително и на спортните часовници, които са много полезни по време на тренировка, както и блендъри.

Продавач от Каварна пък е пуснал обява на конзолата си. Продава Playstation 3 плюс три оригинални игри за скромната цена от 250 лева.

Уважаваният сайт esquire.com е направил класация на най-популярните подаръци през годините и за 2017-а на челно място се нарежда Cosmo. Малкият робот може да се наглася според предпочитанията на собственика си, самообразова се и може да се свърза със системите на Android и iPhone. Роботчето прилича на нещо от Междузвездни войни. Интересното за него според esquire е че би се харесал и на малки, и на големи. Цената му е 180 долара.

Меката на раждаемостта без нито едно бебе за новата година. Без нито едно родено бебе в първите часове започна новата 2018 година известният досега с високата си раждаемост град Сливен. Последното новородено за 2017 година пък се е появило на бял свят в 20,45 ч. То е момиче на име Дария. Тежи 2,55 кг, 49 см.

Момченце пък е първото бебе, родено през новата 2018 година във Варна. То се е родило в 4 часа сутринта на 1 януари в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов" с мерки 3 450 грама и височина 50 см, съобщи главната акушерка в болницата Светлана Радева. Майката е на 29 години, като за нея това е първо раждане. Последното за старата година бебе в АГ болницата пък е момиче с мерки 3000 грама и 48 см. Първото бебе, проплакало в родилното отделение на УМБАЛ „Света Анна", се появи на бял свят в 10,08 часа на 1 януари, съобщи старшата акушерка Силвия Русева. То също е момченце, като раждането е преминало нормално. Момче е и последното за 2017 година бебе в отделението, което е проплакало на 31 декември в 12,40 часа. В СБАЛАГ „Майчин дом" във Варна няма новородени през новата 2018 година, но затова пък в следобедните часове на 31 декември м.г. на бял свят са се появили 2 бебета - момиче с мерки 2780 грама и 50 см и момче с 3330 г и 50 см.

Момченце е и първото бебе за 2018 г., родено в Пловдив, съобщиха от родилен дом "Весела". Там в ръцете на дежурния екип д-р Георги Кузманов и д-р Неврие Сюлейман е проплакал в 2,10 часа малкият господин. Теглото му при раждането е 4 кг и 850 грама, с височина 50 сантиметра. Раждането е било естествено. Момченцето е второ дете на семейство от Пловдив, уточни д-р Кузманов, който е бил повикан в АГ клиниката в полунощ по спешност.

Три момчета са проплакали в АГ отделението на УМБАЛ „Пловдив" в новогодишната нощ, съобщиха от там. Последното бебе за 2017 година е родено в 20,50 ч с тегло 4370 г и ръст 53 см. Борислав е първото дете за семейство от с. Куртово Конаре. Раждането на 29-годишната майка започнало нормално, но тъй като детето е твърде едро, се наложило да бъде извадено със спешно секцио. От силния пол се оказали и първите две бебета за 2018-а в УМБАЛ „Пловдив". В 9 ч със спешно секцио проплакал Георги, чието тегло било 3720 грама и височина от 51 см. Наложило се акушер-гинеколозите да направят интервенцията, защото 31-годишната майка повишила опасно стойностите на кръвното си налягане. Малчуганът е първо дете за двойка от Карлово. В 9,30 ч. на 1 януари там било родено още едно момченце, което е 4-то дете за двойка от село Белозем. Детето тежи 2650 г и е с ръст 46 см. Майката е на 22 г.

В столичната ІІ САГБАЛ „Шейново" пък дежурството е преминало спокойно. В първия ден на новата година до обяд са се родили само две бебета.

„Това е част от тенденцията в страната, раждаемостта като цяло намалява", каза д-р Иван Вецев, акушер-гинеколог в „Шейново".

Данните от Регистъра на ражданията към Министерството на здравеопазването също показват значим спад в раждаемостта през изминалата година. Той се използва за медицински, а не за демографски цели, но може да служи за ориентир. Най-много са новородените в София - около 15 хил., а най-малко във Видин - около пет пъти по-малко.

24 часа

Какво се вдига през 2018 година. С по-високи заплати, вдигане на възрастта за пенсия и по-високи цени на водата и газа започва 2018 г.

Въпреки че данъците не се променят през тази година, има някои изменения, които засягат както хората, така и бизнеса. Те са основно за начините на деклариране и ползването на данъчни отстъпки.

Повишават се през тази година сумите, които получават част от родителите, както и обезщетенията при безработица, които са съпроводени с нови правили при осигуряването и вдигането на някои от минималните прагове.

Освен индексация на пенсиите има и промяна при възрастта за пенсиониране.

През годината в бюджета са предвидени и средства за повишение на заплатите в държавния сектор, като над средното ще бъде за учителите. (Кои са конкретните изменения - виж долу.)

Увеличение на доходи средно с 10%

През годината е предвидено увеличение на заплатите в държавния сектор средно с 10%. Учителските се вдигат с 15%, като за това са предвидени 330 млн. лева в бюджета.

100 млн. лева допълнително се дават за увеличение на заплатите на военнослужещите. Възнагражденията им се вдигат средно с 10%. 55 млн. лева са предвидени за увеличение на заплатите на пожарникарите и полицаите.

От 1 юли се вдигат и пенсиите - средно с 3,8%. Минималната например става 207,60 лв. Разходите за пенсии в бюджета са 8,351 млрд. лв.

Но се вдига и възрастта - през тази година жените се пенсионират на 61 г. и 2 месеца при 35 г. и 6 месеца осигурителен стаж, а мъжете на 64 г. и 1 месец и стаж 38 г. и 6 месеца.

5 дълги почивки през годината

5 ще са дългите уикенди през 2018 г. Първата тридневна почивка е за 3 март. Празникът се пада в събота, ще се почива и в понеделник - 5 март. Следващият дълъг уикенд е за Великден - 6-9 април. Слепват тридневни почивки за 6 май и 22 септември. Коледните празнини са от 22 декември до 26 декември.

За първи път има 3-месечни винетки

За първи път от тази година се пускат тримесечни винетки, които струват 54 лева. За останалите цените са същите. Има промяна за валидността на годишните винетки - те важат за 12 месеца от датата на купуването им, а не до края на календарната година. Подобрена е и защитата на стикерите.

Промени в Закона за движение по пътищата пък задължават шофьор, употребил наркотици или с над 0,5 промила алкохол, да си плаща сам за теста. Ако е положителен и водачът откаже да плати, ще му се отнема книжката.

Данъците същите, но има промени при декларирането

През тази година всеки, който се осигурява сам, ще декларира доходи само по електронен път. Отстъпка от 5%, но не повече от 500 лв. от данъка при онлайн деклариране се полага, ако документът е подаден до 31 януари. Всички данъчни бонуси се ползват само ако лицето няма просрочени дългове, за които е започнало принудително събиране.

За хората, чиито доходи се превеждат по сметка и използват при 80% от плащанията банкова карта, се дава 1% отстъпка от данъка, но не повече от 1000 лв. А хората, които си купят електрически автомобили, няма да плащат данъка за тях.

Парични награди от нехазартни игри, с изключение на такива от олимпиади и конкурси, ще се облагат с данък.

Хората с доходи от чужбина прилагат документ, доказващ платени данъци навън, а не задължително удостоверение. Срокът за подаване на справка-декларация за изплатени доходи става последния ден на февруари.

Нов акциз за тютюна, облагат и наргилето

По-високи цени ще имат цигарите. От 1 януари се промени акцизът, което ще доведе до поскъпване на по-ниския клас и вероятно да известно поевтиняване на по-скъпите. Промяната в цените започна още в края на миналата година, когато редица производители - български и чужди, вдигнаха цените с 20 ст. на кутия. С акциз вече се облага и тютюнът за наргиле, като ставката е 150 лв. на килограм.

Нови бандероли има за тютюневите изделия и алкохолните напитки, но цената им се запазва -съответно 0,013 и 0,032 лева. Ново при бандеролите е QR код с линк до сайта на Министерството на финансите. Кодът ще може да се прочете чрез смартфон или таблет, а целта му е потребителите да могат да проверят дали е платен акциз.

Акцизните стоки, облепени с действащите към момента бандероли, ще могат да се реализират в търговската мрежа до изчерпването им, но не по-късно от 31 декември 2018 г.

Минималната заплата 510 лв., повече пари за майките

От 1 януари минималната заплата се вдигна с над 10% и от 460 вече е 510 лв. От 65 на 75 лева се повишава гарантираният минимален доход.

Минималните прагове за самоосигуряващи се вдигат на 510, 550, 600 и 650 лв. в зависимост от дохода. Обезщетение за безработица се получава, ако са направени вноски за фонд "Безработица" най-малко 12 месеца от последните 18.

Дневният минимален размер на обезщетението за безработица става 9 лева, а максималният е 74,29 лева.

Увеличават се парите, които майките получават, ако през втората годинаслед радане гледат детето си. Месечно те вече вземат 380 вместо 340 лв.

От тази година се вдига вноската за фонд "Пенсии". За родените преди 1 януари 1960 г. тя е 19,8 на сто при съотношение 11,02 на сто за сметка на работодателя и 8,78 за работника. За хората, родени след 31 декември 1959 г., е 14,8%, като работодателят поема 8,22 на сто, а работникът -6,58.

Държавата плаща и четвърти опит инвитро

От началото на 2018 г. държавата поема разходите по 4 процедури инв витро за двойки с репродуктивни проблеми. За целта бюджетът на "Фонд Инвитро" се увеличава с 9 млн. лева. Центърът за асистирана репродукция финансира допълнително 4 трансфера на размразени ембриони. По този начин се удвоява броят на опитите.

Жени с онкозаболявания на възраст до 35 г. могат да съхраняват свой генетичен материал, което ще им позволи на следващ етап да станат родители. Двойки, при които единият партньор има генетично заболяване или хромозомна мутация, ще получават шанс да имат здраво дете чрез инвитро. От 12 на 2-3 месеца са намалени сроковете за одобрение на кандидатстващите двойки.

Цената на водата нагоре с 20%, на газа - с 2,75%

От 1 януари се вдигна цената на газа с 2,75%. Увеличението няма да доведе до поскъпване на парното. Няма промяна и в цената на електрическата енергия за битовите потребители.

Но в 14 области вече плащат повече завода, след като цените се вдигнаха между 2 и 20%. В София увеличението е с 9,5%, в Смолян с 4,5%, в Пловдив с 2,9%, във Варна с 2,7% до 3 лв., в Силистра с 6,5% до 3.29 лв., в Кърджали с 2,8%, в Русе с 6,2%, в Перник с 5,8%, в Монтана с 6,4%, в Шумен с 3%, в Сливен с 2,05%, в Бургас с 8,7%, във Враца с 13%. В Ямбол цената се вдига най-много - с 20%.