Капитал

Биопроизводители няма да получават нови евросубсидии през 2018 г. Силното усвояване на средствата за биологично производство и агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони през последните години ще доведе до поредно "стесняване" на кандидатите, които могат да получат средства. Според проектозаповед на земеделското министерство през 2018 г. няма да бъдат приемани въобще документи за подпомагане на биологични производители, а по другата схема - за агроекология и климат, е допустимо кандидатстване само за опазване на местни породи в животновъдството, и то под условие - ако има средства за това.

Така три години преди края на настоящия програмен период от възможността за финансиране за общо над 300 млн. евро отпадат различни дейности, включително всички в растениевъдството, а шансът нови кандидати да получат финансиране е силно ограничен.

Нещо повече - това е второто подред "орязване" на потенциалните кандидати за това подпомагане. През миналата година, отново с мотив недостиг на средства, тогавашният служебен министър на земеделието Христо Бозуков спря приема за биологично земеделие и намали дейностите, за които може да кандидатства за агроекология, развивайки публично тезата, че "гъските са изяли субсидиите" само за две години, тъй като на практика са давани допълнителни субсидии на зърнопроизводителите, защото в нивите им гнездят тези птици (виж карето).

Подпомагане само за животновъди, но ако има средства

Земеделското министерство е изготвило проектозаповед, с която ще се ограничи драстично кръгът от кандидати за европейските средства, свързани с екопрактики. Предвижда се изцяло да бъде преустановен приемът на документи по схемата "Биологично земеделие", по която в периода от 2014 до 2020 г. има отделени 102 млн. евро.

Същевременно по схемата "Агроекология и климат" с общо бюджет за шестте години от над 290 млн. евро кандидатстването през тази година ще бъде преустановено с изключение на едно направление в животновъдството - опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. Приемът и по тази схема обаче е под условие - финансова помощ ще бъде отпусната на новите кандидати само ако фонд "Земеделие" потвърди, че има такава възможност.

Изчерпване на бюджетите

Настоящото стесняване на кръга от кандидати за финансиране за екодейности в земеделието се дължи на недостиг на средства и предсрочно постигане на заложените за България цели по програмата за развитие на селските райони, става ясно от доклад към проектозаповедта. В него се казва, че по схемата за биологично производство има недостиг на средства, а по тази за агроекология и климат има известен ресурс, но той не би задоволил "засиления интерес към мярката". В доклада обаче не са посочени конкретни числа.

Различното при схемите за биопроизводство и агроекология е, че те осигуряват финансиране за пет последователни години. Така например, ако кандидат е получил одобрение през 2015 г., той трябва да получава годишно плащане за дейностите, които извършва, включително до 2019 г. Същевременно това означава и че при изчисляването на наличния ресурс по двете схеми трябва да се вземат предвид и сумите по бъдещите ангажименти. В отговор на въпроси от земеделското министерство съобщиха, че изплатените средства за агроекология до момента надхвърлят 70.8 млн. евро, а за биологично земеделие - 49.9 млн. евро. От ведомството обаче не посочиха за какви суми са поети бъдещи финансови ангажименти, което прави и невъзможно изчислението на недостига на средства в схемата за биопроизводство и разполагаемият ресурс за агроекология.

Недостиг на средства и през 2017 г.

Орязването на кандидатите по схемите за биологично производство и агроекология започна още преди две години като големите промени настъпиха в миналогодишната кампания за подпомагане. Тогавашният служебен министър на земеделието Христо Бозуков взе решение да спре приема на нови заявления по схемата за биологично производство, като обяви, че средствата по нея са изчерпани само за две години и дори са поети ангажименти към производители, които ще доведат до недостиг от 96 млн. лв. в края на програмния период. Впоследствие заповедта бе променена, като се допусна прием на документи само за направлението "плащания за поддържане на биологично земеделие".

Направленията, по които може да се кандидатства за агроекология, също бяха орязани до четири през миналата година - за опазване на местни сортове растения и местни породи животни, традиционни практики за паша и поддържане на постоянно затревени площи. По време на тези решения, довели и до протести на земеделски производители в страната, тогавашният министър влезе в пререкания със зърнопроизводителите. Бозуков обяви пред медиите, че "гъските са изяли субсидиите", развивайки тезата, че голяма част от финансирането е давано като допълнителни субсидии за зърнопроизводителите, тъй като в нивите им гнездят гъски. Тогава асоциацята на зърнопроизводителите нарече тази констатация "фрапиращо недостоверна" и "в пълен разрез с фактите".

Същевременно пък биологични производители съобщаваха, че по другата схема - за биопроизводство, има множество кандидати за биологично поддържане на пасища и ливади, но част от тях въобще не се занимават с биоживотновъдство. Тези твърдения не бяха потвърдени официално от агроминистерството.

Българският бюджет става малко по-прозрачен. България отбелязва леко подобрение в оценка за бюджетна прозрачност, където достига 66 от сто пункта през 2017 г. За две години разликата е едва един пункт нагоре, но от 2006 г. повишението е с 19. Това става ясно от доклад за международния Индекс "Отворен бюджет", публикуван от International Budget Partnership (IBP) и "Индъстри уоч", които са партньор на организацията в България.

Плюс за страната е, че предлага значителен обем информация за бюджета - от средносрочната фискална рамка до изпълнението на консолидирания бюджет и състоянието на държавния дълг. Правителството обаче предоставя малко възможности за участие на обществото в процеса - тук България получава едва 22 от сто точки. Подобрение може да се отчете чрез създаването на механизъм за включване на граждани още при планирането на бюджета, препоръчват експертите на "Индъстри уоч" по това перо.

Страната се позиционира на 21-во място през 2017 г. сред 115 държави, докато през 2015 е била на 18-o. Тогава обаче в проучването са включени по-малко държави (102). Лидерите тази година са Нова Зеландия, Южна Африка и Швеция, докато сред страните от региона челната позиция заема Румъния, следвана от България.

Още информация

IBP разпределя държавите в класацията си на пет групи според оценката, която са получили. Лидерите са в групата, която предлага "обширна" информация, а България се позиционира в долната категория - сред страните, които публикуват "значителна" информация. Тук се взимат предвид всички документи в процеса, като всички са достъпни онлайн - средносрочна фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. България получава 66 точки за прозрачната процедура, но оценката може и да се подобри.

"Страната може да постигне бърз напредък, като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, като съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи", отбелязват от "Индъстри уоч". Друга препоръка е изготвянето на кратки и разбираеми резюмета на бюджетните документи на всеки етап от процеса - т.нар. граждански бюджети.

Трябва повече гражданско участие

Повечето правителства по света не създават възможности за гражданско участие в бюджетния процес и България не е изключение от тази тенденция - тук страната получава едва 22 точки от сто. Оценката е над средната за света (12) и над тази в други страни от региона, но остава слаба. Включването на гражданското общество още при планирането на бюджета може да подобри резултата. "Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата", препоръчват от "Индъстри уоч".

Ограничен надзор

Слабо е представянето на България и по отношение на контрола от страна на законодателната власт, като особено ниска е оценката на надзора по време на самото изпълнение на бюджета. "Като положителна стъпка може да се отчете създаването на фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля", считат експертите. "Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета", допълват още те.

Непрозрачната практика

Въпреки относително прозрачната бюджетна процедура, практиката не може да се определи като такава. Така например през януари, месец след приемането на бюджет 2018, бяха раздадени набързо 100 млн. лв. за заплати с цел да се потуши недоволството на работещите в системата на МВР. Това вероятно ще наложи актуализация на бюджета, но това може да се направи чак през есента с гласуването на бюджет 2019.

Друг пример е одобреният през декември втори милиард по спорната програма за саниране. Тъй като държавните финанси излязоха на плюс от над 2 млрд. лв. към края на ноември, управляващите се опитаха да ги наместят с гласуване на извънредни пари. За санирането уж имаше отделени средства, но те не бяха конкретно разписани в бюджет 2017. На финала най-вероятно ще минат като инвестиционни разходи - перо, което се надценява при планирането на бюджета, а впоследствие се използва като буфер.

Сега

Правителството откри, че има корупция при глобите. Ден след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че корупцията у нас е само емоционално състояние и вестникарско внушение, правителството реши да намалява корупционния риск при налагане на глоби.

Работна група от министерства и държавни агенции има 6-месечен срок да предложи решение на проблема, съобщиха от правителствената пресслужба. Този ход изглежда в съзвучие със заканата на премиера Бойко Борисов, който дълго време също отричаше да има такъв проблем, а пред евродепутатите заяви, че "до две-три години ще пречупим корупцията в България".

Задачата на министрите и шефовете на агенции е да анализират законите, по които се налагат глоби, и да предложат промени в тях. Междуведомствена работна група вече е открила редица проблеми - например случаи, в които няколко институции отговарят за едно и също нарушение, правомощията им са или неясни, или се припокриват, а текстовете на законите, по които се налагат глоби, са разтегливи. Сред пропуските в законите е посочена възможността на глобяващия да прецени каква точно санкция да наложи, а размерът на глобата да е в много широк диапазон, например от 100 до 10 000 лв. Това давало "възможности за субективизъм" при определяне на наказанието.

Предложения за промени в Закона за административните нарушения и наказания ще бъдат изготвени от работна група под ръководството на външния министър Екатерина Захариева, която е и вицепремиер по съдебната реформа. С тях ще се въведат понятия като "маловажен случай", "повторно нарушение" и "системно нарушение". В момента имало противоречиво прилагане на закона. Друг проблем е, че преписки се прекратявали незаконно въпреки очевидни нарушения.

Ключова промяна ще е въвеждането на споразумение между органа, който налага глобата, и наказания. Идеята е да се даде възможност на нарушителя да признае вина и да се намали санкцията му. Условията за сделка ще са детайлно описани. "Ще бъдат обсъдени и забрани за сключването й - например в случаите, когато са застрашени животът или здравето на хората или е увредена околната среда; когато на нарушителя са били налагани наказания или санкции за същия вид нарушение за определен период", пише в съобщението. Пречка да се сключва споразумение ще има и когато срещу нарушението има обществено възмущение.

НАП обяви Пампорово за рекордьор по нарушения. Зимният курорт с най-много нарушения на данъчните правила е Пампорово, а Банско се оказа отличник. Това показват досегашните проверки на НАП по хотели, магазини, ресторанти и кафенета и други търговски обекти в близост до ски пистите. Приходната агенция обяви в сряда, че вече е направила над 3000 инспекции. И отчете "положителна тенденция" - нарушенията намалявали. Под 10% от посетените от служители на НАП обекти не били изрядни. Освен това за пръв път тази година неиздаването на касов бон не е най-честото нарушение. От НАП смятат, че въвеждането на санкцията " запечатване на обекти" при при установено данъчно нарушение вече дисциплинира търговците. Наказанието със затварянето обикновено се налага за цял месец и загубата на обороти е по-болезнена за фирмите от глобите.

Най-честото нарушение в зимните курорти този сезон е разминаването между сумите, отчетени с касовите апарати, и наличните пари в касата, посочват от приходната агенция. Данъчните инспектори са планирали 5000 проверки до края на зимата, като ще си партнират в МВР. Те ще проверяват и местата за търговия на едро - борси и тържища. В масирания контрол ще участва и спецзвеното за фискален контрол, което следи движението на стоки, които най-често се използват за ДДС измами.

Стандарт

Приеха на второ четене закона срещу вторичното разграбване на КТБ. Правната комисия в парламента прие и на второ четене закона срещу вторичното разграбване на КТБ, съобщи Канал 3. Нито един член на комисията не гласува против.

Рамо на законопроекта дадоха вносителите от ДПС заедно с депутатите от ГЕРБ. БСП и Обединените патриоти се въздържаха.

Най-важният момент в законопроекта е именно промяната, че се обявяват за недействителни всички прихващания, цесии и фиктивни сделки, по които няма действително плащане.

Законопроектът цели да бъде предотвратено продължаващото повече от три години разграбване на активите, придобити със средства на фалиралата банка, да бъдат възстановени в полза на КТБ неправомерно заличените обезпечения, както и да се даде възможност на синдиците на банката да попълнят в максимална степен масата на несъстоятелността, бе аргументът на вносителите от ДПС - Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид.

Работодатели: Скъпият ток повлече цените на храните. Скъпият ток за бизнеса вече повлече цените на храните въпреки оправданията, че увеличената електроенергия на свободния пазар няма да се отрази върху стоките. Това заявиха от Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОРБ/.

„На годишна база цените на хранителните стоки са нараснали с 3,6%. Още по-голям е ръстът на цените на производител на вътрешния пазар - 5,1 % общо за промишлеността. И това е само началото, тъй като ефектът от повишените цени на електроенергията за бизнеса далеч не е изконсумиран напълно. В същото време, няма промяна в действията на компетентните органи за нормализиране на ситуацията на т.нар. свободен пазар на електроенергия", твърдят от АОБР.

Работодателските организации и Национален синдикат „Защита" внесоха в Столична община уведомление за организираното протестно шествие. То ще се проведе на 28 февруари 2018 г., от 10.30 до 12.30 часа, по маршрут „Пл. Независимост (Ларгото) - Министерство на енергетиката - Народно събрание". В протеста ще се включат членовете на АИКБ, на БСК, БТПП и КРИБ, които създават 86% от брутната добавена стойност у нас и дават работа на 82% от наетите.

Монитор

Всеки пети шеф наема пенсионери за икономия. Всеки пети работодател наема служители в пенсия, показват данни на експерти по подбор на персонала. „Тези служители стават все по-предпочитани, защото са хора с опит и бързо ще влязат в спецификата на работата и от друга страна, защото се съгласяват да работят за по-ниски заплати", обясни пред „Монитор" специалистът по подбор на персонала Маргарита Николчева. Оказва се, че част от фирмите предлагат на служителите от трета възраст 30% по-ниска заплата от тази, която получават работниците в активна възраст. В замяна обаче им предлагат 6-часов работен ден.

„Хората се съгласяват, защото вече имат сигурен доход от пенсиите си, а по-краткият работен ден им позволява да си почиват повече", твърди още Николчева. Най-често пенсионирани служители срещу по-ниска заплата и намалено работно време наемат счетоводни фирми и компании в производството.

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2017 г. показват, че 83 000 българи над 65 години продължават да се трудят.

В сравнение със същия период на 2016 г. броят на работещите се в пенсионна възраст е нараснал с с 18 400. Не всички трудещите се над 65-годишна възраст обаче са пенсионери, защото сред тях има такива, които нямат нужния трудов стаж, за да излязат в заслужена почивка. „В началото на 90-те години много хора работеха в сивия сектор и затова се налага да останат на трудовия пазар по-дълго", обясни пенсионният консултант Стефан Колев.

В края на миналата година чрез бюрата по труда работа са търсели 1937 пенсионери, показват данни на Агенцията по заетостта (АЗ). „Това са основно хора със специалност и дълъг трудов опит. Част от тях успяват да намерят работа за месец-два след регистрацията си в бюрото по труда", обясниха от АЗ.

Според Кодекса за социално осигуряване, продължавайки да работят и след излизане в заслужена почивка, трудещите се могат да увеличат размера на пенсията си. От миналата година пенсионерите, които работят, могат да искат веднъж годишно размерът на пенсията им да бъде преизчислен. До края на 2016 г. останалите на трудовия пазар пенсионери можеха да поискат актуализация на сумата си за старини няколко пъти в годината.

Евросубсидии за фирмите срещу два документа. Фирмите ще подават по-малко документи при кандидатстване за европейски средства по програмата за иновации и конкурентоспособност, обяви пред журналисти икономическият министър Емил Караниколов.

При подаване на документите онлайн не всички документи ще се подписват с електронен подпис. Опростяването дълго време беше искана от бизнеса с цел улесняване на процедурата. Също така управителите няма да е необходимо да вадят документи за липса на задължения от данъчната агенция. Документите ще се изискват от администрацията по служебен път без участието на кандидатстващите, уточниха от Министерството на икономиката.

От министерството подготвят и друга радикална промяна, която в момента се обсъжда от управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), научи „Монитор" от друг източник. Микро, малки и средни предприятия ще могат в бъдеще да подават само два документа при кандидатстване по някои от схемите по най-успешната до момента европрограма. Кандидатите ще попълват заявление за участие и декларация, че фирмите им не са в несъстоятелност и ликвидация. Така бюрокрацията за най-голямата част от бизнеса у нас ще бъде облекчена по определени процедури, по които ще могат да бъдат закупувани машини, издавани сертификати и патенти. Проектите, които ще бъдат подавани по този начин, ще бъдат на стойност до 30 хил. лв.

Близо 500 млн. лв. е напредъкът по ОПИК до момента, каза министър Караниколов. Той добави, че Оперативната програма се развива изключително добре. В контекста на утрешното неформално заседание на министрите, отговарящи за конкурентоспособността, Караниколов заяви, че срещата е изключително важна по отношение на политическото обсъждане на предложенията за обща индустриална политика в Европейския съюз.