Капитал

Mergermarket: Telenor продава българския си оператор на американски фонд. Норвежкият телеком Telenor преговаря с американски фонд за продажба на бизнеса си в България, Сърбия и Черна гора срещу цена от 2 млрд .евро. Това съобщава специализираното издание Mergermarket, като се позовава на три неофициални източника. "Капитал" потвърди от един източник, че кандидат купувачът е бил избран като ексклузивен още през декември. От българския телеком насочиха за въпроси към норвежката централа. От групата в Осло заявиха за "Капитал", че не коментират пазарни слухове.

Промяна в стратегията

Само 3 години и половина след като закупи "Глобул" Telenor явно е променил стратегията си. От сделката, която беше за 717 млн. евро, досега скандинавската група успя да усили пазарния дял и бързо да въведе 4G мрежа. Според резултатите за последното отчетено засега трето тримесечие телекомът има 3.23 милиона абонати в България, с 9% по-малко спрямо година по-рано. Свиването се дължи основно на намаляването в броя на клиентите на предплатени услуги. Средният приход от абонат (ARPU) обаче нараства - с 6% до 14 лв. на месец, показва отчетът на Telenor.

Кой е купувачът засега е неизвестно. Повечето телеком представители, които "Капитал" потърси, споменаха за интерес на американския фонд KKR. Той има сателитен тв оператор в Сърбия и инвестиции в региона, така че експанзията звучи логично.

"Кандидат купувачът не е представен в региона," обаче посочи източник, близък до норвежката компания. Така хипотезата KKR далеч не е сигурна.

Събирането на оферти явно е ставало тихо и извън България, защото местни консултанти не знаеха за процеса. Според Mergermarket евентуалната сделка може да включва и унгарските активи на Telenor като допълнение към България, Сърбия и Черна гора. Така евентуалният купувач може да получи присъствие на четири пазара с общо почти 10 млн. клиенти (3.3 млн. в Сърбия и Черна гора, както и 3.1 млн. в Унгария). Общите приходи на трите подразделения за третото тримесечие достигнаха 323 млн. евро. Оборотът на "Теленор България" за периода достигна 172.7 млн. лв. При печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) от 66.4 млн. лв.

"Теленор България" е третият оператор по приходи в страната: за последната година (към края на октомври 2017) те са 667 млн. лв. Лидер е БТК с 875 млн. лв., следвана от "Мобилтел" с 806 млн. лв., но и двете компании предлагат доставка на телевизия и фиксиран интернет, доката "Теленор" има само мобилни услуги, където е втора по пазарен дял.

Компанията е с най-рядко сменящия се собственик до тук - основана е от гръцката OTE и досега само веднъж е препродадена, докато БТК и "Мобилтел" доста често са сменяли акционерите си.

Бизнесът в региона

Telenor влиза на сръбския пазар през 2006 г., когато придобива мажоритарния дял от 70% от водещия местен мобилен оператор Mobi63 срещу 1.5 млрд. евро, в който тогава акционери са сръбската държава и консорциум от австрийски инвеститори. Впоследствие Telenor изкупува и останалите 30% от капитала на компанията, която към момента е най-големият телеком в Сърбия.

Първата и най-голяма телекомуникационна компания в Черна гора официално става изцяло част от групата на Telenor през 2004 г., като до 2010 г. носи предишното си име - ProMonte. В тримесечните си финансови отчети норвежкият собственик представя резултатите от дейността на двата пазара в обединен вид.

За третото тримесечие на 2017 г. приходите в Сърбия и Черна гора са 1.05 млрд. норвежки крони (108.9 млн. евро), като се увеличават с 1% на годишна база, най-вече благодарение на продажбите на мобилни устройства, които компенсират по-ниските постъпления от абонаменти, трафик, роуминг и взаимосвързаност. Оборотът за деветмесечието обаче остава с близо 2% под отчетеното преди година и към края на септември 2017 г. е 2.9 млрд. крони (297.3 млн. евро). Печалбата за третото тримесечие преди лихви, данъци и амортицазия (EBITDA) е 436 млн. крони, като расте с 3% на годишна база благодарение на подобреното управление на оперативните разходи, които намаляват с 11% за периода.

В последния си тримесечен отчет от Telenor посочват, че през третото тримесечие броят на мобилните абонаменти в Сърбия и Черна гора се е повишил с 59 хил. броя до 3.3 млн., като за ръста допринася сезонното увеличение на предплатените услуги. Общият брой на клиентите обаче намалява спрямо година по-рано заради като цяло свиващия се предплатен пазар.

През третото тримесечие на 2017 г. норвежкият телеком обяви, че ще продаде бизнеса си с финансови услуги в Сърбия. За купувач на Telenor Banka е избран българският инвестиционен фонд River Styxx Capital, който е почти изцяло контролиран от българския предприемач от албански произход Елвин Гури.

Бизнесът в Унгария, където Telenor присъства от 1994 г., отначало съвместно с Danish Telekom, е най-големият в клъстер Централна и Източна Европа на норвежкия телеком. През третото тримесечие на 2017 г. отчетените в страната приходи са 1.2 млрд. Крони, като нарастват с 3% благодарение на увеличаващия се брой сключени абонаментни планове. Той обаче не може да компенсира свиването в бизнеса с предплатени услуги, в резултат на което общият брой на клиентите на телекома в страната намалява с 39 хил. за тримесечието. До голяма степен ефектът е еднократен и се дължи на задължителното регистриране на предплатените карти, което трябваше да приключи до 30 юни - в резултат на процеса Telenor Hungary е отписала 69 хил. нерегистрирани в дадения срок предплатени карти. Така, към края на септември, общият брой на абонатите на местната компания е 3.08 млн. Дружеството е втори по големина оператор в страната след Magyar Telekom.

Възелът Банско - ще се разсече ли или ще се затегне още. По начина, по който тръгна, 2018 г. започна да напомня по някои признаци на 2013-а. Всяка седмица от началото на годината има все по-многолюден протест в защита на Пирин, управляващите и подкрепящите ги медии и бизнес нападат протестиращите по всякакъв начин, а премиерът Борисов дава личните си гаранции, че нищо лошо няма да се случи в националния парк, както Станишев лично свидетелстваше за катарзиса на Делян Пеевски като убедителен аргумент да бъде избран за председател на ДАНС. И ако тогава протестите продължиха няколко месеца с въпроса "Кой предложи Пеевски", сега институциите отблъскват дружно друг въпрос - кой е крайният собственик на концесионера на ски зоната в Банско.

Тази седмица се появи инициатива за постигане на компромис, която при добра воля може да разсече възела на дълбокото разделение по казуса, но при липсата й може да го затегне още повече.

Опорната точка "срещу втория лифт"

Основното обвинение към протестиращите, наричани "рекетьори" и "зелен октопод", е, че не позволяват изграждане на втори лифт в Банско, който ще реши проблема с опашките пред сегашния през зимата. Впечатлението е за масово оглушаване за позицията на протеста - не срещу лифта, а срещу маскираните с него нарушения на законите и европейските директиви в действията и бездействията на правителствата по отношение на концесията на ски зоната, стопанисвана от "Юлен" АД над 15 години.

В дългогодишната игра на котка и мишка с обществеността в поведението на различните власти доминираше предимно бездействието - до решението на третия кабинет на Бойко Борисов в самия край на 2017 г. да промени плана за управление на националния парк, който е и под защитата и на ЮНЕСКО. Без да е предшествано от екологична оценка, решението позволява строителство на нови и разширяване на съществуващи ски писти и съоръжения в планината, като се разширяват и териториите, в които това се допуска.

Странична изненада

В интервю за "Капитал" в сряда известният български алпинист Боян Петров обяви инициативата си да внесе до края на седмицата в министерството на околната среда с копие до Министерския съвет вариант за нови промени в плана за управление, които дават възможност за постигане на компромис. В неговото предложение текстовете в правителственото решение от 28 декември, в които като изключение от забраната за строителство в парка се посочва "строителство на нови и разширяване на съществуващи ски писти и съоръжения", се променят с изключението "строителство на една туристическа въжена линия (втори кабинков лифт)". Така по думите на Петров ще бъдат удовлетворени исканията на хората в Банско и съседните общини за втора кабинка, а природозащитниците ще получат правна гаранция, че няма да се разрастват строителните дейности в Пирин.

На въпрос дали няма да бъде обвинен, че спира развитието на туризма със забраната за строителство на нови писти, Петров коментира: "Тогава ще стане ясно, че вторият кабинков лифт е само параван за други намерения. При сегашното презастрояване след новите писти ще дойдат искания за нови лифтове, влекове, въжени линии, заведения и т.н. Монополното усвояване на планината от концесионера на сегашната ски зона силно ограничава жизнената конкуренция и въобще не е в полза на развитието на туризма".

Да си гледа алпинизма

Прогнозата му е на път да се сбъдне. Инициативата за нова промяна на плана бързо набра подкрепа във форумите и социалните мрежи като разумен изход от ситуацията, но не и сред тези, от които зависи това да се случи или тези, чиито интереси би засегнала пряко.

В сряда представителят на "Юлен" - адвокатът Петър Петров, каза пред "Капитал", че не желае да коментира предложението по същество, като го омаловажи с думите, че всеки може да си прави предложения.

Кметът на Банско Георги Икономов беше по-ясен: "Няма да коментирам нищо по тази тема, защото това, което имаше да се казва, се каза. Имаме прието решение на МС. Който иска да прави някакви предложения, да си ги прави по надлежния ред и ако му се приемат, да се приемат. Точка. Аз моето предложение съм го направил (решението за промяна на плана за парка е по негово предложение). Бих препоръчал на Боян Петров да си гледа алпинизма, а не градоустройството на Банско."

От екоминистерството все още няма отговор, а ницепремиерът Валери Симеонов също не показа интерес: "Решението на МС е гласувано. Какво искат - второ решение ли да приемаме? Ако искат корекции, да ги направят в новия план за управление. Стария вече го коригирахме. Ако тези хора са имали някакви предложения, трябваше да ги направят, преди да вкараме плана за управление за обсъждане в МС на 28 декември", беше неговият коментар.

Всъщност на 26 декември - два дни преди правителството да гласува решението си, представители на природозащитни организации и общественици са имали среща с премиера Бойко Борисов. За нея индиректно съобщи пред европарламента в Страсбург самият Борисов - като доказателство за уважението му към тези организации. На срещата му е предложен вариант за втори лифт с детайлна екологична оценка, което щяло да отнеме до шест месеца. Борисов обаче казал, че всичко зависело от партньорите му от "Обединени патриоти". В крайна сметка правителството прие скоростно промените в плана, като събуди съмнения дали многобройните становища от общественото обсъждане са прочетени. Което не попречи на премиера да обави пред европейските депутати "Самият аз съм зелен човек".

В четвъртък съмненията, че вторият лифт в Банско е параван за други намерения се потвърдиха. И Симеонов, и Борисов продължиха да говорят за строителството на втора кабинка - каквото всъщност отсъства от текстовете на приетите промени, и продължиха да не отговарят на въпроса за строителството на нови ски писти, съоръжения и инфраструктура, каквото на практика промените разрешиха. По обявени още преди време планове на концесионера "Юлен", ски зоната в Банско може да нарасне с още до 330 км. нови писти.

Така възможността на природозащитници и правозащитници да влязат в разумен диалог с управляващите за намиране на приемлив за всички изход от ситуацията се свежда до разговор "с телевизора" - отсрещната страна е избрала да не ги чува и жанрът отново е властови монолог.

Не е само вътрешен проблем

За разлика от българския парламент, в Европейския има и опозиция, която наруши комфорта на Борисов при представянето на програмата на българското председателство в сряда. Той трябваше да отговори на представителката на Зелените от Германия - Ска Келер, която му постави въпроси за Пирин, за липсата на борба с корупцията и върховенство на закона, както и за натиска върху свободните медии.

Пред "Дневник" в четвъртък тя напомни, че защитата на Пирин не е само вътрешен проблем на България. "Той засяга и Европа. Значителни части от Национален парк "Пирин" са защитени от законите на Европейския съюз. Имаме сериозни съмнения, че възможното разширяване на ски зоните и на сеч за търговски цели в пиринските гори ще наруши европейските закони. Поради това изпратихме запитване към Европейската комисия, за да я предупредим за новите планове за Пирин. Еврокомисията трябва да се увери, че българското правителство не нарушава европейските стандарти за защита на дивата природа. Тревогата за Пирин е много по-голяма от конкретния лифт, за който говори вашият министър-председател. Той забрави да спомене, че новият план за управление на парка открива възможност в името на търговски интереси да бъдат изсечени вековни гори в парка върху площ, достигаща 150 кв. км.", каза Келер

Помолена да коментира етикетите "октопод" и "мафия", които управляващите и обслужващите ги медии лепят на природозащитниците в България, тя посочи: "Политическият дискурс е нещо много трудно. Но не си спомням когато и да е и където и да е в Европа да са ни наричали "мафия". Не сме замесени нито в корупция, нито в стрелба или убийства на хора. Ние просто искаме да защитим околната среда".

Лифт за всички и законност

Коментирайки предложенията на Боян Петров като негова гражданска инициатива, Андрей Ковачев от "За да остане природа в България" изтъкна, че освен оттеглянето на промените, които нарушават законите, ключово искане на коалацията е и осветяването на реалния собственик на "Юлен". "Ако построяването на втори лифт е единственото решение, тогава за него трябва да се мисли като съоръжение, което обслужва всички туристи, т.е. не като част от ски зоната, а от инфраструктурата за управление на туристическия поток в парка, какъвто има през четирите сезона, а не само през зимата", каза Ковачев.

Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете, смята, че първият въпрос е за нужната екологична оценка, след който може да се дискутира вторият лифт - "иначе спорът е трябва ли да важат законите за концесионера "Юлен" или не трябва". За предложенията на Петров той смята, че е достатъчно да влязат в една точка: режим 77 - за сгради и съоръжения. Според Белев обаче влезлият в сила нов Закон за концесиите не разрешава на сегашния концесионер да прави нищо, защото според разпоредбите му актуализиране на концесионните договори се позволява за определени случаи и то с лимит не повече от сумарно 50% от предвидените в договора инвестиции. "Предвидените в договора на "Юлен" инвестиции са 37 млн. лв. Те отчитат над 80 млн. лв., което означава, че отдавна са надхвърлили лимита. Затова актуализиране на договора е невъзможно, а трябва да се обяви изцяло нова концесия", смята Белев.

Един бизнес: Да спрем зеления рекет със закон

След като инициативата на Боян Петров получи разгласа в сряда, асоциацията на работодателските организации излезе с декларация, озаглавена "Да спрем зеления рекет!". В нея представените в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодатели заявяват, че е налице "дисбаланс, който от нездравословен започва да се превръща в убийствен за икономиката на България". Според позицията им става дума за "несъразмерно на важността и броя им влияние на шепа "природозащитници", които в името на неясните си интереси са готови да спрат, и понастоящем успешно го правят, инвестиционни намерения за стотици милиони, които биха довели до сериозен икономически растеж и постепенно излизане на България от категорията "най-бедна държава в Европа".

Работодателите призовават институциите да продължат политиката си срещу "зеления рекет", като едноинстанционното обжалване на ОВОС обхване не само обектите от национално значение, но и инвестициите клас А и обектите от първостепенно общинско значение"; а също и "да продължат инвестициите в ски туризма и в изграждането на втори лифт в Банско в духа на решението на МС от 28 декември 2017 г.". След предложените законодателни идеи декларацията завършва с призива "Да поставим спазването на закона над всичко!".

Друг бизнес: Има забравени от централната власт

Браншови организации в туризма са на обратното мнение - те смятат, че решението за Пирин противоречи не само на закони и директиви, а и на антимонополната практика в ЕС като цяло. Инициативна група "Консенсус за Пирин", включваща Любомир Попйорданов - председател на Асоциацията за алтернативен туризъм, Димитър Попов - член на УС на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции, и доц.д-р Румен Драганов - директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, е изпратила до премиера Борисов писмо.

В него се настоява да бъде отменено решението на МС и да се създаде механизъм, който да търси пресечната точка между заинтересованите страни, както и цялостна визия за планинския туризъм в България. "Това би подсказало, че Вашето правителство застава зад интересите на българите в планинските и селските райони, които заслужават равностойно и по-голямо внимание от интересите на концесионера "Юлен" и които се считат за забравени от централната власт", се посочва в писмото (виж позицията на Любомир Попйорданов по-долу).

За 18.30 в четвъртък е свикан поредният протест в защита на Пирин с начална точка площад "Независимост" между сградите на Министерския съвет и президентството.

Сега

Кметовете ще могат да наемат частна охрана за целите градове. Кметовете ще могат да сключват договори с частни охранителни фирми, които да се грижат за сигурността на целите населени места. Това става възможно, след като парламентът прие на второ четене изцяло новия закон за частната охранителна дейност.

Със закона се въвежда нов лиценз, който ще се дава за "охрана на урбанизирани територии". Охраната ще включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули.

В момента практиката е кметовете на по-малките населени места да подписват договори с частни охранителни фирми за училища, охрана на паркове, на водоеми, отделни общински сгради и др. В големите градове като например София, Варна, Пловдив има и общински полиции. Те са подразделения към МВР, като областните дирекции на вътрешните работи сключват договори с кметовете за поемане на определени дейности по сигурността. Полицаите получават заплатите си от МВР, подчиняват се на вътрешния министър, но изпълняват и заложените в договора задължения, за които общината плаща определена сума на МВР. Вероятно след приемането на закона много населени места ще предпочетат частната охрана, защото обикновено полицията по места е крайно недостатъчна.

БСП подложи на силна критика тези текстове от закона, защото така се дава възможност за приватизация на дейност, която е в прерогативите на МВР. Отделно от това законът давал възможност за дублиране на дейности и за допълнително финансово натоварване на общините. Според социалистите се създава поредната "корупционна среда", като се дава възможност за провеждането на обществени поръчки за охрана. Според БСП целта на управляващите е да бъде премахната конкуренцията в частната охранителна дейност в полза на фирмите, близки до ГЕРБ.

Управляващите отхвърлиха обвиненията и дадоха пример с видеонаблюдение - всеки кмет на община, който прецени, че има възможност или нужда, ще може на законово основание да сключи договори за осъществяване на тази дейност. Законът обаче не говори само за видеонаблюдение, а и за контрол, мобилни екипи, патрули, реакция. На практика новият закон поставя под въпрос смисъла от съществуването на части от МВР като патрулиращите полицаи например.

Според закона охранителите имат право да носят огнестрелно оръжие, да използват физическа сила, помощни и технически средства. Частните охранители обаче ще могат да задържат дадено лице само докато дойде полиция, която да предприеме съответните процесуални действия. Така на практика гражданите и фирмите ще плащат два пъти за едно и също нещо чрез данъците си, тъй като в едно населено място ще има едновременно частна охрана и полиция. Отделно мнозина охраняват офисите си и жилищата си с различни средства, за които също плащат. А само бюджетът на МВР всяка година е над 1 млрд. лв.

Неслучайно бизнесът многократно се е обявявал срещу отпускането на пари на МВР, ако не се направят нужните реформи, за да стане полицията ефективна. "Година след година всички наблюдаваме постоянния натиск за увеличаване на разходите за сектор "Сигурност". Пак година след година ние не забелязваме подобряване на усещането на гражданите за гаранции за собствената им сигурност или за защитата на тяхното имущество", написаха преди дни от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) по повод обещанията на премиера Бойко Борисов да даде още 100 млн. лв. за полицейски заплати. "Реалната икономика е принудена да издържа, образно казано, още едно МВР в лицето на частните охранителни фирми, които охраняват собствеността на предприятията. И преди, и сега по парадоксален начин частните охранители се справят по-добре със задачите си при много по-ниско заплащане на служителите им, които изобщо нямат привилегиите на служителите на МВР", отбелязва още бизнесът.

Сравнение

Над 130 000 души работят в частните охранителни фирми в България. 25 000-30 000 униформени полицаи са на щат в МВР.

2/3 от България са икономическа пустиня. Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, представено в четвъртък.

Според доклада на ИПИ, озаглавен "Икономическите центрове в България", 86% от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 от по-големите градове начело със София. Магистрала "Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят "топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната. А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.

В Северна България тук-там има "острови" на икономическа активност - около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй впрочем е национален шампион по високи заплати - през 2015 г. средната заплата там е била 1465 лв. при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.

Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като "засмуква" работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора - една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.

Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г. Това е вторият най-висок ръст за периода - водач е център Русе, отбелязал 40% ръст.

В 20-те икономически центъра работят 75% от всички наети в икономиката, сочат данните за 2015 г. В същото време в тях живеят 62% от населението, посочват още икономистите.

Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя "порциите". Това "връзва" ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина. Другата голяма причина е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ. Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.

Планове

Обмисля се разширяване на магистрала ''Тракия'' в частта между София и Пловдив, която е най-натоварена. Това съобщи министърът на регионалното развитие Николай Нанков пред БНТ вчера. В навечерието на Коледа, на 22 декември, оттам само за денонощие са преминали 35 хиляди коли. През 2017 г. трафикът по автомагистралите и основните първокласни пътища е нараснал с повече от 15%, каза още Нанков. Той обяви 2018-а за годината на ''Хемус''. Автомагистралата е сред най-важните пътни проекти, като до есента ще бъдат завършени 26 километра. Министърът обеща предсрочно завършване и на 30 километра от автомагистрала ''Струма''.

Стандарт

"Девин" ще изнася вода за Южна Корея. Компанията "Девин" ЕАД ще изнася бутилирана вода в Южна Корея. Това предвижда сключеният договор за партньорство с Encyiks and Human Co. Съгласно споразумението българското дружество ще предоставя натурална минерална, газирана и изворна вода, която ще бъде дистрибутирана на територията на Южна Корея. Компанията планира в бъдеще да разшири дейността си и да предлага водата с марка DEVIN и в други азиатски страни.

„Като лидер на българския пазар за "Девин" това е една добра възможност да разшири присъствието си. Вълнуваме се, тъй като за пръв път ще предлагаме бутилирана вода с марката DEVIN в региона на Азия. Надяваме се, че нейните природни качества, уникален вкус и чистота на произход ще бъдат високо оценени и от потребителите в Южна Корея", коментира изпълнителният директор на "Девин" ЕАД Томас Кренбауер по време на официалната церемония по подписването на договора и първата поръчка към Южна Корея.

Срокът на партньорското споразумение между DEVIN и Encyiks and Human е за период от три години, с опцията да бъде удължено при интерес от двете страни. На южнокорейския пазар ще бъдат достъпни разфасовките на DEVIN Минерална, DEVIN Air и DEVIN Изворна вода от 0.33 л; 0.5 л; 1.5 л и 19 л. „DEVIN ще се предлага първо в Корея, след това в Азия, а на следващ етап - в Америка и в Европа", каза Гилберт Лим, изпълнителен директор на Encyiks and Human.

Официални гости на церемонията по подписването на договора в София бяха посланикът на Корея у нас Шин Бунам и белгийският му колега Франсоа Бонтан, които пожелаха късмет на двете компании в бъдещото им бизнес сътрудничество.

Изкушаваме германците с лютеница и сарми. Какъв е вкусът на българската едросмляна лютеница ще разберат посетителите на най-голямото изложение за храни в света "Зелена седмица", което се открива утре в Берлин. За германците този традиционен български продукт засега се превежда като "булгарише пестос".

Родните фирми-участници в изложението ще разкрият вкуса на традиционни наши продукти, сред които кьопоолу, сарми и кисели краставички, за да преобърнат представите, че млечната салата е дзадзики.

"България - ароматът на слънцето". Под това лого участва страната ни тази година в Зелената седмица. Това е 29-то ни участие, но за първи път България е страна-партньор на организатора Германия, заяви земеделският министър Румен Порожанов. Броени часове преди официалното откриване той представи пред български и германски журналисти палатата ни, с която разполагаме за първи път. В центъра на огромния панаир в Берлин върху 1600 квадратни метра са разположени щандовете на 62 БГ фирми и 12 селскостопански производители. Те предлагат вина, бира, мед, месни и млечни продукти, розов домат, билки, чайове, етерични масла.

"Около 3 милиарда лева струва на държавата изложението, като за българските производители участието е напълно безплатно. Залагаме на традиционното и на новаторството, водещи са безопасността на храните и качеството според европейския стандарт", каза Порожанов.

Той представи данни за развитието на агросектора през последните години. Селското стопанство дава 5 % от БВП на страната, в отрасъла е заето 7 % от населението. През последните години сериозни ръстове отбелязват трайните насаждения, при зеленчукопроизводството увеличението е с 32 % за 2016. Нараства интересът към биоземеделие, а политиките на министерството в тази насока насърчават сектора. Овцете и пчелните семейства са се увеличили 4 пъти, а площите с биокултури - 6 пъти. Външното ни търговско салдо е положително и с устойчив ръст. Ако през 2006 година стокообменът е 150 милиона лева, то за 2017 очакванията са за 1,5 милиарда евро. Водещи в износа (40 %) са зърнените и маслодайните култури, но нараства делът и на стоките с добавена стойност - растителни масла, тютюневи изделия, преработени плодове и зеленчуци. ЕС е основен партньор с 85 % от износа ни на аграрни стоки.

На откриването на изложението утре ще са еврокомисарят по земеделието Фил Хоган, кметът на Берлин Михаел Мюлер, вицепрезидентът на федералния съюз на германската хранителна индустрия Кристиан фон Бьотихер и президентът на Германския селскостопански съюз Йохаим Рюквид. Порожанов пък ще покаже българската палата на своя германски колега Кристиан Шмид.

От седмица по местните медии вървят реклами за български храни и ястия. Берлинското „Радио 1" дори предложи на слушателите си да си направят паролите за интернет непробивеми, ползвайки имената на родни гозби като „кавърма" или „кьопоолу".

Танцьорите от "Българе" още днес показаха уменията си в българската палата. В развлекателната програма участват също Люси Дяковска, Адриана Николова-Печенката и студенти от музикалната академия в Пловдив.

Монитор

Жалбите от лоши стоки изместиха пътуванията. Потребители са се жалвали от некачествени купени или подарени стоки по време на празничните дни. Това сочи справка на Комисията за защита на потребителите, предоставена на „Монитор". Тогава 100 граждани са потърсили връзка с контролния орган. За разлика от минали години обаче не е имало оплаквания за сериозни нарушения в сферата на туризма. В същото време обаче запитванията от страна на потребителите са се увеличили с една трета спрямо същия период на 2016 година. Тогава оплакванията са били най вече във връзка с ползването на пакети за туристически услуги.

През декември процентът на върнати стоки скача с около 10 - 15 на сто, стана ясно и от председателя на Българската асоциация за електронна търговия Петър Ванчев.

„Най-малък дял е при играчките, тъй като повечето пъти малчуганите нямат претенции към подарените им кукли или колички. Най-много пък се връщат дрехи, тъй като там рискът да не ни стане или да не ни хареса желаният артикул е много по-голям", обясни той.

По думите му напоследък все повече хора разбират предимството на онлайн пазаруването пред това да се мотаят в мола. Особено пък за по-маловажни покупки предпочитали да отделят повече време в сърфиране в нета и да направят по-голямо проучване, отколкото да ходят по магазините, където доста често цените са еднакви като тези в сайтовете.

КЗП е съдействала за ускоряването на доставката на поръчаните стоки и е извършила проверка на общите условия на въпросните електронни магазини, за да установи дали с тях те са поели ангажимент за по-бързодоставяне на покупките от законовия срок от 30 дни.

По 20 оплаквания на ден от недоволни клиенти пък са получавали във Федерацията на потребителите. Това обясни пред „Монитор" изпълнителният секретар Емил Георгиев. Както обикновено, 90% от тях са срещу парното. 150 са жалбите само от началото на годината. 130 от оплакванията са срещу „Топлофикация", 15 срещу „Софийска вода".

Жалби най вече от обществени услуги като ток, парно и топла вода получават и в асоциация „Активни потребители". Тенденцията през последните години се запазва. Има увеличения обаче при оплакванията от хора, които търсят правата си при провалени полети.

Темида търси над 500 бегълци от закона. Темида търси над 500 бегълци от закона. Данните за изчезналите престъпници, които са успели да избегнат влизането си зад решетките, все още не са окончателни. Това стана ясно по време на брифинг на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова. Тя обяви, че обвинител №1 е наредил извършване на проверки във всички районни и окръжни прокуратури, Софийската градска прокуратура, спецпрокуратурата и военноокръжните прокуратури в страната колко са избягалите от изтърпяване на присъди в затвора и причините за това, съобщиха от държавното обвинение.

До момента има данни от половината прокуратури в страната и те сочат, че т.нар. бегълци от правосъдие са над 500 души. До 2 февруари т.г. ще бъде получена информация за всички, които не изтърпяват наказанието си „лишаване от свобода" с трите им имена, номерата на делата, датите на присъдите, датите, когато те са изпратени на прокуратурите, датите, когато обвинението е изпратило присъдите за изпълнение, кога е обявено издирване, кога са издадени европейски заповеди за арест или предложения за екстрадиция, съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Освен данните колко осъдени не са в затвора, прокуратурата ще обобщи информацията за причините, за пропуските и нарушенията при привеждането на присъдите в действие, както и положителни практики при изпълнението на наказанията. Проверката е възложена на апелативните прокуратури в страната, Апелативна спецпрокуратура и Военно - апелативна прокуратура. Главният прокурор е разпоредил да бъдат проверени и всички преписки, по които присъдата е изпратена за изпълнение на областните звена „Охрана" при Министерство на правосъдието и в прокуратурите не е получено уведомление за задържане на осъдените лица.

Обобщените доклади ще бъдат анализирани от прокурори от отдел „Съдебен" във ВКП. По инициатива на главния прокурор ще бъде проведена среща с професионалното ръководство на МВР и с ръководството на ГД "Охрана", МП за набелязване на конкретни действия по подобряване на издирвателната дейност при привеждане в изпълнение на наказанията „лишаване от свобода" и „доживотен затвор". Ще бъде обсъдена необходимостта от изготвяне на предложения на законодателни промени за повишаване срочността и ефективността на действията по изпълнение на съдебните актове, както и промени, целящи недопускане на осъдени лица с влезли в сила присъди да се отклонят от изтърпяване на наказанията и да останат ненаказани.

Основен приоритет на прокуратурата е надзорът по изпълнение на наказанията. Всеки месец 128 районни прокуратури, 28 окръжни, спрецпрокуратурата и военноокръжните прокуратури изготвят справки. След шесторното убийство в Нови Искър стана ясно, че уличеният за престъплението от години не изтърпява присъда в затвора. Главният прокурор разпореди изискването на информация от всички първоинстанционни прокуратури, които изпълняват наказания, за отклонилите се от изтърпяване на наказания лица, каза още Арнаудова. За месец ВКП е разпоредила задържането и вкарването в затвора на 54 души, за да излежат присъдите си. След промените в НПК през 2015 и 2016 г. привеждането на присъдите в изпълнение се е подобрило заради съкращаването на процедурата.