Капитал

ВиК секторът ще се управлява със специален закон. Изцяло нов Закон за ВиК отрасъла подготвя Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Сега такъв норматив не съществува, а разпоредбите за сектора са уредени главно в Закона за водите и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и техните подзаконови нормативни актове.

В следващите 30 дни - до 25 февруари, ще се провеждат обществени консултации за изготвянето на проект на този норматив, чието работно заглавие е Закон за водоснабдяването и канализацията. По време на консултацията ще бъдат приемани предложения за управлението на ВиК системите и съоръженията след приключване или изтичане на действащите към момента договори за тяхното стопанисване, поддържане и експлоатация и предоставяне на ВиК услугите, промени в границите на обособените територии или броя на ВиК операторите, начина на управление на активите и др. Всички заинтересовани страни ще могат да направят коментари и предложения.

След това предстои да бъдат написани конкретните текстове, които ще бъдат подложени на ново обществено обсъждане вероятно през пролетта.

Каква е целта

Намеренията са с новия закон да се уреди стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите, като се дефинират права и задължения на потребителите. Ще се регламентира още редът за планиране на развитието, изграждането и управлението на ВиК системите, консолидацията им, разработването на регионални генерални планове, както и възникването и учредяването на сервитути. Предвидено е и създаването на специализиран регулатор, чиято цел ще бъде да намали административната тежест за сектора.

Една от важните идеи, които ще залегнат в новия Закон за водоснабдяването и канализацията, е изграждането на подземен кадастър за цялата ВиК мрежа в страната.

Гаранции за потребителите

Като приложение в рамките на обществено обсъждане се предлага и механизъм за гарантиране на защитата на уязвимите потребители в контекста на Стратегията за финансиране на ВиК отрасъла. "Защитата на тези лица ще се реализира чрез закона и затова в него се дефинират термините "ползвател на ВиК услуга", "уязвим потребител или ползвател" и "гарантирано минимално количество водопотребление", обясняват от регионалното министерство.

Една от мерките в механизма, която се пуска за обществено обсъждане, е за определените като уязвими потребители или ползватели да се гарантира разходването на минимално водно количество до 50 л. вода на човек на ден, или 1.5 куб. м на месец с цена от 1 лв./куб. м. Разликата до определената от съответния ВиК оператор цена ще се субсидира от държавния бюджет. Освен това доставката, монтажът и пломбирането на водомер за такива групи хора ще се извършва от оператора, като разходите му отново ще се възстановяват от държавния бюджет.

Информация за лицата, попадащи в обхвата на групата уязвими потребители, ще бъде подавана на фонда от Агенцията за социално подпомагане.

България на пето място по брой на осъдителни решения в Страсбург за 2017 г. България се нареди на пето място - след Русия, Турция, Украйна и Румъния - по брой на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за 2017 г., в които е било констатирано поне едно нарушение на Конвенцията по правата на човека. Това стана известно днес на годишната пресконференция на председателя на съда Гуидо Раймонди, на която се представя и статистика за дейността на съда през предходната година - подадени жалби, висящи дела, произнесени решения, анализ на практиката с оглед отделните видове нарушения и др.

Държавите с най-голям брой осъдителни решения за 2017 г. са Русия (с 305 осъждания), Турция (116), Украйна (87), Румъния (69), България (39) и Гърция (37). До момента България никога не е стигала толкова напред по брой на осъдителните решения в сравнение с другите държави на Съвета на Европа, където има далеч по-големи държави с много повече подадени жалби. През 2016 г. страната беше на 7-мо място с 33 осъдителни решения, през 2015 - също на седмо място.

Експерти в материята коментираха за "Капитал", че тази статистика не отразява моментното състояние на човешките права в България, а по-скоро темповете, с които работи ЕСПЧ. Голямата част от тези решения са по жалби от 2009 г., което означава, че самите производства, по които са констатирани нарушения на човешките права, в България са се развивали в периода между 2005-2007 г. Освен това през 2017 г. ЕСПЧ "изчисти" няколко доста стари български жалби на затворници за условията на изтърпяване на наказанията, както и дела за непредоставяне на обезщетение за отчуждени имоти от 80-те и 90-те години на миналия век, също много стар проблем. Същевременно тази статистика не обхваща и 14 публични решения за недопустимост, т.е. делата, които държавата реално печели, както и 12 споразумения.

България не присъства в първата петица на държави по брой на висящи дела пред съда. Интересното е, че по този показател на първо място е Румъния - към 31 декември 2017 г. делата срещу Румъния са 17,6% от всички висящи дела пред съда. След Румъния са държави като Русия (13,8%), Турция (13,3%), Украйна (12,6%) и Италия (8,3%). Друг любопитен факт е изпадането на Полша от челните места на държавите с най-много жалби и осъдителни решения. Причината е, че преди няколко години Полша въведе много успешен механизъм за изпълнение на решенията на Страсбург.

ЕСПЧ отчита увеличение на броя на постъпилите през 2017 г. жалби основно в резултат на нови дела срещу Турция.

Сега

ЕК откри 8 наказателни процедури срещу България едновременно. Еврокомисията обяви новия месечен списък на държавите нарушителки, които не спазват общото законодателство на ЕС. България, която в момента играе важната роля на европредседател, фигурира като нарушителка на 7 директиви и един регламент, засягащи пазара на ток и газ, европейската заповед за разследване, правото на адвокат, защитата на географски наименования и др. Сферите на нарушенията ясно показват, че управляващите в България бавят истинската либерализация на енергийния пазар, не улесняват битката с престъпността и нехаят за изоставането на страната в разпространението на бързия интернет.

Неспазването на Директивата за намаляване на разходите за високоскоростен интернет ще коства на страната глоби от 40 000 лева на ден. Тази е най-напредналата наказателна процедура. България трябваше да я пренесе в националното законодателство най-късно до 1 януари 2016 г. Забавянето е непростимо и необяснимо, защото директивата урежда важни и полезни неща - например когато се правят ремонти на сгради и тръби или се полагат нови трасета, канали и кабели за ток, вода, парно, природен газ, това да се използва и за изграждане на мрежа за широколентов интернет, което би спестило и разходи, и време.

Според евродокумента всички нови, както и обновяваните сгради задължително трябва да се оборудват с физическа инфраструктура, позволяваща всеки апартамент, офис или кабинет да получи достъп до широколентов интернет. Това би трябвало да се прилага и за блоковете, участващи в "безплатното" саниране. Друго евроизискване е всяка страна членка да съкрати до 4 месеца сроковете за издаване на разрешителни за изграждане на електронни съобщителни мрежи или за разполагането на нови мрежови елементи.

През август миналата година транспортното министерство обеща да сложи край на честото разкопаване на улици заради редуващи се ремонти на различни тръби и друга подземна инфраструктура. Цялата информация за съществуващи мрежи и бъдещи разширения, планирани от доставчиците на ток, парно, вода, природен газ, интернет и т.н., ще бъде събрана в Единна информационна точка (ЕИТ) - електронна платформа, базирана на геопространствени данни и финансирана с европари. Идеята бе, когато община реши например да започне ремонт на улици, чрез портала тя да може да отправи покани към различните мрежови оператори - топлофикация, телеком, ВиК и т.н., да се включат, ако имат интерес, и да споделят разходите по разкопаването. Голямата засечка е свързана тъкмо с неприлагането на евродирективата, която казва, че трябва да има ясно разписани правила как да става това партньорство. Строителните работи за прокарване на трасето представляват до 80% от всички разходи за изграждане на мрежа за скоростен интернет, твърди Еврокомисията. А тъй като България вече трета година не може да превърне полезната директива в собствен закон, сега е заплашена от дело в Съда на ЕС и от жестока глоба - по 22 226.40 евро на ден (около 40 000 лева).

Брюксел вчера отправи последно предупреждение към София заради "непълно прилагане" на директивите за тока и природния газ, което спъва конкуренцията. България има срок от два месеца да се поправи, в противен случай Еврокомисията ще отнесе и този казус към съда на ЕС.

ЕК постави ултиматум на България и заради директивата за европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси, според която всяка държава трябва да признава и съответно да предоставя доказателства срещу уличени в престъпление по искане на друга страна членка по същия ред, по който го прави за собствените си служби. И тук срокът за взимане на мерки е двумесечен.

В рамките на друга наказателна процедура ЕК е изготвила мотивирано становище, с което приканва България да обясни как осигурява на обвинените в престъпления правото на достъп до адвокат. В ЕС всеки заподозрян има право на справедлив съдебен процес и на защита, отбелязва комисията.

Работодателите искат вето на закона за частните охранители. В остра позиция работодателите поискаха от президента Румен Радев да наложи вето върху приетия само преди дни закон за частната охранителна дейност, написан от ГЕРБ.

В писмо до президента работодателите изразяват пълно несъгласие с нормативния акт. Според тях той е приет при съществени нарушения на законодателната процедура - не е преминал валидно обществено обсъждане, липсва оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС.

Според тях законът не отговаря и на очакванията на сектора, защото въвежда прекомерни и ненужни регулации, което е в разрез с правилата на конкуренцията и на общата забрана за дискриминация във вътрешния пазар на ЕС и ЕО. Освен това е в противоречие и на декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест.

Новият закон налага свръхрегулация на сектора, защото изисква представянето на допълнителни документи, твърдят работодателите. Според тях някои от разпоредбите ще блокират дейността на компаниите, ще доведат до значителни дисбаланси, а е възможно дори да провокират даване на нерегламентирана държавна помощ.

Законът влиза и в сблъсък с европейското законодателство, защото въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи, пишат работодателите. Тези норми бяха подложени на силна критика, и от опозицията, която смята, че с тях се дава възможност за приватизиране на дейност, която е в прерогативите на МВР.

Стандарт

Борисов призова Европа да поправи "несправедливостта" със Западните Балкани. Министър-председателят Бойко Борисов постави фокус върху Западните Балкани и необходимостта международната общност да подкрепи развитието на страните от региона при участието в дискусия в рамките на Годишната среща на Световния икономически форум в Давос, съобщиха от правителствената информационна служба.

Премиерът припомни преживените от Европа войни, катастрофи и превратности, но посочи, че все още не са преодолени последиците, резултат от конфликта през 90-те години на миналия век в западната част на Балканите. „Има една несправедливост, която Европа трябва да поправи - Западните Балкани. Тези страни правят необходимото и всичко, което е по-силите им, за да отговорят на изискванията към тях, и ние - техните съседи, партньори, държавите от ЕС, също трябва да направим необходимото за да придвижим процеса на интеграцията им", каза българският министър-председател.

Той повтори тезата си, че сега - докато страните от региона се подготвят за членството си в НАТО и ЕС, е най-подходящият момент да бъдат подкрепени за развитие на инфраструктурата - транспортна, комуникациона, енергийна, екологична - такава, с каквато ще бъдат най-полезни и за себе си, и за останалата част от Европа.

На форума Борисов представи и останалите приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС - бъдещето на Европа и младите хора, сигурност и стабилност в силна и единна Европа, цифрова икономика и умения на бъдещето.

София прие бюджет от 1,5 млрд. лева. Столичният общински съвет прие бюджета на София за 2018 г. Общинските съветници гласуваха с 42 гласа „за", 14 „против" и 0 „въздържали се".

Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че бюджетът на София за 2018 г. е над 1,5 млрд. лв. и е доказателство за доброто финансово състояние на общината. „Преди около месец в края на 2017 г. представихме пред СОС проекта за бюджета през 2018 г. След това се проведе и публично обществено обсъждане. Имаше достатъчно време за предложения и дискусии. Благодаря на всички колеги за това, че работиха активно за навременното изготвяне на проекта за бюджет. Подготви се един добър проект на бюджет. Днес обсъждаме проекта за бюджета на София за 2018 г. в размер на 1,5 млрд. лв., което е с 220 млн. лв. повече в сравнение с този за 2017 г.", заяви Фандъкова.

Лидерът на БСП-София Калоян Паргов заяви, че ще бъдат с чиста съвест да не подкрепят за пореден път един и същ бюджет, тъй като той не решава нито един проблем на София. Председателят на финансовата комисия Орлин Алексиев му отговори: „личи си, г-н Таков, че не сте яли кекс снощи".

Войслав Тодоров от „Сердика (АБВ, Български соациалдемократи) допълни, че има повече пари, но ги харчат за ежедневни разходи, а не за инвестиции. „Разходите по чистота са важни, но те са нещо, което минава и заминава. Имаме слабо планиране на приходите на общината", коментира той.

Зам.-председателят на Столичния общински съвет от групата на БСП Милка Христова заяви, че не се е променила технологията на съставянето на бюджета. „За поредна година научавам за основни разчети от медиите. Нормално ли е да получа на 15 януари бюджета, да внеса промени на 18 януари и да ми бъде казано, че съм закъсняла. Само преди 1 година се обединихме, че тази година трябва да бъде различна", коментира Христова и добави, че запазена марка се е превърнало лепенето на павета в София. Тя обаче открои, че Столична община определено се е обърнала с лице към лечебните заведения. „Бюджетът има и своите силни страни, но за съжаление слабостите са много повече", заключи Милка Христова.

Малина Едрева добави, че няма друг кмет, който налага такива санкции и гаранции за обектите.

Зам.-кметът на София д-р Тодор Чобанов заяви, че никога в историята в този град не са се строили толкова много детски градини и училища, както през последните години. По думите му броят на децата е достигнал до 48 300. Той уточни, че целта им е да разпределят равномерно детските градини и ясли.

В началото на заседанието Симеон Славчев от Политическа група 5 предложи мерките за въздуха да се отчитат и обсъждат всяка седмица, както и да бъде създадена екополиция, чрез която ще може бързо и лесно да се приложат тези мерки.

Монитор

Само 391 души от фалирали фирми взели обезщетение. Само 391 служители на фалирали фирми, чиито заплати не са били изплатени, са получили обезщетение през миналата година. В същото време 27 млн. лева заплати не са били преведени навреме през 2017 г. Това показват справка на „Монитор" в Националния осигурителен институт (НОИ), към който е Фондът за гарантиране на вземанията на работници и служители. Статистиката показва, че броят на служителите със забавени заплати, получили обезщетение след фалита на шефа си, намаляват. През 2016 г. такава компенсация са взели 444 работници.

По закон гарантираните вземания на работниците са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени заплати за последните 36 месеца. Фондът може да изплаща на служители до 1300 лв. на месец за начислени, но неизплатени заплати и други видове обезщетения. Така максималната сума, която работниците от фалирали фирми могат да получат, е 7800 лв.

Данните на НОИ показват, че през миналата година средното обезщетение, което са получили 391 служители, е било е 1833,61 лв.

За сравнение през 2016 г. средната сума, която фондът е изплащал, е била 4531,49 лв.

„Към края на 2017 г. фондът разполага с 259 млн. лв., по-голямата част от които са инвестирани в държавни ценни книжа", обясниха от НОИ.

Всяко шесто школо в грипна ваканция. Грипът затвори приблизително всяко шесто училище. 404 станаха школата в страната от общо 2380, в които днес нямаше учебни занятия поради висока заболеваемост, съобщиха от Министерството на образованието и науката. По-късно от здравното министерство съобщиха, че от утре грипна епидемия се обявява и за област Ямбол и община Габрово. Съответно класните стаи ще останат празни и там. В Ямбол няма да се учи до сряда включително, а в Габрово до понеделник включително.

До второ нареждане се преустановяват детските и женските консултации свижданията в лечебните заведения за болнична помощ и провеждането на профилактични имунизации, съобщиха още от здравното министерство. Главният държавен здравен експерт д-р Ангел Кунчев обясни пред „Монитор", че болните се увеличават и в София-град и е възможно през следващата седмица епидемия да бъде обявена и в столицата. Днес пък грипът повали София-област.

До края на седмицата 121 школа в Стара Загора остават затворени. В област Бургас учениците от 138 училища няма да посещават класните стаи до понеделник включително. В 98 учебни заведения в Софийска област също няма уроци, а във Видинско затворените школа са 17.

В област Хасково днес няма занятия в 14 училища - ОУ „Христо Ботев" - с. Крепост, ОУ „Васил Левски" - с. Ябълково, ОУ „Д. Матевски" - град Меричлери, ОУ „Христо Смирненски" в село Радиево и 10 училища в Димитровград.

В област Габрово днес беше обявена грипна ваканция за 6 училища - СУ „М. Райкович" и ПГИ „Рачо Стоянов" в град Дряново, ОУ „Проф. П.Н.Райков", СУ „П.Р. Славейков" и НГПИ „Тревненска школа" в град Трявна, както и ОУ „В.Левски" - с. Плачковци

До края на седмицата в област Кюстендил няма да има занятия в 7 училища - ОУ "Н. Вапцаров", СУ „Хр. Ботев" и ПГ в гр. Бобов дол, ОУ „Хр. Ботев" - село Невестино, НУ „Св. Кирил и Методий" в Раждавица, ОУ „Хр. Павлович" и СУ „Св. Климент Охридски" в град Дупница.

Класните стаи останаха празни и в ОУ „П.К.Яворов" и ОУ „Св. Кирил и Методий" в гр. Стралджа, област Ямбол, и в СУ „Св. Кирил и Методий" в град Криводол, област Враца.