Капитал

Делът на контрабандните цигари падна до 6% от потреблението. Потреблението на цигари без платени акцизи е достигнало най-ниските нива през последните 10 години и е 6% от пазара. Данните са към третото тримесечие на 2017 г. и са резултат от изследване на база на изхвърлените цигарени кутии. То се прави по поръчка на пет цигарени компании. В сравнение с второто тримесечие на миналата година понижението е с един процентен пункт.

Какви са нелегалните цигари

Най-често срещаните цигари без акциз, които са намерени при проучването, са два бранда на пловдивската "КТ интернешънъл" (свързана с групата на "Винпром Пещера") - Merylin и Corset, които държат общо 15.5% от нелегалния пазар, както и гръцките Karelia, съобщиха за "Капитал" източници, запознати с проучването.

За поредна година 1/3 от нелегалните цигари са т.нар. illicit whites - марки, които са създадени с цел да се продават единствено незаконно и нямат аналог на легалния пазар. Те продължават да бъдат сериозен проблем, тъй като марките постоянно се сменят, но обемът е един и същ, което говори за сериозна организация на каналите на разпространение на тези продукти.

Най-много в Хасково

Все още обаче има множество градове, в които делът на нелегалната търговия е в пъти над средното за страната. Това са Хасково с дял от 21.3%, Велико Търново, където за едно тримесечие делът на контрабандните цигари се е удвоил и е стигнал 16%, Пазарджик, Сливен, Видин и др. Увеличение на потреблението на нелегални продукти на нива над средните за страната има в Пловдив и Добрич.

В същото време градът, рекордьор по изпушени контрабандни цигари - Свиленград, бележи спад до 8% от потреблението спрямо 44% през второто тримесечие на 2017 г. За пръв път от 10 години, откакто се провежда изследването, граничният град бележи такъв нисък процент нелегални продукти, при положение че е достигал нива над 80%.

Драстично намаление на нелегалните продукти има в Дупница, Монтана, Габрово и Сандански.

Най-ниско потребление на цигари без бандерол има в Габрово и Монтана. А в София нивото е 4.5%.

Без промени в акциза

Финансовият министър Владислав Горанов е отбелязал, че е рано ЕС да увеличава минималните акцизни ставки за цигарите от 90 евро за 1000 къса и че България ще поддържа тази политика и че през следващите три години не планира увеличение на акциза.

Премиерът Бойко Борисов е отбелязал на представянето, че проучването на незаконната търговия с цигари дава най-обективни и точни данни за реалните резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, като в същото време щетите от незаконната търговия с цигари за общия европейски бюджет са близо 100 млрд. евро годишно. "Положителната тенденция е трайна, а не моментно състояние, в резултат на което и приходите в бюджета бележат нарастване", коментира Борисов.

Според главния прокурор Сотир Цацаров резултатите не бива да бъдат успокоителни, тъй като има градове с маржове на контрабандно потребление, които са високи, като Хасково, Велико Търново и Пазарджик.

Вътрешният министър Валентин Радев отбеляза, че през миналата година са проведени 43 специализирани тематични операции, 1154 проверки на обекти, като са задържани 50 млн. къса цигари, над 48 тона нарязан тютюн и са предотвратени щети за близо 16 млн.лв.

"Данните от акцизите показват ръст на прихода, но това се дължи на ръста на самия акциз през 2017 г. Реалният спад е при физическите количества (брой късове) и той е 0.9%. Ако проследим спада на акциза през годината ще видим, че той е бил най-значителен в началото на годината, когато имаше парламентарни избори" коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира, че "като цяло данните са добри и показват ниски нива на контрабандата, което може да ни кара да си мислим, че някои процеси са необратими" и уточни, че визира изтласкването от нелегалния пазар на бългрските производители, които са заемали сериозни дялове, липсата на устойчиви канали от Гърция, както и на малки производители на нелегални продукти.

Първите електробуси на София вероятно ще са китайски. Първите 20 електробуса за градския транспорт в София ще бъдат доставени от китайската фирма Zhengzhou Yutong Bus Co. Ltd. ("Джънджоу юйтун бус ко.). Дизелови автобуси на същия производител вече се движат по няколко линии в София, след като китайският производител спечели поръчка за 110 превозни средства на Столичната община от 2014 г. В електро търга се яви само един участник, което не говори за перфектно организиран търг от страна на общината, а сега става ясна и цената: 16.7 млн. лв. без ДДС.

Новият търг за лизингова доставка за електробусите е от лятото на миналата година и все още няма официално излъчен победител, но по всичко личи че това ще е единственият кандидат в процедурата - "Евролийз ауто" ЕАД. Документите на фирмата бяха одобрени от оценителната комисия на "Столичен автотранспорт" в първоначалните стъпки на процедурата. През миналата седмица беше отворена и ценовата оферта на дружеството. За момента "Столичен автотранспорт" не дава индикации, че ще прекрати процедурата заради участието на един-единствен кандидат.

Крайният срок за офертите в търга е удължаван два пъти с по един месец - от октомври до декември, а офертата на "Евролийз ауто" е подадена 40 минути преди последното удължаване на срока до 4 декември 2017 г., показват протоколите на "Столичен автотранспорт". В първоначалната документация на автомобилния доставчик има редица пропуски, които общинското дружество му позволява да коригира.

Китайски автобуси на български лизинг

"Евролийз ауто", което е собственост на "Еврохолд България" АД, предлага да достави 20 електробуса от модела Yutong ZK6128 на Zhengzhou Yutong Bus Co. Ltd. на обща цена 16.7 млн. лв. без ДДС. Според условията на поръчката сумата трябва да бъде изплатена на 96 равни вноски за осем години. Постигнатата цена е с около 10% по-ниска от прогнозната стойност на общината от 18.5 млн. лв.

Всеки от електробусите ще струва по 760 хил. лв. В поръчката е включена и доставката на пет зарядни станции с мощност 120 кВтч на единична цена 138 хил. лв. и десет зарядни станции с мощност 60 кВтч, които ще струват по 70 хил. лв. Автобусите и станциите трябва да бъдат доставени до шест месеца след подписването на договора и вероятно ще тръгнат по софийските улици в края на годината.

Доставчици с история

Китайските автобуси станаха част от автопарка в столицата, след като Zhengzhou Yutong Bus Co. Ltd. спечели общинска поръчка за доставка на 110 дизелови автобуса. В търга тогава участваха 10 компании от Китай, Турция, Чехия, Полша и Германия. Тогава Yutong предложи втората най-ниска цена след тази на турската "Карсан отомотив", но въпреки това беше класирана на първо място. Обществената поръчка беше обжалвана от "Ивеко Чешка република", но Висшият административен съд не уважи жалбата.

И автомобили за градския транспорт

"Еврохолд България" АД ще доставя и 60 автомобила на лизинг на общинската фирма "Център за градска мобилност". Дъщерното й дружество "София моторс" спечели обществена поръчка за доставка на 30 бензинови автомобила тип ван, 20 дизелови вана, 10 леки бензинови коли тип хечбек с бюджет 1.39 млн. лв.

Фирми от автомобилния бранш критикуваха процедурата заради ограничителни условия. Според документацията на ЦГМ бензиновите ванове трябваше да са с изключително конкретни измерения: междуосие минимум 2800 мм и дължина не повече от 4400 мм. Както показа наскоро проучване на "Капитал", повечето превозни средства в тази категория не покриват тези изисквания.

Сега

За неизпълнена търговска сделка ще се влиза в затвора. Промени в Наказателния кодекс (НК), предлагани от правителството и внесени в парламента, могат да развържат ръцете на прокуратурата и да доведат до присъди и влизане в затвора на всеки търговец, който не изпълни свое задължение по договор. За това алармира ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет и бивш шеф на парламента проф. Пламен Панайотов.

Ще бъдат засегнати ръководителите - управители и директори, на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително шефове на болници. Досега при неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Идеята на управляващите обаче е да се носи наказателна отговорност и признатите за виновни да имат качеството на престъпници.

Поправките не бива да се приемат, защото всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би се третирало като престъпление, обясни Панайотов в силно критично интервю за lex.bg. "Това са разпоредби, които не дават никаква яснота относно критериите за това кога дадено поведение ще се счита за престъпно", смята той.

Според поправките наказание се предвижда за всеки, който не изпълни свое задължение, и от това произтекат вредни последици за другиго, за фирма или за търговско обединение. Такъв човек може да бъде даден на прокурор и да бъде обвинен и съден за длъжностно престъпление. Тъй като досега почти няма осъдени по този текст от НК, ще отпадне изискването законът да е нарушен с цел облага за себе си или другиго. Панайотов смята, че именно там е проблемът. Според него така едно дисциплинарно нарушение може да доведе до криминално разследване. "В случая първият въпрос, който се поставя, е оттук насетне всяко ли нарушение на служебните задължения, което доведе до каквито и да е вредни последици, ще бъде престъпление", заявява той.

"Да си представим, че има каквото и да е нарушение или неизпълнение на служебните задължения на едно длъжностно лице в частния сектор. Да речем, че управител на ООД или изпълнителен директор на АД е сключил договор, независимо с какъв предмет, между съответното търговско дружество и друг стопански субект. По едни или други причини сме поставени в хипотеза на неизпълнение на договора, което е свързано с нарушаване на служебните задължения от това длъжностно лице. Произтичат и някакви вредни последици, които в ред случаи могат да са и значителни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско-правни последици. То не може по принцип да се криминализира. А от начина, по който е формулирана разпоредбата, ще излезе, че всяко неизпълнение на какъвто и да е граждански договор може да постави въпрос за носене на наказателна отговорност", обясни Панайотов.

Бившият шеф на парламента не е единственият, който смята промените за ненужни. Отрицателно са се изказали и от Върховния касационен съд, откъдето е дадено становище по законопроекта. "Мотивите към настоящия законопроект са твърде общи и неконкретни, като за някои от нововъведените разпоредби дори липсват", пишат съдиите. Те дори посочват, че и в момента има текстове срещу подкупа в частния сектор и не е нужно да се пишат нови.

Управляващите се мотивират, че трябва да криминализират търговията с влияние в частния сектор и да прецизират текстовете за длъжностното престъпление. Те разширяват понятието за това кой е длъжностно лице и може да отговаря за подобни престъпления, като добавят всяка професия, регулирана със закон - архитекти, лекари, адвокати.

Депутатите спешиха закона за бързо изграждане на е-мрежи под страх от глоби. Под заплахата от жестоки глоби от Брюксел парламентът най-сетне се разбърза да приеме закон, който ще направи прокарването на мрежи за интернет, телевизия и т.н. по-лесно и по-евтино и едновременно с това ще ограничи честото разкопаване на улици за полагане и ремонти на различни тръби и кабели.

От миналата седмица проектозаконът за електронните съобщителни мрежи скоростно се придвижва по комисиите в Народното събрание, за да може да влезе в пленарната зала и най-сетне да бъде одобрен на второ четене. Той отлежава в парламента от миналото лято, а трябваше отдавна да е в сила, за да влезе страната ни в крак с правилата на ЕС в тази област. Преди дни Европейската комисия обяви, че дава България на съд именно защото не прилага Директивата от 2014 г. за намаляване на разходите за бързо изграждане на съобщителни мрежи. Това е последната фаза на наказателната процедура, започнала още през 2016 г. Сега ЕК настоява Съдът на ЕС да наложи на държавата нарушител глоба в размер на 22 226 евро (приблизително 44 000 лева) за всеки ден неспазване на евродирективата.

Смисълът на директивата е да улесни и насърчи различните доставчици на мрежови услуги - телекомуникации, ток, вода, парно, газ и т.н., да си партнират в разполагането и експлоатацията на трасетата и съоръженията си. За целта в нашия проектозакон се предвижда създаването на единна база данни, в която всеки мрежов оператор да регистрира мрежата си, да съобщава за планирани ремонти и за предстоящи инвестиции, така че, ако предстои да копае за разполагане на подземна инфраструктура, да може да се съчетае с други фирми, които работят в същия район. Такова съчетаване на проекти и съответно споделяне на разходите може да стане и когато се изгражда например поредната отсечка на метрото или на магистрала.

За целта ще бъде създадена специална платформа, наречена Единна информационна точка (ЕИТ). Чрез нея фирмите ще си обменят информация, като основната цел е да си съгласуват строителните и ремонтните работи и така да се сложи край на безразборно и непрекъснато разкопаване на улици. Когато община реши например да започне ремонт, чрез портала тя ще може да отправи покани към различните мрежови оператори - топлофикация, водоснабдяване, електроснабдяване, телекоми и други, ако имат нужда да подменят или ремонтират своя инфраструктура в същия участък, да се включат и да споделят разходите по копаенето.

Заплаха

Закъснението на България се признава и в мотивите към законопроекта. Там се посочва, че "неизпълнението на задълженията за пълно транспониране на Директивата продължава и съществува реална опасност ЕК да сезира Съда на ЕС и да поиска налагането на значителни финансови санкции за България, считано от 15 август 2015 г.". По груби сметки това означава, че към днешна дата България е натрупала хипотетични глоби на стойност над 40 млн. лева и сумата ще продължава да расте. Разбира се, до осъждане и санкции няма да се стигне, ако София покаже, че е започнала да прилага евродирективата.

Стандарт

Бизнесът иска оставката на енергийния министър. Три работодателски организации поискаха оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Това са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бизнесът смята, че енергийният шеф не се справя с проблемите в сектора и не провежда реформи.

В изявление на трите организации, качено на сайта на БСК се казва:

„На 2 февруари 2018 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова си позволи в ефира на БНТ да изрече серия от неистини, което говори или за целенасочено заблуждаване на общественото мнение, или за липса на професионализъм. В интервюто си пред БНТ министър Петкова говори за „свободен" пазар на електроенергия, върху който държавата не можела да влияе, удобно пропускайки факта, че на същия този „свободен" пазар на практика участват само две дружества, собственост на държавата, чрез борса, също собственост на държавата. АИКБ, БСК и КРИБ, представляващи над 80% от българският бизнес, категорично не приемат подобно нагло поведение от страна на представител на изпълнителната власт. Това поведение още веднъж доказва правилността на решението ни да откажем участие в поредната безплодна среща с министъра на енергетиката, да сезираме Комисията за защита на конкуренцията във връзка с цените на електроенергията, както и да организираме мащабен протест срещу безобразията в енергетиката, който ще се проведе на 28 февруари т.г., от 11.00 часа.

Заради неистините и манипулациите, заради неспособността й да се справи с проблемите в сектор „Енергетика" и, най-вече, заради изоставените реформи, настояваме за оставката на Теменужка Петкова", пише още в изявлението.

* * * * * * * *

На обвиненията, че не извършва реформи в енергетиката, министър Петкова е отговаряла, че резултатите от дейността на държавните енергийни дружества категорично доказват наличието на реформи в енергийния отрасъл.

По думите й, когато правителството на ГЕРБ е поело управлението през ноември 2014 г., загубата на дружествата от групата на БЕХ възлизаше на 247 млн. лв. По първоначални данни през 2017 г. компаниите от холдинга ще приключат с положителни резултати. Макар и минимална, печалба ще реализира и НЕК", е отговаряла на обвиненията Теменужка Петкова.

По-ниски комисиони в банки, ако сме в чужбина. От началото на годината гражданите на държавите членки в Европейския съюз ще плащат по-малко на банките, ако решат да пазаруват с карта в друга държава от ЕС.

Ще плащат по-малко и ако теглят пари от банкомат там. Това предвижда нова евродиректива, влязла в сила от този месец.

Друга важна промяна, която засяга и българските граждани, е вменяването на задължение към банките задължително да възстановяват пари на хора, които са загубили пари от сметките си заради клониране на банкова карта, хакване на банковата сметка, съобщава economic.

Когато се извършва трансгранично плащане в евро или шведски крони в рамките на ЕС, банката, в която е регистрирана сметката и картата не може да иска допълнителни такси освен тези, които би начислила за еквивалентна национална операция. Дори банките, които се намират в страни от ЕС извън Еврозоната, каквато е България, трябва да спазват това правило.

Новите правила включват преводите между банкови сметки в различни страни от ЕС, теглене на пари от банкомати в страни от ЕС, плащания с дебитни или кредитни карти в ЕС, както и операции по директен дебит. Например, ако таксата на вашата банка за теглене на пари от банкомат на друга банка във вашата страна е 1 лев, банката трябва да начислява същата такса, когато теглите пари в друга страна от ЕС.

Трябва да се има предвид, че комисионните на банките за превалутиране остават. Когато се извършва плащане за нещо в ЕС с кредитна или дебитна карта, търговците и банките не могат да начисляват допълнителна такса, само защото използвате определена карта.

Това правило се прилага за всички покупки с карта (в магазини и по интернет) във вашата страна или в друга страна от ЕС. American Express, Diners Club и служебните или корпоративните кредитни карти, при които плащането е за сметка на работодателя, не са обхванати от новите правила на ЕС за платежните услуги и е възможно да бъде начислена допълнителна такса, когато се използват такива карти.

Монитор

Ядем двойно повече месо, отколкото плодове. Българинът изяжда годишно двойно повече месо, отколкото плодове. Основен дял в храната на трапезата взима пилешкото, като за 12 месеца над 56 млн. пилета отиват сготвени на масата. Това показват данните на Министерството на земеделието и храните, с които „Монитор" разполага. По-голямата част от тях са хуманно убити в кланници, а около 1,3 млн. са заклани вкъщи. Общо изядените тонове пилешко са 109 640. Произведените за консумация прасета пък са около 1,1 млн. за година. Общото им тегло, подадено от свинефермите, е над 150 хил. тона. Останалата част до 212 хил. тона месо, изядени годишно, се пада на говеждото. За сравнение изядените плодове годишно са около 103 хил. тона.

Проста сметка показва, че ядем двойно повече месо, отколкото плодове.

Анализ на данни от Европейския съюз пък показва, че България е една от страните, в които се консумира най-евтино месо в ЕС. То е около два пъти по-евтино, в сравнение с това на пазарите на другите членки. Единствено в Полша барбекюто излиза по-малко пари, отколкото в България.

Най-предпочитаното за консумация месо от българина остава пилешкото - по 12 кг средно на човек годишно. Следват: свинско - 10 кг, кайма смес - 7 кг, говеждо или агнешко - по 1 кг, от други животни - 2 кг и др.

Продължава тенденцията на спад на консумацията на говеждо и агнешко месо като причините са по-високите цени на този вид мръвка, ниската покупателна способност на българите, както и липсата на традиции в консумацията на такова месо, отчитат експерти.

Пак според тях родното производство на птиче месо задоволява около 60 на сто от пазара на месо у нас и съставлява повече от половината от търсенето на месо в страната. С промишлено производство на птиче месо се занимават над 100 ферми в страната.

Животински пазари пък има на 28 места, основно в по-малките провинциални градове. Те се организират традиционно в неделя и там се продават живи животни, които могат да се заколят вкъщи.

Всичките продажби и производство на месо се проверяват и контролират от МВР, Агенция „Митници", НАП и Агенцията по безопасност на храните. Така само в началото на тази година при последната съвместна проверка бяха открити над 50 хил. кг. месо и местни продукти, негодни за продажба заради изтекъл срок на годност. Най-голямо количество месо тогава беше иззето от обекти във Велико Търново - 37 533 кг, Търговище - 20 910 кг, Ямбол - 2500 кг и Пловдив - 1300 кг.

Съвместните проверки от началото на годината са ударили общо 1258 обекта. Сред тях са магазини, складове за съхранение и преработка на месо, и 1709 моторни превозни средства, превозващи месо и местни продукти.

За установени административни нарушения са съставени общо 38 акта и пет протокола. Четири от тях са съставени в София, три - в Пловдив и Кюстендил, два - в Стара Загора и Габрово.

Бум на износа на строителни материали за Малта. България изнася лекарства, хранителни продукти, минерална вода, химически деривати, строителни и дървени материали, предвид бума на строителството в Малта, стана ясно по време на бизнес форум днес.

Страната ни експортва и голяма част от потребителските стоки, както за местното население, така и за близо 2 млн. туристи, посещаващи Малта в рамките на една календарна година, обяви изп. директор на агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия Мариета Захариева.

За периода 1996-2016 г. преките нетни чуждестранни инвестиции от Малта са положителни и са в размер на 285.6 млн. евро, с което страната се нарежда на 22-ро място по размер на преките инвестиции в България. Най-високи стойности са отчетени през 2007 г., когато започва изграждането на ветроенергиен парк в област Хасково с обща стойност 418 млн. лева и разкрива 28 нови работни места в общините Свиленград, Харманли и Тополовград.

В рамките на събитието, на което присъстваха представители на над 200 малтийски компании, бе подписан Меморандум за разбирателство между Българска агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и Trade Malta, както и между двете търговско-промишлени палати.

По време на форума, министърът на икономиката Емил Караниколов посочи, че за първите девет месеца на 2017 г. инвестициите са положителни в размер на 15 млн. евро. По думите му двустранните отношения между България и Малта се развиват добре, но трябва да се работи още по-усилено за увеличаване на стокообмена, който през 2016 г. е в размер на 58.6 млн. евро, а за първите девет месеца на 2017 г. възлиза на 22.2 млн. евро.

Събитието бе част от програмата в официалното посещение на Мари-Луиз Колейро Прека, президент на Малта, която е на визита у нас по покана на президента на България, Румен Радев.