Капитал

Годината започва с бюджетен излишък от 1.2 млрд. лв. Годината започва с бюджетен излишък от над 1.2 млрд. лв., или 1.1% от прогнозния БВП, според предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение, година по-рано положителното салдо беше в размер на 884 млн. лв. От страницата на финансовото ведомство става ясно, че превишението тази година се формира заради повече средства, постъпили от данъци и осигуровки в националния бюджет.

Успоредно с равносметката за януари Министерството на финансите публикува и подробна разбивка на приходите и разходите за изминалата година. След като държавата удвои плащанията си през декември, излишъкът за месец се стопи от 2.4 млрд. лв. до 845 млн. лв. Голяма част от допълнително разпределените пари са минали през перото "Капиталови разходи", където сумата се повишава с 1.7 млрд. лв. на месечна база. Тук влизат един милиард за санирането и средства за отделни ведомства, общини и училища.

Плюсът през януари

Както приходите, така и разходите са нагоре през януари спрямо същия период на миналата година. Според предварителните данни данъчните и неданъчните приходи нарастват с близо 16% (над 500 млн. лв.) до почти 3.7 млрд. лв. Фактор за повишението е увеличението на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с един пункт, което влезе в сила от началото на годината. Принос вероятно има и потреблението на домакинствата, от което се повишават постъпленията от ДДС към бюджета.

Промяната при разходите по консолидираната фискална програма е по-скромна - разплащанията възлизат на близо 2.5 млрд. лв., което е с 1.4% над миналогодишната. Тук ефект оказват по-високите пенсии, които се увеличиха общо с малко над 2.4% миналата година, скокът на минималната заплата до 510 лв., ръстът на някои обезщетения като тези за безработица и отглеждане на дете.

Къде отиде излишъкът

Успоредно с предварителните данни за януари Министерството на финансите публикува и подробна разбивка на приходите и разходите за изминалата година. Бюджетът на държавата е на плюс от 845 млн. лв. през 2017 г., което се равнява на 0.8% от прогнозния БВП. Положителното салдо идва от излишък както по националния бюджет (309 млн. лв.), така и по европейските средства (536 млн. лв.).

Месец по-рано обаче приходите надвишаваха разходите с 2.4 млрд. лв. Но по традиция в последния месец на годината правителството буквално удвои плащанията си - от средно между 2.4 и 2.6 млрд. лв. на месец до 4.9 млрд. лв. Голяма част от парите са минали през перото "Капиталови разходи", което се повишава с цели 1.7 млрд. лв. само през декември (до над 3.75 млрд. лв.).

Голяма част от средствата обаче трудно могат да се нарекат инвестиционни. Един милиард от сумата през декември отива за регионалното министерство, за разплащания по спорната програма за саниране. Други 230 млн. лв. набързо бяха разпределени преди празниците за отделни ведомства, общини и училища.

И въпреки допълнителните пари, разпределени през декември, разходите за инвестиции към края на годината се равняват на едва 60% от разчетите към закона за бюджета. И с 2.7% под сумата от 2016 г.

Приходите и разходите

Ако изключим помощите от ЕС, приходите към бюджета през миналата година се равняват на 33.8 млрд. лв., или с 8.8% над постъпленията през 2016 г. Основният принос e на данъчните приходи, а по-точно - постъпленията от ДДС, социални и здравноосигурителни вноски, които нарастват съответно с 9% и 14.3%. Причината може да е по-висока събираемост на средства, но фактори са също по-силното потребление на домакинствата и повишението в размера на социалните плащания през изминалата година.

Разходите също нарастват спрямо 2016 г. - с 6.2% до 33.6 млрд. лв. Повишението се дължи основно на по-високите разходи за персонал, които през 2017 г. достигат над 7.9 млрд. лв. (с 11% нагоре), и сумите, разпределени за социални плащания, стипендии и субсидии, които допринасят с 3.2 пр. п. към общото увеличение.

Борбата с корупцията започна с PR акция в Септември. Прокуратурата и новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) проведоха показна акция в сградата на община Септември. В четвъртък пред медиите маскирани служители на комисията изведоха кмета Марин Рачев (ГЕРБ).

От изказвания на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова и ръководителя на Специализираната прокуратура Иван Гешев стана ясно, че срещу Рачев вероятно ще бъдат повдигнати обвинения за длъжностни престъпления.

"От името на Специализираната прокуратура и ръководството на прокуратурата мога да заявя, че е подготвен списък с общини, за които е имало в различните райони сигнали за злоупотреби", каза Арнаудова, цитирана от "Фокус". "Във всички случаи, в които се съберат доказателства, че длъжностното качество на кмета пречи или затруднява, или създава опасност да се повлияе на свидетелите, или да се затрудни разследването, Специализираната прокуратура е в пълна готовност и ще процедира идентично и ще внася искания за отстраняване на кметове от длъжност. Уверявам ви, че съвсем скоро ще се видим в друг град", каза още Арнаудова, която освен говорител на Сотир Цацаров отговаря и за противодействието на корупцията във Върховната касационна прокуратура.

"Разследването срещу кмета на община Септември е в начален етап", коментира ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев, който заедно с Арнаудова бе в Септември. От изказването му стана ясно, че се разследват обществени поръчки за строително-монтажни работи на обща стойност над 13 млн. лв., които са били възложени на фирми, "управлявани, представлявани и собственост на втори братовчедки, съпруги и други негови роднини". Стана ясно също, че се разследват договори отпреди една година.

Еклектика или стил ранен ДАНС

Късно следобед в четвъртък от КПКОНПИ изпратиха прессъобщение, в което се похвалиха "с първа акция по реда на новия антикорупционен закон". В информацията се казва, че служители от дирекция "Противодействие на корупцията" към комисията са участвали в "специализирани процесуално-следствени действия" (макар че в наказателния процес процесуалните действия не се делят на специализирани и други). В прессъобщението се цитира и ръководителят на въпросната дирекция Антон Славчев, който е заявил, че е бил осъществен "много добър синхрон с наблюдаващите прокурори и следователи" и не е било допуснато изтичане на информация.

Ангел Славчев е бивш служител на ДАНС и според източници на "Капитал" от сектора за сигурност е от близкото обкръжение на зам.-директора на агенцията Недялко Недялков, който пък беше назначен на поста от правителството на Пламен Орешарски след опита за ръководител на агенцията да бъде инсталиран Делян Пеевски.

По своята показност акцията в община Септември напомня на акциите от първите дни на ДАНС през 2008 г., когато маскирани служители извеждаха от държавни учреждения разследвани за корупция. Нито една от тези акции не завърши с осъдителни присъди.

От думите на прокурор Иван Гешев стана ясно, че разследването е на начален етап (при това положение не става ясно защо се прави показна акция). Ръководителят на спецпрокуратурата каза, че "предметът на досъдебното производство е доста по-широк" и това е "първоначалното обвинение" (според прокурор Арнаудова обвинение няма и такова ще бъде повдигнато в петък). "Прокурорите ще преценят дали и към кой момент ще се съберат доказателства, включително и за организирана престъпна група за източване на община Септември", каза още Гешев. Последното твърдение влиза в конфликт с Наказателно-процесуалния кодекс, който задължава прокурорът и разследващите органи "да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото".

Интересното в случая е, че служителите на КПКОНПИ нямат полицейски правомощия (не могат да задържат до 24 часа) и нямат правомощие (за разлика от служителите на МВР, и то в изключително редки случаи) да прикриват лицето си, както направиха в четвъртък.

Сега

За 10 години контрабандата на цигари е ощетила бюджета с 4 млрд. лв. За последните 10 години незаконната търговия на цигари в България е ощетила хазната с над 4 млрд. лв. Това показват оценки на Института за пазарна политика (ИПИ), направени на база на данни от Агенция "Митници" и данни на незаконната търговия от KPMG. Те са публикувани в детайлен преглед на акцизната политика за тютюневите изделия в България и ефектите й върху незаконния пазар.

Големият бум на незаконни цигари у нас е през 2010 г. Тогава те достигат 30.7% от всички продажби. Приходите за криминалния свят от тази нелегална търговия са варирали между 450 и 640 млн. лв., а загубите за бюджета от неплатени акциз и данъци се изчисляват за над 800 млн. лв.

Въпреки че през последните години се забелязва свиване на мащабите на контрабандата, тя все още остава значителна. За 2016 г. оборотът на незаконната търговия се оценява между 120 и 170 млн. лв. Това е ресурс, който в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта, посочват от ИПИ. Реално за този период в ръцете на престъпния свят са останали чисти между 2.5 и 3.5 млрд. лв. До около 7% е паднал делът на цигарената контрабанда през 2016 г. Това се равнява на близо 1 млрд. къса цигари, с които хазната е ощетена с около 200 млн. лв.

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия е с източник вътре в страната. За това говорят марките на намерените кутии, които не са предназначени за легалния местен пазар и са създадени единствено за незаконно пласиране. Отчита се и видимо преливане на количества между нелегалния и легалния пазар. Според авторите на доклада това означава, че борбата с незаконната търговия трябва да се води не само на границата, а и спрямо производството на цигари вътре в страната.

През последните години все повече расте незаконният пазар при тютюна за пушене, или т.нар. тютюн за ръчно свиване. При него сивият сектор е над 75%, което се равнява на около 646 тона нарязан тютюн, основно произведен в България.

Огромен ръст на контрабандата в първите години след влизането в ЕС се забелязва и в други страни от Източна Европа, се посочва в изследването. Вероятната причина е по-рязкото вдигане на акцизните ставки в опит за догонване на европейските нива.

От началото на тази година акцизът за тютюневите изделия бе завишен за пореден път, с което страната ни вече достигна минималните ставки в ЕС - 90 евро на 1000 къса. Препоръките на ИПИ са в средносрочен план тези нива да бъдат запазени, както и да се засили борбата с незаконната търговия. По данни на петте големи тютюневи компании от Инициатива "Срещу незаконната търговия", публикувани през лятото на 2017 г., България се нарежда на осмо място по дял на незаконната търговия с цигари в Евросъюза.

Национална гордост

Премиерът Бойко Борисов неколкократно отчита, че страната ни е на първите места в Европа в борбата с контрабандата. По повод изискванията към България за спазването на върховенството на закона той разказа за срещата си с президента на Швейцария Дорис Лойтхард, по време на която той изтъкнал, че България е сред първите три-четири държави в Европа, които се справят с контрабандата на цигари най-добре. "Швейцария е много по-зле. Сега искам ти, миличка моя, да ми отговориш защо така? Това ме притеснява", казал премиерът на гостенката. Тя затворила папката и казала: "Какви други теми имахме още?"

Борисов: Нарочно не пускат България в Шенген. Бойко Борисов обвини западните лидери, че си измислят причини България да не бъде приета в Шенген. "България плаща за действията на големите играчи на световната сцена. Тук има и една голяма несправедливост. Най-добре пазената граница. Не е справедливо да си измисляте някакви мотиви, които ги няма", каза премиерът по време на лекция "Нова роля на Балканите - решения за повече сигурност и по-добро управление на миграцията" в Брюксел, съобщи БНР.

"ЕС плащат за това, което САЩ, Русия, Китай и Турция, водени от своите геополитически интереси, предизвикаха в Сирия, Либия и Афганистан. Провалът ни във външната политика, допускането на геостратегическите играчи в света да защитават или да обслужват своите интереси - всичко на практика се обърна и дойде като проблем в Европа. Знам, че това не е модерно, знам, че това е рисковано да се говори, но това са истините и до този момент никой не е могъл и да ме обори", гневи се Борисов. Българският премиер посочи, че арабската пролет е станала европейска зима и е нанесла огромни щети. Според него успешното справяне с кризата с мигрантите не е възможно без споразумението с Турция, за спазването на което ЕС плаща, както и споразумение с Италия, и добавя: "България е пример за това как бързо успяхме няколко правителства да направим заграждения".

Само преди дни баварският министър на вътрешните работи Йоахим Херман се обяви срещу приемането на България в Шенгенската зона. Той изрази позицията на Християнсоциалния съюз (ХСС), който е баварският партньор на управляващия Германия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел. Според баварския министър разширяването на Шенген не може да става за сметка на сигурността на германските граждани. Той вижда опасността в "прогресиращата корупция и големите проблеми с организираната престъпност в Румъния и България".

"Искам немското общество да знае, че България се отнася много ангажирано към своите ангажименти. Холандската телевизия беше 4-5 дни на границата да снима и видя, че бежанската вълна на нашата граница е нула, и се надявам, когато го види министърът на Холандия, да се зарадва. И ако така колегите от другите страни си вършат работата, няма изобщо това да е тема в Германия", контрира тогава Борисов по време на среща на бизнеса с правителството в София. И добави: "Ние реално сме в Шенген. Ние пазим шенгенската граница най-добре от всички. Всички са заявили, че България е абсолютно готова за Шенген".

Холандия също е сред страните, които са твърдо против приемането на България в Шенген. Когато през септември миналата година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова България и Румъния веднага да станат част от Шенген, холандският премиер Марк Рюте обяви: "Юнкер е романтик. Мисля, че когато някой има видения, трябва да се консултира с лекар". Според него "има твърде много опасения за контрола на границите и корупцията" в България и Румъния. Очаква се Рюте да посети България на 6 февруари, като Борисов обеща лично да го разходи по границата, за да се увери колко е сигурна.

Стандарт

Ананиев преброи 439 млн. лв. дългове на общинските и държавните болници. Към 30 ноември 2017 г. задълженията на общинските болници и на тези с над 50% държавно участие са 439 млн. лв., заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той отговори на актуални устни въпроси, отправени от депутатите-членове на комисията по здравеопазването в НС.

Дълговете за месец декември същата година са 22 млн. лв. Най-голям дял в общите задължения имат едноличните акционерни дружества - при тях дълговете са 245 млн. лв., продължи министърът. Просрочените задължения на тези лечебни заведения към 30 ноември 2017 г. са 157 млн. лв. Дълговете на общинските лечебни заведения за миналата година са за 98 млн. лв. А просрочените задължения на общинските болници към края на 2017 г. са 43 млн. лв.

Ананиев добави, че увеличението на задълженията и просрочията в сравнение с 2016 г. са нисък процент.

КЕВР получава още правомощия върху търговията с ток. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ ще получи функции по отношение на търговията на едро на организирания борсов пазар на електроенергия. В момента Министерството на енергетиката е представило за обществени консултации Проект за промяна в Закона за енергетиката.

В същото време и от КЕВР готвят становище, в което ще бъде разписано детайлно правомощията на енергийния регулатор. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ Иван Иванов по време на днешното заседание на подкомисията за наблюдение на дейността на КЕВР към парламентарната Комисия по енергетика. Иван Иванов се надява в следващите месеци Народното събрание да приеме тези промени, за да може КЕВР да получи тези правомощия. Освен това той ще поиска от правителството в лицето на финансовия министър и допълнителни средства за създаването на отдел, който да се занимава изцяло с тези функции.

Председателят на КЕВР поясни, че регулаторът ще получи правомощия единствено за мониторинг на пазара на едро на електроенергия. "След увеличаването на количеството електроенергия на борсата нашите отговорности безспорно ще нараснат, защото трябва при такъв централизиран пазар да бъдем особено бдителни, за да не се допуснат нарушения", заяви Иванов.

Монитор

Квалификацията е ключова за европейската индустрия. Сега е моментът да гледаме напред, няма да измислим нови индустрии, това, което Европейската комисия може да направи като добавена стойност, е в сферата на уменията, заяви еврокомисарят по вътрешен пазар и промишленост Елжбета Бенковска в София.

Еврокомисарят постави акцент върху уменията, като заяви, че те са сред най-важните фактори за бъдещето на европейската индустрия. По думите й роботите няма да отнемат работата на хората, ако те са добре обучени и образовани. „В началото бях убедена, че може би роботите ще отнемат работни места, сега не знаем какво ще стане след 10 или 15 години, какви нови работни места ще се създадат, какви професии ще изчезнат или ще се появят, каза Бенковска". Тя и министърът на икономиката Емил Караниколов дадоха съвместна пресконференция след края на заседанието на Неформалния съвет по конкурентоспособност с участието на министрите, отговарящи за ресорите "Индустрия" в НДК.

Бенковска каза, че на заседанието е било отчетено, че в следващия европейски бюджет е много важно европейските индустрии да бъдат взети предвид при планирането му. Сред дискутираните теми са били дългосрочните перспективи пред европейската промишленост, цифровизацията, кръговата икономика, суровините и уменията.

Еврокомисарят подчерта важността на единния пазар за европейската промишленост. Тя призова призова в рамките на българското председателство да бъдат финализирани две досиета, които са важни за единния пазар - електронната карта и информационен инструмент за единния пазар. Попитана дали услугата за електронната карта ще бъде приета в рамките на мандата й, Бенковска заяви, че се надява това да стана.

Кръговата икономика предвижда пакет от мерки за енергоемките индустрии, който да ги подготви за новите начини за правене на бизнес за да правим бизнес, коментира още Бенковска и уточни, че този пакет надгражда предходна европейка инициатива за суровините. „Ние нямаме достатъчно суровини в Европа, затова ни се налага използваме повторно всичко, което се произвежда", допълни еврокомисарят и даде за пример автомобилостроенето, в което вече се правят автомобили, които след години ще може да се разглобят и от тях да се сглобят нови. „В автомобилостроителната промишленост със сигурност се виждат като под микроскоп всички тенденции и трудности, които се случват в индустрията", каза Бенковска.

„Дългосрочната индустриална политика трябва да бъде базирана на развитието на конкурентните предимства на европейската икономика, а именно ключовите активи, добрата физическа и цифрова инфраструктура, уменията на работната сила, иновационния потенциал, доброто функциониране на пазарите, предвидимата регулаторна рамка, както и ефективното управление", заяви министърът на икономиката Емил Караниколов. По думите му науката и образованието трябва ефективно да се влеят в икономиката, а иновациите трябва да се превърнат в пазарен продукт.

Близо половин милиард евро от ЕС за жп линията Елин Пелин-Костенец.

471,5 милиона евро от фондовете на ЕС за сближаване ще бъдат отпуснати за обновяването на железопътната линия между Елин Пелин и Костенец, съобщи Европейската комисия. Тази отсечка е част от високоскоростната железопътна линия между София и Пловдив по коридор от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). От Берлин до Атина коридорът прекосява осем държави в ЕС и свързва страните от Централна и Южна Европа.

Еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу коментира, че железопътните линии подпомагат развитието на българските региони и ще допринесат за изграждането на конкурентоспособна и чиста икономика. От 2007 до 2013 г. ЕС осигури над 100 милиона евро за железопътната линия София-Пловдив. С тези средства беше изградена отсечката между Септември и Пловдив.

Отсечката Костенец-Септември получи финансиране до 151,5 милиона евро от ЕС. Когато приключат работите по линията София-Пловдив, пътниците ще могат да се придвижват между двата града за по-малко от 80 минути при скорост до 160 километра в час.