Капитал

Колко голям е проблемът с липсата на работна ръка в България. Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от сериозните притеснителни изводи от специалното изследване на Colliers International, направено по поръчка на "Капитал" и представено на Годишната среща на бизнеса с правителството (повече за доклада и проблема четете в темата на броя в седмичния брой на "Капитал"). Според доклада вероятният брой българи зад граница е около 1.33 млн. души и те са основен източник на възможности за работния пазар. Други такива са съкращаването на администрацията, макар и с доста ограничен ефект, както и привличането на мигранти от близки държави с подобна култура.

България трябва да се превърне в привлекателна среда за работа и живот

Въпреки че данните относно броя на българи зад граница на Националния статистически институт (НСИ) и тези от проучвания на приемащите държави се разминават, според анализатора Марк Робинсон числото 1.3 млн. души е по-скоро вярно. По време на конференцията той представи доклада Turning the Tide ("Обръщането на вълната" - бел. авт.), който "Капитал" поръча за целите на събитието. "Проблемът е огромен", коментира Робинсон.

Но има място за оптимизъм. Въпреки отлива на хора от началото на 2000 г. икономическата активност у нас се е задържала на относително равни нива, а заетостта е нараснала, превръщайки България в една от държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-ниска безработица. Това е видимо и при мъжете, но при жените промяната е с почти 15%.

Този двигател може да работи до около 2027 г., когато потенциалът му ще бъде изчерпан, твърди анализаторът. Отговорът според него е привличане на имигранти и българи, живеещи в чужбина.

Нужни са усилията на бизнеса и правителството

Липсата на квалифицирана работна ръка вече отдавна принуждава бизнеса да мисли креативно. Такъв е примерът с аутсорсинг компанията Telus International Europe, коментира Ксавие Марсенак, вицепредседател на борда на директорите. Така първоначално компанията започва активно да рекрутира чужденци към България. По този начин близо една трета от настоящия персонал на компанията са чужденци. Втората стъпка за компанията е да привлече българи, живеещи в чужбина. Миналата година беше инициира кампанията "Мога там. Искам тук". "За един ден получихме около 100 автобиографии, за един месец - 1000", добавя Марсенак. Програмата покрива 5 хил. лева еднократна стипендия при връщане от чужбина, както и разходите за самолетен билет и хотел.

Министерство на труда също е влязло в тази идея, съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Само преди по-малко от седмица Службата по трудови и социални въпроси към Посолството на Република България във Виена съвместно със Стопанската камара на Австрия организира кариерен форум, чиято цел е да привлече българските студенти в Австрия обратно в родината. "Нашите планове за втората половина на 2018 г. са да организираме подобни кариерни форуми, насочени не само към завършващи и учещи, а по-скоро и към работещи", коментира още Петков. Министерството вече работи с няколко "трудови аташета", пратени в държави със солидно мигрантско население от българи.

Резерв в реемиграцията има, но за това е необходимо да се направи анализ на факторите, които мотивират българите да се завърнат от чужбина. Решението къде да живее и работи човек е много комплексно, смята вицепремиерът Томислав Дончев. "Продължавам да твърдя, че то не се базира само и единствено на заплатата, а зависи от куп други неща - детска градина, училище, парк, път, възможността да ти откраднат автомобила, чистотата на въздуха, здравеопазване и т.н.", посочи той.

Дончев потвърди, че освобождаването на част от администрацията е възможен източник на работна ръка. До една трета може да спадне броят на хората, заети в местата, където гражданите получават услуги, ако се доведе докрай административната реформа, обявена от правителството, заяви вицепремиерът. Това според него може да стане до няколко години.

Проблемът вътре

На пазара на труда има много дисбаланси - ниска квалификация, основно при хора с по-ниско образование, несъответствие между търсените и предлаганите умения, ниска териториална мобилност и регионални диспропорции, посочи по време на срещата министър Петков.

Според производителя на автомобилни тапицерии "АЛС България" проблемите са два - недостиг на работна ръка и липса на постоянство. "В момента имаме 200 незаети позиции общо в трите си завода в Мусачево, Ихтиман и Благоевград. Ако можехме да си намерим хора, вече щяхме да сме открили четвърта фабрика", каза генералният мениджър за България Шон Бош по време на срещата.

По отношение на проблема с постоянната работна ръка от компанията отчитат, че около 12% от работниците им не идват редовно на работа. Отделно от това текучеството е между 60 и 80% годишно, като повечето от напускащите отиват да живеят в Западна Европа. Всичко това се отразява на бизнеса, като води до забавяне на доставките за клиенти и влошаване на качеството. Според Бош правителството трябва да промени социалната си система, тъй като някои хора в България прекалено много разчитат на помощи. "С подобряването на икономиката социалната система трябва да стимулира хората да работят повече", посочи той.

Дитмар Думлих, ръководител за региона България, Румъния и Турция към Европейската инвестиционна банка, пък загатна на представителите на правителството, че във времена на почти нулеви лихви и висока ликвидност с ниски нива на задлъжнялост е възможно правителството да търси начини да финансира проекти, насочени към развиването на човешкия капитал.

Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната. На фона на стабилния икономически ръст, ниския дълг и сигурна валута България, изглежда, все още не може да убеди Европа, че членството й в еврозоната е добра идея. Макар да покрива официалните критерии за кандидатстване в ERM II - валутният механизъм, който предшества приемането на еврото, инициативата на страната се асоциира в Западна Европа с членството на Гърция. Там добрите показатели и фискалната дисциплина преди еврото претърпяха 180-градусова промяна впоследствие, която струва скъпо на европейските данъкоплатци.

Това става ясно от коментар на Гунтрам Волф, директорът на влиятелния институт "Брюгел", по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". На дискусията присъстваха също управителят на БНБ Димитър Радев, министърът на финансите Владислав Горанов и Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии.

Подобни асоциации обаче не обезкуражават управляващите. Според Радев поддържането на стабилни публични финанси и изпреварващ икономически растеж ще е достатъчно, за да убеди ЕЦБ и останалите страни от еврозоната, че членството на България е добра идея. "Останалото е въпрос на време", счита той.

Съмненията за корупция пък, които по неофициални сведения бяха спирачка за кандидатурата по време на първия кабинет на Борисов, изглежда, не са фактор. "Подобни твърдения от ЕЦБ никога не е имало и няма и да има. И формално, и неформално", подчерта Горанов.

Мисия "Евро"

Правителството засили от началото на миналата година дипломатическите усилия в тази посока, а по-рано този месец финансовият министър Владислав Горанов заяви, че България има намерение да подаде официално кандидатурата си за ERM II до средата на годината. За ускорена подготовка на България за присъединяване към т.нар. чакалня на еврозоната призоваха и представители на Икономическия и социален съвет (ИСС), в който влизат най-големите синдикални, работодателски и граждански организации.

Ентусиазмът върви с аргументи - силното макропредставяне и покриването на номиналните маастрихтски критерии за членство са плюс за България. Има обаче и неписани, "меки" критерии, които всяват несигурност - качеството на институциите.

Според Димитър Радев повод за притеснение, изглежда, няма. Една от най-важните институции са публичните финанси, където резултатите са положителни - балансиран бюджет, ниска задлъжнялост с тенденция на намаление. "Спокойно можем да кажем, че институцията на публичните финанси в България не само се съпоставя с изискванията на еврозоната, но ги надминава", коментира той.

Подобни уверения обаче не са достатъчни. "В Западна Европа и по-конкретно в Германия има притеснения за повторение на станалото с Гърция", отбелязва Волф. Големият страх е, че, веднъж влезли във валутния съюз, има голям риск финансовата дисциплина да се разхлаби. Ако България успее да покаже, че стабилните макроикономически показатели ще продължат и занапред, възможно е да убеди еврозоната. Но скептицизмът е висок, заключава той, съдейки по контактите си в ЕЦБ и Германия.

Корупцията не е фактор

Амбиции за кандидатстване в чакалнята на еврозоната имаше и по време на първия кабинет на Борисов, но те не стигнаха далеч. От неофициални източници тогава проблемът са били корупцията и организираната престъпност. Правителството обаче отрече това да е фактор. "Това, което интересува ЕЦБ, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем за всяко общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото, когато се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване", коментира Горанов. "Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", допълва още той.

Според Радев всичко зависи от растежа и разумната фискална политика. Остава само да убедят и Европа в това, а председателството на Съвета на ЕС предоставя такава възможност. До средата на годината шансът на България вероятно ще е ясен.

Сега

Прокурори влизат в БДЖ. Жегата около БДЖ, започнала с журналистическо разследване за злоупотреби, продължава. Във вторник прокуратурата обяви, че започва проверка на твърденията в репортажа на Нова тв, че в държавното жп предприятие се правят некачествени и фиктивни ремонти на локомотиви, сключват се неизгодни договори с външни изпълнители, машинистите не достигат и работят извънредно, а футболисти се назначават на щатни бройки като инспектори. Притиснат от медийното внимание, транспортният министър Ивайло Московски нареди вътрешният одит на БДЖ да провери данните за нарушения и съобщи, че още преди три месеца инспектори на Сметната палата са влезли в дружеството на проверка.

Заради разкритията БСП поиска оставки - на ръководството на БДЖ и на самия министър Московски. Оставки няма, но пък има един уволнен - това е шефът на ремонтите в жп компанията Бойко Стоилов. В разследването на Нова тв, излъчено в понеделник, Борислав Илиев разказа как повредени и недооправени локомотиви тръгват на път по нареждане отгоре, а после закъсват насред релсите. Веднага след репортажа началникът му Бойко Стоилов се обадил по телефона и му казал: "Мъртъв си". По-късно ремонтният шеф се опита да извърти думите си - не било смъртна заплаха, имал предвид, че добрите отношения с разприказвалия се служител вече са мъртви.

"Това е шок за мен и семейството ми", коментира заплашеният. Междувременно той установил, че има документи, на които някой е фалшифицирал подписа му. Пред медиите Ивайло Московски и шефове на БДЖ обясняваха, че няма как да се пускат в движение неизправни локомотиви и че след ремонт задължително се слагат седем подписа, че всичко е наред.

Междувременно и друг скандал тресе транспортното министерство - за корупцията в Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) и купуването на шофьорски книжки. БСП поднови искането си за оставка на ресорния зам.-министър Ангел Попов. Министърът пък уволни шефа на ДАИ-София Кънчо Димитров, който от години пише сигнали за купуването на книжки, разрешителни и т.н. Именно по данни на Димитров миналата година бяха арестувани за взимане на подкупи 12 служители на ДАИ.

"Уволниха ме, защото съм неудобен, това е лично отношение на господин Московски", обяви в предаването "Тази сутрин" бившият вече шеф на дирекция "Автомобилна администрация" в София Кънчо Димитров. Той разкри, че шофьорски книжки се взимат срещу 3000 до 5000 лв., като водачи стават дори неграмотни хора, които не разпознават пътните знаци.

Министерството на транспорта твърди, че Кънчо Димитров е освободен, защото от 7 месеца не ходи на работа, представя болнични, а един от тях се оказал фалшив. Поканили го за обяснения, но той не се явил.

Уволненият началник пък обясни, че още от миналото лято го подканвали да напусне поста си доброволно, но той не се съгласил и излязъл в болнични.

Димитров заяви, че се опитвал да се срещне лично с Московски, но ударил на камък. "Имам съмнения за политически чадър над определени хора, но не мога да го кажа, защото ще ме съдят, уточни още той.

Засега прокуратурата не се е заинтересувала от този сюжет с корупционен привкус.

Бавария отряза Борисов за Шенген. Баварският министър на вътрешните работи Йоахим Херман се обяви срещу приемането на България в Шенгенската зона, съобщи БНР. Това е позицията на Християнсоциалния съюз (ХСС) - баварския партньор на управляващия Германия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел.

Според баварския министър разширяването на Шенген не може да става за сметка на сигурността на германските граждани. "В дългосрочен план членството на България и Румъния в Шенген не само е желателно, но и задължително. Но в момента приемането на България е изключено. Още е рано за това", категоричен е Херман в интервю за в. Welt am Sonntag.

Той вижда опасността в "прогресиращата корупция и големите проблеми с организираната престъпност в Румъния и България". Херман смята, че тези проблеми поставят под въпрос сигурността на границите: "Няма как да обясним пред гражданите си, че връщаме границата с Австрия, за да се борим с бежанската криза, а в същото време махаме границите с България и Румъния. Още повече че България е и външна граница на ЕС. Стъпки назад в областта на сигурността, и то във времена на растяща терористична опасност, са абсолютно неприемливи."

Welt am Sonntag цитира проучване, според което мнозинството от германците смятат, че външните граждани на евросъюза са недостатъчно защитени. Особено скептични са привържениците на социалдемократите.

Преди две седмици при посещението си в София Меркел не даде конкретен отговор кога България ще влезе в Шенген - тя определи процеса като "поетапен". България ще иска подкрепа за Шенген от Холандия при предстоящото посещение на холандския премиер Марк Рюте в София, стана ясно тогава. Холандия е най-яростният противник за приемането ни там заради корупцията и неефективната съдебна система.

Контра

Борисов тегли тирада по въпроса на годишната среща на бизнеса с правителството:

"Искам немското общество да знае, че България се отнася много ангажирано към своите ангажименти. Холандската телевизия беше 4-5 дни на границата да снима и видя, че бежанската вълна на нашата граница е нула, и се надявам, когато го види министърът на Холандия, да се зарадва. И ако така колегите от другите страни си вършат работата, няма изобщо това да е тема в Германия.

Ние реално сме в Шенген. Ние пазим шенгенската граница най-добре от всички. Всички са заявили, че България е абсолютно готова за Шенген. Има една държава, която заради собственото си съхранение, не иска да ни приемат. Ако и ние сме шенгенска държава и ако утре се счупи споразумението с Турция и влязат 500 000 в България, ще ни потопят нас, но вече до Холандия, например, няма да има какво да ги спира. Това е страхът, а не че не сме готови."

Стандарт

Обсъждаме доставки на газ от Израел. Възможностите за доставки на природен газ от офшорните находища край Израел обсъди днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на среща с Абу Йоси, главен изпълнителен директор на една от водещите израелски компании за добив, производство и търговия на природен газ - „Делек Дрилинг". Фирмата участва в разработката на офшорните газови находища Тамар, Левиатан, Ям Темтиш и Афродита.

По данни на компанията, доказаните залежи в израелската икономическа зона на Средиземно море се оценяват на около 1000 млрд куб. метра, което би осигурило потреблението на страната за около 130 години. В газовото поле Левиатан залежите възлизат на 453 млрд. куб. м., а в Тамар - 184 млрд. куб. м. Пред министър Петкова г-н Йоси потвърди, че благодарение на стратегическото си географско положение България има значителни предимства да се превърне в газоразпределителен център на Балканите. В лицето на вашата държава Израел вижда стабилен партньор в областта на енергийното сътрудничество, допълни още Абу Йоси.

По-късно министър Петкова посети електрическата компания „Хадера", където се срещна с президента и председател на съвета на директорите Офер Блох и с изпълнителен директор - Ютаф Ронтал.

„Впечатлена съм от мащабите на работа в Хадера. Потенциалът за сътрудничество в енергийния сектор между България и Ираел трябва да се използва", заяви министър Петкова по време на срещата. „Хадера" е държавна компания за производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия, включваща 17 електроцентрали с 63 енергоблока. Инсталираната мощност на компанията е 13 600 MW. Домакините поясниха, че в Държавата Израел енергийният отрасъл се преструктурира - в момента 60% от електроенергията се произвежда от природен газ, успоредно с това частният сектор навлиза в електропроизводството. Неговият дял е в размер на 30%, като тенденцията е през 2020 г. електропроизводството от частни мощности да нарасне с още 10%, а през 2030 г. въглищата да бъдат заменени изцяло с природен газ.

Французи ще правят у нас врати за Airbus. Завод край Пловдив ще прави самолетни части. Проектът на френската компания Latecoere се финансира с 6 млн. евро по Плана "Юнкер", съобщи "Марица". През есента на миналата година Latecoere направи първа копка на предприятието. То е част от мащабен инвестиционен проект на френската група. Финансирането е на обща стойност 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка отпуска на Latecoere. Повечето от средствата са за научно-развойна дейност и иновации, но пари по Плана "Юнкер" са предвидени и за новите производства в България и френския град Тулуза.

Заводът край Пловдив ще е разположен на 5000 кв. м, от които 4000 кв. м е производствена площ и 1000 квадрата - административна. Там ще се произвеждат авиационни възли за вратите на самолетите Airbus A320 и A330, както и шкафове за авионика, но без кабелите и електронното оборудване. Очаква се заетите да бъдат 200 души, повечето от тях работници. Първоначалната инвестиция е на стойност 11 млн. евро и включва изграждане и оборудване на предприятието. Предвижда се в рамките на три години общата инвестиция да достигне близо 15 млн. евро. По план трябва да заработи през март 2018 г.

Освен френската Latecoere, 23 млн. евро по Плана "Юнкер" ще вложи в България и германската софтуерна компания Software AG. Парите са част от мащабна инвестиция на обща стойност 211 млн. евро, подкрепена със 100 млн. евро от ЕИБ. "Софтуер АГ дивелъпмънт център България" развива някои от най-иновативните проекти на германската компания. Те са в сферата на бизнес софтуера и в областта на интернет на нещата (IoT), а именно IoT е предмет на европейската инвестиция.

Монитор

София осеяна със 7500 гаражни клетки. Около 7500 гаражни клетки са разпръснати из цяла София, като почти всички са незаконни. Това съобщи за „Монитор" шефът на дирекция "Контрол по строителството" към Столичната община арх. Влади Калинов. Гаражните клетки могат да се забележат на доста необичайни места, като в средата на тротоар и до оградата на училище. Масово изникват на паркоместата в междублоковите пространства. Изчисленията показват, че на мястото две клетки могат да паркират три коли.

Най-много гаражни клетки има в районите „Люлин" и „Слатина". В „Люлин" постройките са над 900, като в последните години са премахнати над 30. В „Слатина" пък бройката на незаконните гаражи минава 750, а са премахнати едва 10. „Овча купел" също е сред първенците по издигане на постройките, като в момента в квартала има 521, а разчистените са 45. В „Подуяне" и „Надежда" са вдигнати по 450 клетки. В „Дружба" гаражите са около 200, но по-голямата част от тях са върху частни терени, заявиха пред „Монитор" от общината.

Самоволно поставени гаражни клетки има и във втория по големина град-Пловдив. През последните няколко месеца бяха премахнати 700 гаража между блоковете в квартал „Гладно поле". Акцията по демонтирането им приключи в средата на януари, тъй като община Пловдив има идея да направи нови паркинги в междублоковите пространства. В районната администрация на „Източен" има подадени 150 заявления от хора, които живеят в квартала и искат да се възползват от платеното паркиране.

Общо още 1400 са гаражите, които предстои да бъдат премахнати в район „Източен", стана ясно миналата седмица, по време на първа копка на нов паркинг за 132 автомобила, който се намира съвсем близо до бул. „Източен". Предстои зоната да бъде облагородена, а местата за паркиране да бъдат обособени и разграфени. 10 от тях ще бъдат за хора с увреждания, а 46 от паркоместата ще се предоставят по новата Наредба за платеното паркиране и на тях ще бъдат монтирани антипаркинг колчета.

Хиляди добричлии също са заложили на незаконното поставяне на гаражна клетка като средство за предпазване на автомобила си от сняг, пек или крадци. Община Добрич ги премахва, след като се констатира съгласно Закона за устройство на територията, че става дума за незаконно строителство. Гаражи, които са с временен статут, се отстраняват при реализацията на Подробно-устройствения план или при извършване на предвижданията на благоустройствени мероприятия.

Проблемът с незаконното строителство и главно на гаражни клетки върху общинска земя във Варна обаче е решен още преди 6-7 години, когато общинската администрация се зае с разчистването им, главно в крайните квартали. Още през 2012 г. кметството подписа договор на стойност 1,2 млн. лв. за премахване на незаконните строежи, огради, гаражи, второстепенни и временни постройки на територията на община Варна в рамките на 3 години. С помощта на служители от РДНСК-Варна собствениците им бяха уведомени да ги махнат от общинските терени и ако желаят да ги запазят, да ги преместят на свои имоти. При неизпълнение се преминаваше към принудителното им премахване за сметка на собствениците. Днес този проблем с гаражните клетки вече не съществува за Варна, коментираха от строителния контрол.

В Стара Загора също няма панелни или ламаринени клетки за коли върху общински терени, след като бяха премахнати преди повече от десет години. Акция по отстраняването на незаконните клетки за паркиране стартира и Шумен, където през 2016 г. от улиците изчезнаха 46 гаража.

Във Велико Търново гаражни клетки има в два от кварталите - „Колю Фичето" и „Бузлуджа". От общината не могат да кажат колко точно е техният брой, но са приблизително по около 50 на квартал. Всички те обаче са поставени там още по времето на соца и затова вече са узаконени. През последните 20-25 години в града няма нито една премахната като незаконна гаражна клетка или санкциониран стопанин.

Премахването на един незаконен гараж в София струва 500 лева, съобщи пък за „Монитор" шефът на дирекция "Контрол по строителството" към Столичната община арх. Влади Калинов. Необходимата сума за разчистването на всички клетки в столицата е около 3,7 млн. лв.

За отстраняването на незаконните гаражи освен финансов ресурс е необходимо и време. Принудителното премахване е последната мярка от процедурата по отстраняването им. Първата стъпка е районният кмет да състави констативен акт на собственика, въз основа на който се издава заповед за доброволно премахване на гаражите за срок от 30 дни. В случай че съоръжението не бъде премахнато доброволно, се пристъпва към принудително му отстраняване, а сметката трябва да се покрие от собствениците. Районният кмет трябва да съхранява клетката в рамките на 30 дни, след което съоръжението отива в депото за строителни отпадъци. При премахването се налага да присъстват и полицаи, защото често собствениците започвали да се разправят за нарушено имущество. След като клетката вече е в историята, общината започва съдебна битка за възстановяването на разходите по премахването й.

Не бъде ли установен стопанинът на гаража, кметовете не са задължени да съхраняват постройката. Кметът на „Подуяне" Ева Митова обясни, че в квартала масово се съставят актове срещу неизвестни лица. Пародоксалното обаче е, че въпросните неизвестни лица сами започват да разчистват гаражите си, когато разберат, че ще бъде пратени в депото за строителни отпадъци. При липса на собственик районната администрация не може и да си възстанови парите, които е изхарчила за заличаването на гаража.

Общината се опитва да премахва приоритетно съоръженията, поставени в зелени площи и тези, които пречат на движението. В жк „Надежда" пък заради строителството на нова детска градина преди 3 години са били премахнати 30 незаконни гаража.

Всяка втора фирма у нас без дейност. В страната са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45% от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93% от активните фирми са микропредприятия. Близо 6 на сто са малките предприятия, най-малък е броят на средните и големите предприятия, гравитиращ в рамките на 1%. През последните 6 г. са закрити общо 4085 предприятия - 85 големи, 1000 средни и 3000 малки, се посочва в доклад на Българска стопанска камара (БСК).

Фамилният бизнес съставлява около 42% от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20% добавена стойност към БВП на страната и около една трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегват и подценяват от държавните институции. Като цяло структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Това показват данни от доклад на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго, но според докладите на Европейската комисия това е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес. Според международните проучвания само около 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15% достигат третото поколение наследници.

Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнеселит и държавните институции. Нещо повече, според проучването на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнеселитът в България застарява в критични размери. Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35% от тях наближават пенсионната възраст. Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса, които може да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика.

Технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации. Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици - различия както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса.

В доклада се посочва още, че предприемаческата среда в България е по-слабо развита спрямо другите страни в преход. Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи - движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи съставлява около една трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност в сравнение с много други държави.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи - едните са малка (20%), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.