Капитал

Министерството на финансите отхвърли всички поръчки за 25-годишните ДЦК. Министерството на финансите е отхвърлило всички поръчки на аукциона за продажба на 25-годишни ДЦК в понеделник, стана ясно от съобщения на БНБ и ведомството. Това са най-дългосрочните облигации за годините на прехода, предлагани досега от държавата. Офертата беше за ценни книжа за 100 млн. лв. и лихвен процент 2% годишно.

До участие в търга са били допуснати поръчки за 139.9 млн. лв., а постигнатият коефициент на покритие е 1.40. Средната цена е била 83.17 лв. на 100 лв. номинал и тя съответства на среднопретеглена годишна доходност от 2.98%. Именно последната може да се е оказала висока за Министерството на финансите, което има право да отхвърли подадените поръчки.

Въпрос на доходност

"Като цяло средната доходност на всички подадени поръчки е в рамките на първоначалните очаквания на първичните дилъри, които в седмицата преди аукциона бяха в диапазона 2.80-3%", казва Мартин Търпанов, старши дилър отдел "Финансови пазари" в SG Експресбанк. Според него търсената от пазарните участници доходност е справедлива в сравнение с доходността на ДЦК на страни с подобен профил, както и като екстраполация на доходността на съществуващата емисия с падеж 2035 г. - около 2.30% в деня на аукциона.

Търпанов допълва, че емисия с подобен матуритет се емитира за първи път на вътрешния пазар и вероятно пазарните участници са добавили и допълнителна премия за ликвидност.

Няма прецедент

И все пак явно министърът на финансите не е харесал постигната доходност и е решил да не одобри нито една от постъпилите поръчки на аукциона. "Това не е някакъв прецедент. През 2015 г. например също имаше неодобрени аукциони или частично одобрени. В Румъния е още по-често срещано явление вижданията на емитента и пазарните участници за нивата на финансиране на хазната да се разминават", казва Мартин Търпанов.

За тази година правителството планира да емитира ДЦК за максимум 1 млрд. лв. Пускането на 25-годишни облигации щеше да разнообрази матуритетната структура на дълга. Пазарни анализатори коментираха още преди аукциона, че предвид ниските нива на държавен дълг евентуалният успех или неуспех на емисията няма да окаже съществено влияние на фиска или на пазара на ДЦК.

Други участници на пазара, които не пожелаха да бъдат цитирани, коментираха пред "Капитал", че книжа с толкова дълъг матуритет са търсени по-скоро от дългосрочните инвеститори, каквито са пенсионните фондове и застрахователите, докато банките с тяхната свръхликвидност са тези, които влияят най-много за успеха на аукционите. За тях обаче обемът от 100 млн. лв. може да се е оказал малък. Това би могло да обясни относително слабото презаписване на емисията от едва 1.4 пъти, при рекорди от по 4 пъти през миналата година и повдига въпроса дали финансовото министерство ще се опита да повтори аукциона след време и какво в параметрите на предложението ще промени.

Любопитно е също, че при откриването на аукциона не бе обяснено за какво ще бъдат използвани постъпленията. През последните няколко години обикновено януари бе натоварен откъм емитиране на ДЦК, с които се набираха средства за фермерските субсидии. Сега държавата не показва необходимост от ресурс за покриване на бюджетни плащания. Това би могло да означава, че зад емисията стои по-скоро стратегическо планиране на държавния дълг и опит той да бъде матуритетно разнообразен, което прави лесно решението за отказ от финализиране на аукциона, ако цената се е разминала с очакванията, коментира представител на финансовия сектор.

Само по себе си разминаването на калкулациите между пазара и финансовото министерство е интересно, защото показва, че инвеститорите калкулират в очакванията си вдигане на лихвите и може би и дори преминаване от лев към евро и в България след 25 години.

Българите в "30 под 30" на Forbes за 2018 г. Три българки намират място в тазгодишното, трето поред европейско издание на класацията "30 под 30" на списание Forbes. Инициативата отличава най-добрите 300 млади лидери, изобретатели и предприемачи на континента, разпределени в десет категории - изкуство и култура, развлечение, право и политика, търговия на дребно и електронна търговия, наука и здравеопазване, социално предприемачество, технологии, медии и маркетинг, индустрия и финанси. В подреждането за 2018 г. присъстват представители на 34 европейски държави, като за пръв път сред тях попадат предприемачи от страни като Беларус и Косово, отбелязват авторите от Forbes.

Българското присъствие тази година са 28-годишната Лена Бориславова, която е отличена в категорията за право и политика, както и две млади дами с дейност в областта на социалното предприемачество - 26-годишната Ива Цолова и 29-годишната Росица Заимова.

Лена Бориславова е адвокат в адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и ко". Специализира в областта на сливанията и придобиванията, търговските сделки и преговори, данъчното и международното финансово право. Подкрепя и чуждестранните инвестиции в България, посочват авторите на класацията. Бориславова е стипендиант на фондация "Фулбрайт" за 2015-2016 г. и магистър по право от Харвардския университет. От 2015 г. е член на Софийската адвокатска колегия.

Ива Цолова е съосновател на онлайн платформата за обучение и кариерна подкрепа за хора с увреждания Jamba. Създава я заедно с Йоана Колева през февруари 2017 г. и оттогава до декември чрез платформата работа са намерили около 40 души. В края на миналата година проектът им стана един от финалистите на инициативата New Europe Top 100, която отличава най-изявените иноватори в Централна и Източна Европа.

Родената в България и живееща в Белгия Росица Заимова е съосновател и партньор в местната компания Dalberg Data Insights, която разработва инструменти за интерпретиране на данни, чрез които да се решават важни социални проблеми в областта на международното развитие, хуманитарните дейности и социалното въздействие. Предимството им е в това, че имат достъп до непублични данни, което се оказва от ключово значение при предоставянето на подробни данни и анализи на неправителствени организации при предизвикателства като земетресения или инфекциозни огнища, посочват от Forbes.

Сега

В градовете с най-много онкоболници никой не се занимава с умиращите. У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат пълен провал. През 2017 г. по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са отчетени едва 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков регистър починалите за годината от рак у нас са били почти 18 000. Което означава, че 16 000 болни са починали вкъщи, въпреки че обикновено пациентите в терминален стадий имат нужда от специализирани грижи в хоспис.

През 2017 г. у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, публикувани от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд поставят най-големите градове с най-много онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едва 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези болници. Други 8 души са приети за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, въпреки че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, включително и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил специализирани грижи в последните си дни. Пациентите, които все пак са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките областни градове.

По закон у нас трябва да се предоставя комплексна грижа при лечението на ракови заболявания. Затова клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания - химио- и лъчетерапия, са длъжни да предоставят и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи, а ако нямат собствени структура за това - да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като задължително за сключване на договор със здравната каса. Промяната беше въведена при предишния кабинет "Борисов" именно заради факта, че болниците предпочитат да се занимават само с химиотерапия, но след това оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно въпреки закона промяна няма.

Причината болниците да отказват да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с нужда от палиативни грижи НЗОК плаща по 51 лв. на ден. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разходите им, затова отказват да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лечение е добре платено, което доведе до бум на появата на нови болници и отделения в тази област.

Палиативната грижа обаче явно се оказва тежко финансово бреме предимно за болниците в София и Пловдив. В диспансера във Враца например през м.г. са отчетени 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В "Св. Марина" във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са отчетените случаи за палиативни грижи. По горе-долу такъв начин стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лв. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005, т.е. болниците не проявяват особен интерес и към проследяването на заболяването на пациентите си.

Приходи

Лидер по приходи от химиотерапия е КОЦ-Пловдив - 26.7 млн. лв. за 2292 отчетени пациенти. Следва "Св. Марина" във Варна с 22 млн. лв. и 1906 пациенти. В София традиционно най-много пари са изплатени по това перо на частната "Сердика" - 19 млн. лв., при това за 1115 болни, т.е. там средно на пациент за лекарства НЗОК плаща над 17 000 лв., което прави болницата лидер по изписване на скъпо лечение. 18 млн. за 1229 пациенти са платени на болницата по хематология в София, по 14 млн. лв. са получили "Аджъбадем сити клиник" и "Надежда" с тази разлика, че първата е отчела 1122 пациенти, а втората - 945. За 1131 пациенти Раковата болница е изписала лекарства за 11 млн. лв.

Заради ежегодните преразходи за химиотерапия от здравната каса обмислят дали да не се наложат лимити и при това лечение, както е с останалата дейност на всички болници.

ЕК ще обвърже еврофондовете с независимостта на правосъдието. Държавите - членки на ЕС, да преминават през тест за независимостта на правораздавателните си системи, преди да им бъдат отпускани пари от еврофондовете, предлага еврокомисарят по правосъдието, правата на потребителите и равенството на половете Вера Йоурова, цитирана от VOA. Тя се е заела да изготви подобно предложение, което да представи на колегите си от ЕК. Йоурова е част от екипа, който участва в подготовката на бюджета на общността за новата 7-годишна финансова рамка, която започва през 2021 г., след Брекзит. Евроинституциите са в първата фаза на преговорите за новия бюджет, който възлиза на близо 1 трилион евро годишно. Очаква се до месец май да бъде публикуван проектът.

Идеята на Йоурова най-вероятно е вдъхновена от проблемите с Полша, срещу която ЕК предприе мерки, предвиждащи отнемането й на правото на глас в ЕС заради неспазване на върховенството на закона. Властта във Варшава се опитва да контролира съдебната система и вече прие няколко закона в тази посока, с което си навлече гнева на евроинституциите.

Според чехкинята Вера Йоурова в ЕК има консенсус за това, че трябва да се обмислят възможности за засилване на правораздавателните системи, докато се планира новият бюджет. "Независимото правосъдие е необходимо за ефективен контрол при използването на еврофондовете. Искам да предложа двете неща да бъдат обвързвани", казва тя. Според Йоурова през втората половина на 2018 г. може да бъде направен преглед на политиката на ЕС за стандарти в правосъдието.

Еврокомисарката изтъква, че каквито и нови правила да бъдат одобрени, те ще важат за всички страни членки и за всички еврофондове, не само за кохезионните. "Това не трябва да се възприема като наказателна мярка, а като механизъм за подкрепа на добри практики", допълва още тя.

Предложението на комисарката обаче може да не бъде одобрено, ако правителствата на страните членки решат да го спрат.

Дебати

Евроинституциите са в първата фаза на преговорите за новата 7-годишна бюджетна рамка. Еврохазната разполага с почти 1 трилион евро годишно. Очаква се до месец май да бъде публикуван проектът, върху който се работи в момента.

Стандарт

България се изкачва в класацията на най-добрите страни. България се нарежда на 56 място в класацията на най-добрите страни в света, съставена от американското списание „US News & World Report".

Страната ни се е изкачила с няколко позиции напред в сравнение с 2017 г., когато е била на 63 място. За България е написано, че Световната банка я класифицира като държава с висок среден доход. Икономиката се базира на строителството, минното дело, услугите, сред които важно място заема туризма. Световният икономически спад е довел до спиране на бурния икономически растеж. В същото време се посочва, че България има добре образована работна сила, но е смятана за най-бедната нация в Европейския съюз. Сред предизвикателствата, пред които е изправена България, са проблемите с корупцията и организираната престъпност.

Държавите се оценяват по 9 критерия, които включват развитието на туристическия отрасъл, иновациите, социалната сфера, културата, темповете на растеж на икономиката, отвореност за бизнеса, качество на живот, а също така влияние на световната сцена и историческо наследство. България най-добре се представя в критериите: качество на живот /31 място/ и отвореност за бизнеса /36 място/.

Първо място в класацията, в която влизат 80 държави, заема Швейцария. След нея са Канада, Германия /която се изкачила с едно място/, Великобритания /спад с едно място/. В края на рейтинга са Сърбия /78 място/, Ангола /79/ и Алжир /80/.

По критерия сила и влияние в света първи са САЩ, следвани от Русия и Китай.

По критерия темпове на икономически растеж водещи са ОАЕ, Индия и Сингапур.

Най-добре от балканските страни в класацията е представена Гърция /28 място/, Турция /36/, Хърватия /50/, Словения /53/ и Румъния /54/.

Сюрприз от Кайманите за "Булгаргаз". "Булгаргаз" се оказа замесен в търговски спор между търговец на газ и добивното предприятие "Петрокелтик", което експлоатира находището "Галата" в Черно море.

Фондът Worldview Capital - основен кредитор на „Петрокелтик", ще си търси дължимите суми от „Булгаргаз", предаде БГНЕС. Това става ясно от съобщение на фонда в Туитър. Макар че "Булгаргаз" не е страна в този спор, негови плащания към "Петрокелтик" са запорирани заради претенция на газов търговец по договор за доставка, стана ясно от съобщение на "Булгаргаз" до медиите. Оттам обясняват, че на 2 ноември 2017 г. на държавното дружество е връчено съобщение от частен съдебен изпълнител, с което се налага запор върху вземанията на "Петрокелтик" ООД, произтичащи от сключения с "Булгаргаз" договор за доставки на природен газ. Сумата е в размера на бъдещите искове, които ще бъдат заведени от търговец на газ срещу добивното предприятие. На "Булгаргаз" се забранява да предава запорираните суми на "Петрокелтик", като компанията се явява в позицията на пазач на парите. Запорът е върху вземания за 405 хил. лв., съобщи "Медиапул".

От своя страна "Петроклетик" отправя молба към държавното дружество запорираната сума да остане по негова сметка до друго нареждане от страна на съдебен изпълнител или вдигане на запора поради отпадане на основанието за блокиране на сумата.

На 5 януари 2018 г. на "Булгаргаз" е връчена нотариална покана от името на Уърлдвю И Ейч Ес Интернешанъл Мастър Фънд, Уърлдвю Икономик Риковери Фънд и Плутос Ейджънси ЛЛС, регистрирани на Каймановите острови, които са кредитори на "Петрокелтик". С нотариалната покана е поискано "Булгаргаз" да извърши плащане по банковата сметка на посочен депозитар. "Към настоящия момент в „Булгаргаз" не е постъпила информация за отпадане на основанието за вдигане на запора върху вземанията на „Петрокелтик", съобщават още от държавното дружество. И уточняват, че от начало на ноември 2017 г. доставките на природен газ за „Булгаргаз" от „Петрокелтик" са преустановени.

"Касае се за спор между местни търговски дружества и компетентен за неговото разрешаване е българският съд. С оглед на това считаме, че изнесената в пресата информация би могла да създаде излишно напрежение, свързано със сигурността и непрекъснатостта на доставките за страната", се казва в съобщението до медиите на газовия доставчик.

"Петрокелтик" е един от най-големите британски инвеститори в България и държи концесията за добив на природен газ от три блока в шелфа на Черно море - "Галата", „Калиакра" и "Каварна".

Монитор

Студентски с кръчми колкото за четири града. Кръчми колкото за 4 областни града има на територията на Студентски град в София. Заведенията, които са регистрирани там съгласно Закона за туризма, са около 200. За сравнение толкова общо обекти за развлечения има в Русе, Благоевград, Велико Търново и Плевен. В четирите града те са съответно по 110, 29, 50 и 21, показа проверка на „Монитор". Друга интересна статистика пък показва, че отново в Студентски град се падат по четири нощни заведения на всяко общежитие. Последните са общо 50 на територията на кампуса.

Според справка, с която разполага „Монитор", Софийският университет, УНСС и Техническият университет в София са отдали общо 69 помещения под наем в Студентски град, като част от тях се използват за заведения за хранене и кафенета.

КЗП погна хотелиерите и търговците в зимните курорти. В разгара на зимния сезон Комисията за защита на потребителите (КЗП) засилва контрола върху туристическите обекти в планинските ни курорти. Това съобщи председателят Димитър Маргаритов пред по БНТ.

„В Банско сме изпратили осем екипа, които вече работят там на терен. Те проверяват основно хотели и ресторанти. Вече сме извършили през миналите седмици проверки на информационната среда, в която функционират съоръженията и ски пистите", допълни Маргаритов.

Първите резултати от извършените в навечерието на откриването на сезона проверки показват, че са изпълнени изискванията на Наредбата за ски пистите - налична е цялата задължителна информация, в това число и тази за условията и цените, срещу които могат да бъдат използвани съоръженията в ски зоната. Има и предупредителни знаци относно сложността на отделните трасета.

По думите му до момента не са установени сериозни нарушения на Наредбата за категоризация, т.е. разминаване между това, което един обект оферира като звезди и условия, че може да предложи, а всъщност да се окаже, че това не е така. „Този дефект смятам, че ще бъде преодоляван с течение на времето, но ние сме там, за да констатираме това. И хората могат да се обръщат към нас винаги щом установят, че нещо не е наред", напомни Маргаритов.

Шефът на КЗП припомни, че туристите първо трябва да предявят своята основателна претенция към самия хотелиер или туроператор при организирано туристическо пътуване. Ако не получат съответен отклик, то тогава е добре да сигнализират контролния орган. „Извършваме проверка, установяваме това обстоятелство и от една страна санкционираме нарушителите, от друга -съдействаме на потребителите да получат една компенсация, която би ги удовлетворила", каза още Маргаритов.